---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите





П Р О Т О К О Л
№ 11



Днес, 15.07.2010 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Министерството на външните работи, дирекция „Права на човека” – Людмила Божкова, и народните представители Лъчезар Тошев и Ариф Агуш, вносители на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Председателят Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги,
Откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите при дневния ред:
1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Изменението на чл. 20, ал. 1 от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, № 002-02-22 от 25.06.10 г., внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 054-01-25 от 25.03.10 г., внесен от Лъчезар Благовестов Тошев.
3. Разни.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува. Благодаря ви. Против и въздържали се няма.


По първа точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Изменението на чл. 20, ал. 1 от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, № 002-02-22 от 25.06.10 г., внесен от Министерския съвет.
Има думата г-жа Божкова, да представи законопроекта.
Людмила Божкова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
За мен е чест да представя накратко предложеното на вашето внимание изменение на чл. 20, ал. 1 от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация спрямо жените.
Същността на това изменение е времетраенето на заседанията на Комитета за премахване на дискриминацията спрямо жените да бъде определяно от среща на държавите - страни по Конвенцията, а не както е фиксирано в настоящата редакция на Конвенцията – веднъж годишно за период не повече от две седмици.
Това изменение се налага поради нарасналия брой държави-страни по Конвенцията. Към момента те са 186 и огромният брой доклади, които Комитетът трябва да разгледа в съответствие с чл. 18 на Конвенцията.
Следва да се отбележи, че този международно правен инструмент е приет преди повече от 30 години, по-точно 1979 г., поради което разпоредбата, която цитирах, за времетраенето, фиксирана в Конвенцията, е вече остаряла.
Предложението за изменението на чл. 20, ал. 1 е прието на Осмата среща на държавите–страни по Конвенцията през 1995 г., като на тази среща се приема резолюция, на която България е сред авторите. Резолюцията отчита нарасналия брой на държавите-страни по Конвенцията, огромният брой доклади, с които Комитетът трябва да се справи, поради което е преценила, че държавите-страни по Конвенцията са преценили, че трябва да се увеличи броят на заседанията. Така че точно колко заседания ще има и колко дълго ще продължат те, ще се определя от държавите-страни по Конвенцията, които ще се събират по съответни срещи.
Също така трябва да подчертая, че това изменение на чл. 20, ал. 1 ще влезе в сила едва когато 2/3 от държавите-страни по Конвенцията депозират ратификационните инструменти пред Генералния секретар на ООН. Към момента броят на страните е 57. Т.е. от 186 страни само 57 държави-страни по този международно правен инструмент са направили това изменение.
През март 2010 г. в Министерството на външните работи бе получено писмо от Председателя на Комитета за премахване на дискриминацията по отношение на жените, в което се отправя апел към българската страна да приеме такова изменение, което съответно да бъде ратифицирано. В отговор на тази покана Министерството на външните работи инициира това изменение, което сега е на вашето внимание.
След като 2/3 от държавите-страни по тази Конвенция, депозират своите ратификационни инструменти, то ще влезе в сила. Дотогава Комитетът за премахване на дискриминацията по отношение на жените заседава три пъти в годината с продължителност всяка по три седмици въз основа на резолюция на Общото събрание на ООН, приета 2007 г. Този регламент ще продължи до влизането в сила на това изменение.
Накрая бих желала да подчертая, че считам, че България, която е една от първите страни, които са ратифицирали тази Конвенция, се отнася сериозно към своите ангажименти, произтичащи от тази Конвенция, поради което апелирам към вас да го приемете. Благодаря за вниманието.
Председателят Йордан Бакалов:
Благодаря Ви. Колеги, имате думата за въпроси и уточнения. Ако няма въпроси, подлагам на гласуване законопроекта.
Който е за Законопроекта за ратифициране на Изменението на чл. 20, ал. 1 от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, № 002-02-22 от 25.06.10 г., внесен от Министерския съвет, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Струва ми се, че и на две четения ще мине. (Разбира се.) Но това трябва да го гласуваме, все пак.
Който е „за” да мине на две четения в едно заседание моля да гласува.
Девет „за”. Няма „против” и „въздържали се”. Благодаря.
Благодаря на Министерството на външните работи.
По втора точка - Обсъждане на второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 054-01-25 от 25.03.10 г., внесен от Лъчезар Благовестов Тошев.
Раздадени са ви предложенията. Имаме общо взето предложения от г-н Тошев и от г-н Ариф Агуш и от заместник-председателя на Комисията г-н Тунчер Кърджалиев.
По наименованието на закона:
Закон за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица .
Който е „за”, моля да гласува. Девет „за”. Благодаря. „Против” и „въздържали се” няма.
По § 1 има предложения на г-н Лъчезар Тошев. Те са:
1. В § 1, т. 2 думите „или ако са осъдени от III Върховен състав на Народния съд за съдене на българските експерти в комисиите за Катин и Виница” се заменят с думите „или ако са осъдени от Трети тринадесеточленен състав на Народния съд по наказателно дело № 3/1945 г.”
Това е първото предложение на г-н Тошев. Поправката е единствено и само редакционна. Защото се оказва, че Народният съд по наказателното дело тук е посочен конкретно. Както и не се води „Трети върховен състав”, а се води „Трети тринадесеточленен състав на Народния съд”.
Това е поправката. Има думата г-н Тошев.
Лъчезар Тошев:
В предложенията, които съм направил, в по-голямата си част са чисто редакционни и само има един нов елемент, който се обсъди в Комисията по правни въпроси, че новите категории правоимащи по този закон, специално тези от 9-ти до 12-ти септември – трите дена, които се въвеждат с този закон, имат възможност да предявяват своите искания за обезщетения и добавки към пенсиите, както останалите, след 1 януари 2011 г.
Председателят Йордан Бакалов:
Да, но това са следващи предложения.
Лъчезар Тошев:
Това е единственото ново нещо. Всички останали са само редакционни. Имахме среща с Правния отдел на парламента по тези предложения.
Аз приемам предложенията, които те правят за съгласуване на текстовете от чл. 1 със съответните в чл. 2 и чл. 3, за да може да има хармонизация между двете норми.
Председателят Йордан Бакалов:
Въпроси, изказвания? Няма. Който е „за” тази поправка, внесена от г-н Лъчезар Тошев, моля да гласува. Десет „за”. „Против” и „въздържали се” няма.
Следващото предложение по § 1, т. 3.
В § 1, т. 3 се преформулира и гласи:
Създават се нова т. 15 и т. 16 със следния текст:
„15. осъдените от Трето наказателно отделение на Върховния съд по наказателно дело 452 от 1952 г. образувано срещу членове на българската католическа църква;
16. осъдените от наказателното отделение на Софийски областен съд по наказателни дела 248 от 1949 г. и 1166 от 1949 г. образувани срещу членове на Обединените евангелски църкви.”
Това пак е уточняващ текст – уточняване на самите дела.
Има ли въпроси? Заповядайте.
Свобода Ханджиева: експерт
След като Комисията по принцип приема предложенията на н.п. Лъчезар Тошев, правим следната редакция.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и това, което е внесено в Деловодството на Народното събрание и предлага редакция за § 1 по отношение на неговите нови предложения.


Председателят Бакалов:
Добре. Първо ще подложа на гласуване предложението на г-н Тошев и след това ще подложа на гласуване предложената редакция за § 1 от Комисията.
Който е „за” предложението на г-н Тошев, моля да гласува. Десет „за”. „Против” и „въздържали се” няма.
По § 1 има предложение на н.п. Ариф Агуш и н.п. Тунчер Кърджалиев.
Кой ще представи предложението? Заповядайте.
Ариф Агуш:
Ние сме внесли предложение в чл. 1, т. 10 след думата „убити” да се добави „или ранени”. Явно става въпрос за един пропуск – за една група от хора, които са ранени. Тези, които са убити, фигурират в закона, тези, които са изселени – също фигурират, но тези, които са ранени, явно са пропуснати в многото поправки на закона. Сега ние ги добавяме, за да постигнем пълното помирение, както казва г-н Тошев на този състав от хора, които са били репресирани по време на комунистическия режим.
В подкрепа на всичко имате раздаден един материал, който е илюстрация на всичко това, което е станало по тези времена. Това се отнася и за хората, които с Горуня, със Славчо Трънски и т.н. Давам един локален пример. За съжаление, на това събитие се стреля в присъствието на окръжен прокурор, председател на окръжен съд и вие добивате представа в какъв режим сме живели и за какво става въпрос - за една тоталитарна държава. Тук просто въпросът не е спорен. Ще ви моля да го подкрепите.
Председателят Йордан Бакалов:
Благодаря. Предложението на колегите е:
„В § 1, чл. 1, т. 10 след думата „убити” да се добави „или ранени”.”
Коментари? Заповядайте.
Иван Божилов:
Аз искам да попитам как точно ще се разбира кои са ранени и в каква степен нараняване. Каква е телесната повреда.
Ариф Агуш:
Илюстрация е документът, с който разполагате и от където може да видите тази информация. Тя се намира в Комисията по разкриване на досиетата. Има съставени протоколи и на базата на протоколите и със свидетелски показания Комисията по чл. 4, която е за допълнение на факти. За страната са около 48 души.
Председателят Йордан Бакалов:
Има ли други въпроси и изказвания? Заповядайте.
Юнал Лютфи:
Колеги, събитията са станали преди 40 години, а може би и повече. Аз мисля, че първо трябва да говорим от моралната гледна точка и политическата гледна точка на проблема. Ние осъждаме тоталитарния режим. Всички демократични политически партии в България го осъдиха. Това са жертви на този режим. Ако ние изходим от тази политическа и морална позиция, дали става за 40, за 30 или за 50 души, това е третостепенен въпрос и проблем би трябвало да бъде пред нас. Те не са толкова много. Ако тогава са били на 30-40 години, повечето за съжаление вече не са между живите.
Аз предлагам, тъй като документи има, всичко има и г-н Ариф Агуш каза, че всъщност формуляра ще се издава от съответния общински съвет, т.е. има начин да се докаже кой е ранен, кой е убит и кой е инвалид. Аз мисля, че ние трябва да подкрепим предложението на нашите колеги Ариф Агуш и Тунчер Кърджалиев, защото то е изцяло в унисон на залегналото като философия в закона, с допълненията на Лъчезар Тошев и на нашите колеги. Те са тематично свързани.
Председателят Йордан Бакалов:
И в двете предложения не става въпрос за много хора. Защото от 9-ти до 12-ти септември не са кой знае колко хора и тук щом са 48, но както и да е.
Ще подложа на гласуване предложението на Ариф Агуш и Тунчер Кърджалиев.
Заповядайте, г-н Белишки.
Никола Белишки:
Няма спор около това по време на комунистически режим и това е един документ, който е безспорен факт. Но в закона периодът става от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. Вие казвате 40-50 човека. (Само за ранени.)
Юнал Лютфи:
Възродителният процес в България започва не през 1984-1985 г. Възродителният процес започна в Родопите още края на 60-те и началото на 70-те години. Това е началото на възродителния процес.
Председателят Йордан Бакалов:
От историческа гледна точка ще го оспоря, защото и преди Девети септември е имало възродителен процес, но това е друга тема. Имало е и друга смяна на имената, ако трябва да говорим за възродителен процес и за исторически събития.
Юнал Лютфи:
Възродителният процес срещу други етнически групи е започнал още по-рано, така че ако трябва да се задълбаваме, разбира се, че е от Девети септември.
Председателят Йордан Бакалов:
Тези исторически събития не са предмет на този закон, така че по това не спорим.
Никола Белишки:
Колеги, аз искам да ви обясня, че никой от нас няма нищо против това, което се предлага. Но какъв ще бъде безспорният точно за ранените по време на възродителния процес. Как ще го докажем? Една хипотеза: Една средна телесна повреда, която е получена в резултат на селска свада, може да бъде представена като политическа репресия. Само искам да видим начина, по който ще се установява – безспорният начин.
Благодаря ви.
Ариф Агуш:
Пазят се протоколи в самото Министерство на вътрешните работи за определено събитие, след което са настъпили телесни повреди. Има убити, има и ранени. Тези протоколи съществуват. Ако няма протоколи, законът допуска със свидетелски показания да се допълнят и съответно Комисията по чл. 4 към Министерството на правосъдието е последният орган, който решава дали наистина фигурират, дали имат право по този закон или нямат право. Но хората се знаят. Дори на много места има паметници и са изписани на плочи. Така че не може да стане злоупотреба по този въпрос. И още повече, съществуват и документи.
Председателят Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Кърджалиев има думата.
Тунчер Кърджалиев:
Колеги, това е единият от видовете документи, който може да се използва. Раздаден е като пример. На стр. 3 ще видите, че трима, примерно, са простреляни.
По отношение на спорни казуси, ще ви припомня само закона и с това приключвам. В чл. 4, ал. 3, където е обяснен статута на тази комисия и функциите, а именно „когато липсват писмени доказателства за обстоятелствата ..., установяването им се извършва по ред, определен от Министерския съвет от Централна комисия, която се състои от представители на Министерския съвет, Комисия за разкриване на документи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика и представители на организациите на репресираните.”
Само като допълнение. Наистина при такова стечение на обстоятелствата едва ли е възможна каквато и да е злоупотреба и един битов скандал да бъде представен по този начин. Още повече, хората, които са живи, както каза преди малко г-н Лютфи, не са много. Благодаря.
Председателят Йордан Бакалов:
Благодаря. Имам препоръка към колегите вносители да не се концентрират към така наречения възродителен процес, защото има и много други случаи по границата, зад границата и преди границата и навсякъде е имало такива случаи.
Заповядайте, г-н Белишки.
Никола Белишки:
Колеги, това, което ни е предложено от архива с давност, можем ли да направим анализ, защото звучат несериозно думите „40-50 човека”, според мен. Може ли да се направи едно обобщение, защото оттук нататък ние трябва да знаем като какъв размер ще бъде това обезщетение и как да бъде заложено това, което би следвало да се изплати. Мисля, че по това трябва сериозно да помислим. Благодаря.
Председателят Йордан Бакалов:
Има думата г-жа Петрова.
Бисерка Петрова:
Уважаеми колеги, като юрист искам да уточня, че самата дума „ранени” в един закон е някакво общо понятие. Или трябва да се даде някаква дефиниция на ранен или трябва да ползваме понятията, които са утвърдени в законите от рода на „телесни повреди”, дори да не ги уточняваме средни, леки, тежки или инвалидност. Трябва да се придържаме към вече съществуващите термини.
Председателят Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-жа Ханджиева.
Свобода Ханджиева: експерт
Има основание за това предложение. На практика не беше ясно, не беше мотивирано достатъчно и няма данни как ще се докаже факта на раняването или нанасянето на съответната телесна повреда. Защото тогава би могла да бъде нанесена и при побой в затвора, когато са били лишавани от свобода. Не знам дали не е уместно да се даде малко време, за да се подготви по-добре този текст – да се направят съответните проучвания, за да бъде по-мотивирано предложението. Говоря по принцип.
Председателят Йордан Бакалов:
Това нито аз, нито колегите могат да го решат. Това може да го решат вносителите.
Ариф Агуш:
За да има малко по-голяма яснота, може би вместо „ранени” да се запише „простреляни”. Но в самите протоколи ги водят ранени. За да има съответствие между протоколите, аз затова съм избрал думата „ранени”.
Моето лично вътрешно убеждение е и държа да се напише простреляни, но за да има съответствие между протоколите на МВР и които са в архива и закона, затова съм написал „ранени”.
Реплика:
Ранени от огнестрелна рана.
Ариф Агуш:
Да, може да се допълни това.
Председателят Йордан Бакалов:
Не може да се каже ранени от огнестрелни рани. Например, получени огнестрелни рани.
Свобода Ханджиева: експерт
Може да се направи пояснение за какви хора става дума в допълнителни разпоредби. Но пак трябва да се види дали има такъв термин в законите, дали има обяснение за думата „ранени”.
Аз не съм работила с такава материя и не мога да кажа.
Аспарух Стаменов:
Г-н Председател, към настоящия момент, за да може едно лице да търси обезщетение за това, че върху него е извършено някакво посегателство, с което е увредено тялото му и за да се квалифицира като тежко, леко, той трябва да мине през медицинско освидетелстване. Към момента не говорим, че това нещо ще се случва, а единствено разчитаме на протоколи от МВР, в които те по този начин не са били квалифицирани. Там може да е казано само, че е бил ударен, че е паднал или че е имало насиняване. Но е произтекло и по какъв начин е увреден организмът на това лице по никакъв начин не може да стане ясно. Има нараняване и нараняване. Последствията за един организъм могат да бъдат по-големи или по-малки и съответно обезщетението, което може да търси лицето, е различно. Степента на увреждане на тялото? А ние нямаме база от данни, които да ни покажат какво е това нараняване.
Председателят Йордан Бакалов:
Има процедурно предложение. Заповядайте, г-н Кърджалиев.
Тунчер Кърджалиев:
Само по себе си това едва ли ще е проблем, защото от него време едва ли ще има медицински заключения. Но при травми дори от дистанцията на времето, дори и това време да е много, не би имало проблем.
Но аз не случайно се върнах към закона. Има специална комисия, която да прецизира точно тези казуси.
Процедурното ми предложение е друго Очевидно като дефиниция е непълна тази, която ние сме я взели изцяло от тези протоколи. Заради това ви предлагам, т.е. процедурното ми предложение е да отложим дебата по темата за следващо заседание. Дотогава заедно с Юридическия отдел да прецизираме текста и наново да го предложим на вашето внимание. Моля да го вземете това предвид, защото рубриката ранени, простреляни или по някакъв начин физически уязвени хора е пропусната очевидно в този закон и това е една от последните корекции в тази насока, защото виждате и давността на закона – 2011 г., той безвъзвратно заминава в небитието. Затова ви моля, ако нямате нищо против, да подкрепите това мое предложение. Благодаря.
Председателят Йордан Бакалов:
Има процедура. Аз съм длъжен да подложа на гласуване това предложение на колегата. Преди това г-н Лъчезар Тошев.

Лъчезар Тошев:
Г-н Председател, аз смятам, че това предложение, което е направено, не е фигурирало в текста, приет на първо четене на законопроекта. Виждате, колко много други въпроси поставя и не е свързано с текстовете, които са приети на първо четене, затова е по-добре да се внесе като отделен законопроект. Много по-добре би било, ако те го внесат като отделен законопроект.
Председателят Йордан Бакалов:
Това е обратно предложение на процедурното.
Който е за отлагане на текста, предложен от народните представители Ариф Агуш и Тунчен Кърджалиев за § 1, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители Ариф Агуш и Тунчен Кърджалиев за § 1:
„В § 1, чл. 1, т. 10 след думата „убити” да се добави „или ранени”.
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване варианта:
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция за § 1:
„§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 думите „12 септември” се заменят с „9 септември”.
2. В т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „или ако са осъдени от Трети тринадесетчленен състав на Народния съд по наказателно дело № 3 от 1945 г.”
3 . Създават се т. 15 и 16:
„15. осъдени от Върховния съд, Трето наказателно отделение, по наказателно дело № 452 от1952 г.;
16. осъдени от Софийския областен съд по наказателни дела № 248 от 1949 г. и № 1166 от1949 г.”
Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предложение от народните представители Ариф Агуш и Тунчер Кърджалиев.
Да се създаде § 2:
„§ 2. В чл. 2, ал. 1 да се създаде т. 11:
„11. ранени на обществени места, в жилища или при опит за бягство.”
Колегите вносители ще го обосновават ли или да го подлагам на гласуване.
Тунчер Кърджалиев:
При създалото се предложение отпада.
Председателят Йордан Бакалов:
Не, трябва да се гласува. Който подкрепя предложението на колегите Агуш и Кърджалиев за създаване на § 2, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”.
Продължаваме с предложението за създаване на § 2.
Създава се § 2 (във връзка с предложението на народния представител Лъчезар Тошев за т. 15 и 16):
§ 2. В чл. 2, ал. 1 се правят следните допълнения:
1. В т. 9 накрая се поставя запетая и се добавя „осъдените от Трети тринадесетчленен състав по наказателно дело № 3 от 1945 г.
2. Създават се точки 11 и 12:
„11. осъдените от Върховния съд, Трето наказателно отделение по наказателно дело № 452 от1952 г.;
12. осъдените от Софийския областен съд по наказателни дела № 248 от 1949 г. и № 1166 от 1949 г.”
Свобода Ханджиева: експерт
В текста, който прочетохте, е станала техническа грешка. Т. 1 следва да стане:
„1. В т. 9 накрая се поставя запетая и се добавя „осъдените от Трети тринадесетчленен състав на Народния съд по наказателно дело № 3 от 1945 г.”
Председателят Йордан Бакалов:
Подлагам на гласуване предложението за § 2 с направената корекция. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предложение от народните представители Ариф Агуш и Тунчер Кърджалиев
Да се създаде § 3:
§ 3. В чл. 3, ал. 1 думите „и 10” да се заменят с „10 и 11”.
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”.
Продължаваме с предложението за § 3.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създаде § 3:
§ 3. 1. В чл. 3, ал. 1 думите „9 и 10” се заменят с „9, 10 и 11”.
Свобода Ханджиева: експерт
В чл. 3, ал. 1 фактически след думите „9 и 10” се добавят „11 и 12”.
Така ще бъдем в унисон с предложението на н.п. Лъчезар Тошев.
Председателят Йордан Бакалов:
§ 3. 2. В чл. 3, ал. 1 след думите „9 и 10” се добавят „11 и 12”.
Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
„§ 3. В чл. 3, ал. 2 думите „12 септември” се заменят с „9 септември”.”
Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
И накрая, Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създаде подразделение с наименование „Преходни разпоредби” и да се създаде нов параграф, който става § 4:
„Преходни разпоредби
§ 4. Исканията за обезщетение и добавка към пенсиите на лицата по § 1, т. 1 на този закон се предявяват след 1 януари 2011 г.”
Това е предложението с оглед да се предвидят пари в бюджета, тъй като в сегашния бюджет пари няма. Това предложение е консултирано с Министерството на финансите.
Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против и въздържали се няма. Приема се.
С това се прие и целият законопроект на второ четене. Благодаря ви.
Закривам заседанието на комисията.




Председател:
Йордан Бакалов



Стенограф-протоколчик: