---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите





П Р О Т О К О Л
№ 14



Днес, 14.10.2010 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Министерството на финансите, дирекция „Държавни разходи” – Владимир Петров, директор и Надежда Ганева, началник на отдел; от Министерството на културата – арх. Мария Томова, главен инспектор в Националния институт за недвижимо културно наследство; Снежана Йовкова Димитрова, началник на Кабинета на министъра без портфейл Божидар Димитров; Гиньо Ганев, бивш омбудсман и Константин Пенчев, настоящ омбудсман на Република България, Борислав Цеков, главен секретар и Ваня Симеонова, главен счетоводител; от Министерския съвет, дирекция „Вероизповедания” – Емил Велинов, директор и Георги Кръстев, експерт; от Комисията за защита от дискриминация – Кемал Еюп, председател и Мустафа Занков, директор на финансова дирекция; от Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси към МС – Георги Кръстев, заместник председател; от Държавната агенция за българите в чужбина – Росен Иванов, председател, Йордан Янев, заместник-председател и Снежина Даалова, директор на дирекция „ФСО”; от Държавната агенция за закрила на детето – Калин Каменов, заместник-председател и Диана Арнаудова, началник на отдел „Финансово-стопански дейности и управление на собствеността”; от Държавната агенция за бежанците – Никола Казаков, председател и Дочка Григорова, главен счетоводител.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.

Предс.Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, от 17 членове на Комисията присъстват 10 колеги. Откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите със следния дневния ред:
1. Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 01.10.2010 г.
2. Разни.
Преди да започнем по дневния ред, сигурно ви е направило впечатление, че тук присъства новоизбраният омбудсман г-н Константин Пенчев. Предлагам да му честитим новата длъжност.
Предполагам, че досегашният обмудсман г-н Ганев го е запознал, че имаме споразумение между Омбудсмана и нашата Комисия за съвместна работа. В продължение на толкова години нямаме проблеми, защото по стечение на обстоятелствата аз и миналия мандат бях председател на тази комисия и сега продължаваме да работим. Г-н Пенчев, да се надяваме, че и с Вас ще продължим да работим.
Специално искам да благодаря на г-н Ганев, че започна и създаде една институция с приемането на Закона за омбудсмана, а след това я изгради като състав. Може да се каже, че в началото тази институция беше непозната и нетрадиционна за българите, но в последно време не само в Европейския съюз, но и в света започна да се обръща все по-голямо внимание на правата на човека. В резултат на съвместната ни работа ние и самият Омбудсман сме се опитвали по някакъв начин да се въведе такава специална култура в българското общество, защото това е една култура, която се изгражда след излизането на държавата от тоталитарното управление. Естествено, че промяната на мисленето става много трудно и бавно. Това е труден процес. Но в края на краищата благодарение на създаването на тази институция от г-н Ганев, а сега съм сигурен и за г-н Пенчев, който вече е избран, особено като знаем, че идва от място, където отреждат кой е прав и кой е крив, че той не само ще продължи, но ще и доразвие тази длъжност.
Сега искам да подаря на г-н Ганев един Плакет на Народното събрание за добрата ни съвместна работа и да му пожелая да бъде жив и здрав. Аз съм сигурен, че той ще продължи да работи в тази посока. (Ръкопляскания.)
На г-н Пенчев пожелавам и с него да работим добре. Да сме здрави и живи. По-малко работа да има нашата Комисия и Вашата институция, защото в края на краищата колкото по-малко работа има означава, че това, което е като настройка на българина и на управляващите, лека полека се преодолява.
Колеги, връщаме се към дневния ред за днешното заседание.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 01.10.2010 г.
Уважаеми колеги, предлагам първо да дадем думата на представителя на Министерството на финансите, а след това всеки от поканените представители на институциите ще изложи вижданията си по предложения му законопроект. Сигурен съм, че предложението, което се прави, е станало в резултат на разговори и срещи с Министерството на финансите. Сигурен съм, че в края на краищата всяка промяна и реформа се прави с пари, но не винаги ги има парите. А пък и не всичко е пари!
Давам думата на г-н Петров.
Владимир Петров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми ръководители на съответните институции,
Позволете ми с няколко думи да направя една характеристика на „Проектобюджет 2011” с общите параметри, за да може да си създадете впечатление защо така са разпределени средствата на институциите, които са тук.
Искам да направя най-напред една уговорка, че само две от тези институции са първостепенни разпоредители. Това е Омбудсманът на Република България и Комисията за защита от дискриминация. Всички останали са второстепенни разпоредители към съответни първостепенни разпоредители и при тях съществува известна възможност, която зависи от волята на първостепенния разпоредител дали ще получат параметрите,2 които след малко ще съобщя. Разбира се, това са разчети, направени по проектозакона за бюджета на Република България за 2011 г. и са разчети, към които смятам, че всички първостепенни разпоредители ще се придържат към тях. Защото това са институции, които имат своето значение и своето поле на действие и аз смятам, че никой от първостепенните разпоредители не би си позволил да направи някаква промяна в посока намаляване на и без това намалените ресурси, които са по Бюджет 2011.
Бюджет 2011 е разработен въз основа на допусканията, които Министерският съвет прие в областта на данъчната политика, публичните разходи, на политиката по доходите и на основната фискална цел, която е заложена в Бюджет 2011 да има дефицит от 2.5%. За последните няколко бюджета за първи път е с дефицит, който се приема предварително. Това е следствие на изискването на Съвета на пакта за стабилност и растеж на Европейския съюз. Това е уговорено и Република България в 2011 г. трябва да има този дефицит. Разбира се, ние като страна-членка на Европейския съюз сме се съобразили и така сме разработили бюджета и Министерският съвет така го внесе в Народното събрание с този дефицит.
При какви макроикономически параметри е разработен Бюджет 2011. При прогнозиран брутен продукт 77 076.7 млн. лв. приходите на консолидираната фискална програма са разчетени 25 844.0 млн. лв. Разходите са 26 995.5 млн. лв. Вноската на Република България в Европейския съюз е 811.5 млн. лв. Това е задължение на нашата държава като ефективна членка на Европейския съюз. И както казах дефицитът на консолидираната програма е 2.5%, която представлява 1 963.0 млн. лв. Освен това средногодишната инфлация е разчетена да бъде 3.7, а в края на периода, т.е. месец декември 2011 г. 2.6. Валутният курс на лева спрямо долара е 1.58. Това са общите параметри въз основа на които правителството се ръководеше като разпределяше бюджета и го приемаше по отделните структури. То се водеше от принципа да има равнопоставеност и някакъв баланс между отделните институции така, че да не се попречи на някоя структура да не може да си изпълни функциите, за които е създадена. Или на наш език казано, да има една равнопоставеност на бюджетите.
Ще ми позволите накратко, за да не отегчавам уважаваната комисия от мен, да кажа с няколко думи по отделните институции сумите, които са дадени за 2011 г., като за двете институции първостепенни разпоредители те са категорични – записани са в чл. 6 на отделен ред, знаят се и не могат да бъдат променени. Докато другите са дадени в бюджетите на първостепенния разпоредител и евентуално там може да се получи малко намаление или увеличение, ако първостепенният разпоредител прецени, че трябва да се изпълняват важни задачи от тази институция.
За Комисията за защита от дискриминация разчетените разходи са 2 380 000 лв. Няма да ги изчитам по видове. Може би след това Председателят на Комисията може би ще каже, ако има някакви притеснения и виждания. Ние считаме, че ресурсът, който Министерският съвет е разпределил, че Комисията ще може да изпълни своите функции и то добре да ги изпълни, без да има притеснения в изпълнение на основните задачи. Разбира се, няма да се чувства комфортно и няма да бъде в излишък на пари, а трябва да се съобразява с ограничения ресурс. Най-трудно се прави бюджет, когато има ограничение на финансовите ресурси.
Вторият първостепенен разпоредител е Омбудсманът на Република България, на който са разчетени разходи 2 278 000 лв. Също считаме, че с този ресурс Омбудсманът може спокойно да осъществи своите ангажименти и предназначението, за което е създаден като обществен защитник на гражданите на Република България.
Сега пак с общи параметри ще кажа и за второстепенните разпоредители, които са в съответните бюджети съгласно Закона за устройството на държавния бюджет, където в чл. 23, ал. 3 е казано, че след като се приеме Законът за бюджета от парламента и Министерският съвет приеме постановлението за изпълнение на бюджета, всеки първостепенен разпоредител е задължен да предостави ресурса на второстепенните разпоредители така както той го прецени в рамките на общия баланс, който е за даденото министерство.
За Държавната агенция за бежанците, която е второстепенен разпоредител към Министерството на вътрешните работи, определеният ресурс за 2011 г. е 3 200 000 лв. Мисля, че тези средства ще бъдат достатъчни, за да може Държавната агенция за бежанците да осъществи своите функции и задачи, за които е създадена. Разбира се, нейните представители ще си кажат мнението по този въпрос.
Държавната агенция за българите в чужбина е второстепенен разпоредител към Министерския съвет. Ресурсът, който е определен за нея е 758 500 лв. Мисля, че това е ресурс, който дава възможност за изпълнение на поставените задачи. Всички знаете, че миналата година в тази агенция имаше значително намаление на ресурса, следствие на промяната - от Министерството на външните работи към Министерския съвет, и тази година вече е към Министерския съвет и не би трябвало да има притеснения в ресурса, който е получен.
Съгласно Закона за вероизповеданията имаме задължение на отделен ред в закона да посочим целево субсидията за вероизповеданията, като разпределението по чл. 22 от Закона за вероизповеданията е ангажимент на Дирекцията по вероизповеданията. Тук е директорът на дирекцията. Той е направил разпределението. Ресурсът, който е определен със закона, е 3 млн. лв., като разпределението, което е направено от Дирекцията по вероизповеданията, която всъщност е компетентната да направи това, за Българските православни общини в чужбина са 700 хил. лв.; за Българската православна църква в страната са 1 660 000 лв.; за Мюсюлманското вероизповедание – 180 000 лв.; за Централния Израелтянски духовен съвет - 30 000 лв.; за Арменска Апостолическа православна църква – 40 000 лв.; за други регистрирани вероизповедания – 40 000 лв.; за ремонт на църковни сгради с национално значение – 300 000 лв.; за издаване на религиозна литература – 50 000 лв. Всичко това прави 3 млн. лв., т.е. колкото е в актуализирания бюджет на Република България за 2010 г. Няма ръст, защото както казах вече, ограниченията на ресурса не позволяват да се даде ръст.
За Държавната агенция за закрила на детето, която е второстепенен разпоредител към Министерството на труда и социалната политика в бюджета по нашите разчети са разчетени за дейността на тази агенция, която е важна агенция със своето специфично предназначение за закрила на децата, са определени 7 400 000 лв. Друг е въпросът дали министър Тотю Младенов ще предостави този ресурс, защото общо взето това министерство има някакви притеснения. Но мисля, че ще се прояви разбиране, тъй като бюджетът на Министерството на труда и социалната политика тази година беше увеличен със 152 млн. лв. спрямо предходната година. Т.е. още с актуализацията на бюджета и тази сума ще намери отражение за дейността на толкова важната дейност на Държавната агенция за закрила на детето.
Другата Комисия, която е за борба с трафика на хора, е второстепенен разпоредител към бюджета на Министерския съвет. Там нямаме конкретен разчет. Главният секретар на Министерския съвет, който изпълнява ролята на разпоредител с бюджетни средства на Министерския съвет, той ще определи ресурса за тази комисия. По принцип комисията никога не е била притеснена до този момент, според мен, или поне при нас няма информация относно липсата на ресурс, така че да не може да изпълни своите функции.
Другата структура, за която не чух да има представител тук, е към Министерството на правосъдието – Администрацията на затворите.
Предс. Йордан Бакалов:
Тя не е към нашата Комисия.
Владимир Петров:
В такъв случай няма да коментирам параметрите за тази структура.
Предс. Йордан Бакалов:
Гледано е и в нашата Комисия и затова сигурно се заблуждаваш. Но тя е към Министерството на правосъдието.
Владимир Петров:
Като се гледа бюджетът на правосъдието в Комисията по правни въпроси се поставя този въпрос и това го знам, но на няколко пъти ми е поставян въпроса и за вашата Комисия или може би е било в миналия парламент.
Предс. Йордан Бакалов:
В нашата Комисия са обсъждани въпроси с оглед на защита правата на затворниците и оттам може би идва объркването.
Владимир Петров:
Моля да ме извините. Няма да си позволя да цитирам параметрите за затворите в Република България.
С това аз приключвам представянето на проектобюджетите за институциите към вашата Комисия. Ако има въпроси, съм готов да отговоря, разбира се, в рамките на моите компетенции.
Предс. Йордан Бакалов:
Специално за затворите има сериозен проблем самата държава, така че такъв ресурс трябва да се инвестира. Г-н Пенчев сигурно е по-добре запознат от мен, но там просто трябва да се определи политиката на самата държава какво прави със затворите. Пуска ли частни затвори, не пуска ли? Как ги прави държавните? Но това вече е работа на други, а не наша.
Благодаря Ви, г-н Петров.
Сега имам една молба към първостепенните разпоредители да ни позволят да дадем първо думата на директора на Дирекция „Вероизповедания”, който ме помоли за това, тъй като има Директорски съвет. Затова се обръщам с молба към Омбудсмана и към Председателя на Комисията за защита от дискриминация да дадем първо думата на г-н Емил Велинов, за да изложи вижданията си за Бюджет 2011 за Дирекция „Вероизповедания”. Благодаря ви. Заповядайте, г-н Велинов.
Емил Велинов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Колеги, аз няма да коментирам цифрата по бюджета. Виждате, че тя е 3 000 000 лв. Тя и миналата година беше 3 000 000 лв. После се съкрати с 600 000 лв. Благодарение на Комисията бяха ни върнати 500 000 лв. Отрязаха ни 100 000 лв. Аз благодаря за намесата на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, тъй като успяхме все пак да подпомогнем ремонта на много храмове и домове на вероизповеданията в България.
Както виждате, почти няма промяна. Този път обаче задрасках съобразително и не сложихме резерв, макар че миналата година благодарение на това, че бяхме планирали резерв можахме да реагираме - изгоряха две джамии, един манастир и две църкви. Този резерв се планираше именно за това. Този път си позволих да го сложа в самите вероизповедания, за да имам някаква гаранция, че няма да се отреже резервът.
Благодаря на колегите от финансите, че разменихме мисли преди заседанието на Министерския съвет и преди да дойдат материалите в Комисията. Няма да пледирам за повече средства, макар че знаете за двата приоритетни обекта.
Имам две основни молби. Примерно, мюсюлманите от Хасково имат един обреден дом, който трябва да се направи на гробище. Ще направя всичко възможно това да стане. Имам един остатък от 51 хиляди лв. Но за тази година съм разпределил средствата окончателно. Този остатък е около 21 хиляди лв. за мюсюлманското вероизповедание. Другото разпределихме на всички джамийски настоятелства, откъдето имаше молби и парите отидоха по джамийски настоятелства директно. Парите за православната църква по същия начин. Останаха едни средства, които са 21 хиляди за джамийски настоятелства и другите са за чужбина, тъй като те трябва да отидат за издръжката на свещенослужителите. Но тъй като те нямаха ръководство и близо половин година се мотаха дали Дядо Симеон ще бъде на Епархийския съвет, или някой друг, тази година е така.
Аз предлагам на Комисията да одобри това, което ще предложа. Тези 21 хиляди лв. да си отидат в джамийските настоятелства, а останалите до 51 хиляди да ги разпределим по православните храмове в страната и с това да приключат средствата. Макар че не е правилно това. Би трябвало да отидат за чужбина останалите пари, които са около 30 хиляди лева. Но ви докладвам, че тези пари засега ги има.
Колкото до цифрата 3 млн.лв.- не е достатъчна! Вярвайте ми! 200 хиляди за мюсюлманското вероизповедание и другите да кажем 1:8 отиват за православната църква. Виждате какви са средствата за другите – не достигат. Имаме два приоритетни обекта в България. Жестоки обекти! Може би и във финансите ги знаят. Аз миналата година не знам дали запознах Комисията, но в центъра на София до Паметника на незнайния воин имаме една църква - „Света София” – всички я знаете, но долу се откриха такива археологически находки, които датират от 2 века преди Христа. Изцяло с Дирекция „Вероизповедания” се подпомага в момента и се експонирала една част. А говорим за 2 века преди Христа. Хората на Запад една тухла намерят и 20 см. цветна мозайка и веднага я излагат с табелите, а ние имаме съкровище в центъра на София и в момента няма как да го субсидират финансите. Аз ви моля, тъй като виждам, че Министерството на културата няма да помогне, нито Столична община, въпреки че сме се събирали по този въпрос хиляда пъти.
Благодаря на Комисията за миналата година. Подчертавам го още един път. Разчитам винаги на вашата помощ и винаги съм на разположение, когато има проблеми, които трябва да решаваме заедно. Благодаря ви. Благодаря и на колегите от финансите.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря на г-н Велинов. Днес е Света Петка. Поздравявам ви с този празник. Макар че за асеновградчани не е много весело. Преди известно време изгоря самият манастир „Света Петка” и ремонтът му трябва да стане приоритетен. Но за това ще говорим допълнително.
Колеги, имате думата. Заповядайте, г-н Радославов.
Александър Радославов:
Уважаеми колеги,
Уважаеми дами и господа,
Аз мисля, че независимо от тежката финансова криза с тези 300 хиляди лева за ремонт на църковни сгради с национално значение не виждам какви ремонти могат да се направят. Трябва да се помисли и предлагам ние, като Комисия, като мисля, че миналата година взехме аналогично решение, при възможности, при актуализации да се отпуснат допълнително средства за това. Ние бихме могли да вземем едно такова решение, без да притесняваме никой сега.
Предс. Йордан Бакалов:
Това предложение на г-н Радославов стана дежурно.
Александър Радославов:
Миналата година го направих и имаше някаква полза. Затова предлагам и тази година да се вземе такова решение на Комисията, като считаме, че това е крайно недостатъчно, особено за ремонтите на храмовете с национално значение и апелираме при възможности Министерството на финансите да предостави такива средства. И не само за обекти с национално значение да се дадат средства. Защото сигурно ще може да се намерят такива средства от големия брашнен чувал на държавния бюджет. Защото като гледам какво е разпределението по други първостепенни разпоредители, винаги би могло по малко да се отдели за такива уникални и с национално, а и със световно значение, както е случаят с църквата „Света София” с археологическите находки. Мисля си, че като български граждани сме длъжни да вземем такова решение, с което да апелираме за допълнително финансиране.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Ще обсъдим накрая това предложение. Благодаря и на г-н Велинов. Желая Ви приятен Директорски съвет.
Връщаме се към първостепенните разпоредители. Омбудсманът има предимство. Заповядайте, г-н Ганев.
Гиньо Ганев:
Ние имаме особената привилегия да сме едно единство в двойна плът днес. Аз съм омбудсманът, който си отива и г-н Пенчев, който идва.
Предс. Йордан Бакалов:
Има приемственост, затова сте двамата тук.
Гиньо Ганев:
Разбира се. Ако няма приемственост в държавността, аз се чудя за какво можем да говорим изобщо в България.
Миналата година бюджетът, приет от Народното събрание, възлизаше на 2 660 000 лв. Обаче една каскада от три постановления намали този бюджет на Омбудсмана и накрая се стигна до един общ бюджет от 2 128 000 лв., в рамките на който институцията действаше през цялата година. До края на 2010 г., след като е изразходвано всичко коректно, остават 379 000 лв. и те ще бъдат предназначени за трудови възнаграждения.
Омбудсманът има една голяма привилегия, дадена му от закона, която много високо трябва да се цени, той да може да използва външни експерти. Компетентността на едно ведомство е много лъжливо да се смята, че съдържа цялата компетентност на нацията. И както в материята на Омбудсмана е цялата безграничност на правата на човека, които уж са бисера на короната на ценностите на Европейския съюз са толкова многообразни, с едни много свободни обществени съвети, като методология, която се надявам, че ще продължи, се събират тези хора, които са най-вещи, най-компетентни, за да не кажа само най-просветени, което е елементарно. Така се функционираше досега. Мисля, че останалите 380 000 лв. в известен смисъл няма да бъдат достатъчни. Но ние не искаме да се повтаря тази практика от настоящата година, при която ние в 2010 г. изплащахме задължения от 2009 г. Ще направим усилия това да не се повтори. При това предварително съгласуване в Министерството на финансите, което бързам да кажа, че беше изключително коректно, разумно и ефикасно, ние даже получихме разбиране и от първоначалната идея за бюджета за 2011 г., ние получихме, не крия това, едно увеличение на базата на конкретни доказателства, от 150 000 лв. Като се включат тези 150 000 лв. ние имаме за 2011 г. предложени пред вас един бюджет от общо 2 278 000 лв., който уж представлява някакво увеличение от 7% спрямо минимилизирания бюджет (останалият след поправките през 2010 г.,) но спрямо одобреният от парламента бюджет през миналата година, той е намален 14%. Нищо не могат да говорят тези цифри и тези проценти, ако не се опитаме да се проникнем от психологията на пестеливото разходване на средствата по бюджета, което би трябвало да бъде една национална психология. С тези дадени допълнително 150 000 лв., които са инкорпорирани в бюджета, който сега се предлага (2 278 000 лв.) всъщност ние ще можем да задоволим най-важното трудовите възнаграждения. За щастие или не, ние нямаме държавни служители. Всички са на трудови правоотношения. Имаме външни експерти. Така че една сума от тези допълнително дадени 100 000 лв. удовлетворяват тази крайна нужда за трудовите и други възнаграждения. Едни 52 000 лв. от тях са предвидени и се включват в така наречените разходи за абонаментно поддържане на техниката – интернет, компютри и т.н. Представяте ли си едно ведомство, една институция без тези банални всекидневни нужди. И накрая, една малка сума от 20 000 лв. без никакво разточителство за капиталови разходи, без закупуване на допълнителна техника, а за тази, която в течение на петте години просто се износи.
Ние смятаме, че много работи могат да се кажат драматично с патоса на моя пример, който излезе вече тук, или с по-малък, но сериозно казано този бюджет не включва никакво разточителство, а обратно, с тези ограничения, които трябва да бъдат в съзнанието на всеки от нас. И ние имаме чувство – и аз и г-н Пенчев, ние сме разисквали тази идея, смятаме, че този проект за Бюджет 2011, ако бъде одобрен от вас и от Народното събрание след това, той ще даде възможност на институцията на Омбудсмана да отговаря на своите все по-високи изисквания. Не защото така било в Европейския съюз, а защото в България правата на човека много често се нарушават, както ви е известно, а законът казва, че е достатъчно само да бъдат застрашени, за да имат нужда от своята защита.
Един вечен спор е това – Омбудсманът решава конфликти между гражданите и администрацията, но във френския смисъл на думата. Администрацията - това е управлението. Администрацията - това е властта. Всеки най-малък спор по отделни елементи, които г-н Бакалов справедливо отнася към нас, когато има нужда, се отнасят до този голям проблем „гражданите и властта”. Отношенията трябва да бъдат постоянни, трябва да бъдат здравословни, без да бъдат любовни. Този бюджет ще запази тази пропорция. Благодаря ви.

Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря на г-н Ганев. Г-н Пенчев, Вие имате ли нещо да добавите? (Не.) Благодаря за изчерпателното изказване.
Гиньо Ганев:
Не, защото не знае, а защото всичко което казах, сме го уточнявали. Т.е. този ангажимент е и негов.
Предс. Йордан Бакалов:
Колеги, имате думата за изказвания и въпроси. Заповядайте, г-жо Петрова.
Бисерка Петрова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми гости, колеги,
Искам да задам един въпрос на г-н Гиньо Ганев. Посочени са в Справката за съпоставяне на средствата по проектобюджета за 2011 г. в сравнение с 2010 г. щатни бройки 61. След това в обяснението казвате, че е направена оптимизация на състава, като са прекратени договорите с четирима служители. Искам да попитам сумата „за заплати – 156 хил. лв.” (говоря за Обяснителната записка, която сте ни представили) влизат ли 61 щатни бройки. С предвиденото в бюджета за 2011 г. за 61 щатни бройки ли става въпрос. Благодаря.
Гиньо Ганев:
Отговор. Фактически заетите бройки не са тези, които са предвидени и по бюджета и по щатното разписание. Реално има 34 души на трудови правоотношения. Казвам го това, защото съгласно общите изисквания на закона четири души от нашите бяха намалени. Те напуснаха трудовите си правоотношения и тези, които имаха качества и бяха добри, преминаха на граждански договори, както всички други. Казвам това, защото слушам от разни медийни бележки, че сумите, които са предвидени като заплати на ангажираните в трудови правоотношения хора на някои изглеждат високи. Трябва да обясняваме стократно, че Омбудсманът няма държавни служители и осигурителните вноски се плащат от самата институция на Омбудсмана. Държавата не покрива абсолютно нищо. Това е факт. Не знам дали не искате по-конкретен отговор на въпроса?
Бисерка Петрова:
Моят конкретен въпрос беше към този момент 61 ли са щатните бройки и бюджетът за 2010 г. е сметнат със заплати за 61 щатни бройки.
Гиньо Ганев:
Може би не ви разбирам добре. Бройките не са намалени. Те са колкото е предвидено сега – 41. Но те са незаети.
Бисерка Петрова:
Моля да уточним. Веднъж казахте 34, сега – 41, а тук е записано 61. Колко човека са на щат в администрацията на Омбудсмана?

Гиньо Ганев:
Казах, на щат са 41, заети са 34.
Бисерка Петрова:
Според мен това трябва да се коригира. Разбрах ви. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Ако няма въпроси към сегашния Омбудсман и човекът Омбудсман и Парламент, да им благодарим за участието и да им пожелаем лек ден.
Гиньо Ганев:
Благодаря ви, много. Но ние ще си позволим да останем от уважение към дискусията.
Предс. Йордан Бакалов:
Аз ви благодаря. А вие си решавате дали да останете.
Сега има думата г-н Кемал Еюп, председател на Комисията за защита от дискриминация.
Кемал Еюп:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Комисията за защита от дискриминация, както чухте, има проект за Бюджет 2011 г. 2 380 000 лв. Този бюджет е с малко завишен в сравнение с 2010 г. и за първи път имаме перо „Приходи”.
Приходите идват от реализирани проекти съвместно с наши партньори от Европейския съюз или по проекти по линия на Европейския съюз, тъй като някои от проектите приключват 2010 г., един продължава и 2011 г., а както знаете европейското финансиране се прави на два етапа. Първият етап е авансово превеждане 50% и вторият етап – 50%, след като се отчете проектът. Именно оттам идват допълнителните средства, които, ако трябва да сме честни, са недостатъчни с оглед на това, че за следващата година имаме приети 4 нови проекта, където ние не сме водеща организация, но сме партньори.
Единият проект е съвместно с Министерството на вътрешните работи, където те са водещи.
Вторият проект е с Министерството на труда и социалната политика и с тях сме постоянни партньори още от 2006 г. по линия на Програма „Прогрес”, по който ще приключим през следващата година.
Имаме участие и в друг проект с Института за правата на човека, като водещ е Кралство Дания и партньори са Великобритания, Италия, Германия и Австрия.
И четвърти проект, който продължава от 2009 г. с Кралство Дания.
Тъй като това „закъснение” на вторите 50% от финансирането на голяма част от тях, защото ако имаме участие, то е максимум 20% - а 80% финансирането е от Европейския съюз, мислим да компенсираме с приходите, които ще дойдат със закъснение от 2010 г. в 2011 г., както и някои ще приключат към края на годината. Очакваме от икономии да компенсираме, което ще дойде де факто по-следващата година. Но така или иначе друг изход няма. С оглед на ситуацията, че сме в криза, но все пак сме благодарни, че успяхме да стигнем до разбирателство с Министерството на финансите да се отчетат тези приходи като допълнение, а не това, което беше предвидено с актуализирания Бюджет 2010 и това да се закове.
Трябва да подчертая, че ние сме благодарни и затова, че сме поканени за партньори на нашите министерства. Също така, получаваме допълнително финансиране и то не малко – 80% от Европейския съюз. Второ, ние сме задължени като страна по редица директиви да правим превенция или българските граждани да са запознати с антидискриминационното законодателство, достъп до правосъдие и аз мисля, че е редно и е добре да има такива проекти, тъй като при тази стагнация, при тази криза, ние няма да можем да си изпълняваме вмененото ни задължение по Закона за защита от дискриминация, а именно разясняване и по-голям достъп на гражданите до Комисията за защита от дискриминация. Примерно, един от проектите включва „Превенцията и подрастващото поколение – училища без дискриминация”, и именно в областта на правата на човека, което е приоритет на Европейския съюз и на България, включително и Лисабонския договор. Мисля, че тук се представяме добре.
Колкото до финансите, винаги има какво да се желае, но ние все пак сме доволни за това, което получихме като подкрепа от Министерството на финансите. Мисля, че ще се справим с тези предвидени средства, ако получим подкрепа и от вашата Комисия, мисля, че ще можем да си изпълним задълженията по закона. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси към г-н Еюп. Всичко ви е ясно. Ако няма въпроси, да ви благодарим за участието. Аз не случайно казах, че парите са важни, но не най-важни.
Г-н Еюп, благодаря за участието. Желая приятен ден.
Владимир Петров:
Г-н Председател, моля да ми дадете думата, понеже народната представителка остана с неудовлетворение и не можа да разбере за средствата за работна заплата на Омбудсмана.
Съгласно указанията, които дадохме, когато се разработваше проектобюджетът, ние дадохме указания, тъй като няма политика по доходите, която да води до увеличение на доходите, а политиката е за запазване на доходите, ние запазихме средствата за работна заплата на нивото на 2010 г. А органът може да работи и с по-малко средства в рамките на тези средства – увеличена е издръжката, а не средствата за работна заплата. От тази гледна точка за 61 човека е разчетен фондът, защото 61 бяха в 2010 г. Той в момента не е назначил нови хора и неговата единствена възможност да даде някакво увеличение евентуално на работна заплата е от намаляване на персонала.
Същото е и в администрацията. Там където могат да намалят с малка маневреност в рамките на средствата, определени със закона за 2009 г. Това е и за 2011 г. и за 2012 г., за съжаление, защото кризата ни притисна и не можем да направим политика, която да доведе до вдигане на заплатите на хората. Това е като обяснение на поставения въпрос.
Предс. Йордан Бакалов:
Аз не виждам защо трябва да се връщаме към Омбудсмана, след като вече приключихме дискусията по този въпрос. Има думата г-жа Петрова.
Бисерка Петрова:
Просто е интересно, защото виждам същите данни и за другите институции. Навсякъде се повтаря една щатна бройка, а се виждат съкращения. Мен ме интересува къде се разпределят тези пари, които са дадени за фонд работна заплата. Това е въпрос абсолютно към всички първостепенни и второстепенни разпоредители. Крайна сметка означава, че се разпределят между хората, които са на щат и да го разбираме като все едно увеличение на заплатите като премия. В такъв случай това не е никаква антикризисна мярка.
Владимир Петров:
По принцип идеята беше да има увеличаване на заплатите. Но следствие на това, че не можем да си позволим увеличаване на заплатите, водим политика за запазване и дай Боже да не стигнем дотам, както някои съседни държави, да тръгнем да намаляваме пенсии и заплати. Сега и за 2011 г. и за 2012 г. по разчета за тригодишните разходни тавани сме запазили нивото на заплатите – на достигнатото ниво, т.е. да не падат по-ниско от достигнатото ниво, защото иначе ще стане проблем.
Предс. Йордан Бакалов:
Давам думата на представителя на Министерство на културата – арх. Мария Томова, главен инспектор в Националния институт за недвижимо културно наследство.
Предварително искам да се извиня на нашите гости, не ви подреждам по важност, нито по симпатии. Някои се наложи малко повече да останат, но така се стекоха обстоятелствата.
Заповядайте, г-жо Томова.
Арх. Мария Томова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Аз се чувствам малко в чужди води, защото съм архитект, инспектор в Националния институт за недвижимо културно наследство. Функциите на институцията, която се наложи да представлявам в момента са експертни и ние се произнасяме с експертни становища, без да имаме отношение към определянето и разпределянето на финансови средства. Аз очаквах тук да присъства представител на самото Министерство на културата, защото ние спрямо него сме второстепенен разпоредител. Всъщност бюджетът на Министерството на културата - § 14, по който се разпределят средства за култура, за възстановяване, за реставрация на храмове и въобще това, което интересува предполага, Комисията.
Аз бях натоварена от нашия директор със задачата да обясня само с няколко думи, че при нужда, когато има инвестиционна инициатива по отношение на културно наследство, по което ние можем да дадем експертно становище, ние ще го правим, правим го и сега, имаме специалисти архитекти, инженери, художници, изкуствоведи и т.н. Работим в тази посока. Ако има някакви въпроси, бих отговорила, но ми се струва, че би следвало към други хора да бъдат отправени.
Предс. Йордан Бакалов:
Тук явно се е получило малко на принципа на разваления телефон с Министерството на културата, защото миналата година ни изпратиха директора на дирекция „Правна”.
Арх. Мария Томова:
Даже аз ако не бях отворила сайта на Народното събрание, за да видя дневния ред на Комисията, щях да дойда без да знам за какво идвам. Просто изпълних поставена задача. Директорът ни нямаше възможност да дойде, но това с което аз съм натоварена да кажа, щеше да бъде и нейното послание. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Доколкото разбирам, има пари за експертизи и за всичко останало.
Арх. Мария Томова:
Не! Пари няма. Парите не достигат. Даже нямаме достатъчно пари за командировки, но мисля, че не аз трябва това тук да го повдигам като проблем.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, има ли въпроси към арх. Томова? Няма.
Г-жо Томова, благодаря Ви за участието. Много поздрави на началника ви. Вина няма и той. Министърът е човекът, който е объркал задачата.
Продължаваме с Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет. Има думата заместник-председателят г-н Георги Кръстев.
Георги Кръстев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Колеги, аз също ще бъда съвсем кратък, тъй като Националният съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси не е разпоредител с бюджетни кредити. Ние сме част от администрацията на Министерския съвет. Националният съвет е консултативен и координиращ орган към Министерския съвет. Дейността на секретариата се финансира по Програмата „Контрол и координация на националните политики”. В този смисъл аз бих подкрепил увеличаването на бюджета на администрацията на Министерския съвет, казано на шега, а и сериозно.
Бих искал да отбележа, че има реални възможности през следващата година Националният съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси да изпълнява управленски и координиращи функции и мониторингови функции по изпълнение на споразумение между Република България и Швейцарската конфедерация, конкретно в частта социални политики и още по-конкретно – интеграция на ромите. Програмата е в размер 7200000 швейцарски франка и съветът има възможността чрез своя Секретариат, който е част от администрацията на Министерския съвет да изпълнява съответните функции. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате думата. Заповядайте, г-н Лютфи.
Юнал Лютфи:
Колеги, този проблем е много актуален днес, а утре ще бъде още по-актуален. Имам предвид 2011 г. и 2012 г. Имам предвид въпроса, както с интеграцията на етническите малцинства – тази тема, която започна с екстрадирането на роми от България и Румъния от Франция, е тема на много международни институции – на Европейския парламент, на Съвета на Европа, Асамблеята. А за това са нужни много средства. Питам ви аз, тъй като към писмото, подписано от г-н Цветанов не са дадени цифрови параметри, този проблем е социален, а всеки социален проблем изисква много средства. Имате ли по-конкретна представа какви средства се предвиждат с оглед наистина този съвет да си свърши работата.
Втората част на проблема е демографският проблем. Това значи поощряване на населението на България – младите български майки и не само младите да раждат. Това също става с пари и то в криза.
В този контекст бих искал малко по-подробно да ми отговорите, ако обичате.
Георги Кръстев:
Националният съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси през втората половина на тази година предприе действия, малко бюрократично казано, наистина да съгласуваме работата на отделните министерства, тъй като Съветът сам по себе си не може да координира и консултира и да финансира действия - конкретни политики. Но целта ни е да постигнем координация и действително с енергия в работата на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на здравеопазването и в този смисъл да се види как средствата се реализират буквално по отделни проекти в отделни места. Само за пример ще кажа, че в края на миналата и през тази година за овладяване на епидемията от морбили съществено значение в изолираните квартали с преобладаващо ромско население имаха здравните медиатори. Това са делегирани дейности към Министерството на здравеопазването. Такива хора са назначени в редица общини. В Министерството на труда и социалната политика има трудови медиатори, които също работят преди всичко с тази общност. Целта ни е да намерим възможно най-оптималното приложение на средствата, които имаме към момента.
Същото е и с Центъра за образователна интеграция на деца ученици от етническите малцинства към министъра на образованието, младежта и науката. Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” е отделен ресурс. Едни и същи хора участват в различни управителни съвети и чрез този механизъм консултация на административно ниво мисля, че ще постигнем това, за което вие казвате при изпълнението на следващия бюджет Но Съвета, сам по себе си, освен за административни и консултативни и подпомагащи функции и евентуално за подпомагане на някакви изследователски дейности, за други не би могъл да се ангажира като ресурс.
Юнал Лютфи:
Аз това имах предвид. Вие като координиращ орган трябва да натиснете Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието, младежта и науката и всички други институции, които имат отношение по тези въпроси, да отделят реални средства за интеграция и за всички проблеми. Проблема с морбили сте го решили. Дори е смешно да се говори за този пример. Но това са отделни фрагменти на дейността. А аз говоря за една стратегия на вашия Съвет и въобще на нашата страна като цяло и на министерствата. Затова става дума. Тя трябва да започне отсега. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, има ли други въпроси? Няма.
Да благодарим на г-н Кръстев и да му пожелаем приятен ден.
Продължаваме с Държавната агенция за бежанците – г-н Казаков.
Никола Казаков:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Колеги, бюджетът за 2011 г. така, както беше казано от представителя на Министерството на финансите е същият, както за 2010 г. В същото време обаче ние сме поискали увеличение от близо 2 000 000 лв. Какво съм имал предвид?
На първо място в бюджета за 2010 г. не бяха планирани от предната година 300 000 лв. за съфинансиране по европроекти, той като Държавната агенция за бежанците е отговорен орган, съгласно закон, по европейския бежански фонд. Тези пари аз ги поисках и успях да не допусна европейски пари, вече преведени в България в сметката да бъдат загубени. Но ми бяха дадени и 300 000 лв. допълнително. Това значи един път 300 000 лв. За следващата година пак имам преведени 50% и пак ще ми трябват тези пари.
На следващо място, заварих един дълг от 500 000 лв., който още не съм го плати, към местни данъци и такси за един терен в Бусманци, някои знаят от вас, където е трябвало да се прави навремето транзитен център. Станаха 800 000 лв.
В същото време за преводачите, знаете, че ние сме задължени да осигуряваме на кандидатите за закрила преводач по всяко едно време, когато те поискат, по закон, независимо за какво. Една молба да подаде, като може да подава три дена три различни молби, за всяко нещо ние осигуряваме преводач. Не бяха планирани 260 000 лв., които аз ги изваждам от сегашния бюджет. Сам си знам как съм ги изкарал. С тях стават 1 060 000 лв.
На последно място предстои пускане на транзитен център за бежанци в село Пъстрогор, който се работи по програма ФАР. Там Министерството на финансите е възложител по договора. Ние сме бенефициент. Аз съм го казвал и в една друга Комисия, за там са планирани заплати средно към 400 лв. основна и 10% клас по сегашния бюджет. Но питам аз за следното. Ние там ще правим ускорено производство. Или ще решаваме за три дена на даден бежанец да му се даде статут или не и които минат по редовното производство по нормалния ред там трябва да има добре подготвени юристи, интервюисти и т.н. Питам кой ще дойде за заплата 420 лв. И с тези 10% увеличение евентуално ние ще можем да назначим само млади хора, които нямат опит. Има безработица, вярно е, но нали трябва да гоним и качество на интервюто, защото това е една съдба на бежанец. А човек, който не е обучен и не е опитен как ще разбере дали даден човек трябва да го върне, примерно, в Гърция или да каже на този човек бежанската му история е вярна и той трябва да мине по нормалния ред за производство. Откриването на бежанския център в село Пъстрогор води след себе си режийни разходи, транспорт, хранене на хората и т.н. Затова съм ги поискал тези средства.
Има една национална програма за интеграция на бежанците, която изтича 2010 г. На тези, които са получили статут бежански или хуманитарен по тази програма, която е разчетена за 60 човека възрастни и 20 души деца за около 300 000 лв. Там са включени помощи, които се дават за квартири, за храна. Всичко това е регламентирано в нормативни документи. За 2010 г. по тази национална програма тези 300 000 лв. бяха включени в бюджета ни като цяло – 3 200 000 лв. Божа работа е колко души ще се включат в националната програма, след като получат статут. Ние не можем да кажем колко души. Ние сме ги разчели за 80 души. Ако това всичкото се реализира, говоря в перспектива, сами виждате, че 3 200 000 лв.?! Макар че ние направихме много организационни подобрения в щатната структура. Взехме технически мерки по отношение на икономия на суровини, материали, газ. Събрахме хората по двама души в една канцелария и други мерки, за да направим икономия. Но все си мисля, че ако пуснем транзитен център в село Пъстрогор и Националната програма за интеграция се реализира за тези хора, ще имаме известни проблеми.
Предс. Йордан Бакалов:
Това не е ли изискване на Европейския съюз. Ако не го пуснем няма ли да има санкции?
Никола Казаков:
Да, така е. Пъстрогор е включен в плана „Шенген” и пусковият срок е 31.12.2010 г. Изпълнява се по програма ФАР с възложител Министерството на финансите и изпълнител фирма, а ние сме бенефициент. Обектът е трябвало да бъде готов още 2007 г. А той не е готов.
Това е на този етап, което мога да ви кажа по отношение на бюджета.
Пъстрогор тази година не е работил. Аз имах планирани средства за заплати. Имаше 7-8 човека, които освободих, тъй като обектът не работи. Бяха ги назначили и миналата и по-миналата година даже им плащаха и ДМС, а те просто нямаха работно място. Аз ги освободих тези 8 човека, включително и директорката преди седмица.
Мисля, че на този етап, ако всичко, както е планирано, се реализира, ще ми трябват още пари. Това е, което мога да ви кажа. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Ще се мъчим да помагаме и на вас.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси. Г-жа Петрова.
Бисерка Петрова:
Всичко това е една дългосрочна стратегия. Както виждам, вие сте единствените, които каквото сте поискали, това сте получили и затова имам въпрос към Министерството на финансите.
Добре, това е една инвестиция, но това са много фрапантни разлики. За 2010 г. примерно са 32 200 лв., а за 2011 - 298 450 лв. Увеличението е с 266 250. Това е много голяма разлика.
Обърнете внимание на издръжката и за придобиване на дълготрайните материални активи, ако виждате таблицата, те са изключително много.
Въпросът не е към представителя на Държавната агенция за бежанците. Вие много добре си вършите работата и както виждам явно сте успели да убедите финансовото министерство, защото сте единствените досега, които каквото сте поискали сте го получили.
Никола Казаков:
3 200 000 лв. ми дават.


Бисерка Петрова:
Искам да попитам за още нещо. Примерно Държавната агенция за закрила на детето, Комисията за защита от дискриминация и още няколко второстепенни разпоредители нямат увеличение на бюджета. А тук е увеличен доста и разликата е огромна. Откъде идва тази разлика? Говорим, че няма средства за ремонт на църквите?
Предс. Йордан Бакалов:
Г-жо Петрова, това е проект, това е което е поискала самата Агенция. Тези пари не са дадени. (Ясно е, че е проект.) 3 200 000 лв. е сумата, която е одобрена на Държавната агенция за бежанците. Друг е въпросът, че г-н Казаков е поискал 5 300 000 лв. Това е искането на Агенцията, но те не са дадени от Министерството на финансите. На него му е дадено за 2011 г. 3 200 000 лв., което му е дадено и за 2010 г. Няма увеличение.
Владимир Петров:
Абсолютно е прав Председателят на Комисията. Ако погледнем какво искат първостепенните разпоредители, респективно ведомствата, те са поне с два милиарда повече, отколкото могат да се дадат. Така че това е неговото предложение, разбира се, на базата на оценката за конкретните потребности, които има системата на Агенцията и това, което трябва да свърши.
И една допълнителна информация за кофинансирането на европейския бежански фонд. Имаме 900 000, които са планирани в централния бюджет.
Никола Казаков:
Няма ги никъде.
Владимир Петров:
Те не са при вас, а са в централния бюджет.
Никола Казаков:
Това е много важно за фонда, защото там губим, ако не ги усвоим.
Владимир Петров:
Както миналата година ви дадохме 300 000, сега ще ви дадем 900 000
Предс. Йордан Бакалов:
Г-н Лютфи има също въпрос. Заповядайте.
Юнал Лютфи:
Колеги, трябва да погледнем малко от друг аспект на този въпрос. Той е изключително важен за България. България по въпроса за политиката за бежанците в Европа има определени критерии. Г-н Казаков и Министерството на вътрешните работи и някои специалисти от правосъдието знаят това. И г-н Ганев го знае много добре. Но ние сме далече от тези критерии за настаняване, за битовите условия и т.н. По време на „желязната завеса” много от българите, които бягаха от режима, отсядаха именно в такива транзитни лагери, които по нищо не се различаваха от едни добре уредени курортни селища. И оттам едни тръгваха за Съединените щати, други за други страни. Ние сме много далече.
Защо взимам думата? Това е част от критерия за шенгенското пространство, за което ние кандидатстваме. Ние все още като общество нямаме нагласата да приемаме чужденец от Афганистан, от Ирак и откъдето и да е, че той вече трябва да стане част от нашето общество, за което има специална институция, има процедури. Това също изисква средства.
Аз подкрепям г-н Казаков. Това е най-общо казано. Аз мога да говоря още по този въпрос, но исках да привлека вниманието ви именно върху тези политически въпроси. За тези неща наистина са минимални тези 5 млн. лв., които иска г-н Казаков.
Тъй като Министерството на вътрешните работи е единственото министерство, което има леко завишение на бюджета, нали така г-н Петров, а тази Агенция е към Министерството на вътрешните работи, така че имам някаква надежда министърът на вътрешните работи по-детайлно и аргументирано, г-н Казаков, да обясните необходимостта именно за правене на политика с бежанците, за което ние трябва да имаме необходимите средства. Благодаря ви.
Предс. Йордан Бакалов:
Аз мисля, че г-н Казаков много добре го знае. Въпросът е вицепремиерът да го разбере.
Никола Казаков:
Аз добре работя с Министерството на вътрешните работи. Но в тази криза! Даже сега ще върна от Пъстрогор някъде около 100 хиляди лв., които не съм ги оползотворил, от фонд работна заплата към бюджета, защото не ми се полага да ги ползвам. Нали така, защото обектът не работи.
Предс. Йордан Бакалов:
Той ще ги върне по документи на министерството и вие ще му ги върнете обратно. Даже това ще го отбележа в доклада, че 100 хил. лв. ще си останат на разположение на Агенцията, защото ги е икономисала.
Други въпроси? Ако няма, да благодарим на г-н Казаков. Пожелавам приятна вечер.
Продължаваме с Държавната агенция за закрила на детето. Г-н Калин Каменов.
Калин Каменов:
Г-н Председател,
Дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги, предполагам знаете, че Държавната агенция за закрила на детето е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на труда и социалната политика. Поради тази причина представи своя проектобюджет на министерството в размер на 2 534 330 лв. Но поради запазване на параметрите на консолидирания бюджет на Министерството на труда и социалната политика за 2011 г. на ниво актуализиран бюджет за 2010 г., предвидените средства в бюджета на Държавната агенция за закрила на детето остават същите, както и през 2010 г. в размер на 1 325 370 лв.
В началото колегата от Министерството на финансите спомена една сума от 7 млн. лв. Явно има някакво разминаване. Това е по програмата ФАР.
Едва ли ще съм първият, който ще каже, че средствата са недостатъчни. Но какво от това? Но както каза в началото г-н Председателят, не всичко касае средства. Ще ви дам един пример за миналата година. Нашите колеги финансисти бяха разчели средства за издръжка на националната телефонна линия за деца -116 111, която днес навършва една година от функционирането си, в рамките на 650 000 лв. Те не бяха отпуснати миналата година, а бяха отпуснати 170 000 лв. и въпреки това смятам, че линията функционира много добре. И макар не чак толкова сериозната кампания за популяризиране на горещия телефон, фактите и статистиката показват, че за една година над 70 000 деца са потърсили помощ на този телефон, а 14 000 са получили и консултация.
Така че ние се съобразяваме със средствата, които най-вероятно ще ни бъдат отпуснати. Благодаря ви.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси. Г-жа Светлана Ангелова.
Светлана Ангелова:
Аз като заместник-председател на Комисията по труда и социалната политика имам един въпрос. Някъде през лятото на едно заседание на Министерския съвет беше казано от вицепремиера Симеон Дянков, че ще се закрие Държавната агенция за закрила на детето и ще бъде преструктурирана или като комисия към Народното събрание, или към Министерството на труда и социалната политика. Моят въпрос предвид бюджетът, който се отпуска, дали има някаква яснота дали това ще се случи през 2011 г.
Калин Каменов:
Не знам доколко въпросът е обект на дискусия в тази Комисия, но не е ставало въпрос за закриване, а за преструктуриране на Агенцията. Дали ще се случи, не зависи от нас, за съжаление. Все още нямаме яснота дали ще се осъществи това преструктуриране през 2011 г.
Предс. Йордан Бакалов:
По едно време г-н Дянков имаше инициатива да намалява агенциите, но не му беше ясно как стават тези работи. Но първо говорят, а после мислят.
Други колеги? Заповядайте, г-н Петров.
Владимир Петров:
Г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Извинявам се, че се намесвам, но искам да поднеса моите извинения пред уважаемата комисия, че дадох цифрата, която е за програмите напред и че има луксозни средства за дейността на Агенцията, а то не е така. Грешката е моя, защото не го прочетох, че е с програмите. Иначе те ще бъдат на нивото на 2010 г.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Ако няма въпроси, да благодарим на г-н Каменов.
И сега давам думата на Държавната агенция за българите в чужбина, като предварително искам да се извиня на г-н Росен Иванов. Той знае защо.
Росен Иванов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Комисията,
Колеги, бюджетът на Държавната агенция за българите в чужбина е предвиден в размер на 758 000 лв. Правя това уточнение, защото много добре прозвуча думата милион в изказването на г-н Петров, но за съжаление, сме още много далече от тази цифра.
При определяне на бюджета сме взели предвид финансовото и икономическото положение в България. Изложили сме нашите съображения. Пред вас искам да изтъкна няколко фактора, които пряко влияят върху дейността на Агенцията.
Първият вид фактори, това са обективните фактори, т.е. тези върху които ние не можем да повлияем. На първо място между тях е продължаващата миграция на българи от нашата страна към останалия свят. Това е факт и мисля, че не се нуждае от представяне на доказателства. Този факт директно влияе върху дейността на Агенцията, тъй като излизайки от територията на Република България тези граждани попадат в обсега на дейността на Агенцията. Само като факт мога да посоча нещо, което е описано в предоставения доклад, че от 2002 г., когато имаме 250 организации на българите, към настоящия момент са 731. Увеличението е катастрофално за българската държава, предвид гражданите, които остават тук. Но за съжаление, връзката с тези хора, които излизат от България, трябва да бъде продължена, трябва да бъде задълбочена и трябва да продължи да съществува като отношение „държава към човек”, който определя се бе си като българин.
Другото следствие от тази миграция е увеличението на българските училища. Само за една година те са се увеличили с 40. Имам предвид училищата зад граница. Трябва да имаме предвид и най-вече вие, разбира се, че тези училища не възникват директно като държавни училища или училища, които попадат в обсега на Министерството на образованието. Те възникват най-често като неделни училища или училища, които са към Български културни центрове или към наши организации. Т.е. има един период от време, може би година-две или пет, през който те могат да бъдат обгрижвани само от структурата, която аз представлявам. Това е Държавната агенция за българите в чужбина. Ние сме тези, които установяваме контакт с тях. Ние сме тези, които ги снабдяваме с учебници или с друга литература, от която имат нужда. Аз считам, че тази връзка няма как да бъде прекъсната. Напротив, тя трябва да бъде задълбочавана.
Увеличението е не само в резултат на миграцията. То е в резултат и на все по-добрата организация, която създават българските общности зад граница. Напоследък се забелязва една много ясна тенденция към желание на нашите сънародници да правят все повече организации, да създават културни дружества, което увеличава и нашите ангажименти към тях, тъй като дейността на Агенцията основно се базира върху контактите с общностите. Сами разбирате, че Агенцията не може да установи контакт с няколко милиона българи поотделно. Това е единият от факторите, който влияе върху разходите, които следва да поеме Агенцията като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.
На второ място, един много важен факт, който се случи през тази година, а именно това, че бяха приети измененията в Закона за българското гражданство, които възложиха на Агенцията да бъде единственият държавен орган, издаващ удостоверения за български произход. В справката, която е пред вас, съм посочил, че само за четирите месеца, през които действа законът, имаме два пъти увеличение на броя на издаваните от нас удостоверения. Ако преди това бяха средно на месец около 260, сега са около 500. Обаче трябва да имаме предвид едно много важно нещо. До преди четири месеца, т.е. до измененията в закона, Агенцията издаваше не само удостоверения, но и становища. Становището, което предоставяхме на Министерството на правосъдието е административна услуга и тя е съвсем пооблекчена като процедура и като срокове. Към настоящия момент Агенцията издава само удостоверения за български произход, което е индивидуален административен акт. Аз съм удовлетворен, че тук присъства г-н Пенчев, който доскоро беше председател на Върховния административен съд, който знае какво означава да има над 6 000 преписки, които трябва да бъдат разгледани, които трябва да бъдат преценени дали има фалшиви документи, дали има доказателства за българския произход, за да можем ние да се произнесем вече в едномесечен срок. Законът ни задължи в чл. 15, ал. 3 да го правим това, а ние не разполагаме с почти никакъв ресурс. За да отговорим на тези изисквания се наложи да изтеглим хора от без това малкия числен състав на Агенцията от специализираната администрация и да ги прехвърлим към отдела за административно-правно обслужване, което допълнително натовари нашите възможности по осъществяване на връзки с българските организации. Засега успяваме да се справим като организация, но не се ли помогне на Агенцията със средства, за закупуване на техника за организация на тази дейност, считам, че ще бъде изключително затруднено нейното функциониране.
В тази насока считам, че не само трябва да бъде запазен бюджетът на Агенцията, както е предвидено. Той е в размер, близък до този, който е предвиден като първоначален през 2010 г. Но ако има възможност да се отпуснат и допълнително средства, да бъде направено. Защото не можем да си позволим 21 век да не можем да наемем, примерно, IT специалист. Пред вас е справката за размера на заплатите, които получават нашите служители. Те варират от 410 до 480 лв. за главен специалист в държавна агенция. Сами разбирате, че с такава заплата специалист по компютърни технологии или IT специалист не може да бъде нает. Това налага да ангажираме хора на граждански договори, което допълнително утежнява бюджета.
Автомобилният парк на Агенцията е сведен почит до нула. Разполагаме с една шестгодишна и с една единадесет годишна кола, а контактът с българите зад граница се осъществява най-вече когато отидеш при тях. Транспортирането на учебници, транспортирането на литература е изключително затруднено. Имаме известни начини да се компенсира това нещо, но все пак трудностите са огромни.
Ако трябва да обобщим с едно изречение това, което излагам пред вас е, че контактът с тези наши сънародници, които са в чужбина – дали са 2 или 4 милиона, не е мястото тук са спорим, но не са по-малко от 2 милиона, в българската държава минава през структурата, която се нарича Държавна агенция за българите в чужбина. Ние сме тези, които опосредяваме тази структура и успяваме да поддържаме жив контакт с тези сънародници.
И не на последно място трябва да се има предвид и един факт, който не е много официален като статистика, тъй като липсва, но в медиите беше тиражиран, нашите сънародници зад граница всяка година внасят в България под формата на финансови средства между милиард и половина и три милиарда евро. Аз мисля, че те заслужават малко повече от българската държава като отношение и като финанси, защото наистина е голямо удоволствие човек да види при срещите с тях колко много значи контактът им с българските институции.
Благодаря ви за възможността да се изкажа.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря Ви. Колеги имате думата за изказвания. Г-жа Симеонова.
Красимира Симеонова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
В момент на криза сме. Одеве исках да реплекирам г-н Юнал Лютфи. Ние трябва да се грижим не само да интегрираме ромите и това е проблем не само на нашето правителство, а вероятно ще имаме и помощи от Европейския съюз. Но аз смятам, че ние трябва да отдадем изключително много грижи за всички тези българи, които са напуснали страната. Ако можем да направим възможен процесът да върнем част от тези българи и предполагам, че това ще стане след 20 или 30 години. Смятам, че една такава дългосрочна стратегия би трябвало да изготвим и да се борим за всеки човек, който е попаднал в чужбина и вече се е реализирал, да направим всичко възможно да го върнем, за да може да бъде и интелектуален потенциал.
Скоро имах среща в Барселона с българи, които имаха нужда от учебници. Благодарение на Никола Белишки направихме всичко възможно да занесем учебници. Това беше негова инициатива.
Страшно е, когато нашите деца напускат държавата. Аз мисля, че не само за интеграция на ромите, което ще бъде изключително дълъг процес, за което мисля, че ще ни трябват 50 години най-малко. Там има средства по европейски програми, които можем да използваме. Аз смятам, че тук трябва да направим всичко възможно между първо и второ четене, ако може средствата за Държавната агенция за българите в чужбина да се запазят или с малко да се увеличат, за да направим възможно тези българи, които се раждат и получават образованието си в чужбина да говорят на български език и да запазим нашата идентичност. Виждаме колко много наши сънародници от Украйна, Молдова и Румъния, Албания, Македония, Сърбия и т.н., които искат да се нарекат българи. Аз мисля, че в тази насока трябва всички да обединим усилията и да направим нещо възможно, за да отделим средства откъдето е възможно, за да запазим този потенциал, който ще доведе нови българи в страната ни. Това е една мечта, която може би сега няма да може да се реализира, но трябва да помислим за нашите деца. Благодаря ви.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Радославов, имаш думата.
Александър Радославов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Напълно споделям този апел. Мисля, че всички сме наясно, че сме в един устойчив, за съжаление, процес на обезбългаряване на България. Това е най-страшното. И тук като се говори за социална справедливост, затова че се замразяват пенсии, заплати и доходи, независимо че съм социалдемократ, винаги защитавам социалната теза. Аз мисля, че за България този проблем е много по-сериозен, отколкото в момента да кажем увеличаване на доходите, които реално са отражение на финансово-икономическата криза. Тук става въпрос за 800 000 души, цели семейства са икономически емигранти. Европейският съюз справедливо подпомага процесите за интеграция на ромите, за да не митарстват в други по-богати държави в Европейския съюз, те им осигуряват съответните ресурси. Ние като държава се мъчим да бъдем в синхрон с този процес. И няма кой обаче от Европейския съюз и от европейските институции, а само българската държава може да си помогне сама на себе си за българския етнос, който както върви, ще стане малцинство, ако този процес, който в момента го има, не се прекъсне. Аз много се радвам затова, което чухме от доклада на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина, че има желание и са разкрити толкова много клубове на българи в чужбина. Значи тези българи имат желание децата им да не се отчуждят. Защото те ще учат английски, испански или на езика на държавата в която са, но е много радостно, че го има този дух в тези хора и ние сме абсолютно задължени не само като народни представители, а и цялата държава – всички институции, за да се осигурят колкото се може повече средства за тази агенция и въобще за приобщаването и поддържането на българското самосъзнание в тези хора. Защото едно време преди Втората световна война нашите дядовци са ходили да учат на Запад висше образование, но огромното мнозинство са се върнали в България да се реализират. А сега точно обратното става. Ние произвеждаме икономически емигранти.
Аз ще задам следния въпрос. Трябва ли да продължава тези млади българи и българки, които завършват държавна поръчка висше образование, да нямат ангажимент към българския народ и тази държава. Когато ние бяхме млади, три години трябваше да ходим по разпределение. Когато човек го издържат родителите му или той сам се издържа, докато завърши висше образование, дето се казва той може справедливо да замине още на другия ден да търси реализация в чужбина. Но не можем да продължаваме с държавния бюджет и със средствата на всички български данъкоплатци да произвеждаме кадри, които да заминават веднага в чужбина. Такава нагласа имаме и това се случва все повече и повече. Искам да кажа, че и в закона трябва да има промяна в тази посока. Ние трябва да се намесим като държава и да регулираме този процес. Това също е един много сериозен проблем - масовото емигриране на току-що завършили и получили висше образование в България. Задължително трябва да се въведе поне това - задължително да работят три или пет години в тази държава.
Напълно споделям направеното от колегите, които са занесли учебници и друга литература. Ще споделя и още нещо, с което свършвам.
Четох една много хубава книга за генерал Иван Колев, командир на българската конна дивизия през Първата световна война в Добруджа. Той е от едно село Бановка, в което дедите му създават гимназия с 40 деца, които те са издържали. Идвали са и деца от територията на България, която тогава е била в Османската империя. Значи българският дух го има и затова са тези героични подвизи през Балканската и Първата световна война за обединена България, защото го е имало този дух. Ако не помогнем за задържане на това самосъзнание на тези млади генерации в чужбина чрез тази Агенция, а има и други възможности, срамота, че сме народни представители и че се чувстваме българи.
Апелирам към всички и към Комисията в това отношение да помогнем. Тук няма значение кой от коя политическа сила е – и управляващи и опозиция, всички трябва да се борим в това отношение и каквото зависи от нас да го направим и аз съм готов да го дам.
Предс. Йордан Бакалов:
Като говорим за българския дух, вярно е това, което казахте, но защо даваме пример от преди 1944 г. Да не пропускаме един светъл период от 45 години. Защото духът там май изчезна някъде на Изток и си остана там при Брежнев, Горбачов и Черненко. Прав си, но не пропускай този период от 50 години.
И накрая давам думата на г-жа Снежана Димитрова, началник на кабинета на министъра без портфейл.
Снежана Димитрова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Бих искала да взема отношение по въпроса за бюджета на Държавната агенция за българите в чужбина в качеството си на началник на политическия кабинет на министър Димитров.
Мисля, че е важно да изговорим това, че именно правителството на ГЕРБ наложи тази политика в приоритетните си зони в смисъл такъв, че министър без портфейл отговаря за политиката за българите в чужбина и извеждането им на управленско ниво. Въпреки че кабинетът ни е без портфейл, наистина за времето, през което активно работим с българските общности в чужбина, се видя едно активизиране на дейността, припознаване на българските общности в чужбина и съхраняването на тяхната идентичност чрез различни проекти, които бяха осъществени.
Някак си не синхронно е да извеждаме тази политика на приоритетно ниво, а в същото време нейният бюджет да бъде на същото положение, какъвто е бил.
При посещението на министър Димитров и министър Дянков в Украйна преди два месеца с очи и сърце се почувства и от двамата какво е това историческа диаспора, какво е това да се носи българско сърце там от векове и какво трябва да прави българската държава, за да запазва това нещо.
Ние имаме структура – Държавната агенция за българите в чужбина, и нека да й дадем възможност да изпълнява функциите си малко по-свободно, малко по-реалистично и това ще стане, когато има политики, които се уплътняват със средства.
Предстои подготовката и приемането на Закон за българите и българските общности в чужбина, който ще предопредели, ще начертае ясно политиките към българските общности в чужбина. Предстои общественият дебат по този закон.
Аз съм уверена, че Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите така ще позиционира нещата и така ще намерим разбиране в Министерството на финансите, че бюджетът да бъде поне в някакви прилични проценти завишен. Считам, че българите в чужбина имат заслуга за това държавата да има достойно отношение към тях, още повече, както спомена и Председателят на Държавната агенция за българите в чужбина, не само че са най-големите инвеститори в родната си държава, но това са средства значително по-големи от европейските средства, които усвоява България.
Това е моето изказване. Благодаря ви.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Аз мисля, че винаги сме срещали разбиране от г-н Петров, а специално нашата Комисия никога не е била нахална и да иска много. Но сме помагали. Така че и за вероизповеданията, и за българите в чужбина пак ще помогнат. Но ние ще го облечем в определено решение.
Думата искаше г-н Белишки.
Никола Белишки:
Аз исках само да кажа, че българският дух го има. Защото децата, специално за тези, при които бяхме в Барселона и в общината, в която бяхме, те ще изучават български език събота и неделя. Това са неделни училища. И специално в Каталуния, за да им разрешат испанците да имат български училища, изучават и каталунски, което прави чест на тези деца. Представете си събота и неделя как се товарят нашите деца само и само да се наричат българи. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Други изказвания има ли? Няма.
Благодаря на г-н Росен Иванов и се надявам, че ще ви помогнем. Не обещавам на 100%, а се надявам.
Колеги, знаете, че миналата година успяхме да помогнем на Дирекция „Вероизповедания”, когато приехме едно препоръчително решение при добро развитие на приходната част на бюджета, Министерството на финансите да отдели допълнително финансиране за Дирекция „Вероизповедания”.
Предлагам ви тази година да вземем такова подобно решение отново при добро стечение на обстоятелствата, добра приходна част на бюджета, като добавим и Държавната агенция за българите в чужбина. Да се надяваме, че приходната част на бюджета ще върви добре, за да може евентуално догодина някъде около лятото, а и тогава ще стане ясно, защото тук става въпрос за 80 хиляди лева. Така ще ги върнем поне на нивото на 2009 г. Не става въпрос за кой знае колко, но поне транспортни средства да се закупят.
Предлагам на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите да приемем решение за отпускане на допълнителни средства за 2011 г. за Дирекция „Вероизповедания” и за Държавната агенция за българите в чужбина.
Който е съгласен, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Искам да благодаря на нашите гости за участието им в заседанието на Комисията.
Колеги, който е за приемането на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 01.10.2010 г., моля да гласува.
Девет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се бюджетът.
С това приключваме. Закривам заседанието.


Председател:
Йордан Бакалов

Стенограф-протоколчик: