---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите





П Р О Т О К О Л
№ 15



Днес, 04.11.2010 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Министерството на външните работи, дирекция „Международно право и право на Европейския съюз – Генка Белева, началник на отдел; от Министерството на правосъдието – Даниела Белчина, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство” и Катя Матева, държавен експерт в дирекция „Българско гражданство”; от Министерството на труда и социалната политика – Добринка Босева, началник на отдел в дирекция „Свободно движение на хора, миграция и интеграция” и Емил Мирославов, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”; от Сдружение „Хелзинкски наблюдател-България” – Милко Бояджиев, изпълняващ длъжността директор, Христо Тепавичаров, Румен Воденичаров и Димитър Попов; Васил Къдринов и Офелия Георгиева, инициатори на петицията.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Добър ден.
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Имаме кворум. Дневният ред на заседанието на комисията е:
1. Обсъждане на жалба от Сдружение „Хелзинкски наблюдател – България”, относно изплащането на български пенсии на лица, изселили се в Република Турция.
2. Обсъждане на Петиция до Народното събрание за намаляване на пенсиите на работилите в ДС и тоталитарни организации до нивото на средната пенсия в страната, с вх. № 053-14-771 от 30.07.2010 г., внесена от Васил Къдринов от името на инициаторите на петицията.
3. Разни.
Други предложения за дневен ред ? Няма. Който е съгласен с този дневен ред, моя ла гласува. Единодушно се приема.
По първа точка - Обсъждане на жалба от Сдружение „Хелзинкски наблюдател – България”, относно изплащането на български пенсии на лица, изселили се в Република Турция.
Предлагам първо да дадем думата на вносителите на жалбата да изложат своите аргументи и след това колегите народни представители да поставят своите въпроси и да направят изказвания. Има думата г-н Бояджиев.
Милко Бояджиев:
Уважаеми присъстващи,
Въпросите, които са засегнати в нашето изложение се третират вече единият 15 години, а другият – 10 години. Разменени са много преписки.
Това, което застъпваме като становища, и сме се опитали да го представим точно и коректно. Освен това прилагаме доста обширна документация в подкрепа и обосноваване на нашите твърдения. Готови сме, ако трябват нови обосновки, да ги представим. Готови сме да представим и нови документи, но ние сме убедени в правилността на нашите виждания и смятаме, че можем да ги защитим в пълна степен.
Ако се поставят някои въпроси на базата на представените документи – надявам се, че всички присъстващи са се запознали предварително с тях, за да не става нужда да губим време с повтаряне на неща, които са писмено изложени пред вас.
Нашата основна претенция по отношение на въпроса за запазване, ние не говорим за двойно гражданство или за българско гражданство изобщо, а третираме проблема за така нареченото запазване на българското гражданство на лицата, които са се изселили от България и са изселени в Република Турция и са придобили там по своя воля и свободен избор турско гражданство.
По наше мнение на базата на международните правни документи, които предоставя международното право изобщо, двустранните договори и националното законодателство може да се направи едно заключение, че тези лица нямат никакво правно основание да се считат български граждани и всички последици, които произтичат от това обстоятелство. Няма действащ документ, мотивиран, обоснован документ, с доказателства, който да отрича и да оспорва тези наши съждения. Това е едното.
Второ, в тази връзка ние сме отбелязали един факт, който може да се нарече криминален факт, едно обстоятелство, а именно, че по време на посещение на българска делегация в Анкара през 1994 г., датата е 6 юли 1994 г. начело с президента тогава д-р Желю Желев, е представен на г-жа Чилер като министър-председател на Турция един пакет от български държавни документи. Този пакет от документи не е минал по законния ред чрез протокола на Министерството на външните работи и е предоставен на турската страна неправомерно. Това е едното.
Второто е, че в този пакет, който ние не знаем какво е съдържал, се твърди, че Министерският съвет на Република България на заседание на Министерския съвет 15 юни 1993 г. е приел становище, че изселниците от България в Турция запазват българското си гражданство. Както се вижда от представения протокол от заседанието на Министерския съвет такова решение в българския Министерски съвет няма.
Проверката на прокуратурата от 1994 г. и в писмото от 1995 г., което сме представили, се вижда, че в архива на Министерския съвет – явния и секретния, такъв документ липсва. Също така сме представили и писмото на тогавашния министър на външните работи Иван Станчов, който казва, че по инициатива на българската страна и по искане на турската страна такива документи не са представяни по каналния ред чрез протокола на Министерството на външните работи.
На базата на тази фалшификация турското правителството издава нареждане на Министерството на вътрешните работи на Турция, което сме го предоставили тук в оригинал и в превод, в което се нарежда н базата на такъв несъществуващ протокол и решение на Министерския съвет на Република България да се извадят от архивите на Държавна сигурност над 300 хиляди паспорта гранични и да се връчат на изселниците, за да си търсят те социалните, политически и всякакви други права в България.
Това всъщност представлява една открита намеса във вътрешните работи на страната на базата на тази фалшификация, която остава пренебрегната и в крайна сметка се постига именно това, че въз основа на този криминален факт, това предателство, ако се приеме, че е предаден такъв документ на турската страна, защото по Наказателния кодекс това е национално предателство, и сега в продължение на тези 15 години се извършват редица действия от турска страна, подпомогнати от българска страна, които са в нарушение на интереса на българската държава и българския народ изцяло. Какво става на тази база?
Първо, тези лица получават правото да бъдат гласоподаватели, въпреки че не са български граждани.
Второ, получават български документи за самоличност, въпреки че не са български граждани.
Трето, участват в избори, въпреки че не са български граждани.
Четвърто, получават пенсии, въпреки че не са български граждани. И не само това. Между България и Турция няма сключена все още спогодба в областта на социалното осигуряване, което да допуска някои такива отношения.
Това е съвсем накратко по въпроса з гражданството.
По отношение на изплащането на българските пенсии в Турция, споразумението от 04.11.1998 г. не е ратифицирано от Народното събрание, не е публикувано по съответния ред и по тази причина е в нарушение на чл. 5, ал. 4 от Конституцията и чл. 85 – няколко положение в чл. 85, поради което това споразумение по принцип е нищожно. Твърдението за нищожността на това споразумение се потвърждава от становището на Конституционния съд по аналогичен случай – Решение № 9 на Конституционния съд от 1999 г.
Има и други съображения, които са изложени подробно в нашите изложения. Ние сме се позовали на редица документи, като Конвенцията на бежанците, Конвенцията за статута на апатридите, Декларацията на турското правителство 1951 г., че всички техни сънародници, напуснали България преди и след 1951 г. трябва да се считат за бежанци. Това становище на турското правителство беше изкористено до такава степен, че Турция в 1989-1990 г. получи от Организацията на обединените нации близо 3 милиарда безвъзмездна помощ за бежанците от България, след като те не са по абсолютно никакъв смисъл по отношение на Конвенцията за бежанците те не могат да се считат за бежанци.
Освен това има и други документи, които показват, че е съвсем неправомерно предоставянето и износът, както се твърди от Министерството на труда и социалната политика, на пенсии в Турция.
Сега се получава така, че досега са изплатени за десетина години близо 400 млн. лв., което всъщност представлява износ на национален доход и то за сметка на бюджета и за сметка на българските пенсионери, на които халът не е такъв, че да им се завижда. Само тази година, в годината на криза България изплаща по този начин около 50 млн. лв.
Освен това, имаме допълнителни загуби от цялата тази работа с това, че не се получава данък добавена стойност, тъй като пенсията се харчи в Турция. Има различия в цените на внос и износа на тези стоки, за да се плати във валута. Така че общата чиста загуба за страната досега от този акт от 1998 г. е някъде около 600 млн. лв.
Освен това, нещо, което предстои да се докаже, но трябва да се каже, че има достатъчно основание, от страна на Република Турция и съответните нейни органи са извършени редица манипулации и действия, които предизвикват определени съмнения доколко правомерно са изплатени и тези пенсии, които са мотивирани от това споразумение.
Самото споразумение има много недостатъци. То не може да се счита за приемливо поначало, тъй като то няма технически характер. От чл. 1, 2 и чл. 6 има създаване на нови условия в отношенията между двете страни. То е с отворен край ,тъй като никой не може да каже кога ще се сключи и дали изобщо ще се сключи такава спогодба между България и Турция, тъй като този въпрос на базата на договора от 1992 г. е включен в пакета въпроси –имуществени, социални и хуманитарни, които трябва да се гледат в пакет и взаимна зависимост. Става дума преди всичко за имуществени въпроси. Това са компенсациите за заграбените имоти на нашите бежанци.
Предс. Йордан Бакалов:
Г-н Бояджиев, в момента не говорим за имотите.
Колегите са запознати с вашата петиция. Но в момента не става въпрос за имотите. За имотите е тема, която е междуправителствена.
Милко Бояджиев:
Тези въпросите са обвързани. Не може да се разглежда въпросът за пенсиите откъснато от другите въпроси, които са предмет на българо-турските отношения. Това е същественото в случая.
Всички опити, които се направиха от турска страна в продължение на 10-15 години да се откъснат тези въпроси един от друг и да се гледа отделно и да се заобиколи договорът от 1992 г. са винаги в ущърб на българската страна.
Освен това, това споразумение има едно посочен характер. То не е на реципрочна основа. Има задължение само за българската страна. (Това не е вярно.) По отношение на турската страна задължение няма. Даже и тези изисквания, които ги има по договора и те не се спазват. Нашето виждане с няколко думи, ако трябва да се каже, е това, че това споразумение е нищожно по принцип и не може да има никакви последствия за българската страна и не може да се счита за част от вътрешното законодателство на страната.
Това е, което исках да кажа, накратко.
Предс. Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, имате думата за конкретни въпроси към вносителите на петицията, на които те да ви отговорят и така да стане дискусията. Г-н Кърджалиев иска думата.
Тунчер Кърджалиев:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Уважаеми г-н Бояджиев, аз както и колегите предполагам, много подробно се запознах с всичките материали, които така услужливо сте ни ги предоставили. Слушах ви внимателно и моето крайно впечатление е, че Вие г-н Бояджиев, просто не познавате всички хора, за които става дума в материалите ви и желанията ви, които искате да се осъществят.
Аз мисля, че подхождате от позицията на крайна предубеденост и неприкрита неприязън към тези хора. Да не кажа по-тежка квалификация. Както казах, Вие не ги познавате нито като ценностна система, нито като манталитет, нито като етнос и съответни културални и традиционни особености на този етнос и заради това съм абсолютно сигурен в констатацията си, имайки предвид и нормативни документи, че не вие, а тези хора всъщност трябва да решат съответно на Декларацията на ООН от 1948 г., съответно на Конвенцията за защита на правата на човека от 1950 г., съответно и на Хартата за правата на човека на Европейския съюз от 2007 г. – най-новата, те какви граждани са, каква религия изповядват, към каква нация принадлежат, каква народност са в края на краищата. Не Вие! Вие можете да дадете меродавно мнение само за Вашата идентичност. Аз на вашата възраст не мога да развивам менталните ви стереотипи.
И още нещо ще кажа и след това ще направя конкретно процедурно предложение. Въобще сетихте ли се, г-н Бояджиев, за това, каква житейска драма са изстрадали тези хора в периода 1985-1989 г. Тази житейска драма е свързана с екзенстенциални параметри на тяхното съществуване. Въобще давате ли си сметка, че този така наречен „Възродителен процес” е най-грозната метафора на нашето съвремие. И в резултат на този възродителен процес, забележете, случи се най-голямото императивно преселение на хора. Това са 340 хиляди човека 1989 г. без капка вина за това. Говоря за мащабите на Европа, но може би и за мащабите на света е валидно това. И още веднъж повтарям, нямат капка вина за това нещо. Забележете, тези хора не искат нито извинение от държавата, нито гузна съвест, те искат само по справедлив начин да си получават пенсиите, за които десетки години са влагали пари и са били полезни на това общество.
Как се осмелявате Вие да направите такива предложения?
Накрая се поддавам на изкушението, въпреки че се имам за уравновесен човек, да ви питам. Кой сте Вие? Откъде това самочувствие? Откъде това упорство? Видни националисти, чиято кауза в нередки случаи и аз я уважавам, не се осмелиха, не предприеха стъпка в тази посока – говоря за пенсиите на тези хора, а Вие изведнъж и то с упорство, две годишна давност, как го правите това. На база на какви мотиви се случва това нещо.
Г-н Председател, правя конкретно процедурно предложение. Имайки предвид всичко казано, имайки предвид, че тази тема не е в компетенциите на нашата Комисия, ние всъщност не можем да вземем никакво решение, освен да помолим някое министерство по-подробно да се занимае с този въпрос и т.н., на база на чл. 45 от Правилника за работата и дейността на Народното събрание, предлагам прекратяване на разискванията.
Благодаря за вниманието.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Бих искал да помоля колегите не толкова емоционално да подхождаме по въпроса. По-добре да бъдем прагматични от гледна точка на това, което ни е внесено като петиция. Ние сме длъжни да я гледаме. Това, първо.
Второ, присъединявам се към това, че ние не сме компетентната Комисия, която може да реши този въпрос. Но в края на краищата вносителите са решили, а и Председателят на Народното събрание ни го е изпратил, така че ние сме длъжни да го гледаме по Правилник, по Административно-процесуален кодекс и евентуално накрая, ако решат колегите, да има и препоръчително решение към някоя от другите парламентарни комисии или към министерствата.
Други изказвания? Заповядай.
Борислав Стоянов:
Колегата Кърджалиев удари малко на емоционални изблици и каза, че е подробно запознат с документите. От изказването му обаче аз останах с впечатлението, че въобще не е запознат или просто не му изнася да бъде запознат.
Тук основният момент, който са поставили вносителите и който е красноречиво описан, пределно кратко и ясно в меморандума, е, че имаме наличие на едно споразумение, подписано на 04.11.1998 г. в Анкара по времето на тогавашното правителство на премиера Иван Костов и което вносителите смятат, а и ние се присъединяваме към тях, че то е юридически нищожно, поради факта, че то е утвърдено от правителството, без да е ратифицирано от Народното събрание и без да е обнародвано, което е в нарушение на чл. 5, т. 1, 4, 6 и 7 на чл. 85 от Конституцията на Република България, което означава, че не е влязло в сила като част от вътрешното право на страната и е нищожно. Това именно, г-н Кърджалиев, ни дава право да се занимаваме с този въпрос и това е основанието на вносителите.
Вносителят по време на своето изложение спомена за едно решение на Конституционния съд. Аз не знам дали всички колеги са запознати с него. То е от 16 юни 1999 г. и касае подобен случай за спогодба за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между Република България и Република Турция, внесено по това време от 49 народни представители в Народното събрание. То е съвсем кратко и ще ви цитирам решението на Конституционния съд на Република България.. .
„В противовес на твърденията в искането, че посочените по-горе спогодба и протокол не подлежат на ратифициране, Народното събрание намира, че те попадат в обхвата на чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията, тъй като в тях се съдържат клаузи, определящи участие на българската страна с бюджетни средства.”
Сиреч, за това, което става дума и тук – за въпросните пенсии, срещу които вие толкова сте възмутени защо въобще си позволяваме да коментираме. Става въпрос, че говорим за 400 млн. лв. и за 600 млн. лв. през последните 10 години, изплатени на базата на едно, както твърдят вносителите, към което ние се присъединяваме, юридически нищожно споразумение. Това е основният проблем.
Емоциите ги оставяме малко на по-заден план. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Преди да продължим, искам да се извиня на колегата, тъй като имаше процедурно предложение от г-н Кърджалиев и аз съм длъжен да го подложа на гласуване.
Който е „за” прекратяване на разискванията по внесената петиция от г-н Милко Бояджиев и вносители, моля да гласува. Трима „за”. Който е против? Трима „против”. Въздържали се? Шест „въздържали се”.
Не се приема. Продължаваме дискусията. Друг иска ли да вземе думата? От Министерството на външните работи г-жа Белева. Заповядайте.
Генка Белева:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Благодаря за възможността да взема отношение по въпроса, който се представя днес. Становището на Министерството на външните работи е разпространено сред членовете на Комисията, така че вие сте запознати в подробност с него.
Аз бих искала да отговоря на г-н Стоянов, понеже той засегна въпрос, който пряко касае Министерството на външните работи и неговата функционална компетентност, а именно подписването, влизането в сила и изпълнението на споразумението между Република България и Република Турция за изплащане на български пенсии в Република България.
Както сочим в самото писмо, споразумението е подписано в Анкара. Съгласно заключителната клауза на споразумението, същото влиза в сила след като двете страни взаимно се уведомят, че са изпълнили вътрешните правни изисквания за влизането на споразумението в сила. И двете страни – и България, и Турция, изпълняват тези свои вътрешни процедури, като първоначално сме уведомени от турската страна, че тя е изпълнила своите процедури. След утвърждаването от Министерския съвет на споразумението, Министерството на външните работи уведомява с нота турската страна, че и българската страна съответно е изпълнила своите вътрешни процедури и същото влиза в сила. В тази връзка искам да кажа, че има определена дата за влизането в сила на споразумението.
Г-н Стоянов каза, че то е нищожно, тъй като нарушава българското законодателство. Бих искала само да напомня, че съгласно тогава действащия Указ 14-96 за участието към онзи момент на България в международни договори 1975 г. е прокаран принципът, който е възпроизведен и в сега действащия Закон за международните договори на Република България, съгласно който Указ и в последствие закон, Министерският съвет, съгласно и съобразно значението и характера на договора го утвърждава или предлага на Народното събрание за ратифициране. Министерският съвет съгласно действащото законодателство е имал тази компетентност на преценка, което той е и направил, утвърждавайки споразумението си с едно разпореждане.
Няма основание, съгласно Виенската конвенция за правото на договорите, да се изтъкнат основания за нищожност на споразумението. Българската страна и турската страна – и двете страни, са се ангажирали и към момента то се изпълнява от нас. Съгласно Виенската конвенция за правото на договорите, към която България се е присъединила, нашата страна няма основание да се позове на разпореждане на вътрешното законодателство, за да оправдае неизпълнението на един международен договор. Същевременно всеки действащ договор е задължителен за страните. Това също изрично е отбелязано във Виенската конвенция за правото на договорите.
Позволявам си в устен порядък да изразя становището на Министерството на външните работи, че като двустранен договор, който е влязъл в сила съобразно нашето законодателство, съобразно разпоредбите на клаузата, които са съгласувани между двете страни, се касае за един действителен двустранен международен договор, който би следвало да се изпълнява. Фактът, че той не е обнародван, не означава, че той не поражда правни последици.
Съгласно сега действащия Закон за международните договори на Република България, Министерският съвет е в правото си да публикува всички не обнародвани в миналото, но влезли в сила договори. Обикновено, съгласно практиката, това се прави от компетентното ведомство, вносител на договора, което има право да го обнародва, та макар и по-късно.
Благодаря ви за вниманието.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря ви. Уважаеми колеги, моля ви да бъдете по-стегнати в изказванията си, тъй като част от колегите са членове и на други комисии и в един момент да не стане така, че да няма кворум в комисията за гласуване. Моля, експертите, които са ни на гости и самите вносители, моля да бъдат ударно кратки и ясни.
Г-н Радославов, заповядайте.
Александър Радославов:
Уважаеми колеги, аз се съгласявам с предложението за прекратяване на дискусията, защото всички сме чели становищата на Министерството на външните работи и на Министерството на правосъдието и на Министерството на труда и социалната политика и те са абсолютно категорични, че няма нито правно, нито в човешки план основание да не се изплащат пенсиите на тези хора, които са работили в България и явно са отчислявани средства за пенсия и здравно осигуряване и за какво ли не. Няма нормална държава, която да не изплаща пенсията. Аз имам личен приятел, който работи 10 години в Съединените щати. Сега е в България и му изплащат пенсия за тези 10 години. Така че това въобще, според мен, не подлежи на сериозно обсъждане, г-н Председател, според моите правни знания и според моите чисто човешки морални принципи.
Затова смятам, че всичко е пределно ясно за тези министерства, които в крайна сметка са оправомощени да изразяват позиции и затова предлагам да не удължаваме заседанието. Моля да минаваме към решаване на въпроса.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Воденичаров, имате думата, но ще ви помоля, а още повече вие имате парламентарен опит, да бъде максимално кратък.
Румен Воденичаров:
Директно оставям пенсиите настрана. Лично моето мнение е малко по-различно от това на вносителя – председателят на нашето сдружение, а именно че пенсиите трябва да се изплащат в България, на територията на България, а не да се превеждат в Република Турция. Но действително тези хора, които са работили за България и са отчислявали от своите доходи, заслужават пенсии.
Моето изказване е за гражданството. Тези неща сме ги поставяли нееднократно. Знаете, че 15 години вече третираме този проблем. Но сега този проблем става особено актуален, когато Европейският съюз и то водещи страни в Европейския съюз, пристъпиха дори към репатриране на емигранти, които застрашават техния начин на живот, техните традиции, тяхното здраве.
В момент, когато Европа е настръхнала срещу емиграцията, в момент, когато България получава катери и вертолети да пази външната граница на Европейския съюз, Република България остава една дълбока пробойна за около няколкостотин хиляди наши бивши сънародници с двойно гражданство да минават тази граница съвсем легално, да работят в Европейския съюз, да се заселват там и да увеличават всички социални злини на този съюз. Това искаме да стигне до съзнанието на уважаемите народни представители, а чрез тях да стигне и до Европейския съюз по някакъв начин, за да се разбере, че Европейският съюз си навлича една директна заплаха за бъдещето с отварянето на подобни вратички.
Това е моето становище.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Благодаря, че бяхте ясен и изчерпателен за кратко време.
Уважаеми колеги, да обобщим становището на институциите, които са отговорни – на Министерството на външните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на труда и социалната политика, всички са на едно и също мнение. Вие имате становищата им. Имате и договора, който е подписан между двете страни във връзка с изплащането на пенсиите.
Аз бих си позволил нещо, което ще ви предложа и в тази посока да гласуваме нещо препоръчително. Но има един проблем, който може би поради не добрата стиковка и работа между ведомствените комисии на двете правителства, се получава така, че когато има починал човек в другата страна, не винаги комуникацията е в реално време. В резултат на това се натрупват определени средства. Доколкото знам в последно време се водят преговори между двете страни, за да може да се подобри тази комуникация и оттам да не се натрупват, акумулират средства от турската страна, при положение, че тези хора си получават техните пенсии.
Предлагам ви следното проекторешение:
Министерството на труда и социалната политика и Министерството на външните работи да проведат преговори с компетентните институции на Република Турция относно изплащането на пенсиите на изселилите се български граждани от Република България.
Добринка Босева:
Бих искала, ако вземете такова решение, да ви обърна внимание, че има междуправителствени преговори – има Смесена комисия, която разглежда тези въпроси. И тя не е само във връзка с изплащането на пенсиите.
Предс. Йордан Бакалов:
Аз точно това предлагам. Във връзка със споразумението да продължат преговорите по тези неща и нищо повече. Нашата Комисия няма абсолютно никакви други възможности, освен да стимулираме министерствата да продължат преговорите.
Който е „за” такова предложение, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”.
Благодаря на всички участници.
Колеги, продължаваме с втора точка от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане на Петиция до Народното събрание за намаляване на пенсиите на работилите в ДС и тоталитарни организации до нивото на средната пенсия в страната, с вх. № 053-14-771 от 30.07.2010 г., внесена от Васил Къдринов от името на инициаторите на петицията.
Г-н Къдринов, имате думата да представите вижданията по тази петиция.
Васил Къдринов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Комисията,
Имаме спомен от едно предишно заседание от месец януари, когато представихме петиция „За чиста Марица” и тогава вашата Комисия реши да насочи петицията към Комисията по околната среда и водите. Ние сме ви много благодарни за това решение тогава, защото по-късно се стигна до подобно решение в тази посока на Европейския парламент във връзка със замърсяванията на водите.
Няколко думи за петицията, която сега представяме пред вас.
Петицията е внесена в края на месец юли. Подписана е от 110 български граждани. Основното послание на петицията е следното:
В нашата страна имаше тоталитарен режим в продължение на 45 години, който приключи с демократичните реформи и промени, започнали през 1989 г. По време на този режим бяха изградени органи, които трябваше да потискат българския народ, да го следят. Беше унищожена многопартийната демокрация. Бяха потискани правата на човека до създаване на концентрационни лагери, убийства, затвори. Органите, които извършваха тази репресия бяха органите на Държавна сигурност. По онова време те са получавали високи заплати. По наши изчисления по сведения на проф. Диню Шарланов, историк, през органите на Държавна сигурност през този период са минали около 25 хиляди души. Ние не говорим за агенти, вербувани, доносници, а говорим за щатните служители.
Също така през този период в началото знаете, че има правителство на Отечествения фронт, но по-късно самата организация Отечествен фронт става една казионна организация, придатък на комунистическата партия и се изгражда една система от тоталитарни организации. Тази система включва Българската комунистическа партия, Отечествения фронт, казионния Български земеделски народен съюз, така наречените Професионални съюзи, ДКМС и Съюза на активните борци против фашизма и капитализма. В тези организации – те са с голяма и сложна йерархия, работят хиляди хора. В нашата петиция ние нямаме предвид редовите комунисти или партийни секретари по училища, предприятия, но както по-възрастните от вас си спомнят, навсякъде в страната имаше окръжни, градски, общински комитети на комунистическата партия, съответно на ДКМС, ОФ, БЗНС и т.н., на тези тоталитарни организации. В тези организации, функционерите, които работеха, имаме предвид такива хора, като членове на Политбюро, председатели, заместник-председатели, секретари, завеждащи отдели на централни, национални и окръжни, градски и общински комитети, получаваха заплати доста по-добри от тези на обикновените труженици в страната. След малко ще ви покажем една ведомост, която показва какви заплати са получавали.
Като цяло тази номенклатура, заедно с офицерите от Държавна сигурност формираха по това време така да се каже господстващата класа в България – не работниците, не селяните, а това беше господстващата класа. Много изследователи на тоталитарните режими, като Ханс Арен, считат, че това е основната класа на тоталитарната държава - симбиозата между тайни служби и партийните функционери.
Какво оставиха те на нашата страна?
През 1989 г. България остана с 10 милиарда външен дълг, с една икономика, обвързана със Съветския съюз- неефективна, неконкурентна и до ден днешен според г-н Андрей Ковачев от ГЕРБ, председател на българската делегация в групата на Европейската народна партия – евродепутат, който казва:
„Безконтролната комунистическа диктатура беляза живота на няколко поколения българи и продължава да трови обществото и икономиката на България. Незавидното икономическо и социално и политическо битие на страната ни е като една от най-бедните в Европейския съюз и директно последствие от 9 септември 1944 г.”
Но, ако се пренесем в дневния ден, какво виждаме. Виждаме, че същите тези хор, които споменахме, са с най-високите пенсии. Например, генерали от ДС взимат по 700 лв., полковници по 500-600 лв. Същото се отнася и за партийните бивши функционери.
Тук сме донесли една ведомост. Който иска след това може да я види. Това е ведомостта на Окръжния комитет на Отечествения фронт в град Пловдив през 1969 г. Председателят Иван Маринов Пенчев получава 330 лв. заплата по това време. Може би си спомняте, че висшист получаваше около 100 лв. След това следват сътрудници и секретари с по 220 лв.; главна счетоводителка - 140 лв.; машинописка – 80 лв., и огнярят Кодин Митев Лесов, който взима 70 лв. 70 лв. взима човекът от работническата класа, докато председателят – 330 лв.
Забележителното е нещо друго. Когато погледнем графата „държавно обществено осигуряване”, виждаме, че тази графа е празна. Т.е. не са удържани удръжки за пенсия.
Като се пренесем днес, виждаме, че българската държава много нашироко е приела, че тези хора сами са си внасяли осигуровките по това време, а всъщност те са били от народния джоб, а не от техните джобове. Държавата е признала, че те са били осигурени и сега всичко е наред. Те са работили и сега трябва да си получават справедливо тези пенсии, което, според нас, е несправедливо и ние апелираме, както в Полската република през м. януари тази година беше направена поправка в Кодекса за социалното осигуряване, апелираме към вас като народни представители да подкрепите този законопроект, който сме ви представили. Разбира се, той може да бъде прецизиран. Ние предлагаме два прослужени месеца на тези длъжности да се считат за един. Крайният резултат да бъде едно намаляване на тези пенсии до нивото на средната пенсия за страната. Разбира се, знаем, че има случаи, когато някой е работил дълги години, други са работили по-малко и затова прилагайки тази редукция два месеца да се считат за един, считаме, че това е един справедлив подход.
В заключение искаме да отбележим, че по наши изчисления така една мярка ще осигури допълнителни средства от около 50 млн. лв. икономия във фондовете на НОИ, за които апелираме да бъдат насочени към повишаване на минималните пенсии в страната, които са много малки в момента. Т.е. ние искаме една съвременна социална справедливост.
Ако имате въпроси, сме готови да отговорим.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Имате думата, колеги. Светлана Ангелова.
Светлана Ангелова:
Благодаря, г-н Председател.Аз ще бъда съвсем кратка.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Господин Къдринов, въпросът, който поставяте Вие в тази петиция има две страни: едната страна, това е моралната страна, а другата страна е правната.
Моралната се отнася до това, дали заплатите, които са получавали тези лица, за които става въпрос, които са работили в Държавна сигурност и други тоталитарни организации, са съответствали тези размери на заплатите на положения труд или както казвате Вие, че тези лица са получили възнаграждение за труд, който не е в полза на държавата и за развитие на икономиката. Дали е така, ние не сме компетентният орган – народните представители тук днес в тази зала да се произнесем, че е така. Тази оценка би трябвало да даде обществото като цяло.
По отношение на другата страна на въпроса, изхождайки от нормативната база, съгласно действащото законодателство преди 31 декември 1999 г. и сега действащото социално законодателство, което е Кодексът за социално осигуряване, размерът на пенсията винаги е зависел и от предишното законодателство и от сега действащото, от трудовия стаж, от осигурителния стаж и от размера на заплатите, които е получавало едно лице и от внесените социални осигуровки. Т.е. от осигурителния стаж, от осигурителния принос на всяко едно лице. Съгласно сегашното законодателство ние нямаме по какъв начин да намалим, както предлагате вие, пенсията на тези лица до ниво на средната пенсия в страната, защото по този начин ние ще нарушим и ограничим социални права. Тези хора са полагали труд. Дали заплатите са съответствали на положения труд, това не можем ние да кажем. Но изхождайки от социалното законодателство това е чисто нарушаване на осигурителните права.
Също така ние се запознахме и със становището на Министерството на труда и социалната политика, което го подкрепяме. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. И аз ще кажа няколко думи.
Според мен, може да се каже, че тази петиция има основание, но може би времето, в което е предложена, е доста късно. Защото с г-н Къдринов се познаваме от много отдавна и от много години той се занимава точно с тези въпроси. Само че, големият проблем е, че в държавите като Полша, Чехия и Унгария самото общество успя да си изгради една обществена нетърпимост към такива хора, които са работили в тези служби. И в резултат на всичко това там действително се предприеха такива законодателни мерки. Големият проблем за България е, че такива мерки на онзи етап не се взеха по простата причина, че тази нетърпимост на обществото към такива хора изобщо не се изповядва. За голямо съжаление и аз като човек, който е правил от трите закона два в България във връзка с документите на бившата Държавна сигурност, мога да кажа, че и аз имах една от заблудите, че едва ли не тогава, когато е трябвало всичко да бъде ясно, точно и прозрачно и затова аз съм ги правил тези закони, но се оказа, че българинът и може би с течение на времето, а и хората, които бяха заинтересовани да пречат при приемането на тези закони, си постигнаха техните цели и тази незаинтересованост на българското общество.
Реално погледнато, аз като един от вас от правна гледна точка знам, че няма как това да стане, но въпреки всичко от морална гледна точка тук винаги бих гласувал и ще гласувам за това предложение на вносителите на петицията.
Основно, г-н Къдринов, тъй като годините си минават, поколенията се сменят, а знаете, че и двамата сме се занимавали с тази материя в продължение на много години, и никога не трябва да забравяте, че всичко това се променя и няма тази нетърпимост. Примери в Полша, Чехия и Унгария мога да дам много. Виждате реакцията на тамошното общество и виждате липсата на реакция на нашето общество. Не го обсъждам, не правя квалификации, но това е факт. Не искам да коментирам надълбоко защо така се получи, защото тогава ще стане много дълга дискусията. Но реалностите в момента са това.
Други колеги желаят ли думата. Г-н Къдринов, заповядайте.
Васил Къдринов:
По отношение на това което казахте, за липсата на реакция. На сайта на Комисията по досиетата има три изследвания на Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ). Доколкото знам той се издържа от Народното събрание. Всяка година Комисията по досиетата поръчва такова изследване. Тези изследвания всяка година имат следния въпрос: „Считате ли, че офицерите и агентите на ДС трябва да заемат обществени длъжности?” В последните три години процентът на отговорилите, че не трябва да взимат публични обществени длъжности е винаги над 50%. Това показва, че макар и не изявено с някакви улични демонстрации и други публични действия, този процент се увеличава.
Предс. Йордан Бакалов:
Всичко това е хубаво, но беше хубаво да е още в 1990 г., а не след 20 години.


Васил Къдринов:
Според изследваното обществено мнение не можем да кажем, че то толерира тези хора и че е забравило тези неща или нещо такова.
Втората бележка ми е по отношение на това, което казахте за правната страна. Ние бихме били много удовлетворени, макар да знаем, че това не е въпрос на вашата Комисия, но със становището на Министерството на труда и социалната политика не сме се запознали, но въпреки това считаме самият факт, че пред вас сме донесли документ, който показва, че не са внасяни осигурителни вноски, означава, че е добре Комисията по труда и социалната политика да разгледа този въпрос много по-обстойно, да се види в какви периоди това се е случвало, или не се е случвало. Защото пред вас е един документ, който твърди точно обратното - не са внасяни осигурителни вноски.
Предс. Йордан Бакалов:
Има думата представителя на Министерството на труда и социалната политика.
Емил Мирославов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Доколкото си спомням до 1979 г. осигурителни вноски за работещите в държавните учреждения не се внасяха. Едва след това започнаха да се внасят. Дотогава се внасяха за сметка на работодателя. От 1997-1998 г. се въвежда лична осигурителна вноска, която е в 1% и в 2%. В 1969 г. не се правеха на никой вноски.
Но всичко това подлежи на допълнително проучване и аз съм готов да ви предоставя съответна справка за следващо заседание или където и когато кажете, за да не изпадаме сега в някакъв излишен спор.
Благодаря ви.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Други колеги? Въпроси, изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, нашата Комисия не е тази, която може да вземе решението. Моето предложение е, и ако не съм точен, моля да ме коригирате, евентуално да препоръчаме на Комисията по труда и социалната политика да разгледа Петицията. Предлагам следния проект на решение:
Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите на своето редовно заседание взе решение да препоръча на Комисията по труда и социалната политика да разгледа и вземе решение по Петицията до Народното събрание за намаляване на пенсиите на работилите в ДС и тоталитарни организации до нивото на средната пенсия в страната, с вх. № 053-14-771 от 30.07.2010 г., внесена от Васил Къдринов от името на инициаторите на петицията.
Колеги, това е моето предложение за решение на Комисията.
Който е „за” такова решение, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По трета точка – Разни.
Колеги, имате ли въпроси по т. Разни. Няма.
Закривам заседанието.


Председател:
Йордан Бакалов


Стенограф-протоколчик: