---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите





П Р О Т О К О Л
№ 16



Днес, 11.11.2010 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: народните представители Тодор Димитров и Владимир Тошев, вносители на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. От 17 членове с право на глас, вече присъстват 11, така че имаме кворум. Дневният ред е:
1. Обсъждане на проект на Изборен кодекс, № 054-01-87, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 04.11.2010 г.
2. Разни.
По първа точка - Обсъждане на проект на Изборен кодекс, № 054-01-87, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 04.11.2010 г.
Уважаеми колеги, понеже преди 10 минути сме получили становища от министрите на регионалното развитие и благоустройството, на труда и социалната политика и на външните работи, ако искате да ви запозная най-напред с тези становища, защото не успяхме да ги размножим.
Реплики:
Имаме становището на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Предс. Йордан Бакалов:
Добре. Тогава ще ви прочета други две становища:
На министъра на труда и социалната политика:
„Министерството на труда и социалната политика подкрепя внесения проект на Изборен кодекс, като счита, че той е съобразен изцяло с обществените нагласи и очаквания за гарантиране честност и демократичност на изборния процес. Също така с този проект ще се уеднаквяват и стабилизират правилата, по които се провеждат различни видове избори и ще гарантира максимално противодействие срещу нарушенията, без да накърни избирателните права на българските граждани.”
Подписал: министър Тотю Младенов.
Становище на министъра на външните работи:
„Във връзка с проект на Изборен кодекс № 054-01-87, внесен на 04.11.2010 г. в Народното събрание, бих желал да ви информирам, че Министерството на външните работи изцяло подкрепя предложения проект, тъй като в него се систематизира и кодифицира цялото изборно законодателство на Република България.
Същевременно бих желал да предоставя следните бележки:
1. По отношение на реда за съставяне на избирателни комисии в чужбина.
Считам, че настоящата редакция на проекта на Изборен кодекс кореспондира с предвидения в него ред за образуване на избирателни комисии в страната. Същевременно от проекта не става напълно ясно между кого са консултациите за съставянето на СИК – само между партиите и коалициите (например, според ал. 3, т. 1 те представят на министъра предложение за състав, а не отделни членове, т.е. може да се тълкува, че следва да са провели консултации предварително, като резултатът от тях е единно предложение за състав) или между тях и Министерството на външните работи (ал. 6; ал. 9, т. 4). Предлагам процесът по съставянето на СИК извън страната, когато в състава им се включват представители на парламентарно представените политически партии и коалиции от партии, да се провеждат в ЦИК, а участието на Министерството на външните работи да се ограничи до излъчването на свои представители и до попълване на СИК при необходимост.
2. По отношение на съставянето на списъците на заявилите желание да гласуват извън страната български граждани.
Предлагам в текста на чл. 44, ал. 2 с оглед прецизност на разпоредбата, след думите „в електронна форма” да се добавят думите „с електронен подпис”.
3. По отношение на предвиденото в чл. 44, ал. 8 задължение на ръководителите на задграничните представителства да оказват съдействие на партиите и коалициите.
Намирам за нецелесъобразна разпоредбата на чл. 44, ал. 8, предвиждаща задължение за ръководителите на дипломатическите и консулските представителства да оказват съдействие на партиите и коалициите при провеждането на срещи с избиратели, тъй като обхватът на това съдействие не е ясен. Ако подобен текст се запази, предлагам да се уточни, че съдействието се отнася до постъпки пред приемащата държава за провеждането на събрание, ако има изискване за получаване на предварително разрешение.
4. По отношение на документите за самоличност, с които избирателите удостоверяват самоличността си пред СИК извън страната.
Дефиницията за документ за самоличност по § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби и текстът на чл. 189, ал. 3 позволяват тълкуване, че извън страната не може да се гласува с дипломатически или служебен паспорт, тъй като от списъка на документите по чл. 13, ал. 1, т. 2 от закона за българските лични документи в проекта на Изборен кодекс са изрично споменати моряшкият паспорт и военната карта.
Предлагам в съответствие с текстовете на чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от проекта на Изборен кодекс да бъдат включени дипломатическите или служебните паспорти.
5. По отношение на изискването в чл. 209, ал. 2 за оборудване с компютър в избирателните секции.
Предвиденото изискване за оборудване с компютър на избирателните секции, във връзка с гласуването по електронен път чрез интернет, не би могло да се осъществи в избирателните секции извън страната, когато те са образувани в места, различни от дипломатическото или консулското представителство.
В тази връзка предлагам в текста на чл. 209, ал. 2 след думите „избирателната секция” текстът да бъде допълнен с думите „с изключение на избирателната секция извън страната”.”
Подписал: Министър на външните работи.
Сега давам думата на вносителите. Днес гост на нашата Комисия е г-н Тодор Димитров. Имате думата, г-н Димитров.
Тодор Димитров:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, предполагам, че всички сте запознати с проекта за Изборен кодекс. Затова ще бъда кратък.
Първо, като вносител искам да кажа, че въпреки, че законопроектът е подписан само от народни представители от политически партии ГЕРБ и Атака, в изготвянето на законопроекта участваха представители от всички парламентарно представени политически сили. Така че тук трябва да отдадем заслуженото и на тях, тъй като в комисията, която изготви законопроекта, участваха доста колеги и това е част и от техния труд.
Накратко, каква е амбицията? Амбицията е всички изборни закони да бъдат събрани в този кодекс. Да бъде кодифицирано изборното законодателство. Ние считаме, че това е правилният подход. Мисля, че в това отношение няма да има възражения от никоя политическа сила. Амбицията ни е да направим един кодекс, който да действа дълги години занапред, без да бъде изменян. Знаем порочната практика, която беше досега, в последния момент да бъдат изменяни законите, непосредствено преди изборите. Нашият основен стремеж е бил да отговорим на обществените очаквания, а именно в Изборния кодекс едновременно с кодифицирането да въведем и мерки, които, ако не да се преборят изцяло, поне в голяма степен да ограничат всички негативни явления, като изборен туризъм, като купуване на гласове и т.н. В този смисъл ние считаме, че сме успели в някаква степен да заложим такива мерки. Разбира се, разчитаме на предложения между първо и второ четене, за да можем да въведем ефективна защита срещу тези порочни практики.
Готов съм да отговарям на вашите въпроси.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря за изчерпателността и точността. Колеги, имате думата за въпроси, изказвания, коментари по проекта на Изборен кодекс.
Юнал Лютфи:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Ще започна с това, че г-н Димитров каза, че са тръгнали с добри намерения да правят този Избирателен кодекс, но не винаги добрите намерения намират добри решения. Не са намерени добри решения практически в проекта, който се предлага на нашето внимание.
Аз ще гласувам против законопроекта на Изборен кодекс не затова, че е внесен от колегите от ГЕРБ, а просто защото според Движението за права и свободи в този си вид като проект преди първо четене и за становище на нашата Комисия, има текстове, които ограничават и грубо нарушават правата на българските граждани. Конкретно имам предвид следното.
Г-н Димитров каза, че слагаме точка на изборния туризъм, ако правилно съм чул, и на автобусния туризъм и т.н. Колеги, аз смятам, че страна членка на Европейския съюз, каквато е България, няма право да лишава своите граждани, където и да живеят те, от тяхното пасивно и активно право на гласуване. Това е конституционно право.
Смятам, че има и още други текстове, които се свеждат главно до ограничаване на правото. Имам удължаване на срока за уседналост преди датата на гласуването минимум една година, ако не се лъжа, да живеят в страната и в мястото, където ще гласуват.
Няма да продължавам повече, но има текстове, които моите колеги, които са участвали в смесената комисия, някои идеи са били подкрепени, но на базата на ценностната демократична система. Разбира се, че имаме консенсус по някои текстове, но по текстовете, които нарушават правата на гласуване, не са приемливи за нас и затова ние няма да подкрепим законопроекта и аз ще гласувам против. Благодаря.

Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Други изказвания. Красимира Симеонова има думата.
Красимира Симеонова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Аз, за разлика от г-н Лютфи, ще гласувам „за”, защото смятам, че ние правим опит да направим Изборен кодекс, който да бъде по-честен, по-изчистен и да защити този избирател, който иска честно да си даде гласа. Всеки избирател има право да гласува само веднъж в едни и същи избори. Два пъти присъствам на провеждане на избори. Някои от избирателите гласуват по няколко пъти. Затова приветствам новия Изборен кодекс, първо, защото го предлагаме една година преди изборите.
Второ, приветствам това, че трябва да се знае кой гласува, къде гласува и приветствам това, че ще има уседналост 12 месеца.
Трето, много е важно това, че се намалява броят на общинските съветници с 20% и също в по-малките села да не се провеждат избори и да не се хвърлят излишни средства.
Много е важно също и най-после да се определи ролята на придружителите. Трябва да се знае, че когато човек има някои заболявания, трябва да се знае точно какви са и кой ще го придружава, колко придружители могат да бъдат с един човек, тъй като съм присъствала на места, където примерно 50% от хората в ромските квартали казват, че не виждат, че не познават буквите и т.н.
Има и още много други положителни неща, които ни карат всички нас да подкрепим този Изборен кодекс.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Преди да дам думата на следващия желаещ да вземе отношение, искам и аз да кажа няколко думи.
Първо, на мен ми харесва идеята да има Изборен кодекс. Друг е въпросът, както каза и г-н Лютфи, какво е съдържанието и не винаги добрите намерения се реализират така, както са замислени. Има неща, които общо взето са притеснителни.
Тъй като аз съм от хората, които помнят кой какво е казал, особено от лидерите, независимо на коя политическа сила, и затова бих препоръчал на моята заместничка г-жа Симеонова, да не се хвали с това, защото обещанието беше за миналата година по това време да има Изборен кодекс. Така че закъснението е с една година. Но все пак е хубаво, че една година преди изборите има все пак проект на Изборен кодекс.
Има неща в кодекса, които според мен, са общо взето спорни. И за общинските съвети, и за загубването на правата за участие в комисии, които са станали независими. Да, наистина политическото номадство оказва лошо влияние в политическия живот, но за този човек са гласували определени хора. По-добре е да внесем по-голяма мажоритарност при техния избор, вместо обратното - да ги ограничаваме да участват в комисии. Аз съм сигурен, че колегите ще ги атакуват тези неща в Конституционния съд и сигурно ще паднат.
Както и изборът на районните кметове в големите населени места. Понеже съм от коалицията, която от 1997 – 2001 г. - ние бяхме хората, които направихме това, да се назначават от самия кмет, знам много добре какви бяха трудностите при самия избор.
Така че има доста още спорни неща. Но сега ще завърша. Аз ще се въздържа при гласуването.
Кой друг иска думата? Заповядайте, г-н Радославов.
Александър Радославов:
Г-н Председател,
Колеги, действително е похвално от четири закона да се направи един. Доколкото знам бяха четири и че е трудна задача, никой не го оспорва. Предполагам, че всеки един от членовете на комисията е положил доста старания, за да се подготви един общо приемлив текст.
Какво на мен ми направи впечатление?
Направи ми впечатление, че накрая имаше един доклад на Временната комисия, който ни беше предоставен и в който имаше консенсусните решения и различията на отделните представители на партиите, които са участвали в комисията. И сега изведнъж се внася само от ГЕРБ и от Атака и то с промени, които не са в добрия тон. В смисъл, говореше се, че от 150 на 350 души ще се вдигне летвата за избор на кметове в кметства, изведнъж се внася - 500 души.
За уседналост беше 10 месеца, стана – 12 месеца.
Т.е. има едно втвърдяване в определени рестрикции, които очевидно не могат да бъдат оправдани със защита на правата на гражданите и за някакво подобрение на самия изборен процес, за намаляване на корупционни схеми и т.н.
Първо, искам да кажа няколко приказки, които като че ли не се оценяват от колегите.
Колеги, има коренна разлика между парламентарно устройство на държавата, т.е. парламентарна република, каквато сме ние, много по-различно е от конституционна монархия, много по-различно е от президентска република и т.н. В основата на българската Конституция стои фактически политическа система, която чрез политическите партии българските граждани изразяват своята воля. В чл. 11, ал. 3 от Конституцията пише, че партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите и т.н. Това, което тук години наред, и аз започвам да мисля вече, че съвсем съзнателно милиони са се плащали на масови формации, където се насажда един негативизъм към всички народни представители от всички кажи речи Народни събрания. Вие самите го виждате. В началото какъв беше рейтингът на 41-то Народно събрание и как спада. Защото имаше един толерантен период, когато като че ли по-обективно се отразяваше нашата работа и сега започнаха какви ли не атаки, които си ги имаше и преди това. Насажда се едно становище антипартийно, и едва ли не фактически се търсят някакви форми да се заобиколят политическите партии, включително и на изборите. Тук се говори, че много са били партиите.
Първо, искам да кажа и на колегата Димитров. Като отворите големия алманах на Централната изборна комисия ще видите, че са 18 партиите, от 400, които участваха на последните парламентарни избори. На практика българският гражданин вече толкова много участва в избори и не си дава гласовете за такива партии, които очевидно нямат никакъв шанс да преминат един или два процента. Така че да се правят рестрикции с това увеличение на предварителна регистрация на партиите с 15 хиляди граждани, които подкрепят регистрацията на дадена политическа партия – първо това да стане и след това, които са преминали тази бариера, да правят помежду си коалиции, това за мен е абсолютно изкуствена рестрикция. И тя не е нужна и ще ви кажа защо. Защото ако останат 3 или 4 партии, то тогава да си остане както беше една комунистическа партия и няма да има никакви проблеми. Защото с тези 15 хил. гласа какво става. Защо правите такива палиативни решения. Вкарайте си го онова и да остане само ГЕРБ и толкова. Или пък някакви мастодонти, които претендират, че трябва да управляват държавата. Аз говоря много искрено и ви говоря в човешки план, а не толкова като политическо изказване, за да разберете, че има неща, които няма как да бъдат одобрени от хората. Защото всеки, който дойде на власт, прави следното. Примерно, Иван Костов като дойде на власт масово чиновниците ги смени, включително в провинцията, по предприятия и еди-какво си. Имаше един период тогава, който сега се повтаря, за съжаление, казвам ви го колеги, повтаря се и при сегашното управление и хората започват вече да се страхуват да казват, че симпатизират на друга партия, която не е от управляващите. Имайте предвид, че сега не всеки ще се подпише с трите имена, че подкрепя еди-коя си партия, защото ще вземе да пострада я бизнеса му, защото на местно ниво страстите се разгорещяват. Ние не сме политици от вчера. От 1998 г. се занимавам с избори и знам как стават нещата. Искам да кажа, че нищо ново под слънцето, но нямаше такива изисквания за 15 хиляди гласа. Това е абсолютно изкуствено. И с това се удря срещу коалициите. Защото Коалиция за България в момента е от 7 партии. Значи ние при всички положения трябва общо да направим 105 хиляди подписа и да внесем 70 хиляди. Кое е нормално и кое не е нормално, е отделен въпрос.
Аз искам да ви кажа, че имаше едни още „по-гениални” предложения в края на миналото Народно събрание. Не знам дали новите колеги знаят, но имаше много сериозни дискусии и предложения от БСП и НДСВ, а май и от СДС, които пак се опитваха да атакуват втория ешелон партии. И какво бяха измислили? От резултатите на парламентарни избори и това се гледа и в пленарна зала и с триста зора накрая отпадна. Беше така. Ако има коалиция, трябва да има минимум по 1% на член от коалицията. Бяха записали точно такъв текст. Тогава аз от трибуната ги попитах: Шест партии правим коалиция на парламентарни избори. Обаче правим 5.5% и не достигаме 6%. Значи ние влизаме в парламента с парламентарна група, но понеже нямаме 6% не можем да участваме на следващите местни избори. Такъв текст беше вкаран от наши колеги в 40-то Народно събрание. Пак да ограничат, защото виждате ли, имало такива партии, които си давали регистрациите на местни мошеници, които за местните избори ... Т.е. с резултатите от парламентарните да ограничиш за местни избори. Тогава сезирахме Венецианската комисия и трябва да ви кажа, че те стопираха. Тогава стана въпрос за 50-те гласа за инициативен комитет, за партия – 500 души за конгрес. Тогава имаше един велик депутат от НДСВ, който викаше: Какво е това 500 души за конгрес? Трябва най-малко 1000. Тогава аз го попитах правил ли е конгрес? Колко зали има в България, където можеш да събереш 1000 делегати, за да изпълниш закона.
Предс. Йордан Бакалов:
Г-н Радославов, моля по същество да говорите.
Александър Радославов:
Нека да чуят колегите, че имаше и по-екзотични предложения.
Мисълта ми е да стоим трезво и да гледаме реалния живот и да не правим изкуствени пречки на хората да се сдружават в партии. Какво мислите, че ако някои не съберат 15 хиляди и тези хора ще гласуват за големите партии. Няма да гласуват. Просто няма да отидат да гласуват и се чудите после защо по-малка била избирателната активност и защо гражданите се дърпали. Това е по този въпрос.
Второ, когато уважаваната симпатична колежка каза, че целта е да се даде право на всеки български гражданин честно и почтено да си даде гласа, аз бих казал следното. Аз от 10 години съм си купил едно бунгало в едно ихтиманско село, което е от около 150 души. Искам да кажа, че когато смъкнахме границата от 500 на 150, всички хората се радваха, че могат да гласуват в селото, а не да ходят в Ихтиман, нищо че е на 4-5 км. Защо отнемате правото на хората в малките села да гласуват за селски кмет. Какви толкова пари мислите, че ще похарчат? Това за селските кметове е нарушаване на човешките права, според мен.
Тук говоря от лично качество. И в миналия парламент се противопоставих, нищо че съм член на Коалиция за България, за прага, който се внесе и се борих да падне това. Накрая не се прие. Това е рестрикция за втори ешелон партии. В сегашното събрание също ще се боря против това. Защото тук не става въпрос само за парламентарно представени партии. Тук влизат и ВМРО, и Гергьовден, и други, които са били в парламентите, което значи автоматично всички те да бъдат затруднени сериозно.
Това е по тези пунктове.
Другото е за уседналостта. Ако стане 12 месеца, значи всичко е предрешено. Сега някой да се премести да живее някъде, 12-те месеца са минали. Т.е. вие автоматично с тези 12 месеца не давате и физическа възможност на някой да отиде да се зачисли на друго място. С тези 12 месеца на практика значи битият си е бит и мандалото е паднало, да си го кажем в български стил.
За да не ви отегчавам, казвам честно, че не мога да подкрепя този законопроект.
Г-н Димитров, надявам се искрено, че както в миналия парламент се прояви разбиране, защото ние в самата Коалиция за България яко сме се друсали помежду си за това нещо да бъде в общ интерес, а не на мега партиите. Защото това са БСП, вие, в момента и ДПС, а може би и Атака и не повече. Четири партии и край. Други няма какво да участват в изборите.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря Ви, г-н Радославов.
Миналият парламент парламентарната група на БСП доста спънки направиха. БСП бяха тези, които пречеха на Синята коалиция с разни проценти, с разни бариери.
Давам думата на г-н Димитров да отговори на поставените въпроси.
Тодор Димитров:
Колеги, ще продължа да бъда кратък. Ще започна отзад напред да отговарям.
Първо, на г-н Радославов, относно забележката за уседналостта 12 месеца. В Преходните и заключителните разпоредби изрично е казано, че уседналостта за изборите за 2011 г. ще бъде 10 месеца по изключение. Иначе уседналостта е 12 месеца. Така че първо четем законопроекта, а след това го обсъждаме.
Говорим за двустепенната система. Тук подходът ни е бил абсолютно принципен. Ние сме търсили да въведем някакъв стабилитет на политическата система. В този смисъл сме казали, че първо трябва да се регистрират политическите партии като основен субект и едва след това те могат да правят помежду си коалиции. Мисля, че няма нищо по-нормално от това първо да се регистрира основният политически субект – партията, и едва след това да се правят коалиции. А този, който не може да събере 15 хиляди гласа, значи това не е сериозна партия. Няма партия, която да е сериозна, която да има нормален политически живот и която да не може да събере 15 хиляди подписа. В този смисъл ние сме разписали и други текстове, включително и по чл. 19а от Закона за политическите партии трябва да се представят уставите, съответно да се проверява дали органът, който представя пред ЦИК съответните документи е легитимен или му е изтекъл евентуално и мандата. Защото има и такива политически партии, които не са правили конференции, и примерно от 5-6 или 10 години мандатите са им изтекли. Така че тук подходът ни е бил абсолютно принципен и не сме разглеждали конкретно нито една коалиция или партия и мога да ви убедя в това.
Относно забележката на колегата Бакалов за това, че не успяхме да се справим в по-кратки срокове. Да, приемам забележката. За съжаление, кодифицирането е труден процес. Ние също леко се надценихме, но мисля, че е важен резултатът. В крайна сметка една година преди изборите успяхме да внесем проекта, което е важно и на практика, включително и политическата заявка, която дадохме, успяхме да я постигнем.
Относно възражението, което беше на колегата от ДПС, за уседналостта. Лично мое мнение, а и на колегите, които подписаха проекта за Изборен кодекс, е, че няма противоконституционност. Такава уседналост имаше в действащия закон, но за съжаление, тя беше така разписана, че на практика ни въвежда, че няма абсолютно никаква забрана. Т.е. текстът така беше направен, че на практика да не действа. Ние сме въвели една уседналост и така сме разписали текстовете, щото да действа на практика така, както трябваше да действа и тази уседналост, която в сегашния закон е въведена. Няма да разсъждавам на темата защо така беше направен текстът, за да не работи, тъй като мисля, че всички тук знаем защо. За уседналостта подходът също беше принципен.
Защо сме я въвели, включително и за пасивното и активното избирателно право?
Ние считаме, че този, който избира и който го избират при местни избори да има връзка със съответното населено място, да познава общността, да познава проблемите и т.н. Ние мислим, че този подход е правилен. Нещо повече, ние сме разписали ясни текстове, които не позволяват никакво отклоняване от това, което сме заложили и никакво шаканиране по отношение на това правило.
Приемаме между първо и второ четене, ако някой може да подобри текстовете, с удоволствие ще ги видим.
Предс. Йордан Бакалов:
Г-н Лютфи, заповядайте.
Юнал Лютфи:
Имам един въпрос към вносителите от ГЕРБ и Атака. Бихте ли казали кое ви накара да промените броя на жителите на населени места, които имат право да избират своите кметове чрез пряко гласуване от 200 на 500. Аз имам отговор на този въпрос. Защото ГЕРБ няма структури в малките населени места. Уверявам ви. А ДПС има във всяко село.
Тодор Димитров:
Ще дам само два аргумента и с това приключвам.
На първо място, ние видяхме какви са емпиричните данни и се оказа, че до 500 жители най-често там се правят частични избори и в тази връзка ние преценихме, че следва да се вдигне тази граница чисто икономически, за да не се дават излишни средства. Защото знаем, че дали ще правим избори в населено място за 500, 1000 или 1500 жители на практика средствата са почти едни и същи.
От друга страна, ние приехме районните кметове да бъдат назначавани и това също, приложено по аналогия, сочи, че следва от 150 да се вдигнат на 500. Това са били нашите съображения и такъв е бил нашият подход. Мисля, че те са принципни. Не приемам това, което каза колегата от ДПС. Определено, не сме се водили от такива цели. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Колеги, приключихме с репликите и изказванията. Който иска в зала може да говори от свое име, от името на група и т.н., тъй като там имаме повече време.
Подлагам на гласуване законопроекта.
Който е за приемането на проекта на Изборен кодекс, № 054-01-87, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 04.11.2010 г., моля да гласува.
Десет „за”.
Който е против, моля да гласува. Двама „против”
Който се въздържа? Двама „въздържали се”.
С десет „за”, двама „против” и двама „въздържали се” проектът на Изборен кодекс се приема. Благодаря ви.
По втора точка - Разни.
Има ли въпроси, колеги? Няма.
Закривам заседанието.

Председател:
Йордан Бакалов


Стенограф-протоколчик: