Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
14/04/2011
Стенограма
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите
П Р О Т О К О Л
№ 5
Днес, 14.04.2011 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: Омбудсмана на Република България – Константин Пенчев, Росица Тоткова, главен секретар и Роза Георгиева, началник на кабинета; от Комисията за защита от дискриминация - Кемал Еюп, председател, Благой Видин и Есен Фикри Мустафа, членове на комисията и Мустафа Занков, директор на Финансовата дирекция.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Добър ден, уважаеми колеги.
Откривам съвместното заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, Комисията по културата, гражданското общество и медиите и Комисията по регионална политика и местно самоуправление, със следния дневен ред:
1. Обсъждане на Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2010 г., № 139-00-68, внесен от Омбудсмана на Република България на 31.03.11 г.
За Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите има и точки втора и трета:
2. Обсъждане на Годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2010 г., № 120-00-16, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 29.03.11 г.
3. Разни.
Предлагам да процедираме по следния начин.
По първа точка - Обсъждане на Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2010 г., № 139-00-68, внесен от Омбудсмана на Република България на 31.03.11 г.
Давам думата на Омбудсмана на Република България - г-н Пенчев, който да представи доклада. След това ще дам думата на колегите за въпроси. Моята препоръка е, ако имате въпроси, да ги зададете в пленарна зала. Заповядайте, г-н Пенчев.
Константин Пенчев:
Благодаря.
Уважаеми председатели на комисии,
Уважаеми народни представители,
Аз съм представил доклада на Омбудсмана. Този път съм го предоставил в един-единствен екземпляр със съответния диск, защото сме много притиснати от бюджета и не бихме могли да го разпечатаме в 240 екземпляра. Но мисля, че така, със съвременните методи, пак сте се запознали със съдържанието на доклада.
Ще бъдат съвсем кратък в представянето, като съм готов да отговарям на всякакви въпроси най-обстойно.
Вие знаете, че аз отчитам работата на институцията за 2010 г., в който период институцията 10 месеца или по-точно девет месеца и половина е работила с Омбудсман Гиньо Ганев и два месеца и половина съм работил аз, което всъщност няма значение, тъй като институцията е една и съща. Има континуитет, така че аз отчитам работата на институцията за 2010 г.
Характерното е, че са постъпили рекорден брой жалби през тази година в сравнение с всичките години от съществуването на институцията – най-много, с 37% повече, отколкото през 2009 г. Особен ръст на жалбите има през последните два месеца на миналата година. Мога да кажа, че този много сериозен ръст на жалбите на гражданите продължава и през първите три месеца на 2011 г.
Дал съм в отчета, че Омбудсманът приема лично. Има също така и приемни в страната. Миналата година във Враца и в Кърджали, а тази година в Троян и в Бургас. Най-много жалби има в София-град, след това от Варна и Пловдив. Това е може би нормално, защото е така и по брой на населението.
Като категории нарушения най-много жалби през 2010 г. – 22% от всички постъпили жалби, са срещу обществените услуги. Тази година мисля, че ще запазим тази тенденция, като най-много хора се оплакват от услугите на мобилните оператори, електроразпределителните дружества, топлофикация, ВиК и т.н.
Резултатите от проверките са следните. От 3514 проверки около 22% са констатирани нарушения на правата на хората. Очевидно, може да се каже, че по-голяма част от жалбите са били неоснователни. Има също така и жалби, които са неотносими към компетенциите на Омбудсмана. Това са жалби срещу висящи производства, влезли в сила съдебни решения, по гражданско-правни спорове и трудово-правни, които Омбудсманът не би могъл да разгледа. От 773 жалби, които сме приели за основателни, че има нарушение на човешки права, в 371 са допуснати нарушения от държавната администрация и 154 - от местната администрация, 185 - от доставчици на обществени услуги. В 85% от случаите Омбудсманът е отправил препоръки към съответния орган, в 15% от случаите Омбудсманът се е опитал да посредничи за решаване на тези спорни въпроси.
По основни човешки права, знаете, че приоритет на институцията е да работи с уязвимите групи. Започваме с защита на правата на хората с увреждания. Един от основните изводи в този раздел е, че при предлагането на социални услуги и помощи на хората с увреждания следва да се прилагат механизми, позволяващи да се подходи с по-голяма гъвкавост и отчитане на индивидуалните нужди на хората, особено когато те са в тежко здравословно и социално положение. Тук за пример е Наредбата на Столична община за услугата „асистент за независим живот”. Колкото и абсурдно да звучи, че оказа, че достъпът до тази услуга, тъй като тя е с ограничен ресурс, имат тези, които са се явили първи. Т.е. като подходът със записването за детски градини. Който първи се нареди на опашката, той получава първи тази услуга, което е абсурд за хората с увреждания. Още повече, вие знаете, че хората, които са в най-тежко положение, те не биха могли изобщо да отидат до институцията, камо ли да бъдат първи на опашката. Ние сме изпратили съответни препоръки до Столична община да намери по-гъвкав подход за осигуряване на тази услуга и по никакъв начин първият по време да не е първи по право. Трябва да бъде индивидуален подход в зависимост от потребностите от социално подпомагане. Също така да има постоянна група, която да познава проблемите на хората с увреждания. Т.е. трябва да има гъвкав подход и за всеки един конкретен случай да се подходи конкретно. Всяка една нормативна уредба, дори направена на базата на общината, трябва да бъде направена така, че да може да има индивидуален подход, защото случаите трудно могат да бъдат конкретизирани и типизирани.
Продължават усилията за хората с увреждания да бъдат социално интегрирани, трудово интегрирани, т.е. да има поощрение за тези работодатели, които наемат хора с увреждания.
Поставят се и много въпроси за социалните права на тези хора, за положението на родителите, които гледат деца с увреждания, чиито цял живот минава посветен на техните деца. Да бъдат адекватно социално осигурени, да им се признава евентуално това за трудов стаж, за да могат в един момент да получат и съответната пенсия.
Работим много добре и с Агенцията за закрила на детето за правата на децата.
Обръщали сме внимание и за правата на пациентите – за защита на правата на пациентите, което е също един много важен раздел – да се осигуряват, както лекарства, така също и равен достъп до здравни услуги и да се подобрява все повече положението на пациентите, както и да се подобри организацията на ТЕЛК и НЕЛК. В тази насока има резултати, но ми се струва, че цялата система на организацията на ТЕЛК и НЕЛК и за инвалидизиране на хората трябва да бъде променена. Защото имам чувството, че ние работим по критериите и по стандартите от 50-те години на миналия век. Онзи ден хора с увреждания ми поставиха въпроса как еди-кой си има 50% загуба на трудоспособност, а еди-кой си 87% - като как се измерват тези проценти? А често пъти само разлика от един процент решава правата на хората – и за пенсии, и за право на придружител и на чужда помощ.
Относно защита на правата на емигрантите. Тук прави впечатление, че в България все още не е регламентирано положението на апатридите – на хората без гражданство. Защото има случаи, в които има хора, които живеят буквално нелегално на територията на България. Спомняте си случая с един чеченец, който беше в Бусманци. След намеса на съда в Люксембург, този човек беше пуснат, тъй като максималният срок да седи в Бусманци беше просрочен. Този човек в момента официално живееше на територията на България. Нямаше как да бъде експулсиран, защото не се знае чий жител е, но той официално не може да работи, не може да се осигурява. Какво е човек без права? Положението на тези чужденци не е никак регламентирано. Затова ние сме отправили препоръки до правителството България да ратифицира съответните европейски конвенции – Конвенцията на ООН от 1954 година за статута на лицата без гражданство и Конвенцията на ООН от 1961 г. за намаляване на случаите на лицата без гражданство. Не може да има на територията на България хора без права.
По въпроса за молбите за придобиване и възстановяване на българско гражданство впечатление прави, че няма съдебен контрол по никакъв начин – нито за получаване на българско гражданство, нито за лишаване от българско гражданство, тъй като крайният акт става с указ на Президента, а съгласно действащото законодателство в България указ на президента не подлежи на съдебен контрол. А междинните актове, които се приемат от Върховен административен съд, са подготвителни и те също не са отделна фаза и не подлежат на съдебен контрол. Това е доста странно за такива важни права. Имахме наскоро случай за отнемане на българско гражданство и по никакъв начин съответният човек не може да се защити.
По отношение защитата на правата на човека в затворените институции. Основният принцип, който е в чл. 4 от Препоръка № Rec. (2006)2 на Комитета на министрите на държавите-членки относно Европейските правила за затворите, е, че затворите, които са в нарушение на човешките права на затворниците не могат да бъдат оправдавани с липса на ресурси. Това го казвам, защото знаем, че в България от 50 години нов затвор не е построяван, и затворниците априори живеят в условия, които са в нарушение на европейските права, а и на Закона за изпълнение на наказанията. Затова изхождайки от този постулат, че не може да се извиняваме с липса на средства, средства никога няма да са достатъчни, независимо дали сме в криза или не сме, затова апелираме към съответните органи наистина да ускорят програмата, било с държавни средства, било с държавно частно партньорство да се построят нови заведения.
Тук искам да отбележа и да благодаря на Народното събрание, че днес беше ратифициран Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В мотивите на водещата комисия е посочено, че Омбудсманът е този, който ще бъде евентуално националният превантивен механизъм. Ние имаме готовност, имаме идеи и виждания за съответните законодателни промени и за съответните стъпки, които трябва да направи институцията, за да може наистина в едногодишен срок от ратификацията България да бъде на ниво и да докаже, че също като другите европейски държави ще изпълнява тези функции. Тогава очевидно ще говорим много по-дълго и ще имаме много по-сериозен раздел в годишния доклад на Омбудсмана относно тази част.
По отношение на защитата на социалните права на гражданите. Знаете, че социалните и трудовите права са много актуални, още повече в период на криза. Има оплаквания от неизплатени възнаграждения, от уволнения, от съкращения. Знаете, че наскоро имаше една кръгла маса по инициатива на профсъюзите за работното време, за почасовото работно време, нарушават ли се правата на работниците или не. Това е подробно описано в доклада. Всяка една глава е съпроводена с отделни примери, които илюстрират проблемите.
Относно, най-общо казано полицейското насилие, институцията на Омбудсмана е правила много проверки – 73 проверки през изтеклата година. Споменати са случая с Кърджали, два случая в Пловдив с гражданина Стефан Бофиров, който беше малтретиран и за който след намесата на Омбудсмана беше направена проверка от Министерството на вътрешните работи и бяха наложени наказания на виновните длъжностни лица.
Омбудсманът винаги е бил нащрек срещу прояви на нетолерантност и дискриминация. Има в доклада изброени случаи, когато Омбудсманът е взимал отношение.
Един основен дял от жалбите на гражданите е срещу незаконното строителство и правото на собственост. Знаете, че има подготвени изменения на Закона за устройството на територията от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В проекта на това министерство са залегнали и предложения на Омбудсмана за ясна диференциация на отговорностите между държавните органи и общинските с едновременно засилване на капацитета на общинските органи и възможността за контрол на държавните органи над общинските, за да няма своеволия и проблеми от местен характер при решаването на проблемите.
Защита на потребителските права и обществените услуги. Преди това ви казах, че това е основният дял на жалбите. Омбудсманът е взел участие със съдействието си и с поканата на парламента за участие в проекта за изменение на Закона за защита на потребителите с наши предложения.
Имаме също и участие в проекта за промените в Закона за електронните съобщения, досежно мобилните оператори. Тези предложения, които е правил Омбудсмана, те са били по-скоро в насока опитът на Омбудсмана по отношение на многото жалби какви точно проблеми най-много тормозят хората и как да се решат по наше мнение законодателно.
По отношение защита правото на гражданите за добро управление и добра администрация. Тук можем да отбележим само за препоръките на Омбудсмана до общините и до Националното сдружение на общините и областните управители досежно неправилното, според нас, изчисляване на такса смет, което тормози хората не само в София, а и в цяла България. Имаме препоръки. Сезирали сме Националното сдружение на общините, а днес изпратихме и едно предложение на премиера и до председателя на Народното събрание евентуално да се промени Закона за местните данъци и такси и да се сложат по-ясни правила при определяне размера на таксата за битови отпадъци.
Описали сме също така какво участие взима Омбудсмана в обсъждането на различни законопроекти. Конституционните дела, образувани по молба на Омбудсмана - през миналата година по едното дело е частично уважено, а по другото конституционно дело искането на Омбудсмана е отклонено. Знаете, че по направеното от мен искане за промяна при обявяване на противоконституционност на текст от Закона за българските документи за самоличност, вчера Конституционният съд излезе с решение, с което уважи предложението на Омбудсмана.
Описал съм също и международното сътрудничество на Омбудсмана с отделните институции, института на омбудсманите, омбудсманите –франкофони и др.
Общо взето това е най-общо казано.
Искам да кажа и две думи относно бюджетните средства на Омбудсмана. С встъпването ми в длъжност аз се запознах с препоръките на Сметната палата, която беше направила наскоро одит на Омбудсмана. В изпълнение на препоръките на Сметната палата още с встъпването си в длъжност прекратих граждански договори на обща стойност 416 589 лв. Приемам, че тази сума е спестена на бюджета. Приел съм, че тези суми са нецелесъобразни да се изразходват. Те могат да се използват за същинска дейност на институцията. Успяхме да се вместим в макар и два пъти ограничените бюджетни рамки през миналата година. Надявам се, че и тази година ще се вместим в рамките, които ни е определил бюджетът. Ако Омбудсманът стане национален превантивен механизъм, за Бюджет 2012 г. трябва да се има предвид и това като сериозно перо в работата на Омбудсмана.
Не искам повече да ви отегчавам. Благодаря за вниманието. Готов съм на всякакви въпроси да отговарям най-подробно. Благодаря ви.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Г-н Радославов.
Александър Радославов:
Уважаеми дами и господа председатели на комисии,
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Пенчев,
Аз мисля, че днес всички сме свидетели на едно поредно доказателство за добрата работа на институцията – национален Омбудсман. От резюмето, което направи г-н Пенчев, се виждат някои нови идеи, които той като пое поста очевидно разширява обсега и възможностите на институцията. Виждаме, че действително се увеличава и доверието на българските граждани към тази институция, цитирайки се тук едно сериозно увеличение от 37%.
Аз предполагам, че ще изразя едно общо мнение, като кажа да приемем доклада и да пожелаем успех на Омбудсман Пенчев и всички негови колеги и на цялата институция да ни зарадват и догодина, живот и здраве, с една успешна година на институцията.
Моето предложение към всички вас е това. Лично аз ще гласувам „за”. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Други изказвания? Г-н Татарски.
Любен Татарски:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Пенчев,
Дами и господа, наистина докладът, който е представен на нашето внимание е доста задълбочен и в подкрепа на думите на г-н Радославов, личи че в последните месеци на 2010 г. има един ръст на жалбите, сигналите – изобщо контакта на хората с институцията на Омбудсмана, което говори, че към вас има едно още по-голямо очакване за решаване на тези важни проблеми за хората. Смятам, че така трябва да работите и за напред.
Пожелавам ви успех в работата. Да сте живи и здрави да теглите напред, да помагате на хората.
Искам да ви задам и един конкретен въпрос.
Постъпвали ли са при вас достатъчен брой сигнали и жалби относно действия на дирекциите за строителен контрол, свързани с незаконно строителство, разрушаване на постройки. Смятате ли, че трябва да се предприемат някакви законови стъпки в тази посока.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Други колеги? Г-жа Петрова.
Даниела Петрова:
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Пенчев,
Аз също със задоволство изслушах Вашия доклад. Въпросът, че броят на жалбите се увеличава към институцията, това е не само разпознаваемост на институцията и гласуване на доверие, но това е и, според мен, повишаване на гражданската активност на населението, от една страна. Моят въпрос, който аз бих искала да задам, като одобрявам доклада. Разбира се, винаги може да се желае повече, но с оглед краткия период, ви пожелавам успех занапред и с новата визия, която смятате да дадете на институцията.
Конкретният ми въпрос към вас е постъпвали ли са при вас сигнали по отношение на оплаквания на граждани за нелоялно представяне на телевизионни игри, тъй като този въпрос в момента вълнува голяма група граждани. Благодаря ви за вниманието.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Други колеги? Заповядайте.
Кирил Гумнеров:
Уважаеми г-н Пенчев, аз ще подкрепя доклада. Най-малкото в този случай Вие сте в една малко неудобна позиция да отговаряте за един период, в по-голямата част от който не сте бил начело на институцията.
Тъй като вашата Институция е призвана да защитава правата на гражданите, аз съм съгласен с това, което казахте, че в България не може да има хора, които да нямат права. Макар че аз лично съм привърженик на това, че правата трябва да се получават в изпълнение на определени задължения, които в повечето случаи такива хора не изпълняват. Но няма да спорим за това.
Аз имам един въпрос. Когато Вие кандидатствахте за поста, когато говорихме с Вас, Вие имахте идея да помогнете и да лобирате във всеки областен град евентуално да бъде избран омбудсман. Развива ли се тази идея и как смятате да го направите.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Други изказвания и въпроси? Няма. Давам думата на г-н Пенчев да отговори на поставените въпроси.
Константин Пенчев:
Първо, на въпроса за незаконното строителство. Основната част от жалбите, които са постъпили при омбудсмана са по повод незаконно строителство, както от хора, които са недоволни, че около тях се строи незаконно и че администрацията бездейства, така и от хора, които са недоволни, че им събарят постройките. Вие знаете масовите случаи с ромските гета и други. Затова изводите на институцията и специално препоръките за изменение на Закона за устройството на територията бяха именно затова, че в тези 20 години е имало размиване на отговорността – за кое отговарят общините и за кое отговаря ДНСК и РНСК, кой за кой период е отговорен и нашият извод е, че точно бездействието на държавата много години наред, е стимулирало масово незаконно строителство. Защото хората са вярвали, че едва ли не като няма мерки, дори на много места са обещавали, даже по време на избори са правили такива обещания. Например, вчера в Бургас ми казаха, че по време на избори идва кандидат- кметът и казва: „Аз ще ви оправя, вие гласувайте” и т.н. И така хората 20 години стоят и сега в един момент трябва да им събарят постройките.
Имам чувството, че в това отношение трябва много да се подобри работата, както на централната администрация, така и на местната.
Що се отнася за телевизионните игри и най-вече за Биг Брадър. Имало е жалби, но Омбудсманът няма пряка възможност да въздейства. Когато сме чувствали, че има някакво нарушение и по отношение на тези игри, и по отношение на езика на омразата, например, имаше по отношение на лекарите „,убийци в бели престилки” и т.н., ние сме писали до СЕМ като сигнал, че според нас трябва да има ограничаване на езика на омразата, на цитиране на имена на малолетни и непълнолетни, потърпевши от посегателства. Т.е. макар да нямам преки правомощия, съм се опитвал да сигнализирам компетентните органи да се вземат мерки.
Що се отнася до областните омбудсмани. Този въпрос е много сериозен. Аз не само, че не съм се отказал от него, но и мисля много сериозно, но не исках в момента да ви занимавам, защото въпросът е много сложен и е много подробен. Аз и вчера имах среща с така наречените обществени защитници по места. Знаете, че Законът за местно самоуправление позволява такива. Уредбата е абсолютно недостатъчна и не работи. Първо се казва, че може да се избере. После се оказва, че това мнозинство от 2/3 на по-голямата част от местата е непостижимо. А според мен и според колегите, наличието на местни защитници е полезно и за общината и за хората. Аз не виждам защо трябва да се избира от Президента, едва ли не, местният защитник, който никакви правомощия няма.
Другият сериозен проблем обаче е, че когато се избира на общинско ниво и бюджетът му и всичко зависи от кмета и от общинския съвет. И както казват хората, няма добър обществен защитник, който да е избран втори мандат, защото работи.
Аз бих могъл да поставя специално пред вас на обсъждане, когато имаме повече време, въпроса или да изменим и дадем едно по-сериозно регламентиране в този закон и някакъв бюджет все пак да им осигурим на тези хора, за да могат да работят. Или ако смятате, че могат да бъдат към националния Омбудсман по някакъв начин? Аз съм отворен за този въпрос. Но не съм го поставял, за да не кажете, той е от два месеца и вече иска да има клонове. Не, не искам. Просто искам да кажа, че там, където има такива защитници, формулата работи. Аз съм бил и в Бургас, и в Кърджали, където има такива защитници. Хората ги познават. Знаят ги по имена, знаят им проблемите. Вършат работа. Стопират напрежението. За мен това е много полезно и наистина разчитам на подкрепата на народните представители да помислим в тази насока. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря на г-н Пенчев.
Уважаеми колеги, знаете, че миналата седмица беше приет Доклада на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, който третираше абсолютно същите въпроси.
Аз ще бъда радостен и щастлив, когато нашите за тази година около 1500 жалби станат 500. В интерес на истината, понеже по стечение на обстоятелствата аз съм втори мандат председател на тази комисия, в самото начало, когато все още я нямаше институцията Омбудсман, жалбите бяха около 3000 на година. Така че има спад, има преориентиране. Първият протокол за съвместна работа между Омбудсман и Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, т.е. Народното събрание, беше подписан точно с тях.
Така че както доверието в институцията се е увеличило, така и тяхната работа стана много по-ефективна и от тази гледна точка, както и за доклада на нашата комисия, така ще ви предложа проект на решение, което по стечение на обстоятелствата и от закона за Омбудсмана ние като комисии и като народни представители не можем да предложим и друго решение. Ще ви прочета проекта на решение, което ще подложа на гласуване от всички вас, защото становището ще бъде общо и за трите комисии.
Чета проекта за решение.
„Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 22 от Закона за омбудсмана, реши:
Приема за сведение Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България за 2010 г., като взема акт от констатациите, оценките и препоръките, посочени в него.
Решението е прието от 41-то Народно събрание на .... 2011 г. и е подпечатено с официалния печат на Народното събрание.”
Който е „за” приемането на доклада на Омбудсмана, моля да гласува. Двадесет и пет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. (В т.ч. гласуването в Комисията по регионална политика и местно самоуправление е дванадесет „за”, без против и въздържали се.)
Благодаря за участието на другите две комисии.
Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите продължава заседанието с втора точка.
По втора точка - Обсъждане на Годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2010 г., № 120-00-16, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 29.03.11 г.
Гости за обсъждането на доклада на Комисията за защита от дискриминация за 2010 г. са Кемал Еюп, председател на комисията, Лало Каменов, заместник председател, Благой Видин и Есен Мустафа, членове на комисията и Мустафа Занков, директор на финансовата дирекция.
Давам думата на г-н Кемал Еюп. Искам да акцентираш върху въпроса с дискриминацията на външно министерство спрямо нашите граждани в чужбина.
Кемал Еюп:
Благодаря, г-н Председател.
Комисията за защита от дискриминация, както знаете, е независим държавен орган за защита от дискриминация, като духа на закона и действието на комисията, въпреки че със своите решения има санкциониращи функции, но ние разглеждаме и отделни членове, които ни повеляват всичко в областта на една голяма превенция в борбата срещу дискриминация. Затова още от самото начало ние сме разгърнали разяснителна кампания, която прерасна после и във включването в съвместни проекти с нашите партньори неправителствени организации и наши партньори сродни организации от чужбина в проекти, които в голямата си част освен агитационни материали, справочници, проучвания, включват и семинари с целеви групи.
В Комисията през 2010 г. има постъпили 838 жалби и сигнали, като са проведени консултации и независима методическа помощ по интернет и E-mail връзка и телефонна връзка с допълнително 3821 случая на пожелали такава помощ. Има постановени решения 293 на брой.
Държа да отбележа нещо, което за нас е една стъпка в нашето развитие, доста впечатляваща, ако бъдем одобрени, подали сме документи - кандидатирали сме се като национален орган по правата на човека, сме внесли в края на 2010 г. към Международния координационен комитет на националните органи за насърчаване на защитата на правата на човека към Върховния комисар на ООН. Комисията по акредитацията ще разглежда нашата кандидатура през месец май. Да се надяваме да бъдем одобрени като такъв орган.
Не знам дали е нужно да цитирам по кои проекти работим. Ако има въпроси можем да отговорим по-подробно.
Както знаете, нашите решения се обжалват пред Върховния административен съд. Върховният административен съд се е произнесъл по 141 решения с решение или определение по жалби и сигнали срещу нашите решения, в тричленните състави 61% остават в сила решенията на Комисията за защита от дискриминация, като от тях 23 са отменени изцяло, 16 – частично, тъй като няма 100% и един случай връщат за ново разглеждане. Има 51 случая, разгледани в петчленен състав на Върховния административен съд. 58% от тази бройка петчленният състав оставя в сила решенията на тричленния състав, т.е. потвърждава, 3 са частично отменени, като 29 остават в сила отменящи решения на Комисията за защита от дискриминация. Има и 98 висящи преписки към 31 декември 2010 г. Това съобщавам за вас, тъй като знаете, че нашите решения се обжалват единствено пред Върховния административен съд.
За 2010 г. Комисията за защита от дискриминация освен по жалби и сигнали прави проучване и после се произнася с решение, така и ние следим за изпълнение на нашите решения. Няма значение дали са споразумения, които също минават на одобряване пред Комисията за защита от дискриминация. По закон първо сме длъжни и предлагаме да се споразумяват страните изцяло или частично, а за всичко се контролира изпълнението и след като са изпълнени, тогава се архивират преписките. 123 решения са изпълнени през 2010 г.
Положителна насока след промените през 2006 г или 2007 г. (започнах да забравям за възможността да имаме регионални представители) – в момента имаме в 17 областни града по един представител, който оказва методическа помощ и приема жалби и сигнали на гражданите, прави открити приемни в общините, както и съдейства на нашите служители от София при проучването и при изпълнението на решенията, когато те са компетентни да направят това, за да се намалят командировките из страната. Т.е. съдействат и за това. Това е в компетенциите на регионалните представители, като целта ни е да покрием цялата страна – всеки областен град, но политиката ни е да можем да направим това без да плащаме наеми, като влизаме във връзка с областни управители и общини да предоставят офис-помещения безвъзмездно, т.е. да не плащаме наеми. Последно такива разговори имах в област Русе.
Накратко това е моето изложение. Чакам въпроси.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания.
Борислав Стоянов:
Този пореден супер луксозен доклад – 150 страници, в противовес с доклада, който гледахме преди това на Омбудсмана, показва, че кризата подминава Комисията за защита от дискриминация. Това личи и от авто-парка на комисията, като го видите. Но това както и да е. Иначе този луксозен доклад потвърждава поне за мен и за партия Атака, че най-малкото в този си състав въпросната Комисия представлява една паразитна структура, която харчи доста пари, без да върши кой знае каква работа. Ще се позова на данни, без да размахвам лозунги, от доклада на комисията.
Тук пише, че тя разполага с бюджет от 2 746 560 лв., а нейните 77 члена обработват според отчета едва по три сигнала на година. Заведени са 268 преписки по получени 838 сигнала, което е с 200 по-малко от 2009 г. – отново според доклада.
От Раздел трети - Административен капацитет на Комисията за защита от дискриминация, научаваме, че при създаването си през 2005 г. комисията е имала численост на персонала 42 души, а през 2010 г. чиновниците вече са 77 щатни бройки. Тук е посочена и причината, че това е от нарастващия брой на регионалните представители в областните градове, които към момента са 17 на брой. По-нататък виждаме, че с прискърбие е отбелязано, че недостатъчното трудово възнаграждение, както и липсата на материална мотивация на служителите на Комисията за защита от дискриминация води до текучество през 2010 г.
Тук стигаме и до втория интересен раздел на документа - Финансова дейност, където пише, че средната брутна работна заплата на административния персонал, нает по служебно и трудово правоотношения е 725 лв., което обаче се разминава с данните, ако продължим да четем по-нататък. Защото според § 1, т. Разходи за заплати и възнаграждения през 2010 година са изразходени 974 241 лв. Това означава, че всеки един от тези 77 служители е получавал по 1054 лв. и някакви стотинки месечно.
По § 2 „Други възнаграждения и плащания на персонала” – представителни, пари за облекло и пр. екстри са отишли още 262 860 лв. Тук има и 5 нещатни бройки. Следователно всеки служител е получил бонус от по 267 лв. месечно, така че средната работна заплата в Комисията отива към 1321.50 лв. Говорим за средния персонал. Не говорим за ръководството на Комисията. И тук се говори, че това е ниска заплата.
Както казах, което личи и от самия отчет, от това супер луксозно издание, от авто-парка на комисията – явно в тази Комисия обичат много лукса, тъй като те са определено щедри по така нареченото перо ”Разходи за издръжка на офиса”. Според § 10 за 2010 г. са похарчени 1 296 121 лв., което означава, че за офисите отиват по 108 000 лв. на месец – пари за телефони, охрана, ток, гориво, пощенски услуги, реклама, командировки в страната и чужбина. Като тук случайно или не, колко на брой са тези командировки и кой пътува. Отделно за закупуване на техника са дадени 26 187 лв.
А самите данни, които в началото прочетох за преписките и образуваните сигнали показват, че все по-малко се търси тази Комисия като арбитър, а щатът и бюджетът й растат с всяка година и то, пак казвам, в условия на криза, когато в цялата държава, във всички министерства и агенции, включително ще цитирам и Омбудсмана, който каза, че има един стремеж към съкращение и съобразяване с икономическите условия, в които се намираме.
За нас това продължава да бъде в този състав Комисия, която не върши никаква работа, най-малкото за тези средства, които разходва. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Други изказвания и въпроси? Заповядайте.
Аспарух Стаменов:
Уважаеми г-н Председател,
Колегата го спомена, но аз бих искал по-конкретен отговор на въпроса знае ли Председателят на Комисията и би ли могъл да сподели с нас причината затова, че са намалели общо жалбите и сигналите през 2010 г. Нелогично изглежда пет години да има нарастване, а в миналата година да са намалели с около 30%. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Други? Заповядайте.
Никола Белишки:
От приблизително 3 млн. лв. бюджет, виждаме че 2.100 млн. лв. груба сметка, отиват само за издръжка, за заплати. Искам само да обърна внимание на колегата, че това, което е щатно разписание от 77 човека, не е запълнено. Така че сметките ви не са верни. Това, което получават като възнаграждение е още повече. Още повече, ние чухме, че няма навсякъде регионални представители.
Имам въпрос с какъв процент или ако можете да кажете сума, с колко са намалели разходите в сравнение с миналата година и тази година от командировъчните, след като вече имате нови офиси в областните градове.
Каква част от сигналите, които са обработени от Комисията като цяло са пренасочени към институцията на Омбудсмана. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Други изказвания има ли? Няма. Повечето от въпросите бяха финансови. Г-н Еюп, Вие ли ще отговорите или г-н Занков. Заповядайте.
Кемал Еюп:
Ще започна отзад напред. Намаляването на броя на жалбите и сигналите аз го отдавам, тъй като наистина малко е по-трудно възприемането, щото по-рано бяха по-малко информирани хората, а сега са повече информирани и постъпват по-малко жалби и сигнали. В никакъв случай броя на жалбите и сигналите, въпреки че по разни доклади ние даваме такава информация, не дава точна информация за намаляване или растеж на нивото на дискриминацията. Защото това е една статистика, която някои обичат да пишат, други – не обичат да пишат. Но тук ясно, тъй като ние по-рано нямахме тази комуникация по интернет и по телефона да се получава методическа помощ и често се случва така, че те получават информацията и няма нужда да подават жалби и сигнали или пък на друг адрес трябва да ги подадат. Често при нас пристигат писания, които не са в нашите правомощия, не са по нашия закон. Има по АПК, чл. 31 препращане на един голям процент от жалбите и сигналите.
На въпроса колко сме препратили до Омбудсмана, сравнително малко са, тъй като ние получаваме оттам и от други институции, тъй като правомощията са различни. Законът за Омбудсмана е едно, Законът за защита от дискриминация е друго. Ние по-скоро препращаме до други държавни органи, или пък когато се види, че има съмнения за престъпление – до прокуратурата съответно, както сме имали случаи и както с последните промени в НПК, примерно, и това наказателно производство отива директно към прокуратурата.
За финансовите въпроси г-н Занков ще говори. Но гледам, че още в самото начало се повдигна въпроса за луксозните коли и т.н. Заповядайте и проверете на място. Първо, колите не са луксозни. Второ, ние тогава успяхме да вземем с 30% намаление ВМV, но са тройки. И моята кола, която се цитира за стотици хиляди, точната сума не я знам, но е някъде около 40 хиляди лева. Така че по външността не се преценява много точно. Има документи и се знае колко точно са. Заповядайте.
А по останалата финансова част, по която също има неща за уточняване, г-н Занков, ако обичате.
Предс. Йордан Бакалов:
Г-н Занков, имате думата. Заповядайте.
Мустафа Занков:
Аз също ще започна отзад напред. Ставаше въпрос за сумата за командировките. Имам справки за 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2009 г. и за 2010 г. самият отчет, който сме представили в Министерството на финансите. Общо за командировки в страната и чужбина за миналата година са 88 000 лв. закръглено, докато за 2009 г. са били – 118 000 лв. Имаме намаление по отношение на командировките.
По отношение на средната работна заплата. Както знаете, ние работим по проекти. Имаме през годината постъпили (г-жа Есен Фикри ще каже най-добре) проекти, от които ни превеждат 50 на сто преводи, които се извършват авансово. Ние работим по тези проекти. Технологията е следната. След като пристигне преводът, този превод се централизира в Министерството на финансите и след това ние от наша страна за този превод, който е направен, пишем писмо-искане да ни се увеличи бюджета с тази сума и бюджетът се увеличава по отделни параграфи за заплати, оттам където ще плащаме хонорари на хората, които отвън идват да участват (лектори), по граждански договори имаме и в края на краищата това увеличава и самия бюджет. Т.е. тези пари са преведени от Европейската комисия. Те не са наши средства. Ние само съфинансираме отделна част по тези проекти.
По отношение на средната работна заплата. Действително ние имаме отчет по-малко, отколкото е предвидено по план. Ние говорим за 725 лв. средна работна заплата, имайки предвид щатния персонал. Защото заплатите на щатния персонал и на комисарите е несъизмерно, защото те имат по норматив, както вашите заплати, приравнено съгласно закона (да не казвам какъв процент) и с тези заплати фактически се увеличава и не е 725 лв., а по-голяма сума. Тук става въпрос за средна работна заплата на щатните на служебно правоотношение и по трудово правоотношение. По служебно правоотношение чисто като заплати сме платили 296 866 лв., а по трудово правоотношение – 207 863 лв. По 29 човека са по трудово и служебно правоотношение или общо 58. Средната работна заплата от 504729 лв. разделено на 58 аритметично, това са без комисарите, разбира се, става 725 лв. С комисарите сме 67 човека по отчет.
Ако има някакво разминаване, а то не е така, през 2009 г. бюджетът ни е бил по-голям – 3 094 000 лв. Тази година бюджетът е по-малко, тъй като имаме намаление – редукция от 20%, както и като заплати, знаете по 67 постановление от април месец миналата година – 10% от работната заплата оставиха като резерв. То пак си остава като резерв, но ние не можехме да плащаме и не сме плащали повече от 90 на сто като работна заплата на служителите.
На членовете на Комисията, които са изборни длъжности от Народното събрание – 5 човека и 4 човека от квотата на Президента, там съгласно норматив, на всяко тримесечие, съгласно данните, зададени от статистиката за средната работна заплата на страната, се начисляват и съответните суми или прихващане се получава, ако е изплатено повече в предходното тримесечие или доплащане. Това са съвсем дребни суми – около 100-150 лв. се получава като разлика. Това е.
Ако съм пропуснал нещо, моля да ми кажете.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Други въпроси има ли? Заповядайте, г-н Белишки.
Никола Белишки:
Току-що чухме, че заплата на председателя, заместник председателя и на комисарите е вързано с минималната работна заплата. Доколкото знам съгласно закона и Правилника за организацията и дейността
Предс. Йордан Бакалов:
Г-н Белишки, не е с минималната работна заплата, а е процент от заплатата в парламента.
Никола Белишки:
Точно затова искам да внесем уточнение. По закон е 90% от това, което е на председателя.
Предс. Йордан Бакалов:
Да, но говорим за избираемите.
Никола Белишки:
За деветте члена на комисията. Точно за тях говоря – за комисарите. При положение, че тя е фиксирана към председателя на Народното събрание – 90%, след това вървят 80% и 70% - на заместник председателите. Защо тогава я връзвате към минималната работна заплата.
Предс. Йордан Бакалов:
Не е към минималната, а към средната.
Никола Белишки:
Добре, грешката е моя – средна работна заплата. Но мисълта ми е, че заплата на председателя на парламента е замразена.
А нещатните членове на Експертния съвет бихте ли казали какви възнаграждения са получили? Експертният съвет към Председателя. Нямате такъв съвет?! Аз чета Правилника за дейността и организацията и там пише, че Експертният съвет е помощен орган с консултативни функции. Той се създава към председателя на Комисията. Има ли такъв съвет, функционира ли или не. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Г-н Еюп, имате думата.
Кемал Еюп:
В Устройствения правилник записахме „Обществен съвет към председателя”, който така и не създадохме. Експерти ползваме по време на експертиза по дадени преписки, когато има нужда от такова нещо и се заплаща по определени нормативи. Експерти ползваме и като лектори и т.н. по определени проекти. За други случаи такива експерти и експертни съвети нямаме постоянни. Имаме списък на експертите за експертизи и ги ползваме, когато се наложи.
Освен за разходите, тук не стана дума, но това влиза в общото перо, ние плащаме и пътните разходи на хора с по-малки възможности, социално слаби и т.н.
Предс. Йордан Бакалов:
Други изказвания? Няма. Преди да пристъпим към гласуване, и аз искам да кажа няколко думи. Няма да говоря по доклада и това, което е написано в него, защото общо взето и в нашата комисия са постъпвали такива жалби, ние сме ги пращали на тях, както и те са пращали на нас. Но определено и към някои колеги искам да кажа нещо.
Трябва да е ясно на всички, че има нужда от такава комисия. Това, че в момента, примерно, на някои този състав не им харесва, не би трябвало да бъде водещо за работата на комисията, защото тази комисия в края на краищата се води по закон. Тя няма как да бъде по нищо друго. Защото аз знам и друго нещо, а и нищо не се е чуло в тази посока и може би г-н Еюп ще каже, те подлежат на проверка от Сметната палата всяка година и оттам доколкото аз знам, не съм чул да има негативни констатации от гледна точка на разходването на бюджетни средства в цялата комисия.
Уважаеми колеги, един от големите проблеми на България и то даже олицетворение, защото касае нашата комисия, това поне което аз виждам, чувам и знам е, че големите проблеми на България и не случайно България е най-осъжданата страна в Страсбург и ще бъде осъждана най-много – това е моята прогноза и тя е негативна, но тогава когато всички български политици и особено ръководството, независимо от коя политическа сила. Не коментирам политическата сила, защото знаете, че в нашата комисия избягваме да говорим за политика и политически сили. Но тогава, когато тези които управляват и тези, които взимат решенията и дават бюджета, осъзнаят, че нашата комисия - Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, както и Омбудсмана, както и Комисията за защита от дискриминация, бъдат подпрени не само законодателно, не само финансово, но бъдат подпрени и политически, определено мога да кажа, че чак тогава България ще се отърве от осъдителните присъди, които постоянно получава и има да получава и то доста.
Определено мога да кажа, че аз тук се чувствам също дискриминиран, пак и всички вие трябва да се чувствате дискриминирани, защото заради некадърното и некомпетентно ръководство на определени министерства и ведомства ние всички плащаме от нашия джоб тези глоби и тези осъдителни присъди, които са в Страсбург. Така че ако започнем да разсъждаваме в тази посока, хубаво е да започнем да укрепваме тези комисии, да съумяваме да им помагаме и оттам нататък управляващите осъзнаят, че нашата Комисията не е номер 21, а би трябвало да бъде поне в тройката, тогава мога да кажа, че ще има резултат, България няма да бъде критикувана от европейските институции, колко е приятно да го кажа, няма да бъде и осъждана. Така че нека да мислим в тази посока.
Този състав на Комисията за защита от дискриминация е първи състав с приетия закон и е избрана в този вид. Работили са, организирали са всичко, воля на управляващите е дали ще остане този състав, или ще изберат нов състав. Да им пожелаем, ако останат те, на тях, а ако има нов, ще ги видим, успешна работа. Но в тази посока и по тази материя трябва да се работи, за да не бъде постоянно България осъждана.
Г-н Белишки, заповядайте.
Никола Белишки:
Благодаря, г-н Председател.
Не бих искал, а предполагам, че това е общото мнение на колегите, да се остава с впечатление, че ние сме против съществуването на комисията. Напълно подкрепям вашите думи. Знаете, че много пъти и в неформални разговори сме беседвали точно върху това. Това, че ние проявяваме особена чувствителност в момент на криза затова как се изразходват средствата, това е нормално навсякъде. И ако сме били против съществуването й, ние щяхме да продължим всички атаки. Наистина това, което виждаме като дейност не е малко, но въпросът е да има ясни и точни резултати. Аз не случайно питам колко сигнали са прехвърлени към Омбудсмана и не получих отговор. За да уточним точно това – има ли дублиране на функциите. Г-н Еюп каза, че са по различни закони. Да, знаем, че са по различни закони. Всичко това е о’кей! Но въпросът е има ли нужда от подобряване на комуникацията? Това, което преди малко г-н Пенчев каза, че институцията Омбудсман има и на областно ниво, не може ли да бъде търсено взаимодействие в тази връзка. Там са нашите щения, разбирате ли, за оптимизация на работата.
Ако сме грешно разбрани, моля за извинение.
Предс. Йордан Бакалов:
Има думата г-н Еюп.
Кемал Еюп:
Има един единствен случай с наше решение сме изпращали на Омбудсмана за сезиране на Конституционния съд, защото той има тези правомощия, ние нямаме. По принцип жалбите при нас и сигналите искат конкретно решение, докато в правомощията на Омбудсмана е да търси съдействие в други държавни органи.
И един паралел. Освен, че при нас е безплатно производството, затова сме предпочитани, отколкото в съда, имаме статистика за три поредни години от миналото, имаше само 25 случая по Закона за защита от дискриминация и сезиран гражданския съд.
И последно едно изречение за луксозното издание. Направили сме проучване и от втора употреба хартия не излиза по-евтино, даже малко по-скъпо и сме държали да е отпечатано, защото е по-добре, когато дойде в парламента да има какво да разлистят и да видят депутатите, отколкото на магнитен носител – малко по-трудно. За нас е по-лесно да носим отчета на CD или на флашка и готово. Освен това, раздаваме нашите отчети и на други институции. Това ни беше водещото, за да отпечатаме отчета на хартиен носител.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Преминаваме към гласуване.
Който подкрепя приемането на Годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2010 г., № 120-00-16, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 29.03.11 г., моля да гласува.
Седем „за”. Против? Един „против”. Няма въздържали се.
Приемаме доклада и го представяме в зала.
Закривам заседанието. Благодаря на всички за участието.
Председател:
Йордан Бакалов
Стенограф-протоколчик:
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите
П Р О Т О К О Л
№ 5
Днес, 14.04.2011 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: Омбудсмана на Република България – Константин Пенчев, Росица Тоткова, главен секретар и Роза Георгиева, началник на кабинета; от Комисията за защита от дискриминация - Кемал Еюп, председател, Благой Видин и Есен Фикри Мустафа, членове на комисията и Мустафа Занков, директор на Финансовата дирекция.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Добър ден, уважаеми колеги.
Откривам съвместното заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, Комисията по културата, гражданското общество и медиите и Комисията по регионална политика и местно самоуправление, със следния дневен ред:
1. Обсъждане на Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2010 г., № 139-00-68, внесен от Омбудсмана на Република България на 31.03.11 г.
За Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите има и точки втора и трета:
2. Обсъждане на Годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2010 г., № 120-00-16, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 29.03.11 г.
3. Разни.
Предлагам да процедираме по следния начин.
По първа точка - Обсъждане на Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2010 г., № 139-00-68, внесен от Омбудсмана на Република България на 31.03.11 г.
Давам думата на Омбудсмана на Република България - г-н Пенчев, който да представи доклада. След това ще дам думата на колегите за въпроси. Моята препоръка е, ако имате въпроси, да ги зададете в пленарна зала. Заповядайте, г-н Пенчев.
Константин Пенчев:
Благодаря.
Уважаеми председатели на комисии,
Уважаеми народни представители,
Аз съм представил доклада на Омбудсмана. Този път съм го предоставил в един-единствен екземпляр със съответния диск, защото сме много притиснати от бюджета и не бихме могли да го разпечатаме в 240 екземпляра. Но мисля, че така, със съвременните методи, пак сте се запознали със съдържанието на доклада.
Ще бъдат съвсем кратък в представянето, като съм готов да отговарям на всякакви въпроси най-обстойно.
Вие знаете, че аз отчитам работата на институцията за 2010 г., в който период институцията 10 месеца или по-точно девет месеца и половина е работила с Омбудсман Гиньо Ганев и два месеца и половина съм работил аз, което всъщност няма значение, тъй като институцията е една и съща. Има континуитет, така че аз отчитам работата на институцията за 2010 г.
Характерното е, че са постъпили рекорден брой жалби през тази година в сравнение с всичките години от съществуването на институцията – най-много, с 37% повече, отколкото през 2009 г. Особен ръст на жалбите има през последните два месеца на миналата година. Мога да кажа, че този много сериозен ръст на жалбите на гражданите продължава и през първите три месеца на 2011 г.
Дал съм в отчета, че Омбудсманът приема лично. Има също така и приемни в страната. Миналата година във Враца и в Кърджали, а тази година в Троян и в Бургас. Най-много жалби има в София-град, след това от Варна и Пловдив. Това е може би нормално, защото е така и по брой на населението.
Като категории нарушения най-много жалби през 2010 г. – 22% от всички постъпили жалби, са срещу обществените услуги. Тази година мисля, че ще запазим тази тенденция, като най-много хора се оплакват от услугите на мобилните оператори, електроразпределителните дружества, топлофикация, ВиК и т.н.
Резултатите от проверките са следните. От 3514 проверки около 22% са констатирани нарушения на правата на хората. Очевидно, може да се каже, че по-голяма част от жалбите са били неоснователни. Има също така и жалби, които са неотносими към компетенциите на Омбудсмана. Това са жалби срещу висящи производства, влезли в сила съдебни решения, по гражданско-правни спорове и трудово-правни, които Омбудсманът не би могъл да разгледа. От 773 жалби, които сме приели за основателни, че има нарушение на човешки права, в 371 са допуснати нарушения от държавната администрация и 154 - от местната администрация, 185 - от доставчици на обществени услуги. В 85% от случаите Омбудсманът е отправил препоръки към съответния орган, в 15% от случаите Омбудсманът се е опитал да посредничи за решаване на тези спорни въпроси.
По основни човешки права, знаете, че приоритет на институцията е да работи с уязвимите групи. Започваме с защита на правата на хората с увреждания. Един от основните изводи в този раздел е, че при предлагането на социални услуги и помощи на хората с увреждания следва да се прилагат механизми, позволяващи да се подходи с по-голяма гъвкавост и отчитане на индивидуалните нужди на хората, особено когато те са в тежко здравословно и социално положение. Тук за пример е Наредбата на Столична община за услугата „асистент за независим живот”. Колкото и абсурдно да звучи, че оказа, че достъпът до тази услуга, тъй като тя е с ограничен ресурс, имат тези, които са се явили първи. Т.е. като подходът със записването за детски градини. Който първи се нареди на опашката, той получава първи тази услуга, което е абсурд за хората с увреждания. Още повече, вие знаете, че хората, които са в най-тежко положение, те не биха могли изобщо да отидат до институцията, камо ли да бъдат първи на опашката. Ние сме изпратили съответни препоръки до Столична община да намери по-гъвкав подход за осигуряване на тази услуга и по никакъв начин първият по време да не е първи по право. Трябва да бъде индивидуален подход в зависимост от потребностите от социално подпомагане. Също така да има постоянна група, която да познава проблемите на хората с увреждания. Т.е. трябва да има гъвкав подход и за всеки един конкретен случай да се подходи конкретно. Всяка една нормативна уредба, дори направена на базата на общината, трябва да бъде направена така, че да може да има индивидуален подход, защото случаите трудно могат да бъдат конкретизирани и типизирани.
Продължават усилията за хората с увреждания да бъдат социално интегрирани, трудово интегрирани, т.е. да има поощрение за тези работодатели, които наемат хора с увреждания.
Поставят се и много въпроси за социалните права на тези хора, за положението на родителите, които гледат деца с увреждания, чиито цял живот минава посветен на техните деца. Да бъдат адекватно социално осигурени, да им се признава евентуално това за трудов стаж, за да могат в един момент да получат и съответната пенсия.
Работим много добре и с Агенцията за закрила на детето за правата на децата.
Обръщали сме внимание и за правата на пациентите – за защита на правата на пациентите, което е също един много важен раздел – да се осигуряват, както лекарства, така също и равен достъп до здравни услуги и да се подобрява все повече положението на пациентите, както и да се подобри организацията на ТЕЛК и НЕЛК. В тази насока има резултати, но ми се струва, че цялата система на организацията на ТЕЛК и НЕЛК и за инвалидизиране на хората трябва да бъде променена. Защото имам чувството, че ние работим по критериите и по стандартите от 50-те години на миналия век. Онзи ден хора с увреждания ми поставиха въпроса как еди-кой си има 50% загуба на трудоспособност, а еди-кой си 87% - като как се измерват тези проценти? А често пъти само разлика от един процент решава правата на хората – и за пенсии, и за право на придружител и на чужда помощ.
Относно защита на правата на емигрантите. Тук прави впечатление, че в България все още не е регламентирано положението на апатридите – на хората без гражданство. Защото има случаи, в които има хора, които живеят буквално нелегално на територията на България. Спомняте си случая с един чеченец, който беше в Бусманци. След намеса на съда в Люксембург, този човек беше пуснат, тъй като максималният срок да седи в Бусманци беше просрочен. Този човек в момента официално живееше на територията на България. Нямаше как да бъде експулсиран, защото не се знае чий жител е, но той официално не може да работи, не може да се осигурява. Какво е човек без права? Положението на тези чужденци не е никак регламентирано. Затова ние сме отправили препоръки до правителството България да ратифицира съответните европейски конвенции – Конвенцията на ООН от 1954 година за статута на лицата без гражданство и Конвенцията на ООН от 1961 г. за намаляване на случаите на лицата без гражданство. Не може да има на територията на България хора без права.
По въпроса за молбите за придобиване и възстановяване на българско гражданство впечатление прави, че няма съдебен контрол по никакъв начин – нито за получаване на българско гражданство, нито за лишаване от българско гражданство, тъй като крайният акт става с указ на Президента, а съгласно действащото законодателство в България указ на президента не подлежи на съдебен контрол. А междинните актове, които се приемат от Върховен административен съд, са подготвителни и те също не са отделна фаза и не подлежат на съдебен контрол. Това е доста странно за такива важни права. Имахме наскоро случай за отнемане на българско гражданство и по никакъв начин съответният човек не може да се защити.
По отношение защитата на правата на човека в затворените институции. Основният принцип, който е в чл. 4 от Препоръка № Rec. (2006)2 на Комитета на министрите на държавите-членки относно Европейските правила за затворите, е, че затворите, които са в нарушение на човешките права на затворниците не могат да бъдат оправдавани с липса на ресурси. Това го казвам, защото знаем, че в България от 50 години нов затвор не е построяван, и затворниците априори живеят в условия, които са в нарушение на европейските права, а и на Закона за изпълнение на наказанията. Затова изхождайки от този постулат, че не може да се извиняваме с липса на средства, средства никога няма да са достатъчни, независимо дали сме в криза или не сме, затова апелираме към съответните органи наистина да ускорят програмата, било с държавни средства, било с държавно частно партньорство да се построят нови заведения.
Тук искам да отбележа и да благодаря на Народното събрание, че днес беше ратифициран Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В мотивите на водещата комисия е посочено, че Омбудсманът е този, който ще бъде евентуално националният превантивен механизъм. Ние имаме готовност, имаме идеи и виждания за съответните законодателни промени и за съответните стъпки, които трябва да направи институцията, за да може наистина в едногодишен срок от ратификацията България да бъде на ниво и да докаже, че също като другите европейски държави ще изпълнява тези функции. Тогава очевидно ще говорим много по-дълго и ще имаме много по-сериозен раздел в годишния доклад на Омбудсмана относно тази част.
По отношение на защитата на социалните права на гражданите. Знаете, че социалните и трудовите права са много актуални, още повече в период на криза. Има оплаквания от неизплатени възнаграждения, от уволнения, от съкращения. Знаете, че наскоро имаше една кръгла маса по инициатива на профсъюзите за работното време, за почасовото работно време, нарушават ли се правата на работниците или не. Това е подробно описано в доклада. Всяка една глава е съпроводена с отделни примери, които илюстрират проблемите.
Относно, най-общо казано полицейското насилие, институцията на Омбудсмана е правила много проверки – 73 проверки през изтеклата година. Споменати са случая с Кърджали, два случая в Пловдив с гражданина Стефан Бофиров, който беше малтретиран и за който след намесата на Омбудсмана беше направена проверка от Министерството на вътрешните работи и бяха наложени наказания на виновните длъжностни лица.
Омбудсманът винаги е бил нащрек срещу прояви на нетолерантност и дискриминация. Има в доклада изброени случаи, когато Омбудсманът е взимал отношение.
Един основен дял от жалбите на гражданите е срещу незаконното строителство и правото на собственост. Знаете, че има подготвени изменения на Закона за устройството на територията от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В проекта на това министерство са залегнали и предложения на Омбудсмана за ясна диференциация на отговорностите между държавните органи и общинските с едновременно засилване на капацитета на общинските органи и възможността за контрол на държавните органи над общинските, за да няма своеволия и проблеми от местен характер при решаването на проблемите.
Защита на потребителските права и обществените услуги. Преди това ви казах, че това е основният дял на жалбите. Омбудсманът е взел участие със съдействието си и с поканата на парламента за участие в проекта за изменение на Закона за защита на потребителите с наши предложения.
Имаме също и участие в проекта за промените в Закона за електронните съобщения, досежно мобилните оператори. Тези предложения, които е правил Омбудсмана, те са били по-скоро в насока опитът на Омбудсмана по отношение на многото жалби какви точно проблеми най-много тормозят хората и как да се решат по наше мнение законодателно.
По отношение защита правото на гражданите за добро управление и добра администрация. Тук можем да отбележим само за препоръките на Омбудсмана до общините и до Националното сдружение на общините и областните управители досежно неправилното, според нас, изчисляване на такса смет, което тормози хората не само в София, а и в цяла България. Имаме препоръки. Сезирали сме Националното сдружение на общините, а днес изпратихме и едно предложение на премиера и до председателя на Народното събрание евентуално да се промени Закона за местните данъци и такси и да се сложат по-ясни правила при определяне размера на таксата за битови отпадъци.
Описали сме също така какво участие взима Омбудсмана в обсъждането на различни законопроекти. Конституционните дела, образувани по молба на Омбудсмана - през миналата година по едното дело е частично уважено, а по другото конституционно дело искането на Омбудсмана е отклонено. Знаете, че по направеното от мен искане за промяна при обявяване на противоконституционност на текст от Закона за българските документи за самоличност, вчера Конституционният съд излезе с решение, с което уважи предложението на Омбудсмана.
Описал съм също и международното сътрудничество на Омбудсмана с отделните институции, института на омбудсманите, омбудсманите –франкофони и др.
Общо взето това е най-общо казано.
Искам да кажа и две думи относно бюджетните средства на Омбудсмана. С встъпването ми в длъжност аз се запознах с препоръките на Сметната палата, която беше направила наскоро одит на Омбудсмана. В изпълнение на препоръките на Сметната палата още с встъпването си в длъжност прекратих граждански договори на обща стойност 416 589 лв. Приемам, че тази сума е спестена на бюджета. Приел съм, че тези суми са нецелесъобразни да се изразходват. Те могат да се използват за същинска дейност на институцията. Успяхме да се вместим в макар и два пъти ограничените бюджетни рамки през миналата година. Надявам се, че и тази година ще се вместим в рамките, които ни е определил бюджетът. Ако Омбудсманът стане национален превантивен механизъм, за Бюджет 2012 г. трябва да се има предвид и това като сериозно перо в работата на Омбудсмана.
Не искам повече да ви отегчавам. Благодаря за вниманието. Готов съм на всякакви въпроси да отговарям най-подробно. Благодаря ви.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Г-н Радославов.
Александър Радославов:
Уважаеми дами и господа председатели на комисии,
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Пенчев,
Аз мисля, че днес всички сме свидетели на едно поредно доказателство за добрата работа на институцията – национален Омбудсман. От резюмето, което направи г-н Пенчев, се виждат някои нови идеи, които той като пое поста очевидно разширява обсега и възможностите на институцията. Виждаме, че действително се увеличава и доверието на българските граждани към тази институция, цитирайки се тук едно сериозно увеличение от 37%.
Аз предполагам, че ще изразя едно общо мнение, като кажа да приемем доклада и да пожелаем успех на Омбудсман Пенчев и всички негови колеги и на цялата институция да ни зарадват и догодина, живот и здраве, с една успешна година на институцията.
Моето предложение към всички вас е това. Лично аз ще гласувам „за”. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Други изказвания? Г-н Татарски.
Любен Татарски:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Пенчев,
Дами и господа, наистина докладът, който е представен на нашето внимание е доста задълбочен и в подкрепа на думите на г-н Радославов, личи че в последните месеци на 2010 г. има един ръст на жалбите, сигналите – изобщо контакта на хората с институцията на Омбудсмана, което говори, че към вас има едно още по-голямо очакване за решаване на тези важни проблеми за хората. Смятам, че така трябва да работите и за напред.
Пожелавам ви успех в работата. Да сте живи и здрави да теглите напред, да помагате на хората.
Искам да ви задам и един конкретен въпрос.
Постъпвали ли са при вас достатъчен брой сигнали и жалби относно действия на дирекциите за строителен контрол, свързани с незаконно строителство, разрушаване на постройки. Смятате ли, че трябва да се предприемат някакви законови стъпки в тази посока.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Други колеги? Г-жа Петрова.
Даниела Петрова:
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Пенчев,
Аз също със задоволство изслушах Вашия доклад. Въпросът, че броят на жалбите се увеличава към институцията, това е не само разпознаваемост на институцията и гласуване на доверие, но това е и, според мен, повишаване на гражданската активност на населението, от една страна. Моят въпрос, който аз бих искала да задам, като одобрявам доклада. Разбира се, винаги може да се желае повече, но с оглед краткия период, ви пожелавам успех занапред и с новата визия, която смятате да дадете на институцията.
Конкретният ми въпрос към вас е постъпвали ли са при вас сигнали по отношение на оплаквания на граждани за нелоялно представяне на телевизионни игри, тъй като този въпрос в момента вълнува голяма група граждани. Благодаря ви за вниманието.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Други колеги? Заповядайте.
Кирил Гумнеров:
Уважаеми г-н Пенчев, аз ще подкрепя доклада. Най-малкото в този случай Вие сте в една малко неудобна позиция да отговаряте за един период, в по-голямата част от който не сте бил начело на институцията.
Тъй като вашата Институция е призвана да защитава правата на гражданите, аз съм съгласен с това, което казахте, че в България не може да има хора, които да нямат права. Макар че аз лично съм привърженик на това, че правата трябва да се получават в изпълнение на определени задължения, които в повечето случаи такива хора не изпълняват. Но няма да спорим за това.
Аз имам един въпрос. Когато Вие кандидатствахте за поста, когато говорихме с Вас, Вие имахте идея да помогнете и да лобирате във всеки областен град евентуално да бъде избран омбудсман. Развива ли се тази идея и как смятате да го направите.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Други изказвания и въпроси? Няма. Давам думата на г-н Пенчев да отговори на поставените въпроси.
Константин Пенчев:
Първо, на въпроса за незаконното строителство. Основната част от жалбите, които са постъпили при омбудсмана са по повод незаконно строителство, както от хора, които са недоволни, че около тях се строи незаконно и че администрацията бездейства, така и от хора, които са недоволни, че им събарят постройките. Вие знаете масовите случаи с ромските гета и други. Затова изводите на институцията и специално препоръките за изменение на Закона за устройството на територията бяха именно затова, че в тези 20 години е имало размиване на отговорността – за кое отговарят общините и за кое отговаря ДНСК и РНСК, кой за кой период е отговорен и нашият извод е, че точно бездействието на държавата много години наред, е стимулирало масово незаконно строителство. Защото хората са вярвали, че едва ли не като няма мерки, дори на много места са обещавали, даже по време на избори са правили такива обещания. Например, вчера в Бургас ми казаха, че по време на избори идва кандидат- кметът и казва: „Аз ще ви оправя, вие гласувайте” и т.н. И така хората 20 години стоят и сега в един момент трябва да им събарят постройките.
Имам чувството, че в това отношение трябва много да се подобри работата, както на централната администрация, така и на местната.
Що се отнася за телевизионните игри и най-вече за Биг Брадър. Имало е жалби, но Омбудсманът няма пряка възможност да въздейства. Когато сме чувствали, че има някакво нарушение и по отношение на тези игри, и по отношение на езика на омразата, например, имаше по отношение на лекарите „,убийци в бели престилки” и т.н., ние сме писали до СЕМ като сигнал, че според нас трябва да има ограничаване на езика на омразата, на цитиране на имена на малолетни и непълнолетни, потърпевши от посегателства. Т.е. макар да нямам преки правомощия, съм се опитвал да сигнализирам компетентните органи да се вземат мерки.
Що се отнася до областните омбудсмани. Този въпрос е много сериозен. Аз не само, че не съм се отказал от него, но и мисля много сериозно, но не исках в момента да ви занимавам, защото въпросът е много сложен и е много подробен. Аз и вчера имах среща с така наречените обществени защитници по места. Знаете, че Законът за местно самоуправление позволява такива. Уредбата е абсолютно недостатъчна и не работи. Първо се казва, че може да се избере. После се оказва, че това мнозинство от 2/3 на по-голямата част от местата е непостижимо. А според мен и според колегите, наличието на местни защитници е полезно и за общината и за хората. Аз не виждам защо трябва да се избира от Президента, едва ли не, местният защитник, който никакви правомощия няма.
Другият сериозен проблем обаче е, че когато се избира на общинско ниво и бюджетът му и всичко зависи от кмета и от общинския съвет. И както казват хората, няма добър обществен защитник, който да е избран втори мандат, защото работи.
Аз бих могъл да поставя специално пред вас на обсъждане, когато имаме повече време, въпроса или да изменим и дадем едно по-сериозно регламентиране в този закон и някакъв бюджет все пак да им осигурим на тези хора, за да могат да работят. Или ако смятате, че могат да бъдат към националния Омбудсман по някакъв начин? Аз съм отворен за този въпрос. Но не съм го поставял, за да не кажете, той е от два месеца и вече иска да има клонове. Не, не искам. Просто искам да кажа, че там, където има такива защитници, формулата работи. Аз съм бил и в Бургас, и в Кърджали, където има такива защитници. Хората ги познават. Знаят ги по имена, знаят им проблемите. Вършат работа. Стопират напрежението. За мен това е много полезно и наистина разчитам на подкрепата на народните представители да помислим в тази насока. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря на г-н Пенчев.
Уважаеми колеги, знаете, че миналата седмица беше приет Доклада на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, който третираше абсолютно същите въпроси.
Аз ще бъда радостен и щастлив, когато нашите за тази година около 1500 жалби станат 500. В интерес на истината, понеже по стечение на обстоятелствата аз съм втори мандат председател на тази комисия, в самото начало, когато все още я нямаше институцията Омбудсман, жалбите бяха около 3000 на година. Така че има спад, има преориентиране. Първият протокол за съвместна работа между Омбудсман и Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, т.е. Народното събрание, беше подписан точно с тях.
Така че както доверието в институцията се е увеличило, така и тяхната работа стана много по-ефективна и от тази гледна точка, както и за доклада на нашата комисия, така ще ви предложа проект на решение, което по стечение на обстоятелствата и от закона за Омбудсмана ние като комисии и като народни представители не можем да предложим и друго решение. Ще ви прочета проекта на решение, което ще подложа на гласуване от всички вас, защото становището ще бъде общо и за трите комисии.
Чета проекта за решение.
„Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 22 от Закона за омбудсмана, реши:
Приема за сведение Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България за 2010 г., като взема акт от констатациите, оценките и препоръките, посочени в него.
Решението е прието от 41-то Народно събрание на .... 2011 г. и е подпечатено с официалния печат на Народното събрание.”
Който е „за” приемането на доклада на Омбудсмана, моля да гласува. Двадесет и пет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. (В т.ч. гласуването в Комисията по регионална политика и местно самоуправление е дванадесет „за”, без против и въздържали се.)
Благодаря за участието на другите две комисии.
Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите продължава заседанието с втора точка.
По втора точка - Обсъждане на Годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2010 г., № 120-00-16, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 29.03.11 г.
Гости за обсъждането на доклада на Комисията за защита от дискриминация за 2010 г. са Кемал Еюп, председател на комисията, Лало Каменов, заместник председател, Благой Видин и Есен Мустафа, членове на комисията и Мустафа Занков, директор на финансовата дирекция.
Давам думата на г-н Кемал Еюп. Искам да акцентираш върху въпроса с дискриминацията на външно министерство спрямо нашите граждани в чужбина.
Кемал Еюп:
Благодаря, г-н Председател.
Комисията за защита от дискриминация, както знаете, е независим държавен орган за защита от дискриминация, като духа на закона и действието на комисията, въпреки че със своите решения има санкциониращи функции, но ние разглеждаме и отделни членове, които ни повеляват всичко в областта на една голяма превенция в борбата срещу дискриминация. Затова още от самото начало ние сме разгърнали разяснителна кампания, която прерасна после и във включването в съвместни проекти с нашите партньори неправителствени организации и наши партньори сродни организации от чужбина в проекти, които в голямата си част освен агитационни материали, справочници, проучвания, включват и семинари с целеви групи.
В Комисията през 2010 г. има постъпили 838 жалби и сигнали, като са проведени консултации и независима методическа помощ по интернет и E-mail връзка и телефонна връзка с допълнително 3821 случая на пожелали такава помощ. Има постановени решения 293 на брой.
Държа да отбележа нещо, което за нас е една стъпка в нашето развитие, доста впечатляваща, ако бъдем одобрени, подали сме документи - кандидатирали сме се като национален орган по правата на човека, сме внесли в края на 2010 г. към Международния координационен комитет на националните органи за насърчаване на защитата на правата на човека към Върховния комисар на ООН. Комисията по акредитацията ще разглежда нашата кандидатура през месец май. Да се надяваме да бъдем одобрени като такъв орган.
Не знам дали е нужно да цитирам по кои проекти работим. Ако има въпроси можем да отговорим по-подробно.
Както знаете, нашите решения се обжалват пред Върховния административен съд. Върховният административен съд се е произнесъл по 141 решения с решение или определение по жалби и сигнали срещу нашите решения, в тричленните състави 61% остават в сила решенията на Комисията за защита от дискриминация, като от тях 23 са отменени изцяло, 16 – частично, тъй като няма 100% и един случай връщат за ново разглеждане. Има 51 случая, разгледани в петчленен състав на Върховния административен съд. 58% от тази бройка петчленният състав оставя в сила решенията на тричленния състав, т.е. потвърждава, 3 са частично отменени, като 29 остават в сила отменящи решения на Комисията за защита от дискриминация. Има и 98 висящи преписки към 31 декември 2010 г. Това съобщавам за вас, тъй като знаете, че нашите решения се обжалват единствено пред Върховния административен съд.
За 2010 г. Комисията за защита от дискриминация освен по жалби и сигнали прави проучване и после се произнася с решение, така и ние следим за изпълнение на нашите решения. Няма значение дали са споразумения, които също минават на одобряване пред Комисията за защита от дискриминация. По закон първо сме длъжни и предлагаме да се споразумяват страните изцяло или частично, а за всичко се контролира изпълнението и след като са изпълнени, тогава се архивират преписките. 123 решения са изпълнени през 2010 г.
Положителна насока след промените през 2006 г или 2007 г. (започнах да забравям за възможността да имаме регионални представители) – в момента имаме в 17 областни града по един представител, който оказва методическа помощ и приема жалби и сигнали на гражданите, прави открити приемни в общините, както и съдейства на нашите служители от София при проучването и при изпълнението на решенията, когато те са компетентни да направят това, за да се намалят командировките из страната. Т.е. съдействат и за това. Това е в компетенциите на регионалните представители, като целта ни е да покрием цялата страна – всеки областен град, но политиката ни е да можем да направим това без да плащаме наеми, като влизаме във връзка с областни управители и общини да предоставят офис-помещения безвъзмездно, т.е. да не плащаме наеми. Последно такива разговори имах в област Русе.
Накратко това е моето изложение. Чакам въпроси.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания.
Борислав Стоянов:
Този пореден супер луксозен доклад – 150 страници, в противовес с доклада, който гледахме преди това на Омбудсмана, показва, че кризата подминава Комисията за защита от дискриминация. Това личи и от авто-парка на комисията, като го видите. Но това както и да е. Иначе този луксозен доклад потвърждава поне за мен и за партия Атака, че най-малкото в този си състав въпросната Комисия представлява една паразитна структура, която харчи доста пари, без да върши кой знае каква работа. Ще се позова на данни, без да размахвам лозунги, от доклада на комисията.
Тук пише, че тя разполага с бюджет от 2 746 560 лв., а нейните 77 члена обработват според отчета едва по три сигнала на година. Заведени са 268 преписки по получени 838 сигнала, което е с 200 по-малко от 2009 г. – отново според доклада.
От Раздел трети - Административен капацитет на Комисията за защита от дискриминация, научаваме, че при създаването си през 2005 г. комисията е имала численост на персонала 42 души, а през 2010 г. чиновниците вече са 77 щатни бройки. Тук е посочена и причината, че това е от нарастващия брой на регионалните представители в областните градове, които към момента са 17 на брой. По-нататък виждаме, че с прискърбие е отбелязано, че недостатъчното трудово възнаграждение, както и липсата на материална мотивация на служителите на Комисията за защита от дискриминация води до текучество през 2010 г.
Тук стигаме и до втория интересен раздел на документа - Финансова дейност, където пише, че средната брутна работна заплата на административния персонал, нает по служебно и трудово правоотношения е 725 лв., което обаче се разминава с данните, ако продължим да четем по-нататък. Защото според § 1, т. Разходи за заплати и възнаграждения през 2010 година са изразходени 974 241 лв. Това означава, че всеки един от тези 77 служители е получавал по 1054 лв. и някакви стотинки месечно.
По § 2 „Други възнаграждения и плащания на персонала” – представителни, пари за облекло и пр. екстри са отишли още 262 860 лв. Тук има и 5 нещатни бройки. Следователно всеки служител е получил бонус от по 267 лв. месечно, така че средната работна заплата в Комисията отива към 1321.50 лв. Говорим за средния персонал. Не говорим за ръководството на Комисията. И тук се говори, че това е ниска заплата.
Както казах, което личи и от самия отчет, от това супер луксозно издание, от авто-парка на комисията – явно в тази Комисия обичат много лукса, тъй като те са определено щедри по така нареченото перо ”Разходи за издръжка на офиса”. Според § 10 за 2010 г. са похарчени 1 296 121 лв., което означава, че за офисите отиват по 108 000 лв. на месец – пари за телефони, охрана, ток, гориво, пощенски услуги, реклама, командировки в страната и чужбина. Като тук случайно или не, колко на брой са тези командировки и кой пътува. Отделно за закупуване на техника са дадени 26 187 лв.
А самите данни, които в началото прочетох за преписките и образуваните сигнали показват, че все по-малко се търси тази Комисия като арбитър, а щатът и бюджетът й растат с всяка година и то, пак казвам, в условия на криза, когато в цялата държава, във всички министерства и агенции, включително ще цитирам и Омбудсмана, който каза, че има един стремеж към съкращение и съобразяване с икономическите условия, в които се намираме.
За нас това продължава да бъде в този състав Комисия, която не върши никаква работа, най-малкото за тези средства, които разходва. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Други изказвания и въпроси? Заповядайте.
Аспарух Стаменов:
Уважаеми г-н Председател,
Колегата го спомена, но аз бих искал по-конкретен отговор на въпроса знае ли Председателят на Комисията и би ли могъл да сподели с нас причината затова, че са намалели общо жалбите и сигналите през 2010 г. Нелогично изглежда пет години да има нарастване, а в миналата година да са намалели с около 30%. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Други? Заповядайте.
Никола Белишки:
От приблизително 3 млн. лв. бюджет, виждаме че 2.100 млн. лв. груба сметка, отиват само за издръжка, за заплати. Искам само да обърна внимание на колегата, че това, което е щатно разписание от 77 човека, не е запълнено. Така че сметките ви не са верни. Това, което получават като възнаграждение е още повече. Още повече, ние чухме, че няма навсякъде регионални представители.
Имам въпрос с какъв процент или ако можете да кажете сума, с колко са намалели разходите в сравнение с миналата година и тази година от командировъчните, след като вече имате нови офиси в областните градове.
Каква част от сигналите, които са обработени от Комисията като цяло са пренасочени към институцията на Омбудсмана. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Други изказвания има ли? Няма. Повечето от въпросите бяха финансови. Г-н Еюп, Вие ли ще отговорите или г-н Занков. Заповядайте.
Кемал Еюп:
Ще започна отзад напред. Намаляването на броя на жалбите и сигналите аз го отдавам, тъй като наистина малко е по-трудно възприемането, щото по-рано бяха по-малко информирани хората, а сега са повече информирани и постъпват по-малко жалби и сигнали. В никакъв случай броя на жалбите и сигналите, въпреки че по разни доклади ние даваме такава информация, не дава точна информация за намаляване или растеж на нивото на дискриминацията. Защото това е една статистика, която някои обичат да пишат, други – не обичат да пишат. Но тук ясно, тъй като ние по-рано нямахме тази комуникация по интернет и по телефона да се получава методическа помощ и често се случва така, че те получават информацията и няма нужда да подават жалби и сигнали или пък на друг адрес трябва да ги подадат. Често при нас пристигат писания, които не са в нашите правомощия, не са по нашия закон. Има по АПК, чл. 31 препращане на един голям процент от жалбите и сигналите.
На въпроса колко сме препратили до Омбудсмана, сравнително малко са, тъй като ние получаваме оттам и от други институции, тъй като правомощията са различни. Законът за Омбудсмана е едно, Законът за защита от дискриминация е друго. Ние по-скоро препращаме до други държавни органи, или пък когато се види, че има съмнения за престъпление – до прокуратурата съответно, както сме имали случаи и както с последните промени в НПК, примерно, и това наказателно производство отива директно към прокуратурата.
За финансовите въпроси г-н Занков ще говори. Но гледам, че още в самото начало се повдигна въпроса за луксозните коли и т.н. Заповядайте и проверете на място. Първо, колите не са луксозни. Второ, ние тогава успяхме да вземем с 30% намаление ВМV, но са тройки. И моята кола, която се цитира за стотици хиляди, точната сума не я знам, но е някъде около 40 хиляди лева. Така че по външността не се преценява много точно. Има документи и се знае колко точно са. Заповядайте.
А по останалата финансова част, по която също има неща за уточняване, г-н Занков, ако обичате.
Предс. Йордан Бакалов:
Г-н Занков, имате думата. Заповядайте.
Мустафа Занков:
Аз също ще започна отзад напред. Ставаше въпрос за сумата за командировките. Имам справки за 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2009 г. и за 2010 г. самият отчет, който сме представили в Министерството на финансите. Общо за командировки в страната и чужбина за миналата година са 88 000 лв. закръглено, докато за 2009 г. са били – 118 000 лв. Имаме намаление по отношение на командировките.
По отношение на средната работна заплата. Както знаете, ние работим по проекти. Имаме през годината постъпили (г-жа Есен Фикри ще каже най-добре) проекти, от които ни превеждат 50 на сто преводи, които се извършват авансово. Ние работим по тези проекти. Технологията е следната. След като пристигне преводът, този превод се централизира в Министерството на финансите и след това ние от наша страна за този превод, който е направен, пишем писмо-искане да ни се увеличи бюджета с тази сума и бюджетът се увеличава по отделни параграфи за заплати, оттам където ще плащаме хонорари на хората, които отвън идват да участват (лектори), по граждански договори имаме и в края на краищата това увеличава и самия бюджет. Т.е. тези пари са преведени от Европейската комисия. Те не са наши средства. Ние само съфинансираме отделна част по тези проекти.
По отношение на средната работна заплата. Действително ние имаме отчет по-малко, отколкото е предвидено по план. Ние говорим за 725 лв. средна работна заплата, имайки предвид щатния персонал. Защото заплатите на щатния персонал и на комисарите е несъизмерно, защото те имат по норматив, както вашите заплати, приравнено съгласно закона (да не казвам какъв процент) и с тези заплати фактически се увеличава и не е 725 лв., а по-голяма сума. Тук става въпрос за средна работна заплата на щатните на служебно правоотношение и по трудово правоотношение. По служебно правоотношение чисто като заплати сме платили 296 866 лв., а по трудово правоотношение – 207 863 лв. По 29 човека са по трудово и служебно правоотношение или общо 58. Средната работна заплата от 504729 лв. разделено на 58 аритметично, това са без комисарите, разбира се, става 725 лв. С комисарите сме 67 човека по отчет.
Ако има някакво разминаване, а то не е така, през 2009 г. бюджетът ни е бил по-голям – 3 094 000 лв. Тази година бюджетът е по-малко, тъй като имаме намаление – редукция от 20%, както и като заплати, знаете по 67 постановление от април месец миналата година – 10% от работната заплата оставиха като резерв. То пак си остава като резерв, но ние не можехме да плащаме и не сме плащали повече от 90 на сто като работна заплата на служителите.
На членовете на Комисията, които са изборни длъжности от Народното събрание – 5 човека и 4 човека от квотата на Президента, там съгласно норматив, на всяко тримесечие, съгласно данните, зададени от статистиката за средната работна заплата на страната, се начисляват и съответните суми или прихващане се получава, ако е изплатено повече в предходното тримесечие или доплащане. Това са съвсем дребни суми – около 100-150 лв. се получава като разлика. Това е.
Ако съм пропуснал нещо, моля да ми кажете.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Други въпроси има ли? Заповядайте, г-н Белишки.
Никола Белишки:
Току-що чухме, че заплата на председателя, заместник председателя и на комисарите е вързано с минималната работна заплата. Доколкото знам съгласно закона и Правилника за организацията и дейността
Предс. Йордан Бакалов:
Г-н Белишки, не е с минималната работна заплата, а е процент от заплатата в парламента.
Никола Белишки:
Точно затова искам да внесем уточнение. По закон е 90% от това, което е на председателя.
Предс. Йордан Бакалов:
Да, но говорим за избираемите.
Никола Белишки:
За деветте члена на комисията. Точно за тях говоря – за комисарите. При положение, че тя е фиксирана към председателя на Народното събрание – 90%, след това вървят 80% и 70% - на заместник председателите. Защо тогава я връзвате към минималната работна заплата.
Предс. Йордан Бакалов:
Не е към минималната, а към средната.
Никола Белишки:
Добре, грешката е моя – средна работна заплата. Но мисълта ми е, че заплата на председателя на парламента е замразена.
А нещатните членове на Експертния съвет бихте ли казали какви възнаграждения са получили? Експертният съвет към Председателя. Нямате такъв съвет?! Аз чета Правилника за дейността и организацията и там пише, че Експертният съвет е помощен орган с консултативни функции. Той се създава към председателя на Комисията. Има ли такъв съвет, функционира ли или не. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Г-н Еюп, имате думата.
Кемал Еюп:
В Устройствения правилник записахме „Обществен съвет към председателя”, който така и не създадохме. Експерти ползваме по време на експертиза по дадени преписки, когато има нужда от такова нещо и се заплаща по определени нормативи. Експерти ползваме и като лектори и т.н. по определени проекти. За други случаи такива експерти и експертни съвети нямаме постоянни. Имаме списък на експертите за експертизи и ги ползваме, когато се наложи.
Освен за разходите, тук не стана дума, но това влиза в общото перо, ние плащаме и пътните разходи на хора с по-малки възможности, социално слаби и т.н.
Предс. Йордан Бакалов:
Други изказвания? Няма. Преди да пристъпим към гласуване, и аз искам да кажа няколко думи. Няма да говоря по доклада и това, което е написано в него, защото общо взето и в нашата комисия са постъпвали такива жалби, ние сме ги пращали на тях, както и те са пращали на нас. Но определено и към някои колеги искам да кажа нещо.
Трябва да е ясно на всички, че има нужда от такава комисия. Това, че в момента, примерно, на някои този състав не им харесва, не би трябвало да бъде водещо за работата на комисията, защото тази комисия в края на краищата се води по закон. Тя няма как да бъде по нищо друго. Защото аз знам и друго нещо, а и нищо не се е чуло в тази посока и може би г-н Еюп ще каже, те подлежат на проверка от Сметната палата всяка година и оттам доколкото аз знам, не съм чул да има негативни констатации от гледна точка на разходването на бюджетни средства в цялата комисия.
Уважаеми колеги, един от големите проблеми на България и то даже олицетворение, защото касае нашата комисия, това поне което аз виждам, чувам и знам е, че големите проблеми на България и не случайно България е най-осъжданата страна в Страсбург и ще бъде осъждана най-много – това е моята прогноза и тя е негативна, но тогава когато всички български политици и особено ръководството, независимо от коя политическа сила. Не коментирам политическата сила, защото знаете, че в нашата комисия избягваме да говорим за политика и политически сили. Но тогава, когато тези които управляват и тези, които взимат решенията и дават бюджета, осъзнаят, че нашата комисия - Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, както и Омбудсмана, както и Комисията за защита от дискриминация, бъдат подпрени не само законодателно, не само финансово, но бъдат подпрени и политически, определено мога да кажа, че чак тогава България ще се отърве от осъдителните присъди, които постоянно получава и има да получава и то доста.
Определено мога да кажа, че аз тук се чувствам също дискриминиран, пак и всички вие трябва да се чувствате дискриминирани, защото заради некадърното и некомпетентно ръководство на определени министерства и ведомства ние всички плащаме от нашия джоб тези глоби и тези осъдителни присъди, които са в Страсбург. Така че ако започнем да разсъждаваме в тази посока, хубаво е да започнем да укрепваме тези комисии, да съумяваме да им помагаме и оттам нататък управляващите осъзнаят, че нашата Комисията не е номер 21, а би трябвало да бъде поне в тройката, тогава мога да кажа, че ще има резултат, България няма да бъде критикувана от европейските институции, колко е приятно да го кажа, няма да бъде и осъждана. Така че нека да мислим в тази посока.
Този състав на Комисията за защита от дискриминация е първи състав с приетия закон и е избрана в този вид. Работили са, организирали са всичко, воля на управляващите е дали ще остане този състав, или ще изберат нов състав. Да им пожелаем, ако останат те, на тях, а ако има нов, ще ги видим, успешна работа. Но в тази посока и по тази материя трябва да се работи, за да не бъде постоянно България осъждана.
Г-н Белишки, заповядайте.
Никола Белишки:
Благодаря, г-н Председател.
Не бих искал, а предполагам, че това е общото мнение на колегите, да се остава с впечатление, че ние сме против съществуването на комисията. Напълно подкрепям вашите думи. Знаете, че много пъти и в неформални разговори сме беседвали точно върху това. Това, че ние проявяваме особена чувствителност в момент на криза затова как се изразходват средствата, това е нормално навсякъде. И ако сме били против съществуването й, ние щяхме да продължим всички атаки. Наистина това, което виждаме като дейност не е малко, но въпросът е да има ясни и точни резултати. Аз не случайно питам колко сигнали са прехвърлени към Омбудсмана и не получих отговор. За да уточним точно това – има ли дублиране на функциите. Г-н Еюп каза, че са по различни закони. Да, знаем, че са по различни закони. Всичко това е о’кей! Но въпросът е има ли нужда от подобряване на комуникацията? Това, което преди малко г-н Пенчев каза, че институцията Омбудсман има и на областно ниво, не може ли да бъде търсено взаимодействие в тази връзка. Там са нашите щения, разбирате ли, за оптимизация на работата.
Ако сме грешно разбрани, моля за извинение.
Предс. Йордан Бакалов:
Има думата г-н Еюп.
Кемал Еюп:
Има един единствен случай с наше решение сме изпращали на Омбудсмана за сезиране на Конституционния съд, защото той има тези правомощия, ние нямаме. По принцип жалбите при нас и сигналите искат конкретно решение, докато в правомощията на Омбудсмана е да търси съдействие в други държавни органи.
И един паралел. Освен, че при нас е безплатно производството, затова сме предпочитани, отколкото в съда, имаме статистика за три поредни години от миналото, имаше само 25 случая по Закона за защита от дискриминация и сезиран гражданския съд.
И последно едно изречение за луксозното издание. Направили сме проучване и от втора употреба хартия не излиза по-евтино, даже малко по-скъпо и сме държали да е отпечатано, защото е по-добре, когато дойде в парламента да има какво да разлистят и да видят депутатите, отколкото на магнитен носител – малко по-трудно. За нас е по-лесно да носим отчета на CD или на флашка и готово. Освен това, раздаваме нашите отчети и на други институции. Това ни беше водещото, за да отпечатаме отчета на хартиен носител.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Преминаваме към гласуване.
Който подкрепя приемането на Годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2010 г., № 120-00-16, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 29.03.11 г., моля да гласува.
Седем „за”. Против? Един „против”. Няма въздържали се.
Приемаме доклада и го представяме в зала.
Закривам заседанието. Благодаря на всички за участието.
Председател:
Йордан Бакалов
Стенограф-протоколчик:
