Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
09/06/2011
Стенограма
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите
П Р О Т О К О Л
№ 7
Днес, 09.06.2011 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Имаме кворум. Присъстват 13 от членовете на комисията
Предлагам ви следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-39, внесен от Любен Андонов Корнезов на 15.04.2011 г.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-54, внесен от Христо Бисеров на 31.05.2011 г.
3. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 154-01-52, внесен от Христо Бисеров на 27.05.2011 г.
4. Разни.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-39, внесен от Любен Андонов Корнезов на 15.4.2011 г.
Давам думата на г-н Корнезов да представи вижданията си за промените в Наказателния кодекс.
Любен Корнезов:
Първо, благодаря за поканата.
Законопроектът, който съм внесъл, не съм го съгласувал и поначало не съгласувам законопроектите си, които внасям с никого, така че на този законопроект гледайте като на законопроект в лично качество, а не на парламента или на парламентарна група. Всеки както счете, нека така да гласува.
Става въпрос, че по нашия Наказателен кодекс, както ви е известно, има два вида наказание доживотен затвор – доживотен затвор с правото на замяна и доживотен затвор без замяна. Всъщност без замяната беше отзвук при отмяната на смъртното наказание. Но още оттогава аз съм правил предложение да няма такова наказание. То е въведено като изключителна мярка и то временна.
Направих си труда още веднъж да се поровя в законодателството на другите държави, преди всичко от Европейския съюз. Оказа се че в Испания, Португалия, Хърватия въобще няма доживотен затвор. Има 20, 30 години. В редица други държави, като Австрия, Белгия, Чехия, Словакия, Франция и т.н. няма такова наказание доживотен затвор без замяна. В тази насока е и чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека, а именно „никой не може да бъде подложен на изтезания, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание” и Европейският съд по правата на човека се е произнасял в тази насока, че това е антихуманно наказание. Лично аз съм убеден. Може би знаете, че съм обиколил всички затвори, с преспиване и без преспиване, влизал съм в килиите и на смъртници.
Човек трябва да има надежди, каквото и да е извършил. Някаква надежда! Това не означава, че, ако отменим без замяната, някой ще започне да пуска престъпниците от затвора. Това не е така. Има специална процедура – трябва да има прокурор, съдебно заседание, да са излежали най-малко 30 години и т.н. Затова този въпрос е вечен – за живота, за смъртта, за свободата и нека им дадем възможност все пак тези същества, които са извършили тежки престъпления, да имат някаква надежда там някъде горе, в бъдещето. Затова съм предложил в този законопроект да се премахне това наказание, като остане наказанието доживотен затвор.
Ако искате мога да ви дам статистически данни. Но до този момент няма нито помилван, нито замяна – чрез съдебна замяна, на доживотен затвор повече от 20 години. Като факти мога да ви дам и по затвори колко са осъдените и колко излежават към този момент. Благодаря ви.
Предс.Йордан Бакалов:
Аз още повече благодаря за Вашата експедитивност.
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Г-н Радославов.
Александър Радославов:
Г-н Председател,
Колеги, аз мисля, че мотивите на проф. Корнезов за мен лично са абсолютно приемливи, защото като вярващ християнин и като хуманист винаги съм се опитвал да бъда такъв и като народен представител, т.е. в моето поведение в крайна сметка основната мотивация да е тази и позиция при взимане на решения, пък и в общочовешките взаимоотношения. Аз мисля, че има една максима, че все пак трябва да има и прошка. Това е и в религиозните вярвания – има такава теза, така че аз лично ще подкрепя този законопроект.
Мисля, че при по-малко от 30 години не би могло да се получи освобождаване, а 30 години са един човешки живот и мисля, че една част от тези осъдени хора вероятно ще се променят доста за тези 30 години като манталитет, така че има логика да направим една крачка напред към по-цивилизованите общества. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Други? Иво Димов.
Иво Димов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Аз принципно съм за предложенията, които уважаемия г-н Корнезов предоставя на нашето внимание, и съм напълно съгласен с това, че това не е политически въпрос и всеки трябва да гласува така, както сам го чувства.
Същевременно обаче трябва да признаем, че този въпрос би трябвало да се подложи на по-широка обществена дискусия и времето за провеждане на тази дискусия, според мен, е времето, което ни предстои до приемането на новия Наказателен кодекс. Защото аз, доколкото съм запознат, в момента се изготвя новият Наказателен кодекс с уверението, че в следващите месеци до края на годината или в началото на следващата година той ще бъде предложен на вниманието на Народното събрание. И тук моето становище е, че не знам какво налага точно сега, в този момент да приемаме тези промени в Наказателния кодекс, още повече, че доколкото аз си спомням, при последното приемане на промените в Наказателния кодекс, г-н Корнезов каза, че той е заприличал „като дупка на кърпено палто”. Нали така беше, г-н Корнезов? Така че не виждам защо точно сега, а не в следващите 6-8-10 месеца е редно да приемем тези промени.
Иначе принципно съм „за”, но сега аз смятам да се въздържа от подкрепа на тези текстове. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Други? Г-н Лютфи.
Юнал Лютфи:
Уважаеми колеги, има вярно в това, което каза вносителят – проф. Корнезов, че дори този, който излежава съдебно наказание доживотен затвор без замяна, практиката откакто България се присъедини към Протокол 6 от Европейската конвенция за правата на човека, която отменя смъртното наказание, всъщност досега оттогава насам няма такъв случай, г-н Корнезов, който да го посочим като пример.
Аз мисля, че това, което предлага г-н Корнезов е много важно от гледна точка на това, което каза – чисто хуманно, че искрицата за надежда не трябва да убиваме в човека, дори той да е затворник, дори да е направил най-тежкото наказание.
Европа, Европейският съюз и гражданите на Европа се водят преди всичко от хуманизма. А затворът, наказателната мярка има за цел да превъзпита човека – той да преосмисля своя живот и престъплението, което е направил.
Що се касае до допитване до една по-голяма и по-широка обществена дискусия, аз искам да ви уверя, че нашето общество по-скоро ще каже „не” и всички знаете защо. Но аз мисля, че трябва да се помисли много сериозно по този въпрос. Като човек с житейски опит, аз по-скоро бих подкрепил един такъв законопроект. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Друг? Румен Иванов.
Румен Иванов:
С уважение към г-н Корнезов и внесения от него законопроект, аз мисля, че всички тук сме единни на мнението, че такова наказание действително не трябва да съществува. Да не говорим, че то е и противоконституционно.
Но аз също бих се въздържал от приемането сега на такъв законопроект точно поради факта, че в момента се изготвя изцяло нов Наказателен кодекс. Приемайки сега това изменение, то би наложило промените и в следващите закони. Най-малкото в НПК веднага трябва да бъдат направени промени. В Закона за изпълнение на наказанията също и т.н. Не мисля, че е спешно сега да избързаме да го приемем, при положение че този законопроект ще бъде завършен до края на годината. Ще бъдат подложени на една широка обществена дискусия, ще се чуят всички мнения „за” и „против” и тогава нищо не пречи в него това наказание да отпадне. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Всички колеги имат становището на Министерството на правосъдието и мисля, че са се запознали.
Аз няма да говоря по становището, а ще изразя моето лично мнение, без да се опитвам да влияя на който и да било в тази зала.
Европейските изисквания, както каза и г-н Лютфи, действително има такова изискване, действително следващата седмица ръководството на нашата Комисия ще посреща и шефа на съда в Страсбург и може би един от въпросите ще е и този.
Прав е г-н Лютфи, че това няма да се приеме изобщо добре в обществото. Аз също споделям това. Според мен, точно в тази връзка, даже и на хората, които в момента пишат промените в Наказателния кодекс от Министерството на правосъдието е хубаво и препоръчително от това да се направи една цялостна кампания. Защото аз много добре си спомням тогава, когато в 38-то Народно събрание отменяхме смъртното наказание, какво чудо беше, какви изказвания бяха по този въпрос. Притеснявам се, да не се върнем отново на този дебат, който беше преди 12 години.
Една от препоръките ми към управляващите и към Министерството на правосъдието е не само да качат промените, както заявяват в Наказателния кодекс, или по-скоро те казват, че изцяло ще е нов, но е хубаво да започнат да анонсират и да проведат цялостна кампания, за разясняване на хората.
От гледна точка на християнските ценности - на прошката. Да, всеки човек има шанс, само че какъв е шансът на тези, които са пострадали от тези хора. Никакъв? Два кубика пръст. Грубо е, но е така. Така че има прошка, има и наказание. И наказанието донякъде може да се каже, че те действително си го получават, т.е. доживотна и в резултат на една кампания да отпадне само „без замяна”. Аз така го разбирам. От тази гледна точка бих казал, че пострадалите пък изобщо няма да простят. Защото нека да не се заблуждаваме, всеки да „чука на дърво” тук, да пази Господ, както се казва, да не попаднем в такава ситуация. Тогава действително изобщо няма да се приеме добре.
Затова на този етап аз лично като народен представител ще се въздържа от подкрепа, като се надявам, че през това време все пак ще се извърши една кампания. Аз, примерно, като председател на тази Комисия няма да забравя, че първото предложение е предложение за отпадане „без право на замяна” на г-н Корнезов, така че от тази гледна точка е хубаво да се анонсира, за да може обществото да свикне. Не ми се връща в дебата от 1998 г.
Заповядайте, г-н Корнезов, за реплика или за каквото решите.
Любен Корнезов:
Аз разбирам нещата и ви благодаря за подкрепата, практически. Рано или късно, това ще падне. (100% и аз съм сигурен в това.) И не само Министерството на правосъдието, имаме и на Главния прокурор становището и на Върховния касационен съд. Всъщност на сайта на Министерството на правосъдието се качи само общата част на Наказателния кодекс след като внесох аз това предложение. На третия ден след като разбраха за моето предложение, и качиха общата част. Там също отпада без замяна.
Какво да ви кажа. Спомням си във връзка с Наказателния кодекс, още когато бях в Министерството на правосъдието 1995 г. и досега все пишем нов Наказателен кодекс и не знам какво ще стане в крайна сметка. Но ви благодаря за разбирането. Който както иска, така да гласува.
Предс.Йордан Бакалов:
Аз мисля, че от 1991 г. насам все се пише Наказателен кодекс и още нямаме.
В края на краищата, колеги, всеки да гласува както самия той реши. Аз на този етап ще се въздържа, но съм сигурен, че ако действително се предложи нов Наказателен кодекс и се направи това анонсиране, даже и с Ваше участие, ще бъде по-добре.
Колеги, има ли някой, който иска да вземе думата? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-39, внесен от Любен Андонов Корнезов на 15.4.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет „въздържали се”.
Благодаря на г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
И аз ви благодаря. Приятна работа.
Предс.Йордан Бакалов:
По втора точка – Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-54, внесен от Христо Бисеров на 31.5.2011 г.
Имате думата, г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Вие като специализирана комисия познавате материята на Наказателния кодекс в онази част, където се третират престъпленията против правата на гражданите. Констатираме едно несъответствие между два от разделите – Раздел І „Престъпления против равенството на гражданите” и Раздел ІІ „Престъпления против вероизповеданията”.
Хипотезите, които разглеждат текстовете на чл. 162 и чл. 164, първите алинеи, би трябвало да са идентични, тъй като очевидно е, че престъпленията срещу раса, народност и етнос са идентични на престъпленията, свързани с различия във вяра. Конституцията не прави такава разлика, но Наказателният кодекс е приел две права – едните ги е нарекъл равенство на гражданите, а другите – равенство във вероизповеданията, да ги урежда в отделни текстове. И ако не могат да бъдат събрани в един текст, разбирането на законопроекта е, че трябва да има един и същи подход.
Престъпленията обаче, които са свързани с различия на религиозна основа, са описани в много тесен вариант. Става въпрос само за проповядване на омраза на религиозна основа и нищо повече. Не визирам следващите алинеи, където става въпрос за прякото насилие. Не говоря изобщо за това. Говоря за проповядването, подтикването и подбуждането. Законът всъщност говори само за проповядване на омраза на религиозна основа. Докато в горния текст, когато става въпрос за раса, народност и етнос, законът обявява за престъпление не само проповядването на омраза, а проповядването на дискриминация, проповядването на насилие - това са различни хипотези, а тук ги няма. А също така подбуждането към дискриминация – значи подбуждането и проповядването са две различни неща. Подбуждането е много по-агресивно поведение. Там обикновено се налагат по-тежки наказания. Подбуждането към дискриминация, насилие и едва тогава омраза идва, когато става въпрос за онези права, свързани с раса, народност и етнос. Т.е. аз не намирам основание за такова различие в подхода към този вид престъпление, че те са на една плоскост.
Идеята на моя законопроект е да уеднакви подхода и разширения състав на престъплението против равенството на гражданите да бъде възпроизведен аналогично или почти аналогично за престъплението, свързано с различия на религиозна основа.
Вие се досещате, че този законопроект е иницииран от събития, които станаха неотдавна. На фона на очевидната несигурност в тази посока и възможност за развитие на такива процеси, защо не и двустранно или многостранно, един такъв текст би бил едно предупреждение към всички онези, които са склонни да търсят конфронтация.
Освен това, считам, че трябва да бъдат уеднаквени наказанията при двата вида престъпление. А не много отдавна ние приехме увеличение на наказанието. Смятам, че и тук трябва да се приеме едно увеличение на наказанието така щото подходът на закона да е еднакъв към всички.
Разбира се, аз ще чуя аргументи, че този Наказателен кодекс е като решето, че сме го поправяли, сега не му е времето, правим нов Наказателен кодекс. Но ще попитам при положение, че Правната комисия прие онзи ден ново изменение на Наказателния кодекс и отхвърли на Корнезов предложенията за промени в Наказателния кодекс и този също не го прие. Аз не разбрах и никой не разбра защо. Т.е. този аргумент няма нужда да ми го казвате, защото той има контрааргументи. Аз познавам цялата работа по безкрайните промени на Наказателния кодекс през последните доста години. За мен е по-важно да чуя дали това е закон, който не с юридически аргументи, а дали приемате, че този закон поставя на една плоскост всички права, така както, мисля, че беше чл. 37 от Конституцията, е казано съвсем ясно и категорично. Благодаря ви.
Предс.Йордан Бакалов:
И аз благодаря. Искам обаче да ти задам един въпрос. Предполагам, че си чел становището на Министерството на правосъдието. Имаш ли го? Но, както и да е, аз ще го цитирам. Учудва ме като позиция на Министерството на правосъдието защо тях ги притеснява уеднаквяването на престъпленията по признаци. Цитирам:
„С промените, които предлага г-н Бисеров, фактическите състави на двете престъпления ще се уеднаквят, като се различават единствено по признаците, поради които са извършени. Това, според нас, не следва да бъде подкрепено.”
Според мен, това е по-скоро знак плюс. Това не е знак минус. (По-скоро подкрепа.) Моето мнение е такова.
Христо Бисеров:
На мен не ми става ясно защо те са против уеднаквяването?
Предс.Йордан Бакалов:
Аз също се учудвам на това и ако ти имаш някакви виждания в тази посока да ги кажеш.
Христо Бисеров:
За мен точно обратното е правилната посока – да има уеднаквяване. Защото тук не става въпрос за уеднаквяване на всичко. Тук става въпрос за уеднаквяване на недопустимото поведение. Едно е да насаждаш омраза, друго е да подтикваш към насилие, трето е да проповядваш дискриминация. Защо на едното място да са струпани всички хипотези, а на другото място е само едната хипотеза. Сякаш подтикването към насилие на верска основа не е престъпление Така излиза. Няма такъв текст. Ако някой седи пред един храм и подтиква другите да упражнят насилие заради вярата, няма текст и започват да измислят едни други връзки с едни други текстове.
Плюс това, никой текст не е съвършен, който и да е. Но затова е първото четене, за да се приеме подходът.
Предс.Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, аз бих искал да обобщя това, което каза г-н Бисеров. Аз също приемам неговото виждане от гледна точка на уеднаквяване. Въпреки че, ако се върна към Закона за МВР и Закона за ДАНС, общо взето ДАНС разследват едни престъпления от този род, МВР разследват други, или по-скоро едни наблюдават и разследват. Но според мен не би трябвало да има най-малкото притеснение затова, че се уеднаквяват. Напротив, би трябвало това да е не само по тези случаи, а и по други случаи трябва да се уеднаквят, за да може да има еднакво прилагане на практики. От тази гледна точка аз лично нямам абсолютно никакви притеснения и на този етап, както знаете, тази година е изборна година и някои вече се опитаха. Сега малко са се поснишили, но това не означава, че след време няма отново да решат да опитат.
Аз лично ще подкрепя специално това предложение.
Други изказвания? Г-н Кърджалиев.
Тунчер Кърджалиев:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги, аз прочетох сега становището на Министерството на правосъдието и на пръв поглед прави едно нещо впечатление, че единственият сериозен аргумент на база на който те препоръчват на Комисията да не приема, да не подкрепя този законопроект е този, че виждате ли че нов Наказателен кодекс ще бъде приет. В този аспект и в този план исках да говоря аз, който започна г-н Бакалов. Макар и от лаишка гледна точка от този аспект да подходим, имайки предвид моята юридическа некомпетентност, ако някой посочи някъде че има ранг листа на престъпленията срещу равенството на база на какъвто и да е критерий, а именно, тук са посочени етнос, народност, раса, религия, тогава съм склонен да допусна, че е възможна хипотеза, при която на база на тази ранг листа, т.е. едното е по-важно и по-осъдително, другото не е толкова, на тази база да има и различни санкции и различни наказания по отношение на тези престъпления. Но при условие, че едва ли някой ще говори в контра такъв план, при условие, че тези престъпления ние ги укоряваме, при условие, че тази комисия е точно комисия, която следи тази материя, касаеща правата, свободите и вероизповеданията в Република България и при още едно условие, което не веднъж г-н Председателят го подчертава, че тук всъщност ние не политизираме, на политиканстваме нито един дебат, или поне намеренията винаги предварително са такива, не виждам защо тези престъпления да не ги уеднаквим като тежест и да подкрепим тази идея.
Третото, което искам също дебело да подчертая, много се учудих на двата текста и по-точно на единия в чл. 164, правейки паралел с чл. 162 по отношение на един очебиен пропуск, а именно, че не се укорява в Наказателния кодекс подбуждането към дискриминация, насилие или омраза на религиозна основа, това което г-н Бисеров го казва, и мисля, че е запълване на един съществен пропуск точно в тази материя, която касае точно тези отношения в обществото.
Мисля, че подкрепяйки този законопроект, ще сме по-скоро полезни на това общество в аспект нашето съвремие. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Друг? Г-н Лютфи.
Юнал Лютфи:
Колеги, всъщност тази дискусия, която ние сега започваме в нашата комисия, тя се води в много европейски държави и по-специално в Асамблеята на Съвета на Европа. Аз скоро бях в Осло, където една от темите беше именно дискриминацията на религиозна основа. Европа и света, бих казал, са притеснени именно от тенденцията за дискриминация и влошаване на социалния мир в съответните държави именно на религиозна основа. И аз мисля, че тази празнина, която допълва текстът, който предлага народният представител и заместник-председател на парламента Христо Бисеров, ни прави съпричастни и сме изцяло в съзвучие с тези тенденции да се намери хармонично съжителство между различните религиозни общности в европейските държави, не само членки на Европейския съюз, с оглед укрепване на обществения и гражданския мир в страната. Не е само това, което стана по време на една от петъчните молитви - много остър конфликт, това е само един сигнал. Но ако ние не предприемем мерки и не приемем подобни текстове, аз не казвам, че това е панацеята за решаване на подобни предстоящи конфликти, не дай си Боже, но ние трябва да започнем да приемаме подобни текстове, за да може тези които възнамеряват за в бъдеще да предприемат подобни действия, да подбуждат към дискриминация на религиозна основа, много е важно това, ще бъде лошо. Затова мисля, че много навреме е предложението на Христо Бисеров и ние представителите на парламентарната група на ДПС ще го подкрепим.
Предс.Йордан Бакалов:
Остава и вие да не го подкрепите и тогава?
Юнал Лютфи:
Ние осъзнато ще го подкрепим. Това е по-скоро политически въпрос. И то като граждани на България, а не само народни представители. Това е най-малкото. Да си депутат е временно положение. Аз като гражданин в случая ще го подкрепя този законопроект. Мерси.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Но това за депутата и временното положение за един човек в тази зала не важи. Няма да му кажа името, само ще го погледна.
Друг колега? Друг иска ли думата или да преминем към гласуване. Няма желаещ.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-54, внесен от Христо Бисеров на 31.5.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четири „за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Не се приема.
Преминаваме към следващата точка, по която отново е вносител г-н Христо Бисеров.
По трета точка - Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 154-01-52, внесен от Христо Бисеров на 27.05.2011 г.
Има думата г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Този законопроект също е свързан с тази проблематика. Той има за цел да създаде законови механизми, които да предпазват гражданите, упражняващи свои права еднакво равни, еднакво силни, еднакво защитени по едно и също време на едно и също място, така както се случи неотдавна – правото на протест, на митинг и правото на религиозен обред.
За съжаление, сега действащия закон не дава механизъм на властите в България да предотвратяват такива възможни конфликти. Има един механизъм да се пазят сградите на Парламента, на Министерския съвет, на Президентството, което по принцип е правилно, но няма никакъв механизъм, с който да се опазват такъв вид конфликти. Вярно е, че съществуват текстове в чл. 12 и в чл. 13 от Закона за събранията, митингите и манифестациите, които дават възможност на кмета да забранява такъв тип прояви, ако те застрашават сигурността. Обаче никога не може да се прецени кога сигурността е застрашена реално. Т.е. кметът по принцип има някакви правомощия, обаче това правомощие, бидейки обжалваемо, веднага ще падне в съда само просто ей така, ако той предположи, че може да има сблъсък. Затова в случая, който се случи, кметът г-жа Фъндъкова не е упражнила това право, защото всички знаем, че то не може да бъде защитено в съда. Т.е. кметът няма никакво законно оръжие за защита. Обаче на всичко отгоре, законът задължава кмета, ако стане беля, той да отиде и да прекрати митинга, което е толкова абсурдно, когато хора се замерят с предмети, да си представите една крехка кметица да отиде да спре митинга.
Идеята ми е да се даде възможност на тази власт, на кмета, в определени обстоятелства да казва „не”, примерно, защото в този момент в този храм има служба. Само тогава. И ако поповете между 10:00 и 12:00 часа пеят, няма да има митинг. Елате на митинг от 12:00 до 14:00 часа. Отнася се за всички храмове. Няма значение какви са. Те са описани, като съм ползвал терминологията от други текстове на Закона за вероизповеданията, за да не напиша нещо, което е неточно. Законът за вероизповеданията в крайна сметка би трябвало да е прецизният закон. Записал съм тук включително и гробищни паркове, но това е друг въпрос. Т.е. в местата, сградите, помещенията, където се извършват богослужения – само тогава, когато се извършват богослужения и то говорим за редовни обреди, а не някой нарочно да направи някой обред само и само да препятства някой митинг, т. е. за такива, които са известни по календара на съответното вероизповедание. И то тогава не да има абсолютна забрана, а кметът да прецени, че в непосредствена близост не може да става в същия момент митинг. Вярно е, че терминът „непосредствена близост” не е достатъчно ясен, но на едно място 5 метра са непосредствена близост, на друго – не са. Когато храмът е на малка площ, в големия град е едно, в малкия – друго.
Това е моето предложение, което сигурно не може да покрие нашите високи изисквания към всеки един закон, но поне е опит да се даде възможност на общинските власти сега в навечерието и на избори, да не се използва политическата агитация за конфронтация. Надявам се, да го разберете по този начин.
За да сте информирани, аз не разбрах защо Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред не го прие, но Комисията по регионална политика и местно самоуправление го прие единодушно. Т.е. те там през погледа на нуждата на местната власт да умее и да може да регулира тези процеси, намериха законопроектът за подходящ. Вие през погледа на вашата специализация как ще го намерите, не знам.
Имайки процедури, вкарваме процеса в някаква регулация. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате думата. Г-н Димов.
Иво Димов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
И двата законопроекта, които ни представя г-н Бисеров, са деликатни и наистина подлежат и трябва да се обърне сериозно внимание. Но на мен специално за този, а и за другия, не ми е ясно защо приемаме определени законодателни мерки, свързани с един инцидентен случай.
Г-н Бисеров, на всички ни е ясно, че тези предложения са свързани конкретно със събитията, които бяха в рамките на изминалите няколко седмици назад във времето.
Аз мисля, че това, което вие споменахте за непосредствената близост и как можем да го тълкуваме, тъй като непосредствена близост за територията на София е едно понятие, а за един храм или джамия в едно село е съвсем различно понятие.
Освен това, мисля, че до голяма степен кметовете освен този уведомителен режим, имат право да разрешат или да не разрешат, ако бъркам колегите ще ме поправят. (Да забранят.) Добре, да забранят. В тази връзка един кмет може да забрани провеждането на определено мероприятие. И следвайки това, което казахте, един православен календар, в този календар е упоменато кога е Великден, кога са другите религиозни празници и кога около дадена църква или джамия ще има масови мероприятия. Т.е. тези текстове, които предлагате, това допълнение, което предлагате, според мен, не допълват нищо. Пак казвам, инцидентният случай, който беше неотдавна, не би следвало да довежда до такива мерки. Не че са лоши мерките, но не са толкова нужни.
Второ, в ал. 5 „Кметът на общината служебно проверява за наличие на основание по предходната алинея.”
Какво става, примерно, ако има заявка за митинг, манифестация, събрание или нещо от този род за следващата седмица в събота и точно в сряда или четвъртък се получи неприятен инцидент, примерно смърт на даден човек и се извършва опело в тази църква. Т.е. кметът е дал разрешение в понеделник за провеждане на митинг, а в петък ще каже не може, не става. В крайна сметка трябва да се по-изчистени нещата.
Аз конкретно ще се въздържа от подкрепа на този законопроект.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Кърджалиев.
Тунчер Кърджалиев:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Факт е, че това предложение е резултат на онази груба и арогантна ксенофобска проява, но това не виждам по някакъв начин да е укоримо, независимо в какъв аспект третираме тази постъпка. Защото ние сме точно функция на народа и сме длъжни, и сме задължени да се движим в крак с времето, с предизвикателствата, които ни се предлагат и да сме адекватни на ситуацията. Точно това мисля, че прави тази корекция в Закона за митингите, събранията и манифестациите.
Ако забелязахте, и няма как да не сме забелязали всички, Народното събрание на базата на този акт прие една декларация, където не просто маркира процеса, ами направо стигматизира го. Т.е. имаше безпрецедентен текст за историята на Народното събрание, с който се укори и се даде оценка за една политическа партия като опасна партия. Не виждам ние, след всичко това случило се, защо да не приемем една корекция в законопроект, която корекция ще ползва всички кметове на общини. Това е едно.
И второ, предполагам, че няма да има никакъв спор, особено от аспекта на нашата комисия и темите, с които се занимава, че всъщност ние чрез този текст осигуряваме едно свободно волеизлияние, независимо от коя религия е човек, извършвайки тези ритуали и сме в помощ на всички вероизповедания в Република България.
Третото нещо, което също трябва да подчертая, понеже започнах с конкретния пример „Баня Башъ”, можем да си представим и други хипотези, като осъществими и валидни. Примерно, представете си на Цветница или Великден група богохулци или от някоя екзотична партия реши на база на своя атеизъм или по-точно на богохулството си точно на този ден да проведе такова събрание – митинг пред еди-коя си църква. Не е ли невъзможно това, при условие че не са маркирани пред обществото като такива, защо такава провокация да не се проведе на такива много светли и значими празници.
Другото в тази подкрепа е следното. Имаше един дебат в „Референдум” по телевизията, където имаше представителна извадка по отношение на подкрепата на българския народ, или поне зрителите на „Референдум”, където мен един процент много ме удиви, особено имайки предвид начина на задаване на въпроса. Само го припомням и маркирам. Там въпросът беше: „Съгласни ли сте да се забранят мероприятия около религиозни храмове?” Дори без условието по време на ритуал, служба и т.н. За мен беше много учудващо числото на зрителите – 71% от зрителите казаха: „Да, съгласни сме по принцип въобще да се забрани около църквите, около джамиите и около синагогите да има каквито и да е политически акции, събрания, манифестации.” Разбира се, това не е приемливо. Защото имаме конкретния пример с „Александър Невски”. Няма как просто там да се забрани напълно императивно, дефинитивно, завинаги.
Като обобщение мисля, това е мое лично мнение, че ако се абстрахираме от политически пристрастия, от някакъв императивен наложен подход спрямо нашия начин на гласуване, и ако се абстрахираме от политическата партия, която представлява г-н Христо Бисеров, ако няма преднамерен подход, това исках само да кажа, мисля, че на нашата комисия не подхожда да го игнорираме този текст със законопроекта.
Нашата комисия е тази, която се занимава с права, свободи, вероизповедание – нашата комисия поне трябва да подкрепи този текст. Друг момент е вече как в пленарна зала ще протече дебата. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Други колеги? Г-н Лютфи.
Юнал Лютфи:
Колеги, аз много внимателно слушах заместник-председателя на Комисията – колегата от ГЕРБ, и неговите аргументи. Той по-скоро изхождаше от чист прагматизъм какво значи непосредствена близост, как ще станат нещата.
Колега, въпросът е друг. Въпросът е може ли да се повтори това, което стана при петъчната молитва в „Баня Башъ” джамия. И не е ли сигнал това да запълним тази празнота в Закона за събранията, митингите и манифестациите точно с този текст. Обърнете внимание. Той по-скоро има превантивен характер и дава повече права на кмета, дори, бих казал, повече отговорности. Наистина, ако ние не искаме да се повтаря това, което стана, България е една толерантна държава. Обаче както в цяла Европа, така и у нас, започват да надигат глави партии и формирования с крайно националистически цели. Европа се страхува от това и вие го знаете много добре. А ние сме свидетели, преки свидетели на една такава партия, която наистина може да ни стъжни деня, и свободата, и спокойствието в тази икономическа криза и тежко икономическо положение на хората. Какво ни пречи на нас, ако наистина искаме да пресечем веднъж завинаги това. Защото наистина, ако ние гледаме само от гледна точка на град София, по-скоро ще стане пред турската джамия „Баня Башъ”, но в провинцията не е така. В провинцията има смесени райони. Защото, ако сега за сега това само „Атака” може да го направи, но утре може и други националисти да го направят. Затова нека да погледнем от тази гледна точка като отговорни политици с оглед предварително да вземем мерки наистина да бъдат предотвратени своевременно и то със закон подобни действия. Нищо друго.
Аз приветствам г-н Бисеров за неговата навременна реакция. Ако нямаше случая в „Баня Башъ”, нямаше да обсъждаме този текст. Това е така. Но, това е тенденция. Пак ще повторя, както стана преди две-три седмици, така може да стане и някъде другаде. Например, в Батак случаите, в Катедралата скандала. Те не са идентични, но всичко това нарушава онзи мирен хубав сакрален духовен живот на българския гражданин, независимо към коя етническа или религиозна група принадлежи. Това е много лично. Всъщност аз така разбирам тази поправка, която се внася. Благодаря.
Иво Димов:
Г-н Бакалов, моля за една кратка реплика, ако позволите.
Уважаеми колега, напълно съм съгласен с това, което казвате и напълно подкрепям думите ви, но само с една кратка реплика.
Ако ние като политици нямаме необходимата толерантност, необходимото уважение един към друг и не го показваме пред българския народ, тези текстове и този закон няма да помогнат с нищо. Тъй като дори и да въведем тези текстове „в непосредствена близост”, ако група лумпени решат да направят зулум, те могат да го направят и на 100 метра от забранената зона. Нали така. Могат да изчакат тези, които са в джамията, в църквата или някъде другаде и отново да направят това, което стана, за съжаление, покрай неприятните инциденти.
Ние, говоря от името на колегите, единодушно подкрепихме декларацията и вие сте свидетели на това. Никой няма полза от това, което се случи, нито някой мисли, че това е нормално. Това беше гласувано в пленарна зала. Но мисля, че просто тези текстове няма да променят или да доведат до някаква автоматична защита, ако ги приемем.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Никола Белишки.
Никола Белишки:
Уважаеми колеги, аз също много добре слушах изказванията на двамата заместник-председатели, слушах и Вашата реплика. Какво искам да кажа накратко.
Подкрепям становището на г-н Димов затова, че със законови мерки това не можем да го направим. Всички сме единодушни с декларацията, която е приета от Народното събрание. Подкрепяме я и спор по този въпрос няма. Но от един единичен случай – това което се случи пред джамията в София, тогава, когато ние видяхме и двете страни бяха достатъчно добре подготвени, за да направят скандала, това не може да се отрече. Както от страна на Атака, така и от страна на мирно молещите се мюсюлмани, в крайна сметка какво се получава. Ние се опитваме да въведем една законова норма. Много добре знаете какво става в смесените райони. Аз също имам наблюдение в смесените райони, че там наистина има търпимост между отделните религии – на места има, но на други места няма. И ако г-н Татарски от неговия опит като кмет на община си мисли, че по този начин, давайки правомощия на кметовете, ние ще решим тези проблеми, аз не споделям това мнение. За мен, ако това нещо стане, първо, нито можем да кажем къде е най-безопасното място, където и да било в столицата, в окръжен или областен град, нито пък в малкото селце. Затова ние като политици трябва да работим точно за това – в тия райони да учим хората да бъдат търпими и толерантни един към друг. И това е моят апел към всички вас. Защото, пак повтарям, един такъв закон, ако го погледнем хипотетично, давайки права на един кмет, в един смесен район винаги може да обръща палачинката в полза на единия или другия. Затова нека ние да работим повече с хората и да ги учим на толерантност. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Не става въпрос за конфликт между етноси – за урегулиране на конфликти между етноси и вероизповедания. Става въпрос за урегулиране на възможни конфликти между хора, които са склонни да използват агресия, независимо от коя страна е допирната точка. Аз не съм съгласен, че наш дълг е да даваме добър пример и да убеждаваме хората да бъдат толерантни. Това е толкова малко, че просто не си струва човекът политик да се занимава с това. Защото това го правят хиляди, хиляди хора, които се занимават с каквото щете, включително и хора, които се занимават с вероизповедание. Наш дълг е да въвеждаме регламенти, които да пазят хората от изкушение. Това е нашето задължение. Не ни е задължението да сме добър пример.
Исках да направя нещо като реплика, че в крайна сметка длъжни сме да регламентираме и когато се появи случай, трябва да реагираме адекватно. Не само с декларации. Декларациите са политическо намерение, обаче законите са политически действия.
Никола Белишки:
Ще завърша с една българска поговорка, която казва така: „Насила хубост не става, пък и да става не бива!” Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Други? Ако няма, аз да кажа няколко думи.
Колегите, някои от вас знаят, аз вчера на обсъждането на този законопроект в другата комисия се въздържах. Аз не съм убеден, че ще има някакъв резултат с тези поправки и вчера доста подробно го изложих. Но вчера се прокрадна нещо, което искам и на г-н Бисеров да го кажа, въпреки че той защити точно тази теза, която ще защитя и аз.
Някои колеги изразиха мнение, че това трябва да влезе в Закона за вероизповеданията. За мен това е много грешна теза. И ако някой си го мисли, хубаво е да не го предлага и да не се опитва, защото все пак това е доста чувствителен закон и да не стане така, че вместо да изпишем вежди, да извадим очите.
Но има нещо, което днес ми мина през мисълта и мога да го предложа на г-н Бисеров и даже, ако го приеме като идея, нямаме проблем да го внесем заедно. Вместо да правим „в непосредствена близост” и тя за различните градове е различна, например, аз вчера казах, че аз живея в Асеновград и съм оттам, а където живея има три църкви и около 6 параклиса, за които се сещам. Аз живея в стария квартал на Асеновград и най-близката църква е на 50 метра, а най-далечната е на 100-на и говоря за църкви и вие минавате покрай тях, като пътувате за Смолян и Пампорово. Там има три църкви и аз живея точно зад една от тях.
Аз искам да предложа на г-н Бисеров, тъй като така или иначе всичко се върти около кметовете, да дадем възможност на кметовете, защото вчера чу, че казах, когато чуя за забрана, малко съм скептичен, но да дадем възможност на кметовете да задължават митингуващите да си осигурят охрана. Просто този, който си прави митинг, да си осигури и охраната и в следващия момент и да си плати за нея. (Това го има.) Явно в случая това го няма. Много по-категорично това трябва да се направи. Аз не твърдя, че това е решение, но в тази посока да помислим и да подсилим този момент.
За разлика от втората точка, която си мислех, че беше хубаво да бъде подкрепена, защото доколкото виждам не е прилагана, а е имало достатъчно основание да бъде прилагана. Извинявайте, че се връщам към този въпрос. Но тук няма какво да се заблуждаваме. И МВР и Прокуратурата изобщо не си вършат работата в тази посока. А понякога си затварят не само едното око, а и двете. Но това е друга тема – минало заминало.
Това е моето мнение. Аз вчера се въздържах и днес пак ще се въздържа. Но има какво, според мен, да се доизкусури, образно казано, за да бъде полезно. И тук се каза, че те си осигуряват реда, но трябва да бъде задължително. Задължително наемат, назначават, плащат охраната.
Други изказвания? Няма. Гласуваме.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 154-01-52, внесен от Христо Бисеров на 27.05.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Десет „въздържали се”. Не се приема.
По четвърта точка – Разни.
Имате ли въпроси за т. Разни. Няма.
Благодаря, уважаеми колеги. Закривам заседанието.
Председател:
Йордан Бакалов
Стенограф-протоколчик:
(Д.Христова)
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите
П Р О Т О К О Л
№ 7
Днес, 09.06.2011 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Имаме кворум. Присъстват 13 от членовете на комисията
Предлагам ви следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-39, внесен от Любен Андонов Корнезов на 15.04.2011 г.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-54, внесен от Христо Бисеров на 31.05.2011 г.
3. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 154-01-52, внесен от Христо Бисеров на 27.05.2011 г.
4. Разни.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-39, внесен от Любен Андонов Корнезов на 15.4.2011 г.
Давам думата на г-н Корнезов да представи вижданията си за промените в Наказателния кодекс.
Любен Корнезов:
Първо, благодаря за поканата.
Законопроектът, който съм внесъл, не съм го съгласувал и поначало не съгласувам законопроектите си, които внасям с никого, така че на този законопроект гледайте като на законопроект в лично качество, а не на парламента или на парламентарна група. Всеки както счете, нека така да гласува.
Става въпрос, че по нашия Наказателен кодекс, както ви е известно, има два вида наказание доживотен затвор – доживотен затвор с правото на замяна и доживотен затвор без замяна. Всъщност без замяната беше отзвук при отмяната на смъртното наказание. Но още оттогава аз съм правил предложение да няма такова наказание. То е въведено като изключителна мярка и то временна.
Направих си труда още веднъж да се поровя в законодателството на другите държави, преди всичко от Европейския съюз. Оказа се че в Испания, Португалия, Хърватия въобще няма доживотен затвор. Има 20, 30 години. В редица други държави, като Австрия, Белгия, Чехия, Словакия, Франция и т.н. няма такова наказание доживотен затвор без замяна. В тази насока е и чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека, а именно „никой не може да бъде подложен на изтезания, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание” и Европейският съд по правата на човека се е произнасял в тази насока, че това е антихуманно наказание. Лично аз съм убеден. Може би знаете, че съм обиколил всички затвори, с преспиване и без преспиване, влизал съм в килиите и на смъртници.
Човек трябва да има надежди, каквото и да е извършил. Някаква надежда! Това не означава, че, ако отменим без замяната, някой ще започне да пуска престъпниците от затвора. Това не е така. Има специална процедура – трябва да има прокурор, съдебно заседание, да са излежали най-малко 30 години и т.н. Затова този въпрос е вечен – за живота, за смъртта, за свободата и нека им дадем възможност все пак тези същества, които са извършили тежки престъпления, да имат някаква надежда там някъде горе, в бъдещето. Затова съм предложил в този законопроект да се премахне това наказание, като остане наказанието доживотен затвор.
Ако искате мога да ви дам статистически данни. Но до този момент няма нито помилван, нито замяна – чрез съдебна замяна, на доживотен затвор повече от 20 години. Като факти мога да ви дам и по затвори колко са осъдените и колко излежават към този момент. Благодаря ви.
Предс.Йордан Бакалов:
Аз още повече благодаря за Вашата експедитивност.
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Г-н Радославов.
Александър Радославов:
Г-н Председател,
Колеги, аз мисля, че мотивите на проф. Корнезов за мен лично са абсолютно приемливи, защото като вярващ християнин и като хуманист винаги съм се опитвал да бъда такъв и като народен представител, т.е. в моето поведение в крайна сметка основната мотивация да е тази и позиция при взимане на решения, пък и в общочовешките взаимоотношения. Аз мисля, че има една максима, че все пак трябва да има и прошка. Това е и в религиозните вярвания – има такава теза, така че аз лично ще подкрепя този законопроект.
Мисля, че при по-малко от 30 години не би могло да се получи освобождаване, а 30 години са един човешки живот и мисля, че една част от тези осъдени хора вероятно ще се променят доста за тези 30 години като манталитет, така че има логика да направим една крачка напред към по-цивилизованите общества. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Други? Иво Димов.
Иво Димов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Аз принципно съм за предложенията, които уважаемия г-н Корнезов предоставя на нашето внимание, и съм напълно съгласен с това, че това не е политически въпрос и всеки трябва да гласува така, както сам го чувства.
Същевременно обаче трябва да признаем, че този въпрос би трябвало да се подложи на по-широка обществена дискусия и времето за провеждане на тази дискусия, според мен, е времето, което ни предстои до приемането на новия Наказателен кодекс. Защото аз, доколкото съм запознат, в момента се изготвя новият Наказателен кодекс с уверението, че в следващите месеци до края на годината или в началото на следващата година той ще бъде предложен на вниманието на Народното събрание. И тук моето становище е, че не знам какво налага точно сега, в този момент да приемаме тези промени в Наказателния кодекс, още повече, че доколкото аз си спомням, при последното приемане на промените в Наказателния кодекс, г-н Корнезов каза, че той е заприличал „като дупка на кърпено палто”. Нали така беше, г-н Корнезов? Така че не виждам защо точно сега, а не в следващите 6-8-10 месеца е редно да приемем тези промени.
Иначе принципно съм „за”, но сега аз смятам да се въздържа от подкрепа на тези текстове. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Други? Г-н Лютфи.
Юнал Лютфи:
Уважаеми колеги, има вярно в това, което каза вносителят – проф. Корнезов, че дори този, който излежава съдебно наказание доживотен затвор без замяна, практиката откакто България се присъедини към Протокол 6 от Европейската конвенция за правата на човека, която отменя смъртното наказание, всъщност досега оттогава насам няма такъв случай, г-н Корнезов, който да го посочим като пример.
Аз мисля, че това, което предлага г-н Корнезов е много важно от гледна точка на това, което каза – чисто хуманно, че искрицата за надежда не трябва да убиваме в човека, дори той да е затворник, дори да е направил най-тежкото наказание.
Европа, Европейският съюз и гражданите на Европа се водят преди всичко от хуманизма. А затворът, наказателната мярка има за цел да превъзпита човека – той да преосмисля своя живот и престъплението, което е направил.
Що се касае до допитване до една по-голяма и по-широка обществена дискусия, аз искам да ви уверя, че нашето общество по-скоро ще каже „не” и всички знаете защо. Но аз мисля, че трябва да се помисли много сериозно по този въпрос. Като човек с житейски опит, аз по-скоро бих подкрепил един такъв законопроект. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Друг? Румен Иванов.
Румен Иванов:
С уважение към г-н Корнезов и внесения от него законопроект, аз мисля, че всички тук сме единни на мнението, че такова наказание действително не трябва да съществува. Да не говорим, че то е и противоконституционно.
Но аз също бих се въздържал от приемането сега на такъв законопроект точно поради факта, че в момента се изготвя изцяло нов Наказателен кодекс. Приемайки сега това изменение, то би наложило промените и в следващите закони. Най-малкото в НПК веднага трябва да бъдат направени промени. В Закона за изпълнение на наказанията също и т.н. Не мисля, че е спешно сега да избързаме да го приемем, при положение че този законопроект ще бъде завършен до края на годината. Ще бъдат подложени на една широка обществена дискусия, ще се чуят всички мнения „за” и „против” и тогава нищо не пречи в него това наказание да отпадне. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Всички колеги имат становището на Министерството на правосъдието и мисля, че са се запознали.
Аз няма да говоря по становището, а ще изразя моето лично мнение, без да се опитвам да влияя на който и да било в тази зала.
Европейските изисквания, както каза и г-н Лютфи, действително има такова изискване, действително следващата седмица ръководството на нашата Комисия ще посреща и шефа на съда в Страсбург и може би един от въпросите ще е и този.
Прав е г-н Лютфи, че това няма да се приеме изобщо добре в обществото. Аз също споделям това. Според мен, точно в тази връзка, даже и на хората, които в момента пишат промените в Наказателния кодекс от Министерството на правосъдието е хубаво и препоръчително от това да се направи една цялостна кампания. Защото аз много добре си спомням тогава, когато в 38-то Народно събрание отменяхме смъртното наказание, какво чудо беше, какви изказвания бяха по този въпрос. Притеснявам се, да не се върнем отново на този дебат, който беше преди 12 години.
Една от препоръките ми към управляващите и към Министерството на правосъдието е не само да качат промените, както заявяват в Наказателния кодекс, или по-скоро те казват, че изцяло ще е нов, но е хубаво да започнат да анонсират и да проведат цялостна кампания, за разясняване на хората.
От гледна точка на християнските ценности - на прошката. Да, всеки човек има шанс, само че какъв е шансът на тези, които са пострадали от тези хора. Никакъв? Два кубика пръст. Грубо е, но е така. Така че има прошка, има и наказание. И наказанието донякъде може да се каже, че те действително си го получават, т.е. доживотна и в резултат на една кампания да отпадне само „без замяна”. Аз така го разбирам. От тази гледна точка бих казал, че пострадалите пък изобщо няма да простят. Защото нека да не се заблуждаваме, всеки да „чука на дърво” тук, да пази Господ, както се казва, да не попаднем в такава ситуация. Тогава действително изобщо няма да се приеме добре.
Затова на този етап аз лично като народен представител ще се въздържа от подкрепа, като се надявам, че през това време все пак ще се извърши една кампания. Аз, примерно, като председател на тази Комисия няма да забравя, че първото предложение е предложение за отпадане „без право на замяна” на г-н Корнезов, така че от тази гледна точка е хубаво да се анонсира, за да може обществото да свикне. Не ми се връща в дебата от 1998 г.
Заповядайте, г-н Корнезов, за реплика или за каквото решите.
Любен Корнезов:
Аз разбирам нещата и ви благодаря за подкрепата, практически. Рано или късно, това ще падне. (100% и аз съм сигурен в това.) И не само Министерството на правосъдието, имаме и на Главния прокурор становището и на Върховния касационен съд. Всъщност на сайта на Министерството на правосъдието се качи само общата част на Наказателния кодекс след като внесох аз това предложение. На третия ден след като разбраха за моето предложение, и качиха общата част. Там също отпада без замяна.
Какво да ви кажа. Спомням си във връзка с Наказателния кодекс, още когато бях в Министерството на правосъдието 1995 г. и досега все пишем нов Наказателен кодекс и не знам какво ще стане в крайна сметка. Но ви благодаря за разбирането. Който както иска, така да гласува.
Предс.Йордан Бакалов:
Аз мисля, че от 1991 г. насам все се пише Наказателен кодекс и още нямаме.
В края на краищата, колеги, всеки да гласува както самия той реши. Аз на този етап ще се въздържа, но съм сигурен, че ако действително се предложи нов Наказателен кодекс и се направи това анонсиране, даже и с Ваше участие, ще бъде по-добре.
Колеги, има ли някой, който иска да вземе думата? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-39, внесен от Любен Андонов Корнезов на 15.4.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет „въздържали се”.
Благодаря на г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
И аз ви благодаря. Приятна работа.
Предс.Йордан Бакалов:
По втора точка – Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-54, внесен от Христо Бисеров на 31.5.2011 г.
Имате думата, г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Вие като специализирана комисия познавате материята на Наказателния кодекс в онази част, където се третират престъпленията против правата на гражданите. Констатираме едно несъответствие между два от разделите – Раздел І „Престъпления против равенството на гражданите” и Раздел ІІ „Престъпления против вероизповеданията”.
Хипотезите, които разглеждат текстовете на чл. 162 и чл. 164, първите алинеи, би трябвало да са идентични, тъй като очевидно е, че престъпленията срещу раса, народност и етнос са идентични на престъпленията, свързани с различия във вяра. Конституцията не прави такава разлика, но Наказателният кодекс е приел две права – едните ги е нарекъл равенство на гражданите, а другите – равенство във вероизповеданията, да ги урежда в отделни текстове. И ако не могат да бъдат събрани в един текст, разбирането на законопроекта е, че трябва да има един и същи подход.
Престъпленията обаче, които са свързани с различия на религиозна основа, са описани в много тесен вариант. Става въпрос само за проповядване на омраза на религиозна основа и нищо повече. Не визирам следващите алинеи, където става въпрос за прякото насилие. Не говоря изобщо за това. Говоря за проповядването, подтикването и подбуждането. Законът всъщност говори само за проповядване на омраза на религиозна основа. Докато в горния текст, когато става въпрос за раса, народност и етнос, законът обявява за престъпление не само проповядването на омраза, а проповядването на дискриминация, проповядването на насилие - това са различни хипотези, а тук ги няма. А също така подбуждането към дискриминация – значи подбуждането и проповядването са две различни неща. Подбуждането е много по-агресивно поведение. Там обикновено се налагат по-тежки наказания. Подбуждането към дискриминация, насилие и едва тогава омраза идва, когато става въпрос за онези права, свързани с раса, народност и етнос. Т.е. аз не намирам основание за такова различие в подхода към този вид престъпление, че те са на една плоскост.
Идеята на моя законопроект е да уеднакви подхода и разширения състав на престъплението против равенството на гражданите да бъде възпроизведен аналогично или почти аналогично за престъплението, свързано с различия на религиозна основа.
Вие се досещате, че този законопроект е иницииран от събития, които станаха неотдавна. На фона на очевидната несигурност в тази посока и възможност за развитие на такива процеси, защо не и двустранно или многостранно, един такъв текст би бил едно предупреждение към всички онези, които са склонни да търсят конфронтация.
Освен това, считам, че трябва да бъдат уеднаквени наказанията при двата вида престъпление. А не много отдавна ние приехме увеличение на наказанието. Смятам, че и тук трябва да се приеме едно увеличение на наказанието така щото подходът на закона да е еднакъв към всички.
Разбира се, аз ще чуя аргументи, че този Наказателен кодекс е като решето, че сме го поправяли, сега не му е времето, правим нов Наказателен кодекс. Но ще попитам при положение, че Правната комисия прие онзи ден ново изменение на Наказателния кодекс и отхвърли на Корнезов предложенията за промени в Наказателния кодекс и този също не го прие. Аз не разбрах и никой не разбра защо. Т.е. този аргумент няма нужда да ми го казвате, защото той има контрааргументи. Аз познавам цялата работа по безкрайните промени на Наказателния кодекс през последните доста години. За мен е по-важно да чуя дали това е закон, който не с юридически аргументи, а дали приемате, че този закон поставя на една плоскост всички права, така както, мисля, че беше чл. 37 от Конституцията, е казано съвсем ясно и категорично. Благодаря ви.
Предс.Йордан Бакалов:
И аз благодаря. Искам обаче да ти задам един въпрос. Предполагам, че си чел становището на Министерството на правосъдието. Имаш ли го? Но, както и да е, аз ще го цитирам. Учудва ме като позиция на Министерството на правосъдието защо тях ги притеснява уеднаквяването на престъпленията по признаци. Цитирам:
„С промените, които предлага г-н Бисеров, фактическите състави на двете престъпления ще се уеднаквят, като се различават единствено по признаците, поради които са извършени. Това, според нас, не следва да бъде подкрепено.”
Според мен, това е по-скоро знак плюс. Това не е знак минус. (По-скоро подкрепа.) Моето мнение е такова.
Христо Бисеров:
На мен не ми става ясно защо те са против уеднаквяването?
Предс.Йордан Бакалов:
Аз също се учудвам на това и ако ти имаш някакви виждания в тази посока да ги кажеш.
Христо Бисеров:
За мен точно обратното е правилната посока – да има уеднаквяване. Защото тук не става въпрос за уеднаквяване на всичко. Тук става въпрос за уеднаквяване на недопустимото поведение. Едно е да насаждаш омраза, друго е да подтикваш към насилие, трето е да проповядваш дискриминация. Защо на едното място да са струпани всички хипотези, а на другото място е само едната хипотеза. Сякаш подтикването към насилие на верска основа не е престъпление Така излиза. Няма такъв текст. Ако някой седи пред един храм и подтиква другите да упражнят насилие заради вярата, няма текст и започват да измислят едни други връзки с едни други текстове.
Плюс това, никой текст не е съвършен, който и да е. Но затова е първото четене, за да се приеме подходът.
Предс.Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, аз бих искал да обобщя това, което каза г-н Бисеров. Аз също приемам неговото виждане от гледна точка на уеднаквяване. Въпреки че, ако се върна към Закона за МВР и Закона за ДАНС, общо взето ДАНС разследват едни престъпления от този род, МВР разследват други, или по-скоро едни наблюдават и разследват. Но според мен не би трябвало да има най-малкото притеснение затова, че се уеднаквяват. Напротив, би трябвало това да е не само по тези случаи, а и по други случаи трябва да се уеднаквят, за да може да има еднакво прилагане на практики. От тази гледна точка аз лично нямам абсолютно никакви притеснения и на този етап, както знаете, тази година е изборна година и някои вече се опитаха. Сега малко са се поснишили, но това не означава, че след време няма отново да решат да опитат.
Аз лично ще подкрепя специално това предложение.
Други изказвания? Г-н Кърджалиев.
Тунчер Кърджалиев:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги, аз прочетох сега становището на Министерството на правосъдието и на пръв поглед прави едно нещо впечатление, че единственият сериозен аргумент на база на който те препоръчват на Комисията да не приема, да не подкрепя този законопроект е този, че виждате ли че нов Наказателен кодекс ще бъде приет. В този аспект и в този план исках да говоря аз, който започна г-н Бакалов. Макар и от лаишка гледна точка от този аспект да подходим, имайки предвид моята юридическа некомпетентност, ако някой посочи някъде че има ранг листа на престъпленията срещу равенството на база на какъвто и да е критерий, а именно, тук са посочени етнос, народност, раса, религия, тогава съм склонен да допусна, че е възможна хипотеза, при която на база на тази ранг листа, т.е. едното е по-важно и по-осъдително, другото не е толкова, на тази база да има и различни санкции и различни наказания по отношение на тези престъпления. Но при условие, че едва ли някой ще говори в контра такъв план, при условие, че тези престъпления ние ги укоряваме, при условие, че тази комисия е точно комисия, която следи тази материя, касаеща правата, свободите и вероизповеданията в Република България и при още едно условие, което не веднъж г-н Председателят го подчертава, че тук всъщност ние не политизираме, на политиканстваме нито един дебат, или поне намеренията винаги предварително са такива, не виждам защо тези престъпления да не ги уеднаквим като тежест и да подкрепим тази идея.
Третото, което искам също дебело да подчертая, много се учудих на двата текста и по-точно на единия в чл. 164, правейки паралел с чл. 162 по отношение на един очебиен пропуск, а именно, че не се укорява в Наказателния кодекс подбуждането към дискриминация, насилие или омраза на религиозна основа, това което г-н Бисеров го казва, и мисля, че е запълване на един съществен пропуск точно в тази материя, която касае точно тези отношения в обществото.
Мисля, че подкрепяйки този законопроект, ще сме по-скоро полезни на това общество в аспект нашето съвремие. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Друг? Г-н Лютфи.
Юнал Лютфи:
Колеги, всъщност тази дискусия, която ние сега започваме в нашата комисия, тя се води в много европейски държави и по-специално в Асамблеята на Съвета на Европа. Аз скоро бях в Осло, където една от темите беше именно дискриминацията на религиозна основа. Европа и света, бих казал, са притеснени именно от тенденцията за дискриминация и влошаване на социалния мир в съответните държави именно на религиозна основа. И аз мисля, че тази празнина, която допълва текстът, който предлага народният представител и заместник-председател на парламента Христо Бисеров, ни прави съпричастни и сме изцяло в съзвучие с тези тенденции да се намери хармонично съжителство между различните религиозни общности в европейските държави, не само членки на Европейския съюз, с оглед укрепване на обществения и гражданския мир в страната. Не е само това, което стана по време на една от петъчните молитви - много остър конфликт, това е само един сигнал. Но ако ние не предприемем мерки и не приемем подобни текстове, аз не казвам, че това е панацеята за решаване на подобни предстоящи конфликти, не дай си Боже, но ние трябва да започнем да приемаме подобни текстове, за да може тези които възнамеряват за в бъдеще да предприемат подобни действия, да подбуждат към дискриминация на религиозна основа, много е важно това, ще бъде лошо. Затова мисля, че много навреме е предложението на Христо Бисеров и ние представителите на парламентарната група на ДПС ще го подкрепим.
Предс.Йордан Бакалов:
Остава и вие да не го подкрепите и тогава?
Юнал Лютфи:
Ние осъзнато ще го подкрепим. Това е по-скоро политически въпрос. И то като граждани на България, а не само народни представители. Това е най-малкото. Да си депутат е временно положение. Аз като гражданин в случая ще го подкрепя този законопроект. Мерси.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Но това за депутата и временното положение за един човек в тази зала не важи. Няма да му кажа името, само ще го погледна.
Друг колега? Друг иска ли думата или да преминем към гласуване. Няма желаещ.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-54, внесен от Христо Бисеров на 31.5.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четири „за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Не се приема.
Преминаваме към следващата точка, по която отново е вносител г-н Христо Бисеров.
По трета точка - Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 154-01-52, внесен от Христо Бисеров на 27.05.2011 г.
Има думата г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Този законопроект също е свързан с тази проблематика. Той има за цел да създаде законови механизми, които да предпазват гражданите, упражняващи свои права еднакво равни, еднакво силни, еднакво защитени по едно и също време на едно и също място, така както се случи неотдавна – правото на протест, на митинг и правото на религиозен обред.
За съжаление, сега действащия закон не дава механизъм на властите в България да предотвратяват такива възможни конфликти. Има един механизъм да се пазят сградите на Парламента, на Министерския съвет, на Президентството, което по принцип е правилно, но няма никакъв механизъм, с който да се опазват такъв вид конфликти. Вярно е, че съществуват текстове в чл. 12 и в чл. 13 от Закона за събранията, митингите и манифестациите, които дават възможност на кмета да забранява такъв тип прояви, ако те застрашават сигурността. Обаче никога не може да се прецени кога сигурността е застрашена реално. Т.е. кметът по принцип има някакви правомощия, обаче това правомощие, бидейки обжалваемо, веднага ще падне в съда само просто ей така, ако той предположи, че може да има сблъсък. Затова в случая, който се случи, кметът г-жа Фъндъкова не е упражнила това право, защото всички знаем, че то не може да бъде защитено в съда. Т.е. кметът няма никакво законно оръжие за защита. Обаче на всичко отгоре, законът задължава кмета, ако стане беля, той да отиде и да прекрати митинга, което е толкова абсурдно, когато хора се замерят с предмети, да си представите една крехка кметица да отиде да спре митинга.
Идеята ми е да се даде възможност на тази власт, на кмета, в определени обстоятелства да казва „не”, примерно, защото в този момент в този храм има служба. Само тогава. И ако поповете между 10:00 и 12:00 часа пеят, няма да има митинг. Елате на митинг от 12:00 до 14:00 часа. Отнася се за всички храмове. Няма значение какви са. Те са описани, като съм ползвал терминологията от други текстове на Закона за вероизповеданията, за да не напиша нещо, което е неточно. Законът за вероизповеданията в крайна сметка би трябвало да е прецизният закон. Записал съм тук включително и гробищни паркове, но това е друг въпрос. Т.е. в местата, сградите, помещенията, където се извършват богослужения – само тогава, когато се извършват богослужения и то говорим за редовни обреди, а не някой нарочно да направи някой обред само и само да препятства някой митинг, т. е. за такива, които са известни по календара на съответното вероизповедание. И то тогава не да има абсолютна забрана, а кметът да прецени, че в непосредствена близост не може да става в същия момент митинг. Вярно е, че терминът „непосредствена близост” не е достатъчно ясен, но на едно място 5 метра са непосредствена близост, на друго – не са. Когато храмът е на малка площ, в големия град е едно, в малкия – друго.
Това е моето предложение, което сигурно не може да покрие нашите високи изисквания към всеки един закон, но поне е опит да се даде възможност на общинските власти сега в навечерието и на избори, да не се използва политическата агитация за конфронтация. Надявам се, да го разберете по този начин.
За да сте информирани, аз не разбрах защо Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред не го прие, но Комисията по регионална политика и местно самоуправление го прие единодушно. Т.е. те там през погледа на нуждата на местната власт да умее и да може да регулира тези процеси, намериха законопроектът за подходящ. Вие през погледа на вашата специализация как ще го намерите, не знам.
Имайки процедури, вкарваме процеса в някаква регулация. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате думата. Г-н Димов.
Иво Димов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
И двата законопроекта, които ни представя г-н Бисеров, са деликатни и наистина подлежат и трябва да се обърне сериозно внимание. Но на мен специално за този, а и за другия, не ми е ясно защо приемаме определени законодателни мерки, свързани с един инцидентен случай.
Г-н Бисеров, на всички ни е ясно, че тези предложения са свързани конкретно със събитията, които бяха в рамките на изминалите няколко седмици назад във времето.
Аз мисля, че това, което вие споменахте за непосредствената близост и как можем да го тълкуваме, тъй като непосредствена близост за територията на София е едно понятие, а за един храм или джамия в едно село е съвсем различно понятие.
Освен това, мисля, че до голяма степен кметовете освен този уведомителен режим, имат право да разрешат или да не разрешат, ако бъркам колегите ще ме поправят. (Да забранят.) Добре, да забранят. В тази връзка един кмет може да забрани провеждането на определено мероприятие. И следвайки това, което казахте, един православен календар, в този календар е упоменато кога е Великден, кога са другите религиозни празници и кога около дадена църква или джамия ще има масови мероприятия. Т.е. тези текстове, които предлагате, това допълнение, което предлагате, според мен, не допълват нищо. Пак казвам, инцидентният случай, който беше неотдавна, не би следвало да довежда до такива мерки. Не че са лоши мерките, но не са толкова нужни.
Второ, в ал. 5 „Кметът на общината служебно проверява за наличие на основание по предходната алинея.”
Какво става, примерно, ако има заявка за митинг, манифестация, събрание или нещо от този род за следващата седмица в събота и точно в сряда или четвъртък се получи неприятен инцидент, примерно смърт на даден човек и се извършва опело в тази църква. Т.е. кметът е дал разрешение в понеделник за провеждане на митинг, а в петък ще каже не може, не става. В крайна сметка трябва да се по-изчистени нещата.
Аз конкретно ще се въздържа от подкрепа на този законопроект.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Кърджалиев.
Тунчер Кърджалиев:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Факт е, че това предложение е резултат на онази груба и арогантна ксенофобска проява, но това не виждам по някакъв начин да е укоримо, независимо в какъв аспект третираме тази постъпка. Защото ние сме точно функция на народа и сме длъжни, и сме задължени да се движим в крак с времето, с предизвикателствата, които ни се предлагат и да сме адекватни на ситуацията. Точно това мисля, че прави тази корекция в Закона за митингите, събранията и манифестациите.
Ако забелязахте, и няма как да не сме забелязали всички, Народното събрание на базата на този акт прие една декларация, където не просто маркира процеса, ами направо стигматизира го. Т.е. имаше безпрецедентен текст за историята на Народното събрание, с който се укори и се даде оценка за една политическа партия като опасна партия. Не виждам ние, след всичко това случило се, защо да не приемем една корекция в законопроект, която корекция ще ползва всички кметове на общини. Това е едно.
И второ, предполагам, че няма да има никакъв спор, особено от аспекта на нашата комисия и темите, с които се занимава, че всъщност ние чрез този текст осигуряваме едно свободно волеизлияние, независимо от коя религия е човек, извършвайки тези ритуали и сме в помощ на всички вероизповедания в Република България.
Третото нещо, което също трябва да подчертая, понеже започнах с конкретния пример „Баня Башъ”, можем да си представим и други хипотези, като осъществими и валидни. Примерно, представете си на Цветница или Великден група богохулци или от някоя екзотична партия реши на база на своя атеизъм или по-точно на богохулството си точно на този ден да проведе такова събрание – митинг пред еди-коя си църква. Не е ли невъзможно това, при условие че не са маркирани пред обществото като такива, защо такава провокация да не се проведе на такива много светли и значими празници.
Другото в тази подкрепа е следното. Имаше един дебат в „Референдум” по телевизията, където имаше представителна извадка по отношение на подкрепата на българския народ, или поне зрителите на „Референдум”, където мен един процент много ме удиви, особено имайки предвид начина на задаване на въпроса. Само го припомням и маркирам. Там въпросът беше: „Съгласни ли сте да се забранят мероприятия около религиозни храмове?” Дори без условието по време на ритуал, служба и т.н. За мен беше много учудващо числото на зрителите – 71% от зрителите казаха: „Да, съгласни сме по принцип въобще да се забрани около църквите, около джамиите и около синагогите да има каквито и да е политически акции, събрания, манифестации.” Разбира се, това не е приемливо. Защото имаме конкретния пример с „Александър Невски”. Няма как просто там да се забрани напълно императивно, дефинитивно, завинаги.
Като обобщение мисля, това е мое лично мнение, че ако се абстрахираме от политически пристрастия, от някакъв императивен наложен подход спрямо нашия начин на гласуване, и ако се абстрахираме от политическата партия, която представлява г-н Христо Бисеров, ако няма преднамерен подход, това исках само да кажа, мисля, че на нашата комисия не подхожда да го игнорираме този текст със законопроекта.
Нашата комисия е тази, която се занимава с права, свободи, вероизповедание – нашата комисия поне трябва да подкрепи този текст. Друг момент е вече как в пленарна зала ще протече дебата. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Други колеги? Г-н Лютфи.
Юнал Лютфи:
Колеги, аз много внимателно слушах заместник-председателя на Комисията – колегата от ГЕРБ, и неговите аргументи. Той по-скоро изхождаше от чист прагматизъм какво значи непосредствена близост, как ще станат нещата.
Колега, въпросът е друг. Въпросът е може ли да се повтори това, което стана при петъчната молитва в „Баня Башъ” джамия. И не е ли сигнал това да запълним тази празнота в Закона за събранията, митингите и манифестациите точно с този текст. Обърнете внимание. Той по-скоро има превантивен характер и дава повече права на кмета, дори, бих казал, повече отговорности. Наистина, ако ние не искаме да се повтаря това, което стана, България е една толерантна държава. Обаче както в цяла Европа, така и у нас, започват да надигат глави партии и формирования с крайно националистически цели. Европа се страхува от това и вие го знаете много добре. А ние сме свидетели, преки свидетели на една такава партия, която наистина може да ни стъжни деня, и свободата, и спокойствието в тази икономическа криза и тежко икономическо положение на хората. Какво ни пречи на нас, ако наистина искаме да пресечем веднъж завинаги това. Защото наистина, ако ние гледаме само от гледна точка на град София, по-скоро ще стане пред турската джамия „Баня Башъ”, но в провинцията не е така. В провинцията има смесени райони. Защото, ако сега за сега това само „Атака” може да го направи, но утре може и други националисти да го направят. Затова нека да погледнем от тази гледна точка като отговорни политици с оглед предварително да вземем мерки наистина да бъдат предотвратени своевременно и то със закон подобни действия. Нищо друго.
Аз приветствам г-н Бисеров за неговата навременна реакция. Ако нямаше случая в „Баня Башъ”, нямаше да обсъждаме този текст. Това е така. Но, това е тенденция. Пак ще повторя, както стана преди две-три седмици, така може да стане и някъде другаде. Например, в Батак случаите, в Катедралата скандала. Те не са идентични, но всичко това нарушава онзи мирен хубав сакрален духовен живот на българския гражданин, независимо към коя етническа или религиозна група принадлежи. Това е много лично. Всъщност аз така разбирам тази поправка, която се внася. Благодаря.
Иво Димов:
Г-н Бакалов, моля за една кратка реплика, ако позволите.
Уважаеми колега, напълно съм съгласен с това, което казвате и напълно подкрепям думите ви, но само с една кратка реплика.
Ако ние като политици нямаме необходимата толерантност, необходимото уважение един към друг и не го показваме пред българския народ, тези текстове и този закон няма да помогнат с нищо. Тъй като дори и да въведем тези текстове „в непосредствена близост”, ако група лумпени решат да направят зулум, те могат да го направят и на 100 метра от забранената зона. Нали така. Могат да изчакат тези, които са в джамията, в църквата или някъде другаде и отново да направят това, което стана, за съжаление, покрай неприятните инциденти.
Ние, говоря от името на колегите, единодушно подкрепихме декларацията и вие сте свидетели на това. Никой няма полза от това, което се случи, нито някой мисли, че това е нормално. Това беше гласувано в пленарна зала. Но мисля, че просто тези текстове няма да променят или да доведат до някаква автоматична защита, ако ги приемем.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Никола Белишки.
Никола Белишки:
Уважаеми колеги, аз също много добре слушах изказванията на двамата заместник-председатели, слушах и Вашата реплика. Какво искам да кажа накратко.
Подкрепям становището на г-н Димов затова, че със законови мерки това не можем да го направим. Всички сме единодушни с декларацията, която е приета от Народното събрание. Подкрепяме я и спор по този въпрос няма. Но от един единичен случай – това което се случи пред джамията в София, тогава, когато ние видяхме и двете страни бяха достатъчно добре подготвени, за да направят скандала, това не може да се отрече. Както от страна на Атака, така и от страна на мирно молещите се мюсюлмани, в крайна сметка какво се получава. Ние се опитваме да въведем една законова норма. Много добре знаете какво става в смесените райони. Аз също имам наблюдение в смесените райони, че там наистина има търпимост между отделните религии – на места има, но на други места няма. И ако г-н Татарски от неговия опит като кмет на община си мисли, че по този начин, давайки правомощия на кметовете, ние ще решим тези проблеми, аз не споделям това мнение. За мен, ако това нещо стане, първо, нито можем да кажем къде е най-безопасното място, където и да било в столицата, в окръжен или областен град, нито пък в малкото селце. Затова ние като политици трябва да работим точно за това – в тия райони да учим хората да бъдат търпими и толерантни един към друг. И това е моят апел към всички вас. Защото, пак повтарям, един такъв закон, ако го погледнем хипотетично, давайки права на един кмет, в един смесен район винаги може да обръща палачинката в полза на единия или другия. Затова нека ние да работим повече с хората и да ги учим на толерантност. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Не става въпрос за конфликт между етноси – за урегулиране на конфликти между етноси и вероизповедания. Става въпрос за урегулиране на възможни конфликти между хора, които са склонни да използват агресия, независимо от коя страна е допирната точка. Аз не съм съгласен, че наш дълг е да даваме добър пример и да убеждаваме хората да бъдат толерантни. Това е толкова малко, че просто не си струва човекът политик да се занимава с това. Защото това го правят хиляди, хиляди хора, които се занимават с каквото щете, включително и хора, които се занимават с вероизповедание. Наш дълг е да въвеждаме регламенти, които да пазят хората от изкушение. Това е нашето задължение. Не ни е задължението да сме добър пример.
Исках да направя нещо като реплика, че в крайна сметка длъжни сме да регламентираме и когато се появи случай, трябва да реагираме адекватно. Не само с декларации. Декларациите са политическо намерение, обаче законите са политически действия.
Никола Белишки:
Ще завърша с една българска поговорка, която казва така: „Насила хубост не става, пък и да става не бива!” Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Други? Ако няма, аз да кажа няколко думи.
Колегите, някои от вас знаят, аз вчера на обсъждането на този законопроект в другата комисия се въздържах. Аз не съм убеден, че ще има някакъв резултат с тези поправки и вчера доста подробно го изложих. Но вчера се прокрадна нещо, което искам и на г-н Бисеров да го кажа, въпреки че той защити точно тази теза, която ще защитя и аз.
Някои колеги изразиха мнение, че това трябва да влезе в Закона за вероизповеданията. За мен това е много грешна теза. И ако някой си го мисли, хубаво е да не го предлага и да не се опитва, защото все пак това е доста чувствителен закон и да не стане така, че вместо да изпишем вежди, да извадим очите.
Но има нещо, което днес ми мина през мисълта и мога да го предложа на г-н Бисеров и даже, ако го приеме като идея, нямаме проблем да го внесем заедно. Вместо да правим „в непосредствена близост” и тя за различните градове е различна, например, аз вчера казах, че аз живея в Асеновград и съм оттам, а където живея има три църкви и около 6 параклиса, за които се сещам. Аз живея в стария квартал на Асеновград и най-близката църква е на 50 метра, а най-далечната е на 100-на и говоря за църкви и вие минавате покрай тях, като пътувате за Смолян и Пампорово. Там има три църкви и аз живея точно зад една от тях.
Аз искам да предложа на г-н Бисеров, тъй като така или иначе всичко се върти около кметовете, да дадем възможност на кметовете, защото вчера чу, че казах, когато чуя за забрана, малко съм скептичен, но да дадем възможност на кметовете да задължават митингуващите да си осигурят охрана. Просто този, който си прави митинг, да си осигури и охраната и в следващия момент и да си плати за нея. (Това го има.) Явно в случая това го няма. Много по-категорично това трябва да се направи. Аз не твърдя, че това е решение, но в тази посока да помислим и да подсилим този момент.
За разлика от втората точка, която си мислех, че беше хубаво да бъде подкрепена, защото доколкото виждам не е прилагана, а е имало достатъчно основание да бъде прилагана. Извинявайте, че се връщам към този въпрос. Но тук няма какво да се заблуждаваме. И МВР и Прокуратурата изобщо не си вършат работата в тази посока. А понякога си затварят не само едното око, а и двете. Но това е друга тема – минало заминало.
Това е моето мнение. Аз вчера се въздържах и днес пак ще се въздържа. Но има какво, според мен, да се доизкусури, образно казано, за да бъде полезно. И тук се каза, че те си осигуряват реда, но трябва да бъде задължително. Задължително наемат, назначават, плащат охраната.
Други изказвания? Няма. Гласуваме.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 154-01-52, внесен от Христо Бисеров на 27.05.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Десет „въздържали се”. Не се приема.
По четвърта точка – Разни.
Имате ли въпроси за т. Разни. Няма.
Благодаря, уважаеми колеги. Закривам заседанието.
Председател:
Йордан Бакалов
Стенограф-протоколчик:
(Д.Христова)
