Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
07/07/2011
СТЕНОГРАМА
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите
П Р О Т О К О Л
№ 8
Днес, 07.07.2011 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Министерството на физическото възпитание и спорта – Михаела Ковачева, експерт; от Национална спортна академия – проф. Кирил Андонов, заместник-ректор и Илиян Карапанов, юрисконсулт и народния представител Любен Корнезов, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Имаме кворум. Присъстват 13 от членовете на комисията.
Предлагам ви следния дневен ред:
1. Обсъждане на Национална гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територия, ползвана от Национална спортна академия „Васил Левски” в гр. Несебър, № ПГ-110-00-6, внесена от Инициативен комитет на 18.01.2011 г. с председател проф. Лъчезар Димитров.
2. Обсъждане на Законопроект за евтаназията, № 154-01-68, внесен от Любен Корнезов на 27.06.2011 г.
3. Разни.
По процедурен въпрос има думата г-н Лютфи.
Юнал Лютфи:
Г-н Председател, предлагам обсъждането на Законопроекта за евтаназията да бъде първа точка, понеже аз искам да взема участие в дебата, след което да отида в Комисия по външна политика и отбрана.
Моля колегите, ако е възможно, чисто процедурно, точка втора да стане точка първа.
Предс.Йордан Бакалов:
Колеги, приемате ли предложението на г-н Лютфи? (Да.) Добре.
При това положение започваме с точка първа - Обсъждане на Законопроект за евтаназията, № 154-01-68, внесен от Любен Корнезов на 27.06.2011 г.
Имате думата, г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Аз имам слабост към тази комисия, тъй като преди години съм бил член и председател на тази комисия и я нося в себе си.
Този закон, който ви предлагам, уважаеми колеги, е един тъжен закон. Но какво да се прави, никой не е вечен на тази земя. Дай Боже на всеки по-късно да си отиде от този грешен свят. Въпросът е как ще си отидем?
Понятие за евтаназията няма нито в България, нито в другите държави, където съм се ровил в литературата. В чл. 1, ал. 2 съм се опитал да дам дефиниция за евтаназията, като включвам и четирите вида евтаназия. Става въпрос за безнадеждно болни, тежко болни, агонизиращи хора.
Знаете, че в някои държави има евтаназия. В Швейцария от 1941 г. В Холандия, Белгия, Италия, Австралия, в няколко щата на Америка. В другите държави е забранено, както е и у нас.
Две думи ще кажа, защото журналистите ме питат няма ли опасност от злоупотреби, от извращения. Затова предвиждам този, който желае, тежко болният, неизлечимо болният, да даде писмено съгласие и то пред нотариус, лично пред нотариус, който ще трябва да завери подписа му, че това е неговата воля.
Второ, тази негова молба, заедно с медицинската документация ще трябва да бъде разгледана от една специална комисия, назначена от министъра на здравеопазването и от министъра на правосъдието. Предлагам тази комисия да се състои от пет човека, като трима са лекари и един от тях трябва да бъде задължително психиатър и двама юристи. Комисията винаги заседава в пълен състав и трябва да вземе решението си единодушно. Един да не е съгласен, не може да се вземе решение за евтаназия.
И третата степен на защита, ако мога така да се изразя, от евентуални извращения, е Върховният касационен съд, който заседава в петчленен състав с участието на прокурор. По-голяма юридическа защита от евентуална злоупотреба просто не е възможна.
Също предвиждам органите на евтаназирания по право да могат да бъдат трансплантирани на нуждаещи се граждани, ако органите могат да бъдат използвани за трансплантация. Така един живот ще спаси друг.
Знам, че въпросът е спорен. Той вечно е спорен - от древността до наши дни. Този закон нищо не налага. Този закон е желание, ако някой пожелае. Може никой да не пожелае. Но може някой да пожелае. Аз получавам писма. Едни ме проклинат, други ме подкрепят, но така е в живота.
Законът съм го писал само аз. Не ангажирам нито партия, нито парламентарна група, никой. Това е въпрос на виждане. Не дай си Боже на някой да му идва на главата. Благодаря ви.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате думата. Г-н Димов.
Иво Димов:
Г-н Председател,
Уважаеми г-н Корнезов,
Уважаеми колеги,
Аз ще се спра съвсем накратко не толкова на техническата част на проектозакона, който Вие предлагате, тъй като техническата част при съответно решение да се подкрепи този закон може да се коментира, обсъжда, да се вземат решения, ако има съгласие. По-скоро бих искал да засегна множеството етични и морали проблеми и самата дилема с поставянето на този законопроект.
Безспорен е фактът, че засягаме една чувствителна тема в българското общество, както с този, така и с предишния Ваш законопроект, който ние гледахме преди известно време и го отхвърлихме. Мисля, че законопроектът, който сега предлагате, трябва да бъде подложен на доста широка обществена дискусия и в тази връзка Вие споменахте няколко държави, в които има различни форми на евтаназия. Аз мисля, че в Италия няма. Може и да бъркам. Но в Белгия, Холандия и Люксембург, като в Холандия, ако не се лъжа, този закон е приет след 30 годишно обсъждане. Не знам дали колегите са запознати. Мисля, че нашето общество е недорасло или е общество, в което много трябва да се дебатира тази тема, тъй като и Вие сам казахте, че поражда много и различни противоречиви становища, мнения, дава различни сигнали по тази тема.
Съвсем накратко ще изразя мое мнение. Предполагам, че колегите ще се съгласят с мен, че евтаназията е убийство и то убийство, което е тежко престъпление, което се наказва с най-голямата строгост на закона. Мисля, че нито един човек и най-вече лекарите нямат морално право да унищожават един невинен човешки живот. Премахването на страданията не е начин за облекчаване на страданието. Още повече, тази евтаназия противоречи на Хипократовата клетва – заповедта „Не убивай!”. Според мен, тя може да има и лош ефект върху обществото, ако то не е достигнало до тази степен на развитие.
Като цяло, мисля, че всяко едно човешко същество, независимо от възраст, раса, пол, социално положение или потенциал е ценно.
Друго, което искам да спомена е, че в съвременното развитие на медицината в областта на контролиране на болката и правилната грижа дава съвсем възможност на безнадеждно болните да изпитват и да имат възможност да се облекчат, да нямат тези страдания, които в миналото са били съществена предпоставка за коментиране на тези неща.
И друго, евтаназията дава много власт в ръцете на лекаря. Вие самият казахте, че е поставян въпросът относно това дали няма да се спекулира с тази възможност и дали това няма да разруши доверието между лекар и пациенти и съответно да доведе до много и фатални необратими грешки.
Това са моите притеснения и искам да заявя, че аз ще се въздържа да подкрепя внесения законопроект. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Други? Красимира Симеонова.
Красимира Симеонова:
Уважаеми г-н Бакалов, аз искам да заявя, че няма да подкрепя този законопроект по много причини.
Преглеждайки всички становища виждам, че първо имаме становище, че българското общество, а и аз смятам така, не е готово за такъв дебат първо и едва след това да се приеме такова решение.
Преглеждайки становищата на различни защитни организации в областта на здравеопазването се вижда, че ние не правим разлика, не сме диференцирали понятието хронично болен, терминално болен, болен с мозъчна смърт, и при тези ситуации как ще постъпваме.
Не можем ние в днешното общество, при положение, че трябва преди всичко да направим огромни промени в здравеопазването и в здравната ни система, ние да кажем, че лекарят е този, който трябва да поеме на плещите си този товар да реши кога може да прекъсне живота на един човек. Имайки предвид и нещо друго, че в момента има много лекарства, не говорим само за морфина, медицината е напреднала достатъчно много, за да се дават на терминално болен лекарства за притъпяване на болката и за непристрастяване към болката. В обществото, което още не е узряло, ще се появи съмнение, че лекарят е този, който ще постъпи така както трябва.
Четох и становището на медицинските специалисти, които казват, как ще се реши за състоянието при деца, когато има тежки физически и психически увреждания и това, че когато имаме добър екип от психолози може едно болно дете да се усмихне и когато е в тежко физическо и психическо състояние. Т.е. ние сме ли сте тези, които можем да решим кога ще спре да живее един човек. За да опознаем смъртта, ние преди всичко трябва да опознаем живота.
Предвид това, че и в дирекция „Вероизповедания” казват, че не можем да приемем един такъв закон за доброволно прекъсване на живота от друг човек, мисля че ние не сме толкова вярващи, а не сме и толкова просветени, за да приемем едно прекъсване на живот като един етап от нашето развитие. Може би след дълъг процес на развитие на нашето общество на различни етапи, дори на излизане от икономическата криза, на развитие на здравеопазването и на образованието, просветлението може би ще настъпи такъв момент, но мисля, че не е сега, а не мога да кажа и в бъдеще кога може нашата страна да бъде готова да приеме един такъв тежък закон. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Лютфи.
Юнал Лютфи:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Г-н Корнезов, проблемът е преди всичко морално етичен. Слушах колегата от ГЕРБ, който каза, че евтаназията е вид убийство и съгласно юрисдикцията той е много тежко престъпление, наказуемо и т.н. Това е най-малкият проблем.
Този проблем, за който днес дискутира Комисията, е преди всичко морален. Той има както морално етичен, така и религиозен аспект. Животът е даден веднъж на човека, той е даден от твореца, създателя, уважаеми колеги. Българският народ като цяло – и християни и мюсюлмани, не са дълбоко вярващи. Това е нещастие. Това е много лошо. Но това е друга тема.
Г-н Корнезов, аз смятам, че човек трябва да се бори за живота и лекарите трябва да се борят за неговото спасяване. Нямаме право да прекъсваме под каквато и да е причина по изкуствен начин, с намесата, ако щете и на най-модерните лекарства, да прекъснем живота на човека.
Няма да се спирам и на това, че обществото не е узряло, а моралът в нашето общество като едно бедно общество каквото е българското, наистина това е едно сериозно обстоятелство да се злоупотреби с тази възможност. Примерно, терминално болният е наследник, богат човек и ако той е в кома, той не решава. Решават пълнолетните му деца и неговата съпруга. А представете си, че те искат бързо да наследят болния. Затова иде реч, колеги. Аз мисля, че днес не му е времето. Това, че Вие казвате, че има съд, че има петчленна комисия от трима лекари и двама юристи, всичко това според мен не звучи сериозно, не е гаранция, г-н Корнезов, че всичко ще се спази така както трябва.
Колеги, дори проблемът не е политически. Ние не сме го обсъждали. Всеки човек от 240 народни представители трябва да вземе решение сам, а не по парламентарни групи. Това е мое дълбоко убеждение и така ще бъде поне при нас в парламентарната група.
Аз също ще се въздържа по отношение на този законопроект. Благодаря ви за вниманието.
Красимира Симеонова:
Г-н Бакалов, само едно допълнение. Независимо каква евтаназия ще приемем, ако приемем че ще приложим, Вие казвате, че трябва да приемем, че човекът, на който ще му се случи това, ще бъде неговата естествена смърт. При наличие, че има активно участие на лекар, или някакъв екип, или решение от друг, аз смятам, че това не е естествената смърт на един човешки живот.
Предс.Йордан Бакалов:
Г-н Корнезов, накрая ще имате възможност да отговорите на въпроси, естествено ако имате желание. Други изказвания? Аспарух Стаменов.
Аспарух Стаменов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-н Корнезов,
Аз ще се съглася с доводите на досега говорилите колеги. Само искам да добавя още нещо в тази посока.
Вие, г-н Корнезов, правилно казахте, че има много определения на думата евтаназия и самият Вие сте се опитали да дадете някакво определение. Моето мнение е, че няма значение дали под думата „евтаназия” ще се включва нещо, което само по себе си може да я определи като нехристиянска, нехуманна, нечовешка. Това в края на краищата представлява едно убийство. Аз така го приемам. И мисля, че с това трябва да се приключат въобще всякакви по-нататъшни дебати, защото това е и моят аргумент. На въпроса би ли някой убил някого? Всяко нормално човешко същество, без някакви отклонения, би трябвало да отговори, че това не би трябвало да се случи. В тази връзка смятам, че не би трябвало да се прилага и евтаназията. Още повече, казва се, че в нашето общество не се е състоял такъв дебат. Аз не бих бил съвсем съгласен, защото в самата Конституция на страната правото на живот е гарантирано, а посегателството срещу човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.
„Чл. 28. Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.
Чл. 29. Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.”
Ако отидем към Наказателния кодекс – евтаназията е като форма на убийство и е наказуемо, според него. „Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода.”
Освен това, самоубийството не се преследва от закона, но подпомагането му е също престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.
„Който и по какъвто начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и преследва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода до три години.”
И още един закон бих искал да спомена. Това е Законът за здравето. Според Закона за здравето, който е приет от предходното Народно събрание, след едни много сериозни дебати в Народното събрание, в чл. 87 е записано: „Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие на пациента.”
Т.е. върху един пациент, за да бъдат приложени върху него всички действия от медицинския екип, той трябва да даде едно информирано съгласие. Следователно съществува и обратната хипотеза той да не даде такова съгласие. Т.е. човек сам би решил дали да бъде лекуван или да не бъде лекуван, което донякъде разрешава нещата, които Вие поставяте като изискване на този закон.
В този ред на мисли аз няма да подкрепя предложения от Вас закон, г-н Корнезов.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Други? Ако няма, аз ще кажа няколко неща.
Г-н Корнезов знае моето мнение, защото онзи ден имах възможността да му кажа. Аз няма да се въздържа, а ще гласувам против и то доста категорично против и в бъдеще време, колкото и такива закони да се внасят, никога няма да ги подкрепя. Защото наистина законът е морален. От морална гледна точка в края на краищата човешкият живот е даден от Бога и само той може да го отнеме. Това е морален проблем, който за мен определено е номер 1. Още повече, че аз членувам в християндемократическа партия, която изповядва точно тези ценности. Някой спомена, че тук няма определена политика на отделните партии. Напротив, нашата партия определено в тази посока има решение и то е категорично против евтаназията.
Не искам да коментирам за това дали обществото е подготвено, колко морално и колко не, но като председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, според мен това е нарушение на правата на човека, независимо, че човекът е в безпомощно състояние или в състояние, в което може да разсъждава. Това е първо. Второ, от жалбите, които получавам, в повечето от тях, а и г-н Корнезов много добре ги знае, защото преди време и той ги е получавал, доста често има спорове, бих казал в по-голямата си част са жалби за спорове от материално естество, което донякъде може да катализира определени процеси към определени хора, които са в добро здравословно състояние. Така че това действително е въпрос много сериозен. Според мен, на този закон никога няма да му дойде времето. Поне аз така си мисля. Това, което зависи от мен е, че никога няма да му дойде времето. Аз имам много мой познати и приятели, които въпреки, че както се казва „са отписани”, но в един момент се получава някакъв шанс и този шанс се дава на човека и след това той живее. Защо трябва да му прекъсваме живота? Никой не знае кога, откъде и от кой ще получи шанса оттук нататък за живот. Мога да дам такива примери, но мисля, че не е нужно да занимавам Комисията.
Завършвам с това, с което започнах. Животът сме си го получили от Господ и Господ е този, който ще ни го отнеме, когато реши. И едни по-рано, други – по-късно. Там ред няма. Това е моето мнение. Аз ще гласувам „против”.
Г-н Корнезов, ако искате нещо да кажете, заповядайте. Но не го приемай като последна дума на осъден. Имате думата.
Любен Корнезов:
Аз благодаря на колегите. Разбирам вашите мнения, двоумения ако щете. Това е един спорен закон. Тук не може да има победители и победени. Всеки да гласува така, както го разбира.
Но този закон не се отнася тук за нас и сега. Но ако отидем в една от болниците в София, ще видите какво става. Нека там да питаме.
Предс.Йордан Бакалов:
Това, което г-н Корнезов го каза, чул го Господ и действително дано да не касае никой в тази зала.
Подлагам на гласуване Законопроекта за евтаназията, № 154-01-68, внесен от Любен Корнезов на 27.06.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Единадесет „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Не се приема.
Благодаря на г-н Корнезов.
По втора точка - Обсъждане на Национална гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територия, ползвана от Национална спортна академия „Васил Левски” в гр. Несебър, № ПГ-110-00-6, внесена от Инициативен комитет на 18.01.2011 г. с председател проф. Лъчезар Димитров.
По тази точка присъстват проф. Кирил Андонов, зам.ректор на НСА и Илиян Карапанев, юрисконсулт на НСА и от Министерството на физическото възпитание и спорта Михаела Ковачева, експерт.
Давам ви думата накратко да представите гражданската инициатива като подписка. Убеден съм, че колегите са много добре запознати. И както се казва, с каквото можем да помогнем. Заповядайте.
Илиян Карапанов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Благодарим, че ни поканихте, за да представим нашите мотиви за предприемане на законови мерки, за да се запази държавната собственост върху Водната база, която се намира в гр. Несебър и същата се владее и стопанисва от 1974 г. от Национална спортна академия „Васил Левски”. В тази база през лятото всички студенти от І до ІV курс преминават най-различни форми на обучение кат плуване, тренировки, водни спортове с кану, моторни лодки и други. В тази база се съхраняват и 50 броя модерни моторни лодки, кану и други водни съдове.
Проблемът ни е свързан с това, че в тази територия, която стопанисваме от началото на влизане в сила на Закона за собствеността и земеделските земи, се възстановяват имоти на частни лица, а също така и община Несебър е актувала теренът като частна общинска собственост и е предоставила разрешение за строеж на някои части от терена. На този терен вече има изградени няколко хотела, като за единия в полза на Национална спортна академия „Васил Левски” е издаден изпълнителен лист този хотел да бъде премахнат, а владението върху него да бъде предадено на Национална спортна академия, което ни дава надежда, че с доказателствата, с които разполагаме, се вижда, че тази земя е държавна.
Представили сме на Комисията и сега също ще ви представя доказателства, с които разполагаме, като ви моля само да акцентирам върху някои от тях съвсем накратко. Първият документ е от 1909 г., в бр. 49 на Държавен вестник е публикуван Законът за народното просвещение. С този закон се урежда въпросът за училищните фондове, като целта е била всяка една община и населено място да отдели определена земя за подпомагане на местните училища. На по-късен етап, в Държавен вестник от 1914 г. с Указ на Царя е одобрен протокол, с който 600 дка са отделени в полза на този училищен фонд.
Имаме протокол от 1923 г. на Училищното настоятелство в Несебър, с който е решено да се предоставят тези имоти на завзелите ги лица срещу определена рента, като тя е била 7% от добитата реколта на годината. На по-късен етап – 1939 г. се отчуждава от Училищното настоятелство имот в полза на войската. Това отчуждение от Училищното настоятелство говори, че действително тази земя не е била частна и общинска, тя е била на самото Училищно настоятелство. През 1949 г. също комисия, назначена от Министерството на отбраната, е установила, че 336 дка в местност „Кокалу” са собственост на българския училищен фонд.
Представили сме и един план на Черноморското крайбрежие от 1956 г., който досега не ни беше известен и не е представян в съдебните дела, които сме водили като Национална спортна академия с община Несебър и частни лица от страна на местната община, от който е видно, че по-голям част от този имот е празен – няма номер и собственик. През 1975-1985 г. е изработен кадастрален план, в който са включени оградата на терена, който стопанисваме и съответно сгради, игрища и т.н., които са били по всяка вероятност заснети от въздуха, и този кадастрален план също се укриваше допреди няколко месеца от общината. Не го даваше на съдебни заседания, не го е представяла на никой.
Имаме и две решения, които са в полза на Национална спортна академия, с които съдът установи, че действително собствеността е държавна. Има и решение, което за по-голямата част от терена, съдът постанови, че държавата не е доказала тази собственост и на това нещо се позовават община Несебър и частните лица, на които е възстановена собствеността. В самото решение съдът казва, че той не е разглеждал документите за собственост на тези частни лица, тъй като държавата не е успяла да докаже собствеността си.
С оглед горните проблеми, които имахме, беше издадено Решение № 84 на Министерския съвет от 2010 г., с което обектът беше обявен за обект с национално значение. Целта беше министърът на регионалното развитие и благоустройството да издаде заповед за изработване на подробен устройствен план, с който да се мине към отчуждаване на възстановените земи, за да може да се обособи един що-годе нормален терен за ползване от студентите и другите практикуващи различни спортове в тази база, тъй като има опасност, ако не се случат нещата в близко бъдеще, там да бъде застроено с частни хотели, които да преградят достъпа до плажа, да преградят достъпа даже дори и до базата, защото имотите са разположени върху алеите, върху зелените площи, засадени борове, тополи и т.н.
Затова се обръщаме към Народното събрание и към вас да подкрепите тази инициатива, за да могат да бъдат създадени някакви законови текстове, с които да бъде уреден този въпрос от страна на държавните институции, за да се запази този имот в полза на поколенията и на държавата. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Заповядайте, проф. Андонов.
Проф. Кирил Андонов:
Искам само да добавя, че през 2002 г., когато общината актува тази държавна собственост като частна общинска собственост, тогава реалните реститути са били трима, а към 2010 г. наброяват 40. Това е факт.
И още един факт. Преди да влезем в Правната комисия, беше петък, няма да го забравя никога, в четвъртък арестуваха съдия Вълков именно за голямата злоупотреба, която направи с имот точно намиращ се пред общежитието на Водната учебна база – Несебър. Това е един имот от 12 дка, много апетитен, където е плацът, където се събират студентите и се дават указания сутрин, за да тръгнат към занятията, той с подправени документи чрез майка си придобива тези 12 дка за символичната сума 12 000 лв. и я продава за 2 200 000 евро. В момента, в който ги изповядва пред нотариуса, го хващат в тази измама. Това е доказана измама.
Искам още да кажа, че много голяма част от имотите там, които са предоставени на така наречените „реститути”, са придобити по криминален начин. Значи пред очите на държавата се извършва една кражба на държавната собственост и ние сме застанали пред вас с ясното съзнание да подкрепим тази държавна собственост да остане в полза на държавата, в полза на младите хора. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате думата. Иво Димов и след това г-н Радославов.
Иво Димов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Аз напълно подкрепям и адмирирам борбата на Национална спортна академия за запазване на този уникален, бих казал, защото съм ходил там и смея да твърдя, че наистина мястото, разположението, базата е уникална. Тя няма аналог мисля в цяла Европа. Тя за това е апетитна и желана. Там се развиват доста видове спортове. Така че аз напълно подкрепям тази гражданска инициатива за предприемане на законови мерки. Друг е въпросът, че ние като Комисия освен да подкрепим тази инициатива, в момента нямаме други правомощия.
Трябва да направим разграничение, че законовите разпоредби и начина на осъществяване на тези мерки може да дойдат от Министерския съвет, респективно от съответните министерства и от самите народни представители, които имат право да внесат необходимите промени.
Колеги са запознати и аз съм запознат със случая като член на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, но искам да споделя с вас, че преди месец и половина в един ЗИД на Закона за физическото възпитание и спорта и по точно в чл. 47а, заедно с колеги внесохме промени, които касаят точно тези текстове и по-специално съоръженията с национално значение. Аз ще ви прочета текста, за да видите какво е направено в тази връзка в Закона за физическото възпитание и спорта.
„Спортните обекти и съоръжения с национално значение са обекти и съоръжения държавна или общинска собственост, или собственост на търговски дружества, в които едноличен собственик на капитала е държавата или общината, които служат за трайно задоволяване на общо национални потребности в областта на физическото възпитание и спорта и трябва да отговарят най-малко на едно от следните условия.”
Тук отварям скоба и ще прочета условието, на което отговаря, според мен, базата в Несебър.
„1. Предназначени са за учебно тренировъчна дейност и се използват от спортни федерации за развитие на спорт за високо спортно майсторство.”
Т.е. с решението на Министерския съвет от февруари 2010 г. тези текстове не фигурираха. Т.е. с промените в Закона за физическото възпитание и спорта съответно се дава възможност на Министерския съвет да прегласува това свое решение и то да не бъде атакувано във Върховния административен съд. Това е стъпката, която досега е направена в последните няколко месеца.
От друга страна, аз мисля, че подкрепяйки тази гражданска инициатива ние развързваме ръцете и даваме възможност на съответните компетентни органи в лицето на Министерството на регионалното развитие и благоустройството още един път да огледа необходимите текстове и да даде становище и предложения, които през Министерския съвет да бъдат входирани в Народното събрание.
Още един път заявявам, че подкрепям не с едната, а с двете ръце тази инициатива. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-жа Ковачева.
Михаела Ковачева:
Само искам да поясня, че е навременно това допълнение в Закона за физическото възпитание и спорта, направено в началото на тази година. Искам да ви заостря вниманието, че Законът за физическото възпитание и спорта предприе каквото можеше по закона по отношение на този проблем на Национална спортна академия. В края на 2009 г. беше изготвен един доклад от г-н Свилен Нейков до премиера с няколко предложения, които бяха одобрени от премиера и някои от министерствата взеха отношение и предприеха действия.
Мисля, че този проблем, пред който е изправена Националната спортна академия относно собствеността на терена около базата, няма разрешение от нормите на Закона за физическото възпитание и спорта. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Радославов.
Александър Радославов:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги и представители на Инициативния комитет, аз ще подкрепя и подкрепям вашата инициатива, защото и аз съм бивш спортист и съм бил състезател по фехтовка на млади години и знам какви възможности имаха и особено студентската младеж за спортуване.
Аз мисля, че през тези 20 години една от големите ни слабости е, че допуснахме и в училище и в университетите, нямам предвид Спортната академия, действително все по-малко младежи да спортуват активно и затова няма защо да се чудим, че виждаме по улиците дебеланковци, а да не говорим, че наркомания, алкохолизъм и още други такива – това са едни такива недъзи. Чудя се след като в много отношения копираме Съединените американски щати, там например няма университет или колеж, който да няма прекрасна спортна база, а да не говорим за плувните басейни. Мисля, че всички народни представители сме абсолютно длъжни да подкрепим Инициативния комитет и да мислим държавнически. Защото България винаги се е славила като голяма сила в спорта и мисля, че до голяма степен се знае за България от различни поколения на планетата Земя благодарение именно на българските спортисти. По-малко се знае за учени и хора на културата.
Мисля, че ние като Комисия сме длъжни да подкрепим Гражданската инициатива и аз я подкрепям. Каквото трябва, готов съм колеги, като имам предвид тези, които досега са внесли предложението, ако се налага още нещо да се прави, аз съм готов да участвам на драго сърце в такъв екип, за да довършим каквото трябва и да подпомогнем да се реализира това.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Лютфи.
Юнал Лютфи:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Колеги, аз се запознах с документацията. По принцип споделям позициите и мислите на колегите, които се изказаха досега.
Аз мисля, че е крайно време да забраним или да преустановим тази порочна практика държавна собственост с помощта на правораздавателните структури и органи да се ощетяват спортни комплекси и спортни училища и т.н. Това е престъпление, колеги. Точно сега ние трябва да дадем рамо на подобни инициативи. Защото спортът има нужда от нашата подкрепа и не само морална подкрепа и да заявяваме, че нищо конкретно от нас не зависи. Аз мисля, че ако ние проследим не като Комисия, а да определим един-двама колеги, които с помощта на министъра на образованието, който има ясна позиция, с помощта на министъра на регионалното развитие и благоустройството, да задвижим механизма, за да се реши този проблем. Защото, ако оставим само Националната спортна академия да се занимава с него, няма да стане. Познавам много добре нещата. 22 години съм в тази политика. Знам апетитите към крайморските терени и т.н. Наистина трябва да направим всичко необходимо да спасим тази база.
Аз ще подкрепя тази инициатива и ще гласувам „за”.
Предс.Йордан Бакалов:
Други колеги? Ако няма, да кажа и аз няколко думи.
Определено апетитите, особено на морето, са много сериозни. Моето лично мнение е, че ние зорлем и сами си унищожихме туризма и природата. И ако ви прави впечатление в последно време прекалено много българи започнаха да пътуват в чужбина, а не отиват в нашите курорти поради простата причина и поради тези големи мераци на така наречените „инвеститори”, а пък бил той понякога и съдия по тези дела. Естествено е, че това на тях в личен план явно им носи печалба и то много сериозна, но в същото време за страната не носи почти нищо. Защото в България може да се каже, че е най-долнопробният туризъм. И това го казвам съвсем отговорно. Идват хора за развлекателен туризъм, да не кажа нещо по-силно, вместо да развиваме елитния, по-скъпия и всичко останало.
Националната спортна академия, за голямо съжаление, е попаднала в полезрението точно на такива „инвеститори”. Защото, когато Фердинанд им е подарявал земята, е решил, че на този нос трябва да има една академия или един лагер за подготовка на елитни спортисти. Естествено, че това няма как да не бъде атрактивно, интересно и някои с шмекерлъци се опитват да вземат територията и фактически земята на Националната спортна академия, което означава, че ако се допусне това, Националната спортна академия ще остане само с един крак. Т.е. учебни зали с игрищата, които има около тях, но никога база, в която ще могат да се подготвят спортисти. И няма защо да се чудим, че в последно време лека полека има отстъпление по тези спортове.
Аз не съм съгласен с едно нещо от предишните изказващи се, че ние нямаме кой знае какви функции. Напротив, ние затова сме парламент и решението, което ще го взимаме, министърът на регионалното развитие, защото явно той трябва да е водещ, има два месеца срок по Закона за административно-процесуалния кодекс, и в момента, в който се вземе решението, ние сме хората, които можем да го попитаме защо след два месеца не е издал най-малкото заповед, за да се изготви кадастралният план.
И за да не бъда много голословен, защото се оказва, че днес и двете точки с пълно единодушие се подкрепят, ще ви прочета решението, което ви предлагам да гласуваме.
„1. Приема за сведение направените предложения от Националната гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територията, ползвана от Националната спортна академия „Васил Левски”-град Несебър, № ПГ-110-00-6, внесена от Инициативен комитет на 18.01.2011 г. в Народното събрание.
2. Подписката, становището и предложените допълнително копия на документи да бъдат изпратени на министъра на регионалното развитие и благоустройството за изготвяне съвместно с министъра на образованието, младежта и науката и министъра на физическото възпитание и спорта на законодателни промени, в които да бъдат уредени поставените в гражданската инициатива въпроси.”
От това по-ясно и категорично не може да бъде. Днес сме 7 юли, което ще рече, че на 7 септември, ако не е издал поне заповедта за процедура, ние сме си в правото да питаме защо?
Който е съгласен с така предложеното решение, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря ви.
Извън решението има думата г-н Пашев.
Илия Пашев:
Уважаеми г-н Председател,
Колеги, аз искам да поставя един такъв въпрос. Защо само тази база сте решили да я направите така функционална и да се ползва от Националната спортна академия. В Пловдив се води голяма борба Гребната база да се закупи от известни лица. По този начин ще бъде унищожен този спорт в Пловдив. Също така има база в Асеновград, която в момента е изоставена и не се ползва от никой.
Защо не направите една стратегия за всички тези бази, които на времето са били цветущи и са подготвяли кадри и то добри кадри – в Асеновград спортът е развит – щанги, борба, но всичко е занемарено. Защо трябва да се прави всичко на парче. Бих казал, че трябва да има една национална стратегия.
Аз препоръчвам да огледате всички спортни бази на територията на България и да направите една стратегия и по начина, по който направихме тази точка, всички те да се възстановят, тъй като виждате младежта в България как е организирана и как спортува. Това е една препоръка от моя страна. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Това е по-скоро препоръка към г-жа Ковачева.
Г-жо Ковачева, хубаво е да предадете тази препоръка на министъра.
Михаела Ковачева:
Да, разбира се. Общо за системата на спорта, когато има отправени въпроси, трябва да се съобразяваме и по отношение на собствеността.
Спортните имоти и съоръжения, които са предоставени за управление на министъра на физическото възпитание и спорта са строго определени в едно приложение към Устройствения правилник. За тях можем подробно да дадем отговори на всякакви въпроси.
Тези спортни обекти, за които Вие говорите в Пловдив и Асеновград, вероятно са общинска собственост и там предимно трябва да искаме отговор от община Пловдив и община Асеновград като собственици на имоти и след това по отношение на спортния характер да отговорим.
Това е моят отговор. Защото при една разработена стратегия, която предстои, ще намерят отражение всички въпроси, които поставихте.
Иво Димов:
Да допълня в отговор на въпроса на колегата. Стратегията за развитието на спорта в следващите 10 години беше внесена в Комисията по образованието, наука и въпросите на децата, младежта и спорта, след което беше оттеглена поради редица пропуски. В момента, доколкото аз съм запознат, след преработването й, което отне няколко месеца – може би три-четири месеца, в съвсем различен вид ще бъде предложена за разглеждане в нашата комисия и тогава ще има ясна стратегия относно развитието на всички видове спорт и съответните спортни бази. Друг е въпросът, че колегите от Националната спортна академия коментират това, което си е тяхно като собственост. Другото, на което е като принципал Министерството на физическото възпитание и спорта, са съвсем различни правомощия.
Предс. Йордан Бакалов:
Колеги, предлагам да спрем дотук. Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.
Председател:
Йордан Бакалов
Стенограф-протоколчик:
Д.Христова
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите
П Р О Т О К О Л
№ 8
Днес, 07.07.2011 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Министерството на физическото възпитание и спорта – Михаела Ковачева, експерт; от Национална спортна академия – проф. Кирил Андонов, заместник-ректор и Илиян Карапанов, юрисконсулт и народния представител Любен Корнезов, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Имаме кворум. Присъстват 13 от членовете на комисията.
Предлагам ви следния дневен ред:
1. Обсъждане на Национална гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територия, ползвана от Национална спортна академия „Васил Левски” в гр. Несебър, № ПГ-110-00-6, внесена от Инициативен комитет на 18.01.2011 г. с председател проф. Лъчезар Димитров.
2. Обсъждане на Законопроект за евтаназията, № 154-01-68, внесен от Любен Корнезов на 27.06.2011 г.
3. Разни.
По процедурен въпрос има думата г-н Лютфи.
Юнал Лютфи:
Г-н Председател, предлагам обсъждането на Законопроекта за евтаназията да бъде първа точка, понеже аз искам да взема участие в дебата, след което да отида в Комисия по външна политика и отбрана.
Моля колегите, ако е възможно, чисто процедурно, точка втора да стане точка първа.
Предс.Йордан Бакалов:
Колеги, приемате ли предложението на г-н Лютфи? (Да.) Добре.
При това положение започваме с точка първа - Обсъждане на Законопроект за евтаназията, № 154-01-68, внесен от Любен Корнезов на 27.06.2011 г.
Имате думата, г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Аз имам слабост към тази комисия, тъй като преди години съм бил член и председател на тази комисия и я нося в себе си.
Този закон, който ви предлагам, уважаеми колеги, е един тъжен закон. Но какво да се прави, никой не е вечен на тази земя. Дай Боже на всеки по-късно да си отиде от този грешен свят. Въпросът е как ще си отидем?
Понятие за евтаназията няма нито в България, нито в другите държави, където съм се ровил в литературата. В чл. 1, ал. 2 съм се опитал да дам дефиниция за евтаназията, като включвам и четирите вида евтаназия. Става въпрос за безнадеждно болни, тежко болни, агонизиращи хора.
Знаете, че в някои държави има евтаназия. В Швейцария от 1941 г. В Холандия, Белгия, Италия, Австралия, в няколко щата на Америка. В другите държави е забранено, както е и у нас.
Две думи ще кажа, защото журналистите ме питат няма ли опасност от злоупотреби, от извращения. Затова предвиждам този, който желае, тежко болният, неизлечимо болният, да даде писмено съгласие и то пред нотариус, лично пред нотариус, който ще трябва да завери подписа му, че това е неговата воля.
Второ, тази негова молба, заедно с медицинската документация ще трябва да бъде разгледана от една специална комисия, назначена от министъра на здравеопазването и от министъра на правосъдието. Предлагам тази комисия да се състои от пет човека, като трима са лекари и един от тях трябва да бъде задължително психиатър и двама юристи. Комисията винаги заседава в пълен състав и трябва да вземе решението си единодушно. Един да не е съгласен, не може да се вземе решение за евтаназия.
И третата степен на защита, ако мога така да се изразя, от евентуални извращения, е Върховният касационен съд, който заседава в петчленен състав с участието на прокурор. По-голяма юридическа защита от евентуална злоупотреба просто не е възможна.
Също предвиждам органите на евтаназирания по право да могат да бъдат трансплантирани на нуждаещи се граждани, ако органите могат да бъдат използвани за трансплантация. Така един живот ще спаси друг.
Знам, че въпросът е спорен. Той вечно е спорен - от древността до наши дни. Този закон нищо не налага. Този закон е желание, ако някой пожелае. Може никой да не пожелае. Но може някой да пожелае. Аз получавам писма. Едни ме проклинат, други ме подкрепят, но така е в живота.
Законът съм го писал само аз. Не ангажирам нито партия, нито парламентарна група, никой. Това е въпрос на виждане. Не дай си Боже на някой да му идва на главата. Благодаря ви.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате думата. Г-н Димов.
Иво Димов:
Г-н Председател,
Уважаеми г-н Корнезов,
Уважаеми колеги,
Аз ще се спра съвсем накратко не толкова на техническата част на проектозакона, който Вие предлагате, тъй като техническата част при съответно решение да се подкрепи този закон може да се коментира, обсъжда, да се вземат решения, ако има съгласие. По-скоро бих искал да засегна множеството етични и морали проблеми и самата дилема с поставянето на този законопроект.
Безспорен е фактът, че засягаме една чувствителна тема в българското общество, както с този, така и с предишния Ваш законопроект, който ние гледахме преди известно време и го отхвърлихме. Мисля, че законопроектът, който сега предлагате, трябва да бъде подложен на доста широка обществена дискусия и в тази връзка Вие споменахте няколко държави, в които има различни форми на евтаназия. Аз мисля, че в Италия няма. Може и да бъркам. Но в Белгия, Холандия и Люксембург, като в Холандия, ако не се лъжа, този закон е приет след 30 годишно обсъждане. Не знам дали колегите са запознати. Мисля, че нашето общество е недорасло или е общество, в което много трябва да се дебатира тази тема, тъй като и Вие сам казахте, че поражда много и различни противоречиви становища, мнения, дава различни сигнали по тази тема.
Съвсем накратко ще изразя мое мнение. Предполагам, че колегите ще се съгласят с мен, че евтаназията е убийство и то убийство, което е тежко престъпление, което се наказва с най-голямата строгост на закона. Мисля, че нито един човек и най-вече лекарите нямат морално право да унищожават един невинен човешки живот. Премахването на страданията не е начин за облекчаване на страданието. Още повече, тази евтаназия противоречи на Хипократовата клетва – заповедта „Не убивай!”. Според мен, тя може да има и лош ефект върху обществото, ако то не е достигнало до тази степен на развитие.
Като цяло, мисля, че всяко едно човешко същество, независимо от възраст, раса, пол, социално положение или потенциал е ценно.
Друго, което искам да спомена е, че в съвременното развитие на медицината в областта на контролиране на болката и правилната грижа дава съвсем възможност на безнадеждно болните да изпитват и да имат възможност да се облекчат, да нямат тези страдания, които в миналото са били съществена предпоставка за коментиране на тези неща.
И друго, евтаназията дава много власт в ръцете на лекаря. Вие самият казахте, че е поставян въпросът относно това дали няма да се спекулира с тази възможност и дали това няма да разруши доверието между лекар и пациенти и съответно да доведе до много и фатални необратими грешки.
Това са моите притеснения и искам да заявя, че аз ще се въздържа да подкрепя внесения законопроект. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Други? Красимира Симеонова.
Красимира Симеонова:
Уважаеми г-н Бакалов, аз искам да заявя, че няма да подкрепя този законопроект по много причини.
Преглеждайки всички становища виждам, че първо имаме становище, че българското общество, а и аз смятам така, не е готово за такъв дебат първо и едва след това да се приеме такова решение.
Преглеждайки становищата на различни защитни организации в областта на здравеопазването се вижда, че ние не правим разлика, не сме диференцирали понятието хронично болен, терминално болен, болен с мозъчна смърт, и при тези ситуации как ще постъпваме.
Не можем ние в днешното общество, при положение, че трябва преди всичко да направим огромни промени в здравеопазването и в здравната ни система, ние да кажем, че лекарят е този, който трябва да поеме на плещите си този товар да реши кога може да прекъсне живота на един човек. Имайки предвид и нещо друго, че в момента има много лекарства, не говорим само за морфина, медицината е напреднала достатъчно много, за да се дават на терминално болен лекарства за притъпяване на болката и за непристрастяване към болката. В обществото, което още не е узряло, ще се появи съмнение, че лекарят е този, който ще постъпи така както трябва.
Четох и становището на медицинските специалисти, които казват, как ще се реши за състоянието при деца, когато има тежки физически и психически увреждания и това, че когато имаме добър екип от психолози може едно болно дете да се усмихне и когато е в тежко физическо и психическо състояние. Т.е. ние сме ли сте тези, които можем да решим кога ще спре да живее един човек. За да опознаем смъртта, ние преди всичко трябва да опознаем живота.
Предвид това, че и в дирекция „Вероизповедания” казват, че не можем да приемем един такъв закон за доброволно прекъсване на живота от друг човек, мисля че ние не сме толкова вярващи, а не сме и толкова просветени, за да приемем едно прекъсване на живот като един етап от нашето развитие. Може би след дълъг процес на развитие на нашето общество на различни етапи, дори на излизане от икономическата криза, на развитие на здравеопазването и на образованието, просветлението може би ще настъпи такъв момент, но мисля, че не е сега, а не мога да кажа и в бъдеще кога може нашата страна да бъде готова да приеме един такъв тежък закон. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Лютфи.
Юнал Лютфи:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Г-н Корнезов, проблемът е преди всичко морално етичен. Слушах колегата от ГЕРБ, който каза, че евтаназията е вид убийство и съгласно юрисдикцията той е много тежко престъпление, наказуемо и т.н. Това е най-малкият проблем.
Този проблем, за който днес дискутира Комисията, е преди всичко морален. Той има както морално етичен, така и религиозен аспект. Животът е даден веднъж на човека, той е даден от твореца, създателя, уважаеми колеги. Българският народ като цяло – и християни и мюсюлмани, не са дълбоко вярващи. Това е нещастие. Това е много лошо. Но това е друга тема.
Г-н Корнезов, аз смятам, че човек трябва да се бори за живота и лекарите трябва да се борят за неговото спасяване. Нямаме право да прекъсваме под каквато и да е причина по изкуствен начин, с намесата, ако щете и на най-модерните лекарства, да прекъснем живота на човека.
Няма да се спирам и на това, че обществото не е узряло, а моралът в нашето общество като едно бедно общество каквото е българското, наистина това е едно сериозно обстоятелство да се злоупотреби с тази възможност. Примерно, терминално болният е наследник, богат човек и ако той е в кома, той не решава. Решават пълнолетните му деца и неговата съпруга. А представете си, че те искат бързо да наследят болния. Затова иде реч, колеги. Аз мисля, че днес не му е времето. Това, че Вие казвате, че има съд, че има петчленна комисия от трима лекари и двама юристи, всичко това според мен не звучи сериозно, не е гаранция, г-н Корнезов, че всичко ще се спази така както трябва.
Колеги, дори проблемът не е политически. Ние не сме го обсъждали. Всеки човек от 240 народни представители трябва да вземе решение сам, а не по парламентарни групи. Това е мое дълбоко убеждение и така ще бъде поне при нас в парламентарната група.
Аз също ще се въздържа по отношение на този законопроект. Благодаря ви за вниманието.
Красимира Симеонова:
Г-н Бакалов, само едно допълнение. Независимо каква евтаназия ще приемем, ако приемем че ще приложим, Вие казвате, че трябва да приемем, че човекът, на който ще му се случи това, ще бъде неговата естествена смърт. При наличие, че има активно участие на лекар, или някакъв екип, или решение от друг, аз смятам, че това не е естествената смърт на един човешки живот.
Предс.Йордан Бакалов:
Г-н Корнезов, накрая ще имате възможност да отговорите на въпроси, естествено ако имате желание. Други изказвания? Аспарух Стаменов.
Аспарух Стаменов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-н Корнезов,
Аз ще се съглася с доводите на досега говорилите колеги. Само искам да добавя още нещо в тази посока.
Вие, г-н Корнезов, правилно казахте, че има много определения на думата евтаназия и самият Вие сте се опитали да дадете някакво определение. Моето мнение е, че няма значение дали под думата „евтаназия” ще се включва нещо, което само по себе си може да я определи като нехристиянска, нехуманна, нечовешка. Това в края на краищата представлява едно убийство. Аз така го приемам. И мисля, че с това трябва да се приключат въобще всякакви по-нататъшни дебати, защото това е и моят аргумент. На въпроса би ли някой убил някого? Всяко нормално човешко същество, без някакви отклонения, би трябвало да отговори, че това не би трябвало да се случи. В тази връзка смятам, че не би трябвало да се прилага и евтаназията. Още повече, казва се, че в нашето общество не се е състоял такъв дебат. Аз не бих бил съвсем съгласен, защото в самата Конституция на страната правото на живот е гарантирано, а посегателството срещу човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.
„Чл. 28. Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.
Чл. 29. Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.”
Ако отидем към Наказателния кодекс – евтаназията е като форма на убийство и е наказуемо, според него. „Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода.”
Освен това, самоубийството не се преследва от закона, но подпомагането му е също престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.
„Който и по какъвто начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и преследва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода до три години.”
И още един закон бих искал да спомена. Това е Законът за здравето. Според Закона за здравето, който е приет от предходното Народно събрание, след едни много сериозни дебати в Народното събрание, в чл. 87 е записано: „Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие на пациента.”
Т.е. върху един пациент, за да бъдат приложени върху него всички действия от медицинския екип, той трябва да даде едно информирано съгласие. Следователно съществува и обратната хипотеза той да не даде такова съгласие. Т.е. човек сам би решил дали да бъде лекуван или да не бъде лекуван, което донякъде разрешава нещата, които Вие поставяте като изискване на този закон.
В този ред на мисли аз няма да подкрепя предложения от Вас закон, г-н Корнезов.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Други? Ако няма, аз ще кажа няколко неща.
Г-н Корнезов знае моето мнение, защото онзи ден имах възможността да му кажа. Аз няма да се въздържа, а ще гласувам против и то доста категорично против и в бъдеще време, колкото и такива закони да се внасят, никога няма да ги подкрепя. Защото наистина законът е морален. От морална гледна точка в края на краищата човешкият живот е даден от Бога и само той може да го отнеме. Това е морален проблем, който за мен определено е номер 1. Още повече, че аз членувам в християндемократическа партия, която изповядва точно тези ценности. Някой спомена, че тук няма определена политика на отделните партии. Напротив, нашата партия определено в тази посока има решение и то е категорично против евтаназията.
Не искам да коментирам за това дали обществото е подготвено, колко морално и колко не, но като председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, според мен това е нарушение на правата на човека, независимо, че човекът е в безпомощно състояние или в състояние, в което може да разсъждава. Това е първо. Второ, от жалбите, които получавам, в повечето от тях, а и г-н Корнезов много добре ги знае, защото преди време и той ги е получавал, доста често има спорове, бих казал в по-голямата си част са жалби за спорове от материално естество, което донякъде може да катализира определени процеси към определени хора, които са в добро здравословно състояние. Така че това действително е въпрос много сериозен. Според мен, на този закон никога няма да му дойде времето. Поне аз така си мисля. Това, което зависи от мен е, че никога няма да му дойде времето. Аз имам много мой познати и приятели, които въпреки, че както се казва „са отписани”, но в един момент се получава някакъв шанс и този шанс се дава на човека и след това той живее. Защо трябва да му прекъсваме живота? Никой не знае кога, откъде и от кой ще получи шанса оттук нататък за живот. Мога да дам такива примери, но мисля, че не е нужно да занимавам Комисията.
Завършвам с това, с което започнах. Животът сме си го получили от Господ и Господ е този, който ще ни го отнеме, когато реши. И едни по-рано, други – по-късно. Там ред няма. Това е моето мнение. Аз ще гласувам „против”.
Г-н Корнезов, ако искате нещо да кажете, заповядайте. Но не го приемай като последна дума на осъден. Имате думата.
Любен Корнезов:
Аз благодаря на колегите. Разбирам вашите мнения, двоумения ако щете. Това е един спорен закон. Тук не може да има победители и победени. Всеки да гласува така, както го разбира.
Но този закон не се отнася тук за нас и сега. Но ако отидем в една от болниците в София, ще видите какво става. Нека там да питаме.
Предс.Йордан Бакалов:
Това, което г-н Корнезов го каза, чул го Господ и действително дано да не касае никой в тази зала.
Подлагам на гласуване Законопроекта за евтаназията, № 154-01-68, внесен от Любен Корнезов на 27.06.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Единадесет „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Не се приема.
Благодаря на г-н Корнезов.
По втора точка - Обсъждане на Национална гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територия, ползвана от Национална спортна академия „Васил Левски” в гр. Несебър, № ПГ-110-00-6, внесена от Инициативен комитет на 18.01.2011 г. с председател проф. Лъчезар Димитров.
По тази точка присъстват проф. Кирил Андонов, зам.ректор на НСА и Илиян Карапанев, юрисконсулт на НСА и от Министерството на физическото възпитание и спорта Михаела Ковачева, експерт.
Давам ви думата накратко да представите гражданската инициатива като подписка. Убеден съм, че колегите са много добре запознати. И както се казва, с каквото можем да помогнем. Заповядайте.
Илиян Карапанов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Благодарим, че ни поканихте, за да представим нашите мотиви за предприемане на законови мерки, за да се запази държавната собственост върху Водната база, която се намира в гр. Несебър и същата се владее и стопанисва от 1974 г. от Национална спортна академия „Васил Левски”. В тази база през лятото всички студенти от І до ІV курс преминават най-различни форми на обучение кат плуване, тренировки, водни спортове с кану, моторни лодки и други. В тази база се съхраняват и 50 броя модерни моторни лодки, кану и други водни съдове.
Проблемът ни е свързан с това, че в тази територия, която стопанисваме от началото на влизане в сила на Закона за собствеността и земеделските земи, се възстановяват имоти на частни лица, а също така и община Несебър е актувала теренът като частна общинска собственост и е предоставила разрешение за строеж на някои части от терена. На този терен вече има изградени няколко хотела, като за единия в полза на Национална спортна академия „Васил Левски” е издаден изпълнителен лист този хотел да бъде премахнат, а владението върху него да бъде предадено на Национална спортна академия, което ни дава надежда, че с доказателствата, с които разполагаме, се вижда, че тази земя е държавна.
Представили сме на Комисията и сега също ще ви представя доказателства, с които разполагаме, като ви моля само да акцентирам върху някои от тях съвсем накратко. Първият документ е от 1909 г., в бр. 49 на Държавен вестник е публикуван Законът за народното просвещение. С този закон се урежда въпросът за училищните фондове, като целта е била всяка една община и населено място да отдели определена земя за подпомагане на местните училища. На по-късен етап, в Държавен вестник от 1914 г. с Указ на Царя е одобрен протокол, с който 600 дка са отделени в полза на този училищен фонд.
Имаме протокол от 1923 г. на Училищното настоятелство в Несебър, с който е решено да се предоставят тези имоти на завзелите ги лица срещу определена рента, като тя е била 7% от добитата реколта на годината. На по-късен етап – 1939 г. се отчуждава от Училищното настоятелство имот в полза на войската. Това отчуждение от Училищното настоятелство говори, че действително тази земя не е била частна и общинска, тя е била на самото Училищно настоятелство. През 1949 г. също комисия, назначена от Министерството на отбраната, е установила, че 336 дка в местност „Кокалу” са собственост на българския училищен фонд.
Представили сме и един план на Черноморското крайбрежие от 1956 г., който досега не ни беше известен и не е представян в съдебните дела, които сме водили като Национална спортна академия с община Несебър и частни лица от страна на местната община, от който е видно, че по-голям част от този имот е празен – няма номер и собственик. През 1975-1985 г. е изработен кадастрален план, в който са включени оградата на терена, който стопанисваме и съответно сгради, игрища и т.н., които са били по всяка вероятност заснети от въздуха, и този кадастрален план също се укриваше допреди няколко месеца от общината. Не го даваше на съдебни заседания, не го е представяла на никой.
Имаме и две решения, които са в полза на Национална спортна академия, с които съдът установи, че действително собствеността е държавна. Има и решение, което за по-голямата част от терена, съдът постанови, че държавата не е доказала тази собственост и на това нещо се позовават община Несебър и частните лица, на които е възстановена собствеността. В самото решение съдът казва, че той не е разглеждал документите за собственост на тези частни лица, тъй като държавата не е успяла да докаже собствеността си.
С оглед горните проблеми, които имахме, беше издадено Решение № 84 на Министерския съвет от 2010 г., с което обектът беше обявен за обект с национално значение. Целта беше министърът на регионалното развитие и благоустройството да издаде заповед за изработване на подробен устройствен план, с който да се мине към отчуждаване на възстановените земи, за да може да се обособи един що-годе нормален терен за ползване от студентите и другите практикуващи различни спортове в тази база, тъй като има опасност, ако не се случат нещата в близко бъдеще, там да бъде застроено с частни хотели, които да преградят достъпа до плажа, да преградят достъпа даже дори и до базата, защото имотите са разположени върху алеите, върху зелените площи, засадени борове, тополи и т.н.
Затова се обръщаме към Народното събрание и към вас да подкрепите тази инициатива, за да могат да бъдат създадени някакви законови текстове, с които да бъде уреден този въпрос от страна на държавните институции, за да се запази този имот в полза на поколенията и на държавата. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Заповядайте, проф. Андонов.
Проф. Кирил Андонов:
Искам само да добавя, че през 2002 г., когато общината актува тази държавна собственост като частна общинска собственост, тогава реалните реститути са били трима, а към 2010 г. наброяват 40. Това е факт.
И още един факт. Преди да влезем в Правната комисия, беше петък, няма да го забравя никога, в четвъртък арестуваха съдия Вълков именно за голямата злоупотреба, която направи с имот точно намиращ се пред общежитието на Водната учебна база – Несебър. Това е един имот от 12 дка, много апетитен, където е плацът, където се събират студентите и се дават указания сутрин, за да тръгнат към занятията, той с подправени документи чрез майка си придобива тези 12 дка за символичната сума 12 000 лв. и я продава за 2 200 000 евро. В момента, в който ги изповядва пред нотариуса, го хващат в тази измама. Това е доказана измама.
Искам още да кажа, че много голяма част от имотите там, които са предоставени на така наречените „реститути”, са придобити по криминален начин. Значи пред очите на държавата се извършва една кражба на държавната собственост и ние сме застанали пред вас с ясното съзнание да подкрепим тази държавна собственост да остане в полза на държавата, в полза на младите хора. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате думата. Иво Димов и след това г-н Радославов.
Иво Димов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Аз напълно подкрепям и адмирирам борбата на Национална спортна академия за запазване на този уникален, бих казал, защото съм ходил там и смея да твърдя, че наистина мястото, разположението, базата е уникална. Тя няма аналог мисля в цяла Европа. Тя за това е апетитна и желана. Там се развиват доста видове спортове. Така че аз напълно подкрепям тази гражданска инициатива за предприемане на законови мерки. Друг е въпросът, че ние като Комисия освен да подкрепим тази инициатива, в момента нямаме други правомощия.
Трябва да направим разграничение, че законовите разпоредби и начина на осъществяване на тези мерки може да дойдат от Министерския съвет, респективно от съответните министерства и от самите народни представители, които имат право да внесат необходимите промени.
Колеги са запознати и аз съм запознат със случая като член на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, но искам да споделя с вас, че преди месец и половина в един ЗИД на Закона за физическото възпитание и спорта и по точно в чл. 47а, заедно с колеги внесохме промени, които касаят точно тези текстове и по-специално съоръженията с национално значение. Аз ще ви прочета текста, за да видите какво е направено в тази връзка в Закона за физическото възпитание и спорта.
„Спортните обекти и съоръжения с национално значение са обекти и съоръжения държавна или общинска собственост, или собственост на търговски дружества, в които едноличен собственик на капитала е държавата или общината, които служат за трайно задоволяване на общо национални потребности в областта на физическото възпитание и спорта и трябва да отговарят най-малко на едно от следните условия.”
Тук отварям скоба и ще прочета условието, на което отговаря, според мен, базата в Несебър.
„1. Предназначени са за учебно тренировъчна дейност и се използват от спортни федерации за развитие на спорт за високо спортно майсторство.”
Т.е. с решението на Министерския съвет от февруари 2010 г. тези текстове не фигурираха. Т.е. с промените в Закона за физическото възпитание и спорта съответно се дава възможност на Министерския съвет да прегласува това свое решение и то да не бъде атакувано във Върховния административен съд. Това е стъпката, която досега е направена в последните няколко месеца.
От друга страна, аз мисля, че подкрепяйки тази гражданска инициатива ние развързваме ръцете и даваме възможност на съответните компетентни органи в лицето на Министерството на регионалното развитие и благоустройството още един път да огледа необходимите текстове и да даде становище и предложения, които през Министерския съвет да бъдат входирани в Народното събрание.
Още един път заявявам, че подкрепям не с едната, а с двете ръце тази инициатива. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-жа Ковачева.
Михаела Ковачева:
Само искам да поясня, че е навременно това допълнение в Закона за физическото възпитание и спорта, направено в началото на тази година. Искам да ви заостря вниманието, че Законът за физическото възпитание и спорта предприе каквото можеше по закона по отношение на този проблем на Национална спортна академия. В края на 2009 г. беше изготвен един доклад от г-н Свилен Нейков до премиера с няколко предложения, които бяха одобрени от премиера и някои от министерствата взеха отношение и предприеха действия.
Мисля, че този проблем, пред който е изправена Националната спортна академия относно собствеността на терена около базата, няма разрешение от нормите на Закона за физическото възпитание и спорта. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Радославов.
Александър Радославов:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги и представители на Инициативния комитет, аз ще подкрепя и подкрепям вашата инициатива, защото и аз съм бивш спортист и съм бил състезател по фехтовка на млади години и знам какви възможности имаха и особено студентската младеж за спортуване.
Аз мисля, че през тези 20 години една от големите ни слабости е, че допуснахме и в училище и в университетите, нямам предвид Спортната академия, действително все по-малко младежи да спортуват активно и затова няма защо да се чудим, че виждаме по улиците дебеланковци, а да не говорим, че наркомания, алкохолизъм и още други такива – това са едни такива недъзи. Чудя се след като в много отношения копираме Съединените американски щати, там например няма университет или колеж, който да няма прекрасна спортна база, а да не говорим за плувните басейни. Мисля, че всички народни представители сме абсолютно длъжни да подкрепим Инициативния комитет и да мислим държавнически. Защото България винаги се е славила като голяма сила в спорта и мисля, че до голяма степен се знае за България от различни поколения на планетата Земя благодарение именно на българските спортисти. По-малко се знае за учени и хора на културата.
Мисля, че ние като Комисия сме длъжни да подкрепим Гражданската инициатива и аз я подкрепям. Каквото трябва, готов съм колеги, като имам предвид тези, които досега са внесли предложението, ако се налага още нещо да се прави, аз съм готов да участвам на драго сърце в такъв екип, за да довършим каквото трябва и да подпомогнем да се реализира това.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Лютфи.
Юнал Лютфи:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Колеги, аз се запознах с документацията. По принцип споделям позициите и мислите на колегите, които се изказаха досега.
Аз мисля, че е крайно време да забраним или да преустановим тази порочна практика държавна собственост с помощта на правораздавателните структури и органи да се ощетяват спортни комплекси и спортни училища и т.н. Това е престъпление, колеги. Точно сега ние трябва да дадем рамо на подобни инициативи. Защото спортът има нужда от нашата подкрепа и не само морална подкрепа и да заявяваме, че нищо конкретно от нас не зависи. Аз мисля, че ако ние проследим не като Комисия, а да определим един-двама колеги, които с помощта на министъра на образованието, който има ясна позиция, с помощта на министъра на регионалното развитие и благоустройството, да задвижим механизма, за да се реши този проблем. Защото, ако оставим само Националната спортна академия да се занимава с него, няма да стане. Познавам много добре нещата. 22 години съм в тази политика. Знам апетитите към крайморските терени и т.н. Наистина трябва да направим всичко необходимо да спасим тази база.
Аз ще подкрепя тази инициатива и ще гласувам „за”.
Предс.Йордан Бакалов:
Други колеги? Ако няма, да кажа и аз няколко думи.
Определено апетитите, особено на морето, са много сериозни. Моето лично мнение е, че ние зорлем и сами си унищожихме туризма и природата. И ако ви прави впечатление в последно време прекалено много българи започнаха да пътуват в чужбина, а не отиват в нашите курорти поради простата причина и поради тези големи мераци на така наречените „инвеститори”, а пък бил той понякога и съдия по тези дела. Естествено е, че това на тях в личен план явно им носи печалба и то много сериозна, но в същото време за страната не носи почти нищо. Защото в България може да се каже, че е най-долнопробният туризъм. И това го казвам съвсем отговорно. Идват хора за развлекателен туризъм, да не кажа нещо по-силно, вместо да развиваме елитния, по-скъпия и всичко останало.
Националната спортна академия, за голямо съжаление, е попаднала в полезрението точно на такива „инвеститори”. Защото, когато Фердинанд им е подарявал земята, е решил, че на този нос трябва да има една академия или един лагер за подготовка на елитни спортисти. Естествено, че това няма как да не бъде атрактивно, интересно и някои с шмекерлъци се опитват да вземат територията и фактически земята на Националната спортна академия, което означава, че ако се допусне това, Националната спортна академия ще остане само с един крак. Т.е. учебни зали с игрищата, които има около тях, но никога база, в която ще могат да се подготвят спортисти. И няма защо да се чудим, че в последно време лека полека има отстъпление по тези спортове.
Аз не съм съгласен с едно нещо от предишните изказващи се, че ние нямаме кой знае какви функции. Напротив, ние затова сме парламент и решението, което ще го взимаме, министърът на регионалното развитие, защото явно той трябва да е водещ, има два месеца срок по Закона за административно-процесуалния кодекс, и в момента, в който се вземе решението, ние сме хората, които можем да го попитаме защо след два месеца не е издал най-малкото заповед, за да се изготви кадастралният план.
И за да не бъда много голословен, защото се оказва, че днес и двете точки с пълно единодушие се подкрепят, ще ви прочета решението, което ви предлагам да гласуваме.
„1. Приема за сведение направените предложения от Националната гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територията, ползвана от Националната спортна академия „Васил Левски”-град Несебър, № ПГ-110-00-6, внесена от Инициативен комитет на 18.01.2011 г. в Народното събрание.
2. Подписката, становището и предложените допълнително копия на документи да бъдат изпратени на министъра на регионалното развитие и благоустройството за изготвяне съвместно с министъра на образованието, младежта и науката и министъра на физическото възпитание и спорта на законодателни промени, в които да бъдат уредени поставените в гражданската инициатива въпроси.”
От това по-ясно и категорично не може да бъде. Днес сме 7 юли, което ще рече, че на 7 септември, ако не е издал поне заповедта за процедура, ние сме си в правото да питаме защо?
Който е съгласен с така предложеното решение, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря ви.
Извън решението има думата г-н Пашев.
Илия Пашев:
Уважаеми г-н Председател,
Колеги, аз искам да поставя един такъв въпрос. Защо само тази база сте решили да я направите така функционална и да се ползва от Националната спортна академия. В Пловдив се води голяма борба Гребната база да се закупи от известни лица. По този начин ще бъде унищожен този спорт в Пловдив. Също така има база в Асеновград, която в момента е изоставена и не се ползва от никой.
Защо не направите една стратегия за всички тези бази, които на времето са били цветущи и са подготвяли кадри и то добри кадри – в Асеновград спортът е развит – щанги, борба, но всичко е занемарено. Защо трябва да се прави всичко на парче. Бих казал, че трябва да има една национална стратегия.
Аз препоръчвам да огледате всички спортни бази на територията на България и да направите една стратегия и по начина, по който направихме тази точка, всички те да се възстановят, тъй като виждате младежта в България как е организирана и как спортува. Това е една препоръка от моя страна. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Това е по-скоро препоръка към г-жа Ковачева.
Г-жо Ковачева, хубаво е да предадете тази препоръка на министъра.
Михаела Ковачева:
Да, разбира се. Общо за системата на спорта, когато има отправени въпроси, трябва да се съобразяваме и по отношение на собствеността.
Спортните имоти и съоръжения, които са предоставени за управление на министъра на физическото възпитание и спорта са строго определени в едно приложение към Устройствения правилник. За тях можем подробно да дадем отговори на всякакви въпроси.
Тези спортни обекти, за които Вие говорите в Пловдив и Асеновград, вероятно са общинска собственост и там предимно трябва да искаме отговор от община Пловдив и община Асеновград като собственици на имоти и след това по отношение на спортния характер да отговорим.
Това е моят отговор. Защото при една разработена стратегия, която предстои, ще намерят отражение всички въпроси, които поставихте.
Иво Димов:
Да допълня в отговор на въпроса на колегата. Стратегията за развитието на спорта в следващите 10 години беше внесена в Комисията по образованието, наука и въпросите на децата, младежта и спорта, след което беше оттеглена поради редица пропуски. В момента, доколкото аз съм запознат, след преработването й, което отне няколко месеца – може би три-четири месеца, в съвсем различен вид ще бъде предложена за разглеждане в нашата комисия и тогава ще има ясна стратегия относно развитието на всички видове спорт и съответните спортни бази. Друг е въпросът, че колегите от Националната спортна академия коментират това, което си е тяхно като собственост. Другото, на което е като принципал Министерството на физическото възпитание и спорта, са съвсем различни правомощия.
Предс. Йордан Бакалов:
Колеги, предлагам да спрем дотук. Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.
Председател:
Йордан Бакалов
Стенограф-протоколчик:
Д.Христова
