---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите




П Р О Т О К О Л
№ 9


Днес, 15.09.2011 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Съюза на репресираните в България – Дянко Марков и Никола Рухчев, и народния представител Лъчезар Тошев, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите при следния дневен ред:
1. Законопроект за Институт за Национална памет за престъпленията срещу българския народ, № 154-01-90, внесен от Лъчезар Тошев на 23.08.2011 г.
2. График за приемните на Комисията от м. септември до м.декември 2011 г.
3. Разни.
Преди да започнем по дневния ред, искам да ви съобщя, че в Комисията се получи писмо от европейския Омбудсман, с което ни благодари за приема, който сме му направили, за дискусията, която е станала и би желал, ако можем ние като Комисия, като естествено трябва да го обсъдим с нашия Омбудсман, да се направят леки козметични промени в самия закон.
Второто благодарствено писмо е от Националната спортна академия за отношението към нея и за решението, което взехме за тях самите.
Това е информацията от мен.
По първа точка - Законопроект за Институт за Национална памет за престъпленията срещу българския народ, № 154-01-90, внесен от Лъчезар Тошев на 23.08.2011 г.
Давам думата на г-н Тошев да ни запознае с мотивите си за законопроекта. Преди това виждам, че иска думата г-н Стоянов.
Борислав Стоянов:
Г-н Председател, тъй като ми се налага да отида на заседание на друга комисия, където съм вносител на законопроект, моля гласът ми да се брои „за” предлагания от г-н Тошев законопроект.
Предс. Йордан Бакалов:
Добре. Благодаря. Г-н Тошев, имаш думата.
Лъчезар Тошев:
Благодаря, г-н Председателю.
Законопроектът, който внасям, е третият вариант на законопроект, с който предлагам създаването на Институт за национална памет за престъпленията срещу българския народ. За коректност би трябвало да кажа, че първият вариант на този законопроект беше внесен още в миналия мандат от Филип Димитров, Петър Стоянов и други народни представители. Аз имах възможността тогава да работя по закона като експерт и в този мандат това е вторият вариант, който внасям. Първият беше критикуван за това, че следвайки модела на полския Закон за институт на национална памет, той създава прекалено голяма структура с регионални структури в тази област, което ще бъде много скъпо, поради което тогава законопроектът не беше подкрепен в Правната комисия и аз го изтеглих с цел да бъде преработен.
Този вариант, който внасям в момента, премахва регионалните структури и съм преработил закона по отношение на направените забележки за по-лесното му функциониране. Няма да има двустепенно ниво на ръководство, а едностепенно и т.н.
Всъщност законът покрива една нужда, която българското общество има. Ние сме последната държава от Европейския съюз, която все още не е създала свой Институт за национална памет. Такива институти има в страните, които са преживели комунистическата диктатура и сега са членки на Европейския съюз, които събират архивите, проучват ги и правят достояние на своите народи информацията, която е събрана от тези институти. Такива институти има и в страни, които не са имали комунистическа диктатура. Например, в Швеция има един изключително престижен такъв институт за проучване на престъпленията на комунизма, в който членуват много видни политици от Европа. Така че въпросът за паметта е въпрос, който е както национален въпрос, така и свързан с европейската памет.
Предстои да се изгради една европейска мрежа от тези институти, които да събират информация за престъпленията на тоталитарните режими в Европа и да има един европейски център за памет, за възпоменаване на извършените престъпления. Ето защо смятам, че предложението, което правя, е навременно и ще даде възможност чрез създаването на такъв институт на България да се включи също със своя структура в тази обща европейска мрежа. Това е споменато в мотивите.
Съвсем наскоро, през юни, в края на мотивите съм цитирал едно решение на Съвета на Европейския съюз, където членуват министрите на страните-членки и на това заседание са присъствали двама български министри – министърът на вътрешните работи и министърът на правосъдието, което е приело заключения, с които се насърчават държавите-членки да подкрепят такива инициативи за осведомяване и образоване на обществеността за тоталитарното минало на Европа, които да реализират също научноизследователски проекти, включително и с международно измерение. Това е записано в края на мотивите с шрифт „италик”. Така че може да бъде отличен този текст от решението от 10 юни 2011 г. на Съвета от останалите мотиви, които са дадени с обикновен шрифт. Това е едно от поредните европейски решения, които призовават страните-членки да извършат проучване на миналото на тоталитарните режими и да информират своята общественост, както и другите страни от Европейския съюз за това, което се е случило по време на тоталитарните режими – престъпленията, които тези режими са извършили срещу своите народи.
Законопроектът, който внасям, предвижда създаването на този институт, който има три цели: събиране, проучване и популяризиране на данните, свързани с документи на репресивния апарат на органи и институции на тоталитарната държава в периода от 9 септември 1944 г. до края на 1989 г. Това е основната цел на института. Той се ръководи от един съвет, който се избира от Народното събрание, като половината от неговите членове обаче се предлагат от съюзите на репресираните, а другата половина от народните представители. Това е структурата на института. Тя има своя изпълнителна власт и т.н.
Какъв ще бъде обемът на работа на този институт зависи от решението на правителството. Това е извън компетентността на един народен представител да предложи това. Това зависи от министъра на финансите, който трябва да определи колко голям ще бъде щатът на този институт, колко души ще работят там, какъв бюджет ще има и това следва да бъде направено, ако законът бъде приет и да важи за следващата година. Това е предложението, което съм направил.
Целта на законопроекта ще бъде постигната, ако в България се създаде такава държавна структура, която да може да събира, проучва и да публикува достоверна информация, тъй като днес виждаме, че има различни интерпретации на различни събития, които са се случвали по време на комунистическия режим. Има спорове колко са били убитите, колко са изпратени в лагерите. Един такъв институт би дал отговор на базата на документи, които са проверени, които не могат да бъдат подлагани на съмнение. Това ще бъде направено като действие на една държавна институция. Ето защо смятам, че това ще допринесе в значителна степен и за намиране на обща позиция и общ прочит по миналото, което сме имали. Съответно това би могло да помогне за националното помирение, стъпвайки върху реалните факти, които този институт ще предостави на обществото. За съжаление, в България това не е извършено. Имаме различни гледни точки върху събития, които са се случили – някои празнуват, други правят панихиди за съответните събития. За да не се случва така и да бъдем консолидирани като нация, това е необходимо да стане чрез създаването на такава структура. Това е нужно за нас. Това ще отговори на очакванията, които са имали някога дисидентите и репресираните. Но това е много по-важно за бъдещите поколения, които идват след нас, които сега са в детска възраст, които не следва да бъдат разделени от позициите по миналото. Те трябва да имат ясни ценности, изградени на базата на една точна информация, която ще получат за своето минало.
Затова смятам, че този институт има още една функция – в консолидирането на българската нация и постигането на национално помирение, от което смятам, че ние се нуждаем. Всички инициативи, които съм внасял в продължение на почти 20 години в Народното събрание, защото това е факт, са били свързани с очакване, че в парламента ще се намери една обща позиция по тези предложения и в крайна сметка извършените престъпления ще бъдат общо осъдени и няма повече да бъдем разделени от миналото. За съжаление, все още това не е постигнато. Голяма част от обществото не познава историята в тази й част. Защото голямата част от документите са били секретни. В момента те не са секретни. Те са публични, но не са публикувани. И това е третата функция, която предлагам да има този институт.
Както казах в началото, аз не съм открил „топлата вода”, но с внесения законопроект всъщност следвам модела на полския закон за Института за национална памет, който много добре беше приложен в Полша и изигра своята положителна роля там за консолидацията на обществото, за постигането на помирение в обществото и т.н. Той се различава от полския закон по няколко въпроса:
Първо, ние имаме различна съдебна система. В Полша прокурори извършват тези проучвания. Докато в България това не може да бъде възложено на Прокуратурата. Тя е независима и действа по друг начин. Затова това е възложено на група експерти, които трябва да имат съответното образование, за да могат да извършват съответните експертизи, но това не са членовете на съдебната система, както това е в Полша. Защото в Полша прокуратурата е към изпълнителната власт.
Това накратко, г-н Председателю, са мотивите, които ме карат отново да предложа за разглеждане на Народното събрание този законопроект. Благодаря ви.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, някой иска ли думата или първо да дадем думата на г-н Марков и г-н Рухчев. Заповядайте.
Дянко Марков:
Аз съм представител на Съюз „Истина”. До мен е колегата ми, представител на Съюза на възпитаниците на военните на Негово Величество училища, школа за запасни – старото офицерско войнство на България. Аз съм представител на среда от нашата нация, която е била потърпевша в тази епоха, за която е думата сега, да бъде представена в истинската й светлина в тази институция, която се предлага от колегата Лъчезар Тошев.
Веднага ще кажа за една от конференциите, проведени от Фондация „Конрад Аденауер”, в която основния лозунг беше „Демокрацията се нуждае от истина”. Точно това беше лозунгът и на нашия съюз „Истина”. Самото му име и самата позиция, която се подчерта от колегата Тошев – чрез истина към национално помирение. Не чрез фалшификации, не чрез разделянето на обществото на едни, които знаят и могат и защото са били поощрявани в тази епоха и насърчавани, а други са били преследвани. В този смисъл вероятно съображения могат да се изтъкнат, че сме в период на криза, която изживява не само нашата страна, а целият свят, и на тази криза още не й се вижда края, но това е друга тема. Но в този период създаването на една нова институция, която неизбежно ще погълне средства и ще се противопоставят, като ще кажат, че не е сега времето да се правят нови и нови разходи и пр. Не е това истината. Защото още в първата част на предложението, както е формулирано от колегата Тошев, е предвидено да бъде събирателна. Аз ще ви кажа само един факт, за да разберете колко нещо сме пропуснали в това, че не е създадена навреме такава институция. Единният съюз на репресираните в България, който беше създаден след промените на 10 ноември, беше стигнал до 100 000 члена. Тези 100 000 члена бяха представили своята съдба, за да бъдат приети и зачислени като членове на Съюза на репресираните. Това ще рече 100 000 документа. Днес, дами и господа, няма един единствен от архива на Съюза на репресираните. Няма един единствен! Глътна ги месечината, както казваше ВМРО навремето. В този смисъл „Истина” разполага с един огромен архив и той ще бъде предоставен на института безвъзмездно. Заради това аз апелирам. Нека да бъде начало, както е казал нашият възрожденски Апостол Неофит Бозвели. Нека турим начало на създаването му. Нека, ако трябва, с 1 лев бюджет да бъде, защото най-напред ще бъде събирателна и доброволна дейност, а ще дойде време да разполага със средства, защото съм уверен, че държавата ни ще мине напред и ще бъде преуспяваща в бъдеще.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Заповядайте, г-н Рухчев.
Никола Рухчев:
Дами и господа, аз съм представител на един съюз, който даде в онзи репресивен режим може би най-много жертви от своя състав. Ние имаме събрани точни данни колко са убитите без съд и присъда. Имаме точни данни колко са били по затворите, с тяхната продължителност, колко са били изселени и не само те, а и техните семейства, за да се стигне до там един адмирал да си вземе една каручка с кон и да пренася багаж от гарата до там, където му поръчат. Тази група така силно и спонтанно, цялостно беше ликвидирана изцяло, за да бъде заменена от други хора, които трудно можехме още тогава да наречем български офицери. Затова ние сме особено заинтересовани от създаването на такъв институт, който да възкреси и да възстанови онова положение, в което българското офицерство – онова офицерство, което воюва в четири войни и даде над 1800 души жертва, беше така унизено, за да тръгне по обекти да копае или в концентрационните лагери.
Затова ние с особено чувство и желание дойдохме тук да изразим нашето удовлетворение от представянето на такъв проект, защото без него и без да изразим цялата истина, вярвайте, България няма да има добро бъдеще. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате думата. Г-н Радославов.
Александър Радославов:
Г-н Председател,
Колеги,
Уважаеми господа,
Първо моите уважения към Вас и към всички като вас. Аз съм от семейство на полковник, раждан 1905 г. и съм минал като дете през всички тези пътища ,за които вие говорите – изселване, съдене на баща ми, общ работник и т.н. Бил е полковник моя баща Владимир Велев Радославов. Бил е офицер от гвардейския полк. Започва като кавалерист, след това началник щаб, завършва академия и т.н.
Аз си мисля, че в България имаме Държавен архив като институция, съвсем сериозна и то не от днес, а откакто я има държавата и дали не е по-разумно всичката тази информация, за която се има предвид в този законопроект за Институт за националната памет, на мен ми се струва, че е възможно в самия Държавен архив да се разкрие някакво поделение, което да извършва тази дейност, а не да се създава изцяло нова институция предмет на отделен закон. Защото това би могло да се вмени като задължение на самия Държавен архив на Република България, тъй като много от документите, за които вие говорите. Аз помня Великото Народно събрание - моят по-голям брат, вече покойник, беше народен представител от БСДП от групата на Съюза на демократичните сили, беше един от тези, които най-компетентно и яростно защитаваше Закона за репресираните, който влезна в сила. Тогава бяха набавени много от тези материали, за които вие говорите, защото от Българската социалдемократическа партия и от Земеделския съюз и от войнството, което вие представлявате, имаше достатъчно живи хора и техните синове, дъщери и внуци представяха материали. Аз си мисля, че може би този път е още по-рационален и по-приемлив в икономическите условия, в които днес държавата се намира. Аз мисля, че той би намерил една по-цялостна подкрепа, ако можем да го трансформираме към Държавния архив със съответните промени, които трябва да се направят в Закона за Държавния архив. Мисля, че по този начин ще стане много по-лесно, отколкото да се създава нова институция, с нови хора. Мисля, че за това трябва да помислим като колеги, включително и вносителят г-н Тошев дали по този път действително нещата няма да станат по-бързо и по-безпроблемно.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Други? Заповядай.
Иво Димов:
Съвсем накратко. Аз мисля, че това, което предлага колегата Тошев е разумно, имайки предвид и чутото от колегите, които присъстват тук и техните мотиви. Това, което мен ме притеснява е липсата на становища от съответните институции.
Колеги, всичко е добре, но този институт би трябвало да се финансира отнякъде, или по-точно от държавния бюджет, или поне тук така е предложено. Този институт трябва да има и сграда – сграден фонд, с който да разполага. Това трябва да се случи. Трябва да има становище, трябва да има одобрение. Уважаемият господин каза и с 1 лев да стартира, но нали се сещате, че с един лев нищо не става.
Подкрепям идеята ви. Доколкото разбирам, България е една от малкото страни, последната, която няма подобен институт от бившия социалистически лагер. Западна Европа едва ли има нужда от подобни институции. Но това е, което ме притеснява мен и е доста сериозен аргумент не във Ваша полза, разбира се. Иначе, съгласен съм. Вие изброявате доста институции, които имат необходимата информация по отношение на всички тези действия, случили се в този период от време. Доколкото разбирам целта на института е да абсорбира цялата информация и да я представи в един завършен, комплектован вид пред обществеността. Нали не бъркам идеята Ви? Но това, което ме притеснява е в тази връзка. Иначе аз ще го подкрепя.
Ние не сме водеща комисия. Относно самият законопроект и неговите юридически стойности мисля, че Комисията по правни въпроси ще се произнесе. Благодаря ви.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Други? Няма други желаещи да се изкажат. Аз ще кажа няколко думи.
Уважаеми колеги, ние действително не сме водеща комисия, но в края на краищата сме пък Комисията, която определено може да се каже, че се грижи за правата на човека. И тъй като надали има някой в тази зала, който да каже обратното, че не е имало нарушаване на правата на човека в посочения период, в края на краищата този Институт за национална памет ще се занимава и с това.
Тъй като аз от много години се занимавам с този въпрос, даже бих казал и колегата Тошев много добре знае, че от трите Закона за държавна сигурност, двата са лично мои, включително и този, който в момента действа, въпреки че тогава беше такъв моментът, че трябваше да мине през някой друг колега, т.е. от управляващите и тогава това беше Касим Дал.
Но така или иначе България наистина остана на опашката специално по решаването на този проблем и то остана на опашката по простата причина, че сред политическите сили веднага след 1990 г. и по-специално 1990 – 1995 г. нямаше осъзнаване, че този процес е много важен за генезиса на това, което се е случило и това, което ще се случва в бъдеще време. И ако трябва да го свържа с това, което се случва от 1990 г. до ден днешен, естествено, че има много сериозна взаимовръзка. И тази взаимовръзка всеки може да я прочете, стига да иска да я прочете. Ако не иска да я прочете, естествено, че няма да я прочете.
Полският закон аз много добре го познавам, защото когато бях председател на Комисията по национална сигурност имаше две тези: едната беше да се създаде нещо такова, другата беше този закон, който оттогава действа. Но в крайна сметка нямаше това време и възможности на онзи момент да се изгради и да се приеме такъв Закон за националната памет по простата причина, че г-н Тошев не каза едно основно различие, че по полския закон, а и по другите закони, има лустрация – това, което за голямо съжаление в България, в българското законодателство, знаете, че има тълкувание на Конституционния съд, не се приема и не е приемливо. И точно заради това тогавашното наше управляващо мнозинство реши да направим и го направихме Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Първо, ние не сме водеща комисия.
Второ, това е един политически акт от наша страна.
Трето, да, наистина има нужда от финансиране, има нужда от финансово обезпечение. Но след като има политическа воля, желание на депутатите, така както е по Конституция, в края на краищата ние сме управляващи, ние решаваме какво да прави вицепремиерът Дянков. Ако има политическата воля, аз мисля, естествено ако мине през зала, че и финансирането не би било чак толкова голям проблем.
Иначе организационно ще има доста работа, докато се организира, но гарантът за добрата работа и за работата на този институт е присъствието на половината членове, т.е. на 6 члена от Съюза на репресираните.
Завършвайки, искам отново да кажа, като ще го повторя: Големият проблем на България е, че този проблем не се реши веднага след 1989 г., не се изживя този катарзис след 1989 г. и оттам се заложи погрешната икономическа политика и оттам ние може да се каже, че на 100% приложихме така наречения „съветски модел”, за голямо съжаление на всички нас. Затова, когато и от Комисията излизат така наречените „ченгета и досиета” няма един или по-скоро има един единствен, който излезе и си призна и поиска извинение от хората. Всички останали едва ли не изразиха голямата си гордост.
С това завършвам и подлагам на гласуване законопроекта.
Лъчезар Тошев:
Г-н Председател, бих помолил преди гласуването да ми дадете само една минута, тъй като имаше забележки по законопроекта.
Предс. Йордан Бакалов:
Добре. Имаш думата.
Лъчезар Тошев:
За това дали да бъде към Държавния архив или към Комисията по досиетата, както евродепутатът Андрей Ковачев предлагаше, имам следните възражения. Там не са всичките архиви. Тук има архиви на затворите, на Транспортните войски, на Министерството на образованието и други. Затова трябва да бъде такъв институт, от който накрая на своята дейност, Държавният архив може да вземе всички данни, които има.
А що се отнася до сградата, разбира се, ако това е държавна институция, Министерският съвет със свое решение предоставя помещение на института. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Преминаваме към гласуване.
Който подкрепя Законопроекта за Институт за Национална памет за престъпленията срещу българския народ, № 154-01-90, внесен от Лъчезар Тошев на 23.08.2011 г., моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Приема се законопроектът. Благодаря.
По втора точка - График за приемните на Комисията от м. септември до м.декември 2011 г.
Колеги, има ли някой забележки по предложения ви график? Доколкото виждам няма забележки.
Който е „за” така предложения График за приемните на Комисията от м. септември до м. декември 2011 г., моля да гласува. Всички са „за”. Графикът е приет.
По трета точка – Разни.
Това, което имах да ви кажа в т. Разни, го казах в началото.
Вие имате ли въпроси за т. Разни? Няма. Благодаря.
Закривам заседанието.

Председател:
Йордан Бакалов