Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
10/11/2011
стенограма
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите
П Р О Т О К О Л
№ 10
Днес, 10.11.2011 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Министерството на финансите, дирекция „Държавни разходи” - Надежда Генова, началник на отдел и Ивайло Танев, главен експерт; от Омбудсман на Република България – Хюсеин Исмаил, заместник-омбудсман, Роза Георгиева, началник-кабинет, Росица Тоткова, главен секретар и Ваня Симеонова, началник Финансов отдел; от Държавната агенция за бежанците – Никола Казаков, председател и Дочка Григорова, главен счетоводител; от Държавната агенция за българите в чужбина – Росен Иванов, председател, Димитър Владимиров, главен секретар и Красимир Томов, финансов директор; от Държавната агенция за закрила на детето –Надя Шабани, председател, Калин Каменов, заместник-председател и Диана Арнаудова, финансов директор; от Комисията за защита от дискриминация – Кемал Еюп, председател и Мустафа Занков, директор на финансова дирекция; от Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към МС – Георги Кръстев, и.д. председател; от Министерския съвет, дирекция „Вероизповедания” – Емил Велинов, директор.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с единствена точка в дневния ред:
Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерски съвет на 31.10.2011 г.
Първо давам думата на представителите на Омбудсмана на Република България накратко да си представят вижданията по проектобюджета за 2012 г. След това ще дам думата на колегите, ако имат въпроси. Заповядайте, г-н Исмаил.
Хюсеин Исмаил: заместник-омбудсман
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа,
Тук съм заедно с мои колеги от институцията на Омбудсмана, за да обсъдим бюджета за нашата институция и надявам се, да получим подкрепата на тази Комисия за Бюджет 2012 на Омбудсмана. Г-н Пенчев не успя да дойде, тъй като участва в отдавна планирана Световна конференция на Асоциацията за превенция от изтезания, която се провежда в момента в Женева.
Съвсем накратко да ви разкажа за бюджета на Омбудсмана за 2012 г. и най-вече за разликите в сравнение с предходните години, тъй като има една промяна в него, ако сте забелязали, и тя е в посока увеличение. Промяната е свързана с поети от нашата държава международни ангажименти, които тя трябва да изпълнява и съответно трябва да се обезпечи с финансов ресурс.
През м. април т.г. ние ратифицирахме факултативния протокол към Конвенцията на ООН за превенция от изтезание и другите форми на жестоко, нечовешко и унизително отнасяне и наказание. В чл. 3 от този протокол се предвижда, че държавите изграждат на национално ниво структура, която е наречена Национален превантивен механизъм, която да следи за изпълнението на конвенцията, като съставя ежегодно доклади по нейното изпълнение. Но това, което е още по-важно и което е всъщност по-ресурсоемко, е да извършва посещение в местата за лишаване от свобода. Те в България са 471 на брой по статистиката, която имаме. В това число влизат затвори, домове за хора с психически отклонения и местата, в които се задържат хора, които по своя воля не могат да ги напускат. За да се извършват тези дейности е необходим ресурс, както финансов, така и човешки ресурси. Преценено е, че институцията на Омбудсмана отговаря на изискванията на чл. 3 от факултативния протокол, тъй като е независима институция. Беше съставена междуведомствена работна група по заповед на министъра на правосъдието, която група излезе със становище, че нашата институция отговаря на тези изисквания, поради което ние съставихме проекта за бюджет за 2012 г. в този му вид. Надявам се, че разбирате, че това е един ангажимент на България, който е свързан с изпълнение на международни договорености и е необходимо да бъде изпълняван от 2012 г. нататък и затова се надявам вашата комисия да подкрепи този бюджет.
Ако имате въпроси, аз съм тук заедно с колегите и можем да ви отговорим.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря ви. Колеги, имате думата.
При положение, че вие сте доволни от бюджета, аз мисля, че колегите няма какво повече да питат. Ако няма въпроси, да благодарим на представителите на Омбудсмана.
Пропуснах в началото да ви запозная с писмото на г-н Пенчев, с което се извинява, че не може лично да присъства, но е изпратил хора, които защитиха техния бюджет.
Благодаря на представителите на Омбудсмана.
Агенция за закрила на детето. Г-жа Шабани, имате думата.
Надя Шабани:
Благодаря, за нас е чест.
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми народни представители,
Благодаря за възможността днес тук с колегите да изразим нашето становище по отношение на Бюджет 2012 на Държавната агенция за закрила на детето. Както сте видели, нямаме промяна. Запазва се размерът от настоящата година. Един размер, с който ние успяхме да запазим и да извършваме две много важни за нас дейности: едното е проверките, които трябва да правим по закон и също така поддържането на националната телефонна линия 116 -111 по отношение на деца в риск.
Искам само да добавя и в този смисъл ние смятаме, че с този размер на бюджета за следващата година ще можем да извършваме тези дейности.
Допълнително искам само да отбележа за две от най-важните инициативи, които извършихме през 2011 г. и ще продължим и през 2012 г. Това са два проекта, финансирани от европейските структурни фондове. Най-големият проект за нас е проектът по деинститутизация – първият, който изпълняваме от 2010 г. с размер 5 млн. лв., насочен към затварянето на институциите за деца с увреждания, и вторият проект, който спечелихме тази година и изпълняваме към момента – Оценка на въздействието от изпълнението на Националната стратегия за закрила на детето 2008-2018 г., приет от Народното събрание.
Казвам всичко това, защото тези проекти са част от общия ни бюджет за изпълнение на инициативите на Агенцията.
Ако имате въпроси, с удоволствие ще отговоря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря Ви. Колеги, имате думата за въпроси. Ако няма въпроси, да благодарим на представителите на Агенция за закрила на детето за това, че дойдоха и ни представиха бюджета си.
Продължаваме с Държавната агенция за бежанците. Г-н Казаков, имате думата.
Никола Казаков:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Дами и господа,
Бюджетът на Държавната агенция за бежанците е същия, както през бюджетната 2011 г. и бюджетната 2010 г. Задачите, които бяха поставени пред Агенцията през бюджетната 2011 г. са изпълнени и с по-малко хора. Имаме икономии от фонд работна заплата.
Големият ни проблем, който ще бъде в перспектива, е независимо, че аз исках средства за 2012 г. с цел издръжка на Транзитен център в село Пъстрогор, такива средства не са ни осигурени. Не са осигурени и ги няма. С първостепенния разпоредител с бюджетни кредити имаме няколко официални преписки. На срещата в Министерството на финансите преди 10-15 дни средства не бяха осигурени. А центърът има вече Акт 15 и предстои до 15 декември Акт 16. Това значи, че аз трябва да го пусна в експлоатация, примерно от 1 януари 2012 г. Тенденцията е да се напълни веднага, тъй като в разговор с гръцки колега – генерал Кошутис, и с други по линия на убежището, има маса бежанци и хора на тяхна територия. Знаете за проблема в Гърция с бежанците. Той е огромен, на европейско ниво и аз фактически нямам необходимите средства за издръжка на центъра. В разговор с Министерството на вътрешните работи стигнахме до една договореност като временно решение, тъй като виждаме тежкото положение на държавата и кризата, с ПМС ми бяха отпуснати допълнително 450 хил. лв. за пускане на центъра в експлоатация и за закупуване на допълнително оборудване, тъй като закупеното преди няколко години оборудване го няма, липсва. По документи го има, но де факто го няма. Даден е въпросът в прокуратурата и т.н. От предното ръководство е подписано, че са приети мебелите и са оставени на отговорно пазене някъде. Отидохме да ги потърсим, да ги натоварим и закараме на обекта, но така или иначе ги няма. Това е работа вече на прокуратурата. Всички документи са в прокуратурата. Затова Министерството на финансите отпусна допълнително средства с цел оборудване на центъра. Проблемът е как да се реши за бюджетната 2012 г. издръжката на Транзитния център в село Пъстрогор.
Това е, което мога да кажа по Бюджет 2012 – бюджетът е на старото ниво и за Транзитния център в село Пъстрогор средства за експлоатация няма. Даже за бюджетната 2011 г. в първостепенния разпоредител с бюджетни кредити по направление (по перо) задължителни преводачески услуги, които ние трябва да предоставяме на бежанците безплатно, съгласно Закона за бежанците, не бяха осигурени и ние успяхме да намерим средства от издръжката на това направление. Но за следващата година?
Предс. Йордан Бакалов:
Каква е сумата там, г-н Казаков?
Никола Казаков:
Сумата за Транзитния център – Пъстрогор, е 1 900 000 лв., 300 човека. Сега в момента в Агенцията има 360 човека бежанци плюс 100 човека персонал - 3 200 000 лв. Броят на бежанците, които ще бъдат настанени в Транзитен център – Пъстрогор, е равен на броя на бежанците приблизително на тези, които са настанени в момента в с. Баня и в София. Така че, това са средства за издръжка на центъра, нищо повече.
Предс. Йордан Бакалов:
Колеги, имате ли въпроси? Г-н Лютфи.
Юнал Лютфи:
Уважаеми колеги, днес съвпадат заседанията на двете комисии, в които съм, но съм тук и давам предимство на тази, защото искам да взема отношение по въпроса за Агенцията за бежанците и след това и по вероизповеданията.
За бежанците. Средствата, които се отпускат на Агенцията за бежанците за политика с бежанците са крайно недостатъчни, освен това, което Вие изброихте. Това е част от политиката за приемане на България в Шенген. Един от критериите е България разполага ли с база не само за опазване на границата, но за приемане на бежанците и за тяхната интеграция. Затова иде реч, колеги. Не е въпросът само да ги настаним. След това има и друга политика на интеграция, така както прави Европа. Това е всъщност сериозното отношение към бежанците.
Аз ще гласувам против бюджета, но моите сериозни аргументи са тези. Вие трябва по-смело да искате и то пред министъра на вътрешните работи и пред премиера. Защото страната ни след като иска да бъде пълноправен член на Шенген, пак повтарям, не е проблемът само да гарантираме непреминаване на границата. Освен кусурите, критериите за корупция в гранична полиция и в митниците, където доверието сме загубили, но поне тук трябва да бъдем достатъчно изрядни, а това става със средства. Това са моите бележки.
Аз предлагам, г-н Председател, да запишем в нашето решение, ако е възможно, разбира се, че по отношение на политиката с бежанците трябва да се отпуснат повече средства. Приключих.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря Ви. И моето предложение или по-скоро обръщение към колегите от Комисията задължително в протокола да се запише това, което колегата Казаков каза за парите, които трябва да се заложат за Транзитния център – Пъстрогор. Защото и в Закона за МВР, дирекция „Миграция” там единственото намаление от 7 млн. лв. са пак оттам.
Има ли някой нещо против това да се запише в протокола. Да разбирам, че има такова разбиране. (Да.)
Други въпроси? Г-н Пашев.
Илия Пашев:
Кой осъществява контрол и къде са изчезнали всички тези неща, за които говори г-н Казаков.
Никола Казаков:
Това не мога да ви кажа.
Илия Пашев:
А ние как да взимаме някакви решения, без да знаем преди това какво се е случило.
Никола Казаков:
По тези въпроси трябва да се обърнете към специализираните органи и към Министерството на финансите, които са възложител и страна по договора още преди 2007 г. Обектът е изпълняван по Програма „ФАР” и 2007 г. по документи е издаден. Аз бях моторът този обект да бъде завършен с помощта на Министерството на финансите и фирмата строител да построи пречиствателната станция и да завърши обекта. Обектът е влязъл в експлоатация по документи. Аз ще го приема и съм обучил 50% от персонала, който трябва да работи там.
Илия Пашев:
Това значи, че е изпълнено от предишното правителство и трябва да търсим отговорност от тях ли?
Никола Казаков:
Да, точно така.
Предс. Йордан Бакалов:
Колеги, има ли други въпроси. Ако няма, да благодарим на г-н Казаков.
Продължаваме с Държавната агенция за българите в чужбина.
Г-н Росен Иванов.
Росен Иванов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми колеги, дейността на Държавната агенция за българите в чужбина е подчинена и произтича от основните стратегически цели и задачи, залегнали в програмата на правителството за изпълнение на Програма 12 „Българите зад граница”, която е част от Програмния бюджет на Министерския съвет. За тази година размерът на бюджета, който е предвиден за Агенцията е 758 455 лв. Той е същият, какъвто беше и миналата година. А за да бъде такъв за настоящата година, основна заслуга имате вие като Комисия. Преди една година гласувахте за увеличение на бюджета на Агенцията. Увеличението беше малко по-голямо, получихме по-малко, но въпреки всичко това увеличение, благодарение на вашето решение, ни даде възможност да извършим доста дейности, които до този момент не бяхме предполагали, че ще ни се наложи.
Пред вас вероятно стои моята справка, от която е видно, че само за 10 месеца през 2011 г. сме издали повече удостоверения за български произход, което е основната административна дейност на Агенцията, отколкото цялата 2009 г. и 2010 г. взети заедно. Ако през 2009 г. са издадени 5100 удостоверения, през 2010 г. са 13800 и само до настоящия момент на 2011 г. са близо 19 000 удостоверения. Така че дейността на Агенцията се разраства наистина. Успяваме да се справим със средствата, с които разполагаме.
Дейността на Агенцията се разшири и по отношение на издателската програма и снабдяването с учебници на българите в чужбина, което е една от основните задачи. Не искам да ви отегчавам с цифри и факти за броя на издадените книги за училищата, но само за последния един месец лично с наше участие са създадени три нови училища или са в процес на създаване за българи в чужбина. Всичко това е едно предизвикателство и една необходимост към нашите държавни органи, от които зависи финансирането на тази дейност. Не можем да очакваме българите в чужбина да запазят своята идентичност, да останат българи и да обучават децата си като българи, ако не им помогнем да създадат училища и да получат началното финансиране. Наистина съществува Програмата „Роден език и култура зад граница”, но когато едно училище се създава, то трябва да получи първоначално учебници, преди още да бъде регистрирано, преди да започне своята дейност и Агенцията се занимава с това.
Основният проблем, разбира се, е издаването на тези удостоверения, защото както напоследък се шегуват моите колеги от Агенцията, всяка седмица по едно македонско село идва да стават българи. Това е доста тежко за нас, но успяваме да се справим.
Освен това, една справка, която е пропусната. За тази година, за която ни гласувахте увеличение на бюджета, сме се справили с близо 8 000 стари преписки, т.е. изчистили сме всички, които заварихме през 2009 г. Благодарение на тази дейност започваме сега на чисто.
Необходима е подкрепа от държавата за тази наистина много важна дейност, защото ние я развиваме в условията на пълноправно членство на България в Европейския съюз. Европейските изисквания, които са залегнали преди 20 години в Конституцията на България, всеки един българин, независимо къде е на територията на този съюз, да получава качествено образование. Той има право на това. Има право да ползва достиженията на българската култура, за да може да пази своята идентичност. Има право да осигури това и на своите деца, така че бюджетът на Агенцията наистина в този вид е твърде малък.
Другият проблем, който идва от този бюджет е, че заплатите, които са около средния размер, са ниски, за да държат хората при нас. При напрегнатата работа, на която сме подложени, имаме текучество на кадри. Българите по света комуникират все по-интензивно по интернет. Създадохме нов сайт. Успяваме да работим със стария, но не можем да си позволим IT специалисти, които да отговорят на новите предизвикателства.
Считам, че бюджетът, който ни е определен в рамките на бюджета за 2011 г. би покрил някои основни пера, но ако можем да разчитаме тази година отново на ваше решение за увеличение, това би само подпомогнало нашата дейност. Благодаря ви.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Г-н Радославов.
Александър Радославов:
Г-н Председател,
Колеги, аз мисля, че с чиста съвест можем да поздравим г-н Иванов за добрата работа на Агенцията. Аз съм от хората, които са пристрастни към този проблем и това, което дълги години с години чакаха хората за българско гражданство виждаме действително, че с неговата решителна намеса като председател на Агенцията, а смятаме, че и такава е нагласата и на обществото и на управлението, това са реални успехи, които независимо от бюджета, с който те са се съобразили, независимо че работят със сравнително по-ниски възнаграждения, знаем какви са нивата на заплатите в министерствата, и други държавни институции, заслужават едно голямо благодаря от името на Комисията. Аз лично благодаря за работата.
Колеги, г-н Председател, смятам, че ще ме подкрепите всички, да си спазим традицията и да направим едно искане с наше решение за увеличение на бюджета. Вероятно винаги може да се поизтупа големият чувал държавен бюджет и може да се окаже, че има някакви резерви и да се помогне за тази високо благородна и в национален план много значима дейност.
Моето предложение е и тази година да излезем с такова предложение за решение.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Лютфи.
Юнал Лютфи:
Г-н Председател,
Колеги, това също е един изключително важен въпрос, на който държавата, според мен, не отделя достатъчно внимание. Работата с българите в чужбина е един изключително важен аспект от политиката на всяко едно българско правителство. Мисля, че и друг път съм го казвал пред комисията и няма да се уморя да го повтарям, че това трябва да бъде специална политика на България за работа. Отделни фрагментарни акции, като издаване на книги, на буквари и т.н. е добре, но това не е достатъчно. Това не бива да бъде кампанийно. Трябва да има цялостна политика и стратегия за работата с българите, г-н Иванов. Например, Френският културен институт, Английският културен институт, Германският институт, Испанският институт „Сервантес” – това са народи, държави, нации, които държат за разпространението на своята култура и запазване на културната и етническа идентичност далече зад морета и океани. Например, на французите. Това е изключително важно.
Първо, в България има демографска криза. Това, че едно македонско село идва тук, мисля, че е не проблем за страната. Напротив! Аз мисля, че Вие с помощта на експерти, бихте могли да изготвите една стратегия, да я представите на Министерския съвет за цялостна дългосрочна политика за работа. По този начин Вие ще защитите и по-голям бюджет за работата във вашата Агенция. Това е изключително важно. Българи има навсякъде по света. Не говоря само за Западните покрайнини, не говорим само за Албания и т.н. Имаме българи в Америка, в Австралия, в съседна Турция и навсякъде има български граждани, които имат право, както казахте и Вие, да запазят своята културна етническа идентичност. Но това изисква, пак повтарям, строго определена политика и тук парите не трябва да се жалят. Това е моето мнение. Благодаря ви.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Други? Ако няма допълнителни въпроси, да благодарим на г-н Иванов.
Комисия за защита от дискриминация – г-н Кемал Еюп. Заповядайте, г-н Еюп, или Вие сте доволни от бюджета.
Кемал Еюп:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Колеги, дали сме доволни или не, но в тези кризисни години и няма накъде, щом се справяме с работата с това, което ни се предлага, сме доволни. Дано и хората да са доволни.
Както знаете, Комисия за защита от дискриминация получава жалби и сигнали от граждани, от юридически лица, прави проучване, произнася се, явява се в съда като съпътстваща страна, следи за изпълнение на решенията, но в същото време ние посрещаме разходите и на граждани, пътни особено, така е по закон, тъй като, за да не бъдат дискриминирани социално слабите, които не могат да пътуват, защото нашата дейност е в София.
Също така ни трябват средства и харчим средства за външни експерти, за да се произнесат по определени казуси, така както съдът ползва външни експерти. Примерно, има специфични дейности, като лекарства за онкоболни, за хронично болни и ред подобни теми, където ние не разполагаме с такъв експертен потенциал.
По закон сме задължени превантивно да правим информационно-образователни и обучителни кампании, които ние посрещаме най-вече благодарение на средства, отпуснати от Европейската комисия по определени проекти. Именно там малко дисбаланс се получава, защото средствата пристигат със закъснение и освен това, те плащат 100% след като се реализира проектът. Но тъй като ние не сме някаква голяма институция и не разполагаме с огромни суми, но получаваме разбиране от Министерството на финансите и не сме закъсвали досега.
В това отношение искам да подчертая и нещо друго. Има една резолюция на ООН, България е задължена, както и други страни, за обучение в областта на правата на човека. Т.е. нашите обучения в областта за защита от дискриминация са също част от правата на човека, затова по-общо трябва да се включваме и още повече, че Комисията за защита от дискриминация е задължена и се включва. Още по-ангажирана ще бъде, имайки предвид, че кандидатствахме и мина първия етап - на 28 октомври Подкомисията по акредитация към Международния координационен комитет излезе със становище и предлага на Бюрото на Международния координационен комитет към Върховния комисар за правата на човека да се даде статут Б на Комисията, като национална институция в областта на правата на човека. Те са три категории А, Б и С по обратна градация. Това още повече ни ангажира. Но мисля, че пак по същия механизъм, тъй като сме кандидатствали по 7-8 проекта, и собственият принос също не е малък, и знаейки общата ситуация за страната, сме се разбрали с Министерството на финансите в смисъл разговорите, които водихме предварително, мисля, че щом се справихме тази година с бюджета, ще се справим и следващата година. Благодаря за вниманието.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Някой има ли въпроси? Няма. Благодаря на представителите на Комисията за защита от дискриминация.
Продължаваме с Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси – г-н Георги Кръстев.
Георги Кръстев:
Г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Подобно на миналата година бих могъл да кажа, че Националният съвет не е юридическо лице, няма собствен бюджет. Неговата дейност се подпомага от Секретариат, който е административно звено в Администрацията на Министерския съвет. Ползваме бюджета на Министерския съвет на този етап основно за типични административни дейности.
Важна промяна имаме тази година, тъй като политика по етническите и интеграционни въпроси изцяло се прехвърли в Министерския съвет, включително и позицията „Национален координатор на десетилетието на ромското включване”, която е възложена на председателя на съвета - заместник-министър председател. С това прехвърляне, няколко месеца по-късно, след като се прие постановлението през месец април бяха прехвърлени и средствата по Десетилетието на ромското включване, които са много малко – 18 300 лв., но който ги има, за него са доста, стига да може да ги използва.
Искам да отбележа, че нашата страна има ангажименти по Десетилетието на ромското включване, поети със закон – Закон за ратифициране на процедурните правила за Десетилетието на ромското включване.
Също така да отбележа и европейския контекст на тази политика. Той се оформи със съобщението на Европейската комисия от 5 април, с което се призоваха всички държави да разработят или да актуализират своите стратегии за интеграция на ромите. В нашата страна със заповед на Министър-председателя от 22 юли беше създадена работна група, която е доста напреднала с този проект. За следващата година ние пак ще разчитаме на програмата „Координация и контрол на националните политики” в Министерския съвет и основните дейности по координация, консултиране, мониторинг по комуникационния план.
Бих искал и използвам възможността да насоча вашето внимание към това, че през следващата година ще трябва да започне и реализацията на Стратегията и Плана за действие, които имаме амбицията и задачата да са Стратегията и Планът за действие. Т.е. всички секторни стратегии, които съществуват до момента и планове за действие се инкорпорират в тази стратегия и няма да бъде поредната, а се надявам да се оформи като единствената.
Това имах да кажа по повод на средствата.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате ли въпроси. Няма.
Дирекция по вероизповеданията – Министерски съвет.
Г-н Велинов, заповядайте.
Емил Велинов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
С този ограничен бюджет, който сме имали, мога да кажа, че сме подпомогнали ремонта, разбира се, с дребни суми, но горе-долу сме покрили, т.е. ремонтирали 290 храма и 35 джамии тази година с тези средства. Това е ситуацията. Иска ми се да разчитам на Мярка 322 на Министерството на земеделието, но тя касае само селските региони – отдалечените църкви в селата, свързани, силно казано, с религиозен туризъм, но 5 проекта вече минаха и забележете, 2 млн. лв. се разпределиха на пет обекта. А ние имаме 1 660 000 лв. за останалите 4 600. Разликата е огромна. Разчитам на това, че ще минат още проекти по Мярка 322 в земеделието. Стараем се да привличаме хората, но нямаме средства за проектиране. Затова помолих министър Томислав Дончев, ако могат да заделят 1 млн. лв. строго за проектиране на молитвени домове на вероизповеданията. Защото кандидатстват не само православните храмове, а и джамии, там където могат да си подготвят изцяло проектите. Дано има ефект, но не се надявам да получим тези средства строго целево – само за проектиране. Иначе биха могли да се вземат от тези средства, които са около 40 млн. лв. по тази мярка.
Другото в проекта за бюджет е същото. Разменили сме малко числата, като сме намалили малко средствата за религиозна литература и сме дали на протестантите, тъй като и протестантските организации започнаха да кандидатстват при нас, макар и с дребни суми. Тази година сме подпомогнали 8 деноминации с 30-40 хил. лв. общо.
Това е, г-н Председател.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси.
Емил Велинов:
Г-н Председател, ако може да добавя. Имахме една среща при Началник-кабинета. Сега, разбира се, ще се допитам и до Комисията. Специално искане имаме от мюсюлманското вероизповедание парите директно да ги предоставяме на Главното мюфтийство на мюсюлманите, но това ще го докладвам на министър-председателя. Защото се съмнявам, че ще отидат парите директно до джамиите. 34-35 джамии сме подпомогнали и хората са доволни. За това главно са ни сезирали кметове на ДПС, народни представители и наши кметове, където има джамии. Самият аз съм ходил в Долно Осиново и на още няколко места и сме подпомогнали. Но ако отидат парите централно във вероизповеданието, се съмнявам дали ще стигнат до джамиите и джамийските настоятелства.
Предс. Йордан Бакалов:
Според мен, така както се процедира с православните храмове, по-добре и с джамиите да е така. Т.е. джамията има нужда от пари – дава си сметката, правят си ремонта и си плащат, парите са при тях. При църквите е така.
Емил Велинов:
Г-н Председател, абсурдно е да дам пари на митрополитите и да отидат в църквите. Потъват и край. Досега сме практикували да отиват в централно Главно мюфтийство. Но тази година, тъй като положението беше малко „разкрачено” в началото, до средата на година докато мине конференцията, решихме да ги дадем на джамийските настоятелства. И имаме успехи. Хората са доволни. Имам 8 благодарствени писма от джамийски настоятелства.
Реплика:
Как ги разпределяте, г-н Велинов?
Емил Велинов:
По молбите, които сме получили. (Могат да ви обвинят в липса на справедливост.) Няма останала молба на настоятелство, която да не сме удовлетворили. В момента няма неудовлетворена молба, която е подадена от джамийско настоятелство. Последно имаме молба от джамията в Свищов. Но там обектът е голям, но изтръскаме чувалите и последните 5 хиляди лева ще заминат там. Представят проектосметна документация за ремонта и им изпращаме средствата.
Предс. Йордан Бакалов:
Други колеги? Г-н Радославов.
Александър Радославов:
Колеги, аз имах щастието да бъда член на парламентарната делегация на 6 май, с която беше организирано посещение от г-н Велинов в манастира „Свети Георги Зограф” в Атон. За първи път отивам в Света гора и мисля, че няма да е за последен. Там имаше над 600 души миряни на този празник от 9 часа вечерта до сутринта – служба цяла нощ, и видях толкова много млади хора, които тук не можем да ги видим на нито едно организирано от партиите събитие. Там почувствах какво е могъществото на източното православие. Там видях, че действително, че и държавата през последните години е помогнала за възстановяване. Това е един огромен манастир. Той е около 3 пъти по-голям от Рилския манастир, като представа. Срещата беше официална с игумена и в разговора се разбра, че хората са стигнали до някъде и от една година по различни причини не получават нито лев и ремонта на едното крило е замразено. Доколкото си спомням, става въпрос за един милион и нещо. Питах се не може ли да се отдели милион и нещо от държавата, за да се завърши ремонта. Казвам това, защото очевидно е, че този бюджет, който се отпуска, не стига за всичко, както и г-н Велинов ясно каза, че каквото могат, на всеки дават по нещо. Но там е един огромен обект и очевидно е, че тези средства, които се дават (даряват) от отделни фирми не стигат.
Аз мисля, че ние също бихме могли като миналата година да вземем решение и за тук решение да се дадат малко повечко средства за тези възстановителни дейности. Виждаме каква огромна възможност има с тази мярка, за която стана приказка. Значи разковничето е да се проектира. Примерно, един милион ще се похарчат за проектиране, а могат да се спечелят до 40 млн. лв. Вместо да използваме да усвояваме фондове от вън, ние какво правим?
Г-н Председател, тук и Вие да пледирате като шеф на нашата Комисия. Ние сме зад Вас.
Предс. Йордан Бакалов:
Аз не съм спрял.
Александър Радославов:
Мисълта ми е специално за това проектиране. То ще отприщи фактически усвояването на еврофондове. Всички ние виждаме, че сега това е единственото спасение, за да можем да усвояваме ефективно европейски средства. Виждаме, че ние самите нямаме такива възможности като икономика. Мисля, че този един милион лева, за който говори г-н Велинов, ще даде възможност много повече средства да бъдат усвоени от тези 3 млн. лв., които се дават годишно от държавата. Това предлагам и като човек инженер виждам, че това е решението на този въпрос.
Предс. Йордан Бакалов:
Има една единствена причина. Г-н Велинов много добре я знае. До преди един месец българската православна църква не желаеше да участва в усвояване на такива средства, защото тези пари били и от други вери – католици, протестанти. И нашите пари са там, но така мислят отците и не можем да им кажем нищо. За първи път има пробив в тази посока.
Емил Велинов:
Наред със Зографския манастир, искам да поставя на вашето внимание, за да сте наясно, тъй като сега се появяват призиви по радио и телевизията за „Свети Стефан”. „Свети Стефан” в Истанбул се прави изцяло с пари на Истанбулската голяма община. А тук има призиви да се събират пари за „Свети Стефан”. Ние сме разговаряли лично с кмета на Истанбул и в момента върви ремонта със страшни сили и за две години ще направят страхотен ремонт на храма.
Искам да обърна внимание обаче на това, че „Александър Невски” е в трагично състояние. Трагично състояние на стенописите, на покрива, течове. Докладвах два пъти. Написах докладна записка. Информирал съм и г-н Дянков, но файда няма да има. Лошото е, че май ще се изложим с този храм, защото водим всички делегации там. Министерството на културата също може да ви каже в какво състояние е „Александър Невски”. И ако се продължава с тези свещи вътре, въпреки че има решение да се изкарат отвътре в първия пред олтар в дясно, мястото е маркирано, но не се прави. Трябва да се смени пода, да се отстранят течовете, тъй като всичко отива на стенописите и горе почти са изчезнали. Гредите, които носят кубетата, са изгнили. Аз съм водил вече комисия там. По този въпрос има цял доклад в Министерството на културата. Исках да го доведа до ваше знание.
Другата сграда, която е пред опасност от падане, е сградата на Богословския факултет в центъра (Попското). За тази сграда има цялостен проект. Проектът е платен преди 2-3 години. Но средства за ремонта няма да можем да намерим. Просто ви го свеждам като информация.
Това са двете сгради, които исторически са много ценни.
И още нещо, ще се борим да покажем на света „Света София”. Ако покажем на света „Света София” ще видите какво ще постигнем. „Света София” в подземието говори за два века преди Христа, говори за гробници, за мозайки – 80 кв. м. мозайка запазена. Там може да се сложи спокойно 5-6 евро вход, защото долу е невероятно. За там са необходими 2 350 000 лв. за да се покаже това на света и да види Европа какво имаме.
Благодаря за вниманието.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря на г-н Велинов.
Искам предварително да кажа на колегите, че в доклада допълнително ще го отбележим въпроса за „Александър Невски” плюс за ремонта на Богословския факултет, както и това, което говорихме за Държавната агенция за бежанците и за Държавната агенция за българите в чужбина по предложението на г-н Юнал Лютфи и на председателите на Агенциите. Това ще го запишем като мнение на Комисията.
Колеги, преминаваме към гласуване. Първо ще обявя писмените декларации от колегите за тяхното гласуване. Румен Иванов – за, Юнал Лютфи – против, Иван Божилов – за, Красимира Симеонова – за, и Борислав Стоянов – против.
Подлагам на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерския съвет на 31.10.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шест гласа „за” заедно с колегите, които ви прочетох. Против? Четирима „против” също заедно с деклариралите вота си. Един „въздържал се”. Приема се.
Закривам заседанието на Комисията.
Председател:
Йордан Бакалов
Стенограф-протоколчик:
Д.Христова
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите
П Р О Т О К О Л
№ 10
Днес, 10.11.2011 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Министерството на финансите, дирекция „Държавни разходи” - Надежда Генова, началник на отдел и Ивайло Танев, главен експерт; от Омбудсман на Република България – Хюсеин Исмаил, заместник-омбудсман, Роза Георгиева, началник-кабинет, Росица Тоткова, главен секретар и Ваня Симеонова, началник Финансов отдел; от Държавната агенция за бежанците – Никола Казаков, председател и Дочка Григорова, главен счетоводител; от Държавната агенция за българите в чужбина – Росен Иванов, председател, Димитър Владимиров, главен секретар и Красимир Томов, финансов директор; от Държавната агенция за закрила на детето –Надя Шабани, председател, Калин Каменов, заместник-председател и Диана Арнаудова, финансов директор; от Комисията за защита от дискриминация – Кемал Еюп, председател и Мустафа Занков, директор на финансова дирекция; от Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към МС – Георги Кръстев, и.д. председател; от Министерския съвет, дирекция „Вероизповедания” – Емил Велинов, директор.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с единствена точка в дневния ред:
Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерски съвет на 31.10.2011 г.
Първо давам думата на представителите на Омбудсмана на Република България накратко да си представят вижданията по проектобюджета за 2012 г. След това ще дам думата на колегите, ако имат въпроси. Заповядайте, г-н Исмаил.
Хюсеин Исмаил: заместник-омбудсман
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа,
Тук съм заедно с мои колеги от институцията на Омбудсмана, за да обсъдим бюджета за нашата институция и надявам се, да получим подкрепата на тази Комисия за Бюджет 2012 на Омбудсмана. Г-н Пенчев не успя да дойде, тъй като участва в отдавна планирана Световна конференция на Асоциацията за превенция от изтезания, която се провежда в момента в Женева.
Съвсем накратко да ви разкажа за бюджета на Омбудсмана за 2012 г. и най-вече за разликите в сравнение с предходните години, тъй като има една промяна в него, ако сте забелязали, и тя е в посока увеличение. Промяната е свързана с поети от нашата държава международни ангажименти, които тя трябва да изпълнява и съответно трябва да се обезпечи с финансов ресурс.
През м. април т.г. ние ратифицирахме факултативния протокол към Конвенцията на ООН за превенция от изтезание и другите форми на жестоко, нечовешко и унизително отнасяне и наказание. В чл. 3 от този протокол се предвижда, че държавите изграждат на национално ниво структура, която е наречена Национален превантивен механизъм, която да следи за изпълнението на конвенцията, като съставя ежегодно доклади по нейното изпълнение. Но това, което е още по-важно и което е всъщност по-ресурсоемко, е да извършва посещение в местата за лишаване от свобода. Те в България са 471 на брой по статистиката, която имаме. В това число влизат затвори, домове за хора с психически отклонения и местата, в които се задържат хора, които по своя воля не могат да ги напускат. За да се извършват тези дейности е необходим ресурс, както финансов, така и човешки ресурси. Преценено е, че институцията на Омбудсмана отговаря на изискванията на чл. 3 от факултативния протокол, тъй като е независима институция. Беше съставена междуведомствена работна група по заповед на министъра на правосъдието, която група излезе със становище, че нашата институция отговаря на тези изисквания, поради което ние съставихме проекта за бюджет за 2012 г. в този му вид. Надявам се, че разбирате, че това е един ангажимент на България, който е свързан с изпълнение на международни договорености и е необходимо да бъде изпълняван от 2012 г. нататък и затова се надявам вашата комисия да подкрепи този бюджет.
Ако имате въпроси, аз съм тук заедно с колегите и можем да ви отговорим.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря ви. Колеги, имате думата.
При положение, че вие сте доволни от бюджета, аз мисля, че колегите няма какво повече да питат. Ако няма въпроси, да благодарим на представителите на Омбудсмана.
Пропуснах в началото да ви запозная с писмото на г-н Пенчев, с което се извинява, че не може лично да присъства, но е изпратил хора, които защитиха техния бюджет.
Благодаря на представителите на Омбудсмана.
Агенция за закрила на детето. Г-жа Шабани, имате думата.
Надя Шабани:
Благодаря, за нас е чест.
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми народни представители,
Благодаря за възможността днес тук с колегите да изразим нашето становище по отношение на Бюджет 2012 на Държавната агенция за закрила на детето. Както сте видели, нямаме промяна. Запазва се размерът от настоящата година. Един размер, с който ние успяхме да запазим и да извършваме две много важни за нас дейности: едното е проверките, които трябва да правим по закон и също така поддържането на националната телефонна линия 116 -111 по отношение на деца в риск.
Искам само да добавя и в този смисъл ние смятаме, че с този размер на бюджета за следващата година ще можем да извършваме тези дейности.
Допълнително искам само да отбележа за две от най-важните инициативи, които извършихме през 2011 г. и ще продължим и през 2012 г. Това са два проекта, финансирани от европейските структурни фондове. Най-големият проект за нас е проектът по деинститутизация – първият, който изпълняваме от 2010 г. с размер 5 млн. лв., насочен към затварянето на институциите за деца с увреждания, и вторият проект, който спечелихме тази година и изпълняваме към момента – Оценка на въздействието от изпълнението на Националната стратегия за закрила на детето 2008-2018 г., приет от Народното събрание.
Казвам всичко това, защото тези проекти са част от общия ни бюджет за изпълнение на инициативите на Агенцията.
Ако имате въпроси, с удоволствие ще отговоря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря Ви. Колеги, имате думата за въпроси. Ако няма въпроси, да благодарим на представителите на Агенция за закрила на детето за това, че дойдоха и ни представиха бюджета си.
Продължаваме с Държавната агенция за бежанците. Г-н Казаков, имате думата.
Никола Казаков:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Дами и господа,
Бюджетът на Държавната агенция за бежанците е същия, както през бюджетната 2011 г. и бюджетната 2010 г. Задачите, които бяха поставени пред Агенцията през бюджетната 2011 г. са изпълнени и с по-малко хора. Имаме икономии от фонд работна заплата.
Големият ни проблем, който ще бъде в перспектива, е независимо, че аз исках средства за 2012 г. с цел издръжка на Транзитен център в село Пъстрогор, такива средства не са ни осигурени. Не са осигурени и ги няма. С първостепенния разпоредител с бюджетни кредити имаме няколко официални преписки. На срещата в Министерството на финансите преди 10-15 дни средства не бяха осигурени. А центърът има вече Акт 15 и предстои до 15 декември Акт 16. Това значи, че аз трябва да го пусна в експлоатация, примерно от 1 януари 2012 г. Тенденцията е да се напълни веднага, тъй като в разговор с гръцки колега – генерал Кошутис, и с други по линия на убежището, има маса бежанци и хора на тяхна територия. Знаете за проблема в Гърция с бежанците. Той е огромен, на европейско ниво и аз фактически нямам необходимите средства за издръжка на центъра. В разговор с Министерството на вътрешните работи стигнахме до една договореност като временно решение, тъй като виждаме тежкото положение на държавата и кризата, с ПМС ми бяха отпуснати допълнително 450 хил. лв. за пускане на центъра в експлоатация и за закупуване на допълнително оборудване, тъй като закупеното преди няколко години оборудване го няма, липсва. По документи го има, но де факто го няма. Даден е въпросът в прокуратурата и т.н. От предното ръководство е подписано, че са приети мебелите и са оставени на отговорно пазене някъде. Отидохме да ги потърсим, да ги натоварим и закараме на обекта, но така или иначе ги няма. Това е работа вече на прокуратурата. Всички документи са в прокуратурата. Затова Министерството на финансите отпусна допълнително средства с цел оборудване на центъра. Проблемът е как да се реши за бюджетната 2012 г. издръжката на Транзитния център в село Пъстрогор.
Това е, което мога да кажа по Бюджет 2012 – бюджетът е на старото ниво и за Транзитния център в село Пъстрогор средства за експлоатация няма. Даже за бюджетната 2011 г. в първостепенния разпоредител с бюджетни кредити по направление (по перо) задължителни преводачески услуги, които ние трябва да предоставяме на бежанците безплатно, съгласно Закона за бежанците, не бяха осигурени и ние успяхме да намерим средства от издръжката на това направление. Но за следващата година?
Предс. Йордан Бакалов:
Каква е сумата там, г-н Казаков?
Никола Казаков:
Сумата за Транзитния център – Пъстрогор, е 1 900 000 лв., 300 човека. Сега в момента в Агенцията има 360 човека бежанци плюс 100 човека персонал - 3 200 000 лв. Броят на бежанците, които ще бъдат настанени в Транзитен център – Пъстрогор, е равен на броя на бежанците приблизително на тези, които са настанени в момента в с. Баня и в София. Така че, това са средства за издръжка на центъра, нищо повече.
Предс. Йордан Бакалов:
Колеги, имате ли въпроси? Г-н Лютфи.
Юнал Лютфи:
Уважаеми колеги, днес съвпадат заседанията на двете комисии, в които съм, но съм тук и давам предимство на тази, защото искам да взема отношение по въпроса за Агенцията за бежанците и след това и по вероизповеданията.
За бежанците. Средствата, които се отпускат на Агенцията за бежанците за политика с бежанците са крайно недостатъчни, освен това, което Вие изброихте. Това е част от политиката за приемане на България в Шенген. Един от критериите е България разполага ли с база не само за опазване на границата, но за приемане на бежанците и за тяхната интеграция. Затова иде реч, колеги. Не е въпросът само да ги настаним. След това има и друга политика на интеграция, така както прави Европа. Това е всъщност сериозното отношение към бежанците.
Аз ще гласувам против бюджета, но моите сериозни аргументи са тези. Вие трябва по-смело да искате и то пред министъра на вътрешните работи и пред премиера. Защото страната ни след като иска да бъде пълноправен член на Шенген, пак повтарям, не е проблемът само да гарантираме непреминаване на границата. Освен кусурите, критериите за корупция в гранична полиция и в митниците, където доверието сме загубили, но поне тук трябва да бъдем достатъчно изрядни, а това става със средства. Това са моите бележки.
Аз предлагам, г-н Председател, да запишем в нашето решение, ако е възможно, разбира се, че по отношение на политиката с бежанците трябва да се отпуснат повече средства. Приключих.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря Ви. И моето предложение или по-скоро обръщение към колегите от Комисията задължително в протокола да се запише това, което колегата Казаков каза за парите, които трябва да се заложат за Транзитния център – Пъстрогор. Защото и в Закона за МВР, дирекция „Миграция” там единственото намаление от 7 млн. лв. са пак оттам.
Има ли някой нещо против това да се запише в протокола. Да разбирам, че има такова разбиране. (Да.)
Други въпроси? Г-н Пашев.
Илия Пашев:
Кой осъществява контрол и къде са изчезнали всички тези неща, за които говори г-н Казаков.
Никола Казаков:
Това не мога да ви кажа.
Илия Пашев:
А ние как да взимаме някакви решения, без да знаем преди това какво се е случило.
Никола Казаков:
По тези въпроси трябва да се обърнете към специализираните органи и към Министерството на финансите, които са възложител и страна по договора още преди 2007 г. Обектът е изпълняван по Програма „ФАР” и 2007 г. по документи е издаден. Аз бях моторът този обект да бъде завършен с помощта на Министерството на финансите и фирмата строител да построи пречиствателната станция и да завърши обекта. Обектът е влязъл в експлоатация по документи. Аз ще го приема и съм обучил 50% от персонала, който трябва да работи там.
Илия Пашев:
Това значи, че е изпълнено от предишното правителство и трябва да търсим отговорност от тях ли?
Никола Казаков:
Да, точно така.
Предс. Йордан Бакалов:
Колеги, има ли други въпроси. Ако няма, да благодарим на г-н Казаков.
Продължаваме с Държавната агенция за българите в чужбина.
Г-н Росен Иванов.
Росен Иванов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми колеги, дейността на Държавната агенция за българите в чужбина е подчинена и произтича от основните стратегически цели и задачи, залегнали в програмата на правителството за изпълнение на Програма 12 „Българите зад граница”, която е част от Програмния бюджет на Министерския съвет. За тази година размерът на бюджета, който е предвиден за Агенцията е 758 455 лв. Той е същият, какъвто беше и миналата година. А за да бъде такъв за настоящата година, основна заслуга имате вие като Комисия. Преди една година гласувахте за увеличение на бюджета на Агенцията. Увеличението беше малко по-голямо, получихме по-малко, но въпреки всичко това увеличение, благодарение на вашето решение, ни даде възможност да извършим доста дейности, които до този момент не бяхме предполагали, че ще ни се наложи.
Пред вас вероятно стои моята справка, от която е видно, че само за 10 месеца през 2011 г. сме издали повече удостоверения за български произход, което е основната административна дейност на Агенцията, отколкото цялата 2009 г. и 2010 г. взети заедно. Ако през 2009 г. са издадени 5100 удостоверения, през 2010 г. са 13800 и само до настоящия момент на 2011 г. са близо 19 000 удостоверения. Така че дейността на Агенцията се разраства наистина. Успяваме да се справим със средствата, с които разполагаме.
Дейността на Агенцията се разшири и по отношение на издателската програма и снабдяването с учебници на българите в чужбина, което е една от основните задачи. Не искам да ви отегчавам с цифри и факти за броя на издадените книги за училищата, но само за последния един месец лично с наше участие са създадени три нови училища или са в процес на създаване за българи в чужбина. Всичко това е едно предизвикателство и една необходимост към нашите държавни органи, от които зависи финансирането на тази дейност. Не можем да очакваме българите в чужбина да запазят своята идентичност, да останат българи и да обучават децата си като българи, ако не им помогнем да създадат училища и да получат началното финансиране. Наистина съществува Програмата „Роден език и култура зад граница”, но когато едно училище се създава, то трябва да получи първоначално учебници, преди още да бъде регистрирано, преди да започне своята дейност и Агенцията се занимава с това.
Основният проблем, разбира се, е издаването на тези удостоверения, защото както напоследък се шегуват моите колеги от Агенцията, всяка седмица по едно македонско село идва да стават българи. Това е доста тежко за нас, но успяваме да се справим.
Освен това, една справка, която е пропусната. За тази година, за която ни гласувахте увеличение на бюджета, сме се справили с близо 8 000 стари преписки, т.е. изчистили сме всички, които заварихме през 2009 г. Благодарение на тази дейност започваме сега на чисто.
Необходима е подкрепа от държавата за тази наистина много важна дейност, защото ние я развиваме в условията на пълноправно членство на България в Европейския съюз. Европейските изисквания, които са залегнали преди 20 години в Конституцията на България, всеки един българин, независимо къде е на територията на този съюз, да получава качествено образование. Той има право на това. Има право да ползва достиженията на българската култура, за да може да пази своята идентичност. Има право да осигури това и на своите деца, така че бюджетът на Агенцията наистина в този вид е твърде малък.
Другият проблем, който идва от този бюджет е, че заплатите, които са около средния размер, са ниски, за да държат хората при нас. При напрегнатата работа, на която сме подложени, имаме текучество на кадри. Българите по света комуникират все по-интензивно по интернет. Създадохме нов сайт. Успяваме да работим със стария, но не можем да си позволим IT специалисти, които да отговорят на новите предизвикателства.
Считам, че бюджетът, който ни е определен в рамките на бюджета за 2011 г. би покрил някои основни пера, но ако можем да разчитаме тази година отново на ваше решение за увеличение, това би само подпомогнало нашата дейност. Благодаря ви.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Г-н Радославов.
Александър Радославов:
Г-н Председател,
Колеги, аз мисля, че с чиста съвест можем да поздравим г-н Иванов за добрата работа на Агенцията. Аз съм от хората, които са пристрастни към този проблем и това, което дълги години с години чакаха хората за българско гражданство виждаме действително, че с неговата решителна намеса като председател на Агенцията, а смятаме, че и такава е нагласата и на обществото и на управлението, това са реални успехи, които независимо от бюджета, с който те са се съобразили, независимо че работят със сравнително по-ниски възнаграждения, знаем какви са нивата на заплатите в министерствата, и други държавни институции, заслужават едно голямо благодаря от името на Комисията. Аз лично благодаря за работата.
Колеги, г-н Председател, смятам, че ще ме подкрепите всички, да си спазим традицията и да направим едно искане с наше решение за увеличение на бюджета. Вероятно винаги може да се поизтупа големият чувал държавен бюджет и може да се окаже, че има някакви резерви и да се помогне за тази високо благородна и в национален план много значима дейност.
Моето предложение е и тази година да излезем с такова предложение за решение.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Лютфи.
Юнал Лютфи:
Г-н Председател,
Колеги, това също е един изключително важен въпрос, на който държавата, според мен, не отделя достатъчно внимание. Работата с българите в чужбина е един изключително важен аспект от политиката на всяко едно българско правителство. Мисля, че и друг път съм го казвал пред комисията и няма да се уморя да го повтарям, че това трябва да бъде специална политика на България за работа. Отделни фрагментарни акции, като издаване на книги, на буквари и т.н. е добре, но това не е достатъчно. Това не бива да бъде кампанийно. Трябва да има цялостна политика и стратегия за работата с българите, г-н Иванов. Например, Френският културен институт, Английският културен институт, Германският институт, Испанският институт „Сервантес” – това са народи, държави, нации, които държат за разпространението на своята култура и запазване на културната и етническа идентичност далече зад морета и океани. Например, на французите. Това е изключително важно.
Първо, в България има демографска криза. Това, че едно македонско село идва тук, мисля, че е не проблем за страната. Напротив! Аз мисля, че Вие с помощта на експерти, бихте могли да изготвите една стратегия, да я представите на Министерския съвет за цялостна дългосрочна политика за работа. По този начин Вие ще защитите и по-голям бюджет за работата във вашата Агенция. Това е изключително важно. Българи има навсякъде по света. Не говоря само за Западните покрайнини, не говорим само за Албания и т.н. Имаме българи в Америка, в Австралия, в съседна Турция и навсякъде има български граждани, които имат право, както казахте и Вие, да запазят своята културна етническа идентичност. Но това изисква, пак повтарям, строго определена политика и тук парите не трябва да се жалят. Това е моето мнение. Благодаря ви.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Други? Ако няма допълнителни въпроси, да благодарим на г-н Иванов.
Комисия за защита от дискриминация – г-н Кемал Еюп. Заповядайте, г-н Еюп, или Вие сте доволни от бюджета.
Кемал Еюп:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Колеги, дали сме доволни или не, но в тези кризисни години и няма накъде, щом се справяме с работата с това, което ни се предлага, сме доволни. Дано и хората да са доволни.
Както знаете, Комисия за защита от дискриминация получава жалби и сигнали от граждани, от юридически лица, прави проучване, произнася се, явява се в съда като съпътстваща страна, следи за изпълнение на решенията, но в същото време ние посрещаме разходите и на граждани, пътни особено, така е по закон, тъй като, за да не бъдат дискриминирани социално слабите, които не могат да пътуват, защото нашата дейност е в София.
Също така ни трябват средства и харчим средства за външни експерти, за да се произнесат по определени казуси, така както съдът ползва външни експерти. Примерно, има специфични дейности, като лекарства за онкоболни, за хронично болни и ред подобни теми, където ние не разполагаме с такъв експертен потенциал.
По закон сме задължени превантивно да правим информационно-образователни и обучителни кампании, които ние посрещаме най-вече благодарение на средства, отпуснати от Европейската комисия по определени проекти. Именно там малко дисбаланс се получава, защото средствата пристигат със закъснение и освен това, те плащат 100% след като се реализира проектът. Но тъй като ние не сме някаква голяма институция и не разполагаме с огромни суми, но получаваме разбиране от Министерството на финансите и не сме закъсвали досега.
В това отношение искам да подчертая и нещо друго. Има една резолюция на ООН, България е задължена, както и други страни, за обучение в областта на правата на човека. Т.е. нашите обучения в областта за защита от дискриминация са също част от правата на човека, затова по-общо трябва да се включваме и още повече, че Комисията за защита от дискриминация е задължена и се включва. Още по-ангажирана ще бъде, имайки предвид, че кандидатствахме и мина първия етап - на 28 октомври Подкомисията по акредитация към Международния координационен комитет излезе със становище и предлага на Бюрото на Международния координационен комитет към Върховния комисар за правата на човека да се даде статут Б на Комисията, като национална институция в областта на правата на човека. Те са три категории А, Б и С по обратна градация. Това още повече ни ангажира. Но мисля, че пак по същия механизъм, тъй като сме кандидатствали по 7-8 проекта, и собственият принос също не е малък, и знаейки общата ситуация за страната, сме се разбрали с Министерството на финансите в смисъл разговорите, които водихме предварително, мисля, че щом се справихме тази година с бюджета, ще се справим и следващата година. Благодаря за вниманието.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Някой има ли въпроси? Няма. Благодаря на представителите на Комисията за защита от дискриминация.
Продължаваме с Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси – г-н Георги Кръстев.
Георги Кръстев:
Г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Подобно на миналата година бих могъл да кажа, че Националният съвет не е юридическо лице, няма собствен бюджет. Неговата дейност се подпомага от Секретариат, който е административно звено в Администрацията на Министерския съвет. Ползваме бюджета на Министерския съвет на този етап основно за типични административни дейности.
Важна промяна имаме тази година, тъй като политика по етническите и интеграционни въпроси изцяло се прехвърли в Министерския съвет, включително и позицията „Национален координатор на десетилетието на ромското включване”, която е възложена на председателя на съвета - заместник-министър председател. С това прехвърляне, няколко месеца по-късно, след като се прие постановлението през месец април бяха прехвърлени и средствата по Десетилетието на ромското включване, които са много малко – 18 300 лв., но който ги има, за него са доста, стига да може да ги използва.
Искам да отбележа, че нашата страна има ангажименти по Десетилетието на ромското включване, поети със закон – Закон за ратифициране на процедурните правила за Десетилетието на ромското включване.
Също така да отбележа и европейския контекст на тази политика. Той се оформи със съобщението на Европейската комисия от 5 април, с което се призоваха всички държави да разработят или да актуализират своите стратегии за интеграция на ромите. В нашата страна със заповед на Министър-председателя от 22 юли беше създадена работна група, която е доста напреднала с този проект. За следващата година ние пак ще разчитаме на програмата „Координация и контрол на националните политики” в Министерския съвет и основните дейности по координация, консултиране, мониторинг по комуникационния план.
Бих искал и използвам възможността да насоча вашето внимание към това, че през следващата година ще трябва да започне и реализацията на Стратегията и Плана за действие, които имаме амбицията и задачата да са Стратегията и Планът за действие. Т.е. всички секторни стратегии, които съществуват до момента и планове за действие се инкорпорират в тази стратегия и няма да бъде поредната, а се надявам да се оформи като единствената.
Това имах да кажа по повод на средствата.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате ли въпроси. Няма.
Дирекция по вероизповеданията – Министерски съвет.
Г-н Велинов, заповядайте.
Емил Велинов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
С този ограничен бюджет, който сме имали, мога да кажа, че сме подпомогнали ремонта, разбира се, с дребни суми, но горе-долу сме покрили, т.е. ремонтирали 290 храма и 35 джамии тази година с тези средства. Това е ситуацията. Иска ми се да разчитам на Мярка 322 на Министерството на земеделието, но тя касае само селските региони – отдалечените църкви в селата, свързани, силно казано, с религиозен туризъм, но 5 проекта вече минаха и забележете, 2 млн. лв. се разпределиха на пет обекта. А ние имаме 1 660 000 лв. за останалите 4 600. Разликата е огромна. Разчитам на това, че ще минат още проекти по Мярка 322 в земеделието. Стараем се да привличаме хората, но нямаме средства за проектиране. Затова помолих министър Томислав Дончев, ако могат да заделят 1 млн. лв. строго за проектиране на молитвени домове на вероизповеданията. Защото кандидатстват не само православните храмове, а и джамии, там където могат да си подготвят изцяло проектите. Дано има ефект, но не се надявам да получим тези средства строго целево – само за проектиране. Иначе биха могли да се вземат от тези средства, които са около 40 млн. лв. по тази мярка.
Другото в проекта за бюджет е същото. Разменили сме малко числата, като сме намалили малко средствата за религиозна литература и сме дали на протестантите, тъй като и протестантските организации започнаха да кандидатстват при нас, макар и с дребни суми. Тази година сме подпомогнали 8 деноминации с 30-40 хил. лв. общо.
Това е, г-н Председател.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси.
Емил Велинов:
Г-н Председател, ако може да добавя. Имахме една среща при Началник-кабинета. Сега, разбира се, ще се допитам и до Комисията. Специално искане имаме от мюсюлманското вероизповедание парите директно да ги предоставяме на Главното мюфтийство на мюсюлманите, но това ще го докладвам на министър-председателя. Защото се съмнявам, че ще отидат парите директно до джамиите. 34-35 джамии сме подпомогнали и хората са доволни. За това главно са ни сезирали кметове на ДПС, народни представители и наши кметове, където има джамии. Самият аз съм ходил в Долно Осиново и на още няколко места и сме подпомогнали. Но ако отидат парите централно във вероизповеданието, се съмнявам дали ще стигнат до джамиите и джамийските настоятелства.
Предс. Йордан Бакалов:
Според мен, така както се процедира с православните храмове, по-добре и с джамиите да е така. Т.е. джамията има нужда от пари – дава си сметката, правят си ремонта и си плащат, парите са при тях. При църквите е така.
Емил Велинов:
Г-н Председател, абсурдно е да дам пари на митрополитите и да отидат в църквите. Потъват и край. Досега сме практикували да отиват в централно Главно мюфтийство. Но тази година, тъй като положението беше малко „разкрачено” в началото, до средата на година докато мине конференцията, решихме да ги дадем на джамийските настоятелства. И имаме успехи. Хората са доволни. Имам 8 благодарствени писма от джамийски настоятелства.
Реплика:
Как ги разпределяте, г-н Велинов?
Емил Велинов:
По молбите, които сме получили. (Могат да ви обвинят в липса на справедливост.) Няма останала молба на настоятелство, която да не сме удовлетворили. В момента няма неудовлетворена молба, която е подадена от джамийско настоятелство. Последно имаме молба от джамията в Свищов. Но там обектът е голям, но изтръскаме чувалите и последните 5 хиляди лева ще заминат там. Представят проектосметна документация за ремонта и им изпращаме средствата.
Предс. Йордан Бакалов:
Други колеги? Г-н Радославов.
Александър Радославов:
Колеги, аз имах щастието да бъда член на парламентарната делегация на 6 май, с която беше организирано посещение от г-н Велинов в манастира „Свети Георги Зограф” в Атон. За първи път отивам в Света гора и мисля, че няма да е за последен. Там имаше над 600 души миряни на този празник от 9 часа вечерта до сутринта – служба цяла нощ, и видях толкова много млади хора, които тук не можем да ги видим на нито едно организирано от партиите събитие. Там почувствах какво е могъществото на източното православие. Там видях, че действително, че и държавата през последните години е помогнала за възстановяване. Това е един огромен манастир. Той е около 3 пъти по-голям от Рилския манастир, като представа. Срещата беше официална с игумена и в разговора се разбра, че хората са стигнали до някъде и от една година по различни причини не получават нито лев и ремонта на едното крило е замразено. Доколкото си спомням, става въпрос за един милион и нещо. Питах се не може ли да се отдели милион и нещо от държавата, за да се завърши ремонта. Казвам това, защото очевидно е, че този бюджет, който се отпуска, не стига за всичко, както и г-н Велинов ясно каза, че каквото могат, на всеки дават по нещо. Но там е един огромен обект и очевидно е, че тези средства, които се дават (даряват) от отделни фирми не стигат.
Аз мисля, че ние също бихме могли като миналата година да вземем решение и за тук решение да се дадат малко повечко средства за тези възстановителни дейности. Виждаме каква огромна възможност има с тази мярка, за която стана приказка. Значи разковничето е да се проектира. Примерно, един милион ще се похарчат за проектиране, а могат да се спечелят до 40 млн. лв. Вместо да използваме да усвояваме фондове от вън, ние какво правим?
Г-н Председател, тук и Вие да пледирате като шеф на нашата Комисия. Ние сме зад Вас.
Предс. Йордан Бакалов:
Аз не съм спрял.
Александър Радославов:
Мисълта ми е специално за това проектиране. То ще отприщи фактически усвояването на еврофондове. Всички ние виждаме, че сега това е единственото спасение, за да можем да усвояваме ефективно европейски средства. Виждаме, че ние самите нямаме такива възможности като икономика. Мисля, че този един милион лева, за който говори г-н Велинов, ще даде възможност много повече средства да бъдат усвоени от тези 3 млн. лв., които се дават годишно от държавата. Това предлагам и като човек инженер виждам, че това е решението на този въпрос.
Предс. Йордан Бакалов:
Има една единствена причина. Г-н Велинов много добре я знае. До преди един месец българската православна църква не желаеше да участва в усвояване на такива средства, защото тези пари били и от други вери – католици, протестанти. И нашите пари са там, но така мислят отците и не можем да им кажем нищо. За първи път има пробив в тази посока.
Емил Велинов:
Наред със Зографския манастир, искам да поставя на вашето внимание, за да сте наясно, тъй като сега се появяват призиви по радио и телевизията за „Свети Стефан”. „Свети Стефан” в Истанбул се прави изцяло с пари на Истанбулската голяма община. А тук има призиви да се събират пари за „Свети Стефан”. Ние сме разговаряли лично с кмета на Истанбул и в момента върви ремонта със страшни сили и за две години ще направят страхотен ремонт на храма.
Искам да обърна внимание обаче на това, че „Александър Невски” е в трагично състояние. Трагично състояние на стенописите, на покрива, течове. Докладвах два пъти. Написах докладна записка. Информирал съм и г-н Дянков, но файда няма да има. Лошото е, че май ще се изложим с този храм, защото водим всички делегации там. Министерството на културата също може да ви каже в какво състояние е „Александър Невски”. И ако се продължава с тези свещи вътре, въпреки че има решение да се изкарат отвътре в първия пред олтар в дясно, мястото е маркирано, но не се прави. Трябва да се смени пода, да се отстранят течовете, тъй като всичко отива на стенописите и горе почти са изчезнали. Гредите, които носят кубетата, са изгнили. Аз съм водил вече комисия там. По този въпрос има цял доклад в Министерството на културата. Исках да го доведа до ваше знание.
Другата сграда, която е пред опасност от падане, е сградата на Богословския факултет в центъра (Попското). За тази сграда има цялостен проект. Проектът е платен преди 2-3 години. Но средства за ремонта няма да можем да намерим. Просто ви го свеждам като информация.
Това са двете сгради, които исторически са много ценни.
И още нещо, ще се борим да покажем на света „Света София”. Ако покажем на света „Света София” ще видите какво ще постигнем. „Света София” в подземието говори за два века преди Христа, говори за гробници, за мозайки – 80 кв. м. мозайка запазена. Там може да се сложи спокойно 5-6 евро вход, защото долу е невероятно. За там са необходими 2 350 000 лв. за да се покаже това на света и да види Европа какво имаме.
Благодаря за вниманието.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря на г-н Велинов.
Искам предварително да кажа на колегите, че в доклада допълнително ще го отбележим въпроса за „Александър Невски” плюс за ремонта на Богословския факултет, както и това, което говорихме за Държавната агенция за бежанците и за Държавната агенция за българите в чужбина по предложението на г-н Юнал Лютфи и на председателите на Агенциите. Това ще го запишем като мнение на Комисията.
Колеги, преминаваме към гласуване. Първо ще обявя писмените декларации от колегите за тяхното гласуване. Румен Иванов – за, Юнал Лютфи – против, Иван Божилов – за, Красимира Симеонова – за, и Борислав Стоянов – против.
Подлагам на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерския съвет на 31.10.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шест гласа „за” заедно с колегите, които ви прочетох. Против? Четирима „против” също заедно с деклариралите вота си. Един „въздържал се”. Приема се.
Закривам заседанието на Комисията.
Председател:
Йордан Бакалов
Стенограф-протоколчик:
Д.Христова
