Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
01/12/2011
Стенограма
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите
П Р О Т О К О Л
№ 11
Днес, 01.12.2011 г., четвъртък, от 12:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: народните представители Любен Корнезов и Станислав Станилов, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите със следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за българския език, № 154-01-78, внесен от Любен Корнезов на 18.07.2011 г.
2. Обсъждане на Законопроект за българския език, № 154-01-89, внесен от Огнян Стоичков Янакиев и Станислав Тодоров Станилов на 4.08.2011 г.
3. Разни.
Любен Корнезов:
Предлагам да се обсъждат общо двата законопроекта.
Предс.Йордан Бакалов:
Добре. Нямаме нищо против. Кажете кой от двамата първи ще представи законопроекта си. Както е по дневния ред. Заповядайте, г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
Ще бъда максимално кратък. Нямам никакви илюзии или вече нямам илюзии. Знам, че въпросът за езика е труден за регулация със закон. Но това е един конституционен закон – изисква го Конституцията. За съжаление, вече 20 години в България не се намери куражът да се приеме такъв закон. Внасяни са в предни парламенти от различни народни представители законопроекти, включително и от народния представител Александър Пиндиков, ако си го спомняте, от СДС. Познавам неговите законопроекти и съм ги имал предвид, когато съм разработвал проекта, който е на вашето внимание.
Има редица държави, където има такива закони. Съжалявам и не мога да разбера, както по закона на колегите, така и по закона, който аз предлагам, няма разбиране. Това е четвъртата комисия, не обвинявам никого, но особено като дойдат гости на заседание на комисия, започват да им приказват за правописа, за речници, за чуждиците и какво ли още не – за всичко останало, но не и за законопроекта. Но какво да правим. Това е.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря.
Г-н Станилов, заповядайте.
Станислав Станилов:
Досега в Народното събрание в свободна България, във Втората българска република – тази, в която ние живеем, са внасяни 17 законопроекта за защита на българския език, включително и в миналия мандат имаше един, който беше отхвърлен. Те са били по-добри или по-лоши. Имало е възможности да се приемат прилични закони.
Ние сме се съобразили с всичко. Отчели сме критиките и сме направили нашия закон да бъде максимално отворен в смисъл, той да бъде само една рамка на всичките над 117 законови уредби в различните закони, които се отнасят към употребата на българския език.
По същата причина нашият закон се разполага само върху книжовния български език на официите, т.е. на държавните учреждения и свързаните с тях организации. Ние не се занимаваме с писатели, не се занимаваме с публицисти, с правопис. Ние се занимаваме с книжовния език на официите. Това е ясно изразено в трите части на нашия закон.
Обикновено, когато се обсъждат подобни закони, както беше и в другите три комисии, повечето от нашите опоненти и от привържениците на нашия закон разсъждават най-напред и много повече върху необходимостта от такъв закон, отколкото върху същността на самия закон. И това е съвсем закономерно, защото такава жива духовна материя като езика много трудно може да се кодифицира.
Първият аргумент, че няма необходимост от такъв закон, тъй като това е уредено в другите законови уредби, отпада, защото нашият закон е главно рамка. И освен това, например, има около 400 законови постановления и законови актове, които са свързани с конкуренцията и въпреки това има Закон за конкуренцията. И не само това, а има и Комисия по конкуренцията. Това го давам провизорно, като пример.
Смисълът на този закон е в него да се намират основания да се спират големите нарушения в българския книжовен език при употребата му в държавните учреждения, институции, официи и пр. По тази причина ние сме се опитали да засегнем всичко, включително и понеже се отнася до вашата комисия – вашият сектор в дейността на Народното събрание е правата на човека, ние сме се стремили да не нарушаваме ничии права и това беше признато даже от най-големите наши опоненти от ДПС. Те казаха, че няма нарушение на правата. Г-н Казак каза и Лютфи Местан каза. Даже накрая г-н Четин Казак каза: „Наистина, професорът ме убеди, че има нужда от такъв закон, но ние сме против този.” Това вече е съвсем друга задача.
Най-сетне, за да завърша, и да не ви доскучая, ние разглеждаме този закон като една инсигния на държавността. „Инсигния” е латинска дума, която значи означение на достойнството – има български език и той е защитен със закон, както постановява Конституцията. Това изчерпва, според мен, нашите аргументи. Иначе този закон е отворен и пред всички комисии ние сме казали, включително и пред г-н Министъра на образованието, който се съгласи, че трябва да има такъв закон, че този закон е добър и каза, че може би трябва да се нанесат някакви поправки. Ние сме отворени за всякакви предложения, поправки и т.н. Законът е направен така, че може да се прави това.
И накрая, в нашия закон има нещо, което почти в другите закони не е имало. Това е Съветът за български език – за българския книжовен език, който съвет е направен много специфично. Ние излизаме от хипотезата, че какъвто и да е законът, който и да е закон, т.е. той е само един инструмент за едно или друго, а основният въпрос е в чии ръце ще бъде поставен този инструмент. Ние поставяме нашия инструмент, т.е. този закон, в ръцете на експерти от различни институции и нарочно от различни институции, за да не се получава дисбаланс и да започнат да командват и да правят декрети и да направят беля. Защото това е много чувствителна сфера.
Мисля, че този закон ще бъде повече полезен, ще бъде много полезен. И, разбира се, подобно на изключително сложния Закон за културното наследство, в който аз активно участвах, и в поправянето и в този мандат, след като мине една година от неговата работа, той може би ще трябва да се пипне още, тъй като това е крайно сложна материя. Но това не означава, че не бива да има такъв закон. Това е нашето мнение. Благодаря ви за вниманието.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря и на двамата вносители.
Искам да кажа следното.
Понеже имах възможността да видя многото становища, даже има и едно общо становище, ще споделя нещо, което ми прави впечатление. Прави ми впечатление, че общо взето становищата не са положителни, т.е. в подкрепа на един такъв закон. В същото време по Конституция, чл. 36, ал. 3 има задължение да се приеме такъв закон. Някои от тях констатират, че тригодишният срок бил минал, но това пък по никакъв начин не отменя Конституцията в тази й част, т.е. приемането на един такъв закон.
Имах възможността и от гледна точка на нашата Комисия, аз поне не видях, мисля, че и колегите ще кажат, да има някакво нарушение на правата и на малцинствата, защото по принцип винаги до това се опира, особено и с оглед на това, че категорично е записано и за майчиния език, че се изучава, как се изучава – с програма, която е от Министерството на образованието, така че всичко това е под контрола на държавата.
Но общо взето много не ми стана ясно защо в крайна сметка не се подкрепя приемането на един такъв закон. Какви са притесненията? И тъй като аз не съм специалист по тези въпроси, моля да ми обясните за какво в крайна сметка не се подкрепя.
От становищата виждам, че Министерството на външните работи не го подкрепя, а в същото време е направило бележки, почти нов закон е написало, но не го подкрепя.
Станислав Станилов:
Трябва да кажа нещо, което пропуснах. Законопроектът се подкрепя от две много важни институции в чужбина и Сдружението на българските училища в чужбина, които настояват да има такъв закон. Значи ние сме сложили пръста в раната и сега ще обясня.
Институтът за български език се разцепи на две: директорът и половината от състава на Института за български език подкрепят закона и са написали писмо в подкрепа. А другата половина се оказа, че са против. Но аз понеже работя тясно специфична емпирична наука, ще ви кажа, че точно в тези сектори винаги се получава така. В науката е така. Просто не може да бъде по друг начин. И понеже те са свикнали на автономизация на чисто научното си мислене, в Комисията има хора, които вероятно ще ме разберат добре, понеже са свикнали да мислят в тясна профилизация, като започнат да разширяват настрани и започват да се загубват. И затова казват: „Не, не, кой знае какво ще стане. Ще започнат да ни командват, да ни тропат по масата.” Ученият винаги се плаши от закон, макар че той установява законите, всъщност. Те казват: Вие искате живия български език да го вкарате в някаква кодификация. Живият български език никой не може да го вкара, каквито и закони да напишем, ние просто не можем да накараме хората да говорят, както те си искат. Спомням си един случай, когато Николай Хайтов беше се хванал в спор за българския език. Той упорито твърдеше, че неговата диалектна дума „шибучица”, употребена в четири разказа, трябва да влезе в речника на книжовния български език и те му се смееха. Той се караше с тях. Нещо от този род. Така че то се регулира по естествен път.
Нашето е съвсем друго нещо и вие го виждате от самите текстове на закона.
Любен Корнезов:
Законът не се разбира от филолозите. Филолозите и българистите разбират от запетайките. Онзи ден, на заседанието в другата комисия, имаше един писател, който каза: „Как със закон ще ме учите да пиша аз романите си.” Казах му, че няма такова чудо. Но това е положението. Какво да правим. И филолозите-българисти смятат, че с този закон всъщност ще им се месим в работата. Опасяват се от това.
А що се отнася до становищата, те ги менят. Директорът на Института за български език един път каза едно, друг път – друго. И понеже колегите го сложиха в съвета, той се обърна. Защото има интерес. Сложиха го председател. А в моя закон не съм го сложил председател и затова каза, че няма да стане.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате думата за изказвания.
Г-н Радославов.
Александър Радославов:
Г-н Председател,
Уважаеми господа вносители,
Колеги, аз ще изразя малко мисли. Ние просто трябва да сме в час с времето, според мен. А то е такова, че сме съвременници на един невероятно бърз глобализационен процес. Ние виждаме, че с внедряването на интернет и въобще със съвременните технологии как масово навлезе английският език във всякакви територии. Всеки един от нас вижда, че и по радио и по телевизия и къде ли не вече не се използват чудесни български думи, които еднозначно дефинират съответно дадено понятие, а директно се вкарват чуждици на английски език. Аз мисля, че прави чест на България, че в Европарламента успяха да защитят българския език като един от езиците на европейската общност и това е много важно постижение.
Аз си мисля, че ние като законотворци и народни представители трябва да мислим за запазване на идентичността и националната ни култура, а езикът е един от най-активните, според мен, средства и белези. Защото при това смешение на народите, което става и в Европейския съюз, се върви към една многонационална държава, аз отделните държави, ако няма някакви големи сътресения, ги виждам като едни провинции, както Германската федерална република, където си имат парламенти и министър-председатели. Горе-долу може би след около 15-20 години, някои по-млади ще го доживеят, ще се върви към едно окрупняване на човечеството в 10-15 мега държави. В този процес, ако ние не защитим българския език в официалните институции, поне както се предлага тук, полека-лека ще изчезнем като племе. Защото езикът е това, което ни откроява. А да не говорим, че все пак българският език и нашата нация е дала езика на славянството. Много други народи ползват в корените си българския език. Кой друг, ако не ние като нация и народ трябва да защитим точно българския език. Така че аз по принцип съм за това да има такъв закон. Не съм ги чел толкова подробно. По професия не съм нито литератор, нито писател, въпреки че написах една книжка наскоро.
Аз подкрепям и двата законопроекта, защото съм дълбоко убеден, че е необходим такъв закон. Както се чу и от вносителите, те не държат толкова на конкретиката на това, което са предложили. Дискусията е отворена и все някой парламент трябва да я свърши тази работа.
Вижда се, че по най-различни причини няма разбиране. Аз предлагам нашата комисия да даде един добър знак - да подкрепим и двата законопроекта, и на тяхна база да се развие нещо в окончателен вид, което да стане общо приемливо и да го приемем. Да поставим едно добро начало, което би се усъвършенствало. Това предлагам аз. Благодаря.
Станислав Станилов:
В тази връзка бих искал да кажа, че само една комисия с един глас не прие нашия законопроект. Това беше Правната комисия. Там се разделиха и се разделиха не по партиен принцип, а се разделиха по личен принцип. Имаше и от едната и от другата страна колеги от различни парламентарни групи. Но основната комисия – Комисията по образование и наука го прие с мнозинство. Комисията по културата също го прие с мнозинство. Тази комисия е четвъртата, последната.
Предс.Йордан Бакалов:
Нашата комисия е компетентна да се произнесе има ли нарушаване или не. Според мен, няма такова нарушаване, защото изрично са написани нещата. Други изказвания? Ако няма, да гласуваме. Ще гласуваме поотделно законопроектите.
Първо гласуваме Законопроекта за българския език, № 154-01-78, внесен от Любен Корнезов на 18.07.2011 г.
Който подкрепя законопроекта, моля да гласува. Пет „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Приема се.
Гласуваме Законопроекта за българския език, № 154-01-89, внесен от Огнян Стоичков Янакиев и Станислав Тодоров Станилов на 4.08.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Има ли против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Колеги, ще се наложи да прегласуваме първия законопроект, защото стана объркване на гласовете.
Подлагам на гласуване отново Законопроекта за българския език, № 154-01-78, внесен от Любен Корнезов на 18.07.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се.
Благодаря и на двамата професори. Бяхте много убедителни.
По трета точка – Разни.
В т. Разни г-жа Атанаска Колева ще ни запознае с някои изисквания на Европейската централна банка. Заповядайте, г-жо Колева.
Атанаска Колева:
Благодаря, г-н Председател.
Получено е писмо от Европейската централна банка, което не засяга точно компетентността на вашата Комисия, но пък засяга правото на законодателна инициатива на всички народни представители.
Става въпрос за това, че преди народните представители да внесат законопроекти в дадени области, задължително трябва да ги консултират с Европейската централна банка и да изчакат положително становище. Тази процедура не е уредена в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, но би следвало да се спазва.
Става дума за въпроси, свързани с паричната политика, средства на плащане, националните централни банки, системите за разплащане и правилата, приложими за финансовите институции и доколко те съществено влияят върху стабилността на финансовите институции и пазарите.
Ако някои от народните представители желае да представи такъв законопроект, той би могъл първо да се обърне към БНБ. Те имат утвърдена процедура – утвърдени канали за консултация с Европейската централна банка и те биха могли да им помогнат. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Това е ограничение на правата и то на народни представители. Ние сме български народни представители.
Благодаря на г-жа Колева. Тя си свърши работата. Изслушахме я и разбрахме какво ни каза.
Благодаря на всички колеги за отзивчивостта. Бяхте много експедитивни.
Закривам заседанието.
Председател:
Йордан Бакалов
Стенограф-протоколчик:
Д.Христова
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите
П Р О Т О К О Л
№ 11
Днес, 01.12.2011 г., четвъртък, от 12:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: народните представители Любен Корнезов и Станислав Станилов, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите със следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за българския език, № 154-01-78, внесен от Любен Корнезов на 18.07.2011 г.
2. Обсъждане на Законопроект за българския език, № 154-01-89, внесен от Огнян Стоичков Янакиев и Станислав Тодоров Станилов на 4.08.2011 г.
3. Разни.
Любен Корнезов:
Предлагам да се обсъждат общо двата законопроекта.
Предс.Йордан Бакалов:
Добре. Нямаме нищо против. Кажете кой от двамата първи ще представи законопроекта си. Както е по дневния ред. Заповядайте, г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
Ще бъда максимално кратък. Нямам никакви илюзии или вече нямам илюзии. Знам, че въпросът за езика е труден за регулация със закон. Но това е един конституционен закон – изисква го Конституцията. За съжаление, вече 20 години в България не се намери куражът да се приеме такъв закон. Внасяни са в предни парламенти от различни народни представители законопроекти, включително и от народния представител Александър Пиндиков, ако си го спомняте, от СДС. Познавам неговите законопроекти и съм ги имал предвид, когато съм разработвал проекта, който е на вашето внимание.
Има редица държави, където има такива закони. Съжалявам и не мога да разбера, както по закона на колегите, така и по закона, който аз предлагам, няма разбиране. Това е четвъртата комисия, не обвинявам никого, но особено като дойдат гости на заседание на комисия, започват да им приказват за правописа, за речници, за чуждиците и какво ли още не – за всичко останало, но не и за законопроекта. Но какво да правим. Това е.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря.
Г-н Станилов, заповядайте.
Станислав Станилов:
Досега в Народното събрание в свободна България, във Втората българска република – тази, в която ние живеем, са внасяни 17 законопроекта за защита на българския език, включително и в миналия мандат имаше един, който беше отхвърлен. Те са били по-добри или по-лоши. Имало е възможности да се приемат прилични закони.
Ние сме се съобразили с всичко. Отчели сме критиките и сме направили нашия закон да бъде максимално отворен в смисъл, той да бъде само една рамка на всичките над 117 законови уредби в различните закони, които се отнасят към употребата на българския език.
По същата причина нашият закон се разполага само върху книжовния български език на официите, т.е. на държавните учреждения и свързаните с тях организации. Ние не се занимаваме с писатели, не се занимаваме с публицисти, с правопис. Ние се занимаваме с книжовния език на официите. Това е ясно изразено в трите части на нашия закон.
Обикновено, когато се обсъждат подобни закони, както беше и в другите три комисии, повечето от нашите опоненти и от привържениците на нашия закон разсъждават най-напред и много повече върху необходимостта от такъв закон, отколкото върху същността на самия закон. И това е съвсем закономерно, защото такава жива духовна материя като езика много трудно може да се кодифицира.
Първият аргумент, че няма необходимост от такъв закон, тъй като това е уредено в другите законови уредби, отпада, защото нашият закон е главно рамка. И освен това, например, има около 400 законови постановления и законови актове, които са свързани с конкуренцията и въпреки това има Закон за конкуренцията. И не само това, а има и Комисия по конкуренцията. Това го давам провизорно, като пример.
Смисълът на този закон е в него да се намират основания да се спират големите нарушения в българския книжовен език при употребата му в държавните учреждения, институции, официи и пр. По тази причина ние сме се опитали да засегнем всичко, включително и понеже се отнася до вашата комисия – вашият сектор в дейността на Народното събрание е правата на човека, ние сме се стремили да не нарушаваме ничии права и това беше признато даже от най-големите наши опоненти от ДПС. Те казаха, че няма нарушение на правата. Г-н Казак каза и Лютфи Местан каза. Даже накрая г-н Четин Казак каза: „Наистина, професорът ме убеди, че има нужда от такъв закон, но ние сме против този.” Това вече е съвсем друга задача.
Най-сетне, за да завърша, и да не ви доскучая, ние разглеждаме този закон като една инсигния на държавността. „Инсигния” е латинска дума, която значи означение на достойнството – има български език и той е защитен със закон, както постановява Конституцията. Това изчерпва, според мен, нашите аргументи. Иначе този закон е отворен и пред всички комисии ние сме казали, включително и пред г-н Министъра на образованието, който се съгласи, че трябва да има такъв закон, че този закон е добър и каза, че може би трябва да се нанесат някакви поправки. Ние сме отворени за всякакви предложения, поправки и т.н. Законът е направен така, че може да се прави това.
И накрая, в нашия закон има нещо, което почти в другите закони не е имало. Това е Съветът за български език – за българския книжовен език, който съвет е направен много специфично. Ние излизаме от хипотезата, че какъвто и да е законът, който и да е закон, т.е. той е само един инструмент за едно или друго, а основният въпрос е в чии ръце ще бъде поставен този инструмент. Ние поставяме нашия инструмент, т.е. този закон, в ръцете на експерти от различни институции и нарочно от различни институции, за да не се получава дисбаланс и да започнат да командват и да правят декрети и да направят беля. Защото това е много чувствителна сфера.
Мисля, че този закон ще бъде повече полезен, ще бъде много полезен. И, разбира се, подобно на изключително сложния Закон за културното наследство, в който аз активно участвах, и в поправянето и в този мандат, след като мине една година от неговата работа, той може би ще трябва да се пипне още, тъй като това е крайно сложна материя. Но това не означава, че не бива да има такъв закон. Това е нашето мнение. Благодаря ви за вниманието.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря и на двамата вносители.
Искам да кажа следното.
Понеже имах възможността да видя многото становища, даже има и едно общо становище, ще споделя нещо, което ми прави впечатление. Прави ми впечатление, че общо взето становищата не са положителни, т.е. в подкрепа на един такъв закон. В същото време по Конституция, чл. 36, ал. 3 има задължение да се приеме такъв закон. Някои от тях констатират, че тригодишният срок бил минал, но това пък по никакъв начин не отменя Конституцията в тази й част, т.е. приемането на един такъв закон.
Имах възможността и от гледна точка на нашата Комисия, аз поне не видях, мисля, че и колегите ще кажат, да има някакво нарушение на правата и на малцинствата, защото по принцип винаги до това се опира, особено и с оглед на това, че категорично е записано и за майчиния език, че се изучава, как се изучава – с програма, която е от Министерството на образованието, така че всичко това е под контрола на държавата.
Но общо взето много не ми стана ясно защо в крайна сметка не се подкрепя приемането на един такъв закон. Какви са притесненията? И тъй като аз не съм специалист по тези въпроси, моля да ми обясните за какво в крайна сметка не се подкрепя.
От становищата виждам, че Министерството на външните работи не го подкрепя, а в същото време е направило бележки, почти нов закон е написало, но не го подкрепя.
Станислав Станилов:
Трябва да кажа нещо, което пропуснах. Законопроектът се подкрепя от две много важни институции в чужбина и Сдружението на българските училища в чужбина, които настояват да има такъв закон. Значи ние сме сложили пръста в раната и сега ще обясня.
Институтът за български език се разцепи на две: директорът и половината от състава на Института за български език подкрепят закона и са написали писмо в подкрепа. А другата половина се оказа, че са против. Но аз понеже работя тясно специфична емпирична наука, ще ви кажа, че точно в тези сектори винаги се получава така. В науката е така. Просто не може да бъде по друг начин. И понеже те са свикнали на автономизация на чисто научното си мислене, в Комисията има хора, които вероятно ще ме разберат добре, понеже са свикнали да мислят в тясна профилизация, като започнат да разширяват настрани и започват да се загубват. И затова казват: „Не, не, кой знае какво ще стане. Ще започнат да ни командват, да ни тропат по масата.” Ученият винаги се плаши от закон, макар че той установява законите, всъщност. Те казват: Вие искате живия български език да го вкарате в някаква кодификация. Живият български език никой не може да го вкара, каквито и закони да напишем, ние просто не можем да накараме хората да говорят, както те си искат. Спомням си един случай, когато Николай Хайтов беше се хванал в спор за българския език. Той упорито твърдеше, че неговата диалектна дума „шибучица”, употребена в четири разказа, трябва да влезе в речника на книжовния български език и те му се смееха. Той се караше с тях. Нещо от този род. Така че то се регулира по естествен път.
Нашето е съвсем друго нещо и вие го виждате от самите текстове на закона.
Любен Корнезов:
Законът не се разбира от филолозите. Филолозите и българистите разбират от запетайките. Онзи ден, на заседанието в другата комисия, имаше един писател, който каза: „Как със закон ще ме учите да пиша аз романите си.” Казах му, че няма такова чудо. Но това е положението. Какво да правим. И филолозите-българисти смятат, че с този закон всъщност ще им се месим в работата. Опасяват се от това.
А що се отнася до становищата, те ги менят. Директорът на Института за български език един път каза едно, друг път – друго. И понеже колегите го сложиха в съвета, той се обърна. Защото има интерес. Сложиха го председател. А в моя закон не съм го сложил председател и затова каза, че няма да стане.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате думата за изказвания.
Г-н Радославов.
Александър Радославов:
Г-н Председател,
Уважаеми господа вносители,
Колеги, аз ще изразя малко мисли. Ние просто трябва да сме в час с времето, според мен. А то е такова, че сме съвременници на един невероятно бърз глобализационен процес. Ние виждаме, че с внедряването на интернет и въобще със съвременните технологии как масово навлезе английският език във всякакви територии. Всеки един от нас вижда, че и по радио и по телевизия и къде ли не вече не се използват чудесни български думи, които еднозначно дефинират съответно дадено понятие, а директно се вкарват чуждици на английски език. Аз мисля, че прави чест на България, че в Европарламента успяха да защитят българския език като един от езиците на европейската общност и това е много важно постижение.
Аз си мисля, че ние като законотворци и народни представители трябва да мислим за запазване на идентичността и националната ни култура, а езикът е един от най-активните, според мен, средства и белези. Защото при това смешение на народите, което става и в Европейския съюз, се върви към една многонационална държава, аз отделните държави, ако няма някакви големи сътресения, ги виждам като едни провинции, както Германската федерална република, където си имат парламенти и министър-председатели. Горе-долу може би след около 15-20 години, някои по-млади ще го доживеят, ще се върви към едно окрупняване на човечеството в 10-15 мега държави. В този процес, ако ние не защитим българския език в официалните институции, поне както се предлага тук, полека-лека ще изчезнем като племе. Защото езикът е това, което ни откроява. А да не говорим, че все пак българският език и нашата нация е дала езика на славянството. Много други народи ползват в корените си българския език. Кой друг, ако не ние като нация и народ трябва да защитим точно българския език. Така че аз по принцип съм за това да има такъв закон. Не съм ги чел толкова подробно. По професия не съм нито литератор, нито писател, въпреки че написах една книжка наскоро.
Аз подкрепям и двата законопроекта, защото съм дълбоко убеден, че е необходим такъв закон. Както се чу и от вносителите, те не държат толкова на конкретиката на това, което са предложили. Дискусията е отворена и все някой парламент трябва да я свърши тази работа.
Вижда се, че по най-различни причини няма разбиране. Аз предлагам нашата комисия да даде един добър знак - да подкрепим и двата законопроекта, и на тяхна база да се развие нещо в окончателен вид, което да стане общо приемливо и да го приемем. Да поставим едно добро начало, което би се усъвършенствало. Това предлагам аз. Благодаря.
Станислав Станилов:
В тази връзка бих искал да кажа, че само една комисия с един глас не прие нашия законопроект. Това беше Правната комисия. Там се разделиха и се разделиха не по партиен принцип, а се разделиха по личен принцип. Имаше и от едната и от другата страна колеги от различни парламентарни групи. Но основната комисия – Комисията по образование и наука го прие с мнозинство. Комисията по културата също го прие с мнозинство. Тази комисия е четвъртата, последната.
Предс.Йордан Бакалов:
Нашата комисия е компетентна да се произнесе има ли нарушаване или не. Според мен, няма такова нарушаване, защото изрично са написани нещата. Други изказвания? Ако няма, да гласуваме. Ще гласуваме поотделно законопроектите.
Първо гласуваме Законопроекта за българския език, № 154-01-78, внесен от Любен Корнезов на 18.07.2011 г.
Който подкрепя законопроекта, моля да гласува. Пет „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Приема се.
Гласуваме Законопроекта за българския език, № 154-01-89, внесен от Огнян Стоичков Янакиев и Станислав Тодоров Станилов на 4.08.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Има ли против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Колеги, ще се наложи да прегласуваме първия законопроект, защото стана объркване на гласовете.
Подлагам на гласуване отново Законопроекта за българския език, № 154-01-78, внесен от Любен Корнезов на 18.07.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се.
Благодаря и на двамата професори. Бяхте много убедителни.
По трета точка – Разни.
В т. Разни г-жа Атанаска Колева ще ни запознае с някои изисквания на Европейската централна банка. Заповядайте, г-жо Колева.
Атанаска Колева:
Благодаря, г-н Председател.
Получено е писмо от Европейската централна банка, което не засяга точно компетентността на вашата Комисия, но пък засяга правото на законодателна инициатива на всички народни представители.
Става въпрос за това, че преди народните представители да внесат законопроекти в дадени области, задължително трябва да ги консултират с Европейската централна банка и да изчакат положително становище. Тази процедура не е уредена в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, но би следвало да се спазва.
Става дума за въпроси, свързани с паричната политика, средства на плащане, националните централни банки, системите за разплащане и правилата, приложими за финансовите институции и доколко те съществено влияят върху стабилността на финансовите институции и пазарите.
Ако някои от народните представители желае да представи такъв законопроект, той би могъл първо да се обърне към БНБ. Те имат утвърдена процедура – утвърдени канали за консултация с Европейската централна банка и те биха могли да им помогнат. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Това е ограничение на правата и то на народни представители. Ние сме български народни представители.
Благодаря на г-жа Колева. Тя си свърши работата. Изслушахме я и разбрахме какво ни каза.
Благодаря на всички колеги за отзивчивостта. Бяхте много експедитивни.
Закривам заседанието.
Председател:
Йордан Бакалов
Стенограф-протоколчик:
Д.Христова
