Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
19/01/2012
Стенограма
.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите
П Р О Т О К О Л
№ 1
Днес, 19.01.2012 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Красимир Войнов, държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” и Даниела Белчина, държавен експерт в Съвет по законодателство; от Министерството на труда и социалната политика – Валентина Симеонова, заместник-министър, Надежда Харизанова, държавен експерт и Илка Калайджийска, главен експерт в дирекция „Социална закрила и равни възможности”; от Министерството на вътрешните работи – Бойко Славчев, началник на кабинета на министъра, Георги Кръстев, съветник към политическия кабинет на заместник-министър председателя и министър на вътрешните работи, Благородна Макева, главен инспектор в Криминална полиция, Николай Крушков, Слави Теофилов – МВР, Владислава Радонова, дирекция „Миграция”-МВР; от Администрацията на Министерския съвет - Никола Петков; от Комисията за защита от дискриминация – Дойчин Дойчев, главен секретар и Лало Каменов, член на комисията; от Върховния комисариат на ООН за бежанците – Петя Караянева; от Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси -Росица Иванова, секретар.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Имаме необходимия кворум, за да започнем.
Предлагам ви следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, № 102-02-32, внесен от Министерския съвет на 20.12.2011 г.
2. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания, № 202-02-1, внесен от Министерския съвет на 4.01.2012 г.
3. Проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 202-03-1, внесен от Министерския съвет на 6.01.2012 г.
4. График за приемните на Комисията от месец януари до месец май 2012 г.
5. Разни.
По първа точка - Законопроект за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, № 102-02-32, внесен от Министерския съвет на 20.12.2011 г.
Давам думата на г-н Войнов, да представи законопроекта.
Красимир Войнов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Министерският съвет е вносител на проект на Закон за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк.
Проблемите с лицата без гражданство (апатридите) са неразделна част от големия въпрос за правата на човека. Липсата на гражданство е нежелано състояние, както от гледна точка на интересите на отделните индивиди, така и за съответните държави. То често може да предизвика нестабилност и заплаха за националните и регионалните интереси. В крайна сметка въпросите на лицата без гражданство, и на проблемните ситуации във връзка с това могат да бъдат решени ефективно само в рамките на установени от международното право стандарти вътре в отделните държави, а също така и на основата на взаимно уважение и сътрудничество между тях при решаване на конфликтна ситуация от регионален характер.
Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк е основополагащият международноправен акт, който регламентира положението на апатридите и гарантира, че те ще се ползват от основни права и свободи без дискриминация.
Конвенцията цели да уреди и подобри положението на апатридите. В нея е регламентирано понятието за „апатрид”: „лице, което не се разглежда като гражданин от нито една държава в съответствие с нейното законодателство”. Уреден е правният статут на апатрида, което включва личния статут, движима и недвижима собственост, авторски и промишлени права, право сдружение и достъп до правосъдие. В отделна част се съдържат гаранции относно упражняване на доходоносни занятия – наемна работа, работа в собствено предприятие и свободни професии.
В Конвенцията е отделено място и на социалните грижи, настаняване в жилища, образование в държавни учебни заведения, държавна помощ, социално осигуряване, както и административни мерки, свързани със свободата за придвижване, документите за самоличност, документите за пътуване, данъци и екстрадиране. Целта е да бъдат защитени онези апатриди, които не са бежанци и които не са защитени от конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. Конвенцията от 1954 г. първоначално е замислена като Протокол към Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., но впоследствие се приема като самостоятелна конвенция.
В знак на признаване на специалните условия, които са валидни в различните държави към момента на ратификацията, Конвенцията позволява на подписалите я държави да изразяват резерви към някои от членовете й.
В Министерството на правосъдието беше създадена междуведомствена работна група със задача – подготовка и предприемане на действия за присъединяване на Република България към Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и към Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, и извършване на анализ на действащото законодателство с оглед евентуална необходимост от промяна, както и за изразяване на декларации и резерви.
Работната група в резултат на дейността си заключи, че Република България би могла да се присъедини към Конвенцията от 1954 г., като се направят съответните резерви, предложени от Министерството на труда и социалната политика и Министерството на вътрешните работи. Резервите и декларациите са подробно обсъдени в мотивите към първата Конвенция.
Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, е основният международноправен акт, насочен към решаването на проблемите с липсата на гражданство.
Най-важната цел на Конвенцията е, както да осигури придобиването на гражданство от онези, които иначе биха били апатриди и които имат адекватна връзка с държавата чрез месторождение на нейната територия или произход от нейни граждани, така и запазването на гражданство от онези, които биха се оказали апатриди, ако загубят гражданството на държавата.
С оглед прилагането на чл. 8, параграф 2 от Конвенцията от 1961 за намаляване на случаите на лица без гражданство, считаме, че се налага изменение на Закона за българското гражданство в частта му относно отмяна на натурализация – чл. 22, ал. 2. В съответствие с чл. 8, параграф 2 от Конвенцията, отмяната на натурализация е допустима, ако лицето не остава без гражданство. Подобен текст се съдържа в Закона за българското гражданство и се отнася до лишаването от гражданство (чл. 24), но не е предвиден при отмяната на натурализацията (чл. 22).
Работната група в резултат на дейността си заключи, че Република България би могла да се присъедини към Конвенцията от 1961 г., без да е необходимо да бъдат направени резерви, тъй като вътрешното ни законодателство съответства на Конвенцията с предложеното изменение на Закона за българското гражданство.
С ратифицирането на Конвенцията от 1954 г. и на Конвенцията от 1961 г. се изгражда правна рамка с оглед решаване на проблемите, свързани с апатридите, в границите на установени от международното право стандарти, както и осъществяване на сътрудничество между отделните държави при решаване на конфликтни ситуации от регионален характер.
Прилагането на двете конвенции ще се осъществява в рамките на бюджетите на съответните ведомства, одобрявани с годишните закони за държавния бюджет.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря Ви. Някои от колегите и вчера разглеждаха тази ратификация. Колеги, имате ли въпроси? Г-н Лютфи, имате думата.
Юнал Лютфи:
Първо искам да поздравя всички колеги и гостите, които присъстват на заседанието на Комисията, с Новата година и да им пожелая здраве и щастие.
С този акт всъщност България се присъединява и присъединявайки се към тези два Конвенции – от 1954 и 1961, ние запълваме една празнота. Страната ни нямаше регламентирани стандарти за случаи за лица, които нямат гражданство. Така че аз приветствам, макар и късно, присъединяването на страната ни към двете Конвенции и ще ги подкрепя с убеждението, че това трябва да стане. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
За 500 човека става дума, доколкото знам. Други въпроси и изказвания? Заповядайте.
Петя Караянева:
Аз съм от Върховния комисариат на ООН за бежанците. Съветник съм по закрилата.
Добър ден на всички. Благодаря за възможността да съм тук.
Първо, искам да приветствам това, че сме стигнали до тази стъпка, когато трябва да се ратифицират двете конвенции и да изразя специална благодарност на членовете на Междуведомствената работната група и за активното участие на Министерството на правосъдието. Защото това беше един дълъг процес, започнал от 2005 г. Но в последните две години този процес се разви в много по-бързи и както виждаме, положителни темпове.
Безспорно тези конвенции ще дадат едно достойно място на България, като страна, присъединила се към тях, още повече, че това ще стане макар и съвсем малко след честването на 50-годишнината от едната Конвенция.
Бих искала да споделя съвсем накратко становището на Върховния комисариат на ООН за бежанците относно предложените резерви по членовете на Конвенцията от 1954 г., които ние сме споделяли и в писма до Министерството на правосъдието и до Министерството на вътрешните работи. Може би няма да изпадам съвсем в подробности. Бихме могли и писмено да представим това становище.
Като пример искам да дам, че част от страните, които имат резерви, специално говоря за чл. 27 и чл. 28, които касаят документите за самоличност и документи за пътуване, предприемат в последните две години активни стъпки за премахване на своите резерви. Такива стъпки са предприети от Румъния, такава стъпка се предприема и от Чешката република, защото тези конвенции са ратифицирани от двете държави, а и от други, които са сега членки на Европейския съюз в един предишен етап и се е преценило, че обстановката налага да се оттеглят тези резерви.
Както сме споделяли в своите позиции, винаги е по-добре да се спести една стъпка, в смисъл да не се правят резерви, които после евентуално да се оттеглят, доколкото може да бъде обсъдено не прилагането на някои от резервите, особено що се касае в частта за документите за пътуване и документи за самоличност. Още повече, че българската държава и на този етап издава удостоверения за пътуване на лица без гражданство и не би противоречало на установената практика да се издават документи, съгласно Конвенцията. Само като пример искам да споделя, че документите за пътуване на лица с бежански статут, които българската държава издава, са признати и оценени като едни от най-добрите, спазващи международните стандарти по отношение на сигурността за издаване на документи.
Още веднъж благодаря за възможността да изкажа мнение и да изразя готовност при необходимост да представим своето писмено становище и на уважаемите членове на Комисията.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря Ви. Други? Няма. Гласуваме.
Който подкрепя Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, № 102-02-32, внесен от Министерския съвет на 20.12.2011 г., моля да гласува.
Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Благодаря ви.
По втора точка - Законопроект за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания, № 202-02-1, внесен от Министерския съвет на 4.01.2012 г.
Ще представи законопроекта г-жа Валентина Симеонова, заместник- министър на труда и социалната политика. Имате думата.
Валентина Симеонова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Министерският съвет на свое заседание прие решение да предложи на Народното събрание да приеме Закон за ратификация на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, не само защото България е поела ангажимент да направи тази ратификация след подписването на Конвенцията през 2008 г., а защото ние осъзнаваме, че Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания би могла и е един инструмент за по-ефективна политика по отношение на не-дискриминация към хората с увреждания.
Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания е първият правно задължителен международен инструмент в областта на правата на човека, по който Европейският съюз като международно правно обединение от държави е страна наред с държавите-членки.
Официалното присъединяване към Конвенцията датира от 23 октомври 2010 г. Страните, които са се присъединили към Конвенцията поемат ангажимента да съобразят провежданите политики в законодателствата си с нейните изисквания, както и да премахнат закони, наредби и практики, които създават дискриминация.
В това отношение бих могла да кажа, че в Решението на Министерския съвет има точка, която възлага на министъра на труда и социалната политика и други ресорни министри да подготвят в шестмесечен срок след ратифициране на Конвенцията един двегодишен план за промяна на цялата нормативна база, която да бъде в съответствие с Конвенцията. Това като допълнение към мотивите, които подробно са разписани и са ви предоставени. Благодаря ви.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря Ви, г-жо Заместник-министър. Въпроси? Няма въпроси.
Който подкрепя Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания, № 202-02-1, внесен от Министерския съвет на 4.01.2012 г., моля да гласува.
Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Благодаря ви.
По трета точка - Проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 202-03-1, внесен от Министерския съвет на 6.01.2012 г.
Ще представи проекта за национална стратегия г-жа Росица Иванова, секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. Заповядайте.
Росица Иванова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
С Решение № 1 от 5 януари 2012 г. на заседание на Министерския съвет е одобрена Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020 г.) и бе приет План за действие за изпълнение на стратегията.
В свое съобщение Европейската комисия до Европейския парламент, Европейския съвет, Европейския икономически социален комитет и Комитета на региони от 5 април 2011 г. се получи едно комюнике, една рамка на Европейския съюз, с която задължава всяка държава-членка на Европейския съюз да изработи своя Национална стратегия за интегриране на ромите до 2020 г., ако няма такава. Ако има съответни стратегически документи, то приложи един „Non-paper”- практически насоки за държавите-членки в тяхната подготовка за техните национални стратегии за интеграция на ромите, да ги приведат в определена рамка. Именно в този „Non-paper” бяха заложени минималните изисквания, на които да отговарят стратегическите национални документи по отношение на интеграционната политика.
От 12 юли 2011 г. със заповед на Министър-председателя беше създадена Междуведомствена работна група от 51 представители от държавните институции и неправителствения сектор със задача да изработят проект на стратегия и план за действие към нея със срок 28 ноември. Работната група се справи със заложеното по заповед и представи на 28 ноември в Министерския съвет изработените съответно Проект на стратегия за интегриране на ромите (2012-2020) и съответния план за действие към нея.
Искам да отбележа, че към м. април т.г. всички стратегии и документи – стратегически в областта на интеграционната политика, ще бъдат прегледани от Европейската комисия, така че ние ще получим оценка за своята национална стратегия.
Националната стратегия за интегриране на ромите 2012-2020 г. е политически стратегически документ, който в никакъв случай не е нов. Той обединява всички документи, които са произведени от 1999 г. досега, като на 100% ключово се позовава на Рамковата програма за интегриране на ромите, която е съставена 1999 г. и 2010 г. на 12 май беше актуализирана от голяма междуведомствена група и беше подложена на гласуване.
Нашата Национална стратегия за интегриране на ромите, която ние ви представяме, включва, както казах, на 100% рамковата програма за равноправно интегриране на ромите, Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, която е изработена 2004 г., Здравна стратегия за лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства, която е изработена 2005 г. и Национална програма за подобряване на жилищни условия на ромите, която също е изработена 2005 г.
Национална стратегия за интегриране на ромите в Република България е стратегическият документ и израз на политическата воля и ангажираност на правителството на европейското развитие на България в съответствие с неговата програма за периода 2009-2013 г., с Националната програма за реформи на Република България, която очертава националните цели на развитие на основните сфери до 2020 г. и Националния план за действие към Инициативата „Десетилетие на ромското включване”.
Това са най-общо ключовите фактори, които наложиха изработването на националната стратегия.
Национална стратегия за интегриране на ромите включва визия, стратегическа цел, хоризонтални аспекти, приоритети. Минималните изисквания, които бяха заложени в рамката, бяха четири: образование, здравеопазване, жилищни условия и заетост. Нашата държава изработи още два приоритета, които са върховенство на закона, недискриминация и култура и медии.
Искам да отбележа, че тази стратегия не е изработена единствено и само за ромите, въпреки че носи в своето заглавие такова наименование. Тя не изключва и предоставянето на подкрепа и за други уязвими етнически групи в неравностойно положение, живеещи в сходна на ромите ситуация.
Нашата стратегия не е стратегия самоцелна, изключваща се от общото. А стратегията, която ви представям, представлява един целенасочен подход в рамките на по-общата стратегия за борба с бедността и социалното изключване.
В стратегията са заложени основните цели, които, както споменах, реферират към националните цели, които се очертани в Националната програма за реформи и оперативното изпълнение на тази стратегия се осъществява чрез екшън-план (план за действие) с подробно разписани дейности и мерки към всеки един от приоритетите.
Нови са три момента в този план за действие. Първият момент е, че всяка мярка и абсолютно всяка дейност е финансово обезпечена, като ние сме получили гаранции от всички ресорни министерства, че в техния заложен бюджет има средствата за посочените дейности и мерки.
Другите два нови момента са, че са предвидени възможности за промяна в правна рамка, тъй като обхватът е до 2020 г.
Третият важен момент е, че е отделена специална част за изпълнението на проектите, които имат отношение към интеграционната политика. Особено е важна тази трета част, защото тя ще бъде подкрепена с ресурси и източници на финансиране. По този начин във всеки един момент при съответно запитване за това какви средства са изразходвани за интеграционната политика с фокус към ромите, няма да се правят упражнения от хиляди до милиарди левове, а веднага с точност във всеки един период може да бъде казана точната сума, която ще се изразходва за тази политика.
Последното, което искам да кажа, тъй като от 2012 г. до 2020 г. е доста дълъг период, текущият мониторинг, който се извършва и изисква все пак някакъв по-кратък период и именно поради това планът за действие е разработен в две части: до 2014 г., която покрива първия период с международната инициатива „Десетилетие на ромското включване” и вторият период, разбираемо, както всички останали стратегически документи в България, покрива втория програмен период на Европейската комисия за България за оперативните програми. Благодаря ви.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате думата.
Аз искам да кажа няколко думи.
Хубавото е това, че всяка една точка е обезпечена, както казахте и Вие, и е радостно, че е финансово обезпечена цялата стратегия.
Но оттук нататък, нещо, което аз не виждам, всички говорят за образование, за интеграция и всичко останало. Сега в момента в българското законодателство има задължително образование, но то не се прилага, което е и един от големите проблеми. Т.е. трябва да се намери механизъм да започне да се прилага законът такъв, какъвто е.
И втората точка – правната култура, от гледна точка не само правна култура, където е записано за издаването на лични документи за самоличност на ромската общност, но и правна култура от гледна точка на това, че трябва действително да се спазват законите на страната, в която те живеят.
Искам да ви споделя опита ми от Комисията, където получаваме жалбите от този етнос. Хора, които са извън гетото, абсолютно са се интегрирали и техните деца са висшисти. Повечето от тях учат и ако те не пишат в жалбите си, че са от ромски етнос, аз по никакъв начин не бих разбрал, и това е последното, което ще споделя с вас. Хубаво е в края на краищата да се предприемат стъпки тези гета по някакъв начин да бъдат образно казано премахнати, защото там има така наречените „барони”. Особено по време на избори виждам какво се случва. Те държат една определена група от хора и тази група от хора е машина за гласуване. Но това по никакъв начин не подобрява жизнения стандарт на хората, които живеят там.
Колеги, с това приключвам. Други колеги? Няма желаещи за въпроси и изказвания.
Който подкрепя Проекта на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 202-03-1, внесен от Министерския съвет на 6.01.2012 г., моля да гласува.
Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Благодаря.
Румяна Иванова:
Благодаря ви. Желая на всички приятен ден.
Предс. Йордан Бакалов:
По четвърта точка - График за приемните на Комисията от месец януари до месец май 2012 г.
Колеги, имате ли бележки и предложения за разместване във връзка с графика? Сега е моментът да кажете, за да няма после извинения, че не мога да дойда или има някаква друга заетост. Няма претенции по графика.
Който е съгласен с така предложения График за приемните на Комисията от месец януари до месец май 2012 г., моля да гласува. Дванадесет „за”. Няма против и въздържали се.
Благодаря ви. Закривам заседанието на Комисията.
Председател:
Йордан Бакалов
Стенограф-протоколчик:
Д.Христова
.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите
П Р О Т О К О Л
№ 1
Днес, 19.01.2012 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Красимир Войнов, държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” и Даниела Белчина, държавен експерт в Съвет по законодателство; от Министерството на труда и социалната политика – Валентина Симеонова, заместник-министър, Надежда Харизанова, държавен експерт и Илка Калайджийска, главен експерт в дирекция „Социална закрила и равни възможности”; от Министерството на вътрешните работи – Бойко Славчев, началник на кабинета на министъра, Георги Кръстев, съветник към политическия кабинет на заместник-министър председателя и министър на вътрешните работи, Благородна Макева, главен инспектор в Криминална полиция, Николай Крушков, Слави Теофилов – МВР, Владислава Радонова, дирекция „Миграция”-МВР; от Администрацията на Министерския съвет - Никола Петков; от Комисията за защита от дискриминация – Дойчин Дойчев, главен секретар и Лало Каменов, член на комисията; от Върховния комисариат на ООН за бежанците – Петя Караянева; от Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси -Росица Иванова, секретар.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Имаме необходимия кворум, за да започнем.
Предлагам ви следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, № 102-02-32, внесен от Министерския съвет на 20.12.2011 г.
2. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания, № 202-02-1, внесен от Министерския съвет на 4.01.2012 г.
3. Проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 202-03-1, внесен от Министерския съвет на 6.01.2012 г.
4. График за приемните на Комисията от месец януари до месец май 2012 г.
5. Разни.
По първа точка - Законопроект за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, № 102-02-32, внесен от Министерския съвет на 20.12.2011 г.
Давам думата на г-н Войнов, да представи законопроекта.
Красимир Войнов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Министерският съвет е вносител на проект на Закон за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк.
Проблемите с лицата без гражданство (апатридите) са неразделна част от големия въпрос за правата на човека. Липсата на гражданство е нежелано състояние, както от гледна точка на интересите на отделните индивиди, така и за съответните държави. То често може да предизвика нестабилност и заплаха за националните и регионалните интереси. В крайна сметка въпросите на лицата без гражданство, и на проблемните ситуации във връзка с това могат да бъдат решени ефективно само в рамките на установени от международното право стандарти вътре в отделните държави, а също така и на основата на взаимно уважение и сътрудничество между тях при решаване на конфликтна ситуация от регионален характер.
Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк е основополагащият международноправен акт, който регламентира положението на апатридите и гарантира, че те ще се ползват от основни права и свободи без дискриминация.
Конвенцията цели да уреди и подобри положението на апатридите. В нея е регламентирано понятието за „апатрид”: „лице, което не се разглежда като гражданин от нито една държава в съответствие с нейното законодателство”. Уреден е правният статут на апатрида, което включва личния статут, движима и недвижима собственост, авторски и промишлени права, право сдружение и достъп до правосъдие. В отделна част се съдържат гаранции относно упражняване на доходоносни занятия – наемна работа, работа в собствено предприятие и свободни професии.
В Конвенцията е отделено място и на социалните грижи, настаняване в жилища, образование в държавни учебни заведения, държавна помощ, социално осигуряване, както и административни мерки, свързани със свободата за придвижване, документите за самоличност, документите за пътуване, данъци и екстрадиране. Целта е да бъдат защитени онези апатриди, които не са бежанци и които не са защитени от конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. Конвенцията от 1954 г. първоначално е замислена като Протокол към Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., но впоследствие се приема като самостоятелна конвенция.
В знак на признаване на специалните условия, които са валидни в различните държави към момента на ратификацията, Конвенцията позволява на подписалите я държави да изразяват резерви към някои от членовете й.
В Министерството на правосъдието беше създадена междуведомствена работна група със задача – подготовка и предприемане на действия за присъединяване на Република България към Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и към Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, и извършване на анализ на действащото законодателство с оглед евентуална необходимост от промяна, както и за изразяване на декларации и резерви.
Работната група в резултат на дейността си заключи, че Република България би могла да се присъедини към Конвенцията от 1954 г., като се направят съответните резерви, предложени от Министерството на труда и социалната политика и Министерството на вътрешните работи. Резервите и декларациите са подробно обсъдени в мотивите към първата Конвенция.
Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, е основният международноправен акт, насочен към решаването на проблемите с липсата на гражданство.
Най-важната цел на Конвенцията е, както да осигури придобиването на гражданство от онези, които иначе биха били апатриди и които имат адекватна връзка с държавата чрез месторождение на нейната територия или произход от нейни граждани, така и запазването на гражданство от онези, които биха се оказали апатриди, ако загубят гражданството на държавата.
С оглед прилагането на чл. 8, параграф 2 от Конвенцията от 1961 за намаляване на случаите на лица без гражданство, считаме, че се налага изменение на Закона за българското гражданство в частта му относно отмяна на натурализация – чл. 22, ал. 2. В съответствие с чл. 8, параграф 2 от Конвенцията, отмяната на натурализация е допустима, ако лицето не остава без гражданство. Подобен текст се съдържа в Закона за българското гражданство и се отнася до лишаването от гражданство (чл. 24), но не е предвиден при отмяната на натурализацията (чл. 22).
Работната група в резултат на дейността си заключи, че Република България би могла да се присъедини към Конвенцията от 1961 г., без да е необходимо да бъдат направени резерви, тъй като вътрешното ни законодателство съответства на Конвенцията с предложеното изменение на Закона за българското гражданство.
С ратифицирането на Конвенцията от 1954 г. и на Конвенцията от 1961 г. се изгражда правна рамка с оглед решаване на проблемите, свързани с апатридите, в границите на установени от международното право стандарти, както и осъществяване на сътрудничество между отделните държави при решаване на конфликтни ситуации от регионален характер.
Прилагането на двете конвенции ще се осъществява в рамките на бюджетите на съответните ведомства, одобрявани с годишните закони за държавния бюджет.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря Ви. Някои от колегите и вчера разглеждаха тази ратификация. Колеги, имате ли въпроси? Г-н Лютфи, имате думата.
Юнал Лютфи:
Първо искам да поздравя всички колеги и гостите, които присъстват на заседанието на Комисията, с Новата година и да им пожелая здраве и щастие.
С този акт всъщност България се присъединява и присъединявайки се към тези два Конвенции – от 1954 и 1961, ние запълваме една празнота. Страната ни нямаше регламентирани стандарти за случаи за лица, които нямат гражданство. Така че аз приветствам, макар и късно, присъединяването на страната ни към двете Конвенции и ще ги подкрепя с убеждението, че това трябва да стане. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
За 500 човека става дума, доколкото знам. Други въпроси и изказвания? Заповядайте.
Петя Караянева:
Аз съм от Върховния комисариат на ООН за бежанците. Съветник съм по закрилата.
Добър ден на всички. Благодаря за възможността да съм тук.
Първо, искам да приветствам това, че сме стигнали до тази стъпка, когато трябва да се ратифицират двете конвенции и да изразя специална благодарност на членовете на Междуведомствената работната група и за активното участие на Министерството на правосъдието. Защото това беше един дълъг процес, започнал от 2005 г. Но в последните две години този процес се разви в много по-бързи и както виждаме, положителни темпове.
Безспорно тези конвенции ще дадат едно достойно място на България, като страна, присъединила се към тях, още повече, че това ще стане макар и съвсем малко след честването на 50-годишнината от едната Конвенция.
Бих искала да споделя съвсем накратко становището на Върховния комисариат на ООН за бежанците относно предложените резерви по членовете на Конвенцията от 1954 г., които ние сме споделяли и в писма до Министерството на правосъдието и до Министерството на вътрешните работи. Може би няма да изпадам съвсем в подробности. Бихме могли и писмено да представим това становище.
Като пример искам да дам, че част от страните, които имат резерви, специално говоря за чл. 27 и чл. 28, които касаят документите за самоличност и документи за пътуване, предприемат в последните две години активни стъпки за премахване на своите резерви. Такива стъпки са предприети от Румъния, такава стъпка се предприема и от Чешката република, защото тези конвенции са ратифицирани от двете държави, а и от други, които са сега членки на Европейския съюз в един предишен етап и се е преценило, че обстановката налага да се оттеглят тези резерви.
Както сме споделяли в своите позиции, винаги е по-добре да се спести една стъпка, в смисъл да не се правят резерви, които после евентуално да се оттеглят, доколкото може да бъде обсъдено не прилагането на някои от резервите, особено що се касае в частта за документите за пътуване и документи за самоличност. Още повече, че българската държава и на този етап издава удостоверения за пътуване на лица без гражданство и не би противоречало на установената практика да се издават документи, съгласно Конвенцията. Само като пример искам да споделя, че документите за пътуване на лица с бежански статут, които българската държава издава, са признати и оценени като едни от най-добрите, спазващи международните стандарти по отношение на сигурността за издаване на документи.
Още веднъж благодаря за възможността да изкажа мнение и да изразя готовност при необходимост да представим своето писмено становище и на уважаемите членове на Комисията.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря Ви. Други? Няма. Гласуваме.
Който подкрепя Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, № 102-02-32, внесен от Министерския съвет на 20.12.2011 г., моля да гласува.
Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Благодаря ви.
По втора точка - Законопроект за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания, № 202-02-1, внесен от Министерския съвет на 4.01.2012 г.
Ще представи законопроекта г-жа Валентина Симеонова, заместник- министър на труда и социалната политика. Имате думата.
Валентина Симеонова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Министерският съвет на свое заседание прие решение да предложи на Народното събрание да приеме Закон за ратификация на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, не само защото България е поела ангажимент да направи тази ратификация след подписването на Конвенцията през 2008 г., а защото ние осъзнаваме, че Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания би могла и е един инструмент за по-ефективна политика по отношение на не-дискриминация към хората с увреждания.
Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания е първият правно задължителен международен инструмент в областта на правата на човека, по който Европейският съюз като международно правно обединение от държави е страна наред с държавите-членки.
Официалното присъединяване към Конвенцията датира от 23 октомври 2010 г. Страните, които са се присъединили към Конвенцията поемат ангажимента да съобразят провежданите политики в законодателствата си с нейните изисквания, както и да премахнат закони, наредби и практики, които създават дискриминация.
В това отношение бих могла да кажа, че в Решението на Министерския съвет има точка, която възлага на министъра на труда и социалната политика и други ресорни министри да подготвят в шестмесечен срок след ратифициране на Конвенцията един двегодишен план за промяна на цялата нормативна база, която да бъде в съответствие с Конвенцията. Това като допълнение към мотивите, които подробно са разписани и са ви предоставени. Благодаря ви.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря Ви, г-жо Заместник-министър. Въпроси? Няма въпроси.
Който подкрепя Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания, № 202-02-1, внесен от Министерския съвет на 4.01.2012 г., моля да гласува.
Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Благодаря ви.
По трета точка - Проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 202-03-1, внесен от Министерския съвет на 6.01.2012 г.
Ще представи проекта за национална стратегия г-жа Росица Иванова, секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. Заповядайте.
Росица Иванова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
С Решение № 1 от 5 януари 2012 г. на заседание на Министерския съвет е одобрена Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020 г.) и бе приет План за действие за изпълнение на стратегията.
В свое съобщение Европейската комисия до Европейския парламент, Европейския съвет, Европейския икономически социален комитет и Комитета на региони от 5 април 2011 г. се получи едно комюнике, една рамка на Европейския съюз, с която задължава всяка държава-членка на Европейския съюз да изработи своя Национална стратегия за интегриране на ромите до 2020 г., ако няма такава. Ако има съответни стратегически документи, то приложи един „Non-paper”- практически насоки за държавите-членки в тяхната подготовка за техните национални стратегии за интеграция на ромите, да ги приведат в определена рамка. Именно в този „Non-paper” бяха заложени минималните изисквания, на които да отговарят стратегическите национални документи по отношение на интеграционната политика.
От 12 юли 2011 г. със заповед на Министър-председателя беше създадена Междуведомствена работна група от 51 представители от държавните институции и неправителствения сектор със задача да изработят проект на стратегия и план за действие към нея със срок 28 ноември. Работната група се справи със заложеното по заповед и представи на 28 ноември в Министерския съвет изработените съответно Проект на стратегия за интегриране на ромите (2012-2020) и съответния план за действие към нея.
Искам да отбележа, че към м. април т.г. всички стратегии и документи – стратегически в областта на интеграционната политика, ще бъдат прегледани от Европейската комисия, така че ние ще получим оценка за своята национална стратегия.
Националната стратегия за интегриране на ромите 2012-2020 г. е политически стратегически документ, който в никакъв случай не е нов. Той обединява всички документи, които са произведени от 1999 г. досега, като на 100% ключово се позовава на Рамковата програма за интегриране на ромите, която е съставена 1999 г. и 2010 г. на 12 май беше актуализирана от голяма междуведомствена група и беше подложена на гласуване.
Нашата Национална стратегия за интегриране на ромите, която ние ви представяме, включва, както казах, на 100% рамковата програма за равноправно интегриране на ромите, Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, която е изработена 2004 г., Здравна стратегия за лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства, която е изработена 2005 г. и Национална програма за подобряване на жилищни условия на ромите, която също е изработена 2005 г.
Национална стратегия за интегриране на ромите в Република България е стратегическият документ и израз на политическата воля и ангажираност на правителството на европейското развитие на България в съответствие с неговата програма за периода 2009-2013 г., с Националната програма за реформи на Република България, която очертава националните цели на развитие на основните сфери до 2020 г. и Националния план за действие към Инициативата „Десетилетие на ромското включване”.
Това са най-общо ключовите фактори, които наложиха изработването на националната стратегия.
Национална стратегия за интегриране на ромите включва визия, стратегическа цел, хоризонтални аспекти, приоритети. Минималните изисквания, които бяха заложени в рамката, бяха четири: образование, здравеопазване, жилищни условия и заетост. Нашата държава изработи още два приоритета, които са върховенство на закона, недискриминация и култура и медии.
Искам да отбележа, че тази стратегия не е изработена единствено и само за ромите, въпреки че носи в своето заглавие такова наименование. Тя не изключва и предоставянето на подкрепа и за други уязвими етнически групи в неравностойно положение, живеещи в сходна на ромите ситуация.
Нашата стратегия не е стратегия самоцелна, изключваща се от общото. А стратегията, която ви представям, представлява един целенасочен подход в рамките на по-общата стратегия за борба с бедността и социалното изключване.
В стратегията са заложени основните цели, които, както споменах, реферират към националните цели, които се очертани в Националната програма за реформи и оперативното изпълнение на тази стратегия се осъществява чрез екшън-план (план за действие) с подробно разписани дейности и мерки към всеки един от приоритетите.
Нови са три момента в този план за действие. Първият момент е, че всяка мярка и абсолютно всяка дейност е финансово обезпечена, като ние сме получили гаранции от всички ресорни министерства, че в техния заложен бюджет има средствата за посочените дейности и мерки.
Другите два нови момента са, че са предвидени възможности за промяна в правна рамка, тъй като обхватът е до 2020 г.
Третият важен момент е, че е отделена специална част за изпълнението на проектите, които имат отношение към интеграционната политика. Особено е важна тази трета част, защото тя ще бъде подкрепена с ресурси и източници на финансиране. По този начин във всеки един момент при съответно запитване за това какви средства са изразходвани за интеграционната политика с фокус към ромите, няма да се правят упражнения от хиляди до милиарди левове, а веднага с точност във всеки един период може да бъде казана точната сума, която ще се изразходва за тази политика.
Последното, което искам да кажа, тъй като от 2012 г. до 2020 г. е доста дълъг период, текущият мониторинг, който се извършва и изисква все пак някакъв по-кратък период и именно поради това планът за действие е разработен в две части: до 2014 г., която покрива първия период с международната инициатива „Десетилетие на ромското включване” и вторият период, разбираемо, както всички останали стратегически документи в България, покрива втория програмен период на Европейската комисия за България за оперативните програми. Благодаря ви.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате думата.
Аз искам да кажа няколко думи.
Хубавото е това, че всяка една точка е обезпечена, както казахте и Вие, и е радостно, че е финансово обезпечена цялата стратегия.
Но оттук нататък, нещо, което аз не виждам, всички говорят за образование, за интеграция и всичко останало. Сега в момента в българското законодателство има задължително образование, но то не се прилага, което е и един от големите проблеми. Т.е. трябва да се намери механизъм да започне да се прилага законът такъв, какъвто е.
И втората точка – правната култура, от гледна точка не само правна култура, където е записано за издаването на лични документи за самоличност на ромската общност, но и правна култура от гледна точка на това, че трябва действително да се спазват законите на страната, в която те живеят.
Искам да ви споделя опита ми от Комисията, където получаваме жалбите от този етнос. Хора, които са извън гетото, абсолютно са се интегрирали и техните деца са висшисти. Повечето от тях учат и ако те не пишат в жалбите си, че са от ромски етнос, аз по никакъв начин не бих разбрал, и това е последното, което ще споделя с вас. Хубаво е в края на краищата да се предприемат стъпки тези гета по някакъв начин да бъдат образно казано премахнати, защото там има така наречените „барони”. Особено по време на избори виждам какво се случва. Те държат една определена група от хора и тази група от хора е машина за гласуване. Но това по никакъв начин не подобрява жизнения стандарт на хората, които живеят там.
Колеги, с това приключвам. Други колеги? Няма желаещи за въпроси и изказвания.
Който подкрепя Проекта на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 202-03-1, внесен от Министерския съвет на 6.01.2012 г., моля да гласува.
Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Благодаря.
Румяна Иванова:
Благодаря ви. Желая на всички приятен ден.
Предс. Йордан Бакалов:
По четвърта точка - График за приемните на Комисията от месец януари до месец май 2012 г.
Колеги, имате ли бележки и предложения за разместване във връзка с графика? Сега е моментът да кажете, за да няма после извинения, че не мога да дойда или има някаква друга заетост. Няма претенции по графика.
Който е съгласен с така предложения График за приемните на Комисията от месец януари до месец май 2012 г., моля да гласува. Дванадесет „за”. Няма против и въздържали се.
Благодаря ви. Закривам заседанието на Комисията.
Председател:
Йордан Бакалов
Стенограф-протоколчик:
Д.Христова
