Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
26/01/2012
Стехограма
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите
П Р О Т О К О Л
№ 2
Днес, 26.01.2012 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Държавната агенция за българите в чужбина – Росен Иванов, председател и народния представител Павел Шопов, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 154-01-74, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 11.07.11 г.
2. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2012 г., № 202-03-2, внесен от Министерския съвет на 13.01.2012 г.
По първа точка - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 154-01-74, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 11.07.11 г.
По тази точка ще докладва заместник-председателя на Народното събрание г-н Павел Шопов. Заповядайте, г-н Шопов.
Павел Шопов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Това е тема, която е една от важните теми за партия „Атака”. Още от миналото Народно събрание и в нашите предизборни програми за 40-то и 41-то Народно събрание ние пледираме да се внесе най-после ред в тази материя относно българското гражданство и по отношение на един по-особен проблем – по отношение на двойствеността на гражданството, за това могат ли български граждани да бъдат едновременно български граждани и граждани на втора държава, а в някои случаи и на трета държава – двупатриди, трипатриди и т.н.
Ние желаем да започнем дискусия по темата, която дискусия рано или късно ще бъде неминуема, тъй като България трябва да се съобразява и с правилата в Европейския съюз в тази регламентация. Тези правила в Европейския съюз в почти всички държави и дори тези, от които най-често взимаме примери и ги сочим като най-напреднали в развитието си в Европейския съюз – Германия, Австрия, Италия, Франция, признават за своите граждани правото им да бъдат само граждани на една държава, т.е. на собствената, на тази държава, за която става дума. Не случайно по тази причина много български граждани искат освобождаване от българско гражданство. Това е част от заетостта на българските компетентни институции да освобождават от българско гражданство, тъй като много граждани на страни в Европейския съюз (няма да изброявам всичките) са принудени да поискат едно единствено гражданство, съгласно конституцията и законите на тази страна. Вече 20-21 години този въпрос бави своето разрешение и дано ние с този законопроект да провокираме началото на неговото решаване, а защо пък не и с този законопроект, ако съществува политическа воля. От всяка гледна точка това е и справедливо, това е и полезно за българския национален интерес.
Във всички случаи правилото един български гражданин да бъде само гражданин на Република България внася ред в неговия статус, създава една по-особена привързаност към нашата Родина, към Република България и засилва принадлежността на този човек към България с всички последици от това по отношение на права и задължения, които той да реализира и да осъществява. Двойствеността не е добро начало и в това отношение и не може един гражданин да бъде добър гражданин на една държава, за мен това винаги е било така, ако в неговото съзнание съществува раздвоеност и прибягва към възможността да бъде гражданин на други държави, без значение кои са те.
Ще дам още един пример с една съседна държава, която е довела това правило до абсолютна дефиниция. Това е Република Турция, в която недвусмислено и ясно конституционно е записано и в законите това е определено без каквато и да е възможност за двусмислени тълкувания, че там гражданинът на републиката може да има само едно гражданство. В тази държава изселници от България от различните вълни на изселване и преди тези от 80-те години, не им се дава турско гражданство, за да могат поради тази конституционна забрана, която не се премахва нарочно заради тях, да бъдат граждани на други държави, съответно на България, което ни интересува в нашия случай и за да могат по един определен начин те да бъдат привързани с всичките права, не казвам задължения, защото те са носители само на право. Нямам предвид единствено правото на гласуване, а и много други права на държавата България. И да си крием главата в пясъка и да не считаме, че този проблем трябва да бъде решен, е просто наивност и несъобразяване с българския национален интерес.
С този наш законопроект ние желаем всъщност да бъде въведен принципът лицето да има едно гражданство. Това да бъде правилото. Това да бъде принципът, от който принцип да могат да бъдат направени и някои изключения в защита на някои специфични за нас интереси, които не ни интересува как ще бъдат възприети от определени страни, а именно по отношение на дадени страни да се търпи двойно гражданство, но само за лица, които имат своето етническо самосъзнание като българи и които докажат своя български произход и които се намират в безспорна връзка с българския народ, с българската държава и българската народност. Създаваме възможност в това отношение. Разбира се, този списък може да бъдат изброени съседните – Република Гърция, Република Македония, Република Сърбия, за банатски, бесарабските и таврийските българи. Разбира се и за всички страни в Европейския съюз, които търпят, а те са много малко, двойно гражданство. Тук можем да добавим и други страни, например Съединените щати или страни в различни части и държави в света, където българите са се заселили трайно и където законодателството на тези държави търпят двойното гражданство.
Това е модерният, това е съвременният подход по отношение на гражданството. Тази материя, която в момента работи по тези въпроси и по темата, е поизостанала в своето развитие. Разбира се, решаването на въпроса и доводите против внесения законопроект са свързани с едни криворазбрани и грешни понятия и тълкувания за свобода, либерализъм, свободно придвижване. Тези неща нямат нищо общо с този строго формален критерий, който се нарича гражданство по отношение на определена държава (не говоря само за българското) – неща, които са визирани във всички конституционни и правни системи. А и нашата Конституция, при един много внимателен прочит, говори за българско гражданство. А другото, определеното в закона, е вече една добавка, една гарнитура за двойното гражданство и това се тълкува повече и се измества от основните принципи на Конституцията. То става в противоречие с Конституцията. Така че това трябва да бъде поправено.
Затова аз призовавам да гласувате на първо четене така внесения от нас законопроект, по който да се работи между двете четения и то много сериозно. Отворени сме за идеи. Но основното в нашия законопроект, пак настоявам и повтарям, е да се създаде принципът за една принадлежност, за едно гражданство – българското гражданство. Другото да бъде изключение.
И още нещо. Когато говорим, че в Европа почти всички страни са възприели този принцип, по аналогия с европейската практика и това, което трябва да направим ние, е, че ние имаме задължение към нашите страни-партньорки от Европейския съюз. По този начин, признавайки двойното гражданство, и не справяйки се с този проблем, ние вкарваме в Европейския съюз големи маси, компактни групи от население, което не е нито европейско, нито възприема ценностите на Европейския съюз, нито живее по правилата на Европейския съюз и се намира, ако щете, на други континенти. Ние се явяваме като един „Троянски кон” за десетки и стотици хиляди граждани, за които рано или късно Европа, сигурен съм, ще ни постави проблема за решаване, защото проблемът не е само до България. Проблемът е до Европейския съюз и всички членуващи в него страни. Благодаря ви.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате думата. Г-жа Симеонова.
Красимира Симеонова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги и гости,
Аз съм почти на противното становище на това, което г-н Шопов каза. Наистина 1963 г. европейските страни правят опит да ограничат случаите на двойно гражданство, но това не е довело до нищо добро и сега нещата са променени. Аз знам за Австрия, че има пълно ограничение. За втора страна не знам. Германия има частично.
Няма да изредя причините, по които смятам, че не е прав г-н Шопов, но ще се спра само на това, което той не засегна.
През последните 20 години много българи напуснаха страната ни, което означава, че те създават там една диаспора, обезлюдяваме тук селата и ако приемем този законопроект, това означава, че ние затваряме изцяло вратата за връщане. А знаем, че не всички получават пълна реализация в Европа, защото не всички са хора с високо образование. Но дори и да бъдат такива, аз мисля, че миналата година точно това коментирахме с г-н Иванов, когато го изслушвахме, че нашата цел е да направим така, а и нашето правителство се стреми да направи така, че да създадем условия тези граждани, които са напуснали и тези деца, които са израснали в Европа, да създадем условия и да вярваме, че те ще се върнат. С лишаването им от гражданство, ние ги обричаме завинаги да останат в Европа или в която и да е част на света. Смятам, че не е редно това, поне на този етап.
Вторият момент е, че много млади хора работят и понякога работното им място може да бъде между София, Пловдив, Пещера или Париж, например, и защо да не ги смятаме, че това са едни интегрирани хора в Европа. Смятам, че не бива да бъдат лишавани от българско гражданство. Това е моето мнение. Благодаря.
Павел Шопов:
Това е нещо, което сме предвидили. Тези хора си остават български граждани. Ние говорим за друго – за тези, които са забравили, че са от български род, живеят в чужбина, без каквото и да е чувство за принадлежност, които имат само права и никакви задължения. За тях става дума.
Предс. Йордан Бакалов:
Г-н Радославов, имате думата.
Александър Радославов:
Г-н Председател,
Колеги, става ясно от тази реплика на г-н Шопов, че целият законопроект им е насочен към нашите изселници – българските турци. Т.е. тях да ги лишим от възможност за двойно гражданство. Защото след като през цялото време пледираше, че те са за принципа за едно гражданство, се оказа, че изведнъж за това изключение, за което говорим, защото около 700 хиляди са българските икономически имигранти, ще излезе, че изключението е правило, защото изселниците са около 300 хиляди, а тези са двойно повече. Така че ако спазваме принципа, както г-н Шопов вменява в нашето съзнание, ще излезе точно това, което колежката говори, защото и моето питане беше такова. Как ще се лишим от стотици хиляди българи, които, ако трябва да избират, ще изберат испанско или не знам какво друго гражданство, заради икономическите си интереси в момента. Така че това действително ще ни свали от 7 200 000 на 6 милиона население, като се махнат всички, които са с двойно гражданство или потенциално започне да важи това правило.
Аз не съм съгласен с тезата на г-н Шопов, че в Европейския съюз било такова правилото на едно гражданство. Аз твърдя, че тенденцията е съвършено друга. Мисля, че всички сме наясно, че Европейският съюз се развива с доста бързи темпове, включително и с решението, което ще се вземе на 30.01., ще видим че и във фискалната политика и в ред други области се създават едни общи норми, общовалидни, които всички държави ще трябва да ги следват Според мен, Европейския съюз върви към развитие на една мега държава на федерален принцип. И точно обратното ще се получи. Няма да е далече времето, когато ще се получи статут на европейско гражданство, а не гражданин на една държава, както г-н Шопов смята, че ще бъде. За мен точно обратна ще е тенденцията, като гледам как се развива Европейския съюз.
Не е нужно България да е „Троянски кон”, г-н Шопов, както Вие твърдите. Защото в Германия има 3-4 милиона етнически турци, ако не и повече, които имат вече и правнуци там и 100% те са немски граждани. Така че не е нужно да смятате, че едва ли не през нас ще се насочат за тези страни кой знае колко хора. Този аргумент просто не ми се вижда състоятелен.
Аз мисля, че в момента някои от нашите изселници в Турция са с двойно гражданство. Ако това важи, което той каза, че в турската държава нямат право да имат двойно гражданство, значи излиза, че тези хора досега, които тук имат права да гласуват, това означава, че тези хора 20 години са били нелегитимни тук един вид.
Така че, аз лично не мога да приема тези разбирания и това, което се предлага, защото мисля, че не е в унисон с европейското развитие на държавата, а не и в интерес на българската държава сама да гони своите граждани с принципа на едно гражданство. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Заповядайте за реплика, г-н Шопов.
Павел Шопов:
Вижте колко сме боси в тези неща. Сега ще ви кажа как изселниците в Турция пребивават там. Има специален закон, който ги приравнява, който им дава документ, който им признава там правата. Но за да не си нарушат този принцип за граждани с едно гражданство, не им се дава турско гражданство, за да бъдат български граждани. Помислете защо това е така.
Предс. Йордан Бакалов:
Г-н Кърджалиев заповядайте.
Тунчер Кърджалиев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Шопов, по същество няма как аз да дебатирам с Вас по тази тема, защото абстрактно погледнато, или по-точно казано, с условности, с това ваше предложение, с този ваш законопроект вие отнемате мои права за сметка на ваши. Ето заради това аз няма да влизам в дебата с детайли, въпреки че много мога да говоря на тази тема. Приготвил съм дори и документи за това как е в другите държави.
Имам два въпроса.
Първият ми въпрос е защо толкова силно и защо толкова последователно мразите всички хора с небългарски етнически произход и цялата ви дейност, а може би и животът ви, са подчинени на това чувство.
Вторият въпрос, който е риторичен и ако искате може да не му отговаряте. Как всъщност побирате толкова много от това деструктивно чувство в себе си. Как живеете? Как спите? Как се храните? Как дишате?
С това приключвам. Ако искате, може да не отговаряте.
Предс. Йордан Бакалов:
Г-н Шопов, имате думата.
Павел Шопов:
Начинът, по който беше зададен въпроса, говори за омразата точно в този смисъл на въпроса на господина, който се счита за елит на един етнос и няма нищо общо с българското мислене, с българския начин на живот. Той си принадлежи към чужда друга етническа група. Неговата принадлежност е към друг народ, към друга държава, на която се явява говорител-агент. Това е всичко, което мога да кажа по тези въпроси.
Предс. Йордан Бакалов:
Колеги, имате думата. Други колеги? Ако няма други изказвания и предложения, да гласуваме.
Който подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 154-01-74, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 11.07.11 г., моля да гласува.
Нула „за”. Против? Девет „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Не се приема законопроектът.
Благодаря, г-н Шопов.
По втора точка - Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2012 г., № 202-03-2, внесен от Министерския съвет на 13.01. 2012 г.
Г-жа Атанаска Колева, която е от отдел „Европейско право” към Народното събрание, е предложила следните промени в Годишната работна програма на Народното събрание за 2012 г.
1. Изменение на рамката на Европейския съюз относно запазването на данни.
Законодателна инициатива (изменение на Директивата за запазване на данни). То ще гарантира бърз достъп на съответните органи до информация от телекомуникациите, което е абсолютно необходимо за борбата с престъпността. Ще осигури подходящи ограничения по отношение на запазването на данните и защитните мерки срещу излишни нарушения на правото на неприкосновеност на личния живот и на защитата на личните данни.
Освен това, с изменението ще бъдат премахнати излишните пречки пред безпроблемното функциониране на вътрешния пазар и ще бъде гарантирано стабилното възстановяване на разходите на телекомуникационните дружества в Европейския съюз, свързани със запазването на данни.
2. Т. 95. Напредък в интеграцията на ромското население – първи доклад на Европейската комисия.
Инициативата е незаконодателна. В първия годишен доклад ще бъдат оценени националните стратегии за интеграция на ромите, които държавите-членки трябваше да представят до 31 декември 2011г.
Това е предложението. Има ли някакви допълнения от колегите? Не виждам желаещи за изказване.
Който е за така предложеното изменение на рамката на Европейския съюз относно запазването на данни, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се. Благодаря ви.
Закривам заседанието.
Председател:
Йордан Бакалов
Стенограф-протоколчик:
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите
П Р О Т О К О Л
№ 2
Днес, 26.01.2012 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Държавната агенция за българите в чужбина – Росен Иванов, председател и народния представител Павел Шопов, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 154-01-74, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 11.07.11 г.
2. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2012 г., № 202-03-2, внесен от Министерския съвет на 13.01.2012 г.
По първа точка - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 154-01-74, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 11.07.11 г.
По тази точка ще докладва заместник-председателя на Народното събрание г-н Павел Шопов. Заповядайте, г-н Шопов.
Павел Шопов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Това е тема, която е една от важните теми за партия „Атака”. Още от миналото Народно събрание и в нашите предизборни програми за 40-то и 41-то Народно събрание ние пледираме да се внесе най-после ред в тази материя относно българското гражданство и по отношение на един по-особен проблем – по отношение на двойствеността на гражданството, за това могат ли български граждани да бъдат едновременно български граждани и граждани на втора държава, а в някои случаи и на трета държава – двупатриди, трипатриди и т.н.
Ние желаем да започнем дискусия по темата, която дискусия рано или късно ще бъде неминуема, тъй като България трябва да се съобразява и с правилата в Европейския съюз в тази регламентация. Тези правила в Европейския съюз в почти всички държави и дори тези, от които най-често взимаме примери и ги сочим като най-напреднали в развитието си в Европейския съюз – Германия, Австрия, Италия, Франция, признават за своите граждани правото им да бъдат само граждани на една държава, т.е. на собствената, на тази държава, за която става дума. Не случайно по тази причина много български граждани искат освобождаване от българско гражданство. Това е част от заетостта на българските компетентни институции да освобождават от българско гражданство, тъй като много граждани на страни в Европейския съюз (няма да изброявам всичките) са принудени да поискат едно единствено гражданство, съгласно конституцията и законите на тази страна. Вече 20-21 години този въпрос бави своето разрешение и дано ние с този законопроект да провокираме началото на неговото решаване, а защо пък не и с този законопроект, ако съществува политическа воля. От всяка гледна точка това е и справедливо, това е и полезно за българския национален интерес.
Във всички случаи правилото един български гражданин да бъде само гражданин на Република България внася ред в неговия статус, създава една по-особена привързаност към нашата Родина, към Република България и засилва принадлежността на този човек към България с всички последици от това по отношение на права и задължения, които той да реализира и да осъществява. Двойствеността не е добро начало и в това отношение и не може един гражданин да бъде добър гражданин на една държава, за мен това винаги е било така, ако в неговото съзнание съществува раздвоеност и прибягва към възможността да бъде гражданин на други държави, без значение кои са те.
Ще дам още един пример с една съседна държава, която е довела това правило до абсолютна дефиниция. Това е Република Турция, в която недвусмислено и ясно конституционно е записано и в законите това е определено без каквато и да е възможност за двусмислени тълкувания, че там гражданинът на републиката може да има само едно гражданство. В тази държава изселници от България от различните вълни на изселване и преди тези от 80-те години, не им се дава турско гражданство, за да могат поради тази конституционна забрана, която не се премахва нарочно заради тях, да бъдат граждани на други държави, съответно на България, което ни интересува в нашия случай и за да могат по един определен начин те да бъдат привързани с всичките права, не казвам задължения, защото те са носители само на право. Нямам предвид единствено правото на гласуване, а и много други права на държавата България. И да си крием главата в пясъка и да не считаме, че този проблем трябва да бъде решен, е просто наивност и несъобразяване с българския национален интерес.
С този наш законопроект ние желаем всъщност да бъде въведен принципът лицето да има едно гражданство. Това да бъде правилото. Това да бъде принципът, от който принцип да могат да бъдат направени и някои изключения в защита на някои специфични за нас интереси, които не ни интересува как ще бъдат възприети от определени страни, а именно по отношение на дадени страни да се търпи двойно гражданство, но само за лица, които имат своето етническо самосъзнание като българи и които докажат своя български произход и които се намират в безспорна връзка с българския народ, с българската държава и българската народност. Създаваме възможност в това отношение. Разбира се, този списък може да бъдат изброени съседните – Република Гърция, Република Македония, Република Сърбия, за банатски, бесарабските и таврийските българи. Разбира се и за всички страни в Европейския съюз, които търпят, а те са много малко, двойно гражданство. Тук можем да добавим и други страни, например Съединените щати или страни в различни части и държави в света, където българите са се заселили трайно и където законодателството на тези държави търпят двойното гражданство.
Това е модерният, това е съвременният подход по отношение на гражданството. Тази материя, която в момента работи по тези въпроси и по темата, е поизостанала в своето развитие. Разбира се, решаването на въпроса и доводите против внесения законопроект са свързани с едни криворазбрани и грешни понятия и тълкувания за свобода, либерализъм, свободно придвижване. Тези неща нямат нищо общо с този строго формален критерий, който се нарича гражданство по отношение на определена държава (не говоря само за българското) – неща, които са визирани във всички конституционни и правни системи. А и нашата Конституция, при един много внимателен прочит, говори за българско гражданство. А другото, определеното в закона, е вече една добавка, една гарнитура за двойното гражданство и това се тълкува повече и се измества от основните принципи на Конституцията. То става в противоречие с Конституцията. Така че това трябва да бъде поправено.
Затова аз призовавам да гласувате на първо четене така внесения от нас законопроект, по който да се работи между двете четения и то много сериозно. Отворени сме за идеи. Но основното в нашия законопроект, пак настоявам и повтарям, е да се създаде принципът за една принадлежност, за едно гражданство – българското гражданство. Другото да бъде изключение.
И още нещо. Когато говорим, че в Европа почти всички страни са възприели този принцип, по аналогия с европейската практика и това, което трябва да направим ние, е, че ние имаме задължение към нашите страни-партньорки от Европейския съюз. По този начин, признавайки двойното гражданство, и не справяйки се с този проблем, ние вкарваме в Европейския съюз големи маси, компактни групи от население, което не е нито европейско, нито възприема ценностите на Европейския съюз, нито живее по правилата на Европейския съюз и се намира, ако щете, на други континенти. Ние се явяваме като един „Троянски кон” за десетки и стотици хиляди граждани, за които рано или късно Европа, сигурен съм, ще ни постави проблема за решаване, защото проблемът не е само до България. Проблемът е до Европейския съюз и всички членуващи в него страни. Благодаря ви.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате думата. Г-жа Симеонова.
Красимира Симеонова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги и гости,
Аз съм почти на противното становище на това, което г-н Шопов каза. Наистина 1963 г. европейските страни правят опит да ограничат случаите на двойно гражданство, но това не е довело до нищо добро и сега нещата са променени. Аз знам за Австрия, че има пълно ограничение. За втора страна не знам. Германия има частично.
Няма да изредя причините, по които смятам, че не е прав г-н Шопов, но ще се спра само на това, което той не засегна.
През последните 20 години много българи напуснаха страната ни, което означава, че те създават там една диаспора, обезлюдяваме тук селата и ако приемем този законопроект, това означава, че ние затваряме изцяло вратата за връщане. А знаем, че не всички получават пълна реализация в Европа, защото не всички са хора с високо образование. Но дори и да бъдат такива, аз мисля, че миналата година точно това коментирахме с г-н Иванов, когато го изслушвахме, че нашата цел е да направим така, а и нашето правителство се стреми да направи така, че да създадем условия тези граждани, които са напуснали и тези деца, които са израснали в Европа, да създадем условия и да вярваме, че те ще се върнат. С лишаването им от гражданство, ние ги обричаме завинаги да останат в Европа или в която и да е част на света. Смятам, че не е редно това, поне на този етап.
Вторият момент е, че много млади хора работят и понякога работното им място може да бъде между София, Пловдив, Пещера или Париж, например, и защо да не ги смятаме, че това са едни интегрирани хора в Европа. Смятам, че не бива да бъдат лишавани от българско гражданство. Това е моето мнение. Благодаря.
Павел Шопов:
Това е нещо, което сме предвидили. Тези хора си остават български граждани. Ние говорим за друго – за тези, които са забравили, че са от български род, живеят в чужбина, без каквото и да е чувство за принадлежност, които имат само права и никакви задължения. За тях става дума.
Предс. Йордан Бакалов:
Г-н Радославов, имате думата.
Александър Радославов:
Г-н Председател,
Колеги, става ясно от тази реплика на г-н Шопов, че целият законопроект им е насочен към нашите изселници – българските турци. Т.е. тях да ги лишим от възможност за двойно гражданство. Защото след като през цялото време пледираше, че те са за принципа за едно гражданство, се оказа, че изведнъж за това изключение, за което говорим, защото около 700 хиляди са българските икономически имигранти, ще излезе, че изключението е правило, защото изселниците са около 300 хиляди, а тези са двойно повече. Така че ако спазваме принципа, както г-н Шопов вменява в нашето съзнание, ще излезе точно това, което колежката говори, защото и моето питане беше такова. Как ще се лишим от стотици хиляди българи, които, ако трябва да избират, ще изберат испанско или не знам какво друго гражданство, заради икономическите си интереси в момента. Така че това действително ще ни свали от 7 200 000 на 6 милиона население, като се махнат всички, които са с двойно гражданство или потенциално започне да важи това правило.
Аз не съм съгласен с тезата на г-н Шопов, че в Европейския съюз било такова правилото на едно гражданство. Аз твърдя, че тенденцията е съвършено друга. Мисля, че всички сме наясно, че Европейският съюз се развива с доста бързи темпове, включително и с решението, което ще се вземе на 30.01., ще видим че и във фискалната политика и в ред други области се създават едни общи норми, общовалидни, които всички държави ще трябва да ги следват Според мен, Европейския съюз върви към развитие на една мега държава на федерален принцип. И точно обратното ще се получи. Няма да е далече времето, когато ще се получи статут на европейско гражданство, а не гражданин на една държава, както г-н Шопов смята, че ще бъде. За мен точно обратна ще е тенденцията, като гледам как се развива Европейския съюз.
Не е нужно България да е „Троянски кон”, г-н Шопов, както Вие твърдите. Защото в Германия има 3-4 милиона етнически турци, ако не и повече, които имат вече и правнуци там и 100% те са немски граждани. Така че не е нужно да смятате, че едва ли не през нас ще се насочат за тези страни кой знае колко хора. Този аргумент просто не ми се вижда състоятелен.
Аз мисля, че в момента някои от нашите изселници в Турция са с двойно гражданство. Ако това важи, което той каза, че в турската държава нямат право да имат двойно гражданство, значи излиза, че тези хора досега, които тук имат права да гласуват, това означава, че тези хора 20 години са били нелегитимни тук един вид.
Така че, аз лично не мога да приема тези разбирания и това, което се предлага, защото мисля, че не е в унисон с европейското развитие на държавата, а не и в интерес на българската държава сама да гони своите граждани с принципа на едно гражданство. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Заповядайте за реплика, г-н Шопов.
Павел Шопов:
Вижте колко сме боси в тези неща. Сега ще ви кажа как изселниците в Турция пребивават там. Има специален закон, който ги приравнява, който им дава документ, който им признава там правата. Но за да не си нарушат този принцип за граждани с едно гражданство, не им се дава турско гражданство, за да бъдат български граждани. Помислете защо това е така.
Предс. Йордан Бакалов:
Г-н Кърджалиев заповядайте.
Тунчер Кърджалиев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Шопов, по същество няма как аз да дебатирам с Вас по тази тема, защото абстрактно погледнато, или по-точно казано, с условности, с това ваше предложение, с този ваш законопроект вие отнемате мои права за сметка на ваши. Ето заради това аз няма да влизам в дебата с детайли, въпреки че много мога да говоря на тази тема. Приготвил съм дори и документи за това как е в другите държави.
Имам два въпроса.
Първият ми въпрос е защо толкова силно и защо толкова последователно мразите всички хора с небългарски етнически произход и цялата ви дейност, а може би и животът ви, са подчинени на това чувство.
Вторият въпрос, който е риторичен и ако искате може да не му отговаряте. Как всъщност побирате толкова много от това деструктивно чувство в себе си. Как живеете? Как спите? Как се храните? Как дишате?
С това приключвам. Ако искате, може да не отговаряте.
Предс. Йордан Бакалов:
Г-н Шопов, имате думата.
Павел Шопов:
Начинът, по който беше зададен въпроса, говори за омразата точно в този смисъл на въпроса на господина, който се счита за елит на един етнос и няма нищо общо с българското мислене, с българския начин на живот. Той си принадлежи към чужда друга етническа група. Неговата принадлежност е към друг народ, към друга държава, на която се явява говорител-агент. Това е всичко, което мога да кажа по тези въпроси.
Предс. Йордан Бакалов:
Колеги, имате думата. Други колеги? Ако няма други изказвания и предложения, да гласуваме.
Който подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 154-01-74, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 11.07.11 г., моля да гласува.
Нула „за”. Против? Девет „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Не се приема законопроектът.
Благодаря, г-н Шопов.
По втора точка - Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2012 г., № 202-03-2, внесен от Министерския съвет на 13.01. 2012 г.
Г-жа Атанаска Колева, която е от отдел „Европейско право” към Народното събрание, е предложила следните промени в Годишната работна програма на Народното събрание за 2012 г.
1. Изменение на рамката на Европейския съюз относно запазването на данни.
Законодателна инициатива (изменение на Директивата за запазване на данни). То ще гарантира бърз достъп на съответните органи до информация от телекомуникациите, което е абсолютно необходимо за борбата с престъпността. Ще осигури подходящи ограничения по отношение на запазването на данните и защитните мерки срещу излишни нарушения на правото на неприкосновеност на личния живот и на защитата на личните данни.
Освен това, с изменението ще бъдат премахнати излишните пречки пред безпроблемното функциониране на вътрешния пазар и ще бъде гарантирано стабилното възстановяване на разходите на телекомуникационните дружества в Европейския съюз, свързани със запазването на данни.
2. Т. 95. Напредък в интеграцията на ромското население – първи доклад на Европейската комисия.
Инициативата е незаконодателна. В първия годишен доклад ще бъдат оценени националните стратегии за интеграция на ромите, които държавите-членки трябваше да представят до 31 декември 2011г.
Това е предложението. Има ли някакви допълнения от колегите? Не виждам желаещи за изказване.
Който е за така предложеното изменение на рамката на Европейския съюз относно запазването на данни, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се. Благодаря ви.
Закривам заседанието.
Председател:
Йордан Бакалов
Стенограф-протоколчик:
