---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите





П Р О Т О К О Л
№ 4



Днес, 05.04.2012 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: Константин Пенчев, Омбудсман на Република България, Росица Тоткова, главен секретар и Роза Георгиева, началник на кабинета на Омбудсмана.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с дневен ред:
1. Обсъждане на Доклада за дейността на омбудсмана на Република България през 2011 г., № 261-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 29.03.2012 г.
2. Приемане График за приемните на Комисията за периода месец май-юли 2012 г.
По първа точка - Обсъждане на Доклада за дейността на омбудсмана на Република България през 2011 г., № 261-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 29.03.2012 г.
Кой от гостите ще иска думата. Г-н Пенчев, заповядайте.
Константин Пенчев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
На вашето внимание е Докладът за дейността на Омбудсмана на Република България през 2011 г. Това е първият доклад, изготвен от моя екип и подписан от мен, който обхваща една цяла година от моята работа като ръководител на тази институция.
Основното в този доклад, което следва да се подчертае, е огромният брой жалби, постъпили за 2011 г. – 5 560, с 50% повече от постъпилите през 2010 г. Мога да ви уверя, че тази тенденция за увеличаване на броя на жалбите, която започна през последните два месеца на 2010 г., продължи през цялата 2011 г. и тази тенденция се запазва през първите три месеца на 2012 г. Тоест очевидно трябва да очакваме и за в бъдеще да има по-голям брой жалби, по-голям интерес на хората към институцията. Увеличеният брой на жалбите се обяснява с увеличаване на активността на хората, по-големите проблеми, които имат в момент на икономическа криза, защото жалбите във връзка с нарушени социални права са се увеличили и те са втори по ред след жалбите срещу доставчици на обществени услуги. Имаме една промяна на трайната тенденция жалбите в областта на собствеността да бъдат на второ място.
През изтеклата година се затвърди традицията приемната на Омбудсмана да работи всеки ден. Омбудсманът приема един път седмично лично. Организират се приемни и в страната при посещение на Омбудсмана. Лично съм приел над 530 души. Смятам, че тази практика ще продължи до края на мандата. Смятам, че това е необходимо, защото гражданите, както съм подчертал и на първата страница на доклада, основното оплакване, основното огорчение у гражданите е не толкова за различните проблеми – истински или мними, защото вие виждате, че в много случаи около 60-70% от жалбите са неоснователни, в смисъл, че няма констатирани закононарушения, но това не значи, че гражданите не са прави. Основното огорчение е от грубото, нечовешко отношение на администрацията на различни нива и най-вече на нисшите нива, защото те просто до висшите нива не могат да достигнат. Онзи ден един жалбоподател ми каза, че в Комисията за защита на потребителите по-далече от стълбите не мога да стигна. Ясно, че щом като в тази комисия не може да се стигне по-далече от стълбата, какво остава за министерства и други ведомства. Очевидно е, че има много какво да дадем на нашите граждани, защото, както винаги казвам, казвам го и в доклада, администрацията е направена да служи на хората, да утвърждава някакви правила, издържа се от хората и трябва на първо място да има чувство на уважение към тях.
По броя на жалбите, както вече посочих, на първо място са жалбите по обществените услуги – около 23%. Водещо място от тези жалби са жалбите срещу мобилните оператори. На второ място са срещу социалните дейности 18%; по проблемите на собствеността – 15%. За проблемите по собствеността е важно да се каже, че тук не става дума за някакво нарушено право на собственост от различни субекти, защото това са отношения, които се решават в съда. Става дума за незаконно строителство или за бездействие при незаконно строителство; за все още невърнати на много места земеделски земи; обезщетения. Има фрапантни случаи за хора, на които са им били отчуждени имоти още през 1988 г. и до ден днешен не са обезщетени, примерно обезщетение с гараж. И до ден днешен община София казва, че няма свободни гаражи. На човека са му взели имота през 1988 г., той е забравил че е имал имот и сега имаме някакви обещания, че уж щели да строят гаражи за такива случаи. Обикновено се казва : „няма кой да построи”. А пък има и случаи, когато човек е обезщетен с жилище в ЖСК, която очевидно е фалирала, не може да строи и човекът остава с взет имот, жилище едва ли ще има, но там трудно можем да помогнем.
Докладът е съставен така, че фактически всяка отделна група човешки права са описани в отделна глава, с конкретни примери и накрая с препоръки.
Чели сте доклада и знаете, че хората с увреждания имат различни права – социални, дискриминационни права. Продължаваме да се борим със Софийска община по Наредбата за личен асистент, защото имам чувството, че от едната крайност към другата се люшкаме откъм критериите, но все още не може да се намерят верните, комплексните критерии за едно обективно подреждане на хората и на техните нужди, тъй като очевидно бюджетът (парите) не могат да стигнат за всички.
За защита правата на детето също има дял в доклада. Но няма да ги изреждам всички. Искам само да кажа, че в тази изтекла година имахме доста активна дейност за превенция, за промоция на дейността на Омбудсмана. Участваме в инициативата на Министерството на образованието „Участвам и променям”. Аз имах срещи в много училища не само в София, но и в страната – дори в село Селановци, на Дунава. Експерти на Омбудсмана разясняват правата на детето и в детски градини и в началното училище. Аз обсъждам проблемите на гражданското общество с много студенти в Нов български университет и в Софийския университет и в УНСС, и в Пловдив. Вчера имахме среща със студенти от Пловдив. Водеше ги уважавания заместник-председател на Народното събрание г-жа Екатерина Михайлова. Тези дискусии за мен са много интересни, защото стават много приятни разговори и тези млади хора са изключително активни, изключително необременени и задават всякакви въпроси – смели, провокативни и смятам, че от това полза има и институцията на Омбудсмана. В Академията на МВР също имахме срещи. Обяснявахме на стари заслужили полицаи, които служат в Академията, че полицейско насилие не може да има и трябва да внимават много. Надявам се, че всички ме разбраха.
За да не ви отегчавам, защото всички знаете доклада, ще ви моля, ако имате конкретни въпроси, ще отговоря на всичко, което представлява интерес. Благодаря ви за вниманието.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря Ви, г-н Пенчев. Колеги, има ли въпроси и изказвания? Г-н Стаменов, заповядайте.
Аспарух Стаменов:
Здравейте. Запознахме се с обстойния доклад. Наистина впечатлително за мен е увеличеният брой на жалбите, които са подадени през тази година. Според вашето обяснение, това се дължи на влошеното социално-икономическо състояние на хората. Това, според мен, е от една страна. От друга страна, няма как да не се изтъкне и повишеното доверие най-вероятно в институцията Омбудсман. И най-вероятно и към Вас лично, като човек, който оглави тази институция. И в тази връзка един въпрос, който за мен поне би бил интересен като отговор.
От подадените всички над 5500 жалби, казахте, че 60-70% може би са неоснователни. Става въпрос за останалите 30-40%, които са основателни или това са грубо казано 2000 жалби, имате ли обратна връзка на базата на тези жалби, какво се е случило с институциите, към които са адресирани вашите препоръки. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Г-н Пенчев, заповядайте.
Константин Пенчев:
Благодаря. Ние имаме различен вид жалби в смисъл, че жалбите на отделния човек са обикновено по конкретен въпрос, по конкретен казус. Когато ние констатираме неуредици, ние сигнализираме институцията и обикновено имаме отговор. Ние уведомяваме гражданина лично какво се е случило, какво са ни отговорили или пък казваме, въпросът е още висящ, няма решение и т.н.
По отделните глави от доклада са дадени отговорите.
Но аз искам да кажа нещо друго, което е може би по-важно. Трудно можем да направим точна статистика какъв е ефектът от нашата работа. Ще дам един пример, който давам на много места. Имахме една жалба от член на семейство, болен от Алцхаймер, в която се бяха обърнали към нас, че не се заплащат лекарства за домашно лечение на болните от Алцхаймер. Даже се оказа, че има и процедура пред Комисията за защита от дискриминация и потвърдена от Върховния съд, но министърът на здравеопазването не включва това заболяване в съответната наредба. Ние направихме една кръгла маса с неправителствените организации и се оказа, че може би ние сме били капчицата, с която преля чашата, но след това министърът на здравеопазването включи това заболяване в Наредба 38. И излиза, че по тази една-единствена жалба ние сме удовлетворили по статистика около 45 хиляди българи, болни от Алцхаймер, и като сложим и по 2-3 от тяхното семейство, се оказва, че ние с една жалба сме удовлетворили много хора. Но имаме случаи, когато ние взимаме отношение, правим препоръки, но реакцията закъснява. Например, имаше случай в община Варна за общински жилища. Оказа се, че по тяхната наредба се дават общински жилища само на семейства, които са български граждани. В случая ставаше дума за българин, женен за рускиня. Ние писахме до кмета след жалбата на този българин и в момента вече наредбата е променена и няма да има повече такива случаи на подобна дискриминация. Т.е. има ефект, но не винаги може да се каже колко процента от жалбите са успешни. Но отделните глави ние сме дали по колко от основателните жалби сме отправили препоръки, или само писма и как е отговорено. Смея да кажа, че тази година в доклада има някаква картина, поне по глави, горе-долу каква е реакцията на хората и каква е ефективността от институцията.
Предс. Йордан Бакалов:
Други? Г-жа Симеонова.
Красимира Симеонова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Омбудсман,
Аз искам да се спра на силните страни на този доклад. Впечатляващо е, че по глави всичко е разделено. Впечатлена съм и от това, че конкретни примери във всяка сфера и област давате. Това, което вероятно се е случило, е силното доверие на хората към Вас и това, че имате личен контакт.
Обезпокоена съм обаче от това, и за мен е една камбана, че администрацията на средните нива не работи. Така мисля и аз. Защото от срещите, които имам с хората от района си, обикновено какво се случва. Това ми говори, че на второ място са проблемите от социалната сфера и това означава, че това са хората, които са най-социално уязвимите, най-необразованите хора, които не си знаят правата. Например, в един малък район, какъвто е моят, там човекът, който сме поставили, не си знае работата, т.е. не го насочва на място да му реши проблема. Фактът, че 60-70% те не отговарят на исканията или не може да им се помогне, означава, че техният проблем е бил в зародиш някъде в района и е трябвало да се реши. Т.е. камбана ли е това и смятате ли, че оттук нататък ние трябва да работим и законодателно там, където хората не си вършат работата, да бъдат санкционирани. Защото смятам, че някои от проблемите не са за вашето високо ниво за защита. Тоест могат да се решат поне 2/3 от нещата в района и да останат нещата, които наистина са за ранга на Омбудсмана и който вие изпълнявате.
Моят въпрос е и препоръка в следващите отчети и в следващата дейност ние да засилим контрола, ако е възможно, точно към тези изпълнители, които не могат да помогнат на хората.
Аз смятам, че трябва да се отбележи и това, че след направената промяна вече може и юридически лица да се обръщат към вас, което трябва да го отбележим като нещо позитивно.
Смятам, че докладът е достоен за много добра оценка и за повече работа на слабите места, за които мисля, че заедно можем да ги отстраним. Благодаря ви.
Константин Пенчев:
Благодаря Ви. Аз съм изцяло съгласен с Вас. Бих искал само да ви обърна внимание, че в главата за добро управление и за добра администрация, ще видите, че там общо взето жалбите са малък процент и много малък е процентът оплаквания от лошо отношение. И може да излезе, че едва ли не има противоречие в моите думи от първата страница на доклада, но не е така. Просто хората, които идват при мен, са с конкретни проблеми. Например, надписват ми парното, не ми дават социална помощ и т.н. Между другото, те ме и наругаха и хора с увреждания ми казаха: Омръзна ни да ходим там, а те да ни гледат като просяци. Едва ли не ни хвърлят някакви подаяния. Те споделят горчивината си, че никой не ги приема изобщо, че не им обръщат внимание. Например, в един мобилен оператор не можеш да намериш средно ниво чиновник, не може да ти обясни защо има жалби. Или пък в топлофикация, или в разни комисии. Това е абсурд. Затова аз не знам дали може със закон да се направи това. По моему това е въпрос на възпитание първо, на гражданите да си отстояват правата, и да не позволяват да им се държи такъв тон, и второ, на администрацията. Защото, например, аз имам много редки случаи, в които чиновникът Иванов да ме нагруби, за да обърна внимание на неговия ръководител. Те идват при мен за по-глобалните, по-сериозните проблеми във връзка с това лошо обслужване. Напълно сте права.
А що се отнася до промените в закона, аз благодаря и смятам, че беше крайно време юридическите лица да могат също да ни сезират.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Радославов.
Александър Радославов:
Уважаеми г-н Председател,
Колеги,
Г-н Пенчев, национален Омбудсман,
Уважаеми дами и господа на екипа,
Аз също, като мое лично заключение от това, което прегледах в доклада, искам да благодаря на Омбудсмана затова, че той продължава една добра традиция и очевидно доверието към него нараства. Това го отдавам и на Вашия личен авторитет, като един от уважаваните хора в България, бивш шеф на Върховния административен съд. Това е много радостно. Защото в тези тежки години на тази тежка криза очевидно е, че в България ние сме едно племе, което съумява да мултиплицира обективните проблеми. Независимо кой управлява, ние като че ли съумяваме да ги влошаваме в един или друг план. И сега горе-долу е същата ситуация.
Естествено е хората във Ваше лице, в лицето на цялата институция да търсят един отдушник и все повече да оказват доверие – да има един не политически орган, който по същество да се опита да разбере нещата и да помага. Така че приветствам направеното от вас. Виждам каква огромна работа е направена и се радвам за добрата работа, която сте свършили в името на българските граждани и държава.
За Глава пета. Опазване на околната среда. Това е на с. 48. Вие казвате, че са постъпили някъде над 450 жалби срещу решението за търсене и проучване на шистов газ в България. Защо обръщам внимание на този въпрос. Защото ние в Народното събрание доста го партизираме въпроса. Не политизираме, защото ние трябва да се занимаваме с политика. Достигаме до там при едни взаимни недоверия, че да кажем, че колегите от Синята коалиция, които очевидно защитават този тип газ и го приемат, че е алтернатива и т.н., и с някои реплики, понеже ние от Коалиция за България имаме обратната позиция, те казват, че ние едва ли не сега лобираме за Газпром, щом сме против шистовия газ. Ние пък започваме да мислим, че те лобират за шистовия газ и се надпреварваме всеки един да си доказва съжденията и тезите. Но действително, ако говорим, както примерно сега за атомната енергетика. Ние преценяваме, че това е грешка в политиката за Белене, а те ни убеждават, че не е грешка. Въпросът за енергетиката е, че след години ще се качи цената на тока, преди да направим друга атомна централа.
Но за шистовия газ се касае пряко за живота и здравето на хората, защото, извинявайте, но аз се опитвам да разсъждавам в живота си прагматично и съм един от умерените народни представители. Никога не съм бил от тези, които нападат опонента си. Но от това, което лично съм прегледал, действително има много тревожни резултати и за самите Съединени щати. Даже онзи ден колегата Найденов цитира едно писмо до министър-председателя, което е от щата Айова и то от високо ниво, където са се установили земетръсни зони. Не случайно и Румъния се отказва сега от шистов газ.
Мен ме интересуват тези над 450 жалби по този повод. Стига се до там, че неправителствените организации лобирали за някой и едва ли не някой им плаща, за да правят протести. Според мен, хората в Добруджа действително ги е страх, защото там отдолу действително е голям воден басейн и действително има опасност не само да съсипем житницата, но и водата. Какво е вашето впечатление от тези жалби? Прокрадват ли се някакви лобистки интереси. Хората действително се тревожат. Това ми е единият въпрос. Защото вие просто можете да бъдете съден в случая.
Другият ми въпрос е по отношение на жалбите – оплакванията от служители на МВР. Какво е вашето мнение? Дали затихват тези случаи? Аз мисля, че затихват.
Но на тези два въпроса, ако може да получа отговор. Извинявам се, че бях обстоятелствен.
Константин Пенчев:
Да, ще Ви отговоря съвсем кратко. Тези 480 жалби срещу шистовия газ, първо, искам да каже, че те не фигурират в тези 5530. Защото, ако ги бяхме сложили, щяха да станат 6000. Защо не ги включихме като бройка? Защото те бяха абсолютно идентични, по електронен път получени, разбира се, от различни хора, но съдържанието беше едно и също. Ние отговорихме персонално на всеки един от тези персонално подадени жалби с това, което бих могъл да кажа и тук. Ние се обърнахме към министъра на екологията, като му казахме, че става дума за екология, за природа и за опасения на много хора и настояваме да се спазват стриктно законите на страната и считаме за необходимо гражданите да бъдат много добре информирани за всичко, което се прави в тази област. По този начин ние отговорихме и на хората и повече не са ни сезирали.
Що се отнася за служителите на МВР. Това са текущи оплаквания, не бих казал, че са голям процент, но има такива. В тази насока ние имаме вече практика, правим конкретни проверки и ако не ги задоволяват отговорите, отиваме по-нагоре. Имаме примери в доклада. Имаме резултати. Мисля, че има образувани досъдебни производства, в някои случаи дисциплинарни производства срещу виновни полицаи. И там ще продължим да следим нещата и ще бъдем активни.
Предс. Йордан Бакалов:
За шистовия газ аз ще кажа по-различно мнение. Ако трябваше да се спрат тези спекулации, тук и там трябваше да се свърши работа. Например, кой финансира тези, които протестират и има ли такова финансиране? Това е работа на ДАНС, но те не си свършиха работата. Но това е друга тема.
Други изказвания и въпроси няма по доклада. Преминаваме към гласуване.
Който подкрепя да предложим на пленарна зала да приеме за сведение Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2011 г., № 261-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 29.03.2012 г., моля да гласува.
Девет „за”. Против и въздържали се няма. Пълно единодушие.
Благодаря на г-н Пенчев и останалите колеги.



По втора точка – Приемане График за приемните на Комисията за периода месец май-юли 2012 г.
Колеги, имате ли претенции по така предложения ви график за приемните на Комисията за периода месец май-юли 2012 г.? Не виждам желаещи за изказване. Гласуваме.
Който подкрепя така предложеният График за приемните на Комисията за периода месец май-юли 2012 г., моля да гласува. Девет „за”. Благодаря ви. Против и въздържали се няма.
Закривам заседанието.

Председател:
Йордан Бакалов