Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
10/05/2012
Стенограма
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите
П Р О Т О К О Л
№ 5
Днес, 10.05.2012 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Министерството на образованието, младежта и науката – Милена Дамянова, заместник-министър, Красимир Вълчев, главен секретар, Любомир Йосифов, директор на дирекция „Правна”, Евгения Костадинова, директор на дирекция ОПОС, Лазар Додев, директор на дирекция ОКИ, Пенка Иванова, директор на дирекция ДОПР и Татяна Предова, Грета Ганчева, държавен експерт в дирекция ДОПР, Анелия Семкова, началник на отдел в дирекция „Правна”, Камен Йорданов, дирекция „Финанси”; протойерей Йоан Куков и свещеноиконом Василий Сарян.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Преди да ви предложа дневния ред, да кажа добре дошли на новите членове на Комисията: г-жа Снежана Дукова, заместник-председател, г-н Петър Даскалов и г-жа Ирена Соколова, която отсъства в момента.
Заседанието днес ще се проведе при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.
2. Разни.
Втора точка от предварително обявения дневен ред - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 202-01-21, внесен от Министерския съвет на 06.04.2012 г., отпада.
След като приключим с точка първа, ще ви запозная с предложението ми за т. Разни и ще направя няколко съобщения.
Ако няма други предложения по дневния ред, можем да започнем работата на комисията.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.
Г-жо Дамянова, предполагам, че Вие ще представите законопроекта. Имате думата.
Милена Дамянова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Аз ще се опитам да бъда съвсем кратка, въпреки че законопроектът е доста обемен и всеобхватен, но това е неговата цел. Той обединява два съществуващи към момента закона и Правилник за прилагане на Закона за народната просвета. Държа да подчертая, че към този законопроект, когато, надяваме се, бъде приет от Народното събрание, към него не се предвижда да има правилник за прилагане, което ще улесни изключително неговото използване.
Сега действащият Закон за народната просвета е приет 1991 г. Неговото приемане тогава беше важно от гледна точка на това той спешно да приведе образователната система в съответствие с променената обществена ситуация в държавата тогава. Оттогава обаче са изминали 21 години, променени са обществените отношения, отношенията въобще в глобално обвързания свят, от една страна, и в частност в образователната система, като цяло. Той не отразява модерните виждания и приоритетите за развитието на образованието в европейските държави и въобще в света. От това съответно произтича необходимостта от нов закон, както и от факта, че предишният всъщност не осъществи промяна на образователните цели и като че ли не успя да постави фокуса върху развитието на личността на детето и на ученика. Разбира се, той въвежда много нови неща.
Това, което мога да посоча като ключова стъпка към промяната е, от една страна, поставянето на ясен акцент върху развитието на детето и на ученика с неговата автономност и от друга страна, овластяването или даването на възможности за реално участие на всички заинтересовани страни в общността на училището и детската градина. Тук имам предвид учители, директор, родители – със създаването на обществения съвет, учениците, които вече получават право на съвещателен глас.
Това, което би представлявало интерес за вашата комисия, това са духовните училища. В проекта на Закона за предучилищното и училищното образование те са изведени като самостоятелен вид специализирани училища, които съответно могат да провеждат обучение от 8 до 12 клас. В тях могат да се обучават само ученици, които са придобили основно образование. В сега действащия закон съществува възможността министърът на образованието, младежта и науката да разрешава откриването на духовни училища, в които не се придобива средно образование – нещо, което в законопроекта не е дадено като възможност. Защото, от една страна, това в момента не съществува като реална практика, от друга страна, основната функция и характеристика на училището като институция, е да осигурява условия за завършването на клас, етап или степен на образование. В законопроекта процедурите за откриване, преобразуване, промени и закриване са обособени в отделен раздел, като по същество предложената уредба е подчинена на досегашната концепция в уредбата на тези отношения, но е усъвършенствана и допълнена, като новите моменти са вписването на духовните училища в регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, уредба на отношенията, които са свързани с преобразуване и промени в духовните училища, което към момента липсва. Въведени са законови основания за закриване и съответно уведомителен режим при промяна на директора на съответното училище.
По отношение на съдържанието на обучението в предложения законопроект е предвидено духовните училища да осигуряват обучение по общообразователна и специализирана подготовка, съответно по вероизповедание, като духовните училища могат да осигуряват и професионална подготовка в професионално направление религия, като съдържанието на специализира подготовка и специализираните учебни предмети за религиозно обучение в духовните училища се определят в учебни програми, които са утвърдени при условията и по реда на вероизповеданието, а съдържанието на професионалната подготовка съответно при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение. Това са основните моменти.
По отношение на финансирането в момента духовните училища се финансират от съответното вероизповедание и съответно при условията и реда на вероизповеданията. Това са възможните нови моменти и акценти, които са въведени в новия законопроект.
Предс. Йордан Бакалов:
Някой друг от гостите иска ли да вземе думата? Заповядайте и моля да се представите.
Иконом Василий Сарян:
По отношение на това, което г-жа Заместник-министърът каза, което най-много ни касае, е последната точка за финансирането. Знаете как беше досега. Беше споделена отговорността на финансиране и контрол спрямо духовните семинарии. При една такава промяна, съвсем спокойно и открито казвам на всички, че ако се промени това статукво и вече семинариите не са споделена отговорност между Министерството на образованието и Светия Синод, това обрича на абсолютно закриване на тези училища. Досега знаете как беше. Заплатите бяха от Министерството на образованието, а цялата издръжка, по отношение на леглова база, храна и всичко останало беше от Светия Синод. Тези въпроси ме интересуват.
Милена Дамянова:
Мога да взема отношение.
В Закона за вероизповеданията е предвидена възможност държавата и съответно общините, от една страна, да предоставят безвъзмездно на религиозните институции и съответно на техните отделения право на ползване на държавни и общински имоти и от друга страна да ги подпомагат със субсидии, които са предвидени в държавния и съответно в общинския бюджет. Това е в чл. 21, ал. 3 от Закона за вероизповеданията. Това е запазено и към момента. Това е основанието, на което вие получавате тези субсидии. То не се променя. Аз само казах кои са промените, а не коментирам Закона за вероизповеданията, защото там не са нанесени промени. Аз казах това, което сме предвидили в Законопроекта за предучилищно и училищно образование. А чл. 21, ал. 3 от Закона за вероизповеданията гарантира тази възможност и в момента.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-жа Дукова.
Снежана Дукова:
Първо, искам да благодаря на г-н Бакалов за изключително позитивното отношение, което усещам и за всичко това, което се случва като дух в тази комисия.
На второ място, искам да кажа на всички вас, че първото ми заседание днес е изключителен поклон към мен, защото тук са всички мои хора, с които аз работя от години - това са хората от образованието.
Аз ще бъда много кратка. Искам да благодаря на всички и да кажа две много важни неща във връзка с този закон. Защото аз го определям като любимия ми закон и закона на моя живот, ако може така да се каже. Всички знаете, аз от коя сфера идвам.
Искам да ви кажа, уважаеми колеги, уважаеми гости, че това е един изключително новаторски по дух закон, който много ясно и конкретно дефинира всичко онова, което като практика и като политики ще трябва да се случва в българското образование като ново българско образование. Там са заложени големите европейски стандарти и смяната на парадигмата на българското образование.
Аз искам тук пред всички вас да кажа, защото вие за първи път ще чуете този закон, да благодаря на изключителния екип, който го подготви. Искам да ви кажа, че той обиколи България, включително и ние колегите от образователната комисия. Над 600 човека участваха в неговата разработка. Ние получихме много предложения. В голямата си част те са адаптирани като дух, като политика и като същност в текстовете на закона.
Аз смятам, че законът носи тези достойнства, щото ние всички да се обединим и да го подкрепим. Децата на България, всички хора на България имат нужда от този закон и аз се надявам на 15 септември ние гордо да стартираме с него. Благодаря ви от сърце.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Кърджалиев.
Тунчер Кърджалиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаема г-жо Заместник-министър,
Уважаеми гости, първо, разбира се, и аз искам да се присъединя към думите на Заместник-председателката на комисията. Безспорно държавата имаше нужда от актуализиране на погледа върху българското образование. Безспорен е фактът и е похвален стремежът на управляващи-респективно на Министерския съвет, на Министерството на образованието да отговори, да откликне по най-адекватен начин на предизвикателства, пред които е поставено българското образование, отчитайки съвременните тенденции.
Отчитаме и тази –две-три, а може и повече, годишна епопея с този закон. Предполагаме, че това е свързано с идеалната цел по максимален всичко в този закон да резултира на стремежите на всички браншове, които се интересуват от този закон, и най-вече нашето бъдещо поколение.
Но от друга гледна точка, въпреки че не сме водеща комисия, въпреки че трябва да изтъкнем позитивите в този закон, особено касаещи нашите теми. Отварям една скоба – в тази комисия се стараем да няма политика в извънмерна доза, въпреки че сме политически орган. Защото тук говорим за неща, които можем и със сакрална окраска да ги оцветим – права, свободи, вероизповедания. Не случайно казвам това. Безспорно това е позитив. Имам предвид това, което Вие казахте за духовните училища.
Същевременно трябва да отбележим и няколко, според мен, генерални слабости на закона и в чисто добронамерен план го казвам, като въпроси към г-жа Заместник-министъра. Те касаят две-три теми и са два-три въпроса.
Първото е свързано, според мен и моята партия, с липсата на ресурсно обезпечаване на новите намерения, по-конкретно визирам сериозната структурна реформа, която предполага този закон. Тук имам предвид може би закриването на основни училища. Тук имам предвид съкращаването на учители, липсата на материална база. Имам предвид допълнителните разходи за общините, които не са предвидени в този бюджет. Тези допълнителни разходи за транспорт за целогодишно обучение вероятно се имат предвид, но едва ли в детайли са конкретизирани, особено с оглед на влизането на закона още от тази есен. Това е първата тема.
Втората тема е, въпреки че казах, че тук няма политика и се стараем да няма политика, прави впечатление въпреки че се говори за автономност, за децентрализация, че тези думи в закона всъщност нямат кой знае какво съдържание. Защото дори и условно да ги приемем, че съществуват, кадровата политика в образователната система и към настоящо ниво и с предложенията, които се правят за напред, е силно политизирана или поне такъв потенциал има, според нас. Имам предвид това, че въпреки този така наречен обществен съвет, за който прочетох и който заслужава адмирации, ще съществува в тази сфера – родители, общини, а също така и обществени представители на различни групи в населените места, отново ще бъдат изолирани при взимането на кадровите решения, а това предполага, по разбираеми причини, политизиране на системата.
Най-общо, имайки предвид, че нашата комисия не е основна, това са забележките. Ако имате възможност да отговорите какво мислите в този план по отношение на тези две забележки, аз ще съм благодарен. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Заповядайте, г-жо Дамянова.
Милена Дамянова:
Съвсем накратко по отношение на финансовото обезпечаване.
Не напразно към законопроекта няма финансова обосновка, защото ние се вместваме в бюджетната рамка, която е определена до 2014 г. и аз съвсем не съм съгласна с вас, че ще се изискват допълнителни средства.
Закриване на основни училища няма да има. Тези училища, една част от тях ще бъдат до седми клас и те вече са до седми клас. Останалата част, в които има ученици в 8 клас, съответно на тях се предоставя възможност да се преобразуват по съвсем лесна процедура в обединени училища, т.е. в училища до десети клас, което, напротив, ще осигури повече работни места. От друга страна, училищата, в които така или иначе и в момента имат много малко ученици в 8 клас и в момента имат тези проблеми, но пък това се компенсира с целодневната организация, която сме предвидили в законопроекта да бъде до седми клас. Знаете, че правителството изпълнява своя ангажимент и дори въвеждаме целодневна организация за трети клас от следващата година и това се финансира от държавния бюджет. Така че тези учители, които евентуално биха останали без работа, съответно ще получат такава благодарение именно на целодневната организация.
По отношение на останалите мерки. Забелязали сте, че имаме доста преходни периоди в законопроекта и те са именно с такава цел – всички политики да се случват постепенно и последователно, така че да могат да се предвидят и съответно да бъдат обезпечени финансово.
В никакъв случай не трябва да забравяме, че в момента се планира следващия програмен период в България 2014-2020 г. Много са средствата, които очакваме да получим за образование, така че не бива да гледаме на финансовото обезпечаване на един законопроект и на една реформа само през призмата на държавния бюджет, а трябва да гледаме и през европейските средства. Един пример. По оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” в момента финансиране 180 млн. лв. за целодневна организация в средните училища, което е един сериозен ресурс в тази посока. По отношение на включващото обучение имаме 10 млн. лв. Няма да изброявам всичко.
По отношение на децентрализацията и автономията донякъде сте прав, но донякъде и не сте прав. Защото доста права и отговорности са делегирани и на общините, и на училищата. Аз зная какво е притеснението и за какво претендират общините – назначаването на директорите на училища. Но Вие говорите за политизиране. Кметът също е политическо лице, така че независимо от това дали кметът, дори началникът на регионалния инспекторат е държавен служител и в този смисъл не мисля, че може да става въпрос за някакво политизиране. Напротив, прехвърляйки го към общините, тогава рискът от гледна точка на политизиране е много голям. Но аз не поглеждам през този аспект.
В крайна сметка един законопроект не бива да изпреварва развитието на обществото, времето в което живеем и от тази гледна точка мисля, че ние сме постигнали един разумен баланс. Доста неща се прехвърлят и доста права получават и общините, съответно с ресурси. Тук ще дам като пример професионалните гимназии, които се прехвърлят на общините. Разбира се, те се прехвърлят и със средствата. Няма да са необходими допълнително средства за финансиране на професионалните училища, защото те и сега се финансират. Просто финансирането ще бъде както и на останалите училища. Това е съвсем накратко.
По отношение на участието на общините, мисля, че те получават едно реално участие. Аз благодаря за оценката за обществения съвет, защото там задължително присъства като член на обществения съвет представителя на общината, а общественият съвет има функция за атестация на директора. В този ред на мисли, мисля че сме постигнали един разумен баланс на децентрализация за 2012 г.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря на г-жа Дамянова. Г-жа Петрова.
Бисерка Петрова:
Уважаеми гости, аз имам един конкретен въпрос, тъй като разбрах, че в момента се изготвят стандартите, по които ще се работи.
Искам да ви попитам в какъв срок във времето го виждате това да се случи и има ли гаранция, че те ще следват философията на закона, който в момента приемаме.
Второ, как виждате вие в бъдеще и не е ли добре да се запише в закона една паралелка или един клас и то където се обучават най-малките, да бъде законово заложено паралелката да не бъде повече от 10-15 деца. Защото знаете, че те са малки, трудно се ангажира вниманието им и би трябвало малко повече да се обръща внимание на всеки един ученик, за да отпадне поне малко от малко тази тежест от родителите, които допълнително вкъщи се занимават.
Освен това, искам да ви попитам за следното. По отношение на възпитателния момент в закона. Защото, както знаете, преподавателите освен да предадат материала и да обучат едно лице, те трябва да имат и възпитателен елемент. Благодаря.
Милена Дамянова:
Аз ще започна отзад напред по отношение на думата „възпитание”. Дали ще фигурира една дума отделно или ще се гледа процеса в цялост, мисля, че е по-важно да гледаме процеса в цялост. В този ред на мисли образованието като процес е съвкупност от обучение, възпитание, социализация. Така че нашата философия е, че трябва да гледаме на процеса в цялост: възпитание, социализация, обучение. Не трябва да се разграничат двете неща и да си прехвърляме отговорността от училището на родителите и обратно и т.н. Всеки един трябва да поеме отговорността си и това е огласяването, т.е. работим заедно по новия закон за решаването на даден проблем.
По отношение на броя на децата в група и в паралелка. Това, разбира се, ще бъде уточнено в стандарта. И в момента има възможности за по-малък брой деца. Но аз мога да ви дам пример за множество молби от родители да бъдат записани децата им в определен клас в определено училище и това в крайна сметка е училищна политика. Там, където директорът си е направил правилно разпределение на бюджета, там където той е определил правилни подход или подход, който той смята, че съответства на стратегията за развитие на училището, там е постигнат такъв баланс. Получава се на места пренасищане и пренатоварване на класовете, но има такава опция. Въпросът обаче е на училищна политика и това е един от въпросите на децентрализацията. Нека всяко едно училище да може да вземе едно такова решение. А контролът върху това, този орган, който ще контролира този процес или ще се опита да го балансира, това е общественият съвет, който също има право да взима решение по отношение на план-приема, да дава мнения, да дава становища. Това са родителите, това е общината, което в момента го няма и аз мисля, че с обществения съвет ще компенсираме може би и този пропуск.
По отношение на стандартите често ни се задава този въпрос. В законопроекта е предвиден срок от 6 месеца за изготвяне на стандартите. Не напразно първо трябва да бъде приет законопроекта, след това да се изготвят подзаконовите нормативни актове, за да се знае правилната посока, в която трябва да се върви и какви са основните положения, които съответно трябва да бъдат развити в тези стандарти. За да скъсим обаче този период, ние работим действително паралелно. Подготвяме стандартите и екипът като цяло има амбицията да изготви стандартите в най-кратък срок след приемането на законопроекта.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Стаменов.
Аспарух Стаменов:
Искам да се присъединя към думите на заместник-председателите на Комисията, които изразиха изключителния позитивизъм, с който се възприема така предложения ни законопроект. Още повече, че предавам мнението, което не е само мое лично, а това е мнение и на учителите, възпитателите и на родителите от моя избирателен район, с които съм се срещал и съм провел много разговори.
Като цяло този закон задава принципите, които отдавна трябваше да са основна част в нашето образование, като индивидуалната работа и ключовите компетенции, това е контрол на качеството и атестацията на преподавателите. Позитивите не искам да ги изреждам. Те са изключително много.
Тук освен благодарностите, които се изказаха към екипа, който е подготвил този законопроект, няма как да не изкажа и благодарностите към г-жа зам.министърката, защото тя е генераторът, тя е двигателят и тя е моторът, който успя да създаде този екип, за да може пред нас да бъде факт този законопроект.
В разговорите, които съм правил в няколко училища, възникна един въпрос, който за мен няма все още яснота по неговото решаване. Става въпрос за срещите, които направих в две така наречени помощни училища и училища, в които се подготвят деца със специални образователни потребности.
Въпросът, който ме интересува, е какво правим с децата с умствена изостаналост? Тъй като в законопроекта, който ни е представен, като специални училища са училищата, предназначени за обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания – увреден слух и нарушено зрение, а в тези специални училища не са включени децата с умствена изостаналост, аутисти. Аз лично видят такива деца и мога да ви кажа, че такива деца имат нужда от едно изключително отношение по образователния процес. Защото дали не се получава някакво дискриминационно отношение на тези деца спрямо онези деца? Това ми е въпросът, който ме касае и искам да получа отговор. Благодаря.
Милена Дамянова:
Аз ще се опитам накратко да обясня философията, която е заложена в законопроекта и ще започна от следното.
В новия законопроект вече говорим за приобщаващо образование – не за интегрирано, не за включващо. Защото интегрираното и включващото образование предполагат детето да се настрои към средата, в която е попаднало. Приобщаващото образование е с друга философия – средата се адаптира към потребностите на детето. И в този ред на мисли, аз по-скоро смятам, че в момента имаме един момент на дискриминация спрямо тези деца, които имат нещо. Ние отделяме децата, които по една или друга причина смятам, не знам кой го е решил това, че те не могат да бъдат приобщени в другата среда. Кой го е преценил и как го е преценил.
Ще споделя една статистика. Много ми е странно кой е определил точно дали едно дете може или не може. Защото действително, влизайки в едно помощно училище, това дете априори му казваш: Не, ти не можеш да завършиш средно образование, което не е точно така. Защото това е по-лесният начин. По-трудният начин е да работим с тези деца и да развием техните способности. Това е нашата идея и нашата цел. От 2003 г. насам децата в помощните училища, в които се отглеждат, защото те не се обучават и не се подготвят там, са намалели с 7000 благодарение на ресурсните учители, които работят в общообразователните, в масовите училища и в които имаме към момента интегрирани такива деца. Аз ще дам за пример с една област в България, една особена област и това е област Смолян, която е особена по най-различни принципи – демографски, географски и т.н., в тази област няма нито едно помощно училище. Абсолютно всички деца са в масовите училища благодарение, разбира се, на ресурсния център, който отдавна работи по философията, която ние сме заложили в законопроекта. Там има близо 40 мини-ресурсни центрове, които са направени в училищата и в детските градини. Например, училището в Мадан, това е едно средно общообразователно училище, в което имаме 19 деца със специални образователни потребности и то с много тежки заболявания. Деца с аутизъм, деца със синдром на Даун, деца с детска церебрална парализа. Така че след като това може да се случи там, може да се случи и във всяка една друга област. Да, изисква повече усилия, но аз смятам, че хората, които работят в системата на образованието са призвани затова.
Разбира се, има и много тежки случаи. За тях сме се погрижили и сме помислили. Дали сме възможност за организиране на обучение в отделна група или паралелка. Бяха ги нарекли в законопроекта, който беше публикуван на сайта за обществено обсъждане, „изнесени”, но всички се обединихме около това, че тази квалификация не е достатъчно разумна. Отделни групи с отделни грижи за тези деца. Това е единият вариант – към училищата и към детските градини.
Другият вариант е преобразуването на помощните училища. Защото има помощни училища, например ІV-то помощно училище в София, в което се работи по проекти, работи се по философията на приобщаващото образование. Те ще бъдат преобразувани в центрове за подкрепа за личностно развитие, като имаме затова преходния период – за помощните училища 5 години. Имаме проект по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, включващо обучение, с което да изградим един такъв модел и аз не случайно споменах за това. И четвъртото помощно всъщност ще бъде модела за един такъв център, в който децата не само ще имат грижата от специални педагози, но ще бъдат записани и към дадено училище и за тях ще се грижат и учители по предмети, така че те да могат да напредват.
И последно, за да приключа, аз изключително много харесвам, защото работейки върху този законопроект, си направих труда да проуча цялото законодателство, уреждащо системата на средното образование в България, като започнах от Закона за народното просвещение от 1892 г. Изключително много съм впечатлена от Закона на Мушанов от 1909 г., действал до 1948 г. Там не се говори за такива училища. Те се появяват в следващия закон – дайте да отделим тези, които не харесваме, тези, за които някой е преценил, че за нещо не стават, да ги забутаме там някъде в далечните населени места. За мен това действително е дискриминация. Крайно време е да приемем различието в България и да говорим за приобщаване.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Аз искам да кажа точно пет думи по този въпрос специално и ще ви дам пример от живота.
Не може на едно поле, в което има само плевели, да берем цвете, защото цветето ще бъде задушено от плевелите. Така че тези деца съвсем нормално е да бъдат в нормална обстановка. Аз знам, че в самото начало ще има много проблеми. Първо много трудно ще бъде обяснено на учителите, които са в тези училища, какво трябва да се случва и как оттук нататък тези деца трябва да бъдат обучавани.
Второ, ще бъде много трудно да се обясни на самите деца, които ще бъдат около тях да не им се подиграват, да не ги комплексират, да не ги пресират.
Трето, като от него трябва да се започне, родителите. На тези родители, които са на децата без увреждания, да се обясни, че те трябва да обяснят на собствените си деца, че това дете е също като тяхното. Просто в момента има един проблем. И това не е български модел. Това е модел в европейските страни и в Щатите също. Там има много сериозно финансиране на този модел, който се развива, без да съм специалист в тази област, но съм се интересувал. А това, че преди 50 години някой е решил еди-как си да бъде, че не можем да покажем деца, които имат изкривяване на лицето, имат определен външен вид, например синдрома на Даун, това е съвсем друг въпрос и както каза г-жа Дамянова, да ги забием някъде в планините, където хора няма да ги видят и по никакъв начин нито ще се социализират, нито ще се интегрират – нищо. Просто те остават инвалиди за цял живот. А на Запад такива хора работят и във фирми и са даже компютърни специалисти.
Милена Дамянова:
Ако е възможно да допълня. Специалните педагози, които в момента работят в помощните училища, пак казвам, тези, които ще се преобразуват в центрове и има такива, които вече работят и развиват такива проекти, те ще останат да работят там, ако това е въпросът, защото те са си специалисти. Останалата част просто ще станат ресурсни учители. Една голяма част от сегашните ресурсни учители са работили в помощни училища, които са били закрити, защото последните години имаме доста закрити помощни училища. Ако системата или реформата по отношение на самото ресурсно подпомагане ще изисква повече ресурсни учители, които ще работят на място в училището, в детската градина. И нещо повече за тези деца. В момента в помощните училища те могат да се обучават за професия само за първа степен за професионална квалификация. След това някой по незнайни причини е казал: „Не, вие не можете!” Аз видях на Панорамата на професионалното образование в Пловдив, която организирахме преди две седмици, че тези деца се справят чудесно в цветарството и в много други професии. Аз дори ги наградих. В новия закон ние сме им дали възможност те да продължат и нагоре така, че да развият тази професия и да им дадем възможност след това за достъп до пазара на труда – нещо, което е изключително важно.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Заповядайте.
Иконом Василий Сарян:
Г-н Председател,
Г-жо Заместник-министър,
В светлината на въпросите за възпитанието и дискриминацията естествено трябва да се включим, защото виждаме как в последно време имаше едно желание за провеждане на религия в училищата и постепенно това нещо изчезна и отпадна под предлог, че няма желаещи. Всъщност остави се една свобода на директорите сами субективно да преценяват дали е разумно или не. А ние искаме държавата да вземе отношение цялостно върху този въпрос.
Сега пак стоим в „Раздел Б”, а идеята е като говорим за възпитание, законът е прагматичен. Всичко в него е за възпитание в някакви модерни принципи, без децата да разбират откъде идва основата на всичко. Откъде идва цялото това общество, кое е сложило основите на това общество, т.е. да бъдат запознати с етиката и религията в една задължителна форма, защото възпитанието в случая ще бъде в едни предмети, където ще бъдат просто едни уроци, които децата ще трябва да ги наизустяват или изучават, без да има конкретизация и вникване в един конкретен предмет, който да изяснява тези основи. Как мислите, Вие?
Милена Дамянова:
Това е една доста дискутирана тема. Аз ще си позволя да не се съглася с Вас, че включването на един предмет като задължителен, ще направи децата ни по-добри. Децата ни ще станат по-добри, когато всички ние като възрастни хора и техните връстници съответно работим за постигането на една цел и ние не напразно сме ги посочили тези цели още в началото на законопроекта. Това че един предмет ще стане задължителен няма в никакъв случай да ги научи на повече ценности, да уважават традициите, да уважават семейството си. Задължителният предмет, даже напротив, ще се превърне за тях в едно задължение, по което те трябва да имат оценки и по което дори бих казала, че те ще имат не такова добро отношение от гледна точка на ангажиментите, които трябва да имат по този предмет.
Аз ще си позволя, защото съм се подготвила и с данни, в 2011 г. и 2012 г. учениците, които изучават религия в ЗИП и СИП, са 840. Само за сравнение, 2006-2007 г. – 15277.
Другият въпрос е, че ние сме го оставили като възможност в избираемите предмети, така че те ще имат тази възможност. Да не говорим, че знанията за религиите и всичко останали, защото аз бих ви задала въпроса защо пък гражданското образование да не стане задължително. То също възпитава в това да бъдем активни граждани. Ние сме демокрация и за да имаме действаща демокрация трябва да сме активни граждани. Как те ще придобият тези знания? Но ценностите, традициите, доброто – всички ние възрастните сме длъжници на децата в това отношение, включително и църквата.
Така че аз не мисля, че трябва да търсим някаква възможност за предмет да стане задължителен и с това ние ще кажем: „Да, по този начин децата ще станат добри.” Не, няма да станат добри. Няма да станат добри, защото това ще бъде наложено.
Предс. Йордан Бакалов:
Първо родителите трябва да станат и тогава децата. Първо родителите трябва да се научат, да го предадат на децата и тогава.
Лошото е, че може би вие не калкулирате нещо и това е, че има едно осакатено поколение, включително и аз съм в това число. Защото това, което аз знам за религията, го знам от моята покойна баба, Бог да я прости и понеже в моето семейство е било такова възпитанието. Но има много семейства, в които това не го е имало. Затова, според мен, тук вече е ролята на църквата.
Протойерей Йоан Куков:
По онова време задължително се е изучавало.
Може ли да попитам нещо? Математиката е задължителен предмет. Това предизвиква ли отвращение у децата от математиката. Българският език също е задължителен предмет. Историята, общообразователните предмети. Нима нашите деца нямат право в държава, която е по Конституция православна, да нямат възможност да получат образование за вярата на своите предци. Другите вероизповедания получават това образование под една или друга форма. Говорим за ислям, за юдаизъм – в своите общества те получават това образование. Българинът разчита изключително на държавното училище. Децата на българския гражданин са лишени от тази възможност да получат религиозно образование.
Хартата за правата на детето гласи, че всяко дете има право и родителите имат право да дадат възможност на своето дете да получи такова религиозно образование, а нашите деца са лишени от това.
Поради тази осакатеност, за която каза г-н Председателят, искаме да бъдат нещата наложени малко по-силно.
Предс. Йордан Бакалов:
Има думата г-жа Дамянова.
Милена Дамянова:
Аз няма да се съглася с Вас, че децата нямат право да изучават религия. Пак казвам, в новия законопроект е предвидена възможността в избираемите и във факултативните часове те да изучават религия. Отделно от това религията в исторически, в културен, във философски план присъства интегрирано във всички останали учебни предмети, които има. Да не говорим, че в 11-ти и 12-ти клас имаме гражданско образование като задължителен предмет. Там тези знания ги има.
За математиката. Това са знания, умения за децата. А ние някак си искаме чрез предмета да ги научим да бъдат по-добри. Това не мисля, че ще може да се случи с един предмет. Ние проведохме доста дискусии по този въпрос и няма как да се съглася с Вас, че нямаме такава възможност, предвидена в законопроекта.
Ще ви задам и аз един въпрос. Вие казахте, че ако ние сме православни християни, но ние сме една държава, която е доста богата от гледна точка на различни етнически малцинства, вероизповедания и по Конституция всеки има право да изучава и да развива собственото си вероизповедание. Така че как ние ще осигурим това на деца, които, например, изповядват друго вероизповедание.
Протойерей Йоан Куков:
Ще дам пример. Недъгави деца или деца с някакво заболяване по време на „физическо възпитание” какво правят? Те играят ли с другите или не?
Предс. Йордан Бакалов:
Извинявайте,Протойерей Куков, мисля, че се изказахте, зададохте си въпроса. Това е толкова стара тема и толкова стар дебат, за който съм сигурен, че ще продължи и в бъдеще време. И понеже колегата Радославов иска да се изкаже по същия въпрос, доколкото разбирам, ще му дам на него думата. И знайте, че в тази Комисия нямате противници.
Г-н Радославов, заповядайте.
Александър Радославов:
Много съм поласкан, че ми се даде думата.
Аз искам да изразя някакви резерви по законопроекта.
Мисля, че едно дете на 4 години е прекалено много рано да се вкара в една система, в която всичко така е подредено, както бройлерите се отглеждат, и то няма как да изскочи от тази система. Мисля, че това поначало е много амбициозно и много рано. Чудя се как ние, които не см ходили на детски градини и ясли, аз лично в живота си и покойния ми брат, получихме добро образование. Винаги съм бил отличник и то пълен отличник, без да съм ползвал такива форми на обучение. И висше образование, и професура и какво ли не и съм благодарен на моето семейство, че съм бил отглеждан и възпитаван и съм научил много неща в семейната среда, без да ползвам всички тези ясли, детски градини и т.н. – от 10 месеца, от 2 години. Това за мен в човешки план е даже нечовешко. И така трябвало да бъде, за да могат децата от ранна възраст да се социализират, да свикнат със средата и еди-какво си още. Тази среда в крайна сметка я деформираме ние с това много ранно вкарване в едно русло на мисли, на поведение и абсолютно всичко е нормирано. И като си спомням как изглеждаха преди 10-20 години ученички и ученици и ги сравните със сегашните, вижте на какво приличат. Всички са безформени. Много рядко ще видите едно нормално дете, което физически да е добре. Който не вярва, да дойде с мен една сутрин да го разходя по бул. Мадрид, за да види какви деца отиват на училище. Аз говоря сериозно. Това бройлерско отглеждане като подход поначало. Да не говорим за това, което засягат тук светите отци, защото човек може да има много познания и да си е простак по поведение и по начин на реагиране. Има едно тотално опростачване на българската нация. Ако това не го признавате, че в последните 20 години това е тотално и го има и в световен план. Тези духовни ценности вече ги няма.
Аз се страхувам дали този закон и създателите му и дали ние тук си даваме сметка, че колкото повече се канализира мнението на децата от толкова ранна възраст, толкова повече им се ограничават потенциалните възможности за развитие като личност, като индивид. Детето трудно ще надскочи матрицата, в която го вкарваме с това тотално ангажиране. Дето се казва то само ще спи и през другото време ще трябва да върши неща постоянно под контрол, като някой ще му казва конкретно какво точно да учи, какво да прави. Това е едно изтезание, според мен.
Мисълта ми е, че когато говорим за ценности, ние не трябва да забравяме, че България в крайна сметка е основата на православната цивилизация. Ние сме дали четмо и писмо да цялото славянство и да се говори, че бил деликатен въпросът, не го приемам по този начин. Ние трябва да си отстояваме тези ценности, този манталитет и тия фактически неща, които чрез религията са били култивирани в поколения българи. Дайте така да направим, че това което така деликатно те поставят като въпрос, аз също съм граждански тип човек и не съм мистично религиозен, но мисля, че вървим по един път? Всички знаем как се организират другите религиозни общности, че имат тотално огромно финансиране отвън и всичко се изучава при тях. Да не говорим колко джамии се направиха за последните 20 години. Всички други религии, които ние ги смятаме тук за малцинствени групи, тотално работят и тези ценности си ги възпитават от малки деца. А ние, за да не ни кажат, че България не е гражданска държава, не е съвременна държава, оставяме нещата малко на самотек – който иска допълнително да ги учи. Детето трябва да има 36 часа в денонощието, за да може да учи и тези допълнителни факултативни предмети.
Аз ще взема отношение в пленарна зала, но по принцип смятам, че по това има какво да се помисли. Струва ми се, че тотално се вкарва индивидът още от 4 годишна възраст и едва ли не ще се формира едно мислене и поведение, което ще го ограничава цял живот. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря на г-н Радославов, но явно се налага нещо да си обясним. Обяснението е следното.
Първо, говорихте около десетина минути, без явно да сте прочели закона.
Второ, никой в тази комисия не е против това, което казахте.
Трето, вземете пример от дядо Николай. Аз съм в неговата енория и той всяка събота и неделя събира деца, обучава ги, учи ги и всичко останало. Не знам дали сте запознати с това.
Четвърто, това че се позволи строителството на храмове на други религии, т.е. джамии, ще ви кажа нещо. То е следното. Коя друга държава в света позволява друго правителство да финансира мюсюлманското вероизповедание през главата на правителството. Това е България.
В края на краищата тук се вкарва точно това, което казва и г-н Радославов като притеснение и за другите религии. Прочете ли закона от чл. 323 нататък? Точно там се вкарва рамката за тези училища. Това е някаква първа стъпка. Никой не е казал, че е на обратното и противно мнение.
Има ли други изказвания. Няма. Гласуваме.
Който е „за” приемането на Законопроекта за предучилищното и училищното образование, № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г., моля да гласува. Осем „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се законопроектът.
Благодаря.
По втора точка – Разни.
Първо, искам да направя следното съобщения на уважаемата комисия.
В периода от 15 до 18 май 2012 г. на посещение у нас ще бъде делегация на Комисията по образование, наука, култура, човешки права и петиции към Сената на парламента на Чешката република, водена от председателя на комисията Яромир Йермарж.
Ние сме домакини на това посещение. Ще се проведе съвместна среща в сряда, 16 май от 10:30 до 11:30 часа в зала Изток на Народното събрание с г-н Яромир Йермарж, председател на Комисията по образование, наука, култура, човешки права и петиции към Сената на парламента на Чешката република и водената от него делегация с Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по култура, гражданско общество и медии.
Добре е да присъствате на тази среща с колегите, защото има какво да се научи от колегите от Чешката република.
Сега бих искал да дам информация на колегите защо отпадна точка втора от дневния ред на днешното заседание – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание минимум 24 часа преди заседанието се оповестява дневният ред за дадено заседание. В този дневен ред трябваше да бъде Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който днес се гледа в пленарна зала. Лошото е, че три поредни седмици се отложиха заседанията на нашата комисия, заради Закона за конфискацията, поради което ние нямаше как да гледаме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. До тук няма нищо лошо, защото ние сме четвърта комисия и беше толкова важно дали сме го гледали или не, защото не сме и водеща комисия.
Вчера секретарката на Комисията по правни въпроси се е обадила на моята секретарка и е изразила желанието на г-жа Фидосова днес на заседанието да се гледа като точка втора - Проект за решение за създаване на Временна парламентарна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжностни лица от органи на изпълнителната власт, както и на граждани, при и по повод помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода 2002 - януари 2012 г., № 254-02-69, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 24.04.2012 г.
Уважаеми колеги, знаете, че всяка една комисия е автономна и всяко едно ръководство е автономно. Г-жа Фидосова може да е началник на нейната комисия, но не е началник на нашата комисия, още по-малко на нейния председател и ръководство на комисията. На нея лично не й костваше, независимо че два дена се виждаме в парламентарната зала, да ми каже, че има желание за днес да се гледа тази точка от дневния ред и нямаше да има абсолютно никакъв проблем. Не напразно го казвам това. Най-малкото, първо, не е колегиално. От колегиална етика, независимо, че не съм от управляващото мнозинство, но съм един от вас като колега и народен представител. Днес г-н Яне Янев, понеже не знаеше цялата история, ме помоли, ако можем, да гледаме като извънредна точка този проект на решение.
Ако сте на мнение и имате нагласата да гледаме това като втора точка от нашия дневен ред, защото нарушаваме чл. 30 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както вече казах, едно към едно. Аз съм склонен в резултат на молбата на Яне Янев и явно другата комисия го е гледала, и ако има склонност и от ваша страна, няма никакъв проблем да поставя на гласуване предложението да гледаме този проект като допълнителна точка на днешното заседание. Лошото е, че тези които са вносители, ги няма в момента.
Поставям на гласуване предложението да се включи като допълнителна точка в дневния ред на днешното заседание този проект на решение. Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”.
Против има ли? Един „против”.
Въздържали се? Няма.
Ще го гледаме, но кой ще го докладва? Аз не съм вносител, но ще ви прочета проекта на решение. Чета:
„Решение за създаване на Временна парламентарна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжностни лица от органи на изпълнителната власт, както и на граждани, при и по повод помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода 2002 - януари 2012 г.
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и 3 и чл. 80 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Създава Временна парламентарна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжностни лица от органи на изпълнителната власт, както и на граждани, при и по повод помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода 2002 - януари 2012 г.
2. В изпълнение на правомощията си по предходната точка временна парламентарна комисия да извърши следните действия:
а) да провери действията на лица от изпълнителната власт, инициирали производства, които са завършили с издаването на укази на президента на Република България за помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, и даване и възстановяване на българско гражданство, и освобождаване и лишаване от него през посочения период;
б) да установи мотивите, нормативните основания и обстоятелствата, при които са инициирани действията на изпълнителната власт по съответните производства по предходния пункт;
в) да направи съпоставка с практиката в Република България отпреди периода на проучване, както и с нормативната уредба и практиката в други страни от Европейския съюз;
г) в изпълнение на горното на основание чл. 80 от Конституцията да изиска становища, документи, писмени и устни сведения от всички органи и длъжностни лица и от отделни граждани, които имат информация по предмета на проучването, както и да извърши всички други необходими действия за обективно проучване;
д) да изготви доклад, който да съдържа резултатите и изводите от проучването, както и предложения за решение на Народното събрание във връзка с установеното, в това число да впише в доклада необходими ли са законодателни промени.
3. Архивът на създадената с Решение на Народното събрание от 15 февруари 2012 г. Временна парламентарна комисия за проучване на нормативните основания, фактите и обстоятелствата при помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода 22 януари 2002 г. – 22 януари 2012 г. (Обн. ДВ, бр. 15 от 2012 г., отм. с Решение № 6 на Конституционния съд от 11 април 2012 г. по конституционно дело № 3/2012 г.) се предоставя на комисията по т. 1.
4. Временната парламентарна комисия се състои от 13 народни представители, излъчени на пропорционален принцип – 6 от парламентарната група ПП-ГЕРБ, 2 от парламентарната група на Коалиция за България, 2 от парламентарната група на Движението за права и свободи, 1 от парламентарната група „Синята коалиция”, 1 от парламентарната група на партия „Атака” и 1 независим.
5. Избира състав на Временната парламентарна комисия, както следва:
......
6. Избира ръководство на Временната парламентарна комисия, както следва:
Председател: .............
Двама заместник-председатели:
.................
7. Временната парламентарна комисия се избира за срок от три месеца.”
Има ли изказвания по проекта за решение? Няма.
Който подкрепя проекта на Решение за създаване на Временна парламентарна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжностни лица от органи на изпълнителната власт, както и на граждани, при и по повод помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода 2002 - януари 2012 г., № 254-02-69, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 24.04.2012 г., моля да гласува. Осем „за”.
Против? Един „против”
Въздържали се? Няма.
Благодаря ви. Закривам заседанието.
Председател:
Йордан Бакалов
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите
П Р О Т О К О Л
№ 5
Днес, 10.05.2012 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Министерството на образованието, младежта и науката – Милена Дамянова, заместник-министър, Красимир Вълчев, главен секретар, Любомир Йосифов, директор на дирекция „Правна”, Евгения Костадинова, директор на дирекция ОПОС, Лазар Додев, директор на дирекция ОКИ, Пенка Иванова, директор на дирекция ДОПР и Татяна Предова, Грета Ганчева, държавен експерт в дирекция ДОПР, Анелия Семкова, началник на отдел в дирекция „Правна”, Камен Йорданов, дирекция „Финанси”; протойерей Йоан Куков и свещеноиконом Василий Сарян.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Преди да ви предложа дневния ред, да кажа добре дошли на новите членове на Комисията: г-жа Снежана Дукова, заместник-председател, г-н Петър Даскалов и г-жа Ирена Соколова, която отсъства в момента.
Заседанието днес ще се проведе при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.
2. Разни.
Втора точка от предварително обявения дневен ред - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 202-01-21, внесен от Министерския съвет на 06.04.2012 г., отпада.
След като приключим с точка първа, ще ви запозная с предложението ми за т. Разни и ще направя няколко съобщения.
Ако няма други предложения по дневния ред, можем да започнем работата на комисията.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.
Г-жо Дамянова, предполагам, че Вие ще представите законопроекта. Имате думата.
Милена Дамянова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Аз ще се опитам да бъда съвсем кратка, въпреки че законопроектът е доста обемен и всеобхватен, но това е неговата цел. Той обединява два съществуващи към момента закона и Правилник за прилагане на Закона за народната просвета. Държа да подчертая, че към този законопроект, когато, надяваме се, бъде приет от Народното събрание, към него не се предвижда да има правилник за прилагане, което ще улесни изключително неговото използване.
Сега действащият Закон за народната просвета е приет 1991 г. Неговото приемане тогава беше важно от гледна точка на това той спешно да приведе образователната система в съответствие с променената обществена ситуация в държавата тогава. Оттогава обаче са изминали 21 години, променени са обществените отношения, отношенията въобще в глобално обвързания свят, от една страна, и в частност в образователната система, като цяло. Той не отразява модерните виждания и приоритетите за развитието на образованието в европейските държави и въобще в света. От това съответно произтича необходимостта от нов закон, както и от факта, че предишният всъщност не осъществи промяна на образователните цели и като че ли не успя да постави фокуса върху развитието на личността на детето и на ученика. Разбира се, той въвежда много нови неща.
Това, което мога да посоча като ключова стъпка към промяната е, от една страна, поставянето на ясен акцент върху развитието на детето и на ученика с неговата автономност и от друга страна, овластяването или даването на възможности за реално участие на всички заинтересовани страни в общността на училището и детската градина. Тук имам предвид учители, директор, родители – със създаването на обществения съвет, учениците, които вече получават право на съвещателен глас.
Това, което би представлявало интерес за вашата комисия, това са духовните училища. В проекта на Закона за предучилищното и училищното образование те са изведени като самостоятелен вид специализирани училища, които съответно могат да провеждат обучение от 8 до 12 клас. В тях могат да се обучават само ученици, които са придобили основно образование. В сега действащия закон съществува възможността министърът на образованието, младежта и науката да разрешава откриването на духовни училища, в които не се придобива средно образование – нещо, което в законопроекта не е дадено като възможност. Защото, от една страна, това в момента не съществува като реална практика, от друга страна, основната функция и характеристика на училището като институция, е да осигурява условия за завършването на клас, етап или степен на образование. В законопроекта процедурите за откриване, преобразуване, промени и закриване са обособени в отделен раздел, като по същество предложената уредба е подчинена на досегашната концепция в уредбата на тези отношения, но е усъвършенствана и допълнена, като новите моменти са вписването на духовните училища в регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, уредба на отношенията, които са свързани с преобразуване и промени в духовните училища, което към момента липсва. Въведени са законови основания за закриване и съответно уведомителен режим при промяна на директора на съответното училище.
По отношение на съдържанието на обучението в предложения законопроект е предвидено духовните училища да осигуряват обучение по общообразователна и специализирана подготовка, съответно по вероизповедание, като духовните училища могат да осигуряват и професионална подготовка в професионално направление религия, като съдържанието на специализира подготовка и специализираните учебни предмети за религиозно обучение в духовните училища се определят в учебни програми, които са утвърдени при условията и по реда на вероизповеданието, а съдържанието на професионалната подготовка съответно при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение. Това са основните моменти.
По отношение на финансирането в момента духовните училища се финансират от съответното вероизповедание и съответно при условията и реда на вероизповеданията. Това са възможните нови моменти и акценти, които са въведени в новия законопроект.
Предс. Йордан Бакалов:
Някой друг от гостите иска ли да вземе думата? Заповядайте и моля да се представите.
Иконом Василий Сарян:
По отношение на това, което г-жа Заместник-министърът каза, което най-много ни касае, е последната точка за финансирането. Знаете как беше досега. Беше споделена отговорността на финансиране и контрол спрямо духовните семинарии. При една такава промяна, съвсем спокойно и открито казвам на всички, че ако се промени това статукво и вече семинариите не са споделена отговорност между Министерството на образованието и Светия Синод, това обрича на абсолютно закриване на тези училища. Досега знаете как беше. Заплатите бяха от Министерството на образованието, а цялата издръжка, по отношение на леглова база, храна и всичко останало беше от Светия Синод. Тези въпроси ме интересуват.
Милена Дамянова:
Мога да взема отношение.
В Закона за вероизповеданията е предвидена възможност държавата и съответно общините, от една страна, да предоставят безвъзмездно на религиозните институции и съответно на техните отделения право на ползване на държавни и общински имоти и от друга страна да ги подпомагат със субсидии, които са предвидени в държавния и съответно в общинския бюджет. Това е в чл. 21, ал. 3 от Закона за вероизповеданията. Това е запазено и към момента. Това е основанието, на което вие получавате тези субсидии. То не се променя. Аз само казах кои са промените, а не коментирам Закона за вероизповеданията, защото там не са нанесени промени. Аз казах това, което сме предвидили в Законопроекта за предучилищно и училищно образование. А чл. 21, ал. 3 от Закона за вероизповеданията гарантира тази възможност и в момента.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-жа Дукова.
Снежана Дукова:
Първо, искам да благодаря на г-н Бакалов за изключително позитивното отношение, което усещам и за всичко това, което се случва като дух в тази комисия.
На второ място, искам да кажа на всички вас, че първото ми заседание днес е изключителен поклон към мен, защото тук са всички мои хора, с които аз работя от години - това са хората от образованието.
Аз ще бъда много кратка. Искам да благодаря на всички и да кажа две много важни неща във връзка с този закон. Защото аз го определям като любимия ми закон и закона на моя живот, ако може така да се каже. Всички знаете, аз от коя сфера идвам.
Искам да ви кажа, уважаеми колеги, уважаеми гости, че това е един изключително новаторски по дух закон, който много ясно и конкретно дефинира всичко онова, което като практика и като политики ще трябва да се случва в българското образование като ново българско образование. Там са заложени големите европейски стандарти и смяната на парадигмата на българското образование.
Аз искам тук пред всички вас да кажа, защото вие за първи път ще чуете този закон, да благодаря на изключителния екип, който го подготви. Искам да ви кажа, че той обиколи България, включително и ние колегите от образователната комисия. Над 600 човека участваха в неговата разработка. Ние получихме много предложения. В голямата си част те са адаптирани като дух, като политика и като същност в текстовете на закона.
Аз смятам, че законът носи тези достойнства, щото ние всички да се обединим и да го подкрепим. Децата на България, всички хора на България имат нужда от този закон и аз се надявам на 15 септември ние гордо да стартираме с него. Благодаря ви от сърце.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Кърджалиев.
Тунчер Кърджалиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаема г-жо Заместник-министър,
Уважаеми гости, първо, разбира се, и аз искам да се присъединя към думите на Заместник-председателката на комисията. Безспорно държавата имаше нужда от актуализиране на погледа върху българското образование. Безспорен е фактът и е похвален стремежът на управляващи-респективно на Министерския съвет, на Министерството на образованието да отговори, да откликне по най-адекватен начин на предизвикателства, пред които е поставено българското образование, отчитайки съвременните тенденции.
Отчитаме и тази –две-три, а може и повече, годишна епопея с този закон. Предполагаме, че това е свързано с идеалната цел по максимален всичко в този закон да резултира на стремежите на всички браншове, които се интересуват от този закон, и най-вече нашето бъдещо поколение.
Но от друга гледна точка, въпреки че не сме водеща комисия, въпреки че трябва да изтъкнем позитивите в този закон, особено касаещи нашите теми. Отварям една скоба – в тази комисия се стараем да няма политика в извънмерна доза, въпреки че сме политически орган. Защото тук говорим за неща, които можем и със сакрална окраска да ги оцветим – права, свободи, вероизповедания. Не случайно казвам това. Безспорно това е позитив. Имам предвид това, което Вие казахте за духовните училища.
Същевременно трябва да отбележим и няколко, според мен, генерални слабости на закона и в чисто добронамерен план го казвам, като въпроси към г-жа Заместник-министъра. Те касаят две-три теми и са два-три въпроса.
Първото е свързано, според мен и моята партия, с липсата на ресурсно обезпечаване на новите намерения, по-конкретно визирам сериозната структурна реформа, която предполага този закон. Тук имам предвид може би закриването на основни училища. Тук имам предвид съкращаването на учители, липсата на материална база. Имам предвид допълнителните разходи за общините, които не са предвидени в този бюджет. Тези допълнителни разходи за транспорт за целогодишно обучение вероятно се имат предвид, но едва ли в детайли са конкретизирани, особено с оглед на влизането на закона още от тази есен. Това е първата тема.
Втората тема е, въпреки че казах, че тук няма политика и се стараем да няма политика, прави впечатление въпреки че се говори за автономност, за децентрализация, че тези думи в закона всъщност нямат кой знае какво съдържание. Защото дори и условно да ги приемем, че съществуват, кадровата политика в образователната система и към настоящо ниво и с предложенията, които се правят за напред, е силно политизирана или поне такъв потенциал има, според нас. Имам предвид това, че въпреки този така наречен обществен съвет, за който прочетох и който заслужава адмирации, ще съществува в тази сфера – родители, общини, а също така и обществени представители на различни групи в населените места, отново ще бъдат изолирани при взимането на кадровите решения, а това предполага, по разбираеми причини, политизиране на системата.
Най-общо, имайки предвид, че нашата комисия не е основна, това са забележките. Ако имате възможност да отговорите какво мислите в този план по отношение на тези две забележки, аз ще съм благодарен. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Заповядайте, г-жо Дамянова.
Милена Дамянова:
Съвсем накратко по отношение на финансовото обезпечаване.
Не напразно към законопроекта няма финансова обосновка, защото ние се вместваме в бюджетната рамка, която е определена до 2014 г. и аз съвсем не съм съгласна с вас, че ще се изискват допълнителни средства.
Закриване на основни училища няма да има. Тези училища, една част от тях ще бъдат до седми клас и те вече са до седми клас. Останалата част, в които има ученици в 8 клас, съответно на тях се предоставя възможност да се преобразуват по съвсем лесна процедура в обединени училища, т.е. в училища до десети клас, което, напротив, ще осигури повече работни места. От друга страна, училищата, в които така или иначе и в момента имат много малко ученици в 8 клас и в момента имат тези проблеми, но пък това се компенсира с целодневната организация, която сме предвидили в законопроекта да бъде до седми клас. Знаете, че правителството изпълнява своя ангажимент и дори въвеждаме целодневна организация за трети клас от следващата година и това се финансира от държавния бюджет. Така че тези учители, които евентуално биха останали без работа, съответно ще получат такава благодарение именно на целодневната организация.
По отношение на останалите мерки. Забелязали сте, че имаме доста преходни периоди в законопроекта и те са именно с такава цел – всички политики да се случват постепенно и последователно, така че да могат да се предвидят и съответно да бъдат обезпечени финансово.
В никакъв случай не трябва да забравяме, че в момента се планира следващия програмен период в България 2014-2020 г. Много са средствата, които очакваме да получим за образование, така че не бива да гледаме на финансовото обезпечаване на един законопроект и на една реформа само през призмата на държавния бюджет, а трябва да гледаме и през европейските средства. Един пример. По оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” в момента финансиране 180 млн. лв. за целодневна организация в средните училища, което е един сериозен ресурс в тази посока. По отношение на включващото обучение имаме 10 млн. лв. Няма да изброявам всичко.
По отношение на децентрализацията и автономията донякъде сте прав, но донякъде и не сте прав. Защото доста права и отговорности са делегирани и на общините, и на училищата. Аз зная какво е притеснението и за какво претендират общините – назначаването на директорите на училища. Но Вие говорите за политизиране. Кметът също е политическо лице, така че независимо от това дали кметът, дори началникът на регионалния инспекторат е държавен служител и в този смисъл не мисля, че може да става въпрос за някакво политизиране. Напротив, прехвърляйки го към общините, тогава рискът от гледна точка на политизиране е много голям. Но аз не поглеждам през този аспект.
В крайна сметка един законопроект не бива да изпреварва развитието на обществото, времето в което живеем и от тази гледна точка мисля, че ние сме постигнали един разумен баланс. Доста неща се прехвърлят и доста права получават и общините, съответно с ресурси. Тук ще дам като пример професионалните гимназии, които се прехвърлят на общините. Разбира се, те се прехвърлят и със средствата. Няма да са необходими допълнително средства за финансиране на професионалните училища, защото те и сега се финансират. Просто финансирането ще бъде както и на останалите училища. Това е съвсем накратко.
По отношение на участието на общините, мисля, че те получават едно реално участие. Аз благодаря за оценката за обществения съвет, защото там задължително присъства като член на обществения съвет представителя на общината, а общественият съвет има функция за атестация на директора. В този ред на мисли, мисля че сме постигнали един разумен баланс на децентрализация за 2012 г.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря на г-жа Дамянова. Г-жа Петрова.
Бисерка Петрова:
Уважаеми гости, аз имам един конкретен въпрос, тъй като разбрах, че в момента се изготвят стандартите, по които ще се работи.
Искам да ви попитам в какъв срок във времето го виждате това да се случи и има ли гаранция, че те ще следват философията на закона, който в момента приемаме.
Второ, как виждате вие в бъдеще и не е ли добре да се запише в закона една паралелка или един клас и то където се обучават най-малките, да бъде законово заложено паралелката да не бъде повече от 10-15 деца. Защото знаете, че те са малки, трудно се ангажира вниманието им и би трябвало малко повече да се обръща внимание на всеки един ученик, за да отпадне поне малко от малко тази тежест от родителите, които допълнително вкъщи се занимават.
Освен това, искам да ви попитам за следното. По отношение на възпитателния момент в закона. Защото, както знаете, преподавателите освен да предадат материала и да обучат едно лице, те трябва да имат и възпитателен елемент. Благодаря.
Милена Дамянова:
Аз ще започна отзад напред по отношение на думата „възпитание”. Дали ще фигурира една дума отделно или ще се гледа процеса в цялост, мисля, че е по-важно да гледаме процеса в цялост. В този ред на мисли образованието като процес е съвкупност от обучение, възпитание, социализация. Така че нашата философия е, че трябва да гледаме на процеса в цялост: възпитание, социализация, обучение. Не трябва да се разграничат двете неща и да си прехвърляме отговорността от училището на родителите и обратно и т.н. Всеки един трябва да поеме отговорността си и това е огласяването, т.е. работим заедно по новия закон за решаването на даден проблем.
По отношение на броя на децата в група и в паралелка. Това, разбира се, ще бъде уточнено в стандарта. И в момента има възможности за по-малък брой деца. Но аз мога да ви дам пример за множество молби от родители да бъдат записани децата им в определен клас в определено училище и това в крайна сметка е училищна политика. Там, където директорът си е направил правилно разпределение на бюджета, там където той е определил правилни подход или подход, който той смята, че съответства на стратегията за развитие на училището, там е постигнат такъв баланс. Получава се на места пренасищане и пренатоварване на класовете, но има такава опция. Въпросът обаче е на училищна политика и това е един от въпросите на децентрализацията. Нека всяко едно училище да може да вземе едно такова решение. А контролът върху това, този орган, който ще контролира този процес или ще се опита да го балансира, това е общественият съвет, който също има право да взима решение по отношение на план-приема, да дава мнения, да дава становища. Това са родителите, това е общината, което в момента го няма и аз мисля, че с обществения съвет ще компенсираме може би и този пропуск.
По отношение на стандартите често ни се задава този въпрос. В законопроекта е предвиден срок от 6 месеца за изготвяне на стандартите. Не напразно първо трябва да бъде приет законопроекта, след това да се изготвят подзаконовите нормативни актове, за да се знае правилната посока, в която трябва да се върви и какви са основните положения, които съответно трябва да бъдат развити в тези стандарти. За да скъсим обаче този период, ние работим действително паралелно. Подготвяме стандартите и екипът като цяло има амбицията да изготви стандартите в най-кратък срок след приемането на законопроекта.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Стаменов.
Аспарух Стаменов:
Искам да се присъединя към думите на заместник-председателите на Комисията, които изразиха изключителния позитивизъм, с който се възприема така предложения ни законопроект. Още повече, че предавам мнението, което не е само мое лично, а това е мнение и на учителите, възпитателите и на родителите от моя избирателен район, с които съм се срещал и съм провел много разговори.
Като цяло този закон задава принципите, които отдавна трябваше да са основна част в нашето образование, като индивидуалната работа и ключовите компетенции, това е контрол на качеството и атестацията на преподавателите. Позитивите не искам да ги изреждам. Те са изключително много.
Тук освен благодарностите, които се изказаха към екипа, който е подготвил този законопроект, няма как да не изкажа и благодарностите към г-жа зам.министърката, защото тя е генераторът, тя е двигателят и тя е моторът, който успя да създаде този екип, за да може пред нас да бъде факт този законопроект.
В разговорите, които съм правил в няколко училища, възникна един въпрос, който за мен няма все още яснота по неговото решаване. Става въпрос за срещите, които направих в две така наречени помощни училища и училища, в които се подготвят деца със специални образователни потребности.
Въпросът, който ме интересува, е какво правим с децата с умствена изостаналост? Тъй като в законопроекта, който ни е представен, като специални училища са училищата, предназначени за обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания – увреден слух и нарушено зрение, а в тези специални училища не са включени децата с умствена изостаналост, аутисти. Аз лично видят такива деца и мога да ви кажа, че такива деца имат нужда от едно изключително отношение по образователния процес. Защото дали не се получава някакво дискриминационно отношение на тези деца спрямо онези деца? Това ми е въпросът, който ме касае и искам да получа отговор. Благодаря.
Милена Дамянова:
Аз ще се опитам накратко да обясня философията, която е заложена в законопроекта и ще започна от следното.
В новия законопроект вече говорим за приобщаващо образование – не за интегрирано, не за включващо. Защото интегрираното и включващото образование предполагат детето да се настрои към средата, в която е попаднало. Приобщаващото образование е с друга философия – средата се адаптира към потребностите на детето. И в този ред на мисли, аз по-скоро смятам, че в момента имаме един момент на дискриминация спрямо тези деца, които имат нещо. Ние отделяме децата, които по една или друга причина смятам, не знам кой го е решил това, че те не могат да бъдат приобщени в другата среда. Кой го е преценил и как го е преценил.
Ще споделя една статистика. Много ми е странно кой е определил точно дали едно дете може или не може. Защото действително, влизайки в едно помощно училище, това дете априори му казваш: Не, ти не можеш да завършиш средно образование, което не е точно така. Защото това е по-лесният начин. По-трудният начин е да работим с тези деца и да развием техните способности. Това е нашата идея и нашата цел. От 2003 г. насам децата в помощните училища, в които се отглеждат, защото те не се обучават и не се подготвят там, са намалели с 7000 благодарение на ресурсните учители, които работят в общообразователните, в масовите училища и в които имаме към момента интегрирани такива деца. Аз ще дам за пример с една област в България, една особена област и това е област Смолян, която е особена по най-различни принципи – демографски, географски и т.н., в тази област няма нито едно помощно училище. Абсолютно всички деца са в масовите училища благодарение, разбира се, на ресурсния център, който отдавна работи по философията, която ние сме заложили в законопроекта. Там има близо 40 мини-ресурсни центрове, които са направени в училищата и в детските градини. Например, училището в Мадан, това е едно средно общообразователно училище, в което имаме 19 деца със специални образователни потребности и то с много тежки заболявания. Деца с аутизъм, деца със синдром на Даун, деца с детска церебрална парализа. Така че след като това може да се случи там, може да се случи и във всяка една друга област. Да, изисква повече усилия, но аз смятам, че хората, които работят в системата на образованието са призвани затова.
Разбира се, има и много тежки случаи. За тях сме се погрижили и сме помислили. Дали сме възможност за организиране на обучение в отделна група или паралелка. Бяха ги нарекли в законопроекта, който беше публикуван на сайта за обществено обсъждане, „изнесени”, но всички се обединихме около това, че тази квалификация не е достатъчно разумна. Отделни групи с отделни грижи за тези деца. Това е единият вариант – към училищата и към детските градини.
Другият вариант е преобразуването на помощните училища. Защото има помощни училища, например ІV-то помощно училище в София, в което се работи по проекти, работи се по философията на приобщаващото образование. Те ще бъдат преобразувани в центрове за подкрепа за личностно развитие, като имаме затова преходния период – за помощните училища 5 години. Имаме проект по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, включващо обучение, с което да изградим един такъв модел и аз не случайно споменах за това. И четвъртото помощно всъщност ще бъде модела за един такъв център, в който децата не само ще имат грижата от специални педагози, но ще бъдат записани и към дадено училище и за тях ще се грижат и учители по предмети, така че те да могат да напредват.
И последно, за да приключа, аз изключително много харесвам, защото работейки върху този законопроект, си направих труда да проуча цялото законодателство, уреждащо системата на средното образование в България, като започнах от Закона за народното просвещение от 1892 г. Изключително много съм впечатлена от Закона на Мушанов от 1909 г., действал до 1948 г. Там не се говори за такива училища. Те се появяват в следващия закон – дайте да отделим тези, които не харесваме, тези, за които някой е преценил, че за нещо не стават, да ги забутаме там някъде в далечните населени места. За мен това действително е дискриминация. Крайно време е да приемем различието в България и да говорим за приобщаване.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Аз искам да кажа точно пет думи по този въпрос специално и ще ви дам пример от живота.
Не може на едно поле, в което има само плевели, да берем цвете, защото цветето ще бъде задушено от плевелите. Така че тези деца съвсем нормално е да бъдат в нормална обстановка. Аз знам, че в самото начало ще има много проблеми. Първо много трудно ще бъде обяснено на учителите, които са в тези училища, какво трябва да се случва и как оттук нататък тези деца трябва да бъдат обучавани.
Второ, ще бъде много трудно да се обясни на самите деца, които ще бъдат около тях да не им се подиграват, да не ги комплексират, да не ги пресират.
Трето, като от него трябва да се започне, родителите. На тези родители, които са на децата без увреждания, да се обясни, че те трябва да обяснят на собствените си деца, че това дете е също като тяхното. Просто в момента има един проблем. И това не е български модел. Това е модел в европейските страни и в Щатите също. Там има много сериозно финансиране на този модел, който се развива, без да съм специалист в тази област, но съм се интересувал. А това, че преди 50 години някой е решил еди-как си да бъде, че не можем да покажем деца, които имат изкривяване на лицето, имат определен външен вид, например синдрома на Даун, това е съвсем друг въпрос и както каза г-жа Дамянова, да ги забием някъде в планините, където хора няма да ги видят и по никакъв начин нито ще се социализират, нито ще се интегрират – нищо. Просто те остават инвалиди за цял живот. А на Запад такива хора работят и във фирми и са даже компютърни специалисти.
Милена Дамянова:
Ако е възможно да допълня. Специалните педагози, които в момента работят в помощните училища, пак казвам, тези, които ще се преобразуват в центрове и има такива, които вече работят и развиват такива проекти, те ще останат да работят там, ако това е въпросът, защото те са си специалисти. Останалата част просто ще станат ресурсни учители. Една голяма част от сегашните ресурсни учители са работили в помощни училища, които са били закрити, защото последните години имаме доста закрити помощни училища. Ако системата или реформата по отношение на самото ресурсно подпомагане ще изисква повече ресурсни учители, които ще работят на място в училището, в детската градина. И нещо повече за тези деца. В момента в помощните училища те могат да се обучават за професия само за първа степен за професионална квалификация. След това някой по незнайни причини е казал: „Не, вие не можете!” Аз видях на Панорамата на професионалното образование в Пловдив, която организирахме преди две седмици, че тези деца се справят чудесно в цветарството и в много други професии. Аз дори ги наградих. В новия закон ние сме им дали възможност те да продължат и нагоре така, че да развият тази професия и да им дадем възможност след това за достъп до пазара на труда – нещо, което е изключително важно.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Заповядайте.
Иконом Василий Сарян:
Г-н Председател,
Г-жо Заместник-министър,
В светлината на въпросите за възпитанието и дискриминацията естествено трябва да се включим, защото виждаме как в последно време имаше едно желание за провеждане на религия в училищата и постепенно това нещо изчезна и отпадна под предлог, че няма желаещи. Всъщност остави се една свобода на директорите сами субективно да преценяват дали е разумно или не. А ние искаме държавата да вземе отношение цялостно върху този въпрос.
Сега пак стоим в „Раздел Б”, а идеята е като говорим за възпитание, законът е прагматичен. Всичко в него е за възпитание в някакви модерни принципи, без децата да разбират откъде идва основата на всичко. Откъде идва цялото това общество, кое е сложило основите на това общество, т.е. да бъдат запознати с етиката и религията в една задължителна форма, защото възпитанието в случая ще бъде в едни предмети, където ще бъдат просто едни уроци, които децата ще трябва да ги наизустяват или изучават, без да има конкретизация и вникване в един конкретен предмет, който да изяснява тези основи. Как мислите, Вие?
Милена Дамянова:
Това е една доста дискутирана тема. Аз ще си позволя да не се съглася с Вас, че включването на един предмет като задължителен, ще направи децата ни по-добри. Децата ни ще станат по-добри, когато всички ние като възрастни хора и техните връстници съответно работим за постигането на една цел и ние не напразно сме ги посочили тези цели още в началото на законопроекта. Това че един предмет ще стане задължителен няма в никакъв случай да ги научи на повече ценности, да уважават традициите, да уважават семейството си. Задължителният предмет, даже напротив, ще се превърне за тях в едно задължение, по което те трябва да имат оценки и по което дори бих казала, че те ще имат не такова добро отношение от гледна точка на ангажиментите, които трябва да имат по този предмет.
Аз ще си позволя, защото съм се подготвила и с данни, в 2011 г. и 2012 г. учениците, които изучават религия в ЗИП и СИП, са 840. Само за сравнение, 2006-2007 г. – 15277.
Другият въпрос е, че ние сме го оставили като възможност в избираемите предмети, така че те ще имат тази възможност. Да не говорим, че знанията за религиите и всичко останали, защото аз бих ви задала въпроса защо пък гражданското образование да не стане задължително. То също възпитава в това да бъдем активни граждани. Ние сме демокрация и за да имаме действаща демокрация трябва да сме активни граждани. Как те ще придобият тези знания? Но ценностите, традициите, доброто – всички ние възрастните сме длъжници на децата в това отношение, включително и църквата.
Така че аз не мисля, че трябва да търсим някаква възможност за предмет да стане задължителен и с това ние ще кажем: „Да, по този начин децата ще станат добри.” Не, няма да станат добри. Няма да станат добри, защото това ще бъде наложено.
Предс. Йордан Бакалов:
Първо родителите трябва да станат и тогава децата. Първо родителите трябва да се научат, да го предадат на децата и тогава.
Лошото е, че може би вие не калкулирате нещо и това е, че има едно осакатено поколение, включително и аз съм в това число. Защото това, което аз знам за религията, го знам от моята покойна баба, Бог да я прости и понеже в моето семейство е било такова възпитанието. Но има много семейства, в които това не го е имало. Затова, според мен, тук вече е ролята на църквата.
Протойерей Йоан Куков:
По онова време задължително се е изучавало.
Може ли да попитам нещо? Математиката е задължителен предмет. Това предизвиква ли отвращение у децата от математиката. Българският език също е задължителен предмет. Историята, общообразователните предмети. Нима нашите деца нямат право в държава, която е по Конституция православна, да нямат възможност да получат образование за вярата на своите предци. Другите вероизповедания получават това образование под една или друга форма. Говорим за ислям, за юдаизъм – в своите общества те получават това образование. Българинът разчита изключително на държавното училище. Децата на българския гражданин са лишени от тази възможност да получат религиозно образование.
Хартата за правата на детето гласи, че всяко дете има право и родителите имат право да дадат възможност на своето дете да получи такова религиозно образование, а нашите деца са лишени от това.
Поради тази осакатеност, за която каза г-н Председателят, искаме да бъдат нещата наложени малко по-силно.
Предс. Йордан Бакалов:
Има думата г-жа Дамянова.
Милена Дамянова:
Аз няма да се съглася с Вас, че децата нямат право да изучават религия. Пак казвам, в новия законопроект е предвидена възможността в избираемите и във факултативните часове те да изучават религия. Отделно от това религията в исторически, в културен, във философски план присъства интегрирано във всички останали учебни предмети, които има. Да не говорим, че в 11-ти и 12-ти клас имаме гражданско образование като задължителен предмет. Там тези знания ги има.
За математиката. Това са знания, умения за децата. А ние някак си искаме чрез предмета да ги научим да бъдат по-добри. Това не мисля, че ще може да се случи с един предмет. Ние проведохме доста дискусии по този въпрос и няма как да се съглася с Вас, че нямаме такава възможност, предвидена в законопроекта.
Ще ви задам и аз един въпрос. Вие казахте, че ако ние сме православни християни, но ние сме една държава, която е доста богата от гледна точка на различни етнически малцинства, вероизповедания и по Конституция всеки има право да изучава и да развива собственото си вероизповедание. Така че как ние ще осигурим това на деца, които, например, изповядват друго вероизповедание.
Протойерей Йоан Куков:
Ще дам пример. Недъгави деца или деца с някакво заболяване по време на „физическо възпитание” какво правят? Те играят ли с другите или не?
Предс. Йордан Бакалов:
Извинявайте,Протойерей Куков, мисля, че се изказахте, зададохте си въпроса. Това е толкова стара тема и толкова стар дебат, за който съм сигурен, че ще продължи и в бъдеще време. И понеже колегата Радославов иска да се изкаже по същия въпрос, доколкото разбирам, ще му дам на него думата. И знайте, че в тази Комисия нямате противници.
Г-н Радославов, заповядайте.
Александър Радославов:
Много съм поласкан, че ми се даде думата.
Аз искам да изразя някакви резерви по законопроекта.
Мисля, че едно дете на 4 години е прекалено много рано да се вкара в една система, в която всичко така е подредено, както бройлерите се отглеждат, и то няма как да изскочи от тази система. Мисля, че това поначало е много амбициозно и много рано. Чудя се как ние, които не см ходили на детски градини и ясли, аз лично в живота си и покойния ми брат, получихме добро образование. Винаги съм бил отличник и то пълен отличник, без да съм ползвал такива форми на обучение. И висше образование, и професура и какво ли не и съм благодарен на моето семейство, че съм бил отглеждан и възпитаван и съм научил много неща в семейната среда, без да ползвам всички тези ясли, детски градини и т.н. – от 10 месеца, от 2 години. Това за мен в човешки план е даже нечовешко. И така трябвало да бъде, за да могат децата от ранна възраст да се социализират, да свикнат със средата и еди-какво си още. Тази среда в крайна сметка я деформираме ние с това много ранно вкарване в едно русло на мисли, на поведение и абсолютно всичко е нормирано. И като си спомням как изглеждаха преди 10-20 години ученички и ученици и ги сравните със сегашните, вижте на какво приличат. Всички са безформени. Много рядко ще видите едно нормално дете, което физически да е добре. Който не вярва, да дойде с мен една сутрин да го разходя по бул. Мадрид, за да види какви деца отиват на училище. Аз говоря сериозно. Това бройлерско отглеждане като подход поначало. Да не говорим за това, което засягат тук светите отци, защото човек може да има много познания и да си е простак по поведение и по начин на реагиране. Има едно тотално опростачване на българската нация. Ако това не го признавате, че в последните 20 години това е тотално и го има и в световен план. Тези духовни ценности вече ги няма.
Аз се страхувам дали този закон и създателите му и дали ние тук си даваме сметка, че колкото повече се канализира мнението на децата от толкова ранна възраст, толкова повече им се ограничават потенциалните възможности за развитие като личност, като индивид. Детето трудно ще надскочи матрицата, в която го вкарваме с това тотално ангажиране. Дето се казва то само ще спи и през другото време ще трябва да върши неща постоянно под контрол, като някой ще му казва конкретно какво точно да учи, какво да прави. Това е едно изтезание, според мен.
Мисълта ми е, че когато говорим за ценности, ние не трябва да забравяме, че България в крайна сметка е основата на православната цивилизация. Ние сме дали четмо и писмо да цялото славянство и да се говори, че бил деликатен въпросът, не го приемам по този начин. Ние трябва да си отстояваме тези ценности, този манталитет и тия фактически неща, които чрез религията са били култивирани в поколения българи. Дайте така да направим, че това което така деликатно те поставят като въпрос, аз също съм граждански тип човек и не съм мистично религиозен, но мисля, че вървим по един път? Всички знаем как се организират другите религиозни общности, че имат тотално огромно финансиране отвън и всичко се изучава при тях. Да не говорим колко джамии се направиха за последните 20 години. Всички други религии, които ние ги смятаме тук за малцинствени групи, тотално работят и тези ценности си ги възпитават от малки деца. А ние, за да не ни кажат, че България не е гражданска държава, не е съвременна държава, оставяме нещата малко на самотек – който иска допълнително да ги учи. Детето трябва да има 36 часа в денонощието, за да може да учи и тези допълнителни факултативни предмети.
Аз ще взема отношение в пленарна зала, но по принцип смятам, че по това има какво да се помисли. Струва ми се, че тотално се вкарва индивидът още от 4 годишна възраст и едва ли не ще се формира едно мислене и поведение, което ще го ограничава цял живот. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря на г-н Радославов, но явно се налага нещо да си обясним. Обяснението е следното.
Първо, говорихте около десетина минути, без явно да сте прочели закона.
Второ, никой в тази комисия не е против това, което казахте.
Трето, вземете пример от дядо Николай. Аз съм в неговата енория и той всяка събота и неделя събира деца, обучава ги, учи ги и всичко останало. Не знам дали сте запознати с това.
Четвърто, това че се позволи строителството на храмове на други религии, т.е. джамии, ще ви кажа нещо. То е следното. Коя друга държава в света позволява друго правителство да финансира мюсюлманското вероизповедание през главата на правителството. Това е България.
В края на краищата тук се вкарва точно това, което казва и г-н Радославов като притеснение и за другите религии. Прочете ли закона от чл. 323 нататък? Точно там се вкарва рамката за тези училища. Това е някаква първа стъпка. Никой не е казал, че е на обратното и противно мнение.
Има ли други изказвания. Няма. Гласуваме.
Който е „за” приемането на Законопроекта за предучилищното и училищното образование, № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г., моля да гласува. Осем „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се законопроектът.
Благодаря.
По втора точка – Разни.
Първо, искам да направя следното съобщения на уважаемата комисия.
В периода от 15 до 18 май 2012 г. на посещение у нас ще бъде делегация на Комисията по образование, наука, култура, човешки права и петиции към Сената на парламента на Чешката република, водена от председателя на комисията Яромир Йермарж.
Ние сме домакини на това посещение. Ще се проведе съвместна среща в сряда, 16 май от 10:30 до 11:30 часа в зала Изток на Народното събрание с г-н Яромир Йермарж, председател на Комисията по образование, наука, култура, човешки права и петиции към Сената на парламента на Чешката република и водената от него делегация с Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по култура, гражданско общество и медии.
Добре е да присъствате на тази среща с колегите, защото има какво да се научи от колегите от Чешката република.
Сега бих искал да дам информация на колегите защо отпадна точка втора от дневния ред на днешното заседание – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание минимум 24 часа преди заседанието се оповестява дневният ред за дадено заседание. В този дневен ред трябваше да бъде Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който днес се гледа в пленарна зала. Лошото е, че три поредни седмици се отложиха заседанията на нашата комисия, заради Закона за конфискацията, поради което ние нямаше как да гледаме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. До тук няма нищо лошо, защото ние сме четвърта комисия и беше толкова важно дали сме го гледали или не, защото не сме и водеща комисия.
Вчера секретарката на Комисията по правни въпроси се е обадила на моята секретарка и е изразила желанието на г-жа Фидосова днес на заседанието да се гледа като точка втора - Проект за решение за създаване на Временна парламентарна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжностни лица от органи на изпълнителната власт, както и на граждани, при и по повод помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода 2002 - януари 2012 г., № 254-02-69, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 24.04.2012 г.
Уважаеми колеги, знаете, че всяка една комисия е автономна и всяко едно ръководство е автономно. Г-жа Фидосова може да е началник на нейната комисия, но не е началник на нашата комисия, още по-малко на нейния председател и ръководство на комисията. На нея лично не й костваше, независимо че два дена се виждаме в парламентарната зала, да ми каже, че има желание за днес да се гледа тази точка от дневния ред и нямаше да има абсолютно никакъв проблем. Не напразно го казвам това. Най-малкото, първо, не е колегиално. От колегиална етика, независимо, че не съм от управляващото мнозинство, но съм един от вас като колега и народен представител. Днес г-н Яне Янев, понеже не знаеше цялата история, ме помоли, ако можем, да гледаме като извънредна точка този проект на решение.
Ако сте на мнение и имате нагласата да гледаме това като втора точка от нашия дневен ред, защото нарушаваме чл. 30 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както вече казах, едно към едно. Аз съм склонен в резултат на молбата на Яне Янев и явно другата комисия го е гледала, и ако има склонност и от ваша страна, няма никакъв проблем да поставя на гласуване предложението да гледаме този проект като допълнителна точка на днешното заседание. Лошото е, че тези които са вносители, ги няма в момента.
Поставям на гласуване предложението да се включи като допълнителна точка в дневния ред на днешното заседание този проект на решение. Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”.
Против има ли? Един „против”.
Въздържали се? Няма.
Ще го гледаме, но кой ще го докладва? Аз не съм вносител, но ще ви прочета проекта на решение. Чета:
„Решение за създаване на Временна парламентарна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжностни лица от органи на изпълнителната власт, както и на граждани, при и по повод помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода 2002 - януари 2012 г.
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и 3 и чл. 80 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Създава Временна парламентарна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжностни лица от органи на изпълнителната власт, както и на граждани, при и по повод помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода 2002 - януари 2012 г.
2. В изпълнение на правомощията си по предходната точка временна парламентарна комисия да извърши следните действия:
а) да провери действията на лица от изпълнителната власт, инициирали производства, които са завършили с издаването на укази на президента на Република България за помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, и даване и възстановяване на българско гражданство, и освобождаване и лишаване от него през посочения период;
б) да установи мотивите, нормативните основания и обстоятелствата, при които са инициирани действията на изпълнителната власт по съответните производства по предходния пункт;
в) да направи съпоставка с практиката в Република България отпреди периода на проучване, както и с нормативната уредба и практиката в други страни от Европейския съюз;
г) в изпълнение на горното на основание чл. 80 от Конституцията да изиска становища, документи, писмени и устни сведения от всички органи и длъжностни лица и от отделни граждани, които имат информация по предмета на проучването, както и да извърши всички други необходими действия за обективно проучване;
д) да изготви доклад, който да съдържа резултатите и изводите от проучването, както и предложения за решение на Народното събрание във връзка с установеното, в това число да впише в доклада необходими ли са законодателни промени.
3. Архивът на създадената с Решение на Народното събрание от 15 февруари 2012 г. Временна парламентарна комисия за проучване на нормативните основания, фактите и обстоятелствата при помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода 22 януари 2002 г. – 22 януари 2012 г. (Обн. ДВ, бр. 15 от 2012 г., отм. с Решение № 6 на Конституционния съд от 11 април 2012 г. по конституционно дело № 3/2012 г.) се предоставя на комисията по т. 1.
4. Временната парламентарна комисия се състои от 13 народни представители, излъчени на пропорционален принцип – 6 от парламентарната група ПП-ГЕРБ, 2 от парламентарната група на Коалиция за България, 2 от парламентарната група на Движението за права и свободи, 1 от парламентарната група „Синята коалиция”, 1 от парламентарната група на партия „Атака” и 1 независим.
5. Избира състав на Временната парламентарна комисия, както следва:
......
6. Избира ръководство на Временната парламентарна комисия, както следва:
Председател: .............
Двама заместник-председатели:
.................
7. Временната парламентарна комисия се избира за срок от три месеца.”
Има ли изказвания по проекта за решение? Няма.
Който подкрепя проекта на Решение за създаване на Временна парламентарна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжностни лица от органи на изпълнителната власт, както и на граждани, при и по повод помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода 2002 - януари 2012 г., № 254-02-69, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 24.04.2012 г., моля да гласува. Осем „за”.
Против? Един „против”
Въздържали се? Няма.
Благодаря ви. Закривам заседанието.
Председател:
Йордан Бакалов
