Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
19/07/2012
Протокол
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите
П Р О Т О К О Л
№ 10
Днес, 19.07.2012 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Държавната агенция за българите в чужбина – Росен Иванов, председател, Йордан Янев, заместник-председател, Калина Ганчева, главен юрисконсулт и Снежана Йовева, съветник в кабинета на вицепремиера Симеон Данков; от Министерството на външните работи – Красимир Божанов, началник на отдел в дирекция „Международно право и юридически въпроси” и Венета Заякова, държавен експерт в отдел „Консулски отношения”; от Министерството на културата – Даяна Данаилова, директор на дирекция „Културна политика”.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Добър ден, колеги. Откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите при следния дневен ред:
1.Обсъждане на Законопроект за Закон за българите и българските общности извън Република България, № 202-01-35, внесен от Министерския съвет на 27.06.2012 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 254-01-73, внесен от Огнян Стоичков Янакиев, Станислав Тодоров Станилов, Десислав Славов Чуколов и Павел Димитров Шопов на 25.06.2012 г.
3. Разни.
Колеги, преди да започнем по дневния ред, знаете, че има един проблем със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, който беше приет днес на първо четене. Самият закон не е проблем, но проблемът е времето – времето е съкратено. Срокът за предложения изтича в понеделник, 23.07.2012 г., в 18:00 часа. Тоест, ако имаме извънредно пленарно заседание във вторник, то заседанието на комисията ще бъде в 12:00 часа. Ако няма извънредно заседание, тогава във вторник по-късно – 15:00 или 16:00 часа, тъй като в 17:00 часа всички имате парламентарни групи. Последно уточнение, ако има във вторник извънредно пленарно заседание, заседание на комисията в 12:00 часа, ако няма извънредно заседание – заседание на комисията в 16:00 часа.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за Закон за българите и българските общности извън Република България, № 202-01-35, внесен от Министерския съвет на 27.06.2012 г.
Да представи законопроекта има думата г-жа Снежана Йовева. Заповядайте.
Снежана Йовева:
Благодаря, г-н Председател.
Съвсем накратко бих представила рамката на Закон за българите и българските общности извън Република България.
След като бе направен анализ на съществуващата нормативна база, която регулира отношенията на държавата с общностите ни в чужбина и се пристъпи към изготвяне на такава рамка за проект, разработвана от междуведомствена работна група, в която са участвали представители на ангажираните ведомства, тъй като сега действащият закон, който е приет през 2000 г. не е съобразен с новите устройствени нормативни закони – той е и без цялостна концепция и визия, и е една компилативна форма, бе наложително да се разпише такъв закон. Той цели да доразвие и усъвършенства материята, свързана с правата на лица от български произход и българските общности зад граница.
В него се въвежда и принципът на съгласуваност на политиките, регламентират се усилията на държавата да се запазва идентичността, да се запазва правото на обучение на български език, където и да са или да се дава възможност да се обучават в наши висши учебни заведения в България.
В закона се разписват и правомощията на специализирани органи, които провеждат политиката.
Нов момент в законопроекта е създаването на Национално представителство на българите и българските общности извън Република България, който ще бъде един независим консултативен орган и да има възможност да участва във формулирането на политиките.
Този проект бе обществено дебатиран, както и престоя на сайта на Агенцията за българите в чужбина, както и на сайта за стратегическите документи на Министерския съвет. Бяха събрани много предложения и градивни критики от нашите общности в чужбина. Голяма част от тях са разписани в законопроекта.
Приемането на този закон заедно с подготвеното изменение в Закона за българското гражданство е всъщност една стъпка към подобряването на административната страна по отношение на цялостното провеждане на политиката на българите в чужбина. Това са два отделни, но свързани сектора на една обща политика към общностите.
Това е накратко рамката, но предполагам, че г-н Иванов ще продължи с по-конкретния формат на закона, ако има нужда. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Г-н Иванов, искате ли нещо да добавите.
Росен Иванов:
Не. Ако има въпроси, ще отговарям.
Предс. Йордан Бакалов:
Другите ведомства желаят ли нещо да добавят? Заповядайте.
Красимир Божанов: Министерство на външните работи
Както е известно, не винаги, когато един проект се внася от изпълнителната власт в Народното събрание, той е срещнал пълен консенсус в рамките на обсъжданията. Дали ние не сме изразили всички наши бележки или не сме ги аргументирали добре, но си позволяваме пред Народното събрание да обърнем внимание върху няколко момента, които предлагаме да бъдат дообсъдени и евентуално преразгледани.
Аз ще ги изложа накратко в хронологичен ред, а не по важност, защото има някои, които са от технически характер.
По отношение на текста на чл. 5, ал. 2, който създава ангажимент за българските дипломатически и консулски представителства да оказват подкрепа на българските общности, накрая завършва с текста: „и подпомагат организационната им дейност”. Нашият опит показва, че обикновено става дума за желание да предоставяне на помещения, което, за съжаление, не винаги нашите възможности позволяват. Тук бихме предложили да се добави текста: „в рамките на възможностите на представителствата”.
Имаме една много по-сериозна забележка по отношение на чл. 6, който създава един ангажимент за поддържане на нещо, което не е наречено законен регистър, но ние го възприемаме точно така, а именно един масив от информация за български граждани и лица от български произход в съответната държава. За нас, тъй като това е един много сериозен ангажимент, бихме искали да има някаква конкретизация, като какъв тип данни, за какви цели се поддържа този масив или просто да бъде уточнено това като алтернатива. Ние предпочитаме тази информация да се предоставя по инициатива и по желание на българските граждани и лица от български произход, които по този начин биха искали да бъдат в полезрението на представителството с оглед евентуална по-голяма гаранция за защита на техните права.
По отношение на чл. 11, ал. 2 – ангажиментът на българската държава да съдейства за осъществяване религиозните права на българите извън България. Тук имаме две забележки: първо, виждаме тази формулировка като твърде обща и създаваща впечатление за наличие на колективни права. Както знаете, това е позиция на изпълнителната власт, а именно, че правата на човека са индивидуални, а не колективни и това е политиката, която държавата прилага по отношение на други общности в България. Не бихме искали да дадем елементи на нещо различно по отношение на нашите общности зад граница.
По отношение на чл. 13 и чл. 14 ще помоля да дадете думата на колежката от отдел „Консулски отношения” за всичко, което е свързано с визи, право на трайно пребиваване и т.н.
По отношение на чл. 33, ал. 1 и ал. 6. Тук имаме забележки по отношение на задължението на представителствата – въвеждането на една нова процедура за даване на мотивирано становище на представителствата в рамките на процедурата за установяване на произход. Това е нещо, което досега не е прилагано и има опасения по отношение на държави, в които има масивни общности, от които очакваме да бъдат направени такива заявки. Проблемът е, че сред основните дейности на нашите представителства е интервюиране на кандидати за българско гражданство, приемане и обработка на техни документи, становище към искане за придобиване на българско гражданство. Сега с въвеждането на нова процедура се създават у нас сериозни съмнения дали ще успеем като административен капацитет, като ресурс на обезпеченост, на човешки ресурс да се справим с тази процедура.
Освен това, виждаме в този текст, че има възможност за отправяне на такива заявления не чрез представителствата, а директно към агенцията. Излиза, че по отношение на единия канал за искане на становище, ще се прилага една процедура и съвсем друга – с един допълнителен документ, една допълнителна експертиза от страна на представителствата за мотивирано становище.
По-кратко от това не мога да представя нашите бележки. А сега ще помоля колежката по отношение на чл. 13 и чл. 14 от законопроекта.
Предс. Йордан Бакалов:
Заповядайте.
Венета Заякова:
По отношение на чл. 13 считаме, че тази разпоредба не е необходима в този специален закон, тъй като всички тези въпроси за уредени в Закона за чужденците в Република България. Това е едното съображение за отпадане на целия текст на чл. 13.
Другото е, че с възприемането на визовата политика на Европейския съюз и впоследствие Шенгенските правила, не е възможно да се предоставят облекчения на национален признак и просто се следват всички правила за шенгенските визи. Така че многократни визи за влизане и пребиваване при облекчен режим шенгенски няма да е възможно да се издават. Евентуално облекчения могат да се прилагат само спрямо националните визи от вид Д, каквито са разпоредени и понастоящем.
Що се отнася до освобождаването от такси за визи, и по настоящите ни нормативни разпоредби всички хипотези по ал. 2 на чл. 13 кандидатите за визи са освободени от такси.
По отношение на чл. 14 по скоро колегите от Министерството на вътрешните работи биха имали отношение, но бихме искали само да посочим, че разрешенията за постоянно пребиваване могат да получат специално по този закон, защото са с неопределен срок. Другите видове разрешения за пребиваване, които са ограничени със срок, нямат отношение към закона.
Предс. Йордан Бакалов:
Аз искам да задам един въпрос към представителите на Министерството на външните работи. Знаете, че първото гласуване е по принцип, т.е. политическото гласуване. Вие като представители на Министерството на външните работи по принцип подкрепяте ли законопроекта или не. Защото конкретните ви бележки са за второ четене. Защото, например аз, на прима виста подкрепям чл. 14 – за облекчения режим, за хора без гражданство, това подкрепям и аз. Но по принцип подкрепяте ли законопроекта? Това интересува колегите. На второ четене ще поработим по текстовете и може би ще има промени.
Красимир Божанов:
Подкрепяме законопроекта категорично.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Някои неща, които ги казахте като забележки, аз не ги подкрепям много по други причини. Например, за регистъра. Наистина е обемна работа, но пък е полезен този регистър. Както се казва, сега можем да се озорим, но после ще ни е по-лесно.
Подкрепям и текста за освобождаване от такси.
Колеги, имате думата за питане и добавки. Г-жа Ангелова.
Светлана Ангелова:
Естествено, че от парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим законопроекта, защото считаме, че създаването на повече права на българските общности ще е в полза на българите в чужбина.
Аз искам да се обърна към Министерството на външните работи със следния въпрос. Този закон не е ли минавал на съгласувателна процедура и не сте ли си дали бележките. Моята молба е след като има толкова много забележки от ваша страна, ще помоля писмено да се предоставят на всички членове на комисията вашите бележки, за да можем ние да се запознаем. Защото така както ги представихте набързо, не можахме да разберем точно какви са ви мотивите за всяка една от направените бележки. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Стаменов и след това г-н Кърджалиев.
Аспарух Стаменов:
Бих искал да допълня колежката. В последните 20 години над 1 200 000 българи са извън страната ни и явно този закон е насочен основно към тях. Бих искал да попитам дали е потърсено от тях писмено становище относно този законопроект и дали има от тях писмено становище във връзка със законопроекта, за да можем да се запознаем с техните предложения. Това е общият въпрос.
Конкретният ми въпрос е по чл. 2.
„Чл. 2. (1) Българин извън Република България по смисъла на този закон е лице, което: 1. им поне един възходящ от български произход; 2. притежава българско национално съзнание, и 3. пребивава на територията на друга държава за повече от шест месеца в рамките на една календарна година.” И по-нататък в ал. 7.
„(7) Установяването на българско национално съзнание в предвидените от закона случаи се извършва с лично волеизявление на лицето в писмена декларация по образец с нотариална заверка на подписа.”
Тоест, ако няма такова писмено волеизявление значи ли, че няма българин извън Република България.
Предс. Йордан Бакалов:
Това са въпроси за второ четене. Г-н Росен Иванов за отговор на поставените въпроси.
Росен Иванов:
Благодаря, г-н Председател.
Аз също бих помолил Министерството на външните работи да предостави писмени бележки. Мога да отговоря на всички поставени въпроси веднага, но както вие прецените.
По отношение на чл. 33 за становищата. И сега този текст съществува в Закона за българското гражданство. Дипломатическите и консулските представителства предоставят становища. Не е проблем, когато се подава през тях, с оглед новото интервю, което е предвидено да се провежда при удостоверяване на български произход, те да дават становище, защото ние не можем да събираме данни от самото лице непосредствено. Това е стар текст, който е сложен в новия закон и е сега съществуващ текст.
По отношение на разпоредбата за регистъра. Наименованието „регистър” беше махнато от чл. 6 по настояване на представителя на външно министерство и беше написан общия текст събиране и съхраняване на информация. Така че ние се съобразихме с техните бележки преди две години. Не знам защо си променят становището сега. Но това е точно така. Принципът на доброволност е в следващата ал. 3, където пише, че тя се предоставя доброволно и при спазване на изискванията на закона. Всички забележки са така.
Що се касае до чл. 2, , където непрекъснато се поставят въпрос, въпросът е резонен, но е така. Чл. 2, ал.1 директно е инкорпориран от стария закон – Закона за българите, живеещи извън Република България, където е от 2000 г. Това е един работещ текст, който досега не е създавал проблем, така че не считаме за необходимо да го променяме. Променена е т. 3, което досега беше „продължително или трайно живеещ извън България”, с оглед на новите изисквания сме предвидили „да живее повече от шест месеца”. Това е незначителна фактическа подробност, която беше наложена от участниците в групата. Така че един текст, който работи 12 години, мисля че не е проблем да си остане в закона и да продължи да съществува.
Ново е нотариално заверената декларация, която и сега се представя по всички молби за получаване на удостоверение за български произход или българско гражданство. Досега не сме имали възражения срещу нея. Това също е проверен текст на практика и няма по друг начин как едно лице да декларира своето българско съзнание. За да бъде едно лице българин, то трябва да осъзнава факта, че е българин. Не можем да предоставим друго доказателство, освен това то да го изяви. Беше въведено изрично след възражение от страна на македонски гражданин, че сме го карали насила да изявяват своята македонска идентичност, получавайки българско гражданство и затова решихме в писмен вид нотариална заверка на подписите. Новият момент е „нотариална заверка на подписите”, за да не казват, че в Агенцията са били изнудвани или в Министерството на правосъдието да полагат насила подписи, защото имаше такава практика и затова е въведено. Иначе тази практика писмена декларация си съществува отдавна. Просто ги задължаваме да отидат при нотариус, независим орган, който удостоверява, че пред него лицето доброволно е поставило подписа си. Това е по отношение на чл. 2.
Имаше въпрос за колективните права. България не признава колективните права и затова не е ратифицирал конвенцията или европейска харта за регионалните малцинства и езици. Това смятам, че всеки юрист го знае и всеки един народен представител.
Когато в чл. 4, ал. 2 говорим за колективни права, имаме предвид колективни права, ако те са признати на българското национално малцинство на територията на други държави. Защото има държави, които са ратифицирали харта, признават българско национално малцинство. 8 са държавите в Европа и в нашия регион, където правото да изучава майчиния език е тяхно колективно право. България не е, но това е Закон за българите и българските общности извън България и там, където те имат признати такива права, нашата държава ги подкрепя точно така, както са им признати правата. Не е проблем да махне „индивидуални и колективни права” и да остане само „подкрепя правата на българите”. Но изрично, точно с оглед на малцинствения език, който българите изучават в 8 държави, сме го включили. Нямаме други съображения и това е обстоятелството, което ни е накарало да заложим този текст.
Имаше възражения за религиозните права в чл. 11, ал. 2. Това е старият чл.13, ал. 2 от сега действащия закон. Това са десетина члена, които са работили 12 години и не са създали предпоставки за промяната им съответно, ако не са изпълнявали своята функция. Така че този текст действа и сега и няма проблеми по отношение на него.
Предс. Йордан Бакалов:
Г-н Кърджалиев, заповядайте.
Тунчер Кърджалиев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми гости,
Аз ще се придържам към апела на г-н Председателя и ще говоря за духа, тенденциите и целите, а не за конкретни текстове, казуси и абзаци от закона. Както той в лаконичен стил пожела да отговорим кой подкрепя и кой не законопроекта, аз няма да подкрепя този закон, но няма и да съм против. Причината поради която няма да съм против е тази, че очевидно през последните години с назрели условия за корекция, и то фундаментална, на този закон и на всички постановки, които касаят българите постоянно пребиваващите в чужбина. В интерес на истината трябва да изтъкнем и позитивите на този закон. Аз в корелативен план го казвам, сравнявайки със стария закон от 2000 г, а именно прави впечатление, че има последователен подход и успешен опит за систематизиране и въвеждане на логичен порядък в цели, приоритети, предимства, правомощия, компетенции на различни институционални органи.
Не мога да пропусна и това, че държавната политика е с подробно и дори формално изредено съдържание, което е позитив на този закон. При това ресорният заместник вицепремиер пряко отговаря за тази функция на държавата.
Освен това, на мен ми харесва този опит за обособяване и то в институционален план на сегашния Национален съвет, който се оказа неработещ орган, в две посоки: тази държавна агенция, за която всички знаем и това ново за мен понятие „Национално представителство на българите и българските общности извън Република България” с всичките недъзи, за което четох във форумите на наши емигранти.
Няма да подкрепя закона поради други причини. Те са най-общо казано, обособени в две плоскости на анализ:
Първо, имайки предвид, че на 18 юни се проведе един Съвет за културно и духовно развитие при Президента. (Четох стенограмите и затова знам подробности.) Там г-жа Попова изрично каза, че е необходимо да се пристъпи към оформяне на Национална стратегия и чак след това ще е необходимо да се търси законодателна рамка, евентуално нов закон, изрично го подчерта. Там са присъствали, доколкото знам и представители на външно министерство, включително и Симеон Дянков и г-жа Йов и г-н Росен Иванов. Те не са взели никакво отношение по тази тема.
В същото време на 20 юни - два дена след това, в едно заседание на Министерския съвет, тази точка е под номер 42 и траела точно една минута, дори по-малко от една минута, Министерският съвет предлага на Народното събрание този закон. На това заседание анонсът на г-н Дянков като вносител е следния: „Сегашният закон е морално остарял от 1999 г. По този начин се съобразява с новите закони на Република България.” След това г-н Премиерът казва: „Приема се т. 42”. Не смятам, че толкова важен закон за няколко секунди трябва да бъде приет, без дебати, без никаква обосновка, без дори да се кажат целите на този закон. Но не това е най-същественото. Това ще го преглътнем някак си.
Тезата ми, поради която основно аз не бих подкрепим този закон, е следната. Този закон предполага дискриминационна интерпретация по отношение на индивидуални права, особено по отношение на различните етноси в Република България и техните низходящи, ако трябва да визирам закона. Поставя се разделителна линия, според мен, и се фаворизират в българските общности тези с български произход или се има предвид специално представителите на българския етнос.
След това, вносителите, според мен, правят опит да променят българския език и теорията за нацията именно терминът „българи по произход” не корелира, според мен, със задължителното национално съзнание. Корелира с друг термин, който термин е „народност” или „етнос” и в този смисъл тези текстове, в които се описва това, са неуместни, меко казано. Или трябва да се промени произход, или да не се иска национално съзнание. Преди да се реши каквото и да е, трябва да има ясна дефиниция и аз не съм съгласен с онази вметка, която каза г-н Иванов, на термините „български произход”, „народност”, респективно „етнос”, „национално съзнание”. Това че от 2000 г. работи даден текст в стария закон не значи, че той не е грешен и не е приемлив за целия народ. Това не значи, че трябва да повтаряме тази грешка.
Ако трябва конкретно да дам пример защо смятам, че предполага дискриминационна интерпретация, при двама български граждани, живеещи в чужбина, този с български произход, респективно етнос, има повече права. При двама низходящи, живеещи в чужбина, без българско гражданство с възходящи български граждани, от които единият е, а другият – не е с български произход, привилегирован е този низходящ, който е с български произход. Едва ли може да се опонира на това статукво! Тоест, обобщено, ако мога да кажа, потомствено възходящи от две групи пълноправни български граждани, едните, имащи български, а другите не български произход, са неравнопоставени, а това само по себе си е противоречие с чл. 6, ал. 2 от Конституцията – привилегии на база на раса, народност, етнос, са недопустими.
Това са главните ми забележки, поради които аз не бих подкрепил този закон, не бих гласувал „за” този закон.
А когато стигнем на второ четене, очевидно има нагласа от управляващите да бъде приет този закон, конкретно детайл по детайл, текст по текст ще си кажа забележките. Завърших. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Иванов, ще отговорите ли? Заповядайте.
Росен Иванов:
По отношение на сравнението за български граждани, които са дискриминирани, всеки един български гражданин има равни права по Конституция. Единственото разграничение, което самата Конституция прави, е за придобиването на българското гражданство. Така че аз мога да цитирам чл. 25, ал. 1 от българската Конституция, където изрично пише, че лица от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред. Текстът, който се цитира преди малко, касае точно това. Щом лицата са български граждани, те попадат под действието на чл. 2, ал. 3 от предложения проект за закон. Всички лица, които са български граждани, автоматично попадат под обсега на този закон, като лица – член на българска общност, без да се интересуваме от етническия им произход, религия, пол, раса и каквото и да е. Самият факт, че е български гражданин, му дава право в чужбина да ползва всички привилегии на този закон. Единствено произходът, така както е записано в чл. 25, ал. 2 от Конституцията, има водеща роля при получаване на българско гражданство. Веднага отварям скоба. Лице, което има съпруг български гражданин, а то не е български гражданин, не е с български произход, има право да придобие по съответни ред по чл. 12 до чл. 15 от Закона за българското гражданство, така че няма дискриминация. Облекченият ред е в чл. 15 – съкращаването на срока за лицето от български произход. Това е по отношение на забележките.
Относно Съвета на 18 юни при Президента. Наистина там беше поставен въпроса, но искам да отбележа само, че наистина присъствахме н това заседание. Законът е готов от крея на 2011 г. Беше забавен като внасяне за решение на Министерския съвет, заради синхронизиране с предложените изменения по Закона за българското гражданство. Много след това беше инициирана идеята за създаване на Национална стратегия. Създадена е работна група с решение на кабинета на вицепремиера. В нея участва представител на президентската институция. Тази група в момента събира становища по отношение на Националната стратегия, така че този процес върви. Инициативата на Президента може да бъде обяснена най-добре от неговите представители и от него самия. Но това, което Министерският съвет прави, е да вървят паралелно всички неща.
По отношение на цели, принципи и задачи наистина е така. В новия закон сме се постарали да въведем ред. Специализираните органи по отношение заместник-министър председателя отговаря на изискването на разпоредбата на чл. 23, т. 4 от Закона за администрацията. Правомощията на държавната агенция са разписани, защото това е единствената агенция, която от всички действащи сега и Националният статистически институт няма разписани правомощия в закон, така че съвсем логично и нормално, с оглед цялостната практика Агенцията да има такива правомощия. Това е по отношение на забележките.
Тунчер Кърджалиев:
Аз, г-н Иванов, ще си запазя правото, макар да се опитахте наистина да осветлите моите притеснения, но аз ще си запазя правото на второ четене подробно да дебатираме по отношение на този казус. Например, декларацията, която е към стария закон, която е по ал. 4 отново трябва да се подава, мен, примерно, ме затруднява. Тук пише: „Заявявам, че имам българско национално съзнание (аз имам) и съм с български произход, тъй като баща ми е с еди-каква си народност.” Аз нямам претенции да съм абсолютно вещ в тази област на 100%, да съм корифей, мен ме обърква, камо ли обикновен български гражданин, който понятие си няма за дефиницията на тези термини. Аз се чувствам, ще се изразя образно метафорически, гледайки тази декларация, като потомък на кентавър с русалка, ако разбирате какво искам да кажа. Етнос, произход, национално съзнание!? Няма корелация между тези понятия. Трябва систематичен ред да се въведе. Само това исках да допълня. Извинявайте.
Предс. Йордан Бакалов:
Г-жа Петрова.
Бисерка Петрова:
Аз успях да се запозная със сега действащия закон внимателно и го съпоставих с новия законопроект и бих казала, че в по-голямата си част той е копиран, така че огромна фундаментална промяна чак не виждам.
Искам да попитам. Разбрах, че тук има представители на Министерството на финансите и на Министерството на образованието и бих искала, ако може да чуем и техните становища, защото, ако забелязвате, става въпрос за един огромен бюджет. Някои неща са интересни. Например, самата Агенция с какво ще разполага? Ако може да ми кажете точно и конкретно.
Имам и въпрос към самата Агенция. Вие към този момент извършвали ли сте разпространителска дейност, изготвяне на материали при вашите правомощия, защото целият Раздел ІІ. Държавна агенция за българите в чужбина е с хубаво подредени и ясни правомощия, но съвсем слабо е обяснено какво всъщност ще върши политическото лице, да го нарека така, заместник-министър председателя в два члена. Искам да знам в крайна сметка кой ще упражнява контрол върху тези средства?
А в чл. 31, от друга страна, искате към вашия бюджет да бъдат прехвърлени получените дарения и помощи, както и средствата по международни програми и споразумения. Имате ли финансов разчет, самата Агенция, за какъв бюджет става въпрос, защото, разбирате, че в момента се намираме в криза. Всяко едно ново раздуване на щата е едно допълнително натоварване на системата и не би довело, още повече за агенция, която досега е показала, че може да работи и на този етап.
Иначе ви поздравявам за създаването на консултативния съвет, за представителството. Това е важно и една много голяма стъпка за прозрачност и за чуваемост от държавата към тези проблеми. Благодаря.
Ако може Министерството на финансите и Министерството на образованието да дадат становища.
Предс. Йордан Бакалов:
Г-н Иванов, за отговор.
Росен Иванов:
Точно вашата комисия на два пъти гласува увеличаване на бюджета на нашата Агенция, за което съвсем искрено ви благодаря. Но, за съжаление, след това в Народното събрание нещата отиват в обратна посока – няма увеличение на щата, и няма увеличение на бюджета. Агенцията и сега изпълнява издателска, разпространителска дейност, защото основната ни функция е да предоставяме на българите и на българската общност в чужбина печатни и писмени материали, технически носители на информация, филми и т.н. Щатът и бюджетът са описани в Устройствения правилник, който действа и към настоящия момент, въпреки че нямаме основен закон. Нещата остават в този вид, защото успяваме, поне по наша преценка, да се справяме. Така че нямаме раздуване на щата. Даренията, които постъпват, постъпват целево при нас. Те са изключително малко и са основно книги и печатни издания. Те се завеждат при нас и се предоставят на общностите. Тоест ние не работим с това, което идва при нас, а директно отива като предоставяне на общностите.
От проекта на закон отпадна създаването на специален фонд, който да бъде предназначен за тези мероприятия. Считахме, че е удачно, но имаше възражения, поради което отпадна. Нямаме увеличение на щата, нямаме и увеличаване на бюджета.
А по отношение на контрола, както вече посочих, е въз основа на разпоредба на чл. 23, ал. 4 от Закона за администрацията, която е още по-лаконична, че заместник-министър председателят контролира тази ресорна политика. Тъй като няма разписани административни функции, посочили сме, че той осъществява контрол и методическо ръководство. Просто в закона няма нищо друго.
Предс. Йордан Бакалов:
И нашата парламентарна комисия по презумпция.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Който подкрепя Законопроекта за Закон за българите и българските общности извън Република България, № 202-01-35, внесен от Министерския съвет на 27.06.2012 г., моля да гласува.
Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се законопроектът на първо четене.
По втора точка - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 254-01-73, внесен от Огнян Стоичков Янакиев, Станислав Тодоров Станилов, Десислав Славов Чуколов и Павел Димитров Шопов на 25.06.2012 г.
По тази точка не можах да осигуря хора, които да представят законопроекта. Аз няма да го представям. Но предполагам, че вие сте се запознали. Имате думата. Г-н Кърджалиев, заповядайте.
Тунчер Кърджалиев:
Тук накратко ще се изкажа, а повече в зала.
Аз съм категорично против, защото предложението е с откровено дискриминационни подбуди, според мен.
Освен това, е в противоречие с редица нормативни документи, включително и с международни ратификации, при които България е страна.
Първо, не е рационално от чисто прагматична гледна точка това предложение.
„Чл. 3а. Събранията, митингите и манифестациите се провеждат само на български език.”
Пренебрегвам, макар че ги няма вносителите, няма да говоря дори за събрания, които с осъществяват в местата, където точно визират колегите от „Атака”. Но да си представим други примери, които ще охарактеризират този закон като неприложим, дори и нелеп и създаващ конфузни ситуации в други казуси. Предполагам, че всички се сещате за посещенията на Бил Клинтън и Джордж Буш. Бил Клинтън направи един 50 хиляден митинг пред Храм-паметника „Александър Невски”. Там трябваше да го караме, според този закон, на български ли да говори? Или пък Папа Йоан Павел ІІ 2002 г. в НДК – събрание от 5000 човека, също не говори на български. Ако дойдат представители по време на изборите от различни фракции в Европейския парламент, примерно, на десните Вилфрид Мартенс на български ли ще го кара да говори ГЕРБ, или Жан-Мари Льо Пен , ако го покани Атака.
От тази гледна точка аз моля колегите от управляващата партия да се съобразите с тези казуси. Те са като хипотези изказани, но ако се приеме този текст, защото такава нагласа има в друга комисия, поне да е с допълнението нещо от типа: провежда се само на български език, а в останалите случаи с превод. Или при провеждане на чужд език, се осигурява превод от организаторите, което, ако се приеме, на второ четене аз бих го предложил.
Освен това, законът не просто противоречи, а е в остър дисонанс с най-различни нормативни документи, както казах, международни ратификации. За Конституцията и чл. 36, ал. 2 няма да говоря, всеки го знае. Но също така в Хартата на основните права на Европейския съюз в чл. 11 и чл. 12 пише, че „всеки има право на свободни и мирни събрания и свободно изразяване на мнения”, а чл. 22 допълва „Съюзът зачита културно, религиозно и езиково многообразие.”
В Рамковата конвенция за защита на националните малцинства също има такъв текст. В Конвенцията за защита на правата на човека също. Във Всеобщата декларация на ООН за правата на човека също.
В доклада на Организацията за сътрудничество към Съвета на Европа, макар че е частен случай, но може да се ползва, там има текст „Препоръка 6”, която звучи по следния начин: „На личности, които идентифицират себе си като принадлежащи към малцинствени групи, трябва да им бъде разрешена употреба на майчиния език, за да се подпомогне ефективното им участие в обществените дела.”
Кой е по-прав? Атака или Мисията на ОССЕ аз не смея да коментирам, с което приключвам.
Предс. Йордан Бакалов:
И аз няма да коментирам. Обаче на другата комисия аз го подкрепих, така че и тук ще го подкрепя.
Колеги, някой иска ли да вземе думата? Няма изказвания. Гласуваме.
Който подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 254-01-73, внесен от Огнян Стоичков Янакиев, Станислав Тодоров Станилов, Десислав Славов Чуколов и Павел Димитров Шопов на 25.06.2012 г., моля да гласува.
Един „за”. Против? Седем „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Не се приема.
По трета точка – Разни.
Колеги, имате ли въпроси за т. Разни? Няма. Закривам заседанието.
Председател:
Йордан Бакалов
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите
П Р О Т О К О Л
№ 10
Днес, 19.07.2012 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Държавната агенция за българите в чужбина – Росен Иванов, председател, Йордан Янев, заместник-председател, Калина Ганчева, главен юрисконсулт и Снежана Йовева, съветник в кабинета на вицепремиера Симеон Данков; от Министерството на външните работи – Красимир Божанов, началник на отдел в дирекция „Международно право и юридически въпроси” и Венета Заякова, държавен експерт в отдел „Консулски отношения”; от Министерството на културата – Даяна Данаилова, директор на дирекция „Културна политика”.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Добър ден, колеги. Откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите при следния дневен ред:
1.Обсъждане на Законопроект за Закон за българите и българските общности извън Република България, № 202-01-35, внесен от Министерския съвет на 27.06.2012 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 254-01-73, внесен от Огнян Стоичков Янакиев, Станислав Тодоров Станилов, Десислав Славов Чуколов и Павел Димитров Шопов на 25.06.2012 г.
3. Разни.
Колеги, преди да започнем по дневния ред, знаете, че има един проблем със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, който беше приет днес на първо четене. Самият закон не е проблем, но проблемът е времето – времето е съкратено. Срокът за предложения изтича в понеделник, 23.07.2012 г., в 18:00 часа. Тоест, ако имаме извънредно пленарно заседание във вторник, то заседанието на комисията ще бъде в 12:00 часа. Ако няма извънредно заседание, тогава във вторник по-късно – 15:00 или 16:00 часа, тъй като в 17:00 часа всички имате парламентарни групи. Последно уточнение, ако има във вторник извънредно пленарно заседание, заседание на комисията в 12:00 часа, ако няма извънредно заседание – заседание на комисията в 16:00 часа.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за Закон за българите и българските общности извън Република България, № 202-01-35, внесен от Министерския съвет на 27.06.2012 г.
Да представи законопроекта има думата г-жа Снежана Йовева. Заповядайте.
Снежана Йовева:
Благодаря, г-н Председател.
Съвсем накратко бих представила рамката на Закон за българите и българските общности извън Република България.
След като бе направен анализ на съществуващата нормативна база, която регулира отношенията на държавата с общностите ни в чужбина и се пристъпи към изготвяне на такава рамка за проект, разработвана от междуведомствена работна група, в която са участвали представители на ангажираните ведомства, тъй като сега действащият закон, който е приет през 2000 г. не е съобразен с новите устройствени нормативни закони – той е и без цялостна концепция и визия, и е една компилативна форма, бе наложително да се разпише такъв закон. Той цели да доразвие и усъвършенства материята, свързана с правата на лица от български произход и българските общности зад граница.
В него се въвежда и принципът на съгласуваност на политиките, регламентират се усилията на държавата да се запазва идентичността, да се запазва правото на обучение на български език, където и да са или да се дава възможност да се обучават в наши висши учебни заведения в България.
В закона се разписват и правомощията на специализирани органи, които провеждат политиката.
Нов момент в законопроекта е създаването на Национално представителство на българите и българските общности извън Република България, който ще бъде един независим консултативен орган и да има възможност да участва във формулирането на политиките.
Този проект бе обществено дебатиран, както и престоя на сайта на Агенцията за българите в чужбина, както и на сайта за стратегическите документи на Министерския съвет. Бяха събрани много предложения и градивни критики от нашите общности в чужбина. Голяма част от тях са разписани в законопроекта.
Приемането на този закон заедно с подготвеното изменение в Закона за българското гражданство е всъщност една стъпка към подобряването на административната страна по отношение на цялостното провеждане на политиката на българите в чужбина. Това са два отделни, но свързани сектора на една обща политика към общностите.
Това е накратко рамката, но предполагам, че г-н Иванов ще продължи с по-конкретния формат на закона, ако има нужда. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Г-н Иванов, искате ли нещо да добавите.
Росен Иванов:
Не. Ако има въпроси, ще отговарям.
Предс. Йордан Бакалов:
Другите ведомства желаят ли нещо да добавят? Заповядайте.
Красимир Божанов: Министерство на външните работи
Както е известно, не винаги, когато един проект се внася от изпълнителната власт в Народното събрание, той е срещнал пълен консенсус в рамките на обсъжданията. Дали ние не сме изразили всички наши бележки или не сме ги аргументирали добре, но си позволяваме пред Народното събрание да обърнем внимание върху няколко момента, които предлагаме да бъдат дообсъдени и евентуално преразгледани.
Аз ще ги изложа накратко в хронологичен ред, а не по важност, защото има някои, които са от технически характер.
По отношение на текста на чл. 5, ал. 2, който създава ангажимент за българските дипломатически и консулски представителства да оказват подкрепа на българските общности, накрая завършва с текста: „и подпомагат организационната им дейност”. Нашият опит показва, че обикновено става дума за желание да предоставяне на помещения, което, за съжаление, не винаги нашите възможности позволяват. Тук бихме предложили да се добави текста: „в рамките на възможностите на представителствата”.
Имаме една много по-сериозна забележка по отношение на чл. 6, който създава един ангажимент за поддържане на нещо, което не е наречено законен регистър, но ние го възприемаме точно така, а именно един масив от информация за български граждани и лица от български произход в съответната държава. За нас, тъй като това е един много сериозен ангажимент, бихме искали да има някаква конкретизация, като какъв тип данни, за какви цели се поддържа този масив или просто да бъде уточнено това като алтернатива. Ние предпочитаме тази информация да се предоставя по инициатива и по желание на българските граждани и лица от български произход, които по този начин биха искали да бъдат в полезрението на представителството с оглед евентуална по-голяма гаранция за защита на техните права.
По отношение на чл. 11, ал. 2 – ангажиментът на българската държава да съдейства за осъществяване религиозните права на българите извън България. Тук имаме две забележки: първо, виждаме тази формулировка като твърде обща и създаваща впечатление за наличие на колективни права. Както знаете, това е позиция на изпълнителната власт, а именно, че правата на човека са индивидуални, а не колективни и това е политиката, която държавата прилага по отношение на други общности в България. Не бихме искали да дадем елементи на нещо различно по отношение на нашите общности зад граница.
По отношение на чл. 13 и чл. 14 ще помоля да дадете думата на колежката от отдел „Консулски отношения” за всичко, което е свързано с визи, право на трайно пребиваване и т.н.
По отношение на чл. 33, ал. 1 и ал. 6. Тук имаме забележки по отношение на задължението на представителствата – въвеждането на една нова процедура за даване на мотивирано становище на представителствата в рамките на процедурата за установяване на произход. Това е нещо, което досега не е прилагано и има опасения по отношение на държави, в които има масивни общности, от които очакваме да бъдат направени такива заявки. Проблемът е, че сред основните дейности на нашите представителства е интервюиране на кандидати за българско гражданство, приемане и обработка на техни документи, становище към искане за придобиване на българско гражданство. Сега с въвеждането на нова процедура се създават у нас сериозни съмнения дали ще успеем като административен капацитет, като ресурс на обезпеченост, на човешки ресурс да се справим с тази процедура.
Освен това, виждаме в този текст, че има възможност за отправяне на такива заявления не чрез представителствата, а директно към агенцията. Излиза, че по отношение на единия канал за искане на становище, ще се прилага една процедура и съвсем друга – с един допълнителен документ, една допълнителна експертиза от страна на представителствата за мотивирано становище.
По-кратко от това не мога да представя нашите бележки. А сега ще помоля колежката по отношение на чл. 13 и чл. 14 от законопроекта.
Предс. Йордан Бакалов:
Заповядайте.
Венета Заякова:
По отношение на чл. 13 считаме, че тази разпоредба не е необходима в този специален закон, тъй като всички тези въпроси за уредени в Закона за чужденците в Република България. Това е едното съображение за отпадане на целия текст на чл. 13.
Другото е, че с възприемането на визовата политика на Европейския съюз и впоследствие Шенгенските правила, не е възможно да се предоставят облекчения на национален признак и просто се следват всички правила за шенгенските визи. Така че многократни визи за влизане и пребиваване при облекчен режим шенгенски няма да е възможно да се издават. Евентуално облекчения могат да се прилагат само спрямо националните визи от вид Д, каквито са разпоредени и понастоящем.
Що се отнася до освобождаването от такси за визи, и по настоящите ни нормативни разпоредби всички хипотези по ал. 2 на чл. 13 кандидатите за визи са освободени от такси.
По отношение на чл. 14 по скоро колегите от Министерството на вътрешните работи биха имали отношение, но бихме искали само да посочим, че разрешенията за постоянно пребиваване могат да получат специално по този закон, защото са с неопределен срок. Другите видове разрешения за пребиваване, които са ограничени със срок, нямат отношение към закона.
Предс. Йордан Бакалов:
Аз искам да задам един въпрос към представителите на Министерството на външните работи. Знаете, че първото гласуване е по принцип, т.е. политическото гласуване. Вие като представители на Министерството на външните работи по принцип подкрепяте ли законопроекта или не. Защото конкретните ви бележки са за второ четене. Защото, например аз, на прима виста подкрепям чл. 14 – за облекчения режим, за хора без гражданство, това подкрепям и аз. Но по принцип подкрепяте ли законопроекта? Това интересува колегите. На второ четене ще поработим по текстовете и може би ще има промени.
Красимир Божанов:
Подкрепяме законопроекта категорично.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Някои неща, които ги казахте като забележки, аз не ги подкрепям много по други причини. Например, за регистъра. Наистина е обемна работа, но пък е полезен този регистър. Както се казва, сега можем да се озорим, но после ще ни е по-лесно.
Подкрепям и текста за освобождаване от такси.
Колеги, имате думата за питане и добавки. Г-жа Ангелова.
Светлана Ангелова:
Естествено, че от парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим законопроекта, защото считаме, че създаването на повече права на българските общности ще е в полза на българите в чужбина.
Аз искам да се обърна към Министерството на външните работи със следния въпрос. Този закон не е ли минавал на съгласувателна процедура и не сте ли си дали бележките. Моята молба е след като има толкова много забележки от ваша страна, ще помоля писмено да се предоставят на всички членове на комисията вашите бележки, за да можем ние да се запознаем. Защото така както ги представихте набързо, не можахме да разберем точно какви са ви мотивите за всяка една от направените бележки. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Стаменов и след това г-н Кърджалиев.
Аспарух Стаменов:
Бих искал да допълня колежката. В последните 20 години над 1 200 000 българи са извън страната ни и явно този закон е насочен основно към тях. Бих искал да попитам дали е потърсено от тях писмено становище относно този законопроект и дали има от тях писмено становище във връзка със законопроекта, за да можем да се запознаем с техните предложения. Това е общият въпрос.
Конкретният ми въпрос е по чл. 2.
„Чл. 2. (1) Българин извън Република България по смисъла на този закон е лице, което: 1. им поне един възходящ от български произход; 2. притежава българско национално съзнание, и 3. пребивава на територията на друга държава за повече от шест месеца в рамките на една календарна година.” И по-нататък в ал. 7.
„(7) Установяването на българско национално съзнание в предвидените от закона случаи се извършва с лично волеизявление на лицето в писмена декларация по образец с нотариална заверка на подписа.”
Тоест, ако няма такова писмено волеизявление значи ли, че няма българин извън Република България.
Предс. Йордан Бакалов:
Това са въпроси за второ четене. Г-н Росен Иванов за отговор на поставените въпроси.
Росен Иванов:
Благодаря, г-н Председател.
Аз също бих помолил Министерството на външните работи да предостави писмени бележки. Мога да отговоря на всички поставени въпроси веднага, но както вие прецените.
По отношение на чл. 33 за становищата. И сега този текст съществува в Закона за българското гражданство. Дипломатическите и консулските представителства предоставят становища. Не е проблем, когато се подава през тях, с оглед новото интервю, което е предвидено да се провежда при удостоверяване на български произход, те да дават становище, защото ние не можем да събираме данни от самото лице непосредствено. Това е стар текст, който е сложен в новия закон и е сега съществуващ текст.
По отношение на разпоредбата за регистъра. Наименованието „регистър” беше махнато от чл. 6 по настояване на представителя на външно министерство и беше написан общия текст събиране и съхраняване на информация. Така че ние се съобразихме с техните бележки преди две години. Не знам защо си променят становището сега. Но това е точно така. Принципът на доброволност е в следващата ал. 3, където пише, че тя се предоставя доброволно и при спазване на изискванията на закона. Всички забележки са така.
Що се касае до чл. 2, , където непрекъснато се поставят въпрос, въпросът е резонен, но е така. Чл. 2, ал.1 директно е инкорпориран от стария закон – Закона за българите, живеещи извън Република България, където е от 2000 г. Това е един работещ текст, който досега не е създавал проблем, така че не считаме за необходимо да го променяме. Променена е т. 3, което досега беше „продължително или трайно живеещ извън България”, с оглед на новите изисквания сме предвидили „да живее повече от шест месеца”. Това е незначителна фактическа подробност, която беше наложена от участниците в групата. Така че един текст, който работи 12 години, мисля че не е проблем да си остане в закона и да продължи да съществува.
Ново е нотариално заверената декларация, която и сега се представя по всички молби за получаване на удостоверение за български произход или българско гражданство. Досега не сме имали възражения срещу нея. Това също е проверен текст на практика и няма по друг начин как едно лице да декларира своето българско съзнание. За да бъде едно лице българин, то трябва да осъзнава факта, че е българин. Не можем да предоставим друго доказателство, освен това то да го изяви. Беше въведено изрично след възражение от страна на македонски гражданин, че сме го карали насила да изявяват своята македонска идентичност, получавайки българско гражданство и затова решихме в писмен вид нотариална заверка на подписите. Новият момент е „нотариална заверка на подписите”, за да не казват, че в Агенцията са били изнудвани или в Министерството на правосъдието да полагат насила подписи, защото имаше такава практика и затова е въведено. Иначе тази практика писмена декларация си съществува отдавна. Просто ги задължаваме да отидат при нотариус, независим орган, който удостоверява, че пред него лицето доброволно е поставило подписа си. Това е по отношение на чл. 2.
Имаше въпрос за колективните права. България не признава колективните права и затова не е ратифицирал конвенцията или европейска харта за регионалните малцинства и езици. Това смятам, че всеки юрист го знае и всеки един народен представител.
Когато в чл. 4, ал. 2 говорим за колективни права, имаме предвид колективни права, ако те са признати на българското национално малцинство на територията на други държави. Защото има държави, които са ратифицирали харта, признават българско национално малцинство. 8 са държавите в Европа и в нашия регион, където правото да изучава майчиния език е тяхно колективно право. България не е, но това е Закон за българите и българските общности извън България и там, където те имат признати такива права, нашата държава ги подкрепя точно така, както са им признати правата. Не е проблем да махне „индивидуални и колективни права” и да остане само „подкрепя правата на българите”. Но изрично, точно с оглед на малцинствения език, който българите изучават в 8 държави, сме го включили. Нямаме други съображения и това е обстоятелството, което ни е накарало да заложим този текст.
Имаше възражения за религиозните права в чл. 11, ал. 2. Това е старият чл.13, ал. 2 от сега действащия закон. Това са десетина члена, които са работили 12 години и не са създали предпоставки за промяната им съответно, ако не са изпълнявали своята функция. Така че този текст действа и сега и няма проблеми по отношение на него.
Предс. Йордан Бакалов:
Г-н Кърджалиев, заповядайте.
Тунчер Кърджалиев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми гости,
Аз ще се придържам към апела на г-н Председателя и ще говоря за духа, тенденциите и целите, а не за конкретни текстове, казуси и абзаци от закона. Както той в лаконичен стил пожела да отговорим кой подкрепя и кой не законопроекта, аз няма да подкрепя този закон, но няма и да съм против. Причината поради която няма да съм против е тази, че очевидно през последните години с назрели условия за корекция, и то фундаментална, на този закон и на всички постановки, които касаят българите постоянно пребиваващите в чужбина. В интерес на истината трябва да изтъкнем и позитивите на този закон. Аз в корелативен план го казвам, сравнявайки със стария закон от 2000 г, а именно прави впечатление, че има последователен подход и успешен опит за систематизиране и въвеждане на логичен порядък в цели, приоритети, предимства, правомощия, компетенции на различни институционални органи.
Не мога да пропусна и това, че държавната политика е с подробно и дори формално изредено съдържание, което е позитив на този закон. При това ресорният заместник вицепремиер пряко отговаря за тази функция на държавата.
Освен това, на мен ми харесва този опит за обособяване и то в институционален план на сегашния Национален съвет, който се оказа неработещ орган, в две посоки: тази държавна агенция, за която всички знаем и това ново за мен понятие „Национално представителство на българите и българските общности извън Република България” с всичките недъзи, за което четох във форумите на наши емигранти.
Няма да подкрепя закона поради други причини. Те са най-общо казано, обособени в две плоскости на анализ:
Първо, имайки предвид, че на 18 юни се проведе един Съвет за културно и духовно развитие при Президента. (Четох стенограмите и затова знам подробности.) Там г-жа Попова изрично каза, че е необходимо да се пристъпи към оформяне на Национална стратегия и чак след това ще е необходимо да се търси законодателна рамка, евентуално нов закон, изрично го подчерта. Там са присъствали, доколкото знам и представители на външно министерство, включително и Симеон Дянков и г-жа Йов и г-н Росен Иванов. Те не са взели никакво отношение по тази тема.
В същото време на 20 юни - два дена след това, в едно заседание на Министерския съвет, тази точка е под номер 42 и траела точно една минута, дори по-малко от една минута, Министерският съвет предлага на Народното събрание този закон. На това заседание анонсът на г-н Дянков като вносител е следния: „Сегашният закон е морално остарял от 1999 г. По този начин се съобразява с новите закони на Република България.” След това г-н Премиерът казва: „Приема се т. 42”. Не смятам, че толкова важен закон за няколко секунди трябва да бъде приет, без дебати, без никаква обосновка, без дори да се кажат целите на този закон. Но не това е най-същественото. Това ще го преглътнем някак си.
Тезата ми, поради която основно аз не бих подкрепим този закон, е следната. Този закон предполага дискриминационна интерпретация по отношение на индивидуални права, особено по отношение на различните етноси в Република България и техните низходящи, ако трябва да визирам закона. Поставя се разделителна линия, според мен, и се фаворизират в българските общности тези с български произход или се има предвид специално представителите на българския етнос.
След това, вносителите, според мен, правят опит да променят българския език и теорията за нацията именно терминът „българи по произход” не корелира, според мен, със задължителното национално съзнание. Корелира с друг термин, който термин е „народност” или „етнос” и в този смисъл тези текстове, в които се описва това, са неуместни, меко казано. Или трябва да се промени произход, или да не се иска национално съзнание. Преди да се реши каквото и да е, трябва да има ясна дефиниция и аз не съм съгласен с онази вметка, която каза г-н Иванов, на термините „български произход”, „народност”, респективно „етнос”, „национално съзнание”. Това че от 2000 г. работи даден текст в стария закон не значи, че той не е грешен и не е приемлив за целия народ. Това не значи, че трябва да повтаряме тази грешка.
Ако трябва конкретно да дам пример защо смятам, че предполага дискриминационна интерпретация, при двама български граждани, живеещи в чужбина, този с български произход, респективно етнос, има повече права. При двама низходящи, живеещи в чужбина, без българско гражданство с възходящи български граждани, от които единият е, а другият – не е с български произход, привилегирован е този низходящ, който е с български произход. Едва ли може да се опонира на това статукво! Тоест, обобщено, ако мога да кажа, потомствено възходящи от две групи пълноправни български граждани, едните, имащи български, а другите не български произход, са неравнопоставени, а това само по себе си е противоречие с чл. 6, ал. 2 от Конституцията – привилегии на база на раса, народност, етнос, са недопустими.
Това са главните ми забележки, поради които аз не бих подкрепил този закон, не бих гласувал „за” този закон.
А когато стигнем на второ четене, очевидно има нагласа от управляващите да бъде приет този закон, конкретно детайл по детайл, текст по текст ще си кажа забележките. Завърших. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Иванов, ще отговорите ли? Заповядайте.
Росен Иванов:
По отношение на сравнението за български граждани, които са дискриминирани, всеки един български гражданин има равни права по Конституция. Единственото разграничение, което самата Конституция прави, е за придобиването на българското гражданство. Така че аз мога да цитирам чл. 25, ал. 1 от българската Конституция, където изрично пише, че лица от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред. Текстът, който се цитира преди малко, касае точно това. Щом лицата са български граждани, те попадат под действието на чл. 2, ал. 3 от предложения проект за закон. Всички лица, които са български граждани, автоматично попадат под обсега на този закон, като лица – член на българска общност, без да се интересуваме от етническия им произход, религия, пол, раса и каквото и да е. Самият факт, че е български гражданин, му дава право в чужбина да ползва всички привилегии на този закон. Единствено произходът, така както е записано в чл. 25, ал. 2 от Конституцията, има водеща роля при получаване на българско гражданство. Веднага отварям скоба. Лице, което има съпруг български гражданин, а то не е български гражданин, не е с български произход, има право да придобие по съответни ред по чл. 12 до чл. 15 от Закона за българското гражданство, така че няма дискриминация. Облекченият ред е в чл. 15 – съкращаването на срока за лицето от български произход. Това е по отношение на забележките.
Относно Съвета на 18 юни при Президента. Наистина там беше поставен въпроса, но искам да отбележа само, че наистина присъствахме н това заседание. Законът е готов от крея на 2011 г. Беше забавен като внасяне за решение на Министерския съвет, заради синхронизиране с предложените изменения по Закона за българското гражданство. Много след това беше инициирана идеята за създаване на Национална стратегия. Създадена е работна група с решение на кабинета на вицепремиера. В нея участва представител на президентската институция. Тази група в момента събира становища по отношение на Националната стратегия, така че този процес върви. Инициативата на Президента може да бъде обяснена най-добре от неговите представители и от него самия. Но това, което Министерският съвет прави, е да вървят паралелно всички неща.
По отношение на цели, принципи и задачи наистина е така. В новия закон сме се постарали да въведем ред. Специализираните органи по отношение заместник-министър председателя отговаря на изискването на разпоредбата на чл. 23, т. 4 от Закона за администрацията. Правомощията на държавната агенция са разписани, защото това е единствената агенция, която от всички действащи сега и Националният статистически институт няма разписани правомощия в закон, така че съвсем логично и нормално, с оглед цялостната практика Агенцията да има такива правомощия. Това е по отношение на забележките.
Тунчер Кърджалиев:
Аз, г-н Иванов, ще си запазя правото, макар да се опитахте наистина да осветлите моите притеснения, но аз ще си запазя правото на второ четене подробно да дебатираме по отношение на този казус. Например, декларацията, която е към стария закон, която е по ал. 4 отново трябва да се подава, мен, примерно, ме затруднява. Тук пише: „Заявявам, че имам българско национално съзнание (аз имам) и съм с български произход, тъй като баща ми е с еди-каква си народност.” Аз нямам претенции да съм абсолютно вещ в тази област на 100%, да съм корифей, мен ме обърква, камо ли обикновен български гражданин, който понятие си няма за дефиницията на тези термини. Аз се чувствам, ще се изразя образно метафорически, гледайки тази декларация, като потомък на кентавър с русалка, ако разбирате какво искам да кажа. Етнос, произход, национално съзнание!? Няма корелация между тези понятия. Трябва систематичен ред да се въведе. Само това исках да допълня. Извинявайте.
Предс. Йордан Бакалов:
Г-жа Петрова.
Бисерка Петрова:
Аз успях да се запозная със сега действащия закон внимателно и го съпоставих с новия законопроект и бих казала, че в по-голямата си част той е копиран, така че огромна фундаментална промяна чак не виждам.
Искам да попитам. Разбрах, че тук има представители на Министерството на финансите и на Министерството на образованието и бих искала, ако може да чуем и техните становища, защото, ако забелязвате, става въпрос за един огромен бюджет. Някои неща са интересни. Например, самата Агенция с какво ще разполага? Ако може да ми кажете точно и конкретно.
Имам и въпрос към самата Агенция. Вие към този момент извършвали ли сте разпространителска дейност, изготвяне на материали при вашите правомощия, защото целият Раздел ІІ. Държавна агенция за българите в чужбина е с хубаво подредени и ясни правомощия, но съвсем слабо е обяснено какво всъщност ще върши политическото лице, да го нарека така, заместник-министър председателя в два члена. Искам да знам в крайна сметка кой ще упражнява контрол върху тези средства?
А в чл. 31, от друга страна, искате към вашия бюджет да бъдат прехвърлени получените дарения и помощи, както и средствата по международни програми и споразумения. Имате ли финансов разчет, самата Агенция, за какъв бюджет става въпрос, защото, разбирате, че в момента се намираме в криза. Всяко едно ново раздуване на щата е едно допълнително натоварване на системата и не би довело, още повече за агенция, която досега е показала, че може да работи и на този етап.
Иначе ви поздравявам за създаването на консултативния съвет, за представителството. Това е важно и една много голяма стъпка за прозрачност и за чуваемост от държавата към тези проблеми. Благодаря.
Ако може Министерството на финансите и Министерството на образованието да дадат становища.
Предс. Йордан Бакалов:
Г-н Иванов, за отговор.
Росен Иванов:
Точно вашата комисия на два пъти гласува увеличаване на бюджета на нашата Агенция, за което съвсем искрено ви благодаря. Но, за съжаление, след това в Народното събрание нещата отиват в обратна посока – няма увеличение на щата, и няма увеличение на бюджета. Агенцията и сега изпълнява издателска, разпространителска дейност, защото основната ни функция е да предоставяме на българите и на българската общност в чужбина печатни и писмени материали, технически носители на информация, филми и т.н. Щатът и бюджетът са описани в Устройствения правилник, който действа и към настоящия момент, въпреки че нямаме основен закон. Нещата остават в този вид, защото успяваме, поне по наша преценка, да се справяме. Така че нямаме раздуване на щата. Даренията, които постъпват, постъпват целево при нас. Те са изключително малко и са основно книги и печатни издания. Те се завеждат при нас и се предоставят на общностите. Тоест ние не работим с това, което идва при нас, а директно отива като предоставяне на общностите.
От проекта на закон отпадна създаването на специален фонд, който да бъде предназначен за тези мероприятия. Считахме, че е удачно, но имаше възражения, поради което отпадна. Нямаме увеличение на щата, нямаме и увеличаване на бюджета.
А по отношение на контрола, както вече посочих, е въз основа на разпоредба на чл. 23, ал. 4 от Закона за администрацията, която е още по-лаконична, че заместник-министър председателят контролира тази ресорна политика. Тъй като няма разписани административни функции, посочили сме, че той осъществява контрол и методическо ръководство. Просто в закона няма нищо друго.
Предс. Йордан Бакалов:
И нашата парламентарна комисия по презумпция.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Който подкрепя Законопроекта за Закон за българите и българските общности извън Република България, № 202-01-35, внесен от Министерския съвет на 27.06.2012 г., моля да гласува.
Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се законопроектът на първо четене.
По втора точка - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 254-01-73, внесен от Огнян Стоичков Янакиев, Станислав Тодоров Станилов, Десислав Славов Чуколов и Павел Димитров Шопов на 25.06.2012 г.
По тази точка не можах да осигуря хора, които да представят законопроекта. Аз няма да го представям. Но предполагам, че вие сте се запознали. Имате думата. Г-н Кърджалиев, заповядайте.
Тунчер Кърджалиев:
Тук накратко ще се изкажа, а повече в зала.
Аз съм категорично против, защото предложението е с откровено дискриминационни подбуди, според мен.
Освен това, е в противоречие с редица нормативни документи, включително и с международни ратификации, при които България е страна.
Първо, не е рационално от чисто прагматична гледна точка това предложение.
„Чл. 3а. Събранията, митингите и манифестациите се провеждат само на български език.”
Пренебрегвам, макар че ги няма вносителите, няма да говоря дори за събрания, които с осъществяват в местата, където точно визират колегите от „Атака”. Но да си представим други примери, които ще охарактеризират този закон като неприложим, дори и нелеп и създаващ конфузни ситуации в други казуси. Предполагам, че всички се сещате за посещенията на Бил Клинтън и Джордж Буш. Бил Клинтън направи един 50 хиляден митинг пред Храм-паметника „Александър Невски”. Там трябваше да го караме, според този закон, на български ли да говори? Или пък Папа Йоан Павел ІІ 2002 г. в НДК – събрание от 5000 човека, също не говори на български. Ако дойдат представители по време на изборите от различни фракции в Европейския парламент, примерно, на десните Вилфрид Мартенс на български ли ще го кара да говори ГЕРБ, или Жан-Мари Льо Пен , ако го покани Атака.
От тази гледна точка аз моля колегите от управляващата партия да се съобразите с тези казуси. Те са като хипотези изказани, но ако се приеме този текст, защото такава нагласа има в друга комисия, поне да е с допълнението нещо от типа: провежда се само на български език, а в останалите случаи с превод. Или при провеждане на чужд език, се осигурява превод от организаторите, което, ако се приеме, на второ четене аз бих го предложил.
Освен това, законът не просто противоречи, а е в остър дисонанс с най-различни нормативни документи, както казах, международни ратификации. За Конституцията и чл. 36, ал. 2 няма да говоря, всеки го знае. Но също така в Хартата на основните права на Европейския съюз в чл. 11 и чл. 12 пише, че „всеки има право на свободни и мирни събрания и свободно изразяване на мнения”, а чл. 22 допълва „Съюзът зачита културно, религиозно и езиково многообразие.”
В Рамковата конвенция за защита на националните малцинства също има такъв текст. В Конвенцията за защита на правата на човека също. Във Всеобщата декларация на ООН за правата на човека също.
В доклада на Организацията за сътрудничество към Съвета на Европа, макар че е частен случай, но може да се ползва, там има текст „Препоръка 6”, която звучи по следния начин: „На личности, които идентифицират себе си като принадлежащи към малцинствени групи, трябва да им бъде разрешена употреба на майчиния език, за да се подпомогне ефективното им участие в обществените дела.”
Кой е по-прав? Атака или Мисията на ОССЕ аз не смея да коментирам, с което приключвам.
Предс. Йордан Бакалов:
И аз няма да коментирам. Обаче на другата комисия аз го подкрепих, така че и тук ще го подкрепя.
Колеги, някой иска ли да вземе думата? Няма изказвания. Гласуваме.
Който подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 254-01-73, внесен от Огнян Стоичков Янакиев, Станислав Тодоров Станилов, Десислав Славов Чуколов и Павел Димитров Шопов на 25.06.2012 г., моля да гласува.
Един „за”. Против? Седем „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Не се приема.
По трета точка – Разни.
Колеги, имате ли въпроси за т. Разни? Няма. Закривам заседанието.
Председател:
Йордан Бакалов
