Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
20/09/2012
Стенограма
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите
П Р О Т О К О Л
№ 12
Днес, 20.09.2012 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Милена Коцева, директор на дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека”, Елена Владимирова и Атанас Славов, държавни експерти в дирекция „Съвет по законодателство”; от Комисията за защита от дискриминация – Баки Хюсеинов, заместник-председател.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Предлагаме ви следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 202-01-49 от 23.07.2012 г., внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за отмяна на Закона за защита от дискриминация, № 254-01-88 от 21.08.2012 г., внесен от Борислав Стоянов и Петър Хлебаров.
3. График на приемната за граждани от м.септември до м. декември 2012 г.
4. Разни.
По първа точка - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 202-01-49 от 23.07.2012 г., внесен от Министерския съвет.
Давам думата на г-жа Коцева да представи мотивите за законопроекта.
Милена Коцева:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Министерският съвет е вносител на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, одобрен с Решение № 627 от 20 юли 2012 г. Проектът е изработен от работна група към Министерството на правосъдието с участието на експерти от правителствени агенции, магистрати, представители на Софийска градска прокуратура, Административен съд-София-град, Софийски градски съд и Министерството на финансите. Проведено е обсъждане и с неправителствени организации и са отразени целесъобразните предложения от практиката на Европейския съд по правата на човека и препоръки на Комитета на министрите към Съвета на Европа.
Настоящият проект на ЗИД на Закон за отговорността на държавата и общините за вреди е поредна стъпка от пакета от мерки, които Министерството на правосъдието предприе по изпълнението на пилотна процедура срещу Република България. От 10 август 2011 г. в сила за Република България са две пилотни решения на Европейския съд по правата на човека по делата „Фингър срещу България” и обединените „Димитров и Хамънов срещу България”, с които се констатират нарушения на чл. 6, § 1 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи, гарантиращ право на справедлив съдебен процес в разумен срок.
Анализът на постановените до момента решения срещу българската страна показва, че най-съществен е броят на констатираните нарушения на правото на съдебен процес с разумен срок. Общо има 130 осъдителни решения по граждански и наказателни дела, а сключените с правителството споразумения при безспорни нарушения са 84.
Основните изменения и допълнения в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди са следните:
Предлага се разширяване на приложното поле на закона, така че той да обхване случаите на забавено правосъдие. С предлаганата промяна се създава средство за компенсация на вреди за гражданските и юридическите лица, чието право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по приключени производства е нарушено. Искът може да бъде предявен само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а” от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение.
Същевременно в случаите на отделни нарушения в рамките на съответното производство предявяването на иск за отделно нарушение не преклодира правото да се търси обезщетение за нарушение на правото на съдебен процес в разумен срок в случаите, когато е забавено производството в цялост. С цел да се улесни достъпа до правосъдие на гражданите е предвидено тези искове да бъдат предявявани пред съда в района, в който е настоящият адрес или седалището на ищеца. По този начин се преодолява забавянето на делата и разрешаването им извън разумния срок.
На второ място се предлагат изменения и допълнения, с които се дава възможност за предявяване на иск за обезщетение на вреди при нарушаване на правата, гарантирани от разпоредбите на чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Съдилищата ще преценяват дали при постановяването на законосъобразно лишаване от свобода компетентните органи не са нарушили разпоредбите на чл. 5 от Конвенцията. Подобно компенсаторно съдебно средство е приложено като мярка при изпълнението на голям брой осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека, констатиращи нарушения по чл. 5 от Конвенцията.
Предлагат се Преходни разпоредби, които уреждат отделните хипотези на заварени производства, съгласно изискванията на пилотните решения, постановени от Европейския съд по правата на човека.
На 24 септември 2012 г. предстои заседание на Комитета на министрите към Съвета на Европа, на което ще бъдат разгледани мерките, взети от българската държава по изпълнението на пилотните решения на Европейския съд по правата на човека. Подготвя се меморандум, в който се очаква да бъде дадена оценка на компенсаторен механизъм по Закона за съдебната власт и по настоящия проект на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Благодаря ви за вниманието.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря и директно задавам следния въпрос. Тези поправки ще подобрят ли класацията на България в положителна посока, че няма да сме на едно от първите места по осъдителни присъди в Страсбург, според Вас?
Милена Коцева:
Да. Това ще бъде един от ефектите на предлагания законопроект. Целта е, от една страна, да разтоварим самия съд и от друга страна, да се постигне по-малък брой жалби срещу България, като ги върнем на национално ниво.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания.
Според мен, тези поправки са малко позакъснели, но по-добре късно, отколкото никога, както се казва. В момента, в който България не е на едно от първите места като негативна класация с осъдителни присъди в Страсбург и в България се решават проблемите, според мен, ще допринесе за положителния имидж на страната. Аз лично ще подкрепя законопроекта като поправки.
Някой друг иска ли думата? Г-н Радославов.
Александър Радославов:
Г-н Председател,
Колеги, аз мисля, а и от този внесен документ е ясно, че българската държава е длъжник на гражданите си в този аспект, който се разглежда. Мисля също, че тази реакция е сравнително бърза от страна на държавното управление относно забележките, които ги има от страна на Съвета на Европа. Аз се надявам, че ще има полза от този закон.
Очевидно в детайли няма да взимам отношение. Вероятно това най-добре ще го преценят колегите юристи, но си мисля, че като акт този законопроект е нужен. Той очевидно ще улесни правораздаването и защитата на правата на гражданите. Поне такъв е замисълът на вносителите, както чухме и от експозето на колежката.
Ако има някакви проблеми по текстовете, аз мисля, че между първо и второ четене би могло с нашите колеги, които са по-компетентни, да внесем някои предложения за изменения и допълнения.
Аз също мисля, че по принцип би могло да подкрепим законопроекта.
Предс.Йордан Бакалов:
Ако няма други изказвания и въпроси, да преминем към гласуване.
Който подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 202-01-49 от 23.07.2012 г., внесен от Министерския съвет, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Нула „против”. Нула „въздържали се”.
Не знам дали сте обърнали внимание на Преходни и заключителни разпоредби, че се дава възможност на тези, които са загубили дела, отново да се преразгледат.
Благодаря на вносителите.
По втора точка - Законопроект за отмяна на Закона за защита от дискриминация, № 254-01-88 от 21.08.2012 г., внесен от Борислав Стоянов и Петър Хлебаров.
Има думата г-н Борислав Стоянов да представи законопроекта.
Борислав Стоянов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, конкретният повод за нашето предложение, но, разбира се, далеч не единствен, е последният скандал, който се разигра в скоро време в Комисията за защита от дискриминация, който доби широк обществен отзвук, а именно опитът за посегателство върху творчеството на Ботев и Вазов. Преди това около въпросната Комисия за защита от дискриминация е имало доста неизяснени въпроси, като например харченето на средствата, които се отделят и т.н.
Основното, което ние предлагаме и основният ни мотив да направим това предложение е, че дискриминацията е ясно забранена в редица текстове на Конституцията и други закони и според нас това прави съществуването на специален закон излишно.
Функциониралата повече от 8 години Комисията за защита от дискриминация, която както е известно на всички или поне на хората в тази зала, се назначава по политически принцип и многократно беше използвана от предишното управление за репресии срещу политически противници на властта, доказа систематично с дейността си, че не само не действа за предотвратяване на дискриминацията, но всъщност активно работи за създаването на такава.
Също така всички тук сме свидетели, че от 2009 г. насам, сиреч от функционирането на 41-то Народно събрание, самото Народно събрание даде категорична оценка за дейността на тази комисия, като припомням, че всички годишни доклади за дейността й бяха отхвърлени с гласуване в пленарна зала. Тези факти, според нас, показват паразитната и вредна същност на Комисията за защита от дискриминация. Поради тази причина внасяме нашето предложение, с което смятаме, че Комисията за защита от дискриминация трябва да бъде закрита, а създалият я закон да бъде отменен. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Има думата г-н Хюсеинов.
Баки Хюсеинов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Във връзка с внесения в Народното събрание на Република България проект на закон за отмяна на Закона за защита от дискриминация на първо място смятам, че трябва да бъдат цитирани част от мотивите към проекта на Закона за защита от дискриминация.
„Създаването на антидискриминационното законодателство, включващо и специализиран орган за неговото прилагане е предвидено в препоръките на Комисията срещу расизма и нетолерантността на Съвета на Европа и на върховния комисар на ООН по правата на човека към страните-членки на Организацията на обединените нации.
Подобно изискване се съдържа и в Директиви 2043 и 2078 на Съвета на Европейския съюз.
Приемането на антидискриминационния закон е съществено условие за затварянето на Глава тринадесета „Социална политика и заетост” за преговорите на България за членство в Европейския съюз. То е предвидено и в Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество, чието изпълнение е основен елемент от съобразяването с политическите критерии за бъдещо членство на Република България в Европейския съюз.
Текстът на законопроекта е съобразен с международните актове в областта на правата на човека, по които Република България е страна и по-специално с Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Конвенция № 111 на Международната организация на труда относно дискриминацията в областта на труда и професиите, Конвенцията за борба срещу дискриминацията в областта на образованието, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически и социални и културни права на ООН, Европейската конвенция за правата на човека и Европейската социална харта.
Законопроектът е съобразен и с основните принципи, залегнали в Главните директиви на Европейския съюз, отнасящи се до равно третиране и равни възможности.
Настоящият законопроект представлява правна рамка, която включва ключовите елементи на българското антидискриминационно законодателство, валидни за всички области на обществения живот, определя органите, процедурите и средствата за защита при дискриминация, включително и структурата и функциите на специализирания орган за защита от дискриминация и предвижда редица мерки за предотвратяване, преустановяване или наказване на нарушенията на този закон. Той следва да бъде допълнен с детайлни антидискриминационни разпоредби в специално законодателство. В сегашното българско законодателство такива антидискриминационни разпоредби съществуват в Кодекса на труда, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите и т.н.”
Благодаря ви.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. В тази комисия хората общо взето знаят за какво е законът. Въпросът е, че в момента двама колеги предлагат отмяна на закона. Иначе за нас е ясно решението на Европейския съюз и създаването на комисията.
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Г-жа Светлана Ангелова.
Светлана Ангелова:
Ние от парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепим този законопроект, защото смятаме, че така изложените мотиви за внасяне на това предложение са неоснователни. Цитират се неща, които имат политически подтекст. Става въпрос за изследване, което е правено през 2011 г. и не е изготвено от Комисията за защита от дискриминация, а от 17 независими експерти.
Второ, от началото на м. юли има ново ръководство на Комисията за защита от дискриминация, което ръководство ние сме гласували в зала като народни представители.
Комисията за защита от дискриминация е създадена, както каза и нейния заместник-председател, и функционира в съответствие с европейски директиви, европейски изисквания. Във всяка една европейска държава има подобен антидискриминационен орган. Нейните основни функции са да предоставя независима помощ на жертвите на дискриминация и вече три години ние сме свидетели колко жалби и колко молби са постъпили в самата комисия, по колко са образувани преписки. Това го чуваме при всеки отчет. За тези близо 8 години от нейното създаване показват, че тя е един активно работещ орган в областта на защита правата на човека и се е утвърдила като институция със значително влияние върху процесите на недискриминация във всички сфери. Затова считаме, че има нужда от такъв орган. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Кърджалиев. След това г-н Радославов.
Тунчер Кърджалиев:
Това ще е най-краткото ми изказване в тази комисия.
Забелязвам в последните години една отчетлива тенденция, че проявата на ескалираща, крайна ксенофобия неумолимо води до прогресиращо социално отчуждение и неадекватни предложения и решения от различни хора. Не искам дори да участвам в този дебат поради няколко съвсем прозаични причини:
Първо, с известно неудобство коментирам тази тема за закриването на комисията и за отменянето на закона.
Второ, при всички случаи е нещо недостойно за мен да коментирам това предложение, защото аз съм твърдо убеден от нуждата, особено в нашето съвремие, от този закон.
Трето, има една турска поговорка и не го казвам, за да дразня г-н Стоянов, която звучи по следния начин: „Не спори с хора, предлагащи неадекватни решения, защото околните могат да не направят разликата – околните могат да не разберат разликата.” За мен този законопроект е абсолютно неадекватен в контекста на нашето съвремие – в 21 век. Нещо повече, аз проучвайки този закон в началото на мандата, установих, че всички членки на Европейския съюз под една или друга форма го имат този закон, включително и Хърватия, на която предстои да влезе като член.
Това предложение за мен е анахронизъм, за мен е опит за мракобесничене. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Радославов, заповядайте.
Александър Радославов:
Г-н Председател,
Колеги,
Уважаеми Заместник-председател на Комисията за защита от дискриминация,
Тези, които сме поживели малко повече години, си спомняме преди промените реалната ситуация, която беше в държавата. Мисля, че наред с всички неудачи през този преход, които се носят от гърба на българския народ, защото има доста такива, за съжаление включително и в днешното управление, визирам най-вече социалната сфера, една от големите ни придобивки са демократичните институции и закони, които ние приехме като условие да бъдем приети в Европейския съюз. Това го отбелязаха колегите. Това беше едно от условията България да стане член на Европейския съюз, т.е. да възприемем институциите и законовата уредба на тези държави от стара Европа, които за мен са олицетворение на най-хуманното, което в крайна сметка изкристализира в човешката история след Втората световна война. Говоря за уредбата на обществото.
Мисля, че колегите вносители тук смесват нещата. Вярно е и аз лично смятам, че заключенията на експертите за ревизиране на учебните програми, които станаха достояние на българската общественост, що се касае за такива колоси на българската нация като Вазов и Ботев. Но не мисля, че това трябва да се свързва със съществуването на Комисията за защита от дискриминация и с този закон. Тоест правилно да реагираме и като парламент и като граждани и като народни представители и индивидуално като представители на политически партии и коалиции, мисля, че го направихме в една или друга форма. Но да се постави под съмнение необходимостта от Закона за защита от дискриминация мисля, че това действително е една много крайна позиция, която няма как да бъде подкрепена.
Искам да припомня, че в началото на мандата на сегашното Народно събрание колегите от ГЕРБ имаха резерви по броя на състава на Комисията за защита от дискриминация, че се състои от много членове. Имаше една първоначална нагласа за съкращаване на някои от комисиите, защото и се създадоха много и най-различни агенции и комисии с държавна издръжка, но мисля, че в процеса на съвместната ни работа и те се убедиха и както виждате си коригираха първоначалните разбирания и специално за Комисията за защита от дискриминация.
Колегите-вносители на законопроекта се мотивират, че някои от докладите на комисията не са били приети. Но те не бяха приети, за да се промени състава на комисията. Това е един от резонните начини на действие, за да може по легален начин да се смени съставът, като не се приеме работата на предишния състав. Но както има една българска приказка „ Заради Илия да намразим и Свети Илия”.
Категорично съжалявам, че колегите са внесли такова предложение, но ние от Коалиция за България никога не можем да подкрепим такова предложение, защото ние сме били в основата на създаването на днешната Комисия за защита от дискриминация и на закона, който действа. Съжалявам. Мисля, че е най-добре те да оттеглят проекта за закон.
Колеги, посъветвайте се и го оттеглете. Защото това нито действа за имиджа на „Атака”, нито пък е от полза на днешна България в очите на нашите партньори от Европейския съюз и целия демократичен свят. А като независими депутати е още по-лесно да премислят. Аз разбирам тяхната реакция, която ги е водила за това предложение. Мен също ме заболя много от опитите за промени, за които те говорят, но мисля, че като народни представители вече четвърта година, трябва да намерите парламентарния изход и този е най-разумният – да оттеглите законопроекта, не е срамен. Ние също сме изтегляли законопроекти, след като сме преценявали по-трезво целесъобразността. Така че аз предлагам на колегите да изтеглят законопроекта си.
Категорично аз не мога да подкрепя този законопроект.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. И аз да кажа няколко думи.
При приемането на докладите, не знам дали си спомняте, но колегите от ГЕРБ искаха намаляване на състава на Комисията за защита от дискриминация, само че те не бяха дооценили, че там има съотношение на българи към етнос, има съотношение мъже-жени и т.н., което беше доста трудно. Но имаше писмо от Европейската комисия, с което категорично заявиха, че съставът не трябва да се намалява, защото няма как да се изпълнят тези съотношения.
Освен това, има и един друг проблем, че доста колеги не осъзнават, че това е един вид съд. Наистина не е в този вид, в който се разбира като съд, но това е образно казано един граждански съд, в който се срещат двете страни – тези, които са дискриминирани и тези, които са дискриминиращи. Там има случаи, в които се стига до извинение и в резултат на това всичко станало до момента отпада. Тоест на Комисията за защита от дискриминация работата й въобще не е лесна с оглед и на това, с което аз като председател се занимавам и понякога даже е доста уморително да съумееш да сдобриш две враждуващи страни.
Аз елиминирам това, че това е европейска мярка, че това беше изискването към нас, за да станем членове на Европейския съюз и всичко останало. Просто тя е необходима.
И накрая, ако мога да се пошегувам. Ако се приеме един такъв законопроект, нашата комисия сега получава от 1300 до 1500 жалби на година, то тогава тя ще има 2600 жалби на година. И в това съм сигурен, защото преди да я имаше тази комисия много добре знам колко жалби имаше тогава и колко след приемането на Закона за Омбудсмана и Комисията за защита от дискриминация.
И накрая като политик, независимо, че от моята политическа сила няма представители в тази комисия, защото тук се каза, че тя е на политически принцип, но няма и по какъв друг начин да се назначат, но от моята политическа сила там няма представител. Но това, че няма представител от Синята коалиция не означава, че трябва да кажа, че отменяме закона и закриваме Комисията за защита от дискриминация и не ни интересува.
Комисията за защита от дискриминация и Закона за защита от дискриминация са необходими и пожелавам на новата комисия да работи много по-активно и нашите жалби от 1300 да паднат поне под 1000.
Конфузията, която се получи, вината е косвена и може би по вина на самото нагаждане на новото ръководство със старото ръководство. Това, според мен, не е някакъв проблем.
Г-н Стоянов, накрая Вие искате ли нещо да допълните? (Не.)
Добре. Според мен, това, което и колегата каза, ако решите, най-разумно е да се оттегли законопроектът. Но аз ще го подложа на гласуване.
Който подкрепя Законопроекта за отмяна на Закона за защита от дискриминация, № 254-01-88 от 21.08.2012 г., внесен от Борислав Стоянов и Петър Хлебаров, моля да гласува. Един „за”. Против? Единадесет „против”. Нула „въздържали се”. Не се приема.
Благодаря за участието на г-н Хюсеинов.
По трета точка - График за приемната за граждани от м.септември до м. декември 2012 г.
Колеги, огледайте предложения ви график. Ако имате някакви забележки, предложения за промени, имате думата. Не виждам предложения за промени. Гласуваме.
Който приема предложения График на приемната за граждани от м.септември до м. декември 2012 г. на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, моля да гласува. Дванадесет „за”. Нула „против” и нула „въздържали се”. Благодаря ви.
По четвърта точка - Разни.
Колеги, другата седмица ще имаме заседание отново с три точки в дневния ред.
Други въпроси в т. Разни имате ли? Няма.
Закривам заседанието.
Председател:
Йордан Бакалов
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите
П Р О Т О К О Л
№ 12
Днес, 20.09.2012 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Милена Коцева, директор на дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека”, Елена Владимирова и Атанас Славов, държавни експерти в дирекция „Съвет по законодателство”; от Комисията за защита от дискриминация – Баки Хюсеинов, заместник-председател.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Предлагаме ви следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 202-01-49 от 23.07.2012 г., внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за отмяна на Закона за защита от дискриминация, № 254-01-88 от 21.08.2012 г., внесен от Борислав Стоянов и Петър Хлебаров.
3. График на приемната за граждани от м.септември до м. декември 2012 г.
4. Разни.
По първа точка - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 202-01-49 от 23.07.2012 г., внесен от Министерския съвет.
Давам думата на г-жа Коцева да представи мотивите за законопроекта.
Милена Коцева:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Министерският съвет е вносител на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, одобрен с Решение № 627 от 20 юли 2012 г. Проектът е изработен от работна група към Министерството на правосъдието с участието на експерти от правителствени агенции, магистрати, представители на Софийска градска прокуратура, Административен съд-София-град, Софийски градски съд и Министерството на финансите. Проведено е обсъждане и с неправителствени организации и са отразени целесъобразните предложения от практиката на Европейския съд по правата на човека и препоръки на Комитета на министрите към Съвета на Европа.
Настоящият проект на ЗИД на Закон за отговорността на държавата и общините за вреди е поредна стъпка от пакета от мерки, които Министерството на правосъдието предприе по изпълнението на пилотна процедура срещу Република България. От 10 август 2011 г. в сила за Република България са две пилотни решения на Европейския съд по правата на човека по делата „Фингър срещу България” и обединените „Димитров и Хамънов срещу България”, с които се констатират нарушения на чл. 6, § 1 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи, гарантиращ право на справедлив съдебен процес в разумен срок.
Анализът на постановените до момента решения срещу българската страна показва, че най-съществен е броят на констатираните нарушения на правото на съдебен процес с разумен срок. Общо има 130 осъдителни решения по граждански и наказателни дела, а сключените с правителството споразумения при безспорни нарушения са 84.
Основните изменения и допълнения в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди са следните:
Предлага се разширяване на приложното поле на закона, така че той да обхване случаите на забавено правосъдие. С предлаганата промяна се създава средство за компенсация на вреди за гражданските и юридическите лица, чието право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по приключени производства е нарушено. Искът може да бъде предявен само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а” от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение.
Същевременно в случаите на отделни нарушения в рамките на съответното производство предявяването на иск за отделно нарушение не преклодира правото да се търси обезщетение за нарушение на правото на съдебен процес в разумен срок в случаите, когато е забавено производството в цялост. С цел да се улесни достъпа до правосъдие на гражданите е предвидено тези искове да бъдат предявявани пред съда в района, в който е настоящият адрес или седалището на ищеца. По този начин се преодолява забавянето на делата и разрешаването им извън разумния срок.
На второ място се предлагат изменения и допълнения, с които се дава възможност за предявяване на иск за обезщетение на вреди при нарушаване на правата, гарантирани от разпоредбите на чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Съдилищата ще преценяват дали при постановяването на законосъобразно лишаване от свобода компетентните органи не са нарушили разпоредбите на чл. 5 от Конвенцията. Подобно компенсаторно съдебно средство е приложено като мярка при изпълнението на голям брой осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека, констатиращи нарушения по чл. 5 от Конвенцията.
Предлагат се Преходни разпоредби, които уреждат отделните хипотези на заварени производства, съгласно изискванията на пилотните решения, постановени от Европейския съд по правата на човека.
На 24 септември 2012 г. предстои заседание на Комитета на министрите към Съвета на Европа, на което ще бъдат разгледани мерките, взети от българската държава по изпълнението на пилотните решения на Европейския съд по правата на човека. Подготвя се меморандум, в който се очаква да бъде дадена оценка на компенсаторен механизъм по Закона за съдебната власт и по настоящия проект на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Благодаря ви за вниманието.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря и директно задавам следния въпрос. Тези поправки ще подобрят ли класацията на България в положителна посока, че няма да сме на едно от първите места по осъдителни присъди в Страсбург, според Вас?
Милена Коцева:
Да. Това ще бъде един от ефектите на предлагания законопроект. Целта е, от една страна, да разтоварим самия съд и от друга страна, да се постигне по-малък брой жалби срещу България, като ги върнем на национално ниво.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания.
Според мен, тези поправки са малко позакъснели, но по-добре късно, отколкото никога, както се казва. В момента, в който България не е на едно от първите места като негативна класация с осъдителни присъди в Страсбург и в България се решават проблемите, според мен, ще допринесе за положителния имидж на страната. Аз лично ще подкрепя законопроекта като поправки.
Някой друг иска ли думата? Г-н Радославов.
Александър Радославов:
Г-н Председател,
Колеги, аз мисля, а и от този внесен документ е ясно, че българската държава е длъжник на гражданите си в този аспект, който се разглежда. Мисля също, че тази реакция е сравнително бърза от страна на държавното управление относно забележките, които ги има от страна на Съвета на Европа. Аз се надявам, че ще има полза от този закон.
Очевидно в детайли няма да взимам отношение. Вероятно това най-добре ще го преценят колегите юристи, но си мисля, че като акт този законопроект е нужен. Той очевидно ще улесни правораздаването и защитата на правата на гражданите. Поне такъв е замисълът на вносителите, както чухме и от експозето на колежката.
Ако има някакви проблеми по текстовете, аз мисля, че между първо и второ четене би могло с нашите колеги, които са по-компетентни, да внесем някои предложения за изменения и допълнения.
Аз също мисля, че по принцип би могло да подкрепим законопроекта.
Предс.Йордан Бакалов:
Ако няма други изказвания и въпроси, да преминем към гласуване.
Който подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 202-01-49 от 23.07.2012 г., внесен от Министерския съвет, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Нула „против”. Нула „въздържали се”.
Не знам дали сте обърнали внимание на Преходни и заключителни разпоредби, че се дава възможност на тези, които са загубили дела, отново да се преразгледат.
Благодаря на вносителите.
По втора точка - Законопроект за отмяна на Закона за защита от дискриминация, № 254-01-88 от 21.08.2012 г., внесен от Борислав Стоянов и Петър Хлебаров.
Има думата г-н Борислав Стоянов да представи законопроекта.
Борислав Стоянов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, конкретният повод за нашето предложение, но, разбира се, далеч не единствен, е последният скандал, който се разигра в скоро време в Комисията за защита от дискриминация, който доби широк обществен отзвук, а именно опитът за посегателство върху творчеството на Ботев и Вазов. Преди това около въпросната Комисия за защита от дискриминация е имало доста неизяснени въпроси, като например харченето на средствата, които се отделят и т.н.
Основното, което ние предлагаме и основният ни мотив да направим това предложение е, че дискриминацията е ясно забранена в редица текстове на Конституцията и други закони и според нас това прави съществуването на специален закон излишно.
Функциониралата повече от 8 години Комисията за защита от дискриминация, която както е известно на всички или поне на хората в тази зала, се назначава по политически принцип и многократно беше използвана от предишното управление за репресии срещу политически противници на властта, доказа систематично с дейността си, че не само не действа за предотвратяване на дискриминацията, но всъщност активно работи за създаването на такава.
Също така всички тук сме свидетели, че от 2009 г. насам, сиреч от функционирането на 41-то Народно събрание, самото Народно събрание даде категорична оценка за дейността на тази комисия, като припомням, че всички годишни доклади за дейността й бяха отхвърлени с гласуване в пленарна зала. Тези факти, според нас, показват паразитната и вредна същност на Комисията за защита от дискриминация. Поради тази причина внасяме нашето предложение, с което смятаме, че Комисията за защита от дискриминация трябва да бъде закрита, а създалият я закон да бъде отменен. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Има думата г-н Хюсеинов.
Баки Хюсеинов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Във връзка с внесения в Народното събрание на Република България проект на закон за отмяна на Закона за защита от дискриминация на първо място смятам, че трябва да бъдат цитирани част от мотивите към проекта на Закона за защита от дискриминация.
„Създаването на антидискриминационното законодателство, включващо и специализиран орган за неговото прилагане е предвидено в препоръките на Комисията срещу расизма и нетолерантността на Съвета на Европа и на върховния комисар на ООН по правата на човека към страните-членки на Организацията на обединените нации.
Подобно изискване се съдържа и в Директиви 2043 и 2078 на Съвета на Европейския съюз.
Приемането на антидискриминационния закон е съществено условие за затварянето на Глава тринадесета „Социална политика и заетост” за преговорите на България за членство в Европейския съюз. То е предвидено и в Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество, чието изпълнение е основен елемент от съобразяването с политическите критерии за бъдещо членство на Република България в Европейския съюз.
Текстът на законопроекта е съобразен с международните актове в областта на правата на човека, по които Република България е страна и по-специално с Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Конвенция № 111 на Международната организация на труда относно дискриминацията в областта на труда и професиите, Конвенцията за борба срещу дискриминацията в областта на образованието, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически и социални и културни права на ООН, Европейската конвенция за правата на човека и Европейската социална харта.
Законопроектът е съобразен и с основните принципи, залегнали в Главните директиви на Европейския съюз, отнасящи се до равно третиране и равни възможности.
Настоящият законопроект представлява правна рамка, която включва ключовите елементи на българското антидискриминационно законодателство, валидни за всички области на обществения живот, определя органите, процедурите и средствата за защита при дискриминация, включително и структурата и функциите на специализирания орган за защита от дискриминация и предвижда редица мерки за предотвратяване, преустановяване или наказване на нарушенията на този закон. Той следва да бъде допълнен с детайлни антидискриминационни разпоредби в специално законодателство. В сегашното българско законодателство такива антидискриминационни разпоредби съществуват в Кодекса на труда, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите и т.н.”
Благодаря ви.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. В тази комисия хората общо взето знаят за какво е законът. Въпросът е, че в момента двама колеги предлагат отмяна на закона. Иначе за нас е ясно решението на Европейския съюз и създаването на комисията.
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Г-жа Светлана Ангелова.
Светлана Ангелова:
Ние от парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепим този законопроект, защото смятаме, че така изложените мотиви за внасяне на това предложение са неоснователни. Цитират се неща, които имат политически подтекст. Става въпрос за изследване, което е правено през 2011 г. и не е изготвено от Комисията за защита от дискриминация, а от 17 независими експерти.
Второ, от началото на м. юли има ново ръководство на Комисията за защита от дискриминация, което ръководство ние сме гласували в зала като народни представители.
Комисията за защита от дискриминация е създадена, както каза и нейния заместник-председател, и функционира в съответствие с европейски директиви, европейски изисквания. Във всяка една европейска държава има подобен антидискриминационен орган. Нейните основни функции са да предоставя независима помощ на жертвите на дискриминация и вече три години ние сме свидетели колко жалби и колко молби са постъпили в самата комисия, по колко са образувани преписки. Това го чуваме при всеки отчет. За тези близо 8 години от нейното създаване показват, че тя е един активно работещ орган в областта на защита правата на човека и се е утвърдила като институция със значително влияние върху процесите на недискриминация във всички сфери. Затова считаме, че има нужда от такъв орган. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Кърджалиев. След това г-н Радославов.
Тунчер Кърджалиев:
Това ще е най-краткото ми изказване в тази комисия.
Забелязвам в последните години една отчетлива тенденция, че проявата на ескалираща, крайна ксенофобия неумолимо води до прогресиращо социално отчуждение и неадекватни предложения и решения от различни хора. Не искам дори да участвам в този дебат поради няколко съвсем прозаични причини:
Първо, с известно неудобство коментирам тази тема за закриването на комисията и за отменянето на закона.
Второ, при всички случаи е нещо недостойно за мен да коментирам това предложение, защото аз съм твърдо убеден от нуждата, особено в нашето съвремие, от този закон.
Трето, има една турска поговорка и не го казвам, за да дразня г-н Стоянов, която звучи по следния начин: „Не спори с хора, предлагащи неадекватни решения, защото околните могат да не направят разликата – околните могат да не разберат разликата.” За мен този законопроект е абсолютно неадекватен в контекста на нашето съвремие – в 21 век. Нещо повече, аз проучвайки този закон в началото на мандата, установих, че всички членки на Европейския съюз под една или друга форма го имат този закон, включително и Хърватия, на която предстои да влезе като член.
Това предложение за мен е анахронизъм, за мен е опит за мракобесничене. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Радославов, заповядайте.
Александър Радославов:
Г-н Председател,
Колеги,
Уважаеми Заместник-председател на Комисията за защита от дискриминация,
Тези, които сме поживели малко повече години, си спомняме преди промените реалната ситуация, която беше в държавата. Мисля, че наред с всички неудачи през този преход, които се носят от гърба на българския народ, защото има доста такива, за съжаление включително и в днешното управление, визирам най-вече социалната сфера, една от големите ни придобивки са демократичните институции и закони, които ние приехме като условие да бъдем приети в Европейския съюз. Това го отбелязаха колегите. Това беше едно от условията България да стане член на Европейския съюз, т.е. да възприемем институциите и законовата уредба на тези държави от стара Европа, които за мен са олицетворение на най-хуманното, което в крайна сметка изкристализира в човешката история след Втората световна война. Говоря за уредбата на обществото.
Мисля, че колегите вносители тук смесват нещата. Вярно е и аз лично смятам, че заключенията на експертите за ревизиране на учебните програми, които станаха достояние на българската общественост, що се касае за такива колоси на българската нация като Вазов и Ботев. Но не мисля, че това трябва да се свързва със съществуването на Комисията за защита от дискриминация и с този закон. Тоест правилно да реагираме и като парламент и като граждани и като народни представители и индивидуално като представители на политически партии и коалиции, мисля, че го направихме в една или друга форма. Но да се постави под съмнение необходимостта от Закона за защита от дискриминация мисля, че това действително е една много крайна позиция, която няма как да бъде подкрепена.
Искам да припомня, че в началото на мандата на сегашното Народно събрание колегите от ГЕРБ имаха резерви по броя на състава на Комисията за защита от дискриминация, че се състои от много членове. Имаше една първоначална нагласа за съкращаване на някои от комисиите, защото и се създадоха много и най-различни агенции и комисии с държавна издръжка, но мисля, че в процеса на съвместната ни работа и те се убедиха и както виждате си коригираха първоначалните разбирания и специално за Комисията за защита от дискриминация.
Колегите-вносители на законопроекта се мотивират, че някои от докладите на комисията не са били приети. Но те не бяха приети, за да се промени състава на комисията. Това е един от резонните начини на действие, за да може по легален начин да се смени съставът, като не се приеме работата на предишния състав. Но както има една българска приказка „ Заради Илия да намразим и Свети Илия”.
Категорично съжалявам, че колегите са внесли такова предложение, но ние от Коалиция за България никога не можем да подкрепим такова предложение, защото ние сме били в основата на създаването на днешната Комисия за защита от дискриминация и на закона, който действа. Съжалявам. Мисля, че е най-добре те да оттеглят проекта за закон.
Колеги, посъветвайте се и го оттеглете. Защото това нито действа за имиджа на „Атака”, нито пък е от полза на днешна България в очите на нашите партньори от Европейския съюз и целия демократичен свят. А като независими депутати е още по-лесно да премислят. Аз разбирам тяхната реакция, която ги е водила за това предложение. Мен също ме заболя много от опитите за промени, за които те говорят, но мисля, че като народни представители вече четвърта година, трябва да намерите парламентарния изход и този е най-разумният – да оттеглите законопроекта, не е срамен. Ние също сме изтегляли законопроекти, след като сме преценявали по-трезво целесъобразността. Така че аз предлагам на колегите да изтеглят законопроекта си.
Категорично аз не мога да подкрепя този законопроект.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. И аз да кажа няколко думи.
При приемането на докладите, не знам дали си спомняте, но колегите от ГЕРБ искаха намаляване на състава на Комисията за защита от дискриминация, само че те не бяха дооценили, че там има съотношение на българи към етнос, има съотношение мъже-жени и т.н., което беше доста трудно. Но имаше писмо от Европейската комисия, с което категорично заявиха, че съставът не трябва да се намалява, защото няма как да се изпълнят тези съотношения.
Освен това, има и един друг проблем, че доста колеги не осъзнават, че това е един вид съд. Наистина не е в този вид, в който се разбира като съд, но това е образно казано един граждански съд, в който се срещат двете страни – тези, които са дискриминирани и тези, които са дискриминиращи. Там има случаи, в които се стига до извинение и в резултат на това всичко станало до момента отпада. Тоест на Комисията за защита от дискриминация работата й въобще не е лесна с оглед и на това, с което аз като председател се занимавам и понякога даже е доста уморително да съумееш да сдобриш две враждуващи страни.
Аз елиминирам това, че това е европейска мярка, че това беше изискването към нас, за да станем членове на Европейския съюз и всичко останало. Просто тя е необходима.
И накрая, ако мога да се пошегувам. Ако се приеме един такъв законопроект, нашата комисия сега получава от 1300 до 1500 жалби на година, то тогава тя ще има 2600 жалби на година. И в това съм сигурен, защото преди да я имаше тази комисия много добре знам колко жалби имаше тогава и колко след приемането на Закона за Омбудсмана и Комисията за защита от дискриминация.
И накрая като политик, независимо, че от моята политическа сила няма представители в тази комисия, защото тук се каза, че тя е на политически принцип, но няма и по какъв друг начин да се назначат, но от моята политическа сила там няма представител. Но това, че няма представител от Синята коалиция не означава, че трябва да кажа, че отменяме закона и закриваме Комисията за защита от дискриминация и не ни интересува.
Комисията за защита от дискриминация и Закона за защита от дискриминация са необходими и пожелавам на новата комисия да работи много по-активно и нашите жалби от 1300 да паднат поне под 1000.
Конфузията, която се получи, вината е косвена и може би по вина на самото нагаждане на новото ръководство със старото ръководство. Това, според мен, не е някакъв проблем.
Г-н Стоянов, накрая Вие искате ли нещо да допълните? (Не.)
Добре. Според мен, това, което и колегата каза, ако решите, най-разумно е да се оттегли законопроектът. Но аз ще го подложа на гласуване.
Който подкрепя Законопроекта за отмяна на Закона за защита от дискриминация, № 254-01-88 от 21.08.2012 г., внесен от Борислав Стоянов и Петър Хлебаров, моля да гласува. Един „за”. Против? Единадесет „против”. Нула „въздържали се”. Не се приема.
Благодаря за участието на г-н Хюсеинов.
По трета точка - График за приемната за граждани от м.септември до м. декември 2012 г.
Колеги, огледайте предложения ви график. Ако имате някакви забележки, предложения за промени, имате думата. Не виждам предложения за промени. Гласуваме.
Който приема предложения График на приемната за граждани от м.септември до м. декември 2012 г. на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, моля да гласува. Дванадесет „за”. Нула „против” и нула „въздържали се”. Благодаря ви.
По четвърта точка - Разни.
Колеги, другата седмица ще имаме заседание отново с три точки в дневния ред.
Други въпроси в т. Разни имате ли? Няма.
Закривам заседанието.
Председател:
Йордан Бакалов
