Протокол

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите





П Р О Т О К О Л
№ 14



Днес, 18.10.2012 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъства и народният представител Четин Казак, вносител на законопроекта.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на Допълнителния протокол към нея от 20.03.1952 г., № 254-01-41, внесен от Лютфи Ахмед Местан, Четин Хюсеин Казак, Юнал Саид Лютфи и Тунчер Мехмедов Кърджалиев на 15.03.2012 г.
2. Разни.
По първа точка – Обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на Допълнителния протокол към нея от 20.03.1952 г., № 254-01-41, внесен от Лютфи Ахмед Местан, Четин Хюсеин Казак, Юнал Саид Лютфи и Тунчер Мехмедов Кърджалиев на 15.03.2012 г.

Законопроектът ще ни представи г-н Казак. Имате думата, г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители, членове на Комисията по правата на човека,
Имам удоволствието да ви представя внесения от нас законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Този законопроект, както виждате, доста отдаван е внесен в Народното събрание. Беше внесен следствие на сериозни критики от страна на неправителствения сектор и конкретни предложения от страна на някои неправителствени организации, които следят развитието на проблема със защита правата на човека и въобще с установяването на демократични практики в Република България.
Законопроектът е продиктуван именно от факта, че в България хронично съществува проблема с мониторинга върху изпълнението на осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Липсва цялостен анализ, цялостна обективна картина затова по кои текстове има системни слабости, системни проблеми по отношение на гарантиране на защитата на кои права, дефинирани в Европейската конвенция за правата на човека България търпи най-сериозни критики; какви са мерките, които се предприемат от страна на българското правителство следствие на тези осъдителни решения. Нашата идея беше именно да предложим, за да се отговори на всички тези критики и очаквания от страна на обществото и на неправителствените организации, да се въведе като задължение, разписано в закон ежегодно Министерският съвет да внася в Народното събрание годишен доклад, който да отчита, както решенията на съда в Страсбург спрямо България, така и мерките, които са предприети следствие на тези решения.
Междувременно се проведе един сериозен дебат наскоро в пленарна зала, следствие на питане на народния представител Джема Грозданова и група народни представители. В крайна сметка след няколко месеца, през които нашият законопроект беше оставен настрана, се гласува решение на Народното събрание с почти идентичен текст. Тоест реално, формално погледнато, нашата идея вече е реализирана. Само че на мен ми се струва, че не е по най-добрия начин и затова ние поддържаме нашия законопроект.
Първо, аз изразих и в Комисията по правни въпроси миналата седмица, не беше проява на колегиалност и на добросъвестно отношение към труда на колеги народни представители техният законопроект да бъде оставен във фризера с месеци да престои, за да може след това друга група народни представители да инициират същата инициатива, същата идея да я прокарат чрез решение на Народното събрание. Но както и да е! Основното е, че за нас решение на Народното събрание има конюнктурен характер. А проблемът, който ние поставяме в нашия законопроект, е достатъчно сериозен и с достатъчна степен на дългосрочна необходимост и важност, за да заслужава да бъде дефинитивно записан като законов текст, като задължение записано в закон. Въпреки, че по Конституция и законът и решението имат задължителен характер, повтарям, решението е по-конюнктурно, докато законът обуславя една трайност във времето и дефинитивност като запис и като вменено задължение, неподвластно на смяната на мнозинства в парламента.
Затова ние държим да се гласува и да се приеме нашият законопроект и да се отмени това решение, тъй като съвпадат общо взето текстовете в двата проекта. За нас е по-добре това задължение на Министерския съвет да бъде записано в закон. А най-подходящият закон е именно Закона за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Това е накратко. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Има думата г-н Кърджалиев.
Тунчер Кърджалиев:
Уважаеми колеги, искам да започна с това, че нашата парламентарна група е много сензитивна по отношение на делата, касаещи Република България в Съда по правата на човека. Ние се базирахме на една резолюция на ПАСЕ в началото на 2011 г., където, за съжаление, България е поставена сред 9-те страни със системни нарушения или по-точно системни пропуски, според дефиницията на тази Резолюция, и то в пет аспекта сме разглеждали, три от които са конкретните проблемни области на този казус.
Първо, смъртните случаи и насилието върху лица, намиращи се във властта на правоохранителните органи и липса на ефективно разследване на тези случаи. Много конкретни казуси има през последните години.
Второ, продължителността на съдебните дела, което е порок на нашата правораздавателна система и
Трето, правото на зачитане на семейния живот при депортиране.
Обръщаме внимание и на още две причини, поради които предлагаме този законопроект, а именно, че не е въведен механизъм за оценка на съответствието на приеманите закони с каквито и да е правозащитни стандарти в Европа и че досега нямаше парламентарна процедура върху правителството за изпълнение на осъдителните решения.
Съвсем добронамерени ни бяха намеренията. Консултирахме се и с Института по модерна политика. Те имаха в края на миналата година доклад-анализ за състоянието на човешките права. Искахме под законова форма да направим това предложение, като допълнение на самия Закон за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Присъединявам се към оценката на г-н Казак. Наистина на 21 септември, когато се разглежда в пленарна зала този въпрос, ние се почувствахме засегнати. Това само по себе си е некоректно изпълнение. По този начин се изразявам аз. Наистина, според нас, е конюнктурно това решение, което всички гласувахме с формулиран текст. Когато е въведен този текст в закон, ние смятаме, че би бил по-ефективен.
Причината, поради която се отложи отглеждането, беше едно становище на министъра на външните работи. Но в същото време и министъра на правосъдието и Министерството на финансите дадоха напълно позитивна оценка. Тогава министърът на външните работи каза, че споделя мотивите на вносителя, но този въпрос не се третира от самата Конвенция и липсва отправна база за неговото упоменаване, което нас ни озадачи, г-н Бакалов. Но както и да е!
Продължаваме и настояваме този текст и то под законова форма да бъда въведен, защото смятаме, че това би било по-ефективно решение, касаещо точно тези недъзи на българската правоохранителна система. След време може друго правителство да предложи на Народното събрание това решение да се отмени. Ето ви отново отворен този въпрос. Не едно и две решение са предлагани. Това исках да допълня. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси. Заповядайте.
Ирена Соколова:
Това, което споделиха колегите от парламентарната група на Движението за права и свободи, разкрива част от процеса, който е протекъл преди време, но не го разкрива целия. Защото тази ратификация, която излезе през 2011 г., беше въз основа на наблюдението на тогавашния мониториращ Серхи Холовати, който през 2009 г. излезе със своя доклад. На практика през целия период от 2001 г. до 2009 г. активността на нашето законодателство е била съвсем минимална в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и на последния доклад на Правната комисия на Съвета на Европа, на който аз присъствах, упрекът към нашата страна беше, че години наред никой не е вземал в предвид техните препоръки. Само два месеца след тяхната последна препоръка, дори споделянето им беше още по-тежко затова, че дори никой не е връщал отговор на техните писма.
Така че, уважаеми колеги, тази ратификация, която излезе 2011 г., беше сигнал за нас хората, които наблюдават процесите в Съвета на Европа, че наистина нещо не е наред.
Това, което предлагате в момента, уважаеми колеги, е нещо много ценно, което всъщност сте предложили през м. февруари, но то е трябвало да бъде предложено много по-отдавна – тогава, когато и самата Парламентарна асамблея на Съвета на Европа го е търсила.
С новия мониториращ по нашата страна Лука Волонте, който беше в нашата страна само преди месец и след последното изслушване на неговия драфт за доклад преди седмици, той отправи една единствена препоръка към България вече. Така че тази резолюция, която вие визирате, както и заседанието на 21 септември 2012 г., когато г-жа Грозданова внесе предложението, са отговор на актуалното искане на Съвета на Европа, на актуалното настояване.
Освен това, те никъде нямат препоръка затова да го имаме в законова форма, защото ангажиментът, който сме поели в Интерлакен, който е за това националните парламенти да имат наблюдаваща роля по пилотните дела, не може да се впише като изискване към закона, както е описало и Министерството на външните работи, а и миналата седмица Правна комисия го е потвърдила.
На мен ми се струва, че не ви е иззета инициативата. По-скоро бих казала, че тази инициатива е много закъсняла, едва след последния доклад, в който се е обърнало внимание.
А това да има решение, вместо да имаме закон, е и препоръката на ПАСЕ. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Други колеги? Г-жа Дукова и след това г-н Радославов.
Снежана Дукова:
Аз се солидаризирам напълно с казаното от колегата и предлагам така да подходим.
Александър Радославов:
Уважаеми г-н Председател,
Колеги, аз подробно се запознах със становищата нат трите министерства. От това, което чухме от вносителите и от колежката, мисля, че по същество въпросът е решен. Аз не съм юрист, но си мисля, че след като Министерството на външните работи категорично заявява, че фактически не е мястото в самия ратификационен закон на конвенцията да се вкарва такъв текст, може би действително това е реалното от правна гледна точка.
След като историята стана ясна, мисля, че колегите не трябва така болезнено да възприемат, че това е едва ли не отнемане на тяхна инициатива. Радостно е, че в крайна сметка благодарение и на тяхното предложение и това, което каза и колежката, все пак има решение на българския парламент в този дух и се задължава ежегодно Министерският съвет да внася такава информация.
Предлагам на колегите да си оттеглят предложението, за да не изпадаме в колизия. Де факто въпросът, според мен, е решен. Но може да изразим благодарност към колегите, че те с голяма загриженост са подготвили този проект. Но в крайна сметка благодарение на общите усилия има като резултат решение, което може би от правна гледна точка да е и най-точното. Въпросът не е за политизиране, а е да се решат нещата, защото има нужда от това.
Предс. Йордан Бакалов:
Важното е да започнат и да функционират, защото и това не е много сигурно.
Друг иска ли думата? Ако няма, давам думата на г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Аз благодаря за изказаните становища. Благодаря за поздравленията и благодарностите, които отправи колегата от Коалиция за България. Само че, ние не бихме могли да оттеглим нашия законопроект, тъй като въпросът е принципен. Въпросът не е толкова до това, че се засягаме от това, че са ни взели инициативата и т.н., че са оставили нашия закон с месеци във „фризера”, а следствие на актуално поставен въпрос се взема решение, което де факто повтаря едно към едно записа, който ние сме предложили.
За нас този въпрос трябва да бъде уреден в закон. По Закона за нормативните актове законът е нормативен акт, който трайно урежда обществените отношения в даден сектор, а решението има конюнктурен характер, в момента решава даден проблем. Не може този въпрос, който както спомена и колежката, стои от дълги години и е наболял за това, че България в недостатъчна степен отчита, анализира и предприема системно мерки и се стигна до тези две пилотни решения на съда в Страсбург, след които се инициира и питането на Джема Грозданова и решението на Народното събрание. От дълги години проблемът е системен, дългосрочен и затова той заслужава да бъде уреден в закон.
За мен становището на Министерството на външните работи, което е на една от дирекциите, дори не е подписано от министъра, изразява някакви колебания, дори не е категорично. Дали там трябва да бъде, дали няма нещо за застраши перфектността на ратификационния процес? За мен това е абсолютно несъстоятелно като опасение. Ратификацията е факт още от 1992 г. България се е присъединила към конвенцията и т.н. Добавянето на едно задължение вътрешно за българските органи, което няма нищо общо с ратификацията сама по себе си на конвенцията, по никакъв начин не застрашава перфектността на ратификационния процес. За мен становището е абсолютно несъстоятелно. Но заради това становище Комисията по правни въпроси спря закона и го сложи във фризера няколко месеца.
Искам само да уточня, че на заседанието на Комисията по правни въпроси миналата седмица всички колеги единодушно гласуваха „въздържали се” от ГЕРБ, а председателката заяви, че тя лично счита също, че трябва да бъде уредено в закон, а не с решение, но вече работата е свършила.
Въпросът е принципен и ние затова не можем да го оттеглим и не искаме да го оттеглим, защото за нас правилното е да се уреди в закон. Това е.
Предс. Йордан Бакалов:
Колеги, някой друг иска ли да вземе думата? Няма желаещи.
Аз ще кажа няколко думи в качеството ми на председател на тази комисия.
Първо, според мен, ние трябваше да бъдем водеща комисия, но това не е наше решение. Защото тази материя е изцяло подвластна на комисията. И като председател на тази комисия аз подкрепям, че този въпрос трябва да се реши в закон. Това е безспорно. Въпреки, че когато има управляващо мнозинство, то може да промени и закона включително, но ако е в закон дава много по-голяма тежест.
От гледна точка на това дали имаме препоръка или нямаме препоръка от Европейската комисия за правата на човека или от Европейския парламент, мога да кажа, че аз като председател на комисията никога не съм се ръководил от каквито и да са препоръки, та били те и от Европа. Защото в края на краищата ние сме на едно от първите места, г-н Кърджалиев каза на девето място, но аз мисля, че сме на трето по осъдителни присъди на глава от населението и точно от същия съд. Това наистина е един сериозен проблем, който явно ще се решава и в бъдеще време, проблем, който засяга всеки един български гражданин, а и с оглед и на това, че доста мастити адвокати се поизучиха или по-скоро те са изучени де факто дават съвети на потърпевши лица, които стигат до Страсбург и оттам се взимат определени суми, които се плащат от всички нас.
Не възприемам и позицията на Министерството на външните работи затова, че едва ли не се поставя под съмнение ратификацията от страна на Република България или някъде това решение, което е дадено в становището на Министерството на външните работи е възприето от управляващите.
И накрая към колегите-вносители. Винаги е било така. Това трябва да бъде най-малкият мотив. Защото и аз ако започна да изреждам законопроекти, които съм внасял в личен план, в лично качество или в група в сферата на сигурността, не са били приети и една седмица след това биват приети, но с друг вносител. Това е в битността на парламентарната етика и управление изобщо на страната.
Завършвам с това, с което започнах. Като председател на комисията аз ще гласувам „за”, защото ние сме все пак Комисия за защита правата на човека. Това е материя, която касае пряко нас. Но Правната комисия, доколкото знам, е решила съвсем друго. Не искам да влияя. Всеки да си решава от негова гледна точка. Според мен, този въпрос трябва да се уреди със закон, но не трябва да отричаме, че първата стъпка е направена, независимо, че е решение.
Моята препоръка към всички нас като членове на тази комисия е да следим дали първият доклад ще се получи навреме и в срок така, както е взето като решение. Защото има много решения в България, които са приети, но които не се изпълняват. С това завършвам.
Друг иска ли думата? Ако няма, подлагам на гласуване законопроекта.
Който подкрепя Законопроекта за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на Допълнителния протокол към нея от 20 март 1952 г., № 254-01-41, внесен от Лютви Ахмед Местан, Четин Хюсеин Казак, Юнал Саид Лютфи и Тунчер Мехмедов Кърджалиев на 15.03.2012 г., моля да гласува.
Двама „за”. Против? Нула „против”. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”. Не се приема.

По втора точка – Разни.
Има раздадено за сведение Отворено писмо на неправителствени организации относно предложение от Вивиан Рейдинг на тема „Приемане на законодателни мерки на европейско ниво за въвеждане на квоти за жени и за мъже в управлението” в областта на дейността на Комисията по правата на човека.
Получена е покана за конференция на тема „Човешки права и външна политика„ - мероприятието се провежда в Торино през м. декември.
Който се интересува от тази материя да направи заявка за участие при г-жа Костова.
Други въпроси за т. Разни има ли? Няма.
Закривам заседанието.



Председател:
Йордан Бакалов