Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
25/10/2012
Протокол
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите
П Р О Т О К О Л
№ 15
Днес, 25.10.2012 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Министерството на финансите, дирекция „Държавни приходи” – Владимир Петров, директор и Ивайло Тонев, главен експерт; от Омбудсмана на Република България – Хюсеин Исмаил, заместник-Омбудсман, Росица Тоткова, главен секретар и Живка Бикова, началник на отдел „Финансово-счетоводен и стопански” и главен счетоводител; от Държавна агенция за бежанците – Никола Казаков, председател, Дочка Григорова, главен счетоводител; от Комисия за защита от дискриминация – Ана Страшимирова, председател, Баки Хюсеинов, заместник-председател и Цветан Мадански, директор „Финансова дирекция”; от Министерския съвет, Национален съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси – Росица Иванова, секретар на НССЕИВ и Ахавни Топакбашян; от Дирекцията по вероизповеданията – Емил Велинов, директор; от Държавната агенция за българите в чужбина – Росен Иванов, председател, Димитър Владимиров, главен секретар и Красимир Томов, директор „Финанси”; от Държавна агенция за закрила на детето – Даринка Янкова, заместник-председател, Диана Арнаудова, главен счетоводител.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Добър ден. В момента вече сме девет човека. Имаме кворум. Има колеги, които ще закъснеят, защото има съвпадение на комисиите.
Първо, преди да открия заседанието, искам да се обърна към колегите да бъдат по-конструктивни и по-експедитивни. Да не забравяме, че това е последният бюджет, който ще се гледа в този състав на Комисията, на уважаемите наши колеги, които са под опеката на Комисията, както и на тях, защото техните мандати свършват след нашите. Искам да им пожелая догодина да имат още по-добър бюджет от този, който се предлага в момента. В края на краищата всеки се простира спрямо „чергата”, която има. Да си пожелаем всички да бъдем живи и здрави и нека „чергата” да става по-голяма и оттам агенциите и комисиите, които оглавявате, да бъдат по-ефективни. Защото, когато се правят реформи, те се правят в името на хората и в името на това много по-ефективно да се изразходват средствата.
Колеги, с тези уводни думи откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерски съвет на 12.10.2012 г.
2. Разни.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерски съвет на 12.10.2012 г.
Уважаеми гости,
Уважаеми колеги,
За да има някаква експедитивност, предложението ми като председател на Комисията, е всеки да си представи своето становище относно бюджета, който е предложен от агенцията или комисията за следващата година в рамките на пет минути. След това колегите да зададат своите въпроси и накрая ще се проведе гласуването. Всеки, който представи своите виждания за бюджета, би могъл да си тръгне.
На представителите на Министерството на финансите предлагам първо да чуем предложенията на съответните агенции и дирекции и ако има нещо да се допълни, тогава вие да вземете отношение. Съгласен ли сте, г-н Петров.
Владимир Петров:
Г-н Председател, Вие решавате как да процедирате и как да водите заседанието на Комисията. Аз нямам никакви възражения. Ако има въпроси, ще отговарям.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Ако има все пак някакви разминавания, тогава ще вземете отношение и ако колегите имат въпроси.
Независимо, че има писмени изложения от всеки един от вас, всеки ще има възможност лично да представи становището си по съответния бюджет.
Първо давам думата на представителите на Омбудсмана на Република България. Заповядайте, г-н Исмаил.
Хюсеин Исмаил:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Комисията,
Аз съм Хюсеин Исмаил, заместник-Омбудсман. Тук съм заедно с колегите Росица Тоткова, главен секретар и главния ни счетоводител Живка Бикова, за да представим и защитим проекта за бюджет за нашата институция.
Поднасям извиненията на г-н Пенчев, че не може да бъде лично тук. Той има служебен ангажимент извън София, който е отдавна поет. Днес и утре е във Варна. Има организирана временна приемна там и срещи с ученици от Математическата гимназия, със студенти от Варненския свободен колеж. Има участие в кръгла маса, свързана с работата на администрацията. Знаете, че Омбудсманът, за да е по-близо до гражданите, организира такива временни приемни и в други населени места в страната. Наскоро беше в Русе, а преди това и в други градове – Силистра, Стара Загора, Девин, Дупница, Кюстендил и т.н.
Нашето предложение за бюджет беше съобразено с указанията на Министерството на финансите от м. април тази година, както и с решенията на Министерския съвет. Бюджетът за 2012 г. е в размер 2 578 000 лв. За 2013 г. е предвидена същата сума. Тъй като не очакваме някакви сериозни промени в работата и организацията на дейността на нашата институция, ние смятаме, че това е един реалистичен бюджет. Той ни позволява да изпълняваме функциите на Омбудсмана като Национален превантивен механизъм за мониторинг по Факултативния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията, както и да изпълняваме всички други правомощия на Омбудсмана, които имаме по Конституцията и по Закона за Омбудсмана.
Смятаме, че стойности, които са предвидени за разходи, са реалистични и реално отговарят на нашите потребности за 2013 г. Затова предлагаме да бъде гласуван в този му размер. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате ли въпроси? Няма. Благодаря ви за участието.
Росица Тоткова:
Благодаря. Желая на всички колеги успех и да се справяме с така дадения ни бюджет. Довиждане.
Предс.Йордан Бакалов:
За представяне на бюджета на Дирекцията по вероизповеданията има думата г-н Велинов.
Емил Велинов:
Уважаеми г-н Председател,
Дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги, както каза Председателят, „чергата” ни е същата като миналата година, само че много повече хора сядаме на нея. Станахме доста повече. В момента заваляха много молби за субсидиране. Ние досега не сме субсидирали нашите църкви зад граница. Вече имаме молби от общини от Чикаго, от Лос Анжелис, от Канада, които разчитат на наша помощ за църкви, за които те заделят пари, но и ние трябва да помагаме. Но това няма да оправи нещата. Разговаряхме с г-н Петров. Разбрали сме се. Ще стъпим на същата „черга” и ще гледаме да не изпадне някой от „чергата” – по малко и напред.
Нямам какво друго да споделя. Нямаме други въпроси. Гледаме да помогнем навсякъде, г-н Председател. Хората свикнаха така и ще караме, докато не се увеличи бюджетът. На този етап така, със същите цифри, които са от миналата година.
Предс.Йордан Бакалов:
Сигурно и ние сме спомогнали малко за това повишено искане, защото явно тази комисия повече се грижи за църквите.
Емил Велинов:
Сигурно. Аз знам народни представители, които се грижат за районите си. Гледали сме да помагаме. Но сега особено е бедствено положението. Паднаха много покриви. Например, след случая в Перник, има дупки по метър и нещо по покривите и съм ги видял лично, но не мога да помогна навсякъде. Доста обикаляхме и където можем, участваме по програмите на Министерството на земеделието. Там успяхме в Монтана и Видин да включим много и имаме около 12-13 спечелени проекта във всяка една епархия. Това цялостно ще обнови някои от храмовете, защото се касае за суми от 250-300 хиляди лева. Някъде стигат и до 900 хил. лв., като Брезник. Ние за такива пари не можем да мечтаем. Имаме общо 1660000 лв. за цялата православна църква. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Колеги, имате ли въпроси към г-н Велинов? Г-жа Петрова.
Бисерка Петрова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми гости,
Уважаеми колеги, аз имам един въпрос. В съпоставка с предишните години и най-вече с 2011 г. ми прави впечатление, че в т. 6. „За други регистрирани вероизповедания” винаги досега са били 40 хил. лв. Сега са 50 хиляди. Кое налага увеличаването? От къде идва това увеличение? Това е единият ми въпрос.
И другото нещо, за да спазим традицията от всяка година, винаги даваме малко повече на българската църква. Г-н Председател, по предложение на предишния заместник-председател Красимира Симеонова, винаги взимаме средства от т. 8. „За издаване на религиозна литература и представителни научни издания”и между първо и второ четене това трябва да го направим. От тези средства даваме една част за българската църква.
Колеги, мисля, че и този път ще спазим традицията. Тези от вас, които са от самото начало на Комисията, знаете и предлагам тази инициатива да бъде обща на Комисията. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Друг? Заповядай.
Аспарух Стаменов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Аз разглеждам справката – Приложение № 4 към чл. 9. Не зная дали въпросът, който ще задам, е коректно да бъде зададен към Вас. В тази справка фигурират субсидиите за юридически лица с нестопанска цел от държавния бюджет. Под № 22 фигурира Рилска света обител „Рилски манастир” като юридическо лице с нестопанска цел. То получава отделно финансиране, извън бюджета, който за вас е осигурен. Така ли да разбирам?
Емил Велинов:
Тези средства отиват в Министерството на културата.
Аспарух Стаменов:
Подвъпросът ми е - в тази справка, която ми е дадена, Рилската света обител е зачеркната. (Не е зачертана.) А просто е повдигната. Добре.
Предс.Йордан Бакалов:
За отговор на въпроса на г-жа Петрова има думата г-н Велинов.
Емил Велинов:
Искам да отговоря, че няма промяна 2011 г. и 2012 г. Обаче се увеличиха исканията от другите деноминации, различни от основните, които знаем като религиозни деноминации в България. Няма начин със Закона за държавния бюджет и особено със Закона за вероизповеданията да ограничим исканията на тези вероизповедания. Примерно, помагахме на конгрешани, помагахме на Петдесятница църква, на Българска божия църква, защото виждаме, че и техните молитвени домове се рушат. Помагаме с по 2-3 хиляди лева, колкото можем. Хората остават доволни. Даже това ще бъде отбелязано и в доклада на Държавния департамент. По този повод днес при нас бяха представители на Американското посолство и се интересуваха от тези неща. Останаха доволни от това, че парите на Главно мюфтийство вече няма да ги даваме на Главното мюфтийство, а ще отидат директно на джамийските настоятелства. Това вече го направихме и получаваме благодарствени писма от джамийските настоятелства, даже и от народни представители, които са в тези райони. Директно отиват парите за ремонт на джамиите и хората са доволни. Те с години не са получавали такава помощ. Така че, няма промяна в това. Запазили сме този статут и с 50 хил. лв. ще се справим. Не са толкова големи исканията на другите деноминации.
Що се касае до религиозната литература, тази година сме успели да издадем на наши водещи богослови от Пловдивския университет, от Богословския факултет при Софийския университет, от Великотърновския университет много добри издания, които са с религиозна насоченост. Ползват се от студентите, ползват се от семинаристите и действително са в наша помощ по обучението. Затова бих предпочел тази сума от 40 хил. лв. да не я намаляваме. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Радославов.
Александър Радославов:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги
Уважаеми представители на висши държавни представителни институции,
Уважаеми г-н Велинов, аз мисля, че вашата политика още един път доказва толерантността и демократичността в мисленето на българския народ и в действията на държавните институции и на хората. Но трябва да погледнем нещата в истинската им реалност. През тези 22 години има тотална инвазия на какви ли не църкви, които си направиха тук и молитвени домове, и които имат очевидно много сериозно финансиране извън България, защото се виждат по улиците млади момчета с бели ризи и връзки, което не става с издръжка от България. Да не говорим, че тази сутрин чух, че се открива големия празник на нашите сънародници мюсюлмани в над 1000 джамии. Аз съм на малко повече години и много добре си спомням, че не бяха 1000 джамиите в България преди тези 22 години, а бяха неколкостотин. Публична тайна е, че стотици джамии се построиха и то с вносни фондове извън България. Има една тотална грижа от страна на ред институции за българите мюсюлмани. Мисля си, че с тези оскъдни възможности, с които ние разполагаме като една държава в криза, аз лично считам, че Вие сте един човек, реално мислещ, и винаги сте се опитвали с малкото пари, които ви се заделят от бюджета, както казвате, да помагате не само на традиционната българска православна църква, но и на новите, които много либерално по времето на Филип Димитров се отвори и кой ли не се регистрира тук.
Тази увертюра я направих, защото мисля, че ние като народни представители трябва да се грижим за българската православна църква най-вече, защото в крайна сметка това ни е официалната религия. Тя е свързана с българската идентичност. На тази тема много може да се аргументира човек. Струва ми се, доколкото си спомням, миналата година, г-н Председател, ние записахме един текст специално за българския манастир „Свети Георги Зограф”, в Атон – Света гора. Преди две години имах щастието да бъда в делегацията от Народното събрание, която посети този манастир и се разбра, че от две години там един лев не е даден и всичко, което се прави като реставрация, се разчита само на частни дарения от български фирми.
Г-н Председател, предлагам да вкараме един аналогичен текст като миналата година, когато гласувахме бюджета за 2012 г. и това влезе в бюджета. И както виждам от даденото становище има забележка, че „през 2012 г. допълнително, строго целево Министерството на финансите отпусна сумата от 705 794 лв. за консервация, реставрация и експониране на археологическото ниво на базиликата „Света София”.” Значи има разбиране и в Министерството на финансите и се отпускат допълнително суми.
Така че аз предлагам нашата Комисия да запише един текст, че при възможност да се отпуснат допълнително целеви средства за ремонтно-възстановителни работи и специално за манастира „Свети Георги Зограф” в Света гора. Според мен, величието на православието е там. Който е ходил, го знае. Това е един от символите на православието. Това е една от светите обители, които ни представляват в крайна сметка пред целия свят. Предлагам да гласуваме един такъв текст. Очевидно отварят се възможности текущо. Отпуснаха се, примерно, средства за Созопол при откриването на мощите на Йоан Кръстител.
Предложението ми е да има текст, за да подпомогнем тези, които желаят от Министерството на финансите или от Министерския съвет или от който и да е, който има власт, да го улесним, като се позовава на решение на Комисията.
Предс. Йордан Бакалов:
Моля да се напише текста, тъй като трябва да го подложа на гласуване, ако искаме да влезе като текст-предложение от цялата комисия.
Александър Радославов:
При възможност на републиканския бюджет за 2013 г. Министерството на финансите да отпусне целево средства за ремонтно-възстановителни работи на манастира „Свети Георги Зограф” в Света гора.
Предс. Йордан Бакалов:
Добре, но моля да се подготви написан текст, за да го подложа на гласуване.
Емил Велинов:
Г-н Председател, в допълнение на това, което каза уважавания от мен депутат, хубаво е да се запише, че при такива възможности да се подпомогне реставрацията и консервацията на религиозни сгради с национално значение, в това число манастира „Свети Георги Зограф”, защото имам предвид, че трябва да се помогне и на Троянския манастир.
Предс. Йордан Бакалов:
Добре. Вече помолих да се напише точно предложението, за да го гласуваме накрая.
Има ли още въпроси към г-н Велинов? Ако няма, да благодарим на г-н Велинов.
Следва Държавна агенция за бежанците – г-н Никола Казаков.
Никола Казаков:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Комисията,
Колеги, през 2012 г. бюджетът на Агенцията в началото беше 3 200 000 лв. и след откриването на Транзитен център, с. Пъстрогор, на 3 май с решение на Министерския съвет за 8 месеца беше увеличен до 4 131 687 лв.
В проектобюджета за 2013 г. заложихме 3 200 000 лв. плюс 1 500 000 лв. и изготвихме проектобюджет за 2013 г. в размер на 4 700 000 лв. Въпреки това, не беше взето предвид откриването на Транзитния център и за 2013 г. ни пишат бюджет пак 3 200 000 лв. Фактически имам недостиг от милион и половина, който конкретно недостиг е за издръжката на Транзитния център в с. Пъстрогор. А Транзитният център, както всички знаете, в момента е почти пълен и положението с миграционния натиск се увеличава. Водил съм разговори с Министерство на финансите, но бюджетът беше одобрен в размер на 3 200 000 лв. Очаквам още милион и половина за Транзитен център, с. Пъстрогор, тъй като това поставя под съмнение и националната сигурност и реална възможност обектът да не функционира. Това е, което имам да кажа.
Предс. Йордан Бакалов:
При един повишен натиск ще имаме проблеми, така ли?
Никола Казаков:
Разбира се, че ще има проблем, тъй като няма пари за издръжката на центъра от 1 януари. Аз мога да харча, примерно, от бюджета, който имам за другите центрове за администрацията, но ще бъде за сметка на този бюджет. Щом няма бюджет, няма средства за издръжка.
Предс. Йордан Бакалов:
А Министерството на финансите тук какво ще каже?
Владимир Петров:
Уважаеми г-н Председател,
Аз искам само да напомня на колегата Казаков, че Агенцията за бежанците е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити в бюджета на Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 23 от закона за устройството на държавния бюджет, министърът след като получи утвърден бюджет от Парламента и Министерският съвет го разпредели по органи, той трябва да извърши втората стъпка – да направи разпределение на второстепенните разпоредители. Тази цифра 3 200 000 лв., която съществува в бюджета и с която е разполагала Агенцията за бежанците, може винаги да бъде коригирана от министъра на вътрешните работи и да бъде предоставен допълнителен ресурс.
Освен това, знаете, че тези международни процеси, които в момента ни заливат и които се случват около нас, водят и до други неща, по които трябва да се вземат и други решения. Предполагам, че както в последно време потокът се е увеличил, ще се вземат и други мерки по този въпрос, мисля, че тогава правителството има възможности да взима и съответните решения в хода на изпълнението на бюджета.
Считам, че на днешното заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите ние не можем да дискутираме, че бюджетът на Държавната агенция за бежанците е 3 200 000 лв., защото не знаем какво ще разпредели разпоредителят с кредити, както законът го е оторизирал да направи. Това е чл. 23 от закона за устройството на държавния бюджет. Мисля, че това също трябва да се има предвид.
Аз също считам, че когато докладвам в тази Комисия отделните разчети, правя уговорката, че това са разчети, по които евентуално разпоредителите с кредити могат да направят друго.
Същото се отнася и за Агенцията за закрила на детето, така и за всички второстепенни разпоредители, които са в тази комисия.
Предс. Йордан Бакалов:
Г-жа Дукова.
Снежана Дукова:
Уважаеми г-н Председател,
Аз се чувствам страшно пристрастна към този случай и наистина това е много важен момент, който ще става все по-важен. Обяснението на Министерството на финансите за мен не беше много адекватно с оглед на това, че прехвърли правомощията към първостепенния разпоредител – министерството, означава ли това на практика, че вие увеличавате бюджета на това министерство или то ще коригира съответния бюджет на агенцията в рамките на този бюджет, който има. Това също е непоемане на отговорност и на ангажимент. Министерството на вътрешните работи има своите пера, които трябва да изпълни по отношение на бюджета. Как то ще направи рестрикцията, за да може да осигури в рамките на този бюджет, без да има допълнителни средства, да осигури средствата на Агенцията за бежанците. И това в момента трябва да бъде ясно изразена държавна политика.
Аз предлагам, уважаеми г-н Председателю, това като становище да се запише, както записахме текст за вероизповеданията. Аз имам право на такава инициатива. Затова смятам, че това е изключително важно и наистина трябва да направим всичко като комисия, да се определи един по-сериозен бюджет на Агенцията за бежанците. Свърших.
Владимир Петров:
Г-н Председател, само една дума. Понеже заместник-председателят на комисията изрази, че има недоразумение. Аз като експерт искам да кажа, че цитирах закона и какви функции законът дава на съответните разпоредители с бюджет. Да бюджетът на Министерството на вътрешните работи, когато се приема от правителството и се внася в Народното събрание, там няма нито един второстепенен разпоредител, който да бъде на отделен ред. А министърът като орган, който защитава политиката в неговия ресор, в неговия сектор, той ще прецени това, за което говорихте. Затова казах, че цифрите, които ги цитираме тук на комисията, защото това е комисия, която стои зад тези представители на съответните агенции второстепенни разпоредители, те са разчетни числа. Аз не мога да кажа, дали министър Цветанов като пуска бюджета, ще даде 3 800 000 на тази Агенция, защото това не е моя работа и аз като експерт не мога да му повлияя. Той също няма да поиска моя съвет за това.
Но това, което уважаемата народна представителка казва, е абсолютно за всички. Вие ще видите, че има и други структури, които са с намален бюджет. Аз мога да кажа защо е намален бюджетът, но това не става на прима виста – аз да го запиша, и веднага ще дойдат парите.
Това предложение, което се направи от народния представител за религиите, има логика, защото се казва, че при възможност. А тази възможност може да я има. Тя е същата хипотетична възможност, както и тази, ако запишете за Агенцията за бежанците. Ако има някаква такава форсмажорна ситуация, ще се потърсят други възможности, с които и правителството разполага, за да може да даде спокойствие на тези структури, които осъществяват тази важна международна дейност.
Аз вече казах това, но вие не ме разбрахте. Аз казах, че правителството си е свършило работата.
Предс. Йордан Бакалов:
Мисля, че големият проблем не идва от Министерството на финансите, а идва от Министерството на вътрешните работи. Ако те имат пряката комуникация с Агенцията, и ако Агенцията има наистина по-голям бежански натиск, дано да не се случва това, тогава въпросът е на финансиране. Но, ако започнем да си прехвърляме топката, наистина тогава държавата ще го отнесе.
А много добре знаете, че с оглед на това, че ние искаме да станем член на шенгенското пространство, те са водещи в тази посока, така че тук е хубаво Агенцията, МВР и Министерството на финансите добре да си комуникират, защото това ако не се получи, просто няма да е в положителна посока за страната.
Други изказвания? Ако няма други, да благодарим на г-н Казаков.
Продължаваме с Комисията за защита от дискриминация. Има думата г-жа Страшимирова.
Ана Страшимирова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Комисията,
Уважаеми дами и господа,
Днес съм пред вас заедно със заместник-председателя на Комисията г-н Баки Хюсеинов, който е финансист по образование и с директора на финансово-стопанска дейност и управление на собствеността г-н Цветан Мадански.
Ние сме ви изпратили писмо, в което подробно сме ви обяснили и сме ви показали нагледно какъв е бил бюджетът на комисията през годините и какъв е към днешна дата. Това, което у мен буди недоумение е, че не може бюджетът на Комисията за защита от дискриминация 2009 г. да бъде 3 179 000, когато в комисията е имало не повече от 150-200 образувани преписки, а днес, когато в комисията има над 400 образувани преписки и ние водим едно специализирано производство, бюджетът на комисията да бъде намален на 1 380 000 лв. Ние в момента с бюджета, който е за тази година, бедстваме, а догодина не съм наясно как точно комисията ще изпълнява своите функции.
Освен това, само ще ви напомня, че при нас производството е безплатно. Ние не събираме такси. Глобите, които налагаме, не влизат в нашия бюджет. В много случаи се нуждаем от външни експерти при проучването и при самите заседания.
Другото, което искам да спомена е, че Комисията за защита от дискриминация е органът по равнопоставеност. Освен това, е национален орган по правата на човека към ООН и има специално резолюция, в която е казано, че органите по равнопоставеност, в това число Комисията за защита от дискриминация се нуждае от собствена инфраструктура и финансова независимост. В нашия Закон за защита от дискриминация също е записано, че комисията е независим, специализиран държавен орган. Тази независимост не мога да разбера как ние ще я постигнем с бюджет 1 380 000 лв. Благодаря ви за вниманието.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Имате думата за въпроси и изказвания. Г-жа Ангелова.
Светлана Ангелова:
Уважаеми гости,
Уважаеми колеги,
Моят въпрос е по-скоро към Министерството на финансите. Защо с близо 1/3 е орязан бюджетът на Комисията за защита от дискриминация? Какви са мотивите, при положение, че са същите щатни бройки, при положение, че работата в комисията непрекъснато се увеличава. Може ли с този орязан близо една трета бюджет в сравнение с бюджета през 2012 г. тази комисия ефикасно и ефективно да изпълнява вменените й по закон функции. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Искам и аз да кажа, че няма да подкрепя този бюджет. Обаче такова орязване?! Наистина има политически партии, които определено не желаят комисията да функционира. Комисията изпълнява граждански функции, т.е. функции, които срещат две страни и се обсъжда за или против и виновен или не е виновен. Половин милион са си много пари. Поне да бъде търсен някакъв баланс. Няма как тези 3 млн. лв., които са дадени 2009 г., да се дадат сега, но поне да бяха дадени два милиона или да се запази бюджета от 2012 г. Като гледам сега дадения – 1 300 000 лв., те няма как да функционират.
Ситуацията с финансирането и финансите на нашата комисия е същото. И ние ще спрем сигурно да работим месец-месец и половина преди Нова година. Предполагам, че и те ще спрат. След като така са решили някои хора, така да продължават. Но после няма да се чудим защо съдят България постоянно в Страсбург и даваме хиляди, да не кажа милиони евро. Защото тези неща могат и тук да се решат и не е въпрос само на пари, най-малкото и на отношение понякога.
Друг иска ли да се изкаже? Г-н Радославов.
Александър Радославов:
Аз бих пледирал в същия ред на мисли. Мисля, че това съкращение, което се предлага, е доста сериозно. Като гледам по пера, разходът за персонал е с минус 14%, текуща издръжка с минус 81%, никакви капиталови разходи. Тоест те или трябва да си намалят персонала, за да се поберат в тези планирани разходи, или да си намалят дейността. Как би могло да стане и едното и другото, след като ангажиментите на тази комисия се увеличават. И то нямам предвид вътрешно само за страната, а и като представителен орган, на който се следи работата и от Европейската комисия. Струва ми се, че май са позалитнали колегите от Министерството на финансите. Може би ще обяснят как го виждат. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Друг? Аспарух Стаменов.
Аспарух Стаменов:
За мен също е необяснимо това много сериозно орязване на бюджета на комисията, защото и аз и колегите ми оценяваме възможността и значимостта на тази комисия. Мога да ви кажа на база на опита и практиката, която имам, че много от съгражданите ми от нашия регион Свищов очакват изнесените заседания, които прави комисията по райони, за да могат да си спестят разходите. Защото за тях не е без значение това да идват до София по един-два пъти. Ако наистина така се ореже бюджетът, комисията ще бъде принудена да разреди или въобще да преустанови изнесените заседания, което няма да даде възможност на хората да си излагат проблемите и въпросите на тези изнесени заседания, което за мен е недопустимо.
Така че и аз искам обяснения защо толкова е орязан бюджетът на комисията. Какви са били мотивите на Министерството на финансите?
Предс. Йордан Бакалов:
Г-жа Дукова и след това г-н Петров да отговори.
Снежана Дукова:
Наистина е така и наистина, уважаеми г-н Председателю и колеги, рестрикцията е доста сериозна в сравнение с 2009 г.
Аз ще кажа, колкото и нелогично да звучи в този момент, няколко важни, съществени неща. Нека не забравяме, че бюджетът не е дойна крава или пък разтегателна пица в контекста на говоренето на Дянков, който може безкрайно да се увеличава.
Нека да си кажем, че комисията не работеше толкова ефективно в годините. Там се наложиха изключителни промени и кадрови в това число, с оглед на това, че разходването на средствата не беше толкова справедливо и оптимално с оглед на проявите, които се правят.
Второ, не забравяйте, че отнякъде трябва да се вземе. Все пак правата и дискриминационните политики и практики във времето не са такива, каквито бяха преди. Въпреки че вие давате един анализ на повишени жалби, нека да кажем, че те не носят онзи характер на същинската дискриминация, която имаше във времето назад.
Последно, нека не забравяме, че кризата и държавите, които са около нас, дават своето отражение. Както каза и г-н Бакалов, ние в Народното събрание спряхме доста командировки. Замразихме заплати. Направихме още куп неща, за да бъдем съпричастни. Мисля, че не е чак толкова трагично и мисля, че новият екип ще докаже, че може в рамките на този бюджет да се справи. Смятам, че може да направи това. Благодаря ви.
Ана Страшимирова:
Може ли д взема думата? (Заповядайте.)
Уважаема г-жо Дукова, като нов председател на Комисията за защита от дискриминация (от 12 юли тази година), искам да ви уверя, че до този момент нито веднъж не съм отишла в командировка в чужбина и то не за нещо друго, а защото ние бедстваме в момента с бюджета, който е за тази година, а не за следващата година.
Освен това, искам да ви кажа, че по проста сметка за следващата година на мен само за заплати ми трябват 940 хиляди лева, без осигуровките. Имаме над 15 регионални офиса. Ами ток, вода? Така че да ми говорите на мен за командировки в чужбина, при положение, че не съм си позволила нито веднъж да отида, защото комисията няма финансови възможности да си го позволи към този момент.
Предс. Йордан Бакалов:
Аз искам да попитам нещо преди да отговори г-н Петров.
Имате ли някакви проекти по линия на Европейския съюз?
Ана Страшимирова:
В момента очакваме одобрението на проект за 2013 г. За съжаление, обаче, по тези проекти се очаква съфинансиране от наша страна, което отново нас ни поставя в положение, че всъщност ние и по проекти нямаме възможност да участваме, тъй като там се изисква известно съфинансиране от страна на Комисията за защита от дискриминация.
Аз съжалявам, че емоционално подхождам, но за мен това е първи бюджет, който защитавам. Влязла съм в средата на бюджетната година, ако мога така да се изразя, въпреки че не съм икономист, в края на краищата комисията в момента с този щат, с който разполага като персонал, изнемогваме по отношение на преписките.
Освен това, мисля че не може да се твърди и да се поставят на масата твърдения от рода, дали преписките преди време са били по-сложни или към днешния момент са по-сложни по простата причина, че не трябва да се забравя, че всяка една преписка, колкото и лесна да изглежда или обикновена, или бързо да се реши, тази преписка решава човешка съдба, човешки живот. Въпросите и проблемите на дискриминацията са от изключително чувствителна тематика. Това засяга душевността на всеки един човек, който се чувства, че е жертва на дискриминация.
Поради тази причина днес сме тук, за да помолим за вашето съдействие и съпричастност, защото мисля, че вие сте комисията, която най-добре е запозната с проблемите на Комисията за защита от дискриминация. Освен това, мисля, че вие винаги сте били съпричастни към нашите грижи и проблеми. Благодаря ви.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Петров, заповядайте. Събраха се доста въпроси.
Владимир Петров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Аз съм в много деликатна ситуация, защото аз съм само един експерт, директор на дирекция и аз съм дълбоко убеден, че вие знаете, че взимането на такива решения, които са взети, не са експертни решения, а са политически решения. Но аз бих помогнал да стигнете до тези разсъждения защо се е получило това и мисля, че като експерт ще мога да ви помогна в това.
Бюджет 2013 г. е направен при непроменена данъчно-осигурителна политика. Тоест нямаме промяна при тези показатели – нито данъците сме завишили, нито сме намали, нито сме направили различни други стъпки, които носят доход и приход на държавния бюджет.
Бюджет 2013 така, както е внесен в парламента за разглеждане, изхожда от няколко приоритета.
Първият приоритет. За първи път от три години въвежда политика по доходите, най-вече в пенсионните доходи. Оценката е направена от 1 април 2013 г. с 9.3% да се повишат пенсиите на всички пенсионери, което води до 600 млн. лв.
Втори приоритет на правителството за 2013 г. е увеличаване на разходния стандарт на един ученик в сферата на средното образование с 5 на сто, което е още 76 млн. лв.
Трето, въпреки че официално в Закона за бюджета няма лансирана политика по доходите, отчитайки ниските нива на заплащане в определени сектори, като сектора за спешната медицинска помощ, сектора за психиатрично болните, сектора на музейните работници, на регионалните библиотеки, на читалищата правителството допусна увеличаване на стандарта с 9% на тези структури и респективно увеличаване на работните заплати с 10%, която води до един ресурс около 7 милиона, който отива в тази посока.
Предс. Йордан Бакалов:
Всичко това го знаем. Можете ли да отговорите конкретно защо на Комисията за защита от дискриминация е намален бюджетът с половин милион. Ако можете, отговорете.
Владимир Петров:
Това не мога да го кажа, защото съм експерт, а решението е взето не от нас експертите.
Все пак искам да напомня и нещо друго, че с идването на това правителство всички министерства и ведомства намалиха персонала си средно с 15%, като някои с 18.9%, а други – 13.6%, но средно 15%. Регулаторните органи и специфичните органи в комисии, които са извън правителството, при тях нямаше драстично намаляване на числеността на персонала. И сега при свиването на бюджета, вероятно политиците, които взимат това решение са преценили, защото освен тази комисия, която аз също много добре познавам, са преценили, че може би трябва да се вземе от нейния бюджет. Разбира се, че 500 хиляди лева е страшно много. Аз като експерт се притеснявам, че страшно много е намален този ресурс. Но аз си спомням, а също предполагам и вие, че миналата година между първо и второ четене народните представители в този парламент гласуваха едно намаляване на Комисията за защита от дискриминация. Мисля, че беше с подобно число. Не си спомням точно числото, но просто напомням това.
И сега, ако действително трябва нещо да се преразгледа, като пак подчертавам, че говоря като експерт, а не като политик, не ангажирам моята институция, в която работя, отчитайки някои специфични неща в дейността на комисията, може да се потърси някаква възможност и да се направи предложение с оглед да не бъде така драстично това свиване. Защото по всяка вероятност няма да може да стане това, което политиците са искали да направят. Въпросът е вече в парламента. Аз като чиновник не мога да ви дам нито съвет, нито да направя препоръка, но вие като народни представители можете да предприемете вашите законови действия и да направите съответното предложение.
Предс. Йордан Бакалов:
Може би г-жа Ангелова ще се ангажира да направи едно предложение.
Светлана Ангелова:
Аз имам един уточняващ въпрос, защото вие казахте, че не е направено съкращение в комисията. Да, но разходите за персонал, работна заплата и осигуровки са намалени с 12%, а текущата издръжка е намалена драстично – с 80%. Тук Вие си противоречите. Вие казвате, че това е така, защото те не са направили съкращение, а в същото време само с 12% са намалени разходите за персонал, а с 80% са намалени разходите за текуща издръжка. Това са ток, вода и т.н. Те имат 15 офиса в страната.
Реплики: Може би е техническа грешка.
Предс. Йордан Бакалов:
Добре. Но процедурата е следната. Това е на първо четене. Ние на този етап нищо не можем да променим. Между първо и второ четене трябва да се направи предложение, трябва да се направят контактите, за да може нещо да се направи. Това е пътят. Аз затова не подкрепям този бюджет.
Определено, това е политическо решение. Г-н Петров е много прав. Наистина е така. Защо политиците са решили точно тази комисия или и на някои други да им намалят, но на тази доста фрапиращо, аз не мога да кажа. И вие не знаете защо.
Единственото нещо, което като комисия можем, е да се ангажираме между първо и второ четене да внесем някакво предложение да им подобрят бюджета, но зависи от тези, които взимат решение – от политиците.
В края на краищата на г-жа Страшимирова това е първият бюджет и така да я разочароват, аз не знам защо е станало така.
Други въпроси има ли? Няма.
Да ви благодарим и ще поддържате контакти между първо и второ четене, за да внесем някакви предложения.
Сега имат думата от Държавната агенция за закрила на детето – г-жа Даринка Янкова и Диана Арнаудова.
Даринка Янкова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Първо, моля да извиним отсъствието на председателя Калин Каменов, който е ангажиран служебно. Ще се опитам съвсем накратко да представя това, което сте получили като аргументи на Държавната агенция за закрила на детето около бюджета.
Държавната агенция за закрила на детето е второстепенен разпоредител към министъра на труда и социалната политика и участва в изпълнението на програмния бюджет на министерството чрез Програма „Закрила на децата чрез преход от институционални към алтернативни грижи”. В тази връзка проектобюджет 2013, който предложихме на министъра и който се приема, е в съответствие с указанието на Министерството на труда и на база 2012 г., т.е. в същите параметри – 1 325 370 лв. Ние подкрепяме този бюджет. За нас той е разумен, защото в рамките на същия този бюджет 2011 г. съумяхме да направим икономии. За 2012 г. бюджетът ни дава възможност да няма критични ситуации и да имаме всички необходими, разбира се най-необходими неща, с които работим, както и да изпълняваме основните си дейности, а именно контрол по правата на детето, който упражняваме във всички възможни институции и места. На този етап ние нямаме притеснения за това, че ще имаме дефицит в работата или че това ще наруши работата ни и поддържаме бюджета в този вид. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Остава и да не сте доволни. Доколкото виждам, тук има леко повишение на бюджета. Има ли въпроси към Агенцията за закрила на детето? Няма. Щом те са доволни и ние сме доволни.
Национален съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси. Има думата г-жа Росица Иванова.
Росица Иванова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Комисията,
Уважаеми колеги,
Това, което сме ви изпратили като Предложение по тригодишната бюджетна прогноза 2013-2015 г. на Министерския съвет по Програма 2 „Координация на национални политики” е в размер на 224 500 лв.
Искам да уточня, че Националният съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси е консултативен и координиращ орган към Министерския съвет. Административно той се подкрепя от секретариат, който е звено в администрацията на Министерския съвет и по този начин от бюджета на администрацията на Министерския съвет по Програма 2 „Координация и мониторинг на хоризонтални политики” се получават средства в размер на 60 000 лв. за 2012 г. Искам да отбележа, че тези средства са изключително само по инициативи, свързани с международната инициатива „Десетилетие на ромското включване”.
Предложенията по нашата прогноза са за подкрепа развитието на културната идентичност на различните етнически малцинства и най-вече дейности в подкрепа на междукултурния диалог и разбирателство.
За 2013 г. от администрацията на Министерския съвет имаме потвърждение, че са ни заделени отново 60 000 лв. и отново фокусът е „Десетилетие на ромското включване”, т.е. конкретно насочеността е към фокус роми.
В нашия национален съвет членуват и други етнически малцинства и за тях ние не разполагаме със средства. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
В рамките на този бюджет ще съумеете да си изпълните задълженията? Така да разбирам.
Росица Иванова:
В рамките на бюджета от 60 000 лв. за фокус „Роми” ще се справим. Но за другите етнически малцинства ние не разполагаме със средства.
Предс. Йордан Бакалов:
Въпроси? Ако няма въпроси, да благодарим на колегите и остана Държавната агенция за българите в чужбина.
Г-н Иванов, имате думата.
Росен Иванов:
Благодаря, г-н Председател.
Както се казва, последният или печели, или губи. Надеждата засега в мен е жива.
Бюджетът за 2013 г. на Агенцията е същият, както е за 2012 г. при съществено увеличение на нашата дейност.
Съвсем накратко - в административната дейност бяха предприети някои мерки, които доведоха, както до очаквани, така и до неочаквани резултати. При нас беше въведена електронна система за записване и подаване на заявленията, което имаше като ефект, че административната услуга, предлагана на гражданите на други държави, които кандидатстват при нас, като срок се сведе от един месец до няколко часа. Тоест вече издаваме удостоверенията след обяд на същия ден, когато са подадени при нас документите. Неочакваният ефект беше, че всички дати до Нова година са запълнени. Увеличи се неимоверно потокът на желаещите да придобият удостоверение за български произход, което е доста екзотично за нашата практика.
Предс. Йордан Бакалов:
Кажи какво свърши за държавата в Щатите и Канада.
Росен Иванов:
Много неща. Представихме цялостната политика на държавата по всички четири направления във връзка с целевите таргет групи, с които работим – българските културни дружества, българските образователни центрове, българските медии, българските църковни общини. Във всички тях отбелязваме развитие, като бройка на дружествата, като организираност. Всички имат необходимост от подкрепа в първата една година. Говоря за първата целева група. Това са образователните центрове, защото Постановление 334, което беше прието миналата година, дава възможност да се кандидатства след първата образователна година, т.е. създаването на нови училища, което е целта на това постановление и тя беше постигната. Въпросът е, че те не могат да кандидатстват първата година за финансиране и всичко това ляга най-вече върху Агенцията, която от собствения си бюджет подсигурява учебниците и помагалата за първата година.
Същото нещо е и с дружествата. Имаме над 30 дружества и въобще организации на българите в повече от миналата година. Преместването на компактни български маси следствие на икономическата криза, всички знаят, че в момента българите от Испания все още не толкова масово, но напускат. Забелязва се движение на българи към Ванкувър и към западното крайбрежие на Канада, което отваря пред нас нови проблеми.
Предс. Йордан Бакалов:
Там какво направи?
Росен Иванов:
Там тепърва ще правим. Чакаме ги да отидат. Все още няма толкова организиран живот.
Поставено е началото на изграждане на медийна концепция с българските медии зад граница. Има нужда от това сътрудничество. Възприема се много добре идеята и там ще се работи през следващите дни за създаването на концепция за работа, защото изоставаме във времето, следствие на нашите основни не съперници, но там работят много активно Сърбия и Македония, така че на нас не ни остава много време.
Работим по новата информационна система за снабдяване с точна официална информация на българските общности. Агенцията започна изграждането на такава система. Създава се новият сайт. Въпросът е, че трябва да имаме съответната подкрепа – техническа и финансова, за да можем да го направим.
Подписана е спогодбата между България и Канада за социалния стаж, осигурителния стаж. Интересуват се особено много от здравно-осигурителните вноски, от двете декларации, които трябва да се подадат до края на годината. Всичко това трябва да бъде качено на едно място. В това са категорични всички наши общности, които съществуват там, за да може да има лесен достъп и Агенцията е най-подходящата структура, която може наистина да им изпраща информацията бързо и качествено, защото ние знаем точно къде да я изпратим.
Налице е стремеж към обединяване на българските дружества и училища. В Чикаго бяха всички 9 училища на срещата с нас. Освен положителните оценки за това постановление, има искане за увеличаване на финансирането по език и култура зад граница, което е важно, защото тази програма отива основно към културната политика, провеждана от изпълнителната власт. Наистина училищата са вече добре организирани, но фолклорните състави, културните центрове, театрите засега остават малко назад. Има средства за финансиране по тази програма, но те, според мен, са недостатъчни, така че и в тази насока ще се работи.
Беше представена стратегията и новия закон, който чака разглеждане в Правна комисия.
Предс. Йордан Бакалов:
Тъкмо щях да попитам кога ще го приемат.
Росен Иванов:
Правната комисия е сериозна комисия и явно не можем да я прескочим, въпреки че вашата комисия е водеща по този закон.
Това са общо взето нещата.
Има една много интересна инициатива на Генералното консулство за създаване на организации на българите по отраслов или съсловен принцип. В Чикаго е започнало организирането на младите българи, които са бизнесмени или на работа в сериозни фирми, или със собствен бизнес, което е много положително. Те задават въпроси в тази посока. Имат необходимост от информация и има полза държавата от тях.
Предс. Йордан Бакалов:
С една дума, с бюджета горе-долу се оправяте.
Росен Иванов:
Като няма повече и с него ще се оправим. Но ако дадете повече, няма да се разсърдим. Ще се разделим с много добро чувство. Нали това е последното заседание по бюджета за тази комисия.
Предс. Йордан Бакалов:
Явно само Комисията за защита от дискриминация най-сериозно е засегната, като не знам по каква причина е това. Останалите са запазили нивото. Някои имат леко увеличение.
Колеги, имате ли въпроси към г-н Иванов? Когато те са доволни, ние какво да питаме. Въпроси? Няма.
Изслушахме всички. Най-големият проблем е с Комисията за защита от дискриминация. Не знам защо се е получило така.
Преди да преминем към гласуване, искам да ви кажа, че г-н Радославов обяви, че ще гласува „въздържал се”. Бисерка Петрова обяви, че гласува „за”. Иван Божилов също гласува „за”.
Първо ще подложа на гласуване предложението, което се направи във връзка с проектобюджета на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет, което ще бъде към становище като препоръка :
„При възможност и реализиране на икономии в бюджет 2013 г. да се отпуснат целево средства за реставрация, консервация и експониране на сгради с национално значение, в това число и манастира „Свети великомъченик Георги Зограф” – Атон ”.
Това е предложението, което ви предлагам да го включим в становището като препоръка на комисията.
Който подкрепя така прочетеното предложение, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против и въздържали се няма. Предложението се приема.
Който подкрепя Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерски съвет на 12.10.2012 г., моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Двама „въздържали се”.
По втора точка – Разни.
Колеги, имате ли въпроси за т. Разни? Няма. Благодаря ви.
Закривам заседанието.
Председател:
Йордан Бакалов
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите
П Р О Т О К О Л
№ 15
Днес, 25.10.2012 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Министерството на финансите, дирекция „Държавни приходи” – Владимир Петров, директор и Ивайло Тонев, главен експерт; от Омбудсмана на Република България – Хюсеин Исмаил, заместник-Омбудсман, Росица Тоткова, главен секретар и Живка Бикова, началник на отдел „Финансово-счетоводен и стопански” и главен счетоводител; от Държавна агенция за бежанците – Никола Казаков, председател, Дочка Григорова, главен счетоводител; от Комисия за защита от дискриминация – Ана Страшимирова, председател, Баки Хюсеинов, заместник-председател и Цветан Мадански, директор „Финансова дирекция”; от Министерския съвет, Национален съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси – Росица Иванова, секретар на НССЕИВ и Ахавни Топакбашян; от Дирекцията по вероизповеданията – Емил Велинов, директор; от Държавната агенция за българите в чужбина – Росен Иванов, председател, Димитър Владимиров, главен секретар и Красимир Томов, директор „Финанси”; от Държавна агенция за закрила на детето – Даринка Янкова, заместник-председател, Диана Арнаудова, главен счетоводител.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Добър ден. В момента вече сме девет човека. Имаме кворум. Има колеги, които ще закъснеят, защото има съвпадение на комисиите.
Първо, преди да открия заседанието, искам да се обърна към колегите да бъдат по-конструктивни и по-експедитивни. Да не забравяме, че това е последният бюджет, който ще се гледа в този състав на Комисията, на уважаемите наши колеги, които са под опеката на Комисията, както и на тях, защото техните мандати свършват след нашите. Искам да им пожелая догодина да имат още по-добър бюджет от този, който се предлага в момента. В края на краищата всеки се простира спрямо „чергата”, която има. Да си пожелаем всички да бъдем живи и здрави и нека „чергата” да става по-голяма и оттам агенциите и комисиите, които оглавявате, да бъдат по-ефективни. Защото, когато се правят реформи, те се правят в името на хората и в името на това много по-ефективно да се изразходват средствата.
Колеги, с тези уводни думи откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерски съвет на 12.10.2012 г.
2. Разни.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерски съвет на 12.10.2012 г.
Уважаеми гости,
Уважаеми колеги,
За да има някаква експедитивност, предложението ми като председател на Комисията, е всеки да си представи своето становище относно бюджета, който е предложен от агенцията или комисията за следващата година в рамките на пет минути. След това колегите да зададат своите въпроси и накрая ще се проведе гласуването. Всеки, който представи своите виждания за бюджета, би могъл да си тръгне.
На представителите на Министерството на финансите предлагам първо да чуем предложенията на съответните агенции и дирекции и ако има нещо да се допълни, тогава вие да вземете отношение. Съгласен ли сте, г-н Петров.
Владимир Петров:
Г-н Председател, Вие решавате как да процедирате и как да водите заседанието на Комисията. Аз нямам никакви възражения. Ако има въпроси, ще отговарям.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Ако има все пак някакви разминавания, тогава ще вземете отношение и ако колегите имат въпроси.
Независимо, че има писмени изложения от всеки един от вас, всеки ще има възможност лично да представи становището си по съответния бюджет.
Първо давам думата на представителите на Омбудсмана на Република България. Заповядайте, г-н Исмаил.
Хюсеин Исмаил:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Комисията,
Аз съм Хюсеин Исмаил, заместник-Омбудсман. Тук съм заедно с колегите Росица Тоткова, главен секретар и главния ни счетоводител Живка Бикова, за да представим и защитим проекта за бюджет за нашата институция.
Поднасям извиненията на г-н Пенчев, че не може да бъде лично тук. Той има служебен ангажимент извън София, който е отдавна поет. Днес и утре е във Варна. Има организирана временна приемна там и срещи с ученици от Математическата гимназия, със студенти от Варненския свободен колеж. Има участие в кръгла маса, свързана с работата на администрацията. Знаете, че Омбудсманът, за да е по-близо до гражданите, организира такива временни приемни и в други населени места в страната. Наскоро беше в Русе, а преди това и в други градове – Силистра, Стара Загора, Девин, Дупница, Кюстендил и т.н.
Нашето предложение за бюджет беше съобразено с указанията на Министерството на финансите от м. април тази година, както и с решенията на Министерския съвет. Бюджетът за 2012 г. е в размер 2 578 000 лв. За 2013 г. е предвидена същата сума. Тъй като не очакваме някакви сериозни промени в работата и организацията на дейността на нашата институция, ние смятаме, че това е един реалистичен бюджет. Той ни позволява да изпълняваме функциите на Омбудсмана като Национален превантивен механизъм за мониторинг по Факултативния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията, както и да изпълняваме всички други правомощия на Омбудсмана, които имаме по Конституцията и по Закона за Омбудсмана.
Смятаме, че стойности, които са предвидени за разходи, са реалистични и реално отговарят на нашите потребности за 2013 г. Затова предлагаме да бъде гласуван в този му размер. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате ли въпроси? Няма. Благодаря ви за участието.
Росица Тоткова:
Благодаря. Желая на всички колеги успех и да се справяме с така дадения ни бюджет. Довиждане.
Предс.Йордан Бакалов:
За представяне на бюджета на Дирекцията по вероизповеданията има думата г-н Велинов.
Емил Велинов:
Уважаеми г-н Председател,
Дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги, както каза Председателят, „чергата” ни е същата като миналата година, само че много повече хора сядаме на нея. Станахме доста повече. В момента заваляха много молби за субсидиране. Ние досега не сме субсидирали нашите църкви зад граница. Вече имаме молби от общини от Чикаго, от Лос Анжелис, от Канада, които разчитат на наша помощ за църкви, за които те заделят пари, но и ние трябва да помагаме. Но това няма да оправи нещата. Разговаряхме с г-н Петров. Разбрали сме се. Ще стъпим на същата „черга” и ще гледаме да не изпадне някой от „чергата” – по малко и напред.
Нямам какво друго да споделя. Нямаме други въпроси. Гледаме да помогнем навсякъде, г-н Председател. Хората свикнаха така и ще караме, докато не се увеличи бюджетът. На този етап така, със същите цифри, които са от миналата година.
Предс.Йордан Бакалов:
Сигурно и ние сме спомогнали малко за това повишено искане, защото явно тази комисия повече се грижи за църквите.
Емил Велинов:
Сигурно. Аз знам народни представители, които се грижат за районите си. Гледали сме да помагаме. Но сега особено е бедствено положението. Паднаха много покриви. Например, след случая в Перник, има дупки по метър и нещо по покривите и съм ги видял лично, но не мога да помогна навсякъде. Доста обикаляхме и където можем, участваме по програмите на Министерството на земеделието. Там успяхме в Монтана и Видин да включим много и имаме около 12-13 спечелени проекта във всяка една епархия. Това цялостно ще обнови някои от храмовете, защото се касае за суми от 250-300 хиляди лева. Някъде стигат и до 900 хил. лв., като Брезник. Ние за такива пари не можем да мечтаем. Имаме общо 1660000 лв. за цялата православна църква. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Колеги, имате ли въпроси към г-н Велинов? Г-жа Петрова.
Бисерка Петрова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми гости,
Уважаеми колеги, аз имам един въпрос. В съпоставка с предишните години и най-вече с 2011 г. ми прави впечатление, че в т. 6. „За други регистрирани вероизповедания” винаги досега са били 40 хил. лв. Сега са 50 хиляди. Кое налага увеличаването? От къде идва това увеличение? Това е единият ми въпрос.
И другото нещо, за да спазим традицията от всяка година, винаги даваме малко повече на българската църква. Г-н Председател, по предложение на предишния заместник-председател Красимира Симеонова, винаги взимаме средства от т. 8. „За издаване на религиозна литература и представителни научни издания”и между първо и второ четене това трябва да го направим. От тези средства даваме една част за българската църква.
Колеги, мисля, че и този път ще спазим традицията. Тези от вас, които са от самото начало на Комисията, знаете и предлагам тази инициатива да бъде обща на Комисията. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Друг? Заповядай.
Аспарух Стаменов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Аз разглеждам справката – Приложение № 4 към чл. 9. Не зная дали въпросът, който ще задам, е коректно да бъде зададен към Вас. В тази справка фигурират субсидиите за юридически лица с нестопанска цел от държавния бюджет. Под № 22 фигурира Рилска света обител „Рилски манастир” като юридическо лице с нестопанска цел. То получава отделно финансиране, извън бюджета, който за вас е осигурен. Така ли да разбирам?
Емил Велинов:
Тези средства отиват в Министерството на културата.
Аспарух Стаменов:
Подвъпросът ми е - в тази справка, която ми е дадена, Рилската света обител е зачеркната. (Не е зачертана.) А просто е повдигната. Добре.
Предс.Йордан Бакалов:
За отговор на въпроса на г-жа Петрова има думата г-н Велинов.
Емил Велинов:
Искам да отговоря, че няма промяна 2011 г. и 2012 г. Обаче се увеличиха исканията от другите деноминации, различни от основните, които знаем като религиозни деноминации в България. Няма начин със Закона за държавния бюджет и особено със Закона за вероизповеданията да ограничим исканията на тези вероизповедания. Примерно, помагахме на конгрешани, помагахме на Петдесятница църква, на Българска божия църква, защото виждаме, че и техните молитвени домове се рушат. Помагаме с по 2-3 хиляди лева, колкото можем. Хората остават доволни. Даже това ще бъде отбелязано и в доклада на Държавния департамент. По този повод днес при нас бяха представители на Американското посолство и се интересуваха от тези неща. Останаха доволни от това, че парите на Главно мюфтийство вече няма да ги даваме на Главното мюфтийство, а ще отидат директно на джамийските настоятелства. Това вече го направихме и получаваме благодарствени писма от джамийските настоятелства, даже и от народни представители, които са в тези райони. Директно отиват парите за ремонт на джамиите и хората са доволни. Те с години не са получавали такава помощ. Така че, няма промяна в това. Запазили сме този статут и с 50 хил. лв. ще се справим. Не са толкова големи исканията на другите деноминации.
Що се касае до религиозната литература, тази година сме успели да издадем на наши водещи богослови от Пловдивския университет, от Богословския факултет при Софийския университет, от Великотърновския университет много добри издания, които са с религиозна насоченост. Ползват се от студентите, ползват се от семинаристите и действително са в наша помощ по обучението. Затова бих предпочел тази сума от 40 хил. лв. да не я намаляваме. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Радославов.
Александър Радославов:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги
Уважаеми представители на висши държавни представителни институции,
Уважаеми г-н Велинов, аз мисля, че вашата политика още един път доказва толерантността и демократичността в мисленето на българския народ и в действията на държавните институции и на хората. Но трябва да погледнем нещата в истинската им реалност. През тези 22 години има тотална инвазия на какви ли не църкви, които си направиха тук и молитвени домове, и които имат очевидно много сериозно финансиране извън България, защото се виждат по улиците млади момчета с бели ризи и връзки, което не става с издръжка от България. Да не говорим, че тази сутрин чух, че се открива големия празник на нашите сънародници мюсюлмани в над 1000 джамии. Аз съм на малко повече години и много добре си спомням, че не бяха 1000 джамиите в България преди тези 22 години, а бяха неколкостотин. Публична тайна е, че стотици джамии се построиха и то с вносни фондове извън България. Има една тотална грижа от страна на ред институции за българите мюсюлмани. Мисля си, че с тези оскъдни възможности, с които ние разполагаме като една държава в криза, аз лично считам, че Вие сте един човек, реално мислещ, и винаги сте се опитвали с малкото пари, които ви се заделят от бюджета, както казвате, да помагате не само на традиционната българска православна църква, но и на новите, които много либерално по времето на Филип Димитров се отвори и кой ли не се регистрира тук.
Тази увертюра я направих, защото мисля, че ние като народни представители трябва да се грижим за българската православна църква най-вече, защото в крайна сметка това ни е официалната религия. Тя е свързана с българската идентичност. На тази тема много може да се аргументира човек. Струва ми се, доколкото си спомням, миналата година, г-н Председател, ние записахме един текст специално за българския манастир „Свети Георги Зограф”, в Атон – Света гора. Преди две години имах щастието да бъда в делегацията от Народното събрание, която посети този манастир и се разбра, че от две години там един лев не е даден и всичко, което се прави като реставрация, се разчита само на частни дарения от български фирми.
Г-н Председател, предлагам да вкараме един аналогичен текст като миналата година, когато гласувахме бюджета за 2012 г. и това влезе в бюджета. И както виждам от даденото становище има забележка, че „през 2012 г. допълнително, строго целево Министерството на финансите отпусна сумата от 705 794 лв. за консервация, реставрация и експониране на археологическото ниво на базиликата „Света София”.” Значи има разбиране и в Министерството на финансите и се отпускат допълнително суми.
Така че аз предлагам нашата Комисия да запише един текст, че при възможност да се отпуснат допълнително целеви средства за ремонтно-възстановителни работи и специално за манастира „Свети Георги Зограф” в Света гора. Според мен, величието на православието е там. Който е ходил, го знае. Това е един от символите на православието. Това е една от светите обители, които ни представляват в крайна сметка пред целия свят. Предлагам да гласуваме един такъв текст. Очевидно отварят се възможности текущо. Отпуснаха се, примерно, средства за Созопол при откриването на мощите на Йоан Кръстител.
Предложението ми е да има текст, за да подпомогнем тези, които желаят от Министерството на финансите или от Министерския съвет или от който и да е, който има власт, да го улесним, като се позовава на решение на Комисията.
Предс. Йордан Бакалов:
Моля да се напише текста, тъй като трябва да го подложа на гласуване, ако искаме да влезе като текст-предложение от цялата комисия.
Александър Радославов:
При възможност на републиканския бюджет за 2013 г. Министерството на финансите да отпусне целево средства за ремонтно-възстановителни работи на манастира „Свети Георги Зограф” в Света гора.
Предс. Йордан Бакалов:
Добре, но моля да се подготви написан текст, за да го подложа на гласуване.
Емил Велинов:
Г-н Председател, в допълнение на това, което каза уважавания от мен депутат, хубаво е да се запише, че при такива възможности да се подпомогне реставрацията и консервацията на религиозни сгради с национално значение, в това число манастира „Свети Георги Зограф”, защото имам предвид, че трябва да се помогне и на Троянския манастир.
Предс. Йордан Бакалов:
Добре. Вече помолих да се напише точно предложението, за да го гласуваме накрая.
Има ли още въпроси към г-н Велинов? Ако няма, да благодарим на г-н Велинов.
Следва Държавна агенция за бежанците – г-н Никола Казаков.
Никола Казаков:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Комисията,
Колеги, през 2012 г. бюджетът на Агенцията в началото беше 3 200 000 лв. и след откриването на Транзитен център, с. Пъстрогор, на 3 май с решение на Министерския съвет за 8 месеца беше увеличен до 4 131 687 лв.
В проектобюджета за 2013 г. заложихме 3 200 000 лв. плюс 1 500 000 лв. и изготвихме проектобюджет за 2013 г. в размер на 4 700 000 лв. Въпреки това, не беше взето предвид откриването на Транзитния център и за 2013 г. ни пишат бюджет пак 3 200 000 лв. Фактически имам недостиг от милион и половина, който конкретно недостиг е за издръжката на Транзитния център в с. Пъстрогор. А Транзитният център, както всички знаете, в момента е почти пълен и положението с миграционния натиск се увеличава. Водил съм разговори с Министерство на финансите, но бюджетът беше одобрен в размер на 3 200 000 лв. Очаквам още милион и половина за Транзитен център, с. Пъстрогор, тъй като това поставя под съмнение и националната сигурност и реална възможност обектът да не функционира. Това е, което имам да кажа.
Предс. Йордан Бакалов:
При един повишен натиск ще имаме проблеми, така ли?
Никола Казаков:
Разбира се, че ще има проблем, тъй като няма пари за издръжката на центъра от 1 януари. Аз мога да харча, примерно, от бюджета, който имам за другите центрове за администрацията, но ще бъде за сметка на този бюджет. Щом няма бюджет, няма средства за издръжка.
Предс. Йордан Бакалов:
А Министерството на финансите тук какво ще каже?
Владимир Петров:
Уважаеми г-н Председател,
Аз искам само да напомня на колегата Казаков, че Агенцията за бежанците е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити в бюджета на Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 23 от закона за устройството на държавния бюджет, министърът след като получи утвърден бюджет от Парламента и Министерският съвет го разпредели по органи, той трябва да извърши втората стъпка – да направи разпределение на второстепенните разпоредители. Тази цифра 3 200 000 лв., която съществува в бюджета и с която е разполагала Агенцията за бежанците, може винаги да бъде коригирана от министъра на вътрешните работи и да бъде предоставен допълнителен ресурс.
Освен това, знаете, че тези международни процеси, които в момента ни заливат и които се случват около нас, водят и до други неща, по които трябва да се вземат и други решения. Предполагам, че както в последно време потокът се е увеличил, ще се вземат и други мерки по този въпрос, мисля, че тогава правителството има възможности да взима и съответните решения в хода на изпълнението на бюджета.
Считам, че на днешното заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите ние не можем да дискутираме, че бюджетът на Държавната агенция за бежанците е 3 200 000 лв., защото не знаем какво ще разпредели разпоредителят с кредити, както законът го е оторизирал да направи. Това е чл. 23 от закона за устройството на държавния бюджет. Мисля, че това също трябва да се има предвид.
Аз също считам, че когато докладвам в тази Комисия отделните разчети, правя уговорката, че това са разчети, по които евентуално разпоредителите с кредити могат да направят друго.
Същото се отнася и за Агенцията за закрила на детето, така и за всички второстепенни разпоредители, които са в тази комисия.
Предс. Йордан Бакалов:
Г-жа Дукова.
Снежана Дукова:
Уважаеми г-н Председател,
Аз се чувствам страшно пристрастна към този случай и наистина това е много важен момент, който ще става все по-важен. Обяснението на Министерството на финансите за мен не беше много адекватно с оглед на това, че прехвърли правомощията към първостепенния разпоредител – министерството, означава ли това на практика, че вие увеличавате бюджета на това министерство или то ще коригира съответния бюджет на агенцията в рамките на този бюджет, който има. Това също е непоемане на отговорност и на ангажимент. Министерството на вътрешните работи има своите пера, които трябва да изпълни по отношение на бюджета. Как то ще направи рестрикцията, за да може да осигури в рамките на този бюджет, без да има допълнителни средства, да осигури средствата на Агенцията за бежанците. И това в момента трябва да бъде ясно изразена държавна политика.
Аз предлагам, уважаеми г-н Председателю, това като становище да се запише, както записахме текст за вероизповеданията. Аз имам право на такава инициатива. Затова смятам, че това е изключително важно и наистина трябва да направим всичко като комисия, да се определи един по-сериозен бюджет на Агенцията за бежанците. Свърших.
Владимир Петров:
Г-н Председател, само една дума. Понеже заместник-председателят на комисията изрази, че има недоразумение. Аз като експерт искам да кажа, че цитирах закона и какви функции законът дава на съответните разпоредители с бюджет. Да бюджетът на Министерството на вътрешните работи, когато се приема от правителството и се внася в Народното събрание, там няма нито един второстепенен разпоредител, който да бъде на отделен ред. А министърът като орган, който защитава политиката в неговия ресор, в неговия сектор, той ще прецени това, за което говорихте. Затова казах, че цифрите, които ги цитираме тук на комисията, защото това е комисия, която стои зад тези представители на съответните агенции второстепенни разпоредители, те са разчетни числа. Аз не мога да кажа, дали министър Цветанов като пуска бюджета, ще даде 3 800 000 на тази Агенция, защото това не е моя работа и аз като експерт не мога да му повлияя. Той също няма да поиска моя съвет за това.
Но това, което уважаемата народна представителка казва, е абсолютно за всички. Вие ще видите, че има и други структури, които са с намален бюджет. Аз мога да кажа защо е намален бюджетът, но това не става на прима виста – аз да го запиша, и веднага ще дойдат парите.
Това предложение, което се направи от народния представител за религиите, има логика, защото се казва, че при възможност. А тази възможност може да я има. Тя е същата хипотетична възможност, както и тази, ако запишете за Агенцията за бежанците. Ако има някаква такава форсмажорна ситуация, ще се потърсят други възможности, с които и правителството разполага, за да може да даде спокойствие на тези структури, които осъществяват тази важна международна дейност.
Аз вече казах това, но вие не ме разбрахте. Аз казах, че правителството си е свършило работата.
Предс. Йордан Бакалов:
Мисля, че големият проблем не идва от Министерството на финансите, а идва от Министерството на вътрешните работи. Ако те имат пряката комуникация с Агенцията, и ако Агенцията има наистина по-голям бежански натиск, дано да не се случва това, тогава въпросът е на финансиране. Но, ако започнем да си прехвърляме топката, наистина тогава държавата ще го отнесе.
А много добре знаете, че с оглед на това, че ние искаме да станем член на шенгенското пространство, те са водещи в тази посока, така че тук е хубаво Агенцията, МВР и Министерството на финансите добре да си комуникират, защото това ако не се получи, просто няма да е в положителна посока за страната.
Други изказвания? Ако няма други, да благодарим на г-н Казаков.
Продължаваме с Комисията за защита от дискриминация. Има думата г-жа Страшимирова.
Ана Страшимирова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Комисията,
Уважаеми дами и господа,
Днес съм пред вас заедно със заместник-председателя на Комисията г-н Баки Хюсеинов, който е финансист по образование и с директора на финансово-стопанска дейност и управление на собствеността г-н Цветан Мадански.
Ние сме ви изпратили писмо, в което подробно сме ви обяснили и сме ви показали нагледно какъв е бил бюджетът на комисията през годините и какъв е към днешна дата. Това, което у мен буди недоумение е, че не може бюджетът на Комисията за защита от дискриминация 2009 г. да бъде 3 179 000, когато в комисията е имало не повече от 150-200 образувани преписки, а днес, когато в комисията има над 400 образувани преписки и ние водим едно специализирано производство, бюджетът на комисията да бъде намален на 1 380 000 лв. Ние в момента с бюджета, който е за тази година, бедстваме, а догодина не съм наясно как точно комисията ще изпълнява своите функции.
Освен това, само ще ви напомня, че при нас производството е безплатно. Ние не събираме такси. Глобите, които налагаме, не влизат в нашия бюджет. В много случаи се нуждаем от външни експерти при проучването и при самите заседания.
Другото, което искам да спомена е, че Комисията за защита от дискриминация е органът по равнопоставеност. Освен това, е национален орган по правата на човека към ООН и има специално резолюция, в която е казано, че органите по равнопоставеност, в това число Комисията за защита от дискриминация се нуждае от собствена инфраструктура и финансова независимост. В нашия Закон за защита от дискриминация също е записано, че комисията е независим, специализиран държавен орган. Тази независимост не мога да разбера как ние ще я постигнем с бюджет 1 380 000 лв. Благодаря ви за вниманието.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Имате думата за въпроси и изказвания. Г-жа Ангелова.
Светлана Ангелова:
Уважаеми гости,
Уважаеми колеги,
Моят въпрос е по-скоро към Министерството на финансите. Защо с близо 1/3 е орязан бюджетът на Комисията за защита от дискриминация? Какви са мотивите, при положение, че са същите щатни бройки, при положение, че работата в комисията непрекъснато се увеличава. Може ли с този орязан близо една трета бюджет в сравнение с бюджета през 2012 г. тази комисия ефикасно и ефективно да изпълнява вменените й по закон функции. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Искам и аз да кажа, че няма да подкрепя този бюджет. Обаче такова орязване?! Наистина има политически партии, които определено не желаят комисията да функционира. Комисията изпълнява граждански функции, т.е. функции, които срещат две страни и се обсъжда за или против и виновен или не е виновен. Половин милион са си много пари. Поне да бъде търсен някакъв баланс. Няма как тези 3 млн. лв., които са дадени 2009 г., да се дадат сега, но поне да бяха дадени два милиона или да се запази бюджета от 2012 г. Като гледам сега дадения – 1 300 000 лв., те няма как да функционират.
Ситуацията с финансирането и финансите на нашата комисия е същото. И ние ще спрем сигурно да работим месец-месец и половина преди Нова година. Предполагам, че и те ще спрат. След като така са решили някои хора, така да продължават. Но после няма да се чудим защо съдят България постоянно в Страсбург и даваме хиляди, да не кажа милиони евро. Защото тези неща могат и тук да се решат и не е въпрос само на пари, най-малкото и на отношение понякога.
Друг иска ли да се изкаже? Г-н Радославов.
Александър Радославов:
Аз бих пледирал в същия ред на мисли. Мисля, че това съкращение, което се предлага, е доста сериозно. Като гледам по пера, разходът за персонал е с минус 14%, текуща издръжка с минус 81%, никакви капиталови разходи. Тоест те или трябва да си намалят персонала, за да се поберат в тези планирани разходи, или да си намалят дейността. Как би могло да стане и едното и другото, след като ангажиментите на тази комисия се увеличават. И то нямам предвид вътрешно само за страната, а и като представителен орган, на който се следи работата и от Европейската комисия. Струва ми се, че май са позалитнали колегите от Министерството на финансите. Може би ще обяснят как го виждат. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Друг? Аспарух Стаменов.
Аспарух Стаменов:
За мен също е необяснимо това много сериозно орязване на бюджета на комисията, защото и аз и колегите ми оценяваме възможността и значимостта на тази комисия. Мога да ви кажа на база на опита и практиката, която имам, че много от съгражданите ми от нашия регион Свищов очакват изнесените заседания, които прави комисията по райони, за да могат да си спестят разходите. Защото за тях не е без значение това да идват до София по един-два пъти. Ако наистина така се ореже бюджетът, комисията ще бъде принудена да разреди или въобще да преустанови изнесените заседания, което няма да даде възможност на хората да си излагат проблемите и въпросите на тези изнесени заседания, което за мен е недопустимо.
Така че и аз искам обяснения защо толкова е орязан бюджетът на комисията. Какви са били мотивите на Министерството на финансите?
Предс. Йордан Бакалов:
Г-жа Дукова и след това г-н Петров да отговори.
Снежана Дукова:
Наистина е така и наистина, уважаеми г-н Председателю и колеги, рестрикцията е доста сериозна в сравнение с 2009 г.
Аз ще кажа, колкото и нелогично да звучи в този момент, няколко важни, съществени неща. Нека не забравяме, че бюджетът не е дойна крава или пък разтегателна пица в контекста на говоренето на Дянков, който може безкрайно да се увеличава.
Нека да си кажем, че комисията не работеше толкова ефективно в годините. Там се наложиха изключителни промени и кадрови в това число, с оглед на това, че разходването на средствата не беше толкова справедливо и оптимално с оглед на проявите, които се правят.
Второ, не забравяйте, че отнякъде трябва да се вземе. Все пак правата и дискриминационните политики и практики във времето не са такива, каквито бяха преди. Въпреки че вие давате един анализ на повишени жалби, нека да кажем, че те не носят онзи характер на същинската дискриминация, която имаше във времето назад.
Последно, нека не забравяме, че кризата и държавите, които са около нас, дават своето отражение. Както каза и г-н Бакалов, ние в Народното събрание спряхме доста командировки. Замразихме заплати. Направихме още куп неща, за да бъдем съпричастни. Мисля, че не е чак толкова трагично и мисля, че новият екип ще докаже, че може в рамките на този бюджет да се справи. Смятам, че може да направи това. Благодаря ви.
Ана Страшимирова:
Може ли д взема думата? (Заповядайте.)
Уважаема г-жо Дукова, като нов председател на Комисията за защита от дискриминация (от 12 юли тази година), искам да ви уверя, че до този момент нито веднъж не съм отишла в командировка в чужбина и то не за нещо друго, а защото ние бедстваме в момента с бюджета, който е за тази година, а не за следващата година.
Освен това, искам да ви кажа, че по проста сметка за следващата година на мен само за заплати ми трябват 940 хиляди лева, без осигуровките. Имаме над 15 регионални офиса. Ами ток, вода? Така че да ми говорите на мен за командировки в чужбина, при положение, че не съм си позволила нито веднъж да отида, защото комисията няма финансови възможности да си го позволи към този момент.
Предс. Йордан Бакалов:
Аз искам да попитам нещо преди да отговори г-н Петров.
Имате ли някакви проекти по линия на Европейския съюз?
Ана Страшимирова:
В момента очакваме одобрението на проект за 2013 г. За съжаление, обаче, по тези проекти се очаква съфинансиране от наша страна, което отново нас ни поставя в положение, че всъщност ние и по проекти нямаме възможност да участваме, тъй като там се изисква известно съфинансиране от страна на Комисията за защита от дискриминация.
Аз съжалявам, че емоционално подхождам, но за мен това е първи бюджет, който защитавам. Влязла съм в средата на бюджетната година, ако мога така да се изразя, въпреки че не съм икономист, в края на краищата комисията в момента с този щат, с който разполага като персонал, изнемогваме по отношение на преписките.
Освен това, мисля че не може да се твърди и да се поставят на масата твърдения от рода, дали преписките преди време са били по-сложни или към днешния момент са по-сложни по простата причина, че не трябва да се забравя, че всяка една преписка, колкото и лесна да изглежда или обикновена, или бързо да се реши, тази преписка решава човешка съдба, човешки живот. Въпросите и проблемите на дискриминацията са от изключително чувствителна тематика. Това засяга душевността на всеки един човек, който се чувства, че е жертва на дискриминация.
Поради тази причина днес сме тук, за да помолим за вашето съдействие и съпричастност, защото мисля, че вие сте комисията, която най-добре е запозната с проблемите на Комисията за защита от дискриминация. Освен това, мисля, че вие винаги сте били съпричастни към нашите грижи и проблеми. Благодаря ви.
Предс. Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Петров, заповядайте. Събраха се доста въпроси.
Владимир Петров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Аз съм в много деликатна ситуация, защото аз съм само един експерт, директор на дирекция и аз съм дълбоко убеден, че вие знаете, че взимането на такива решения, които са взети, не са експертни решения, а са политически решения. Но аз бих помогнал да стигнете до тези разсъждения защо се е получило това и мисля, че като експерт ще мога да ви помогна в това.
Бюджет 2013 г. е направен при непроменена данъчно-осигурителна политика. Тоест нямаме промяна при тези показатели – нито данъците сме завишили, нито сме намали, нито сме направили различни други стъпки, които носят доход и приход на държавния бюджет.
Бюджет 2013 така, както е внесен в парламента за разглеждане, изхожда от няколко приоритета.
Първият приоритет. За първи път от три години въвежда политика по доходите, най-вече в пенсионните доходи. Оценката е направена от 1 април 2013 г. с 9.3% да се повишат пенсиите на всички пенсионери, което води до 600 млн. лв.
Втори приоритет на правителството за 2013 г. е увеличаване на разходния стандарт на един ученик в сферата на средното образование с 5 на сто, което е още 76 млн. лв.
Трето, въпреки че официално в Закона за бюджета няма лансирана политика по доходите, отчитайки ниските нива на заплащане в определени сектори, като сектора за спешната медицинска помощ, сектора за психиатрично болните, сектора на музейните работници, на регионалните библиотеки, на читалищата правителството допусна увеличаване на стандарта с 9% на тези структури и респективно увеличаване на работните заплати с 10%, която води до един ресурс около 7 милиона, който отива в тази посока.
Предс. Йордан Бакалов:
Всичко това го знаем. Можете ли да отговорите конкретно защо на Комисията за защита от дискриминация е намален бюджетът с половин милион. Ако можете, отговорете.
Владимир Петров:
Това не мога да го кажа, защото съм експерт, а решението е взето не от нас експертите.
Все пак искам да напомня и нещо друго, че с идването на това правителство всички министерства и ведомства намалиха персонала си средно с 15%, като някои с 18.9%, а други – 13.6%, но средно 15%. Регулаторните органи и специфичните органи в комисии, които са извън правителството, при тях нямаше драстично намаляване на числеността на персонала. И сега при свиването на бюджета, вероятно политиците, които взимат това решение са преценили, защото освен тази комисия, която аз също много добре познавам, са преценили, че може би трябва да се вземе от нейния бюджет. Разбира се, че 500 хиляди лева е страшно много. Аз като експерт се притеснявам, че страшно много е намален този ресурс. Но аз си спомням, а също предполагам и вие, че миналата година между първо и второ четене народните представители в този парламент гласуваха едно намаляване на Комисията за защита от дискриминация. Мисля, че беше с подобно число. Не си спомням точно числото, но просто напомням това.
И сега, ако действително трябва нещо да се преразгледа, като пак подчертавам, че говоря като експерт, а не като политик, не ангажирам моята институция, в която работя, отчитайки някои специфични неща в дейността на комисията, може да се потърси някаква възможност и да се направи предложение с оглед да не бъде така драстично това свиване. Защото по всяка вероятност няма да може да стане това, което политиците са искали да направят. Въпросът е вече в парламента. Аз като чиновник не мога да ви дам нито съвет, нито да направя препоръка, но вие като народни представители можете да предприемете вашите законови действия и да направите съответното предложение.
Предс. Йордан Бакалов:
Може би г-жа Ангелова ще се ангажира да направи едно предложение.
Светлана Ангелова:
Аз имам един уточняващ въпрос, защото вие казахте, че не е направено съкращение в комисията. Да, но разходите за персонал, работна заплата и осигуровки са намалени с 12%, а текущата издръжка е намалена драстично – с 80%. Тук Вие си противоречите. Вие казвате, че това е така, защото те не са направили съкращение, а в същото време само с 12% са намалени разходите за персонал, а с 80% са намалени разходите за текуща издръжка. Това са ток, вода и т.н. Те имат 15 офиса в страната.
Реплики: Може би е техническа грешка.
Предс. Йордан Бакалов:
Добре. Но процедурата е следната. Това е на първо четене. Ние на този етап нищо не можем да променим. Между първо и второ четене трябва да се направи предложение, трябва да се направят контактите, за да може нещо да се направи. Това е пътят. Аз затова не подкрепям този бюджет.
Определено, това е политическо решение. Г-н Петров е много прав. Наистина е така. Защо политиците са решили точно тази комисия или и на някои други да им намалят, но на тази доста фрапиращо, аз не мога да кажа. И вие не знаете защо.
Единственото нещо, което като комисия можем, е да се ангажираме между първо и второ четене да внесем някакво предложение да им подобрят бюджета, но зависи от тези, които взимат решение – от политиците.
В края на краищата на г-жа Страшимирова това е първият бюджет и така да я разочароват, аз не знам защо е станало така.
Други въпроси има ли? Няма.
Да ви благодарим и ще поддържате контакти между първо и второ четене, за да внесем някакви предложения.
Сега имат думата от Държавната агенция за закрила на детето – г-жа Даринка Янкова и Диана Арнаудова.
Даринка Янкова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Първо, моля да извиним отсъствието на председателя Калин Каменов, който е ангажиран служебно. Ще се опитам съвсем накратко да представя това, което сте получили като аргументи на Държавната агенция за закрила на детето около бюджета.
Държавната агенция за закрила на детето е второстепенен разпоредител към министъра на труда и социалната политика и участва в изпълнението на програмния бюджет на министерството чрез Програма „Закрила на децата чрез преход от институционални към алтернативни грижи”. В тази връзка проектобюджет 2013, който предложихме на министъра и който се приема, е в съответствие с указанието на Министерството на труда и на база 2012 г., т.е. в същите параметри – 1 325 370 лв. Ние подкрепяме този бюджет. За нас той е разумен, защото в рамките на същия този бюджет 2011 г. съумяхме да направим икономии. За 2012 г. бюджетът ни дава възможност да няма критични ситуации и да имаме всички необходими, разбира се най-необходими неща, с които работим, както и да изпълняваме основните си дейности, а именно контрол по правата на детето, който упражняваме във всички възможни институции и места. На този етап ние нямаме притеснения за това, че ще имаме дефицит в работата или че това ще наруши работата ни и поддържаме бюджета в този вид. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
Остава и да не сте доволни. Доколкото виждам, тук има леко повишение на бюджета. Има ли въпроси към Агенцията за закрила на детето? Няма. Щом те са доволни и ние сме доволни.
Национален съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси. Има думата г-жа Росица Иванова.
Росица Иванова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Комисията,
Уважаеми колеги,
Това, което сме ви изпратили като Предложение по тригодишната бюджетна прогноза 2013-2015 г. на Министерския съвет по Програма 2 „Координация на национални политики” е в размер на 224 500 лв.
Искам да уточня, че Националният съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси е консултативен и координиращ орган към Министерския съвет. Административно той се подкрепя от секретариат, който е звено в администрацията на Министерския съвет и по този начин от бюджета на администрацията на Министерския съвет по Програма 2 „Координация и мониторинг на хоризонтални политики” се получават средства в размер на 60 000 лв. за 2012 г. Искам да отбележа, че тези средства са изключително само по инициативи, свързани с международната инициатива „Десетилетие на ромското включване”.
Предложенията по нашата прогноза са за подкрепа развитието на културната идентичност на различните етнически малцинства и най-вече дейности в подкрепа на междукултурния диалог и разбирателство.
За 2013 г. от администрацията на Министерския съвет имаме потвърждение, че са ни заделени отново 60 000 лв. и отново фокусът е „Десетилетие на ромското включване”, т.е. конкретно насочеността е към фокус роми.
В нашия национален съвет членуват и други етнически малцинства и за тях ние не разполагаме със средства. Благодаря.
Предс. Йордан Бакалов:
В рамките на този бюджет ще съумеете да си изпълните задълженията? Така да разбирам.
Росица Иванова:
В рамките на бюджета от 60 000 лв. за фокус „Роми” ще се справим. Но за другите етнически малцинства ние не разполагаме със средства.
Предс. Йордан Бакалов:
Въпроси? Ако няма въпроси, да благодарим на колегите и остана Държавната агенция за българите в чужбина.
Г-н Иванов, имате думата.
Росен Иванов:
Благодаря, г-н Председател.
Както се казва, последният или печели, или губи. Надеждата засега в мен е жива.
Бюджетът за 2013 г. на Агенцията е същият, както е за 2012 г. при съществено увеличение на нашата дейност.
Съвсем накратко - в административната дейност бяха предприети някои мерки, които доведоха, както до очаквани, така и до неочаквани резултати. При нас беше въведена електронна система за записване и подаване на заявленията, което имаше като ефект, че административната услуга, предлагана на гражданите на други държави, които кандидатстват при нас, като срок се сведе от един месец до няколко часа. Тоест вече издаваме удостоверенията след обяд на същия ден, когато са подадени при нас документите. Неочакваният ефект беше, че всички дати до Нова година са запълнени. Увеличи се неимоверно потокът на желаещите да придобият удостоверение за български произход, което е доста екзотично за нашата практика.
Предс. Йордан Бакалов:
Кажи какво свърши за държавата в Щатите и Канада.
Росен Иванов:
Много неща. Представихме цялостната политика на държавата по всички четири направления във връзка с целевите таргет групи, с които работим – българските културни дружества, българските образователни центрове, българските медии, българските църковни общини. Във всички тях отбелязваме развитие, като бройка на дружествата, като организираност. Всички имат необходимост от подкрепа в първата една година. Говоря за първата целева група. Това са образователните центрове, защото Постановление 334, което беше прието миналата година, дава възможност да се кандидатства след първата образователна година, т.е. създаването на нови училища, което е целта на това постановление и тя беше постигната. Въпросът е, че те не могат да кандидатстват първата година за финансиране и всичко това ляга най-вече върху Агенцията, която от собствения си бюджет подсигурява учебниците и помагалата за първата година.
Същото нещо е и с дружествата. Имаме над 30 дружества и въобще организации на българите в повече от миналата година. Преместването на компактни български маси следствие на икономическата криза, всички знаят, че в момента българите от Испания все още не толкова масово, но напускат. Забелязва се движение на българи към Ванкувър и към западното крайбрежие на Канада, което отваря пред нас нови проблеми.
Предс. Йордан Бакалов:
Там какво направи?
Росен Иванов:
Там тепърва ще правим. Чакаме ги да отидат. Все още няма толкова организиран живот.
Поставено е началото на изграждане на медийна концепция с българските медии зад граница. Има нужда от това сътрудничество. Възприема се много добре идеята и там ще се работи през следващите дни за създаването на концепция за работа, защото изоставаме във времето, следствие на нашите основни не съперници, но там работят много активно Сърбия и Македония, така че на нас не ни остава много време.
Работим по новата информационна система за снабдяване с точна официална информация на българските общности. Агенцията започна изграждането на такава система. Създава се новият сайт. Въпросът е, че трябва да имаме съответната подкрепа – техническа и финансова, за да можем да го направим.
Подписана е спогодбата между България и Канада за социалния стаж, осигурителния стаж. Интересуват се особено много от здравно-осигурителните вноски, от двете декларации, които трябва да се подадат до края на годината. Всичко това трябва да бъде качено на едно място. В това са категорични всички наши общности, които съществуват там, за да може да има лесен достъп и Агенцията е най-подходящата структура, която може наистина да им изпраща информацията бързо и качествено, защото ние знаем точно къде да я изпратим.
Налице е стремеж към обединяване на българските дружества и училища. В Чикаго бяха всички 9 училища на срещата с нас. Освен положителните оценки за това постановление, има искане за увеличаване на финансирането по език и култура зад граница, което е важно, защото тази програма отива основно към културната политика, провеждана от изпълнителната власт. Наистина училищата са вече добре организирани, но фолклорните състави, културните центрове, театрите засега остават малко назад. Има средства за финансиране по тази програма, но те, според мен, са недостатъчни, така че и в тази насока ще се работи.
Беше представена стратегията и новия закон, който чака разглеждане в Правна комисия.
Предс. Йордан Бакалов:
Тъкмо щях да попитам кога ще го приемат.
Росен Иванов:
Правната комисия е сериозна комисия и явно не можем да я прескочим, въпреки че вашата комисия е водеща по този закон.
Това са общо взето нещата.
Има една много интересна инициатива на Генералното консулство за създаване на организации на българите по отраслов или съсловен принцип. В Чикаго е започнало организирането на младите българи, които са бизнесмени или на работа в сериозни фирми, или със собствен бизнес, което е много положително. Те задават въпроси в тази посока. Имат необходимост от информация и има полза държавата от тях.
Предс. Йордан Бакалов:
С една дума, с бюджета горе-долу се оправяте.
Росен Иванов:
Като няма повече и с него ще се оправим. Но ако дадете повече, няма да се разсърдим. Ще се разделим с много добро чувство. Нали това е последното заседание по бюджета за тази комисия.
Предс. Йордан Бакалов:
Явно само Комисията за защита от дискриминация най-сериозно е засегната, като не знам по каква причина е това. Останалите са запазили нивото. Някои имат леко увеличение.
Колеги, имате ли въпроси към г-н Иванов? Когато те са доволни, ние какво да питаме. Въпроси? Няма.
Изслушахме всички. Най-големият проблем е с Комисията за защита от дискриминация. Не знам защо се е получило така.
Преди да преминем към гласуване, искам да ви кажа, че г-н Радославов обяви, че ще гласува „въздържал се”. Бисерка Петрова обяви, че гласува „за”. Иван Божилов също гласува „за”.
Първо ще подложа на гласуване предложението, което се направи във връзка с проектобюджета на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет, което ще бъде към становище като препоръка :
„При възможност и реализиране на икономии в бюджет 2013 г. да се отпуснат целево средства за реставрация, консервация и експониране на сгради с национално значение, в това число и манастира „Свети великомъченик Георги Зограф” – Атон ”.
Това е предложението, което ви предлагам да го включим в становището като препоръка на комисията.
Който подкрепя така прочетеното предложение, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против и въздържали се няма. Предложението се приема.
Който подкрепя Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерски съвет на 12.10.2012 г., моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Двама „въздържали се”.
По втора точка – Разни.
Колеги, имате ли въпроси за т. Разни? Няма. Благодаря ви.
Закривам заседанието.
Председател:
Йордан Бакалов
