Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
17/01/2013
Стенограма
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите
П Р О Т О К О Л
№ 1
Днес, 17.01.2013 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Александър Стефанов, държавен експерт в Съвета по законодателство и народния представител Кирил Гумнеров, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Първо, честита Нова година. Да сме живи и здрави, здрави семейства и приятели. Това е последната ни сесия. Остават ни още 4-5 месеца работа. Досега не сме се излагали и се надявам, че и в бъдеще време ще бъде така.
Предлагам следния дневен ред за днешното заседание:
1. Становище относно обсъждане случая на българския пилот Янко Стоименов във връзка с настъпилото авиационно произшествие в Гърция на 4.08.2005 г., писмо вх. № ПГ-330-00-2 от 7.01.2013 г. на Народното събрание.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 254-01-115, внесен от Кирил Владимиров Гумнеров и Стоян Иванов Иванов на 5.12.2012 г.
3. Приемане на График за приемната за граждани от м. януари до м. юни 2013 г.
4. Разни.
По първа точка - Становище относно обсъждане случая на българския пилот Янко Стоименов във връзка с настъпилото авиационно произшествие в Гърция на 4.08.2005 г., писмо вх. № ПГ-330-00-2 от 7.01.2013 г. на Народното събрание.
Защо се наложи включването на това становище в дневния ред? Миналата седмица много екстрено се събраха Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и Комисията по външна политика и отбрана и взеха становище. Нашето становище ще бъде почти на 99% като тяхното, но аз ще ви го прочета. Ако имате бележки, ще ги отразим. Ще ви кажа къде е разликата с другото становище в този 1%. Ако нямате бележки, ще го гласуваме като становище на Комисията, въпреки че аз не знам като Народно събрание как можем да въздействаме на гръцката правосъдна система, но все пак една морална подкрепа можем да направим.
Чета проекта на становище.
„Становище относно обсъждане случая на българския пилот Янко Стоименов във връзка с настъпилото авиационно произшествие в Гърция на 4.08.2005 г., писмо вх.№ ПГ-330-00-2 от 7.01.2013 г. на Народното събрание.
На редовно заседание, проведено на 17.01.2013 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа и обсъди постъпилото в Комисията писмо от председателя на Съюза на транспортните синдикати в България за следните тревожни обстоятелства, пораждащи съмнения за:
1. Нарушение на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, озаглавен „Право на справедлив процес”.
2. Нарушение на разпоредбите Регламент (ЕС) № 996/2010 г. на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване и за отмяна на Директива 94/56/ЕО.
3. Несъответствие и разминаване на становището на Гръцкия комитет за разследване на авиационни произшествия с мнението на независимите експерти от Канадското бюро за разследване AIR Incorporation.
След проведените разисквания Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите очаква компетентните държавни институции и органи:
1. Да предприемат спешни конкретни действия за защита правата и законните интереси на българския гражданин Янко Стоименов, включително съдействие при осигуряване на квалифицирана правна помощ пред гръцкия и кипърския съд.
2. Да съдействат за възобновяване разследването на авиационното произшествие на 14.08.2005 г., с оглед на получените в хода на допълнителните проверки нови важни факти и обстоятелства.
Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите да бъде информирана ежемесечно за предприетите мерки и действия от страна на Министерство на външните работи и компетентните институции.”
Разликата между становището на другите две комисии и нашето е в последното изречение, а именно, че ние поставяме срок всеки месец да се докладва от съответните институции – визират се Министерството на външните работи и Министерството на правосъдието, да докладват на Комисията какво са свършили по въпроса.
Има ли бележки по така прочетения проект на становище? Ако няма бележки, да гласуваме. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против и въздържали се няма.
По втора точка - Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 254-01-115, внесен от Кирил Владимиров Гумнеров и Стоян Иванов Иванов на 5.12.2012 г.
По законопроекта има становище на Министерството на правосъдието. Колегата е тук. Но преди това има думата г-н Гумнеров да представи законопроекта.
Кирил Гумнеров:
Уважаеми г-н Председател, Вие като убеден демократ, най-напред бих искал да включа нещо като протест. Аз съм изненадан от явното отношение, което има г-жа Председателката на Народното събрание г-жа Цачева към нас и специално към мен, защото препраща всичките ми законопроекти точно към комисиите, през които законът няма как да мине. Например, Законът за тютюнопушенето беше изпратен в Комисията по здравеопазването, а Законът за смъртното наказание само и единствено във вашата комисия.
Предс.Йордан Бакалов:
Ние не сме водещи!
Кирил Гумнеров:
Зачестилите през последните години престъпления, разтърсили обществото със своите жестокост и наглост, както и ширещото се чувство на безнаказаност сред престъпниците, налага приемането на драстична промяна в Наказателния кодекс, която е свързана с въвеждането на смъртно наказание в България за определен тип престъпления. Ние смятаме, че освен превенция и превъзпитание, наказанието трябва да бъде инструмент за постигане на заслужено възмездие – нещо, от което повечето политици бягат като термин, а има престъпления, за които единственото такова възмездие може да бъде само смъртното наказание.
Преди хилядолетия, когато са се създавали първите държави, хората са се съгласили да влязат в тях, като делегират част от свободите си срещу правото си да получат сигурност срещу задължението от страна на държавите да гарантират тази сигурност. Очевидно е, че днес България не може да гарантира правото на сигурност на своите граждани.
Очевидно е също така, че тежката престъпност се увеличава, че жестоките престъпления стават все повече и повече, особено през последните 15-20 години.
Знам, че част от мотивите да не се приеме законопроектът ще бъдат, че ние членуваме в Европейския съюз и те искат да няма смъртно наказание, но ние смятаме, че причина затова е именно налаганата от Европейския съюз политика за омекотяване на наказанията и въвеждането на редица неработещи, както показва практиката, форми на леки наказания за извършени престъпления. Има няколко много интересни статистики, които показват, че когато европейските държави тръгват (около 60-те години) в тази посока да променят наказателната си система, днес тежките престъпления там са между 4 и 8 пъти повече, отколкото са били тогава, което показва изцяло несъстоятелността на този вид наказателна политика, която ни се налага, включително и от Европейския съюз.
Тъй като това е недопустимо, ние смятаме, че държавата трябва да защитава гражданите, а не престъпниците. Ние смятаме, че на жестоките престъпления трябва да се отговаря симетрично – с жестоки наказания, и затова предлагаме въвеждането на смъртно наказание за редица престъпления, особено жестоки и точно определен брой. Защото престъпниците всъщност имат респект само от тежките наказания. Те нямат респект от сегашните наказания, които меко казано за тях са смешни.
Идеята за въвеждане на смъртно наказание се подкрепя от огромна част от българите, които ясно осъзнават, че настоящите предвидени в Наказателния кодекс наказания не могат да дадат ефективен отпор на разрастващата се жестока и тежка престъпност в България. Ето защо ние смятаме, че въвеждането на смъртно наказание е навременно и жизнено необходимо. Благодаря ви.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Има думата г-н Стефанов, държавен експерт в Съвета по законодателство, да представи становището на Министерството на правосъдието. Становището го имат колегите. То е отрицателно.
Александър Стефанов:
Уважаеми г-н Председател, аз ще изложа същото становище, но накратко и няма да ви отегчавам с пространствени изложения.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Благодаря ви за възможността да изложа становището на Министерството на правосъдието по предлагания законопроект.
Ние считаме, че предлаганият законопроект противоречи не само на действащото законодателство, но и на международните договори, които са обнародвани и влезли в сила за Република България.
На първо място бих посочил, че Народното събрание, като висш законодателен орган в страната, е ратифицирало Протокол № 13 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи относно премахване на смъртното наказание при всички обстоятелства. С този Протокол № 13 към Конвенцията се предвижда абсолютна забрана на смъртното наказание, в това число и във време на война, при извънредно положение и при други случаи на непосредствена опасност от война.
Какво е противоречието с българското законодателство на предложения законопроект?
Още през 1998 г. Народното събрание и българското демократично общество тогава са решили окончателно въпроса със смъртното наказание, като са отчели световните и европейски практики за зрелостта на обществото, хуманизма и общочовешките ценности. Тогава с приетия ЗИД на Наказателния кодекс категорично е записано в чл. 36, ал. 3 от НК е посочено, че в Република България няма смъртно наказание.
С предлагания законопроект се посочва, че в чл. 37 и на следващите места, където се предлага да има смъртно наказание, но това автоматично противоречи на декларацията на закона, където се казва, че няма смъртно наказание.
Това е по същество становището на Министерството на правосъдието. Благодаря за предоставената ми възможност да го представя.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси. Г-н Радославов, имате думата.
Александър Радославов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Днес се срещам с втори прецедент, ако мога така да кажа, в моите представи за демократично общество. Цял ден се занимаваме в пленарна зала с четиригодишното предучилищно образование, където казах, че не могат да се отнемат правата на родителите, особено на тези, които имат възможност по-качествено да си социализират детето до четири години и от четири натам. И сега тук като капак предложението на колегите Гумнеров и Иванов е едва ли не да се върнем в едни първобитно мислещи и тоталитарни времена, когато смъртно наказание бяха готови да наложат и за по-дребни прегрешения против управлението.
Колега Гумнеров, искрено съжалявам. Може би тези последни години много Ви обремениха съзнанието като хора, но по никакъв начин не мога да оправдая тази ваша позиция от чисто човешка гледна точка. Абстрахирам се от това кой от коя политическа партия е и какво защитава и т.н. В човешки план смятам и вярвах, че народното представителство е извървяло този път на трайно култивиране в нас самите на някои норми в обществените взаимоотношения и в личностните отношения. Много се изненадах и с голямо съжаление установявам, че очевидно съм се самозалъгвал и съм идеализирал себеподобните си.
Категорично, г-н Председател, мисля, че ще е срам за нашата комисия и за 41-то Народно събрание ние да приемем отново смъртно наказание, когато и днешният вицепрезидент на България поставя въпроса даже да се отмени и „без право на замяна до живот”. Сега ние отиваме хопа-тропа на задължително смъртно наказание, защото видите ли хората по друг начин не могат да бъдат вкарани в пътя.
Г-н Гумнеров, трябва да се попитаме защо се стига до такива ситуации, в които има масови самоубийства, да оставим убийствата. Очевидно е, че условията на живот за една голяма част от българския народ са много тежки в тази криза и тук вече капитален е въпросът за управлението на страната и разбиранията ни кое трябва да има приоритет. Аз мисля, че крайно време е да се разбере, че голяма част от този народ живее бедно, оскотява и за най-дребни поводи се стига до убийства и т.н. Тоест, трябва да работим заедно всички тук да се пренасочат усилията и ресурсите на страната за подпомагане на хората да имат работа и малко от малко това умопомрачение, което обхваща сума ти хора. Да се види каква е икономическата и социалната политика и това е в основата, което ще подпомогне, а не да въвеждаме смъртно наказание. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Кърджалиев.
Тунчер Кърджалиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Като юридическа интерпретация за мен е чужда тази тема. Аз се порових, извадих членове от Наказателния кодекс и въпреки че е чужда, от гледна точка на ценностите на българското общество, в които аз вярвам и особено в тенденциите за евроатлантически интеграционни процеси, които настъпват не само в България, ще си позволя да коментирам законопроекта.
Последните политически инициативи за законопроекти на господата Гумнеров и Иванов са очевидна провокация към българския парламент, към тези евроатлантически правила, които са приети безпрекословно от Република България, към тези ценности на съвременното хуманно и демократично общество и то в рамките на Европейския съюз, ще ви припомня, че тяхната партия се казва „Не на Европейския съюз”. Предложиха законопроект за закриване на Комисията за защита от дискриминация наскоро. Предложиха законопроект за отмяна на Декларацията, осъждаща опита за насилствена асимилация, нова провокация за тютюнопушенето и днес е поредната, последна, надявам се наистина да е последна. Аз и колегите сме си създали погрешно впечатление, дори мога да кажа илюзия, че с откъсването си от Атака сте се откъснали и от тези радикални течения – от национализъм до неадекватност и патриотарство, ксенофобски изстъпления, но се оказва, че не просто преекспонирането на тези теми и акцентите върху тях, а обратното – недостатъчното очевидно обругаване на евроатлантически приоритети е причина май да се отделите от Атака.
Конкретно по темата. Експертите ви отговарят точно в стила, който заслужавате – лаконичен, кратък стил, без излишни коментари и емоции:
Първо, че общественият дебат по тази тема приключва дефинитивно и безвъзвратно с онова решение от 1990 г. на Великото Народно събрание и с промяната на Наказателния кодекс (чл. 36, ал. 3 от 1998 г.).
Второ, този абзац в лаконичен стил предполагам, че експертите искат да ви кажат, че законопроектът ви е ретрограден и мракобесен спрямо актуалните практики в духа на отчитане на човешкото достойнство, в духа на отчитане на новите приоритети пред света. Тоест аз го разбирам нещо от типа ”Хора, добро утро! Годината е 2013 г., а не е 1956 г., не е 1968 г…”, но с евфемизъм очевидно го изказват.
Трето, България е конституирана и това е най-важното може би, към Конвенцията за защита правата на човека в двата Протокола 6 и 13, недвусмислено изразяват мнение нашите колеги от предните мандати по отношение на смъртното наказание. Пак с евфемизъм може би ви казват: „Къде отивате, господа Гумнеров и Иванов?” Вие двамата очевидно обичате да възсядате някаква популистична тема и вълна. Дори вие инспирирате, вие сте креативни натури в това отношение, създавате такава вълна, независимо на национално ниво ли е, на патриотична тема ли е, и може би искате да се обозначите или да се легитимирате като нова вълна или не знам! Може би ви е достатъчно само да се еманципирате от старата партия.
Аз ще приключа с това. Забележете, че според всички други, за вас може да са тривиални партии, много обикновени, приоритетите на държавата са други. Това не е приоритет. В тази държава има правила. Те са приети на база на нормативна уредба. Поради тези приоритети вчера четох, че тази държава намалява средно с 6 човека на час. Върху това трябва да обърнем внимание. Икономика, жизнен стандарт - това трябва да са приоритетите.
Иначе патриоти има и трябва да има. Но сит народ е патриотът. Гладният отива далече и оттам обича Родината си.
С това искам да приключа. Благодаря.
Снежана Дукова:
Уважаеми г-н Председател, аз ще бъда максимално кратка. Няма да ползвам нито груба риторика, макар и в определени аспекти тя да е вярна. При цялата ми поривна симпатия към Кирчо Гумнеров, аз ще кажа, че нито му е времето, нито му е мястото, нито му е юридическото право за това, което внасят. Няма да правя оценки защо те го правят. Всеки има право на политически изказ и на свои собствени виждания, които по един или друг начин го правят и аз ще дам на колегите това право те да го направят. Но това, което те правят, е нито ляво, нито дясно, нито националистическо. То е нещо супер крайно, което по никакъв начин ние най-малкото като членове на тази комисия бихме могли да легализираме. Връщам се към една тема, която по някакъв начин кореспондира с това тяхно предложение – за евтаназията. Знаете, че дори и при този случай, когато при доброволно желание се отнема един човешки живот, ние го артикулираме като един не хуманен акт и смятам, че държавата е в едно ново време, в което наистина ценностите са променени. Аз искрено се надявам те да са променени и да са добили друга стойност.
Ще завърша с думи към колегата Радославов. Изключително, според мен, неточна меко казано аналогия направи той с 4 годишните. Аз ще кажа, че това е не толкова от желание за такава аналогична връзка, колкото некомпетентност и непознаване текстовете на закона, който ние гледаме в зала и тя няма никакво място в разглеждания текст.
Аз като един демократ и хуманист, бих казала по душа, естествено категорично, Кирчо, няма да го подкрепя този закон. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Давам думата на вносителя.
Кирил Гумнеров:
Аз ще започна с г-н Радославов. Да, така е. Беднотията е сериозен фактор, който подбужда към тежка престъпност, г-н Радославов, и наистина ние като законодатели сме задължени да се борим с нея. Но искам да ви припомня, че тежките престъпления в България се увеличиха през последните 20 г. А през този период основно вашата партия държеше властта. Така че, ако трябва да бъдем честни и откровени, във вашата партия е основната вина, както за засилване на тежките престъпления в България, така и за това, че вие с вашето решение навремето лишихте държавата от няколко инструмента да се борят точно с тези тежки престъпления. Аз съм далеко от мисълта, че Вие лично сте примерно лоби на престъпността в България, но определено от вашата партия и особено през този период имаше сериозно лоби на престъпниците в България.
Освен това, Вие говорите за хуманизъм. Аз не мога да разбера какъв хуманизъм в един човек, който убива двама или трима души, или който убива малки деца, или този, който убива по педофилски подбуди, или този, който внася, примерно, 200-300 или 500 кг. наркотици в България и убива десетки хиляди младежи. Всъщност това са онези групи, грубо казано, към които ние насочваме смъртното наказание. Така че аз не мога да приема Вашата теза.
И към колегата от ДПС. Поне трябва да признаете, че с колегата Иванов сме последователни. Ние се махнахме от Атака не защото на нас не ни харесват тезите на Атака, а защото Атака се отдели от своите тези. Защото, ако не знаете, аз съм един от хората, които са създавали тези 20 точки на Атака и съм причина Атака да съществува. И след като Атака заработи и първо безприкословно подкрепи ГЕРБ и след това заработи толкова близко с ДПС, ние бяхме принудени да се махнем от Атака. Не можем да влизаме в един колаборационизъм, колега.
А що се отнася до неприкословното подчинение на евроатлантическите ценности? Аз трябва да ви кажа, че това много ми прилича на безприкословната подкрепа на ГЕРБ, която Атака даваше в самото начало. Искам да ме разберете правилно. Няма договор, който по някакъв начин ако засяга интересите на българите, той да не може и да не трябва да бъде отменен.
Ние вярваме, че смъртното наказание трябва да бъде въведено и в този смисъл ние знаем, че няма да стане в този парламент, няма да стане сега, но ние вкарваме отново дебат за смъртното наказание, защото казахте, че общественият дебат е приключил. Не! Ние го възобновяваме. И този дебат, искате или не искате, започва да се върти. И този дебат може да не е сега, но след 2-3-5 години ще даде плод и рано или късно, и тогава много по-мотивирано и с много повече хора ще се опитаме отново и най-вероятно ще смъкнем забраната за смъртното наказание. Благодаря ви.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Сега вече и аз имам думата. Преди това г-н Радославов.
Александър Радославов:
Само искам да кажа на колегата Гумнеров, г-н Председател, колеги, че вече свършва този мандат и още има колеги, които не са разбрали, че Александър Радославов никога не е членувал в БКП, нито в БСП, нито родителите му. Това, че сме изселвани и аз имам документ, че сме репресирани и аз съм изселен. Не баща ми, а аз. И постоянно да ми говорят: „Вие от БСП.” Разберете, аз не съм от БСП. Аз съм социалдемократ и разбира се, както има партия на европейските социалисти и в България ние социалдемократите сме в един съюз. Обаче да ми се прехвърлят персонално на мен едва ли не някакви вини на БСП, където аз съм пострадал като семейство лично от това, вече ми дойде до гуша. Аз няколко пъти го обяснявах в пленарна зала. Много моля да не ми се прехвърлят такива вини в личностен план! Аз имам най-добро отношение към Вас като човек и тезите, които защитавам, не са свързани с моето партньорство с БСП. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. И аз ще кажа няколко думи и ще бъда много кратък.
Тъй като се завъртя дебата около това кой къде е бил и какви ценности е изповядвал, вносителите в самото начало са били в една друга партия, категорично. Тази същата партия реално погледнато отмени смъртното наказание и той фактически го е подкрепял. Но както се казва, всеки един човек има право на промяна на вижданията. Аз, примерно, не го подкрепям това. И аз и колегата Радославов бяхме в парламента, когато сме гласували за отмяната на смъртното наказание. За мен, това не е изискване на Европейския съюз. Определено има един момент, когато един престъпник го осъдиш на смърт, може да се каже, че донякъде го спасяваш. Тоест, вие предлагате едно спасение за един човек, който е извършил много жестоко престъпление. Докато един човек, когото вкараш в четири квадратни метра между четири стени, една врата и един малък прозорец, доста трудно издържа впоследствие. Но това е друга тема. Не го пожелавам на никой да изпада в такава ситуация.
Но след като България стана член на Европейския съюз и на НАТО и след като тези ценности се споделят от световните организации, съвсем нормално е България да започне да мисли за тези мерки.
Но понеже колегата Гумнеров постави въпроса, че са се повишили престъпленията. Да, наистина е така. Но смъртното наказание по никакъв начин не решава проблема с престъпленията. Това е друга тема на разговор и само аз бих могъл да говоря два часа по нея. Но това не е решението. А технологията „зъб за чене и око за две” изобщо не върши работа. Тя се практикува в едни райони в света, може би от 60 години, но никакъв резултат не е дала. Само жертви след жертви.
Така че за мен определено европейското е наистина да вървим в тази посока и да отстояваме тези позиции и да убеждаваме хората.
Иначе колегите ги разбирам. Те искам да се еманципират, повдигат теми, които са приемливи за ушите на хората и предполагат да ги подкрепят евентуално в бъдеще като политически проект. Така че и тях ги разбирам. Но нека и те да бъдат умерени, защото не е нужно да се повдигат такива теми, които ни вкарват в съвсем друго русло като държава.
Който е „за” и подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 254-01-115, внесен от Кирил Владимиров Гумнеров и Стоян Иванов Иванов на 5.12.2012 г., моля да гласува.
Нула „за”. Който е против? Дванадесет „против”. Въздържали се? Нула „въздържали се”.
По трета точка - Приемане на График за приемната за граждани от м. януари до м. юни 2013 г.
Колеги, ако някой има претенции по предложения ви график, моля да каже сега. Ако няма претенции, гласуваме го и се изпълнява. Няма претенции.
Който приема Графика за приемната за граждани от м. януари до м. юни 2013 г., моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По четвърта точка - Разни.
Имате ли въпроси за т. Разни. Няма. Благодаря на колегите.
Закривам заседанието.
Председател:
Йордан Бакалов
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите
П Р О Т О К О Л
№ 1
Днес, 17.01.2013 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Александър Стефанов, държавен експерт в Съвета по законодателство и народния представител Кирил Гумнеров, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Предс.Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Първо, честита Нова година. Да сме живи и здрави, здрави семейства и приятели. Това е последната ни сесия. Остават ни още 4-5 месеца работа. Досега не сме се излагали и се надявам, че и в бъдеще време ще бъде така.
Предлагам следния дневен ред за днешното заседание:
1. Становище относно обсъждане случая на българския пилот Янко Стоименов във връзка с настъпилото авиационно произшествие в Гърция на 4.08.2005 г., писмо вх. № ПГ-330-00-2 от 7.01.2013 г. на Народното събрание.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 254-01-115, внесен от Кирил Владимиров Гумнеров и Стоян Иванов Иванов на 5.12.2012 г.
3. Приемане на График за приемната за граждани от м. януари до м. юни 2013 г.
4. Разни.
По първа точка - Становище относно обсъждане случая на българския пилот Янко Стоименов във връзка с настъпилото авиационно произшествие в Гърция на 4.08.2005 г., писмо вх. № ПГ-330-00-2 от 7.01.2013 г. на Народното събрание.
Защо се наложи включването на това становище в дневния ред? Миналата седмица много екстрено се събраха Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и Комисията по външна политика и отбрана и взеха становище. Нашето становище ще бъде почти на 99% като тяхното, но аз ще ви го прочета. Ако имате бележки, ще ги отразим. Ще ви кажа къде е разликата с другото становище в този 1%. Ако нямате бележки, ще го гласуваме като становище на Комисията, въпреки че аз не знам като Народно събрание как можем да въздействаме на гръцката правосъдна система, но все пак една морална подкрепа можем да направим.
Чета проекта на становище.
„Становище относно обсъждане случая на българския пилот Янко Стоименов във връзка с настъпилото авиационно произшествие в Гърция на 4.08.2005 г., писмо вх.№ ПГ-330-00-2 от 7.01.2013 г. на Народното събрание.
На редовно заседание, проведено на 17.01.2013 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа и обсъди постъпилото в Комисията писмо от председателя на Съюза на транспортните синдикати в България за следните тревожни обстоятелства, пораждащи съмнения за:
1. Нарушение на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, озаглавен „Право на справедлив процес”.
2. Нарушение на разпоредбите Регламент (ЕС) № 996/2010 г. на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване и за отмяна на Директива 94/56/ЕО.
3. Несъответствие и разминаване на становището на Гръцкия комитет за разследване на авиационни произшествия с мнението на независимите експерти от Канадското бюро за разследване AIR Incorporation.
След проведените разисквания Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите очаква компетентните държавни институции и органи:
1. Да предприемат спешни конкретни действия за защита правата и законните интереси на българския гражданин Янко Стоименов, включително съдействие при осигуряване на квалифицирана правна помощ пред гръцкия и кипърския съд.
2. Да съдействат за възобновяване разследването на авиационното произшествие на 14.08.2005 г., с оглед на получените в хода на допълнителните проверки нови важни факти и обстоятелства.
Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите да бъде информирана ежемесечно за предприетите мерки и действия от страна на Министерство на външните работи и компетентните институции.”
Разликата между становището на другите две комисии и нашето е в последното изречение, а именно, че ние поставяме срок всеки месец да се докладва от съответните институции – визират се Министерството на външните работи и Министерството на правосъдието, да докладват на Комисията какво са свършили по въпроса.
Има ли бележки по така прочетения проект на становище? Ако няма бележки, да гласуваме. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против и въздържали се няма.
По втора точка - Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 254-01-115, внесен от Кирил Владимиров Гумнеров и Стоян Иванов Иванов на 5.12.2012 г.
По законопроекта има становище на Министерството на правосъдието. Колегата е тук. Но преди това има думата г-н Гумнеров да представи законопроекта.
Кирил Гумнеров:
Уважаеми г-н Председател, Вие като убеден демократ, най-напред бих искал да включа нещо като протест. Аз съм изненадан от явното отношение, което има г-жа Председателката на Народното събрание г-жа Цачева към нас и специално към мен, защото препраща всичките ми законопроекти точно към комисиите, през които законът няма как да мине. Например, Законът за тютюнопушенето беше изпратен в Комисията по здравеопазването, а Законът за смъртното наказание само и единствено във вашата комисия.
Предс.Йордан Бакалов:
Ние не сме водещи!
Кирил Гумнеров:
Зачестилите през последните години престъпления, разтърсили обществото със своите жестокост и наглост, както и ширещото се чувство на безнаказаност сред престъпниците, налага приемането на драстична промяна в Наказателния кодекс, която е свързана с въвеждането на смъртно наказание в България за определен тип престъпления. Ние смятаме, че освен превенция и превъзпитание, наказанието трябва да бъде инструмент за постигане на заслужено възмездие – нещо, от което повечето политици бягат като термин, а има престъпления, за които единственото такова възмездие може да бъде само смъртното наказание.
Преди хилядолетия, когато са се създавали първите държави, хората са се съгласили да влязат в тях, като делегират част от свободите си срещу правото си да получат сигурност срещу задължението от страна на държавите да гарантират тази сигурност. Очевидно е, че днес България не може да гарантира правото на сигурност на своите граждани.
Очевидно е също така, че тежката престъпност се увеличава, че жестоките престъпления стават все повече и повече, особено през последните 15-20 години.
Знам, че част от мотивите да не се приеме законопроектът ще бъдат, че ние членуваме в Европейския съюз и те искат да няма смъртно наказание, но ние смятаме, че причина затова е именно налаганата от Европейския съюз политика за омекотяване на наказанията и въвеждането на редица неработещи, както показва практиката, форми на леки наказания за извършени престъпления. Има няколко много интересни статистики, които показват, че когато европейските държави тръгват (около 60-те години) в тази посока да променят наказателната си система, днес тежките престъпления там са между 4 и 8 пъти повече, отколкото са били тогава, което показва изцяло несъстоятелността на този вид наказателна политика, която ни се налага, включително и от Европейския съюз.
Тъй като това е недопустимо, ние смятаме, че държавата трябва да защитава гражданите, а не престъпниците. Ние смятаме, че на жестоките престъпления трябва да се отговаря симетрично – с жестоки наказания, и затова предлагаме въвеждането на смъртно наказание за редица престъпления, особено жестоки и точно определен брой. Защото престъпниците всъщност имат респект само от тежките наказания. Те нямат респект от сегашните наказания, които меко казано за тях са смешни.
Идеята за въвеждане на смъртно наказание се подкрепя от огромна част от българите, които ясно осъзнават, че настоящите предвидени в Наказателния кодекс наказания не могат да дадат ефективен отпор на разрастващата се жестока и тежка престъпност в България. Ето защо ние смятаме, че въвеждането на смъртно наказание е навременно и жизнено необходимо. Благодаря ви.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Има думата г-н Стефанов, държавен експерт в Съвета по законодателство, да представи становището на Министерството на правосъдието. Становището го имат колегите. То е отрицателно.
Александър Стефанов:
Уважаеми г-н Председател, аз ще изложа същото становище, но накратко и няма да ви отегчавам с пространствени изложения.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Благодаря ви за възможността да изложа становището на Министерството на правосъдието по предлагания законопроект.
Ние считаме, че предлаганият законопроект противоречи не само на действащото законодателство, но и на международните договори, които са обнародвани и влезли в сила за Република България.
На първо място бих посочил, че Народното събрание, като висш законодателен орган в страната, е ратифицирало Протокол № 13 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи относно премахване на смъртното наказание при всички обстоятелства. С този Протокол № 13 към Конвенцията се предвижда абсолютна забрана на смъртното наказание, в това число и във време на война, при извънредно положение и при други случаи на непосредствена опасност от война.
Какво е противоречието с българското законодателство на предложения законопроект?
Още през 1998 г. Народното събрание и българското демократично общество тогава са решили окончателно въпроса със смъртното наказание, като са отчели световните и европейски практики за зрелостта на обществото, хуманизма и общочовешките ценности. Тогава с приетия ЗИД на Наказателния кодекс категорично е записано в чл. 36, ал. 3 от НК е посочено, че в Република България няма смъртно наказание.
С предлагания законопроект се посочва, че в чл. 37 и на следващите места, където се предлага да има смъртно наказание, но това автоматично противоречи на декларацията на закона, където се казва, че няма смъртно наказание.
Това е по същество становището на Министерството на правосъдието. Благодаря за предоставената ми възможност да го представя.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси. Г-н Радославов, имате думата.
Александър Радославов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Днес се срещам с втори прецедент, ако мога така да кажа, в моите представи за демократично общество. Цял ден се занимаваме в пленарна зала с четиригодишното предучилищно образование, където казах, че не могат да се отнемат правата на родителите, особено на тези, които имат възможност по-качествено да си социализират детето до четири години и от четири натам. И сега тук като капак предложението на колегите Гумнеров и Иванов е едва ли не да се върнем в едни първобитно мислещи и тоталитарни времена, когато смъртно наказание бяха готови да наложат и за по-дребни прегрешения против управлението.
Колега Гумнеров, искрено съжалявам. Може би тези последни години много Ви обремениха съзнанието като хора, но по никакъв начин не мога да оправдая тази ваша позиция от чисто човешка гледна точка. Абстрахирам се от това кой от коя политическа партия е и какво защитава и т.н. В човешки план смятам и вярвах, че народното представителство е извървяло този път на трайно култивиране в нас самите на някои норми в обществените взаимоотношения и в личностните отношения. Много се изненадах и с голямо съжаление установявам, че очевидно съм се самозалъгвал и съм идеализирал себеподобните си.
Категорично, г-н Председател, мисля, че ще е срам за нашата комисия и за 41-то Народно събрание ние да приемем отново смъртно наказание, когато и днешният вицепрезидент на България поставя въпроса даже да се отмени и „без право на замяна до живот”. Сега ние отиваме хопа-тропа на задължително смъртно наказание, защото видите ли хората по друг начин не могат да бъдат вкарани в пътя.
Г-н Гумнеров, трябва да се попитаме защо се стига до такива ситуации, в които има масови самоубийства, да оставим убийствата. Очевидно е, че условията на живот за една голяма част от българския народ са много тежки в тази криза и тук вече капитален е въпросът за управлението на страната и разбиранията ни кое трябва да има приоритет. Аз мисля, че крайно време е да се разбере, че голяма част от този народ живее бедно, оскотява и за най-дребни поводи се стига до убийства и т.н. Тоест, трябва да работим заедно всички тук да се пренасочат усилията и ресурсите на страната за подпомагане на хората да имат работа и малко от малко това умопомрачение, което обхваща сума ти хора. Да се види каква е икономическата и социалната политика и това е в основата, което ще подпомогне, а не да въвеждаме смъртно наказание. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Кърджалиев.
Тунчер Кърджалиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Като юридическа интерпретация за мен е чужда тази тема. Аз се порових, извадих членове от Наказателния кодекс и въпреки че е чужда, от гледна точка на ценностите на българското общество, в които аз вярвам и особено в тенденциите за евроатлантически интеграционни процеси, които настъпват не само в България, ще си позволя да коментирам законопроекта.
Последните политически инициативи за законопроекти на господата Гумнеров и Иванов са очевидна провокация към българския парламент, към тези евроатлантически правила, които са приети безпрекословно от Република България, към тези ценности на съвременното хуманно и демократично общество и то в рамките на Европейския съюз, ще ви припомня, че тяхната партия се казва „Не на Европейския съюз”. Предложиха законопроект за закриване на Комисията за защита от дискриминация наскоро. Предложиха законопроект за отмяна на Декларацията, осъждаща опита за насилствена асимилация, нова провокация за тютюнопушенето и днес е поредната, последна, надявам се наистина да е последна. Аз и колегите сме си създали погрешно впечатление, дори мога да кажа илюзия, че с откъсването си от Атака сте се откъснали и от тези радикални течения – от национализъм до неадекватност и патриотарство, ксенофобски изстъпления, но се оказва, че не просто преекспонирането на тези теми и акцентите върху тях, а обратното – недостатъчното очевидно обругаване на евроатлантически приоритети е причина май да се отделите от Атака.
Конкретно по темата. Експертите ви отговарят точно в стила, който заслужавате – лаконичен, кратък стил, без излишни коментари и емоции:
Първо, че общественият дебат по тази тема приключва дефинитивно и безвъзвратно с онова решение от 1990 г. на Великото Народно събрание и с промяната на Наказателния кодекс (чл. 36, ал. 3 от 1998 г.).
Второ, този абзац в лаконичен стил предполагам, че експертите искат да ви кажат, че законопроектът ви е ретрограден и мракобесен спрямо актуалните практики в духа на отчитане на човешкото достойнство, в духа на отчитане на новите приоритети пред света. Тоест аз го разбирам нещо от типа ”Хора, добро утро! Годината е 2013 г., а не е 1956 г., не е 1968 г…”, но с евфемизъм очевидно го изказват.
Трето, България е конституирана и това е най-важното може би, към Конвенцията за защита правата на човека в двата Протокола 6 и 13, недвусмислено изразяват мнение нашите колеги от предните мандати по отношение на смъртното наказание. Пак с евфемизъм може би ви казват: „Къде отивате, господа Гумнеров и Иванов?” Вие двамата очевидно обичате да възсядате някаква популистична тема и вълна. Дори вие инспирирате, вие сте креативни натури в това отношение, създавате такава вълна, независимо на национално ниво ли е, на патриотична тема ли е, и може би искате да се обозначите или да се легитимирате като нова вълна или не знам! Може би ви е достатъчно само да се еманципирате от старата партия.
Аз ще приключа с това. Забележете, че според всички други, за вас може да са тривиални партии, много обикновени, приоритетите на държавата са други. Това не е приоритет. В тази държава има правила. Те са приети на база на нормативна уредба. Поради тези приоритети вчера четох, че тази държава намалява средно с 6 човека на час. Върху това трябва да обърнем внимание. Икономика, жизнен стандарт - това трябва да са приоритетите.
Иначе патриоти има и трябва да има. Но сит народ е патриотът. Гладният отива далече и оттам обича Родината си.
С това искам да приключа. Благодаря.
Снежана Дукова:
Уважаеми г-н Председател, аз ще бъда максимално кратка. Няма да ползвам нито груба риторика, макар и в определени аспекти тя да е вярна. При цялата ми поривна симпатия към Кирчо Гумнеров, аз ще кажа, че нито му е времето, нито му е мястото, нито му е юридическото право за това, което внасят. Няма да правя оценки защо те го правят. Всеки има право на политически изказ и на свои собствени виждания, които по един или друг начин го правят и аз ще дам на колегите това право те да го направят. Но това, което те правят, е нито ляво, нито дясно, нито националистическо. То е нещо супер крайно, което по никакъв начин ние най-малкото като членове на тази комисия бихме могли да легализираме. Връщам се към една тема, която по някакъв начин кореспондира с това тяхно предложение – за евтаназията. Знаете, че дори и при този случай, когато при доброволно желание се отнема един човешки живот, ние го артикулираме като един не хуманен акт и смятам, че държавата е в едно ново време, в което наистина ценностите са променени. Аз искрено се надявам те да са променени и да са добили друга стойност.
Ще завърша с думи към колегата Радославов. Изключително, според мен, неточна меко казано аналогия направи той с 4 годишните. Аз ще кажа, че това е не толкова от желание за такава аналогична връзка, колкото некомпетентност и непознаване текстовете на закона, който ние гледаме в зала и тя няма никакво място в разглеждания текст.
Аз като един демократ и хуманист, бих казала по душа, естествено категорично, Кирчо, няма да го подкрепя този закон. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Давам думата на вносителя.
Кирил Гумнеров:
Аз ще започна с г-н Радославов. Да, така е. Беднотията е сериозен фактор, който подбужда към тежка престъпност, г-н Радославов, и наистина ние като законодатели сме задължени да се борим с нея. Но искам да ви припомня, че тежките престъпления в България се увеличиха през последните 20 г. А през този период основно вашата партия държеше властта. Така че, ако трябва да бъдем честни и откровени, във вашата партия е основната вина, както за засилване на тежките престъпления в България, така и за това, че вие с вашето решение навремето лишихте държавата от няколко инструмента да се борят точно с тези тежки престъпления. Аз съм далеко от мисълта, че Вие лично сте примерно лоби на престъпността в България, но определено от вашата партия и особено през този период имаше сериозно лоби на престъпниците в България.
Освен това, Вие говорите за хуманизъм. Аз не мога да разбера какъв хуманизъм в един човек, който убива двама или трима души, или който убива малки деца, или този, който убива по педофилски подбуди, или този, който внася, примерно, 200-300 или 500 кг. наркотици в България и убива десетки хиляди младежи. Всъщност това са онези групи, грубо казано, към които ние насочваме смъртното наказание. Така че аз не мога да приема Вашата теза.
И към колегата от ДПС. Поне трябва да признаете, че с колегата Иванов сме последователни. Ние се махнахме от Атака не защото на нас не ни харесват тезите на Атака, а защото Атака се отдели от своите тези. Защото, ако не знаете, аз съм един от хората, които са създавали тези 20 точки на Атака и съм причина Атака да съществува. И след като Атака заработи и първо безприкословно подкрепи ГЕРБ и след това заработи толкова близко с ДПС, ние бяхме принудени да се махнем от Атака. Не можем да влизаме в един колаборационизъм, колега.
А що се отнася до неприкословното подчинение на евроатлантическите ценности? Аз трябва да ви кажа, че това много ми прилича на безприкословната подкрепа на ГЕРБ, която Атака даваше в самото начало. Искам да ме разберете правилно. Няма договор, който по някакъв начин ако засяга интересите на българите, той да не може и да не трябва да бъде отменен.
Ние вярваме, че смъртното наказание трябва да бъде въведено и в този смисъл ние знаем, че няма да стане в този парламент, няма да стане сега, но ние вкарваме отново дебат за смъртното наказание, защото казахте, че общественият дебат е приключил. Не! Ние го възобновяваме. И този дебат, искате или не искате, започва да се върти. И този дебат може да не е сега, но след 2-3-5 години ще даде плод и рано или късно, и тогава много по-мотивирано и с много повече хора ще се опитаме отново и най-вероятно ще смъкнем забраната за смъртното наказание. Благодаря ви.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. Сега вече и аз имам думата. Преди това г-н Радославов.
Александър Радославов:
Само искам да кажа на колегата Гумнеров, г-н Председател, колеги, че вече свършва този мандат и още има колеги, които не са разбрали, че Александър Радославов никога не е членувал в БКП, нито в БСП, нито родителите му. Това, че сме изселвани и аз имам документ, че сме репресирани и аз съм изселен. Не баща ми, а аз. И постоянно да ми говорят: „Вие от БСП.” Разберете, аз не съм от БСП. Аз съм социалдемократ и разбира се, както има партия на европейските социалисти и в България ние социалдемократите сме в един съюз. Обаче да ми се прехвърлят персонално на мен едва ли не някакви вини на БСП, където аз съм пострадал като семейство лично от това, вече ми дойде до гуша. Аз няколко пъти го обяснявах в пленарна зала. Много моля да не ми се прехвърлят такива вини в личностен план! Аз имам най-добро отношение към Вас като човек и тезите, които защитавам, не са свързани с моето партньорство с БСП. Благодаря.
Предс.Йордан Бакалов:
Благодаря. И аз ще кажа няколко думи и ще бъда много кратък.
Тъй като се завъртя дебата около това кой къде е бил и какви ценности е изповядвал, вносителите в самото начало са били в една друга партия, категорично. Тази същата партия реално погледнато отмени смъртното наказание и той фактически го е подкрепял. Но както се казва, всеки един човек има право на промяна на вижданията. Аз, примерно, не го подкрепям това. И аз и колегата Радославов бяхме в парламента, когато сме гласували за отмяната на смъртното наказание. За мен, това не е изискване на Европейския съюз. Определено има един момент, когато един престъпник го осъдиш на смърт, може да се каже, че донякъде го спасяваш. Тоест, вие предлагате едно спасение за един човек, който е извършил много жестоко престъпление. Докато един човек, когото вкараш в четири квадратни метра между четири стени, една врата и един малък прозорец, доста трудно издържа впоследствие. Но това е друга тема. Не го пожелавам на никой да изпада в такава ситуация.
Но след като България стана член на Европейския съюз и на НАТО и след като тези ценности се споделят от световните организации, съвсем нормално е България да започне да мисли за тези мерки.
Но понеже колегата Гумнеров постави въпроса, че са се повишили престъпленията. Да, наистина е така. Но смъртното наказание по никакъв начин не решава проблема с престъпленията. Това е друга тема на разговор и само аз бих могъл да говоря два часа по нея. Но това не е решението. А технологията „зъб за чене и око за две” изобщо не върши работа. Тя се практикува в едни райони в света, може би от 60 години, но никакъв резултат не е дала. Само жертви след жертви.
Така че за мен определено европейското е наистина да вървим в тази посока и да отстояваме тези позиции и да убеждаваме хората.
Иначе колегите ги разбирам. Те искам да се еманципират, повдигат теми, които са приемливи за ушите на хората и предполагат да ги подкрепят евентуално в бъдеще като политически проект. Така че и тях ги разбирам. Но нека и те да бъдат умерени, защото не е нужно да се повдигат такива теми, които ни вкарват в съвсем друго русло като държава.
Който е „за” и подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 254-01-115, внесен от Кирил Владимиров Гумнеров и Стоян Иванов Иванов на 5.12.2012 г., моля да гласува.
Нула „за”. Който е против? Дванадесет „против”. Въздържали се? Нула „въздържали се”.
По трета точка - Приемане на График за приемната за граждани от м. януари до м. юни 2013 г.
Колеги, ако някой има претенции по предложения ви график, моля да каже сега. Ако няма претенции, гласуваме го и се изпълнява. Няма претенции.
Който приема Графика за приемната за граждани от м. януари до м. юни 2013 г., моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По четвърта точка - Разни.
Имате ли въпроси за т. Разни. Няма. Благодаря на колегите.
Закривам заседанието.
Председател:
Йордан Бакалов
