---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси
и парламентарна етика
__________________________________________________________




П Р О Т О К О Л

№ 1




На 27 август 2009 г., вторник, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на предложение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с дейността на комисията.
2. Вътрешни правила за работата на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика.
3. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения до момента.
4. Разни.


Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,20 ч. и ръководено от господин Яне Янев, председател на комисията.


* * *

ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Добър ден, колеги!
Имам информация, че колегата от „Атака” отсъства от заседанието на парламента днес, както и от нашето заседание, по уважителни причини като е подал уведомление за това до председателя на Народното събрание. А за колегата Коцев – от Парламентарната група на ГЕРБ казаха, че нямат информация по какви причини отсъства.
В този състав ние май на практика официално заседание не можем да направим, защото как да работим без да приемем правилата за работа? Но досега има постъпили сигнали, 55 от които са обработени и още толкова – необработени.
Ако приемем правилото, че докато няма нови правила ще работим по старите, то кворум имаме, защото от пет членове на комисията, тук сме трима...
Ако решим, можем да започнем да обсъждаме информацията, която е постъпила, а точки 1 и 2 да ги отложим за следващото заседание.
ДИМО ГЯУРОВ: Има и друг, чисто технологичен проблем. Какво правим в случаите, когато има яснота, че по даден сигнал има някакво висящо производство? Има ли смисъл да се занимаваме?
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Това го изясняваме – като има висящо производство, се уведомява този, който пуска сигнала и ако има недоволни от магистрати, сигналът се препраща към Висшия съдебен съвет...
ДИМО ГЯУРОВ: Не, не говоря за случаите, когато се недоволства от магистрати, а когато по казуса, по който сме сезирани, имаме някаква информация, че има висящо предварително производство. Може би само да информираме? (По повдигнатия въпрос взема отношение експерта на комисията госпожа Елеонора Николова.)
Уведомяваме ли, да речем, съда или прокуратурата, че е постъпило? Ако уведомяваме съда, да не се вземе като опит за въздействие? (Реплики.)
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Въпреки че, виждам – Бойко Великов, е уведомявал за определени дела съда.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Зависи от казуса. (Експертите разясняват практиката в комисията от предишния парламент.)
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Добре, ако не възразявате, откривам заседанието.
Колеги, пред вас е предложения проект за дневен ред.
По т. 2 колегата Гяуров предлага тя да бъде отложена, за да бъдем в пълен състав, когато приемаме вътрешните си правила за работа.
Колеги, имате ли нещо против другите точки да останат в дневния ред? Няма възражения.
Приемаме дневния ред.

По точка първа от него:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА,
имам предвид следното – очакванията на обществото към дейността на нашата комисията са много големи. Би било редно да помислим по тези проблеми, които са възниквали в предишни мандати, сега да бъдат коригирани.
Аз съм приготвил проект за изменение и допълнение на ПОДНС. Ще ви го дам, за да го имате предвид.
Първото предложение, което смятам, че е нормално да обсъдим, е чл. 18, ал. 7 от действащия правилник, а именно той да гласи: „Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика осъществява дейността си по повод постъпили сигнали, има право да осъществява функции по установяване, изясняване на данни, факти и обстоятелства, включително и чрез внезапни проверки на място на всички структури на държавната и общинската администрация, от които може да иска сведения и документи”.
Този текст съм го съгласувал с Правния отдел, с редица юристи, с конституционалисти, които смятат, че той не е в нарушение на Конституцията. В чл. 80 на българската Конституция се казва, че всички органи са длъжни да оказват съдействие на Народното събрание. Тук става въпрос за един много сериозен проблем. При нас в Комисията идват документи по път, който ние не можем да контролираме – примерно, искаме от Разплащателната агенция да ни предоставят пет документа, касаещи корупционна практики на трима служители. Изпращаме им официален документ.
Те подготвят, примерно, за една седмица това, на което ние търсим отговор и ни изпращат документи, които показват, че тези трима колеги, за които ние искаме данни, са по-чисти от светци, а ние знаем, имаме документи, имаме всички основания, че там има тежки корупционни практики и нищо не можем да направим.
Ако този текст, който го предлагам, го има, Комисията решава и без да уведомява ръководството на Разплащателната агенция отива в отдел „Разплащане”, да речем, влиза, легитимираме се и искаме да ни се предоставят съответните документи. Ако не ни ги предоставят, тогава вече отиваме на следващия текст, по който предлагаме корекции по него. Тогава вече се обръщаме и към Прокуратурата.
Аз говорих с главния прокурор на тази тема. Той е готов да назначи двама дежурни прокурори, които да отговарят в такива случаи, при такива казуси – веднага да се пусне постановление и по реда на НПК директно тези документи да се изземат.
Или другият случай, при който, представете си, че имаме сигнали за пет души олигарси. Пускаме писмо, че трябва да дойде в комисията за изслушване и той казва: „Няма да дойда!”. Не искам да започваме работата си като комисия с гаф, защото ние нямаме механизъм, с който да го задължим да дойде. В Конституцията е записано, че всеки български гражданин е длъжен да се яви, когато има такава покана. Ако няма такъв текст и ако не можем да го доведем по силата на НПК по също такава принудителна процедура, ние ставаме за смях пред обществото и хората ще си кажат: „За каква борба с корупцията става въпрос? Какво да очакваме от тях?”.
Това са моите конкретни предложения и затова предлагам да ги обсъдим тук, в комисията. Аз пак ще кажа, че съм ги съгласувал с Правната комисия, с госпожа Фидосова на няколко пъти. Искам и на следващото заседание да дойдат и другите колеги, да станем вносители заедно на това предложение, защото става въпрос за съвсем друг вид дейност на комисията. (Реплики.)
Това, разбира се, трябва да го обсъдим в детайли, но да създадем един Консултативен съвет, в който да има представител на ДАНС, на Главна прокуратура, на Сметна палата, на Комисията Кушлев, представител е добре да има и на Министерството на вътрешните работи, на Комисията за борба с корупцията към Министерския съвет, на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към Министерския съвет...
ДИМО ГЯУРОВ: Добре, допускаме, че това правомощие се постигне, но това предполага ли, че всеки път ние ще информираме всичките тези хора, за да проверим дали при тях пък няма нещо при опит за подобна проверка на място?
И другото – това технически не ми е ясно как ще го направим, как ще установим факти? Протокол май ще трябва да пишем...
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Много пъти се е случвало, да речем, в моя избирателен район, без да предупредя никого да отида в определена държавна институция. Да речем, отивам в Регионалния инспекторат на Министерството на образованието и науката. Дават ми директори на училища конкретна информация. Отивам без да знае съответния началник в регионалната дирекция при по-редовите чиновници, поздравявам, представям се и моля да ми се предостави това и това. Убеждавам се, че е на 100% вярна информацията.
След това отправям питане към министъра на образованието и искам същите тези документи, на които съм си записал номерата. Той отговаря, че няма документи с такива номера.
ДИМО ГЯУРОВ: Ясно, ясно! Добре. Въпросът е, че ние даже и да констатираме нещо, ако искаме да получи се получи развитие и то положително, трябва да има доказателствена стойност това наше действие.
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Да, аз затова говорих с главния прокурор. Главният прокурор е готов...
ДИМО ГЯУРОВ: Не е ли добре тук да запишем нещо друго, че при една такава проверка на място, някаква проверка ат хок, по-скоро комисията да има правомощието в движение да прихване полиция, прокуратура – някой, който да осъществи констатацията.
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: В текста, който го е написала колежката Николова, трябва да пише, че органите на МВР и Прокуратурата са длъжни да оказват съдействие, защото ние сме парламентарна република.
ДИМО ГЯУРОВ: Да, и да констатират по някакъв начин установените на място факти.
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Те ще си работят по НПК, а като са с нас няма никакъв проблем. Ние сме го правили. Аз като народен представител с окръжния прокурор на Благоевград съм ходил нощно време да констатираме нередности по отношение на „дървената мафия”. Хванахме край Сатовча седем тира, натоварени с първокачествена дървесина, за износ за олимпиадата в Гърция в 2,00 ч. през нощта. Казаха ми хора, обадиха ми се, оттам се обадих на главния прокурор, на окръжния прокурор, добре, че не спеше, оттам той се обади на шефа на полицията и отидохме. Но, това са едни прецеденти! А тук постъпват постоянно такива данни и ние, ако имаме едни такива текстове, които да ни развържат ръцете, тогава вече комисията може да върши работа.
ДИМО ГЯУРОВ: Не, аз не съм против. Мисълта ми е да го направим така, че да е работещо! Иначе ще остане записан един гол текст, който практически няма да работи.
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Посоката трябва да е такава, че МВР и Прокуратурата са длъжни да оказват съдействие и вече в самите правила, които ще се изработят на базата на тази промяна, защото ще претърпят промяна и нашите правила за работа на комисията. Там вече ще се опише, че в какъв срок ние трябва да информираме прокуратурата, МВР и те да са длъжни веднага към комисията да прикрепят екип, който еди-какво си... Само така може да стане.
Колеги, ако сте съгласни, аз да обработя текста, да го прецизирам, да ви го дам в завършен вид още в началото на следващата седмица и ако има разбиране от всички колеги, да го внесем, за да може да се промени първо Правилника, като там процедурата е 14-дневен срок, за да може това да ни развърже ръцете и да изработим и нашите правила.
Вие, господин Великов, имате ли някакви възражения?
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Не, аз по принцип нямам възражения, но нека да направим някои консултации, защото трябва да внимаваме, за да не ни обвинят в изземване на функции. Особено по отношение на прокуратурата – покана за съдействие, това е по принцип губене на част от зависимостта на Прокуратурата. Не знам до колко няма да възникнат възражения от правно естество, от конституционна гледна точка, това имам предвид.
Спомням си, когато правихме този Статут на Съвет за координация, не знам дали госпожа Николова си спомня, толкова много спорове имаше, изчистихме го максимално, за да няма по никакъв начин вмешателство в съдебната система, да има някаква субординация. Нека да направим консултации и да видим от правна гледна точка как седят нещата и следващият път да продължим обсъждането.
ДИМО ГЯУРОВ: Междувременно можем да си разменим някакви текстове.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: И когато има готовност по принцип за окончателен текст, да си кажем нещата.
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: По т. 1 така се разбираме.
Аз искам и това да се отбележи, че все пак комисията вече е натрупала много опит в предишния парламент и се сблъсква с големия проблем, че най-голямото бавене на преписките е в Прокуратурата, така че ние не искаме да изземваме правомощия.
Още повече, че аз съм убеден, че и главния прокурор, и Върховната касационна прокуратура биха подкрепили едно такова предложение, за да може да се види, че има желание и от тяхна страна за по-солидна работа.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: В подкрепа на предложението Ви само един пример ще дам – аз, например, бях абсолютно в течение по един сигнал, с който се занимавах година, че се разполага в структурите с пълна информация, с документи. Отидох и ги дадох на дознателя и му казах да провери това, това и това. Той вика: „А, бе, има ли такова нещо?”. А ставаше въпрос за 20 тона главни книги, които се пазят. Ако имах такова правомощие, лично щях да вляза и да кажа, че ги искам. Не съм влизал, разбира се, не съм използвал...
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Но, колеги, без такива правомощия ние ще можем да констатираме, да анализираме и нищо повече! Без такива правомощия ние няма да можем да отговорим на обществените очаквания. Ще има комисия с гръмко заглавие и с полемика в медиите, която няма да бъде в наша полза, защото ще сме с вързани ръце. В крайна сметка няма да има резултативност!
ДИМО ГЯУРОВ: Нямаме различия. Въпросът е така да го направим, че всяка една констатация да може без загуба на време да бъде ползвана от съответните органи и да стане база за някакво разследване по-нататък и да даде резултати.
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Аз искам да възложа на колегите-експерти да подготвят в резултат на това, което чухте и от господин Великов, и от господин Гяуров, текст, който да се изпрати за съгласуване в Правния отдел на Народното събрание. И това да стане още в понеделник с молба до сряда да върнат отговор. (Реплики.)
ДИМО ГЯУРОВ: Искам да кажа, че моето притеснение е, че когато ние, да речем, приемаме, че имаме това правомощие и отидем на място, как точно ще констатираме даден факт? Как ще обективираме констатацията – с какъв документ? Ние протокол ли ще съставяме и като съставим този протокол, той няма никаква стойност пред никого! Мисълта ми е – евентуално, тръгваме на такава проверка, хващаме по пътя органи на МВР, но които да имат задължението на място да съставят някакъв документ, обективиращ констатацията.
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Точно така и това ще бъдат тези евентуално дежурни прокурори от Върховната касационна прокуратурата, с които комуникацията да става във възможно най-кратки срокове. Винаги трябва да има съдействие и от страна на полицията, защото някой може да окаже и съпротива на това да бъдем допуснати. Това също е възможно.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Има един въпрос, който създава проблеми и той е във връзка със сроковете за отговор на институциите.
Спомням си, че бяхме възложили една проверка за имотно състояние, която продължи повече от пет месеца. На 62 митничари имотите им ги проверяваха в рамките на не по-малко от пет месеца, сега не мога да бъда съвсем точен. Накрая се стигна до някакви заключения, но бяха съвсем дребни на фона на това, което наблюдаваме. Така че, иска ми се по някакъв начин това да бъде уточнено.
Правилникът регламентира, че са длъжни всички да ни дават информация, да се отзовават и т.н., но никъде – нито в ПОДНС, нито в нашия правилник, са заложени някакви срокове. Примерно, когато поискаш на НАП различни искания минаваше много дълъг срок, докато получим съответните документи. Затова ми се иска по някакъв начин и в нашия правилник да го запишем, но изрично, когато искаме информация да поставяме срокове. По този начин бихме могли да имаме много по-адекватни реакции.
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Друг е въпросът, господин Великов, че трябва да стигнем до консенсус и правилата за работа на комисията да бъдат приети от пленарна зала, за да се даде по-висок статут и по-солидно положение на нашата комисия като бъдат вписани именно такива текстове, че държавните институции са длъжни в оказания от председателя на комисията или от комисията срок, да отговорят. Правилата за работа на комисията нямат силата на нормативен акт. Ако те бъдат публикувани в “Държавен вестник”, тогава вече можем да се позоваваме на тях.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Извинете, че Ви прекъсвам, но има заложени срокове в Закона за жалбите и петициите на гражданите. Там има един срок от един месец, обаче този текст само си стои там. На практика това не става в рамките на един месец, дори при много бърза реакция на определени ведомства.
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Едно удължаване на сроковете е винаги в полза на корупцията, винаги!
ДИМО ГЯУРОВ: Да, винаги е така, за да изчезнат документи, най-малкото. Но, за да стане възможно пленарната зала да приеме нашите правила, трябва и такава добавка да впишем в правилника.
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Да, аз съм готов. Направил съм и такъв текст. Като ви дам цялостния текст, той включва и това по подобие на Комисията за контрол на ДАНС. (Реплики.)
БОЙКО ВЕЛИКОВ: И още един въпрос има – става дума за организацията по повод на обсъждане на самите сигнали, тъй като сме в достатъчно ограничен състав, бих могъл да кажа някои съображения, но кажете кога да го направя.
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Предлагам в точката от дневния ред, при която ще обсъждаме постъпилите сигнали.
Ако сте съгласни, по т. 1 да вземем решение да възложим на колежката Николова да подготви тези поправки, в това число и предложение правилата за работа на комисията да влязат за разглеждане и гласуване в пленарната зала. Вие да получите проекта най-късно до сряда.
Моля това да се запише като решение.

Преминаваме към обсъждане на точка трета:
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОСТЪПИЛИ СИГНАЛИ, МАТЕРИАЛИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ДО МОМЕНТА.
Колеги, аз съм ви предоставил тази справка, която обхваща 35 сигнала, плюс 33 необработени, като някои от тях са специфични. По тях комисията би било редно да вземе отношение. Другите са т.нар. рутинни сигнали, в които по-скоро има желание на определени личности да променят Конституцията, но е невъзможно чрез сигнал да се променя основния закон на една държава.
Аз бих искал да се запознаете с тях и ако имате някакви въпроси към мен или към колегите, които са изготвили анотацията, както и по направлението, което сме определили, очаквам да вземете отношение.
Бих искал да ви кажа, че един от интересните сигнали е Номер 6 и е по отношение на митниците. Там са дадени много интересни схеми с конкретни имена на по-ниско ниво, дадени са фактологични данни, които са потресаващи, за взаимодействието между своеобразни организирани престъпни групи вътре в рамките на митниците. Затова направлението е такова. Ако вие прецените, на едно от първите заседания за парламентарен контрол на Комисията може да бъде да изслушаме новото ръководство. Защото Комисията е работила и в предишното - Четиридесетото Народно събрание, по няколко сигнала за митниците, давани са справки от старото ръководство, които по-скоро превръщат митничарите в жертви, а не в хора, осъществявали корупция, и всичко това като го обобщим, вече можем да направим едно интересно открито заседание във втората му част, да речем, за да насочим и работата на комисията по това, от което все пак държавата има най-голяма необходимост.
Би било редно и ние като комисия да спомогнем институциите, формиращи приходната част на бюджета, а именно НАП и митниците, да функционират пълноценно, защото в условията на финансова и икономическа криза това е изключително важно.
Има, разбира се, и други сигнали, които са твърде интересни. Има и сигнал за действащ колега-народен представител от Движението за права и свободи, който е бивш кмет на община Руен, Мустафа Дурхан, сигналът е с Номер 34.
Има и друг, също изключително интересен сигнал, от който се вижда, че е заграбено почти цяло населено място, почти цяло село, чрез корупционна хватка, която колежката Николова в анотацията много добре е обхванала. Аз бих искал, госпожо Николова, с няколко думи да споделите впечатленията си.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Става въпрос за института на давността. Коментираме сигнал Номер 9. (Описва случая от преписката, говори встрани от микрофоните.)
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Тоест, законодателството е такова, че по-скоро подпомага измамниците, отколкото собствениците.
Благодаря Ви, госпожо Николова.
Аз тук се възползвам от случая, за да попитам господин Великов, как сте процедирали в миналия парламент по отношение на законодателните инициативи, свързани с антикорупционни мерки, защото – ето, сега като вземем такова решение и стигнем до такъв извод, на кой възлагаме да подготви проект за изменение и допълнение на съответен закон, за да може това да не остава висящ проблем? Така, както виждам, има три възможности – едната възможност е дотолкова доколкото има потенциал нашата комисия, да възлагаме на експерти да ги подготвят и самите ние да го разписваме и да го внасяме.
Другата възможност е да препращаме проблема към Министерския съвет, за да могат те да проявят законодателна инициатива тогава, когато това касае корупционни практики, свързани с държавното управление, с управлението като цяло на едно или друго ведомство в изпълнителната власт.
И третата възможност е може би Съвета по законодателство към парламента, които също нямат особено висок капацитет, те да започнат нещо да готвят.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Това, което имаме като практика по няколко законопроекта, които сме внасяли – правим работна група като каним представители на Министерския съвет, на граждански организации и др., които са компетентни в дадена сфера, например обществени поръчки, подземни богатства и т.н., както сега има един законопроект, който, според мен, заслужава внимание и той е за ограничаване на плащанията в брой.
От две години се занимаваме с този въпрос, но и така той не стигна до пленарната зала, за съжаление. Един от проблемите беше, че няма кой да подготви конкретни текстове. Това можеха да го направят в Министерство на финансите – да подготвят текстовете, да потърсим експерти, които са достатъчно компетентни, а има такива експерти и в Центъра за изследване на демокрацията, и на други места...
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Има, външни експерти има изключително компетентни, но ние не можем да ги привлечем, поради липса на хонорар.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: В това е проблема, затова направихме този Граждански съвет, за да можем да работим с тях без да им плащаме, но това е друга тема.
Мисълта ми е, че след като се направи някаква работна група или чрез министерствата се придвижи съответния въпрос, тогава ние бихме могли да поемем законодателна инициатива като членове на Комисията. Аз съм се подписвал под няколко законопроекта в миналия парламент заедно с членове на Комисията, така сме ги внасяли.
Големият проблем е изработването на самия законопроект, защото по никакъв начин не подценявам експертните възможности на колегите, но един юрист може да е специалист в дадена област, не може да бъде пенкелер! Нашите експерти е добре да имат организационна функция – по-скоро да проучат кои са водещите специалисти в определена област.
Колкото до Съвета по законодателството, той дава становища, отколкото да изработва текстове. Нямаме случай те да са ни изработили законопроект.
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Колеги, общо-взето се запознахте със справката.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: По-скоро имам и един въпрос – под един анонимен сигнал от справките има три имена, какво означава това? Това е сигнал Номер 13. Това означава, че те са подали сигнала и са пожелали да бъдат анонимни или е друго нещо? (Реплики.)
Аз по принцип нямам възражения по предложенията, които са направени, така че бихме могли да работим по сигналите.
Бих искал да поставя няколко въпроса във връзка с предстоящото обсъждане на правилата в рамките на сигналите...
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Да смятам ли, че сме взели решение и да пускаме сигналите?
Моля да се формулира и да се запише, че се приема справката и се дава съгласие по направление да се изпратят писмата.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Няколко са въпросите, които искам да споделя, за да знаем как ще работим по-нататък по сигналите.
Единият много съществен въпрос, който седи предимно пред председателя, е за начина, по който гледаме сигналите – на открито или на закрито заседание. Няколко пъти сме го обсъждали в предишния състав на комисията. Стигнахме до заключението анонимните сигнали да гледаме на закрито, а тези, които са подписани да гледаме на открито заседание.
Според мен има плюсове и минуси в едната и в другата посока. Обикновено няма значение дали сигналът е анонимен или не. В него се посочват конкретни имена, посочват се факти. Те не винаги отговарят на истината. И попаднал под ударите на един сигнал, дали ще бъде той верен или не, започвайки от министър-председател, министър или шеф на агенция, ако вървим надолу по йерархията, само изтичането на информацията, че работят по теб в Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика, едва ли не те изкарва виновен.
По някакъв начин тези, които попадат под нашите проверки трябва да имат някаква елементарна защита, защото в много случаи нещата се потвърждават, но има и такива, които не се потвърждават и трябва да седнеш да обясняваш имаш ли сестра или нямаш сестра... Това е единият за мен, съществен въпрос. Ние за анонимните го решихме, но за другите, така както бяха правилата, продължихме.
Другото важно е – постави ли се веднъж въпроса на открито заседание, информацията изтича и публично, изтича и до засегнатите. Възможността им да реагират е много по-голяма, отколкото ако заседанието е закрито, не се знае за сигнала и не се знае за реакцията на комисията по сигнала. Би имало по-голям ефект, когато вече имаме резултат от даден сигнал, да го обявим публично като резултат и да се каже, че по този сигнал комисията е работила и е стигнала до съответните резултати.
Единият ми въпрос, който според мен е добре да обмислим и да решим на следващото заседание, е във връзка с правилата по гледането на самите сигнали и дали това да става на открито или на закрито заседание.
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Аз в допълнение на това, което казвате, само бих искал да отбележа, че е редно, според мен, сигналите да се гледат само на закрито заседание.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: По-добре би било, разбира се.
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Когато искаме да огласим, да оповестим някой сигнал, който е свързан с теми от особен обществен интерес, тогава Комисията взема решение за нарочен брифинг.
Колеги, другото, за което наистина трябва да има ред и да можем да се доближим до европейските стандарти, всеки, който иска да чете – народен представител от Комисията или друг народен представител, защото ние не можем да забраним това, независимо, че информацията не е класифицирана, правим в табличен вид съответно в колко часа кой го е чел и в колко часа е приключил четенето, както е с класифицираната информация, за да може наистина да се знае откъде и кой... Така няма да се допуснат течове, иначе другото е, че всеки да може да бърка, да рови и после цялата отговорност идва върху нас.
ДИМО ГЯУРОВ: Как само ще организираме технически четенията? В читалня ли?
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Аз съм предвидил в тази докладна записка специална, че трябва читалня с особен достъп, с класификаторите като искам всяка преписка да си бъде отделно окомплектована със сигнатура и всичко.
Разделил съм сигнатурите на три – едната е по направление „Борба с корупцията”, другата е „Конфликт на интереси”, третата е – „Парламентарна етика”. Трите сигнатури сме ги въвели в кода.
Много работа свършихме през тези 20-30 дни.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Вторият въпрос – виждам, че в последно време в медиите излизат много неща, имам предвид сигнали за самосезиране. Вероятно с голяма част от тях прокуратурата се е запознала и работи, но има една част от сигнали, по които – да, подлагам и аз на известни съмнения, но би могло, разбирам ограничения състав и възможности в момента, но да се възложи един преглед.
За съжаление, ние не бяхме абонирани за всичко, а би могло Библиотеката да се ползва и да се види по кое си струва да се работи от гледна точка на самосезиране и от гледна точка на провеждане на парламентарен контрол. Има институции, в които има нужда от намеса.
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: В този контекст обаче искам да кажа, че има и разследващи журналисти, които желаят да съдействат на Комисията, но искат да запазят своята анонимност. Това също трябва да им се гарантира.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: И последният въпрос – виждам, че по някои от сигналите го има, по някои го няма. Просто като възможност на членовете на Комисията, когато един експерт е работил по сигнала, би следвало да знаем кой е експерта, който е работил, за да можем директно да контактуваме с него.
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Да, абревиатурите трябва да са при номерата.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Да, това ще е в помощ на нас като членове на Комисията. Не е проблем сега, защото са малко експертите, но като станат повече е добре да се знае кой е работил по преписката.

ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Добре, ако нямате други предложения, да преминем към следващата точка
РАЗНИ.
По нея искам да консултирам три важни неща.
Първо, аз проведох разговор с главния прокурор и го попитах според него как е най-удачно и най-уместно да заработи Консултативния съвет и дали да подписваме правила за работа между Комисията и Главна прокуратура, Комисията и ДАНС, Комисията и омбудсмана, Комисията и другите комисии в Министерския съвет, във Висшия съдебен съвет и т.н., или да се направи общ статут и правила за взаимодействие на всички тези институции и по този начин нещата да станат много по-лесни.
Главният прокурор изрази мнение, че трябва всички да бъдат поканени заедно като преди това да им се даде проект за текст от наша страна. Да направим срещата, примерно, в зала „Запад”, да разпишем на тази среща този статут и правила и веднъж завинаги да се знае, а не на парче, защото такова индивидуално подписване ще отнеме една година.
Ако вие сте съгласни, аз ще ви цитирам кои институции имам предвид, а вече вие ще кажете коя да отпадне и коя да прибавим:
- Комисия за борба с корупцията и професионална етика към Висшия съдебен съвет;
- Комисия за борба с корупцията и превенция към Министерския съвет;
- Главния прокурор на Републиката или Върховна касационна прокуратура (на първото заседание той обеща, че лично ще дойде);
- директора на ДАНС;
- Агенцията за държавна финансова инспекция;
- Омбудсмана на Републиката;
- Министерството на вътрешните работи;
- Националната агенция по приходите;
- Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
Това да са десетте институции.
ДИМО ГЯУРОВ: А Инспектората на Висшия съдебен съвет?
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Инспектората не съм го включил, защото самият Висш съдебен съвет има специализирана Комисия за борба с корупцията и на практика, ако този Инспекторат го поканим, трябва да поканим и инспекторатите на министерствата, да речем. (Реплики.)
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз имах предвид контролните му функции и беше много полезно в интерес на истината, сега също мисля, че ще е полезно.
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Ако прецените, да го сложим като единадесети...
ДИМО ГЯУРОВ: Ако има някакви жалби по движението на делата, това си е изцяло тяхна функция, те имат правомощия...
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Добре, ако сте съгласни, колеги, за тези 11 институции, аз ще подготвя този статут или правила за взаимодействие, ще ви ги предоставя да ги видите в края на тази седмица, след което да им ги препратя и да се уточним за датата, на която да ги поканим в парламента.
Аз искам да се съобразим и с друго, че главният прокурор е на посещение в САЩ до края на месеца, като той лично предпочита преди посещението да дойде и да разпише. Господин Цонев от Висшия съдебен съвет също е на мнение, че това трябва да се подпише преди 15 септември т.г., за да започне комуникацията.
Премиерът също счита, че от страна на Министерския съвет, ако е Цветан Цветанов, също – колкото по-бързо, толкова по-добре, така че аз ще се опитам да подготвя тези правила максимално бързо, да ги дам и ако нямате нищо против ще се ориентираме в тези дати – между 10 и 18 септември 2009 г. да направим това подписване.
Другият въпрос, който бих искал да обсъдим – аз съм разговарял с представители на американското посолство, с представители на британското, френското посолство, а във вторник идва тук италианския посланик пак по същата тема, разговарял съм с Представителството на Европейската комисия, с посланичката на Норвегия, предстои ми да имам разговор утре с посланика на Швейцария и те са на мнение или по-скоро одобряват това, което аз им предложих – да създадем един Консултативен съвет от експерти в борбата срещу корупцията, представители на техните държави.
Тези хора да ни се посочат или от самите посолства или по дипломатически път те да предложат на своите правителства да излъчат подходящи представители, по един представител от всяко посолство, в смисъл – да включим всички страни – членки на Европейския съюз, 26 без България, плюс САЩ, Швейцария и Норвегия, защото те са в Шенген, по този начин на практика този Консултативен съвет да бъде от 30 човека.
В него ще се обсъждат особено важни казуси, които касаят източване на еврофондове, проблеми, свързани с паневропейски схеми за корупция и други неща, ще могат да бъдат поставени за обсъждане в този Консултативен съвет като всички без изключение, с които съм разговарял, одобриха и дори са очаровани от подобна идея.
Аз смятам, че ако създадем такъв Консултативен съвет ще има и по-голяма гаранция, че ние като държава не крием проблемите, свързани с корупцията, а напротив, възползваме се от техния експертен потенциал, за да можем да ги решим. Защото, да речем, от една държава като Норвегия има много какво да научим. Тя е далеч по-напред дори от всички останали страни – членки на Европейския съюз.
Ако не възразявате, да подготвя едно писмо до всички посланици, които изброих - всички страни – членки на Европейския съюз, 26 без България, плюс САЩ, Швейцария и Норвегия, и след като направим Консултативния съвет с нашите институции, втората стъпка да бъде тази.
Моля и това да се формулира като решение от днешното заседание.
И сега имам една малко нестандартна, нетрадиционна идея. Не пледирам на 100% да бъде приета, но я поставям на дискусия.
За да може комисията да работи по-пълноценно е добре да има все пак някакъв архив и някаква база данни, защото от работата на предишната комисия всичко е архивирано, като не пречи то да се изисква, но все пак е архивирано, и за да знаем ние с какво боравим, с какъв материал боравим и за какво става въпрос, защото ще идват сега сигнали за лицето Х, но ние тепърва започваме в институциите да ровим за него и т.н., дали да не изискаме от Националната агенция за приходите да ни даде информация по принцип, например, кои са първите хиляда най-големи данъкоплатци в Република България и подобен род информация, която да я притежаваме с цел по-голяма оперативност на работата на комисията.
Когато става въпрос за корупция и някои хора претендират, че са големи работодатели и много дават за държавата, но се види, че техните данъци са по-малки отколкото на един адвокат със средна натовареност, тогава всичко отива по дяволите.
Подобна практика има в други европейски страни, аз съм питал за това, но все пак го поставям на дискусия и вие да си кажете мнението.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз по принцип съм за, но единственото, което искам да кажа е, че това в известна степен информацията е с класифициран характер. Има и почтени хора, сигурно една голяма част от тях са такива, които работят...
ДИМО ГЯУРОВ: По презумпция те би трябвало всички да са почтени, щом са големи данъкоплатци.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Тази информация би трябвало да бъде на вниманието на членовете на комисията, вероятно и на експертите...
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Тази информация аз предлагам да се класифицира, защото председателят на комисията има право по реда на закона да класифицира информация, а такъв тип информация, примерно, се разбираме, след консултации в комисията, и я засекретяваме.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Защото ние, примерно, сме я изискали, но тя там е достатъчно публична, а пък в архива има доста неща, които бихме могли да ползваме. Например, получили сме информация за стоте бенефициенти, усвоили най-много средства по фондовете. Това е една информация, която е полезна...
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Аз само казвам като пример, иначе самата ми идея каква точно информация да изискаме, аз ще я предоставя на следващия път на заседанието, защото не са само данъците. Има и други много интересни неща от имотните регистри. От тях също могат да се направят много солидни заключения.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Би могло да се изиска такава информация с оглед да се ползва при проверки и контрол...
ДИМО ГЯУРОВ: Аз също по принцип съм за, има обаче известно притеснение.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Известни рискове има.
ДИМО ГЯУРОВ: Не само рискове. Трудно бихме могли да мотивираме ясно подобно искане, защото едва ли не започваме да се занимаваме с разследващи функции, без сезиране и без яснота защо го правим.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Би могло на базата на сигнали или на база на постъпили материали, да постъпи наше искане за парламентарен контрол и по този повод да изискаме информация, включително и такава. Нека да не са хиляда, а част от тази информация, свързана с конкретен повод.
ДИМО ГЯУРОВ: Аз се опитвам просто да си представя реакцията, включително и на медиите. Ще гръмнем на другия ден, че Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика към Народното събрание изиска данни за хилядата данъкоплатци, погнаха ги, майка им жална! И това ще бъдат по вестниците едни грандиозни заглавия и ние ще се обясняваме, че не сме правили точно това...
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Аз като го направя това като предложение, като проект за писмо, ще го дам за обсъждане в отделна точка от дневния ред на заседанието и ако се вземе решение – тогава ще действаме. Споделям го като сурова идея.
ДИМО ГЯУРОВ: Иначе има логика.
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Дори има логика ние да изискаме, защото сме в условия на финансова криза. Има и логика да изискаме и чрез Външно министерство по дипломатически път да ни бъдат предоставени и възможности, защото в Европейския парламент в момента се работи по един казус, който е изключително важен за нашата държава – как да се приемат правила, които да дадат възможност да се разсекретят сметки в офшорни зони и Швейцария. В Швейцария вече такова нещо има.
Аз имам на 21 ноември т.г. среща с швейцарския главен прокурор на тази тема. Щом в Швейцария това, което беше тема табу, са стигнали до такива изводи, а пък България, която е номер едно по корупция да нямаме основание да искаме, малко странно.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Би могло да имаме една корупционна банка от информация, която да ползваме с цел подпомагане дейността на комисията, а не по конкретни цели и конкретни поводи.
ДИМО ГЯУРОВ: Да, така е. Тя, тази тема със задграничните сметки е много интересна.
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Интересна и за нашата действителност – опасна. И в контекста на това, че бившата Агенция за финансово разузнаване сега отиде в ДАНС, а се чува, че и оттам щяла да излиза, тя не работи по европейските стандарти, защото има много неща, които сигурно и вие сте чели. Това е една много трудна задача, а от някъде трябва да се започне.
ДИМО ГЯУРОВ: И само това, може би трябва да се мисли и за законодателни инициативи, защото много е малък кръга на лицата, които са длъжни да декларират сметки зад граница. Това са общо-взето тези, които задължително подават декларации и никой друг.
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Като цяло тази тема е свързана и с една възможност, да речем, със специален закон за национална агенция за финансово разследване, това да бъде своеобразна данъчна полиция, но да има по-голям обхват, такава е и европейската практика. За това пак се изискват експерти, работа...
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Този въпрос за данъчната полиция се разискваше вече, но нямам спомен...
ПРЕДС. ЯНЕ ЯНЕВ: Колеги, има ли други предложения или питания по тази точка? Няма.
Ако искате заседанията да ги фиксираме и всеки да се съобразява – четвъртък, от 14,30 ч. Фиксираме това, а пък ако се налага, ще решаваме допълнително, засега това приемаме, като моля да се запише в протокола.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.


(Закрито в 15,20 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:

Яне Янев



Изготвил
стенографския протокол:

Вася Йорданова