На 42 заседание на КОСАК бяха обсъдени някои от най-актуалните въпроси за Европейския съюз. Един от тях е Договорът от Лисабон, предстоящата му ратификация от Чехия и Полша и последващото му влизане в сила, което ще допринесе за засилване ролята на националните парламенти. Настоящото Шведско председателство трябва да даде тласък на този процес, а усилията му ще бъдат подкрепени, с което се ангажираха участниците в КОСАК. Те настояват за приемственост и очакват бъдещото Испанско председателство да работи за засилването на парламентарното наблюдение върху дейността на Европол и Евроюст.
Още една приоритетна цел на Испанското председателство ще бъде да се продължи провеждането на съгласувани проверки по субсидиарност. Предстои да се определят и областите, в които ще се извършват те.
Българският парламент е един от 17-те национални парламенти, които са осъществили проверка по субсидиарност на предложението за Рамково решение на Съвета относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Мнозинството от националните парламенти принципно подкрепят предложението, но считат че последното се нуждае от по-подробна аргументация относно съответствието с принципа на субсидиарността. Относно планираните проверки през 2010 г., Шведското председателство изрази готовност да инициира съвместна проверка за прилагането на принципа за субсидиарност в предложението за Регламент за приложимото право, юрисдикцията и признаването на решенията и административните мерки в областта на наследяването и завещанията.
Едно от най- значимите събития с глобално значение, по което позицията на ЕС предстои да бъде оформена, е предстоящата Конференция на ООН по въпросите на промените в климата (COP-15), която ще се проведе в гр. Копенхаген (Дания) през месец декември т.г. Резултатът от конференцията е изключително важен, тъй като се очаква вземането на решение под формата на „Протокол от Копенхаген”, който да замени Протоколът от Киото относно промените в климата и глобалното затопляне, чието действие изтича през 2012 г. С оглед световните измерения на борбата с промените в климата, беше подчертана необходимостта от пълно въвличане в процеса на големите световни икономики като САЩ и Япония, които са поставили пред себе си амбициозната цел да намалят вредните емисии в атмосферата с 25%. Следва да се отбележат и високите цели, които ЕС си поставя в борбата с климатичните промени (ЕС заявява по-висока цел - намаление на вредните емисии с 30% до 2020 г.), което отрежда на ЕС сериозно място на масата на преговорите в Копенхаген. Финансирането на тези политики в условията на финансова криза следва да се договори на предстоящите Съвети на министрите във формат ECOFIN и околна среда (20-21 октомври) и последващата Среща на върха (29 - 30 октомври 2009 г.), с оглед даване на мандат на ЕС и оформяне на обща позиция за участието на ЕС в предстоящите преговори на Конференцията на ООН в гр. Копенхаген през месец декември т.г.
Държавите членки трябва да продължат да се придържат към някои мерки за справяне с последиците от кризата и високата безработица в рамките на ЕС, въпреки признаците на финансово възстановяване.
Също толкова необходимо е политиката за прозрачност постепенно да бъде включена във всички дейности на европейските институции. Идеята на зам.- председателя на ЕК, г-жа Марго Валстрьом, за създаване на доброволен публичен регистър, е насочена изцяло към гражданите на ЕС, тъй като посредством такъв регистър всеки гражданин ще има възможност да се информира относно лобистките организации към европейските институции, както и за разходването на европейския бюджет. Необходимо е засилване на общественото доверие към институциите на ЕС и главно към процеса на вземане на решения, като г-жа Валстрьом предвижда разработване на План за действие по въпросите на откритостта и прозрачността в рамките на ЕК.
Във връзка с гражданите и гарантирането на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, беше обсъдена Стокхолмската програма. КОСАК споделя целите на програмата, като настоява мерките в програмата да бъдат залагани и изпълнявани при максимално запазване на баланса между ефективното противодействие на престъпността и опазването на личното пространство и свободното движение на гражданите. Националните парламенти ще бъдат ангажирани с наблюдението и контролът при изпълнение на мерките, заложени в Програмата, с оглед характера на проблемите, стоящи пред държавите-членки: нелегална миграция, кибер-престъпност, контрол по границите, обмен на лични данни чрез системата SWIFT и др. Желанието на част от държавите е Стокхолмската програма да не създава допълнително административно бреме за страните-членки, а напротив, да улеснява връзките между тях.
Важна област, която беше засегната на КОСАК, е разширяването на ЕС и политиката за добросъседство. Приветствана беше Молбата за членство на Исландия от 17 юли 2009 г. Обсъден беше въпросът за членството на Хърватия, която заяви готовност да приключи преговорите си за членство до средата на 2010 г., преговорният процес с Турция, както и въпросът за положението на Западните Балкани (Албания, Сърбия, Босна и Херцеговина, Косово).
По отношение на регионалните стратегии беше обсъдена Стратегията за Региона на Балтийско море като добър пример за пилотен проект, който може в бъдеще да се мултиплицира и по отношение на други макро-регионални стратегии (напр. за Дунавския регион). Политиката на ЕС в Средиземноморския регион беше посочена като важен инструмент за укрепване на стабилността и сигурността в района, особено по отношение на въпросите за нелегалната имиграция и енергийната сигурност в отношенията с държавите от Средния Изток. В дебата по отношение на регионалните стратегии беше обсъдено предложението на Румъния за включване в проекта на Заключения на COSAC на Стратегия за развитието на региона на Черно море. Предложението беше отхвърлено с аргумента, че последното може да бъде включено в програмата на COSAC в бъдеще, след предварително обсъждане с другите държави-членки в процеса на подготовка на COSAC, придружено с подробна аргументация.
В областта на политиката за добросъседство беше поставен акцент върху Източното измерение на политиката, като COSAC приветства по-скорошното формулиране на парламентарното измерение на тази политика.