На 22 октомври 2009 г. се проведе среща на Председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с представителите на Европейската комисия г-н Жан-Мари Сейлер - директор на дирекцията, отговаряща за България, Кипър, Гърция, Унгария, Румъния, IPA/ISPA в ГД „Регионална политика” и г-н Карстен Расмусен – заместник-ръководител на отдел „България” в същата дирекция. В срещата участваха още Красимир Костов – зам.-министър на външните работи, г-жа Юлиана Николова – секретар на Съвета за управление на средствата от ЕС и г-жа Меглена Плугчиева – зам.- председател на КЕВКЕФ.

Оценката на представителите на ЕК за степента на усвояване на средствата от ЕС е положителна, като те насочиха вниманието към проблемите, които стоят за разрешаване и очертаха приоритетите, които трябва да преследваме, за да успеем да изпълним очакванията към страната и да получим по-високо доверие за следващия програмен период.

Г-н Сейлер подчерта значението на сътрудничеството и координацията между всички институции, занимаващи се с управление на средствата от фондовете на ЕС, както и постигането на ясно разбиране по отношение на приоритетите за развитие на държавата. Правителството трябва да покаже ефективно финансово управление на тези средства, предвид факта, че се борави с публични средства на европейския данъкоплатец. В допълнение, г-н Сейлер призова всички институции да признаят основополагащото значение на административния капацитет, като последните са длъжни да провеждат последователна политика за неговото запазване и укрепване.

Беше подчертано значението на парламента (и в частност на КЕВКЕФ) в ролята на законодателен орган с функции да създава и следи за прилагането на националното законодателство. В тази връзка г-н Сейлер обърна внимание на няколко приоритетни области и свързаните с тях актове, които имат пряко отношение към прилагането на кохезионната политика в България – обществените поръчки, държавните помощи, околната среда и отчуждителните процедури. Законодателството следва да е разработено по начин, който да позволява ефективното му прилагане от страна на държавната администрация. С оглед запазване на конкуренцията на пазара, следва да се намери баланс между свръх-регулирането, блокиращо процеса на управление на европейските средства и съответно, твърде общото регулиране на процедурите. Г-н Сейлер отбеляза, че при провеждането на политиката за защита на околната среда, ЕК ще продължи да настоява за ясното регулиране на материята, свързана с оценката на въздействието на инвестиционните намерения върху околната среда, както и върху зоните, обхванати от NATURA 2000.


Беше постигнато съгласие за ролята на парламентарната КЕВКЕФ в процеса на управление на структурната помощ в България, а именно – упражняване на последователен контрол върху действията на правителството и постигнатите нива на усвояване на средства от фондовете на ЕС (вкл. чрез ползване на възможностите на системата LOTHAR), за да се гарантират интересите на българските граждани и бенефициентите на средства, както и тяхното активно участие в прилагането на регионалната политика.

Представителите на ЕК изказаха задоволство от изградените стабилни основи на една по-ефективна координация за управление на европейските средства, чрез създаването на Съвет за управление на средствата от ЕС към Министерки съвет. Един от видимите резултати е и преструктурирането на НАПИ.

Представителите от ЕК очертаха приоритетните области, в които трябва да се насочат усилията на всички заинтересовани страни – завършването на реформата във водния сектор, изграждането на устойчив градски транспорт, като изразиха удовлетворение за предприетите мерки за финансиране на дейности за деинституционализация на деца, лишени от родителски грижи. В допълнение, те изразиха опасение относно начина на разпределение на средствата в България, като посочиха случаи, в които много малки общини получават значителни инвестиции в инфраструктура, особено в сектор околна среда. В тази посока ролята на парламента е важна – в проследяването на т.нар. „интензитет на помощта” и разпределението му по региони, за да се гарантира социална справедливост и устойчивост на инвестициите.

Г-н Расмусен представи идеята за т.нар. „центрове на растеж”, които могат да се обособят около по-големите градове, като подчерта, че тази практика е дала много добри резултати сред европейските региони. Той насърчи идеята България да покаже визия за развитие на градското измерение на регионалната политика.

Беше споделено убеждението на европейските гости, че процесът на децентрализация/регионализация в управлението на европейските средства и даване на повече правомощия на общините, е необходим, и вече се наблюдава през втория програмен период в държавите-членки, присъединили се през 2005 г. (Унгария, Полша). Това ще гарантира по-голямата ангажираност на регионалните и местни власти при разработването и управлението на проекти по оперативните програми на ЕС.