В навечерието на първата годишнина на Договора от Лисабон, Съветът за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ), постави в центъра на своите дискусии новия инструмент на пряката демокрация - Европейската гражданска инициатива*.

Оказа се, че ЕГИ не е приоритет само за европейските институции, където протичат последните дебати преди гласуването на предложението за регламент в Европейския парламент. Новата възможност за гражданско участие, представена на заседанието на СОК, предизвика интереса на множество представители на неправителствения сектор, академичната общност и бизнеса.

Заседанието на СОК беше открито от председателя на Народното събрание – Цецка Цачева. Тя приветства КЕВЕКФ за това, че с избора на актуални теми приближава все повече Европейския дневен ред до българския и по този начин, чрез дискусии в рамките на Съвета, участва активно в процеса на вземане на решения на национално и европейско равнище. Г-жа Цачева изрази увереността си, че гражданското общество у нас е достатъчно активно и би могло да съдейства за развитието на пряката демокрация, чийто инструмент ще бъде ЕГИ. Председателят на НС подчерта, че новата инициатива, въведена с Договора от Лисабон дава „повече Европа на гражданите“.

Заместник-министърът на външните работи и председател на Съвета по европейски въпроси – Константин Димитров очерта основните параметри на позицията на Република България по проекта за регламент относно ЕГИ, като подчерта, че трябва много внимателно да се балансира между свобода, демократични възможности за волеизявление на европейските граждани от една страна и евентуални злоупотреби с подобна инициатива.

Посланиците на държавите от Тройното председателство на ЕС се обединиха около твърдението, че ЕГИ ще бъде първият трансграничен инструмент на пряката демокрация, чието истинско развитие ще се случи по време на Унгарското председателсво.

Осoбен интерес предизвика представянето на Моника Панайотова, председател на КЕВКЕФ. Според нея гржаданите не изпитват неудовлетвореност, но интересът им към случващото се в рамките на Съюза намалява, за което говори ниската активност на гражданите в изборите за Европейски парламент (под 50% в 2/3 от държавите членки на изборите през 2009 г.) В същото време според Договора от Лисабон правомощията на ЕП нарастват. Според г-жа Панайотова не бива да се допуска този парадокс, а политиката на ЕС трябва все повече да се доближава до гражданите. Трябва да се стимулира гражданското участие не само по време на избори, а и чрез механизми като Европейската гражданска инициатива. За страната ни ще е по-продуктивно повечето от дебатите, които се оформят около политиките на ЕС да се пораждат навременно на националната сцена, за да може приетите национални позиции да участват адекватно в процесите на вземане на решения на ниво ЕС.
Г-жа Панайотова изброи няколко предизвикатекства, с които трябва да се справи Тройното председателство, за да се насърчи по-активно гражданство: да популяризира ЕГИ, да разруши изкуствената стена, която разделя европейската политическа сцена от националната, да стимулира политическия дебат на национално ниво на възможно най-ранен етап. Според председателя на КЕВКЕФ е стъпка в правилната посока би била още сега да започне доближаването на европейските теми до гражданите, за да се увеличи техният интерес към ЕС, а резултатът ще е видим на следващите избори за ЕП.
Към призива за по-активно гражданство се присъедини и доц. д-р Анна Кръстева, ръководител на Департамента по политически науки в Нов Български университет. Важно според нея е въвличането на младите хора в подобни дискусии, чрез по-широкото използване на интернет пространството, което те считат за свое.

Членовете на Съвета за обществени консултации имаха възможността да се запознаят отблизо и с развитието на ЕГИ в рамките на Европейската комисия и Европейския парламент. Зинаида Златанова – ръководител на Представителството на ЕК у нас сподели, че предложението за регламент относно ЕГИ е предизвикало много пирок дебат в институциите на ЕС. Консултациите са били продължителни и са внесени близо 300 мнения по регламнента. Според г-жа Златанова най-важно е политическото значение на ЕГИ, защото ще бъде средството, което ще даде ясни сигнали за граждаснките тревоги не само на европейските политици, но и на националните. Виолета Станичич – ръководител на Информационното бюро на ЕП продължи линията на разсъждение, като изясни етапите, през които е преминало предложението за регламент в рамките на ЕП. Тя направи разлика между правото на петиции от граждани към ЕП и правото на ЕГИ, като последното би могло да се тълкува като „позитивна гражданска намеса“ в европейското законотворчество. Единственият негатив, който беше отбелязан по отношение на ЕГИ от г-жа Станичич беше, че не е приета поправката на евродепутата Мария Неделчева по отношение на правото на финансиране на ЕГИ от политически партии.
Председателят на СОК, г-н Камен Колев заключи, че ЕГИ трябва действително да остане инструмент на гражданите, без възможност да се влияе от икономически групи и политически партии.

Това, което предстои във връзка с ЕГИ, е гласуването на проекта за Регламент в ЕП, насрочено за средата на месец декември. Очаква се по време на Унгарското председателство държавите-членки да предприемат мерки по отношение прилагането на Регламента и адаптиране на националните законодателства за успешно изпълнение на реквизитите за иницииране и подкрепа на ЕГИ.



*Европейската гржаданска инициатива е инструмент, с който 1 млн. граждани от ¼ държави-членки на ЕС могат да приканят на Европейската комисия, в рамките на своите правомощия да упражни правото си на законодателна инициатива.