След влизането в сила на Договора от Лисабон и засилването на ролята на националните парламенти в определянето на дневния ред на Европа, ангажиментът на българските депутати по отношение на европейските въпроси нарасна значително.

В тази връзка, на 9 февруари 2011 г. Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове разгледа на свое заседание резолюцията на Европейския парламент от 20.10.2010 г. относно финансовата, икономическа и социална криза,където бяха изразени резерви по отношение на три от законодателните предложения на Европейската комисия във връзка с икономическото управление на ЕС, залегнали в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС за 2011-та.

На 14 март 2011 г. председателят на КЕВКЕФ, Моника Панайотова участва в междупарламентарна среща в Европейския парламент, посветена на инвестирането в реалната икономика и постигането на целите по стратегията "Европа 2020". В делегацията на Народното събрание бяха още и заместник-председателят на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм Делян Добрев, Анна Янева - член на комисията и Менда Стоянова - председател на Комисията по бюджет и финанси.

Позицията на българския парламент беше представена от Делян Добрев, чието изказване беше в унисон с това на българския евродепутат и заместник-председател на Комисията по кризите в Европейския парламент от групата на ЕНП (ГЕРБ) Илиана Иванова, която акцентира върху необходимостта Европа да остане единна и да бъдат отчитани и интересите на новите държави-членки. В изказването си Делян Добрев акцентира върху следния ключов момент, че държавите трябва да решат два основни въпроса: как да осигурят финансовата стабилност и как да подкрепят икономиката чрез подкрепа към малките и средните предприятия, за да постигнат икономически растеж и създадат устойчиви работни места. Според българския депутат осигуряването на финансовата стабилност включва решаване на проблеми със свръхзадлъжнялостта, което в никакъв случай не е лесно и разбира се, трябва да бъде направено с необходимото внимание, но ако има политическа воля е постижимо. Той спомена, че България също бе в процедура по свръхдефицит, която бе прекратена. За 2011 г. България предвижда бюджетен дефицит в рамките на 2,5% от БВП и продължаване на консервативната и дисциплинирана фискална политика. Той спомена пред колегите си от другите национални парламенти от ЕС, че в момента в България се обсъжда въвеждането на Пакт за финансова стабилност по три основни направления:
1. Размер на публичния сектор, ограничаващ преразпределителната роля на държавата до 37% от БВП;
2. Бюджетен дефицит в рамките на 3%, определен в зависимост от икономическия растеж и нивото на консолидирания публичен дълг;
3. Устойчива данъчна политика в частта на преките данъци. Решение за бъдеща промяна на преките данъци следва да се вземе с обществен консенсус и мнозинство от 2/3 от народните представители.

Първите две направления (размер на публичния сектор и ограничен бюджетен дефицит) ще гарантират финансовата стабилност на България. Третото направление на Пакта ще увеличи доверието на инвеститорите в устойчивостта на бизнес средата и ще способства за ръст на инвестициите, които да доведат до икономически растеж и създаване на устойчиви работни места.

В края на изказването си Делян Добрев обобщи, че финансовата стабилност сама по себе си няма да ни позволи да постигнем висок и устойчив икономически растеж. Тя трябва задължително да бъде допълнена от мерки в посока на подобряване на бизнес средата и повишаване на конкурентноспособността на икономиката на ЕС.