На петото заседание на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) бяха обсъдени актуалните икономически политики на ЕС. Лектори на срещата бяха г-жа Моника Панайотова, председател на КЕВКЕФ, г-н Делян Добрев, заместник-председател на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, г-жа Боряна Пенчева, зам.-министър на финансите, г-жа Илиана Иванова, заместник-председател на Специалната комисия по финансовата, икономическа и социална криза (CRIS) в Европейския парламент.

На заседанието, освен представители на неправителствения сектор, бизнеса и академичната общност, специални гости бяха и посланиците на Полша – Н.Пр. Лешек Хенсел и на Унгария – Н. Пр. Юдит Ланг, които отправиха приветствие към участниците, като се спряха на основните предизвикателства пред новото икономическо управление на ЕС до края на Унгарското председателство и последващото Полско председателство през втората половина на 2011 г.

Целта на събитието беше иницииране на дискусия относно новото икономическо управление на Европейския съюз, с преход от европейско към национално и от макро към микро ниво. Един от основните акценти беше поставен върху „Европейския Семестър“, инициатива, стартирала в началото на януари 2011 г. с Годишния преглед на растежа, благодарение на която ще може да се координират икономическите и фискалните политики на държавите-членки, с цел колективен отговор на евентуални бъдещи сътресения и стимулиране на икономическия растеж в ЕС. "Необходимо е обвързване на националните с европейските приоритети", посочи г-жа Моника Панайотова, която подчерта още, че устойчивият, интелигентният и приобщаващият растеж, заложен в стратегията „Европа 2020“, трябва да се реализира посредством всички икономически политики на ЕС. По такъв начин, не се ограничава суверенитетът на държавите-членки, а им се дава допълнителна възможност да координират предварително своите Национални програми за реформи, Конвергентните програми и проекто-бюджетите си. Така и бизнесът получава шанс да планира на ранен етап действията си.

Г-н Делян Добрев, от своя страна, се спря подробно на причините, довели до икономическата нестабилност в ЕС. Той посочи, че водещ интерес на България в настоящата икономическа ситуация е да не допуска „Европа на две скорости“. В тази връзка, всички държави-членки, независимо дали са в Еврозоната или не, трябва да демонстрират отговорност и дисциплинираност. На най-високо законодателно ниво следва да се уреди задължението на европейските държави да не допускат публичен дълг над 60% от БВП, бюджетен дефицит над 3%, както и други макроикономически дисбаланси.
Лекторът защити тезата, че въвеждането на нови единни икономически правила сред европейските държави не би се отразило негативно върху българската икономика, а ще способства за подобряване на бизнес климата, развитието на малките и средни предприятия и др. За това ще допринесе и развитието на Единния европейски пазар.

Откроявайки нуждата от гражданска заинтересованост към европейските икономически инициативи, той завърши с посланието, че „единният пазар не е собственост на европейските институции или на няколко големи паневропейски групи: той е резултат от ежедневните действия — работа, спестяване, покупка, инвестиране на всеки европейски гражданин. Изграждането и използването на единния пазар наистина зависи само от нас!“

Българските приоритети в рамките на новото икономическо управление на ЕС бяха представени от г-жа Боряна Пенчева, зам.-министър на финансите. Подробно беше разгелдана инициативата на Министерството на финансите за създаване на Пакт за финансова стабилност, основаващ се на три стълба: първият от тях се изразява в стимулиране на тези икономически сектори, от които се очаква най-бърз и сигурен резултат. Вторият е гарантирне на нисък бюджетен дефицит. Третият представлява запазване на фискална дисциплина. Г-жа Пенчева представи и проекта за Национална програма за реформи, отразяващ препоръките на Годишния преглед на растежа. Част от заложените в нея цели са ориентирани към повишаване на научния, енергийния и образователния потенциал на страната, както и намаляване на броя на бедните. Г-жа Пенчева посочи още, че немалка част от икономическите проблеми на страната се дължат на външни фактори.

Г-жа Илиана Иванова, заместник-председател на Специалната комисия по финансовата, икономическа и социална криза (CRIS) и член на Комисията за бюджетен контрол и Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите в Европейския парламентна резюмира някои от по-важните идеи за усъвършенстване на практиките и законодателствата на европейските държави, с цел постигане на по-голяма вътрешна и международна конкурентоспособност. В този контекст тя посочи един важен проблем, разобличен в условията на икономическа криза: протекционизмът на отделни държави, който е в противоречие с поетите от тях ангажименти.
Сред проблемите, които представителите на гражданското общество и бизнеса откроиха като особено належащи за решаване, бяха необходимостта от обратна връзка за провежданите реформи, насърчаване на иновационната дейност и унифициране на патентното законодателство в рамките на ЕС, бъдещето на Кохезионната политика и по-конкретно перспективата пред България, екологичните и демографски предизвикателства пред страната, нуждата от по-доброто интегриране на малцинствата. В хода на дискусията българският член на Европейския парламент сподели, че Кохезионната политика сама по себе си може да се разглежда като антикризисна мярка.

Всички участници в дискусията се обединиха около необходимостта от по-голяма гражданска активност, изразена в конкретни предложения за реформи, които са постижими в контекста на засиленото сътрудничество между институциите и структурите на гражданското общество и бизнеса.