Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Националната програма за реформи (2011 – 2015 ) (НПР) в изпълнение на целите на Стратегия „Европа 2020“
30/03/2011
КЕВКЕФ, съвместно с Комисията по бюджет и финанси на, разгледа на 30 март 2011 г. вариант две на Националната програма за реформи (2011 – 2015 ) (НПР) в изпълнение на целите на Стратегия „Европа 2020“. На фокус беше и Пакетът от законодателни предложения на ЕК за укрепване на икономическото управление на ЕС, който е част от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС.
В продължение на инициираната на 29 март дискусия в рамките на Съвета за обществени консултации към КЕВКЕФ по въпросите на новото икономическо управление на ЕС, г-жа Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите представи вариантът на Националната програма за реформи (2011 – 2015) (НПР) в изпълнение на целите на Стратегия „Европа 2020“, отразяващ 10-те мерки, залегнали в Годишния преглед на растежа (от януари 2011 г.). Тя уточни, че до края на месец април 2011 г. държавите-членки трябва да са изработили финалните варианти на своите НПР и да ги представят за одобрение в ЕК.
Интелигентният, устойчив и приобщаващ растеж е в основата на , като се акцентира на реформи, които ще дадат бърз резултат, е двигателят на реформите. Пет са специфичните приоритети, които трябва да стимулират икономическото развитие:
1) Стабилен финансов и банков сектор. По този показател България е на завидно добра позиция, в сравнение с останалите държави от ЕС;
2) По-добра инфраструктура – жизнен компонент от факторите на растежа;
3) Конкурентоспособна младеж. Основен акцент тук са мерки за предотвратяване на преждевременно напусналите образователната система, както и увеличаване на броя на завършилите висше образование, но не за сметка на качеството на предоставено образование;
4) Осигуряване на по-добра бизнес среда;
5) Увеличаване на доверието към държавните институции.
На заседанието беше представен и обсъден също пакетът от шест законодателни предложения на ЕК за новото икономическо управление на ЕС, целящи засилване действието на Пакта за стабилност и растеж. Чрез тези нови мерки се цели даване на колективен отговор на европейско ниво на евентуални бъдещи сътресения, синхронизиране на националните бюджетни процедури и ефективно прилагане на бюджетното наблюдение в Еврозоната, което ще включва нов набор от санкции за държавите членове при неизпълнение на задълженията и отговорностите.
В продължение на инициираната на 29 март дискусия в рамките на Съвета за обществени консултации към КЕВКЕФ по въпросите на новото икономическо управление на ЕС, г-жа Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите представи вариантът на Националната програма за реформи (2011 – 2015) (НПР) в изпълнение на целите на Стратегия „Европа 2020“, отразяващ 10-те мерки, залегнали в Годишния преглед на растежа (от януари 2011 г.). Тя уточни, че до края на месец април 2011 г. държавите-членки трябва да са изработили финалните варианти на своите НПР и да ги представят за одобрение в ЕК.
Интелигентният, устойчив и приобщаващ растеж е в основата на , като се акцентира на реформи, които ще дадат бърз резултат, е двигателят на реформите. Пет са специфичните приоритети, които трябва да стимулират икономическото развитие:
1) Стабилен финансов и банков сектор. По този показател България е на завидно добра позиция, в сравнение с останалите държави от ЕС;
2) По-добра инфраструктура – жизнен компонент от факторите на растежа;
3) Конкурентоспособна младеж. Основен акцент тук са мерки за предотвратяване на преждевременно напусналите образователната система, както и увеличаване на броя на завършилите висше образование, но не за сметка на качеството на предоставено образование;
4) Осигуряване на по-добра бизнес среда;
5) Увеличаване на доверието към държавните институции.
На заседанието беше представен и обсъден също пакетът от шест законодателни предложения на ЕК за новото икономическо управление на ЕС, целящи засилване действието на Пакта за стабилност и растеж. Чрез тези нови мерки се цели даване на колективен отговор на европейско ниво на евентуални бъдещи сътресения, синхронизиране на националните бюджетни процедури и ефективно прилагане на бюджетното наблюдение в Еврозоната, което ще включва нов набор от санкции за държавите членове при неизпълнение на задълженията и отговорностите.
