На 12 юли 2011 г. се проведе шестото заседание на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) на тема „Бъдещето на Кохезионната политика – готови ли сме за предизвикателствата 2014 – 2020”.

Темата на заседанието, предвид своето значение и актуалност, предизвика засилен интерес от страна на гражданския сектор, правителството и парламента. В срещата участваха и посланиците на Полша – Н. Пр. Лешек Хенсел и Унгария – Н. Пр. Юдит Ланг.

От страна на изпълнителната власт на заседанието участваха г-н Томислав Дончев, министър по управление на европейските фондове, г-н Росен Плевнелиев, министър на регионалното развитие и благоустройството и г-н Евгени Ангелов, зам.-министър на икономиката и енергетиката.

Председателят на Народното събрание г-жа Цецка Цачева, приветства изборът на тема за дискусията, като заяви, че въпросът дали България е готова за предизвикателствата на Кохезионната политика след 2013 г., тепърва ще стои с все по-голяма сила. По думите й, българският парламент все по-често става трибуна за дискусии, особено важни за развитието на България. Предвид значението, което Полското председателство отдава на бъдещото развитие на Кохезионната политика, тя изрази очакване, че общата принадлежност на България и Полша към региона на Централна и Източна Европа, ще се окаже свързващ фактор в търсенето на общ подход и консенсусни решения за бъдещата архитектура на Кохезионната политика, като ориентирана към резултатите политика, отчитаща спецификата в териториалното развитие на отделните региони.

В отговор на така очертаните предизвикателства, посланиците на Унгария и Полша заявиха, че една от основните цели, реализирани чрез Кохезионната политика на ЕС, е стимулирането на икономическия растеж на регионите. Посланиците посочиха, че при разпределянето на европейските средства през новия програмен период (2014-2020 г.) следва да се отчитат постигнатите позитивни резултати от държавите-членки на база извършвани реформи. В контекста на предстоящите дебати по новата многогодишна финансова рамка на ЕС и ролята на Кохезионната политика, полският посланик добави, че „Трябва да можем да бъдем достатъчно гъвкави по отношение на икономическите решения по време на криза”.

Председателят на Съвета за обществени консултации г-н Камен Колев очерта новите акценти в Кохезионната политика на ЕС за постигане на целите на Стартегия „Европа 2020”, като обърна внимание, че за България е изключително важно да определи малко на брой приоритети, при запазване на баланса между базисните приоритети и тези, ориентирани към постигане на целите на Европа 2020. Г-н Колев отбеляза, че в подкрепа на засиленото сътрудничество с гражданския сектор, в рамките на Съвета за обществени консултации е проведено анкетно допитване за проучване мнението на представителите на бизнеса, неправителствения сектор и академичните среди относно техните нагласи и предложения за усъвършенстване на управлението на европейските средства през следващия програмен период (2014-2020 г.). Общият брой респонденти в анкетата са 600, като най-голям брой от тях са представителите на бизнес сектора.

Сред основните въпроси, очертавани от бизнеса като предизвикателства през настоящия период 2007-2013, които да не бъдат допускани през следващия г-н Колев отбеляза – тежките процедури, изискващи голям обем от документация при кандидатстването с проектни предложения и отчитането на проектите (80 % от запитаните); забавяне на плащанията по проекти (около 65%); необходимост от осигуряване на финансов ресурс за целите на проекта (около 30%); неясни указания от страна на администрацията за дейностите, които трябва да се извършат по изпълнение и отчитане на проекта (около 67%); спорни текстове с възможности за различни тълкувания (над 45%).

Председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове г-жа Моника Панайотова очерта резултатите от анкетата, свързани въпросите за бъдещето на Кохезионната политика. Изразените предпочитания на бизнеса за запазване на програмите и през следващия програмен период са към Оперативните програми „Околна среда” и „Регионално развитие”, съответно 52 и 54 %, следвани от ОП „Развитие на конкурентността на българската икономика” (48%), ОП „Транспорт”(46%). Като оперативни програми с най-малка значимост за бизнеса се определят ОП „Административен капацитет” и ОП „Техническа помощ”.

Предпочитанията на бизнеса по отношение на формите на разплащане през следващия програмен период 2014-2020 г. са с превес за грантовите схеми, без да се омаловажава значението на револвиращите финансови инструменти. По отношение на разпределението на фондовете между оперативните програми преобладаващото мнение е, че то трябва да бъде диференцирано и приоритизирано (над 65%), а само под една трета от респондентите са за балансирано разпределение (30%).

Относно работата на администрацията, разширяване на спектъра от електронни услуги за бенефициентите, в т.ч. електронно кандидатстване и отчитане на проектите и аутсорсинг на специфични дейности при управлението на проекти са сред най-често посочваните (респективно 54% и 30%). Г-жа Панайотова отбеляза, че издигането на процедурите “в култ”, тяхното свръхбюрократизиране и презастраховането на администрацията не би трябвало да бъде водещото начало. В тази връзка, г-жа Панайотова отправи като препоръка за новия период да се приложи на практика принципа на пропорционалността, посредством който без да се подценяват правилата, да се намали администритивната тежест и да се улесни рационализирането на процедурите.

Г-жа Панайотова посочи, че Кохезионната политика след 2013 г. ще бъде тясно обвързана със стратегията “Европа 2020”. Тази обвързаност предполага концентриране на ресурсите за постигане на целите и задачите на “Европа 2020” . Тъй като стратегията “Европа 2020” почти не включва териториалния подход за развитие, то Кохезионната политика би трябвало да изпълни ролята на стратегия за териториално развитие и да включи териториалното измерение в социалноикономическия процес.

От важно значение е прилагането на интегрирания подход за развитие чрез оста “регион-град-селски район”, следвайки документи като Европейска перспектива за пространствено развитие.

Кохезионната политика трябва да бъде резултатно ориентирана за постигане на по-голяма ефективност – ще изисква реформи, за да бъдат постигани конкретни и видими резултати. Списъкът на приоритетите на Кохезионната политика трябва да бъде по-точно определен и целенасочен и по-кратък в сравнение с текущия програмен период, за да бъде приспособен към дейности, осигуряващи развитие и подобяване на потенциала за икономически растеж на България. При подготовката на концепцията за Кохезионната политика и структурните фондове за България през периода 2014-2020 г. логиката на планиране би могла да се основава на три основни йерархични цели: обща (основна) цел – стимулиране развитието на страната; стратегически цели, основани на “Европа 2020” и оперативни цели (подобряване на бизнес средата, поощяване на иновациите, изследванията и новите технологии; повишаване на заетостта и възможностите за работа; подобряване на инфраструктурата; засилване на местния административен капацитет; развитие на териториалното сътрудничество и др.).

В заключение Г-жа Панайотова отбеляза, че стартирането на дебата за бъдещето на Кохезионната политика на този ранен етап, ще подпомогне по-доброто предварително планиране на националните дейности по съответните политики и ще позволи отстояването на националния интерес от страна на парламента, в контекста на новите му правомощия след Договора от Лисабон.

Министърът по управление на европейските фондове г-н Томислав Дончев приветства проведената анкета сред членовете на Съвета за обществени консултации, като увери, че на всички срещи с европейските ни партньори, България настоява към целите на Стратегия „Европа 2020” да се добавят инвестициите в базисна инфраструктура, които са основен приоритет на страната ни.

Министър Дончев добави, че има нужда от „регионално ниво на мислене и планиране” през следващия програмен период и в тази връзка се провеждат два паралелни процеса в управлението на европейските фондове – централизация на системата, от една страна и децентрализация на ниво районите за планиране. В тази връзка се подготвя създаването на шест междинни звена, които да поемат общуването с кандидатите по проекти и да подпомагат местната власт.

Във връзка с определянето на националните приоритети за следващия програмен период, министър Дончев подчерта, че вече е изготвена визията за „България 2020”, посредством т.нар. Национален план за развитие, който включва основния пакет от ключови национални приоритети, както и допълнителни такива. Документът ще бъде основа за всички бъдещи стъпки на страната и за преговорите с ЕК за следващия програмен период. В заключение, министър Дончев обърна внимание, че първостепенна задача е да определим нуждите, които искаме да адресираме с европейски средства, а не да се концентрираме върху вида и конкретния брой на оперативните програми. В допълнение, той отбеляза, че се очаква броят им да намалее през следващия период, като допусна и концентриране на сходни приоритети в рамките на една оперативна програма.

Министър Росен Плевнелиев от своя страна се спря подробно на две ключови послания – инвестиции в базисна инфраструктура и големи, а не малки проекти. Той заяви, че не можем да говорим за „зелен” растеж, иновации и развитие на икономиката, ако не сме изградили базисната инфраструктура. Според министъра, големите проекти осигуряват по-голяма усвояемост, по-нисък риск и по-голяма видимост на резултатите. Министър Плевнелиев отбеляза, че по отношение на транспортната инфраструктура, усилията ще бъдат насочени върху реализацията на автомагистралите „Хемус”, „Черно море” и „Струма”. „Вярвам, че правилното структуриране и изпълнение на проектите, ще доведе до успех”, каза още министър Плевнелиев.

Заместник-министърът на икономиката Евгени Ангелов запозна участниците в Съвета за обществени консултации с основните разлики между грантови и револвиращи инструменти. Той заяви, че в ЕС има тенденция за по-голяма роля на финансовия инженеринг при прилагане на кохезионната политика по отношение на малките и средни предприятия. Много важен момент в кохезионната политика ще бъде комбинирането на грантовите с новите форми на финансов инженеринг- револвиращите инструменти. По този начин финансираните проекти ще бъдат в много по-висока степен икономически обосновани и ефективни, тъй като ще се постави акцент върху тяхната вътрешна норма на възвращаемост. Фокусът се измества от това „за какво има грант” към това „от какво има нужда”.

На последвалата дискусия бяха отправени допълнителни въпроси, свързани с подготовката за следващия програмен период, изпълнението по инструмента JEREMIE, обвързване на иновациите с държавното управление, възможностите за партньорство между университети и бизнес и др., които получиха своя отговор от министър Плевнелиев и зам.-министър Евгени Ангелов.

Презентациите от заседанието могат да бъдат разгледани тук:
http://parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/240/documents

Докладът от заседанието на Съвета за обществени консултации, може да бъде намерен тук:
http://parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/240/reports/ID/2880

Стенограмата от проведеното Шесто заседание на СОК, може да бъде намерена тук:
http://parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/240/steno/ID/2172