На 19 септември 2011 г., по инициатива на посолството на Република Франция в Република България, Председателят на КЕВКЕФ г-жа Моника Панайотова проведе среща с висши държавни служители, преминаващи специален цикъл от обучения по европейски въпроси към Националното училище по администрация (ENA), Страсбург, Франция. Висшите служители извършват анализ на позицията на България по отношение на реформата на Кохезионната политика.

Специализантите на ENA проявиха интерес към дейността на КЕВКЕФ в сферата на контрола върху управлението на европейските средства в България. По-конкретно, те пожелаха да се запознаят с позицията на българския парламент по дебата за бъдещето на Кохезионната политика за периода 2014-2020 г.

Г-жа Панайотова запозна участниците в срещата с осъществявания двоен демократичен контрол върху управлението на европейските средства – от страна на КЕВКЕФ (посредством изготвяните редовни доклади за управлението на средствата от ЕС в България) и от страна на гражданското общество (чрез създадения към Комисията Съвет за обществени консултации). В този контекст, г-жа Панайотова отбеляза представения на 14 септември 2011 г. Междинен доклад на КЕВКЕФ за управлението на европейските средства за 2011 г.

По отношение на визията на парламента за участие на България в процеса на програмиране за периода 2014-2020 г., г-жа Панайотова очерта 10-те извлечени поуки за България от настоящия програмен период 2007-2013 г., които могат да послужат като добри практики и за страните кандидатки за членство в ЕС. Сред основните поуки, бяха отбелязани: необходимостта от формиране още в началото на програмния период на ясна и кохерентна визия за приоритетите, които да бъдат финансирани, изграждане на устойчиви системи за управление и контрол на средствата от ЕС, както и постоянно укрепване на капацитета на администрацията и бенефициентите.

Г-жа Панайотова очерта и 10 ключови предизвикателства пред участието на България в дебата за бъдещето на Кохезионната политика, сред които най-важно е формулирането на малко на брой, но ясни приоритети, отразяващи националните реалности и същевременно насочени към постигането на целите на Европа 2020. Г-жа Панайотова обърна внимание, че такъв приоритет за България продължава да бъде изграждането на базисна инфраструктура, като ключова предпоставка за социално-икономическата и териториална кохезия на европейските региони. За успешната реализация на очертаните приоритети г-жа Панайотова открои поддържането на стабилна макроикономическа среда и здрава институционална рамка. В тази връзка, тя запозна гостите с идеята на министъра по управление на европейските средства за създаване на специален централизиран орган (Агенция) за управление и координация на всички програми през следващия програмен период. В допълнение, г-жа Панайотва подчерта, че тази идея следва да бъде внимателно анализирана от всички възможни перспективи и за целта е необходимо провеждането на задълбочен дебат с всички заинтересовани страни.

По отношение на положителния опит до момента, г-жа Панайотова отбеляза т.нар. деинституционализация на грижите за деца, посредством кръстосано финансиране между две оперативни програми – ОП Регионално развитие и ОП Развитие на човешките ресурси.

Специализантите на ENA благодариха за изчерпателната информация и отправиха въпроси, свързани с големите инфраструктурни проекти на България, идеята на ЕК за обвързване на отпускането на европейски средства с финансовата дисциплина и Пакта за стабилност и растеж, както и въпроси по отношение на реализацията на идеята за регионализация на процеса по изпълнение на програмите.

Становището относно бъдещето на Кохезионната политика за периода 2014-2020 г. през призмата на българския парламент преди представяне на законодателните предложения на Европейската комисия е достъпно на:

http://parliament.bg/pub/cW/20110920031141Statement_Cohesion%20Policy_CEAOEF_14.09.2011.pdf