На 15 ноември 2011 г. в Представителство на ЕК в България се проведе среща с членовете на Националното сдружение на българските европейски клубове (NABEC*) на тема „Предизвикателства пред Европа“. Лектори бяха Моника Панайотова, председател на КЕВКЕФ и г-н Петър Нацев – съветник в отдел „Информация и комуникация“ в ПЕК. Модератор на дискусията беше председателят на Националното сдружение на българските европейски клубове – д-р Красимира Василева, а участие взеха г-жа Зинаида Златанова, ръководител на Представителството на ЕК в България. Тъй като членовете на NABEC са предимно средни училища, дискусията протече при засилен интерес от страна на младите хора и техните преподаватели към политическите процеси в страната и случващото се в Брюксел.

Г-жа Панайотова представи накратко дейността на Комисията, която ръководи, в трите ú основни направления – работа по европейските въпроси, двойният демократичен контрол върху усвояването на средствата от ЕС и не на последно място – дейността на Съвета за обществени консултации към Комисията, в рамките на който гражданското общество дискутира актуални въпроси от Европейския дневен ред. На базата на широка обществена дискусия, спазвайки принципите на прозрачност и гражданско участие, се изготвят позициите на Народното събрание. Именно тази активност на българския парламент доказва, че към днешна дата трябва да се сложи знак за равенство между националната политика и Европейския дневен ред. Взаимодействието между тях е огромно, както и ползите за гражданите, чийто глас може да бъде чут и в европейските институции, посредством новата роля на националния парламент след влизането в сила на Договора от Лисабон.

Ето защо, председателят на КЕВКЕФ увери младите хора, че тяхното участие, заинтересованост и активност, имат силата да убедят техните връстници колко ценно е да бъдеш гражданин на ЕС и какви са реалните ползи. Тук Моника Панайотова и Петър Нацев се обединиха около разбирането, че понякога не са важни количествените показатели, за да се изведат истинските позитиви от Европейския съюз за гражданите и бизнеса -свободното движение на хора, капитали и услуги, ползите за фирмите да оперират свободно в рамките на Общността

Председателят на КЕВКЕФ представи пред членовете на NABEC основните предизвикателства пред Европейския съюз.

На първо място, разбира се, г-жа Панайотова постави преодоляването на икономическата и финансовата криза, която заплашва да прерасне в дългова. Г-жа Панайотова направи кратък преглед на състоянието на по-старите държави-членки, като обоснова защо е нужно да се спазва бюджетна дисциплина и да се вземат решения с ясното съзнание кой ще бъде потърпевш от тях. Затова и по примера на Германия се върви към промяна в Конституцията чрез Пакта за финансова стабилност, с който да се зададат еднозначни параметри за поддържане на фискална стабилност в страната Така, без оглед на партийната принадлежност на следващите правителства, ще се гарантира бюджетна дисциплина.

Като второ предизвикателство, с което се сблъсква ЕС, Моника Панайотова определи „Европа на две скорости“. В контекста на този казус, г-жа Панайотова заяви, че нашата страна като представител на най-новите държави-членки от региона на Централна и Източна Европа, винаги е била за отчитане на процесите на догонване между нови и стари страни-членки. Г-жа Панайотова не пропусна да отбележи, че в момента страните от ЦИЕ, които до 2008 г. отчитаха най-ускорено развитие, могат да послужат за пример за финансова дисциплина на по-старите страни-членки, които бяха сред първите, прескочили индикаторите за дефицит и публичен дълг в началото на кризата.

На трето място Моника Панайотова обособи необходимостта от европейското лидерство. Тя сподели виждането си, че в отделните държави-членки има силни лидери, но на ниво ЕС определено се наблюдава липсата на обединителни тенденции, които да промотират ползите от единния пазар, за да се създават конкурентоспособност, на която по принцип не е способна нито една държава-членка поединично. Европа е най-големият търговски партньор в света , пазар от 500 млн души, и е на първо място по предоставяне на помощи за развиващите се страни, ако искаме това да се запази и развива трябва визионерство и лидерство на ниво ЕС.

Интеграцията беше посочена като четвъртото предизвикателство пред ЕС. Според председателя на КЕВКЕФ тя не трябва да се осмисля само като процес по присъединяване на държавите със статут на кандидати, но и като задълбочаване на вътрешните за ЕС интеграционни процеси. Такъв например е процесът по интеграция на България и Румъния към Шенгенското пространство. Г-жа Панайотова подчерта, че съвсем скоро се очаква положителната развръзка – а именно обективирането на постигнатия по времето на Полското председателство компромис – за поетапно присъединяване към Шенген. Друг пример за засилващите се интеграционни процеси е стремежът към координиране на определени политики в рамките на ЕС на ниво държави-членки. Тази координация и обмен на информация се осъществява в контекста на бюджетното планиране под обща за държавите-членки рамка, наречена Европейски семестър.

Като дългосрочно пето предизвикателство пред ЕС, председателят на КЕВКЕФ открои демографските проблеми на Съюза, свързани със застаряването на населението, което от своя страна генерира решението за повишаване на пенсионната възраст. Обстоятелството, че намалява делът на населението в трудоспособна възраст, поражда опасения, че и растежът на европейската икономика няма да е така осезаем, а това налага търсенето на по-дългосрочни решения, за да остане ЕС конкурентен на световния пазар и развиващите се държави като БРИК.

В заключение на изложението си г-жа Панайотова подкрепи посланието на г-жа Зинаида Златанова, че „Европа решава проблеми, не ги създава!“ Петър Нацев от своя страна допълни това твърдение и с дефиницията си на понятието „европейска солидарност“, която осмисля изобщо европейската идея и се оказва мечтаната формула за политическо устройство за много голям процент от живеещите в Северна Африка, например. Г-жа Панайотова подчерта, че именно в кризисни моменти се вижда дали зад заявката за солидарност се крият не само думи, а реални действия, но това вече е доказано от решенията на ЕС.


*Национално сдружение на българските европейски клубове - сдружение с нестопанска цел, което обединява българските училищни европейски клубове - извънкласна форма на дейност, доброволни сдружения на ученици и учители от основни и средни училища.