На 12 март 2012 г. в пленарната зала на Народното събрание се проведе вторият от серията дискусии „Европейски разговори в парламента”, инициирани от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и под патронажа на председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Дискусията премина в търсене на отговора дали живеем в „Европа на солидарността и/или на егоизма“.

Гост-лектори бяха Кристалина Георгиева – еврокомисар по Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи, Даниел Грос – директор на Центъра за европейски политически проучвания и Александър Андреев – главен редактор на българската редакция на радио „Дойче веле“. Модератор на дискусията беше Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

„Аз вярвам, че Европа е едно семейство и това семейство ще се пребори с кризите си – въпреки противоречията в него или именно благодарение на тези противоречия“, заяви председателят на Народното събрание Цецка Цачева при откриването на форума. „Привържениците на ЕС вярваме, че солидарността е основният камък, основна ценност на ЕС, евроскептиците биха казали, че тази солидарност е продиктувана от егоизма, от интереса на всеки отделен член на Общността да се чувства по-сигурен в един голям и солидарен съюз“, отбеляза Цецка Цачева и допълни, че ЕС преживява бурни времена – икономическа криза, която води до спадане на икономическия растеж и това няма как да не безпокои гражданите на Европа. “Като че ли скептицизмът нараства, наблюдаваме националистически движения, които разширяват влиянието си и като че ли Европа не изглежда така единна както преди години“, посочи тя. „Днес някой би могъл да каже, че в ЕС има различни семейства и нещастието всяко семейство го преживява по своему“, отбеляза председателят на парламента, перефразирайки първото изречение в "Ана Каренина" - "Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему".

„Как отговоряме на въпроса „Европа на солидарността и / или Европа на егоизма?“ означава какъв път поемаме – на просперитета или на постепенно загубване на позиции“, заяви в своето обръщение еврокомисарят по Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи Кристалина Георгиева. „Аз вярвам в европейския проект, вярвам, че нашите деца ще живеят в силна и единна Европа“, отбеляза тя.

„Днес 500 милиона европейци формират икономиката номер едно в света“, каза Кристалина Георгиева. Тя посочи, че ако се вземе брутният продукт в номинално изражение, с 16,2 трилиона долара Европа е 26 процента от световната икономика, САЩ - 23 процента, а Германия – 5 процента. България е на 75-о място в подреждането, по данните на МВФ, а най-малката икономика в Европа - на Естония - на 101-во място.

В своето експозе еврокомисар Кристалина Георгиева подчерта, че солидарността, върху която се гради Европа, е необходимост за всички нас. Комисарят допълни, че ако ЕС иска да остане на първо място в световната икономика, трябва да продължи да работи върху задълбочаването на вътрешната си интеграция. Еврокомисарят допълни в тази връзка, че положителна крачка в тази посока е отварянето на трудовите пазари за българи и румънци, защото „Ние сме плюс за европейската икономика, а не минус.”

Даниел Грос - директорът на Центъра за изследвания на европейските политики (CEPS) определи себе си като „еврореалист“, който отчита, че „всички държави-членки мислят за собственото си добро“. В тази връзка, директорът на CEPS изтъкна, че еврото само по себе си, не трябва да се разглежда като обединяващ фактор и като спасение от егоизма. Експертът подчерта, че повече солидарност и интеграция в ЕС е възможна, ако всяка държава положи усилия в собствения си дом, т.е. „си напише домашното“. Според Грос солидарността, без съмнение е свързана с повишаване на отчетността пред гражданите.

Главният редактор на българската редакция на "Дойче веле" Александър Андреев лансира мотива за създаване на Европейски съединени щати, за подписването на нов обществен договор с Федерална Европа, а не с отделните държави-членки, както и за бързо задълбочаване на демократизацията на Европа, която към момента е на ранен етап. Г-н Андреев коментира, че „идиличният ЕС“ е в миналото, защото ги няма неговите двигатели, на базата на които той е създаден – заплахите за сигурността от средата на миналия век. Ето защо някогашният ЕС не е вече адекватен и моделът се нуждае от „разчупване“.

Вторият „европейски разговор в парламента“ потвърди заложените очаквания за осъществяване на активен и пряк диалог с гражданското общество, представителите на бизнеса, неправителствения сектор и академичните среди по най-актуалните въпроси от дневния ред на Европа. В подкрепа на този факт беше последвалата дискусия, в която се включиха доц. д-р Ингрид Шикова, ръководител на катедра „Европеистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Тя изведе интересна тенденция, според която думата „солидарност“ се споменава все по-често в официалните договори на ЕС, като старт се дава в Декларацията „Шуман“, където фигурира само веднъж, за да се стигне до Договора от Лисабон, където е залегнала „клауза за солидарност“. Доц. Шикова подчерта значението на връзката солидарност-отговорност и заключи, че Европа не е договор, а състояние на духа.

Димитър Бечев, директор на Европейския съвет за външна политика, сподели тезата, че технократският модел на интеграция вече е изчерпан. В същото време, при нарастването на ресурсите за преразпределяне, се увеличава нуждата от отчетност. Според г-н Бечев в момента междуправителствените решения се постигат по пътя на политическия волунтаризъм. Винаги се търси отговорност за грешките на по-слабите държави, а решенията се вземат от големите. Г-н Бечев зададе въпрос не трябва ли кризата да бъде разглеждана с двете й лица и да се търсят също пределите на солидарността на богатите държави.

Министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев, също изрази позицията си по темата, като заяви, че това, от което най-много има нужда Европа, са конкретни резултати. Той допълни, че кризата показа какви са недостатъците на политическата система и изрази удовлетвореност, че за Кохезионната политика вече се говори като инструмент за постигане на свързаност, развитие и растеж, а не като средство за благотворителност.

Георги Пирински, заместник-председател на 41-то Народно събрание, провокира лекторите с въпроса дали „търсейки базата за солидарност, можем да игнорираме различията?“

Модераторът на втория „европейски разговор“, Моника Панайотова, закри дебата, като изрази увереност, че егоизмът и европейската идея са несъвместими, защото всъщност солидарността е в основата на европейския проект. Г-жа Панайотова обобщи, че по време на дебата солидарността е била разгледана от много ъгли: от гледна точка на собствения интерес, индивидуалната отговорност и не на последно място като благотворителност.