От 22 до 24 април 2012 г. в гр. Копенхаген, Дания се проведе 47-то пленарно заседание на Конференцията на комисиите по европейски въпроси на държавите-членки на ЕС и кандидатстващите за членство (КОСАК). Конференцията е част от парламентарните инициативи на Датското председателство на Съвета на ЕС и има за цел обсъждане и координиране на европейските политики между парламентите на държавите-членки.

Народното събрание на Република България беше представено от председателя на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) – г-жа Моника Панайотова, Владимир Тошев, Джевдет Чакъров и Меглена Плугчиева – заместник-председатели на Комисията и членовете – Светлин Танчев и Силвия Хубенова.

В рамките на двата пленарни дни участниците в Конференцията проведоха дискусии с председателя на Европейската комисия - Жозе Мануел Барозу, министър-председателя на Дания - Хеле Торнинг-Шмидт и еврокомисарите Мишел Барние, Янез Поточник и Нели Крус.

Лайтмотив на Конференцията, бе двадесетата годишнина от създаването на единния европейски пазар, отчитане на постигнатото през този период, както и препоръки за неговото доразвиване, в контекста на изпълнението на приоритетите от стратегията „Европа 2020“. Темата единен пазар беше разгледана през призмата на свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали в рамките на Съюза; интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж в Европа; единния пазар за услугите и изпълнението на едноименната Директива от държавите-членки; енергийната ефективност на европейската икономика; Единния дигитален пазар.

Председателят на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, г-жа Моника Панайотова постави акцент върху два ключови момента за успеха на единния пазар – премахването на съществуващите ограничения пред свободното движение на работници и необходимостта от инвестиции в Централна и Източна Европа. „Ако искаме реално да имаме гъвкав и единен пазар и ЕС да бъде глобален играч, то е време да започнем да мислим и действаме в полза на общата конкурентоспособност на Европа. Затова е необходимо и отпадането на все още съществуващите ограничения пред мобилността в рамките на ЕС за български и румънски работници.“ Именно в тази връзка г-жа Панайотова призова еврокомисаря, отговарящ за вътрешния пазар и услугите – г-н Барние, да коментира заключенията от Доклада на ЕК за ефекта от свободното движение на работници от България и Румъния върху БВП на ЕС. Комисар Барние отговори, че отпадането на ограниченията и отварянето на пазара на труда за българските и румънските работници е обект на договор и то следва да се случи най-късно през 2013 г., но ЕК окуражава държавите, които все още не са отворили трудовите си пазари, да го направят възможно най-скоро, преди изтичане на крайните срокове. На второ място, г-жа Панайотова акцентира върху необходимостта от инвестиции в страните от Централна и Източна Европа. Според нея, това би създало взаимнопечеливша ситуация, при която богатите страни, инвестиращи в държавите от ЦИЕ ще получат своята възвръщаемост, ще стимулират общата конкурентоспособност за постигане на растеж в ЕС, но успоредно с това, ще се постигне ефектът на догонване и икономическо наваксване в тези страни.

В рамките на третия панел, посветен на Единния пазар на услугите, коментар беше направен и от г-н Светлин Танчев, член на КЕВКЕФ, който прикани представителите на ЕК за съдействие относно подобряването на координацията между държавите-членки. Г-н Танчев отчете още и факта, че единните звена за контакт все още не функционират ефективно, и в тази връзка, е хубаво да бъде направен анализ доколко предприетите до този момент мерки за подобряване функционирането на Единния пазар са ефективни.

По време на дискусията, посветена на устойчивия растеж и изпълнението на приоритетите на стратегията „Европа 2020“, своята позиция изрази г-жа Силвия Хубенова, член на КЕВКЕФ. Тя подчерта, че сега повече от всякога Европа се нуждае от действие. Във връзка с това, тя предложи от името на българската делегация, да се повиши обменът на добри практики по отношение на растежа и заетостта в държавите-членки, ЕК да анализира кои от прилаганите мерки са ефективни и същевременно ефикасни, за да може да се превърнат в „ноу-хау“, което да се използва от всички.

В рамките на панела, посветен на енергийноефективната икономика, заместник-председателят на КЕВКЕФ, г-жа Меглена Плугчиева отправи въпрос към еврокомисаря по околната среда – г-н Янез Поточник, дали в Европа има нагласа за интегриране на горската политика и регулирането и на европейско ниво, тъй като според нея това е тема, за която изобщо не се говори, а горите в Европа също имат нужда от устойчиво стопанисване. В отговор, комисар Поточник обясни, че не се наблюдава голямо желание за интегриране на политиката относно горите, но въпреки това ЕК работи много интензивно за възобновяване на горската стратегия.

В последвалите неформални разговори между националните парламентаристи и представителите на Европейската комисия Джевдет Чакъров - заместник-председател на КЕВКЕФ отправи въпрос към комисар Поточник какво ще бъде бъдещето на генно-модифицираните организми и тяхното общо регулиране на европейско ниво. В отговор, комисар Поточник сподели, че все по-ясно става, че няма да има европейски норми в този сектор, а всяка държава-членка ще може сама да решава дали да разреши или забрани тяхното използване на своята територия.

По време на посещението си в Дания българската делегация получи покана от председателя на комисията по европейски въпроси на чешкия Сенат за провеждане на съвместно заседание в Прага със сенаторите, което трябва да бъде осъществено в края на м. юли и да акцентира върху взаимодействието между страните от ЦИЕ по темите от европейския дневен ред.

Не на последно място бе обсъдено и предстоящото посещение на представители на френския Сенат в България, по покана на председателя на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове Моника Панайотова, което е предвидено за средата на м. май.