На 27 април 2012 г., под патронажа на министъра по управление на средствата от ЕС – г-н Томислав Дончев, се проведе конференция на тема „Баланс между контрол и скорост на усвояване на средствата от ЕС”. Специален гост на конференцията бе Кристофър Фелнер, член на Европейския парламент от групата на Европейската народна партия, заместник в комисията по бюджетен контрол към Европейския парламент и докладчик по процедурата за освобождаване от отговорност на ЕК за изпълнението на бюджета на ЕС през 2010 г.

Г-н Фелнер изтъкна обстоятелството, че в резултат от прилагането на принципа на споделено управление на европейския бюджет, почти 80 % от европейските средства се разходват от държавите членки. Сферите, в които ЕС отделя най-много средства – Кохезионна политика и Обща селскостопанска политика – са същевременно най-податливи на грешки. Г-н Фелнер отбеляза, че противно на очакванията, вместо България, Румъния и Гърция, най-висок процент на грешки (около 60 % от всички констатирани грешки по отношение на разходването на средства от Кохезионния фонд), са извършени от Италия, Испания и Великобритания - държави-членки с дългогодишен опит в управлението на европейски средства, датиращ още от 70-те години.

В дискусията взеха участие председателят на КЕВКЕФ - Моника Панайотова, Илиана Иванова, член на Европейския парламент и заместник-председател на Комисията по бюджетен контрол в ЕП, Добринка Михайлова, директор на дирекция „Одит на средствата от ЕС” в Министерство на финансите, Карина Караиванова, директор на дирекция „Национален фонд” в Министерство на финансите, Георги Зайков, началник-сектор „Докладване на нередности” към дирекция „Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на ЕС (АФКОС) в МВР, както и представители на Управляващите органи по Оперативните програми.

В своето изказване, г-жа Панайотова постави акцент на три основни момента: скорост на усвояването, чрез предприетите стъпки от страна на администрацията за ускоряване изпълнението на оперативните програми, осъществявания парламентарен контрол от страна на КЕВКЕФ и научените уроци от настоящия програмен период. Тя отбеляза, че постигането на баланс между скорост и контрол на усвояването изисква разумно прилагане на принципа на пропорционалността – насочване на усилията към намаляване на административната тежест и рационализиране на процедурите, без да се подценяват правилата при разходване на средствата.

По отношение на предприетите мерки за ускоряване на изпълнението на програмите, в унисон с отправените от КЕВКЕФ препоръки към изпълнителната власт по време на редовните изслушвания за напредъка по отделните оперативни програми, г-жа Панайотова отбеляза:
- прилагане на електронното кандидатстване и предоставяне на електронни услуги за бенефициентите;
- въвеждане на типова документация и стандартизирани образци на документи;
- допълнително оптимизиране на процедурите при изпълнението и отчитането на проектите с цел облекчаване административната и финансова тежест за бенефициентите, както и промени в някои водещи закони (ЗОП, ЗУТ, Закона за ПЧП и др.);
- преодоляване недостига на средства в бенефициентите (общини и фирми) за осигуряване на собствено финансиране на проектите – чрез разширяване обхвата и приложението на инструментите за финансов инженеринг;
- пряк контакт с бенефициентите в подкрепа на качествената подготовка и изпълнение на проектите, вкл. чрез въведените от управляващите органи дни на „отворените врати”.

Г-жа Панайотова отбеляза, че специфичен аспект на изградената в България система за управление и контрол на средствата от ЕС е включването на парламента в процеса по осъществяване на независимо наблюдение и контрол. В рамките на миналия мандат този контрол се е осъществявал от специална подкомисия към Комисията по европейските въпроси, а през 2009 г. е създадена КЕВКЕФ. Това показва приоритетното значение, което България отдава на ефективното прилагане на Кохезионната политика в страната. Още повече – парламентарният контрол е неизменна част от по-широкия граждански контрол върху политиките.

Г-жа Панайотова очерта петте важни урока от изпълнението на програмите, финансирани със средства от ЕС през настоящия програмен период, които могат да послужат като добри практики за страните от Югоизточна Европа:

1. Формиране още в началото на програмния период на ясна визия и малко на брой, конкретни приоритети, които да бъдат финансирани и спрямо които да се прилага интегриран подход;

2. Изграждане на устойчиви системи за управление и контрол на средствата от ЕС, които да гарантират „вътрешен имунитет” и своевременна реакция при възникване на нередности в процеса на управление. Изграждането на такъв капацитет е и своеобразна гаранция за ниското ниво на грешки;

3. Оптимизация на процедурите – електронно управление, по-малко бюрокрация, постоянно укрепване капацитета на администрацията и бенефициентите;

4. Висока степен на проектна готовност, особено в секторите, свързани с екологична, транспортна и енергийна инфраструктура;

5. Доверие и постоянен диалог с всички заинтересовани страни на национално и европейско ниво, като гарант за осигуряване на повече прозрачност и отчетност по отношение на разходването на европейските средства.



За повече информация относно конференцията:
http://www.eufunds.bg/bg/pubs/1744