На 23 май 2012 г. председателят на КЕВКЕФ Моника Панайотова откри Годишната студентска конференция „Европейският съюз – съвременно развитие и бъдещи перспективи”, организирана от катедра „Европеистика” в СУ „Св. Климент Охридски”. Тази година тя е посветена на финансовата криза, младежката безработица, Eдинния пазар, електронните разплащания и бъдещето на европейския проект.

В своето обръщение към студентите г-жа Панайотова ги поздрави за избора на тема, с която се поставя акцент, както върху настоящето, така и върху бъдещето на ЕС. „От решенията, които вземаме днес зависи какво ще е нашето бъдеще утре – какви ще бъдат перспективите пред нас”, допълни още тя.

Г-жа Панайотова изтъкна колко е важно младите да участват в процеса на вземане на решения и да формират процесите, свързани с младежката политика в страната. Тя сподели личната си ангажираност при подготовката на новия Закон за младежта, който вече е факт и сподели удовлетворението си, че чрез ангажимента на институциите, мнението и гласът на младите хора ще бъдат чути. От своя страна, тя ги призова да бъдат смели и да формират интересни тези и аргументи, като ги мотивира чрез възможността идеите им да залегнат в бъдещите становища на КЕВКЕФ в рамките на политическия диалог с европейските институции.

В изложението си, г-жа Панайотова акцентира върху няколко основни въпроса, които изникват в контекста на настоящето:
- въпросът за спазването и или нарушаването на собствените права и принципи на ЕС (Шенген, Маастрихтски критерии, еврозона), прилагайки подхода „нови-стари”, „малки-големи” държави-членки;
- въпросът за „изкушението” от национално популистки стил в риториката и действията на политиците в много срани-членки;
- въпросът за използване потенциала на Единния пазар за генериране на растеж чрез развитието му във всички форми, вкл. дигитален Вътрешен пазар; премахване на съществуващите ограничения за свободното движение на хора, както и повишаване на общата конкурентоспособност на ЕС, чрез инвестиции в държавите от Централна и Източна Европа.

Г-жа Панайотова сподели наблюдението си, че в различните национални и европейски документи по тези теми, се наблюдава дефицит на визионерство и воля. В тази връзка, тя провокира студентите да влязат в ролята на взимащите решенията днес, които рефлектират върху „нашето утре” и да дадат свой – оригинален и различен отговор по тези въпроси. Тя ги насърчи да потърсят актуална дефиниция на много от днешните проблеми – дълг, изменение в климата и добави своята интерпретация на съвременното звучене на тези понятия – да стигнем до правилните решения, отчитайки ефектът върху следващите поколения.

Г-жа Панайотова потърси отговор от студентите и на въпроса – как от финансова стабилност да преминем към интелигентен и устойчив растеж? В навечерието на 24 май, тя припомни, че именно културата и образованието са ключовете за генериране на растеж. Тя поздрави студентите с празника, като изрази надежда българите все повече да поставят акцент на празници, като 24 май, които обединяват и допринасят за културното многообразие на Европа и за общата европейска идентичност. Г-жа Панайотова припомни, че с присъединяването си към ЕС, България внася третата азбука в културата на европейската цивилизация (наред с гръцката и латинската), а именно кирилицата. Тя сподели мнението на българския еврокомисар г-жа Кристалина Георгиева, че кирилицата е азбука на бъдещото разширяване на ЕС, тъй като държави, движещи се по пътя на европейската интеграция (Западните Балкани, Източното партньорство), също я използват.

Г-жа Панайотова припомни мисълта на Уинстън Чърчил: „Песимистът вижда трудности във всяка възможност. Оптимистът вижда възможности във всяка трудност”. Тя призова студентите да не се изкушават единствено да констатират проблемите, но и да дават решения. „Не се страхувайте да давате дори нестандартни решения на трудни проблеми, защото приносът на всеки един от нас генерира общата динамика. Мислете различно и не пестете енергия и усилия, само тогава може да имаме европейско решение на европейска криза, повече доверие и смели решения”, добави тя.

Правейки аналогия с призива на Барак Обама по време на предизборната му кампания – „Да, ние можем”, г-жа Панайотова завърши приветствието си към студентите, поставяйки въпрос-предизвикателство към тях: „Да, Европа може!?”