„Изпълнението на прогнозите LOTHAR е много добро, няма риск от загуба на средства през 2012 г., защото целите, които си поставяме по отношение на договаряне и разплащане, са постижими“ заяви министърът по управлението на средствата от ЕС, Томислав Дончев. Той обобщи пред членовете на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове цялостния напредък, предизвикателствата, предприетите действия за преодоляването им, като постави акцент и на следващия програмен период.

По неговите думи „измерването на ефекта“ от Кохезионната политика би добавило стойност към аргументите на България за запазване на финансирането по тази линия и след 2014 г. Министър Дончев сподели, че освен доводите за положителния ефект, който има дългогодишната инвестиция в по-старите държави-членки, посредством Кохезионната политика, ежедневно трябва да се доказва, че „от всеки разход на ЕС има полза“.

По отношение на цялостната ефективност от координацията на системите за управление и контрол на европейските средства, министър Дончев подчерта, че стремежът на отговорните институции е насочен към „идентифициране на грешката, преди тя да се материализира“. По неговите думи това е и причината да се залага най-много на предварителния контрол. В тази връзка, са отделени средства от ОП „Техническа помощ“, с цел засилване капацитета по извършване на ex-ante контрол от страна на Агенцията по обществените поръчки. В този контекст беше и констатацията на министър Дончев по отношение нивото на грешки при използването на средствата, като посочи, че процентът на България (под 1 %) е много под средните нива за ЕС, които са около 5 %. Вследствие ефективното функциониране на системите за управление и контрол, в страната ни няма спрени средства, за разлика от някои други държави-членки, където са спрени плащанията по 154 оперативни програми. По думите на министър Дончев, контролът върху средствата от ЕС е на изключително високо ниво и „тази тенденция би се отразила отлично върху разходването на средствата от националния бюджет, защото за нас българският данъкоплатец е не по-малко значим от шведския, естонския и т.н“ допълни той.

По отношение на следващия програмен период, министър Дончев изрази надежда, че той ще се „случва изцяло по електронен път“, в контекста на предписанието за е-Кохезионна политика. Томислав Дончев подчерта, че е от изключително значение да влезем в новия програмен период с готови проекти (project generation), за да се избегне рискът от „късен старт“.

След експозето на министъра, членовете на КЕВКЕФ отправиха редица въпроси, свързани с темповете на договаряне и разплащане, предвид оставащото време по правилото n+2/n+3. Народните представители проявиха интерес и към модела ХЕРМИН за анализ на ефекта от разходваните евросредства.

В заключение Моника Панайотова, председател на КЕВКЕФ потвърди ангажимента на Комисията да изследва ефекта от усвояването на средствата от ЕС. В тази връзка, г-жа Панайотова обяви, че КЕВКЕФ няма да представи традиционния си Междинен доклад през септември, а ще се фокусира върху качествения преглед на постигнатото с европейски средства в края на годината.