Председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Моника Панайотова се включи в дебатите в пленарна зала по доклада на министър-председателя относно участието на България в процеса на вземане на решения в ЕС по време на Датското председателство и за основните приоритети на страната ни в рамките на Кипърското председателство на ЕС. В своето изказване г-жа Панайотова сподели удовлетвореност от постигнатото все по-тясно взаимодействие с правителството в отстояване на националните интереси по ключови теми от европейския дневен ред. Ето и пълният текст на изказването й:


Уважаеми господин министър-председател,

От името на парламентарната група на ПП ГЕРБ бих искала да изразя удовлетвореността ни от представения от Вас доклад относно участието на България в процеса на вземане на решения в ЕС по време на Датското председателство и за приоритетите на страната ни в рамките на Кипърското. Бих искала да изразя своето задоволство, че българският парламент, особено след Лисабонският договор и предоставяните от него механизми за взаимодействие с европейските институции, все по-тясно си взаимодейства с правителството в отстояване на националния ни интерес по ключови теми от европейския дневен ред.

Бяха изказани много критики, пречупени изцяло през „опозиционната призма” от преждеговорищите. Особено по отношение на Шенген си мислих, че е постигнато ниво на политическа зрялост. Защо?
 Защото всички технически и правни условия са изпълнени от страна на България и това бе нееднократно потвърдено в редица между парламентарни и междуправителствени срещи със страните-членки, както и от Европейските представители и институции;
 Защото е несправедливо България да носи последствията от действия, за които не е отговорна, визирам ситуацията в Румъния, събитията от Арабската пролет, провокирали високия миграционен натиск, вътрешнополитическите междуособици в страните-членки и т.н.
 Защото всяко обвързване с Механизма за сътрудничество и проверка е допълнителна условност извън всякакви правила, която Вие явно толерирате. Същевременно нека не забравяме, че в последният доклад на ЕК се констатира, че страната ни е на път да изпълни целите на механизма и за нея няма да има в следващите 18 месеца междинни доклади. Това показа две неща: 1) че се гласува доверие на българските институции и се дава възможност да бъдат постигнати конкретни резултати на базата на изградената институционална и нормативна рамка и 2) акцентът се измества от мониторинг в посока на сътрудничество.
В настоящето си изказване, обаче, аз бих искала да концентрирам конструктивно вниманието си върху три ключови момента, позициониращи успешно България в провежданата политика в рамките на Датското и Кипърското председателство, а именно: запазването на стабилността в страната – политическа, финансова и макроикономическа; създаването на предпоставки за реализиране на устойчив икономически растеж и тяхното гарантиране посредством успешното участие на България в преговорния процес по бюджета на Европейския съюз (2014-2020).

 На първо място по отношение на стабилността:
Българското правителство не влезе в спиралата „дълг-дефицит-дълг”, от която дори до днес на някои от „старите” страни-членки с развити икономики им е трудно да излязат.
Напротив в момента единствено с Дания и Швеция, България е от малкото страни, които изпълняват всички числови критерии за членство в Еврозоната – дълг, дефицит, инфлация и дългосрочен лихвен процент.
Страната ни играе активна роля в новото икономическо управление на ЕС. Чрез ратификацията от българския парламент на Фискалния пакт в рамките на Датското председателство, ние се включихме към общоевропейските действия за укрепване на фискалната дисциплина и изпращане на положително послание към финансовите пазари, което да възстанови доверието към Еврото.
В резултат на всичко това:
 България е единствената страна в Европа, чийто кредитен рейтинг се повишава в условията на криза.
 Световната банка ни поставя сред шестте най-бързо развиващи се държави в ЕС по нарастване на БВП (наред с Прибалтийските страни, Румъния и Полша);
 Емитираният облигационен заем предизвика впечатляващ интерес, т.к заявките бяха 6 пъти повече от предложените облигации.
Същевременно на фона на спрени средства в някои от страните-членки, в Българияевропейските фондове започнаха да функционират. Над 82% (към 31/07/2012. Цел – над 90% до 31/12/2012) от ресурса по ОП е вече договорен (да не припомняме какво беше завареното положение), създадена е добра организация за разглеждане на проектни предложения и добри системи на управление и контрол (демонстрирано и чрез ниските нива на грешки).

 На второ място по отношение на растежа
Следващата крачка, която предприе правителството бе именно създаване на предпоставки за устойчив икономически растеж, основан на стабилност, а не на дълг.
В тази връзка бяха реализирани редица проекти с европейско и национално финансиране за изграждане на необходима инфраструктура – транспортна, енергийна, екологична, за развитие на отделни сектори. Страната ни бе една от първите, които въведе в националното си законодателство фискални правила за ограничаване на дълг и дефицит, като бе включен горен праг от 40 % на преразпределението на БВП, което е поредна стъпка в посока доходите да остават в населението и да действат чисто пазарните механизми за равновесие на икономиката.Успоредно отново с европейско и национално финансиране бяха предприети мерки за намаляване на безработицата с акцент върху младежката заетост. Имаме налице и предприети действия от министъра на икономиката за ускорено използване на финансови инструменти Оперативната програма “Конкурентоспособност“, които да осигурят по-евтин финансов ресурс за МСП и да им помогне да преодолеят основните трудности, пред които са изправени при получаване на банково финансиране, сред които:
 Високи лихвени проценти и изисквания за обезпечения по кредитите;
 Липсваща или недостатъчна кредитна история;
 Изискванията за минимален собствен капитал и минимален оборот.
В резултат страната ни се придвижва с 12 пункта, от 74-то до 62-ро място в годишната класация за конкурентоспособност на Световния икономически форум за конкурентоспособност на икономиките на 144 страни.

 На трето място по отношение на МФР:
По отношение на МФР, дебатът за която започна по време на Датското и ще получи своята кулминация по време на Кипърското председателство, бих искала да откроя следните акценти:
- Не трябва да се допуска разделение на държавите членки на ”добри” нетни приносители и “лоши” нетни получатели;
- Трябва да се мисли в посока на по-голяма свързаност в Европа и в частност Югоизточна Европа, посредством реализацията на проекти в транспортната, енергийната и дигиталната инфраструктура;
- Трябва да постигнем стратегически фокус при програмирането и национален консенсус по приоритетите, отчитащи стратегията “Европа 2020”, както и специфичните нужди на страната ни.

В тази връзка отново имаше неоснователна критика и бих искала да поясня, че първо имаше конструктивна инициатива от страна на Президентството за консолидиране на политическите сили около ключови приоритети за страната, както и че Междуведомствената работна група за разработване на „Национална програма за развитие: България 2020” (документът, който ще се използва за основа за разработване на програмните документи за следващия програмен период 2014-2020 г ) приключи изработването на проекта на документа, който е широко обсъден със социално-икономическите партньори, гражданското общество и академичната общност. Неговото разглеждане предстои в Съвета за развитие и ние, като парламентарна комисия очакваме скоро конкретни резултати.

Вярвам, че чрез създадените инициативи от настоящата комисия по европейските въпроси и подкрепяни от председателя на 41-вото НС ще отделим особено внимание на дебата по МФР, защото от защитаването на силни позиции и твърдото отстояване на националния интерес ще зависят както запазването на дългосрочна стабилност, така и устойчивото регионално развитие на страната и реализацията на ускорен икономически растеж.

Благодаря Ви!