На заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ), проведено на 03.10.2012 г., министърът по управление на средствата от Европейския съюз господин Томислав Дончев запозна народните представители с развитието на преговорите по Многогодишната финансова рамка 2014-2020 г., основните акценти в процеса на подготовка на Договора за партньорство на Република България с ЕС, както и с резултатите от прилагането на новия модел SIBILA за оценка на ефекта от европейските фондове в България.
Министър Дончев заяви, че преговорите по Многогодишната финансова рамка 2014-2020 г. се очаква да приключат до края на 2012 г. В рамките на тези преговори се открояват две основни групи страни: „Приятели на Кохезионната политика”, в която участва България и „Приятели на по-добро разходване на средствата” или още известна като Група на „нетните донори”.
България счита реформата на Кохезионната политика за изключително важна и е против съкращаването на бюджета за тази политика. При запазване на тавана за разпределяне на средствата от Кохезионната политика по държави-членки на 2,5% от БВП, „страната ни ще получи около 8 млрд. евро само по оперативните програми без националното съфинансиране и без програмата за развитие на селските райони”, отбеляза министър Дончев. Той направи оценка на сумата, от която би се лишила България (близо 380 млн. евро), в случай че 10 млрд. евро от Кохезионния фонд бъдат прехвърлени към „Инструмента за свързване на Европа”.
Към момента по оперативните програми са договорени близо 14 млрд. лева или 90% от общия бюджет и са разплатени около 4,2 млрд. лева или 27%.
Относно процеса на подготовка на Договора за партньорство с ЕС министър Дончев отбеляза, че е създадена работна група, с участието, както на централната администрация, така и на местните власти, социално-икономическите партньори, структурите на гражданското общество, академичната общност и други. Вече са обсъдени предложенията за тематични цели, програмите, чрез които ще се изпълняват и водещите ведомства за разработване на всяка програма. По отношение на броя оперативни програми през следващия програмен период, който се очаква да бъде намален до пет, министър Дончев отбеляза, че „по-малкото финансови инструменти означава по-интегрирани проекти и по проста система”. Следващ ключов етап е подготовката на подробен анализ на различията между регионите, потребностите за развитие и потенциала за растеж, който ще послужи като база и за оперативните програми.
Д-р Ралица Ганева, преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски” запозна народните представители с новия модел SIBILA. Моделът може да проследи въздействието на инвестициите с европейски средства върху БВП, отделни негови компоненти, безработицата и заетостта. Съгласно направените чрез модела оценки, в резултат на използването на СКФ, към края на 2011 г, коефициентът на безработица в страната е с 1,7 % пункта по-нисък, отколкото би бил без притока на тези средства. Също така СКФ има и положителен принос за подобряване на заетостта като към края на 2011г. заетите лица са се увеличили с 2,6 % спрямо сценария при липса на средства от ЕС, което се изразява в над 100 хил. заети лица повече.
В последвалата дискусия всички народни представители поздравиха министър Дончев и неговия екип за инициативата да бъде разработен модел за изследване на ефектите от европейските фондове. Те предложиха да се обмисли възможността при изследване на ефекта от европейските средства чрез модела SIBILA да бъде разширен обхвата му чрез индикатори като паритет на покупателната способност, конкурентоспособност и производителност на труда. Друга тема, която предизвика интерес сред народните представители, бе определянето на разграничителната линия (т.нар. демаркация) между инвестициите, които ще се финансират по отделните програми с оглед постигане на баланс в развитието на регионите (градски и селски общини, големи и малки градове).
В заключение, министър Дончев припомни, че „Кохезионната политика не е благотворителна дейност, нито пък е вид помощ към по-бедни държави. Тя е насочена към структурни инвестиции и е въпрос на национална отговорност държавата да стане по-богата с помощта на тези инвестиции.“