Министърът на външните работи на Република България Николай Младенов участва в заседание на КЕВКЕФ, в рамките на което запозна народните представители с основните моменти от българската позиция по Икономическия и паричен съюз (ИПС) и Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014-2020 г. Двете теми ще бъдат в центъра на дискусиите на предстоящия Съвет по Общи въпроси, който ще се проведе на 16 октомври в Люксембург.

Министърът подчерта значението на бъдещото развитие на ИПС за България, която въпреки, че не е член на Еврозоната, е силно зависима от процесите, протичащи в нея. „Задълбочаването на интеграцията на ИПС не следва да води до фрагментация на Единния пазар или до нарушаване стабилността на Еврозоната”, отбеляза той. За да се избегне създаването на „съюз в Съюза”, България ще продължи да отстоява позицията дебатите за Еврозоната и установяването на единен банков съюз да се водят във формат ЕС-27.

По отношение на преговорите по МФР 2014-2020 г., министър Младенов засегна трите ключови за България теми в този дебат – Кохезионната политика, Общата селскостопанска политика и средствата за извеждане от експлоатация на ядрените мощности.

Той представи бюджета на ЕС като ориентиран към бъдещето политически инструмент и инструмент за инвестиции в растеж, конкурентоспособност и солидарност, допринасяйки за постигане на целите на стратегията „Европа 2020”. В тази връзка, Кохезионната политика следва да се разглежда „не просто като политика на ЕС, а като договорен ангажимент и една от най-съществените цели на ЕС”, добави той. При преговорите по отношение на предложения хоризонтален таван от 2,5 % от БВП за разпределяне на средствата от КП по държави-членки, България настоява за въвеждане на диференциран таван на финансиране за отделните категории региони в зависимост от БВП на глава от населението спрямо средния за ЕС-27.

В последвалата дискусия, министър Младенов призова народните представители да „рекламират” сред своите колеги от другите парламенти, особено от държавите нетни донори на ЕС, видимите резултати от Кохезионната политика в България, чрез реализираните успешни европейски проекти. Като пример за такъв успешен проект, той посочи проектът за столичното метро.

Народните представители на свой ред призоваха за по-широк дебат и популяризиране на темите за МФР и Кохезионната политика сред обществото, за да станат по-достъпни и по-добре разбрани от гражданите. Промяната в „тона на представяне” на българската позиция ще доведе до положителна обществена нагласа и подкрепа за общонационалните интереси, убедени са народните представители.