Българска делегация, водена от Моника Панайотова, председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, участва в 48-мото заседание на Конференцията на комисиите по европейските въпроси към парламентите на държавите членки на ЕС (КОСАК), коeто се провежда от 14 до 16 октомври в град Никозия, Кипър. В състава на делегацията участват още Владимир Тошев, заместник-председател и членовете на КЕВКЕФ – Искра Михайлова, Пламен Орешарски, Силвия Хубенова и Станислав Иванов.
Сесията стартира с официални обръщения от страна на кабинета на кипърския президент Христофиас и на председателя на Парламента на Република Кипър.
Председателят на Комисията по външна политика и европейски въпроси в Кипърския парламент, Авероф Неофиту, акцентира върху Нобеловата награда за мир, с която беше отличен Европейският съюз. В тази връзка лайтмотив във всички обръщения беше ситуацията в Кипър - единствената европейска държава, белязана от разделение. Участниците в срещата изразиха надежда, че тази ситуация може да бъде преодоляна само със силната ангажираност на Европейския съюз.
Акцент в официалните обръщения на делегациите бе поставен върху динамичната тема за финализиране преговорите по Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014 – 2020 г. Бе споделено виждането, че МФР следва да се концентрира върху постигане на конвергенция, сближаване и възстановяване на икономиката, с цел намаляване на безработицата, особено сред младите хора. Не на последно място, бе обърнато внимание на необходимостта от усилия за преодоляване на кризата на доверието в Европа, което няма да бъде върнато единствено със силата на фискалните ограничения. В това увери и заместник-министърът по европейските въпроси на Кипър - Андреас Мавроянис. "Икономическата криза няма да бъде преодоляна, без да се мисли за растеж", отбеляза той. Мавроянис заяви готовността на Кипърското председателство да продължи да работи по теми като Шенген и финализиране на споразумението за Единен надзорен механизъм в еврозоната, обвързан със схема за гарантиране на депозитите.
Силвия Хубенова, член на КЕВКЕФ взе отношение в рамките на панела, като концентрира изказването си около българската позиция по предложението за бюджет на ЕС и по-конкретно върху размера на средствата за обезпечаване на Кохезионната политика. Българската визия за запазване обема на средствата за "сближаване" срещна подкрепата не само на министър Мавроянис, но и на представителите на Словакия и Полша.
Марош Шефчович, заместник-председател на Европейската комисия, чието обръщение премина под мотото "Повече Европа – от думи към реалност", също се съгласи, че ако не се оказва подкрепа, държавите членки няма да могат да постигнат целите на Пакта за растеж и заетост. Комисар Шефчович увери аудиторията във факта, че 94% от средствата в бюджета на ЕС се "инвестират обратно в народите на Европа". Комисарят подчерта още, че "повече Европа" може да е реалност само, ако държавите членки се съгласят на засилена координация на икономическите политики, което ще допринесе за задълбочаване на интеграцията чрез Икономическия и паричен съюз и т.нар. Банков съюз.
Председателят на КЕВКЕФ, Моника Панайотова поздрави комисар Шефчович за активността, с която взаимодейства с националните парламенти, отчитайки факта, че всички европейски политики преминават през съзнанието на националните политици. Г-жа Панайотова провокира аудиторията със своя въпрос, загатвайки че пътят, по който вървим в момента за "повече Европа", преминава през много на брой договори и инициативи – Пакта за стабилност и растеж, последван две десетилетия по-късно от Европейския семестър и законодателните пакети към него, подписването на Фискалния компакт, последвалото приемане на Пакта за растеж и заетост, както и обсъжданията на предстоящите предложения за банков съюз в еврозоната и разговори за Нов Конвент за Повече Европа. Предприемането на тези нови инициативи за кратко време, доведе до: първо, затруднение относно ролята на основните участници във всички фази на вземане на решение, и второ, трудно припознаване на гражданите в тези проекти. Комисар Шефчович се съгласи с г- жа Панайотова, че за да се върне доверието на европейските граждани, са необходими по-широки разяснителни кампании с участието на европейските институции.
Третият панел на заседанието беше посветен на сигурността на енергийните доставки в ЕС, предвид прогнозите за изчерпване на газовите ресурси до 2030 г. Тези тенденции при изчерпаемите ресурси налагат приоритизиране на диверсификацията. "Тук ролята на Кипър предстои да се засилва и предвид откритите през 2011 г. находища в изключителната икономическа зона", подчерта Солон Касинис, ръководител на службата по енергетика към Министерството на търговията, индустрията и туризма. За да представи българската позиция по темата, думата взе заместник-председателят на КЕВКЕФ, Владимир Тошев. Той приветства инициативата за финансиране на проекти в енергийния сектор, посредством Инструмента за свързване на Европа, като призова заделените за целта средства в размер на над 9.1 млрд.евро да не бъдат в ущърб на средствата по линия на Кохезионния фонд. Въпросът на г- н Тошев засегна оставащите действия от страна на Председателството за унифициране на политиките на държавите членки в енергийната сфера, с цел превръщане на енергийната политика в общоевропейска.