В рамките на работно посещение за обмен на добри практики, в България пристигна делегация от Република Косово. В нейния състав бяха представители от Асоциацията на общините от Република Косово, представители на Косовския парламент, членове на Парламентарната комисия по въпросите на младежта, както и общински служители, работещи в тази сфера. Поводът за визитата е предстоящото изменение на Закона за младежта в Косово и проучване на българския опит в сферата на младежките инициативи и участие.

Участниците от българска страна бяха: Юнал Лютфи, председател на парламентарната Група за приятелство с Косово, както и част от нейните членове – Ремзи Осман, Моника Панайотова и Владимир Тошев, които са съответно председател и зам.-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Станислав Иванов – член също на КЕВКЕФ и Ирена Соколова – член на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.

Основният интерес на Косовската страна беше концентриран около българските практики за реализиране на младежките политики в страната, за насърчаване на заетостта сред младежите, за бюджетното обезпечаване на всички мерки, свързани с младежките инициативи и програми.

Българската позиция по темата, както и визията за приноса на Народното събрание за насърчаване на политическия фокус върху младежите, представи Моника Панайотова. Тя очерта стъпките, през които мина процесът по изготвяне на ясна Стратегия за младежта, след които: формулирането на План за действие, в който беше предвидено изработването на Закон за младежта. Г-жа Панайотова сподели още, че приемането на закона е предпоставка не само за легално дефиниране на понятието „младеж“, но дава много по-широка база за участие на младежите в процесите на вземане на решения и формиране на политиките, насочени именно към тях. Едно от средствата, чрез които се гарантира младежкото представителство, е формиращият се Национален съвет за младежта. На трето място, г-жа Панайотова отбеляза, че подходът към младежите следва да се промени – да надделее положителната перцепция за генериране на заетост сред младите хора.

Ирена Соколова, допълни, като разясни действието на някои финансови инструменти за реализиране на политиките, насочени към постигане на образование и заетост сред младите хора, като акцентира на схемите по европейски програми за насърчаване на младежкото предприемачество, иновации, старт в кариерата и т.н. Тя също окачестви наличието на Закон за младежта след повече от 25 години липса на такъв, като положителна стъпка за адресиране интересите на хората до 29 годишна възраст в България. Моника Панайотова подчерта, че именно чрез засилването на участието на младите хора във формиране на политиките, е предпоставка за развитие на активно гражданско общество.

Актуалната тема за младежките дейности и инициативи беше обвързана и с представителството на тази група от активното население на местно равнище. Заместник-председателят на Косовския парламент, представител на турското малцинство в страната, заяви, че се работи изключително активно за постигане на по-широко сътрудничество на регионален и междуинституционален принцип между младежките организации в страната. В тази връзка, беше и изказването на г-жа Ганимет Мюслим, която е председател на Неформалната група за младежта в Парламента на Косово, която обединява 26 депутати от различните парламентарни и малцинствени групи и на възраст до 35 години, водени от желанието да „чуят гласа на младежите“ и да съдействат за решаването на проблемите им. В заключение, г-жа Мюслим заяви изключителното си задоволство от факта, че Българският парламент може да съдейства за изграждането на по-ясна визия за потенциалното законодателство на Косово в областта на младежките политики.

Председателят на Групата за приятелство с Косово, г-н Лютфи, изтъкна, че сътрудничеството между двата парламента трябва да продължи на практическа основа. Г-н Лютфи подчерта, че Косово може да използва не само опита на България в процесите на евроатлантическа интеграция, но и в изграждането на „интелигентен“ модел на мирно и толерантно съществуване на етническите малцинства, какъвто е българският.