Днес, 30 октомври 2012 г. се проведе Oсмото заседание на Съвета за обществени консултации (СОК) към Кoмисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Камен Колев, председателят на СОК и заместник- председател на Българската стопанска камара приветства членовете на Съвета, като подчерта реалната необходимост от обсъждане на ефекта от европейските средства в страната. Г- н Колев приветства избора на темата, тъй като на дневен ред не се поставя често поглед към използването на средства от ЕС "отвъд статистиката".

Председателят на КЕВКЕФ Моника Панайотова определи Осмото заседание на Съвета като особено важно за нея, не само защото позицията на гражданското общество винаги е в основата на изготвяните от Комисията становища по актуални теми от европейския дневен ред, а и защото това е последното заседание, на което г-жа Панайотова ще присъства в качеството си на народен представител. В началото на 2013 г. тя ще стане член на Европейския парламент. „Целта на днешното заседание е, всъщност, политиците да слушат, а гражданите да говорят“, подчерта тя. Г-жа Панайотова акцентира върху едно от основните изисквания на ЕК при подготовката на стратегическите документи на държавите-членки за следващия програмен период, а именно принципът на партньорство, който следва да залегне на всеки етап – при подготовката, изпълнението и мониторинга на Договора за партньорство и оперативните програми. Председателят на КЕВКЕФ изтъкна, че „посредством визията на едни от най-активните представители на неправителствения сектор, бизнеса и академичните среди, каквитео са членовете на СОК, да направим обективен и полезен, както за настоящето, така и за бъдещето, така че с европейски средства да постигаме следните „Р” – Резултати, Реформи и Растеж, Развитие на Регионите.“

За кратки встъпителни слова, думата взе посланикът на Република Кипър у нас, Н.Пр. Ставрос Амвросиу. По неговите думи, в България ефикасността и ефективността на европейските средства са нараснали значително, особено след учредяване на поста министър по управлението на средствата от ЕС. Посланик Амвросиу изрази удовлетворението си от забележителния брой реализирани проекти по ОП „Регионално развитие“ – 226.

Секретарят по икономика, развитие на регионите и инфраструктура на Президента Плевнелиев, Елица Николова очерта 11-те тематични цели на България до 2020, които могат да се реализират с помощта на европейски средства. Тя постави дилемата за необходимост от иновации, съпоставена с реалната ситуация в страната и отделяните средства за научна и развойна дейност.

Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ) очерта някои основни тенденции при анализа на ефективността и ефикасността на инвестициите с европейски средства като цяло. Тя подчерта, че ефектът от усвояването на средствата от ЕС може да бъде значително по-осезаем, само ако се случва в условията на работеща институционална рамка, която не се тълкува само като капацитет на институциите, но и като върховенство на закона, правораздаването, нивата на корупция и пр. „Затова – допълни г-жа Николова – е нужно да се насочват повече ресурси към оптимизиране на администрацията, електронното управление или паралелно с усилията за повишаване усвояването на средствата от ЕС, да не се отстъпва от провеждането на реформи, за да се максимизира ефектът от инвестициите с евросредства“. Според г-жа Николова не трябва да се допуска риск от концентриране на средства в неефективни за развитието на икономиката ни програми.

Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество“ също предизвика огромен интерес сред членовете на Съвета със своите заключения, като отбеляза, че средствата от европейските фондове сами по себе си не са достатъчни, тъй като имат малка пределна добавена стойност, но те лост за отключването на други инвестиции. Защото, все пак, както подчерта той, инвестициите с европейски средства повишават дългосрочния капацитет на икономиката, затова и програмирането на тези средства трябва да е в посока дългосрочен ефект и устойчивост. Георги Ангелов подчерта също, че е особено важно да се мисли за свързаността на България с Европа и строежът на магистрали да се програмира така, че акцентът да пада върху индустриалните предимства на страната ни и да насърчава експортът. „Развитието на индустрията трябва да послужи в момента на приоритизиране проектите, които ще се реализират със средства от ЕС, за да имат те реална добавена стойност за българската икономика“, посочи още Ангелов. Според него е необходимо средствата от ЕС да бъдат насочвани към малко на брой приоритети, за да може да бъде измерен ефектът. Но най-ефективно би било съчетанието на еврофондове и структурни реформи за преодоляване на пречките пред икономическото развитие, пазара на труда, образователната система.

Заключителното експозе беше на социолога доц. Антоний Гълъбов от Нов български университет, който анализира перцепциите на българското общество за ползите от фондовете на ЕС и изобщо от членството на страната ни. Доц. Гълъбов отчете като основен проблем създаването на „меркантилизирана“ представа сред обществото за това какво е Европейският съюз. „При приемането на България в ЕС, беше обяснено на хората, че ЕС е клубът на богатите, които ще дадат средства за развитие на бедните държави, за да станат и те като тях“, допълни той. Този „мотив“ за членството доведе до перцепцията на българското общество за европейската му принадлежност, окачествена от социолога като „неинформиран еврооптимизъм“, или иначе казано „в условията на непознаване на институциите на ЕС и функционирането им, се наблюдава изключително широко одобрение за европейското членство на България“. Европейската принадлежност обаче е нещо повече от европейски фондове. Според доц. Гълъбов, намаляването на доверието към Европейския съюз е заради увеличаващата се регулираща сила и намаляващото му свойството на източник на развитие. Двустранното бюрократично затваряне намалява интереса към финансирането от ЕС. Доц. Гълъбов фигуративно изтъкна „четирите неща, които имат нужда от инфраструктура: вода, енергия, информация и пари“. Според него главният въпрос е колко „оборота“ правят те преди да изчезнат. Същият въпрос е валиден и по отношение на „1 евро – колко оборота прави, преди да отиде в потреблението?“ А от отговора на това предизвикателство се налага и визията къде да се насочи това евро, за да бъдат отключени още процеси, генериращи развитие за българската икономика.