Председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове взе участие в Конференция „България 2020 – приносът на социалните науки”, организирана в партньорство между Фондация „Конрад Аденауер”- София, Института за изследване на обществата и знанието към БАН и Jobs.bg.
Г-жа Панайотова приветства избраната тема на конференцията и изрази очакване дискусията да доведе до полезни идеи за активизиране на т.нар. „триъгълник на знанието” – засилване връзката образование-бизнес-наука.

Г-жа Панайотова изтъкна ключовата роля на човешкия фактор и образованието, които са поставени в центъра и са свързващия елемент на всички важни стратегически документи, както на европейско, така и на национално ниво – Стратегията „Европа 2020”, Общата стратегическа рамка на новата Кохезионна политика на ЕС, Националната програма за развитие на Република България. Тя призова към по-различен поглед върху европейското финансиране – преместване на фокуса от количественото измерение на политиката към нейния реален ефект върху гражданите и бизнеса.

„Сътрудничеството на КЕВКЕФ със Съвета за обществени консултации към Комисията доведе до правилната формула, за да говорим за ефективност и ефикасност на подкрепата от европейските фондове - посланието на трите Р: „Реформи, региони, растеж”, отбеляза още тя.

Г-жа Панайотова сподели мнението, че е време да бъде направен преход от финансова стабилност към постигане на растеж в трите му измерения - интелигентен, устойчив и приобщаващ, така както е заложен в Стратегията „Европа 2020”. Новата бюджетна рамка на ЕС създава тези предпоставки, тъй като налага стратегически и интегриран подход за разходване на европейските средства – инвестиции срещу конкретни резултати. „Единствено, прилагайки интегриран подход можем да имаме добавена стойност”, заяви г-жа Панайотова.

В тази връзка, тя отбеляза значението на реформата в средното и висше образование, тъй като България не може да си позволи лукса да влага средства в една нереформирана система. Крайно време е университетите да започнат да произвеждат кадри, които отговарят на изискванията на пазара на труда, за да се преодолеят структурните проблеми, свързани с функционалната неграмотност и диспропорциите между търсени и предлагани кадри. Г-жа Панайотова призова университетите да започнат да се възприемат като успешен маркетингов продукт: „Не количеството студенти носи добавена стойност на университетите, т.е не студентите като „финансов ресурс”, а като източник на иновативност и креативност. Образованието трябва да изпреварва нуждите на бизнеса.”

С акцент върху подготовката на България за новия програмен период 2014-2020 г., г-жа Панайотова очерта като предизвикателство регионалният начин на мислене, чрез който може да бъде осъществена т.нар. „клъстеризация” на българските региони и извеждане на техните конкурентни предимства. На тази база следва да бъдат определени „центровете на растеж”, към които да се насочват инвестициите с европейски средства.