Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
21/04/2010
проект за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 1 октомври 2009 г., и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Петров Найденов и група народни представители на 24 март 2010 г.
На заседанието, проведено на 21 април 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове обсъди проект на решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 1 октомври 2009 г., и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, внесен от Ангел Найденов и група народни представители.
В мотивите към проекта на решение е отбелязано, че приетият на 1 октомври 2009 г. Антикризисен план на правителството на ПП ГЕРБ, чийто срок на реализация е 27 април 2010 г., не е изпълнен. Мерките в него са разпределени от вносителите в няколко категории: „добри намерения”; мерки, които изобщо не са изпълнени; мерки, които са изпълнени, но се отчитат като грешни; мерки, които напълно противоречат на действията на правителството.
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изразява следните съображения по проекта за решение:
На първо място следва да се отбележи, че приетите с Решение на Министерския съвет № 772 от 1 октомври 2009 г. Икономически мерки за възстановяване на българската икономика (27 юли 2009 г. – 27 април 2010 г.), са резултат от активен социален диалог на всички нива с икономическите и социалните партньори, което показва стремеж за постигане на национален консенсус по въпросите на икономическото и социалното развитие на България.
Включените в Антикризисния план на правителството краткосрочни икономически мерки са съчетани с последователен политически подход, който едновременно със засиления социален диалог в държавата, е насочен и към активен диалог с европейските партньори на страната за постигане на заявените в Антикризисната програма мерки.
Ясно са очертани стратегическите цели на правителството за преодоляване на последиците от глобалната криза и възстановяване на българската икономика чрез съчетаване на социалния ангажимент на държавата към гражданите и свободния пазар по модела на социалната пазарна икономика.
Предвид функциите на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове по осъществяване на парламентарно наблюдение и контрол на управлението на средствата от фондовете и програмите на Европейския съюз, настоящото становище обхваща заключенията на КЕВКЕФ по отношение на изпълнението на мерките от Антикризисния план на правителството, насочени към постигане на ефективно управление на средствата от европейските фондове.
За периода 27 юли 2009 г. – 27 април 2010 г. са извършени категорични действия в посока подобряване ефективността при управлението на европейските средства в Република България. Предприети са институционални промени в структурата за управление на европейските средства, както и редица стъпки в посока оптимизиране на законодателната уредба, опростяване на процедурите, намаляване на административните изисквания, подобряване на механизмите за избягване на конфликта на интереси, както и към засилване на публичността и прозрачността при изразходването на средствата.
За периода на действие на Антикризисния план на правителството бяха създадени предпоставки за ускоряване процеса на разплащане към бенефициентите по проекти, финансирани със средства от ЕС. Опростени бяха процедурите за извършване на плащания по отделните оперативни програми, като цялата налична финансова информация и искания за плащане бяха поетапно въведени от Управляващите органи на оперативни програми в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС (ИСУН). Размерът на авансовите плащания към бенефициентите беше увеличен до 20%, а в някои случаи и до 30% от сумата на съответните проекти, което допълнително създаде предпоставки за ускорено стартиране на проектите, свързани с инфраструктурни мерки. През втората половина на 2009 г. беше значително ускорен и темпът на контрактуване по отделните програми, което от своя страна ще доведе до ускоряване на разплащанията по одобрените проекти през 2010 г.
В резултат на предприетите мерки от страна на администрацията в края на 2009 г. беше ускорена обработката на исканията за плащане по проектите, което доведе до осигуряване на непрекъснат паричен поток към бенефициентите. Реално изплатените средства на бенефициентите по оперативните програми към 31 март 2010 г. са в размер на 562 762 190 лв., което представлява значителен напредък (почти 3 пъти) в сравнение с изплатените към 31 юли 2009 г. – 198 141 582 лв. Прави впечатление, че Република България е единствената държава-членка в ЕС, на която два пъти са върнати Оценките за съответствие по оперативните програми. В резултат от усилията на правителството и предприетите мерки, през първата половина на месец февруари 2010 г. бе получено одобрение от страна на ЕК по Оценките за съответствие и за седемте оперативни програми. Респективно с полученото одобрение бе предоставена възможност за извършване на междинни плащания и гарантиране на непрекъснат поток от свеж финансов ресурс, което е особено важно за съживяване на българската икономика в период на финансова криза.
В ключовите сектори „Транспорт” и „Околна среда” се наблюдава значителен напредък в подготовката на мащабни инфраструктурни проекти.
С оглед постигане на икономическа обоснованост на инвестиционните намерения в сектор „Околна среда” и за да се избегне санкция от страна на ЕК относно липсата на приоритетност при обявяване на схеми за безвъзмездна помощ по Оперативна програма „Околна среда”, от средата на 2009 г. бе променен начинът за управление на програмата чрез въвеждане на редица корективни мерки и процедури за проектите в сектор води и отпадъци, включително чрез иницииране на промени в Закона за водите и Закона за управление на отпадъците.
Като успех следва да се отбележи първият голям инфраструктурен проект на България по ОПОС, който получи положителна оценка от ЕК в края на 2009 г. - проектът за изграждане на интегриран воден цикъл на гр. Враца на обща стойност 123,5 млн. лв. В началото на 2010 г. беше одобрен и проектът за интегриран воден цикъл на гр. Габрово на обща стойност 117,5 млн. лв.
В сектор „Транспорт” усилията са съсредоточени върху провеждане на тръжни процедури за избор на изпълнител на големите пътни проекти. Например, по проекта за доизграждане на АМ Тракия през месец февруари 2010 г. е избран изпълнител на Лот 2, участък „Стара Загора-Нова Загора” и е обявена тръжната процедура за Лот 3, участък „Нова Загора-Ямбол”. Паралелно с това продължава добре организираната работа по ключовия проект за разширение на софийското метро.
В резултат на изложеното по-горе, може да се направи заключението, че правителството полага необходимите усилия и в значителна степен е постигнало заложените в Антикризисната програма мерки в областта на ефективното управление на европейските средства.
Новият антикризисен план на правителството за извеждане на страната от кризата е определен в мотивите на вносителите като съдържащ „взаимноотричащи се намерения”.
В противовес на това твърдение, следва да се отбележи широкият социален консенсус при определяне на съвкупността от мерки за подкрепа на фиска, бизнеса, заетостта и домакинствата. В резултат, Националният съвет за тристранно сътрудничество единодушно прие в края на месец март 2010 г. 59 антикризисни мерки, предложени от синдикатлните и работодателски организации и от правителството, чийто финансов резултат е предварително оценен на 1,5 млрд. лв. до края на 2010 г.
В новия пакет от допълващи мерки отново е поставен акцент върху ефективното управление на европейските средства с цел максимално усвояване на наличния ресурс и ускоряване изплащането на дължимите суми по одобрените проекти (като за по-добра проследимост е предвидено създаването на публичен регистър на дължимите средства по европейски проекти). Надграждайки постигнатия ръст на авансовите плащания в Антикризисния план на правителството, новите мерки предвиждат допълнително увеличаване на авансовите плащания до 40 %.
В условията на безработица е предвиден пакет от мерки на пазара на труда, финансирани от оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и Републиканския бюджет за запазване на заетостта в предприятия със затруднения в производството и реализацията на продукцията чрез въвеждане на гъвкава организация на работното време; специфичен отпуск по икономически причини и гарантиране правата на освободените работници на база брутното възнаграждение по трудов договор. По програмата се предвиждат и механизми за намиране на първа заетост на младежи, завършващи образование чрез ОПРЧР.
В заключение КЕВКЕФ счита, че усилията на правителството в борбата с финансовата и икономическата криза са достатъчно последователни, което е видно от предложения пакет допълващи мерки и трябва да продължат с ускорени темпове.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 3 гласа «за», 8 гласа „против” и 1 глас «въздържал се») на Народното събрание да не приеме проект на решение относно изпълнение на Антикризисния план на правителството, приет на 1 октомври 2009 г., и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Петров Найденов и група народни представители на 24 март 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
/п./СВЕТЛИН ТАНЧЕВ
На заседанието, проведено на 21 април 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове обсъди проект на решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 1 октомври 2009 г., и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, внесен от Ангел Найденов и група народни представители.
В мотивите към проекта на решение е отбелязано, че приетият на 1 октомври 2009 г. Антикризисен план на правителството на ПП ГЕРБ, чийто срок на реализация е 27 април 2010 г., не е изпълнен. Мерките в него са разпределени от вносителите в няколко категории: „добри намерения”; мерки, които изобщо не са изпълнени; мерки, които са изпълнени, но се отчитат като грешни; мерки, които напълно противоречат на действията на правителството.
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изразява следните съображения по проекта за решение:
На първо място следва да се отбележи, че приетите с Решение на Министерския съвет № 772 от 1 октомври 2009 г. Икономически мерки за възстановяване на българската икономика (27 юли 2009 г. – 27 април 2010 г.), са резултат от активен социален диалог на всички нива с икономическите и социалните партньори, което показва стремеж за постигане на национален консенсус по въпросите на икономическото и социалното развитие на България.
Включените в Антикризисния план на правителството краткосрочни икономически мерки са съчетани с последователен политически подход, който едновременно със засиления социален диалог в държавата, е насочен и към активен диалог с европейските партньори на страната за постигане на заявените в Антикризисната програма мерки.
Ясно са очертани стратегическите цели на правителството за преодоляване на последиците от глобалната криза и възстановяване на българската икономика чрез съчетаване на социалния ангажимент на държавата към гражданите и свободния пазар по модела на социалната пазарна икономика.
Предвид функциите на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове по осъществяване на парламентарно наблюдение и контрол на управлението на средствата от фондовете и програмите на Европейския съюз, настоящото становище обхваща заключенията на КЕВКЕФ по отношение на изпълнението на мерките от Антикризисния план на правителството, насочени към постигане на ефективно управление на средствата от европейските фондове.
За периода 27 юли 2009 г. – 27 април 2010 г. са извършени категорични действия в посока подобряване ефективността при управлението на европейските средства в Република България. Предприети са институционални промени в структурата за управление на европейските средства, както и редица стъпки в посока оптимизиране на законодателната уредба, опростяване на процедурите, намаляване на административните изисквания, подобряване на механизмите за избягване на конфликта на интереси, както и към засилване на публичността и прозрачността при изразходването на средствата.
За периода на действие на Антикризисния план на правителството бяха създадени предпоставки за ускоряване процеса на разплащане към бенефициентите по проекти, финансирани със средства от ЕС. Опростени бяха процедурите за извършване на плащания по отделните оперативни програми, като цялата налична финансова информация и искания за плащане бяха поетапно въведени от Управляващите органи на оперативни програми в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС (ИСУН). Размерът на авансовите плащания към бенефициентите беше увеличен до 20%, а в някои случаи и до 30% от сумата на съответните проекти, което допълнително създаде предпоставки за ускорено стартиране на проектите, свързани с инфраструктурни мерки. През втората половина на 2009 г. беше значително ускорен и темпът на контрактуване по отделните програми, което от своя страна ще доведе до ускоряване на разплащанията по одобрените проекти през 2010 г.
В резултат на предприетите мерки от страна на администрацията в края на 2009 г. беше ускорена обработката на исканията за плащане по проектите, което доведе до осигуряване на непрекъснат паричен поток към бенефициентите. Реално изплатените средства на бенефициентите по оперативните програми към 31 март 2010 г. са в размер на 562 762 190 лв., което представлява значителен напредък (почти 3 пъти) в сравнение с изплатените към 31 юли 2009 г. – 198 141 582 лв. Прави впечатление, че Република България е единствената държава-членка в ЕС, на която два пъти са върнати Оценките за съответствие по оперативните програми. В резултат от усилията на правителството и предприетите мерки, през първата половина на месец февруари 2010 г. бе получено одобрение от страна на ЕК по Оценките за съответствие и за седемте оперативни програми. Респективно с полученото одобрение бе предоставена възможност за извършване на междинни плащания и гарантиране на непрекъснат поток от свеж финансов ресурс, което е особено важно за съживяване на българската икономика в период на финансова криза.
В ключовите сектори „Транспорт” и „Околна среда” се наблюдава значителен напредък в подготовката на мащабни инфраструктурни проекти.
С оглед постигане на икономическа обоснованост на инвестиционните намерения в сектор „Околна среда” и за да се избегне санкция от страна на ЕК относно липсата на приоритетност при обявяване на схеми за безвъзмездна помощ по Оперативна програма „Околна среда”, от средата на 2009 г. бе променен начинът за управление на програмата чрез въвеждане на редица корективни мерки и процедури за проектите в сектор води и отпадъци, включително чрез иницииране на промени в Закона за водите и Закона за управление на отпадъците.
Като успех следва да се отбележи първият голям инфраструктурен проект на България по ОПОС, който получи положителна оценка от ЕК в края на 2009 г. - проектът за изграждане на интегриран воден цикъл на гр. Враца на обща стойност 123,5 млн. лв. В началото на 2010 г. беше одобрен и проектът за интегриран воден цикъл на гр. Габрово на обща стойност 117,5 млн. лв.
В сектор „Транспорт” усилията са съсредоточени върху провеждане на тръжни процедури за избор на изпълнител на големите пътни проекти. Например, по проекта за доизграждане на АМ Тракия през месец февруари 2010 г. е избран изпълнител на Лот 2, участък „Стара Загора-Нова Загора” и е обявена тръжната процедура за Лот 3, участък „Нова Загора-Ямбол”. Паралелно с това продължава добре организираната работа по ключовия проект за разширение на софийското метро.
В резултат на изложеното по-горе, може да се направи заключението, че правителството полага необходимите усилия и в значителна степен е постигнало заложените в Антикризисната програма мерки в областта на ефективното управление на европейските средства.
Новият антикризисен план на правителството за извеждане на страната от кризата е определен в мотивите на вносителите като съдържащ „взаимноотричащи се намерения”.
В противовес на това твърдение, следва да се отбележи широкият социален консенсус при определяне на съвкупността от мерки за подкрепа на фиска, бизнеса, заетостта и домакинствата. В резултат, Националният съвет за тристранно сътрудничество единодушно прие в края на месец март 2010 г. 59 антикризисни мерки, предложени от синдикатлните и работодателски организации и от правителството, чийто финансов резултат е предварително оценен на 1,5 млрд. лв. до края на 2010 г.
В новия пакет от допълващи мерки отново е поставен акцент върху ефективното управление на европейските средства с цел максимално усвояване на наличния ресурс и ускоряване изплащането на дължимите суми по одобрените проекти (като за по-добра проследимост е предвидено създаването на публичен регистър на дължимите средства по европейски проекти). Надграждайки постигнатия ръст на авансовите плащания в Антикризисния план на правителството, новите мерки предвиждат допълнително увеличаване на авансовите плащания до 40 %.
В условията на безработица е предвиден пакет от мерки на пазара на труда, финансирани от оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и Републиканския бюджет за запазване на заетостта в предприятия със затруднения в производството и реализацията на продукцията чрез въвеждане на гъвкава организация на работното време; специфичен отпуск по икономически причини и гарантиране правата на освободените работници на база брутното възнаграждение по трудов договор. По програмата се предвиждат и механизми за намиране на първа заетост на младежи, завършващи образование чрез ОПРЧР.
В заключение КЕВКЕФ счита, че усилията на правителството в борбата с финансовата и икономическата криза са достатъчно последователни, което е видно от предложения пакет допълващи мерки и трябва да продължат с ускорени темпове.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 3 гласа «за», 8 гласа „против” и 1 глас «въздържал се») на Народното събрание да не приеме проект на решение относно изпълнение на Антикризисния план на правителството, приет на 1 октомври 2009 г., и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Петров Найденов и група народни представители на 24 март 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
/п./СВЕТЛИН ТАНЧЕВ
