проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, № 002-01-33, внесен от Министерския съвет на 4 май 2010 г.

---

На заседанието, проведено на 19 май 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, внесен от Министерския съвет.

В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерство на правосъдието – Даниела Машева – заместник-министър, и Борислав Петков – директор на Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”.


I. С настоящия законопроект се предлага прецизирането на разпоредбите на българското законодателство, в съответствие с Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно Европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки, както и с препоръките, посочени в Доклада за оценка относно четвъртия кръг от взаимни оценявания „Практическо прилагане на Европейската заповед за арест и съответни процедури за предаване между държавите членки” (документ 98265/2/09).

II. С § 3 от законопроекта се допълват разпоредбите относно условията за прилагане на Европейската заповед за арест относно тежестта на наложеното наказание.
Съгласно § 4 от законопроекта се премахва изискването за предоставяне на доказателства за наличието на влязъл в сила съдебен акт, на основание на който е издадена Европейската заповед за арест, тъй като това не е предвидено в Рамковото решение.
В съответствие с препоръка № 5 от Доклада за оценка, в § 5 от законопроекта се предоставя възможност на правоприлагащите органи да включват в Европейската заповед за арест и допълнителни (акцесорни) престъпления.
В § 6 и § 8 от законопроекта е предвидено разширяване на функциите на прокурора чрез извършване на проверка за спазване на изискванията на чл. 36 и 37 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.
С § 7 се предвижда изменение на чл. 41, ал. 3, с цел прецизиране на разпоредбата относно гаранцията за връщане на лицето.
В § 10 от законопроекта е предвидено изменение на чл. 45, ал. 1, като се уточнява характерът на отказа на лицето от принципа на особеността. Отказът може да бъде направен единствено след изразено съгласие за незабавно предаване.

ІІІ. Към законопроекта могат да бъдат направени следните препоръки:

1. По отношение на § 5 от законопроекта, разпоредбата на новосъздадения чл. 37а от Закона и по-специално думите „акцесорни престъпления”, следва да бъдат прецизирани. Същото се отнася за думите „изпълняващата държава”, тъй като следва да бъде определен съответния компетентен орган.

2. В § 3 от законопроекта, предвиждащ изменение на чл. 36, ал. 3 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, е необходимо да бъдат отразени промените, въведени с Договора от Лисабон, по-специално в чл. 36, ал. 3, т. 8 от законопроекта, думите Европейските общности следва да бъдат заменени с думите „Европейския съюз”.

IV. В заключение може да се каже, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест съответства на разпоредбите на Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки.

С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (със 16 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, № 002-01-33, внесен от Министерския съвет на 4 май 2010 г., като водещата комисия вземе предвид направените препоръки между първо и второ гласуване на законопроекта.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:

/п./СВЕТЛИН ТАНЧЕВ