Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
23/06/2010
Предложение за Решение на Съвета за пост-Лисабонска стратегия във връзка с Общностната политика по заетост след 2010 г., № 002-00-20/3.05.2010 г.
I. На свое редовно заседание, проведено на 23 юни 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Предложение за Решение на Съвета за пост-Лисабонска стратегия във връзка с Общностната политика по заетост след 2010 г., включено като т. 15 от Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г), както и внесената на 3 май 2010 г. Рамкова позиция на Министерския съвет по Предложението.
II. Предложението на Европейската комисия за стратегия „Европа 2020” е представено на Европейския парламент и Съвета на 5 март 2010 г.
С цел справяне с икономическата криза, Европейския съюз се нуждае от стратегия, която да му помогне да излезе от кризата по-силен и да превърне Европейския съюз в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика с високи равнища на заетост, производителност и социално сближаване.
Стратегията „Европа 2020” предлага три приоритета:
• интелигентен растеж - изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации;
• устойчив растеж - насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна
икономика с по-ефективно използване на ресурсите;
• приобщаващ растеж - стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване.
Предложението на Европейската комисия за стратегия „Европа 2020” дефинира следните пет, водещи за ЕС количествени цели:
1. заетост за 75 % от населението на възраст 20-64 години;
2. инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (НРД) в размер на 3 % от БВП на ЕС;
3. постигане на целите „20/20/20“ по отношение на климата/енергията (включително намаляване на емисиите с допълнителни 30 %, ако условията са подходящи);
4. дял на преждевременно напусналите училище под 10 %; дял на младото поколение със завършено висше образование от най-малко 40 %;
5. намаление на броя на застрашените от бедност с 20 млн. души.
За да гарантира, че всяка държава-членка ще приспособи стратегията „Европа 2020” към своето конкретно положение, Комисията предлага целите на равнище Европейски съюз да бъдат превърнати в цели и в начини за тяхното постигане на национално ниво. Целите отразяват трите приоритета за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, но не са изчерпателни: за да бъдат затвърдени тези цели, ще бъде необходим широк набор от действия на национално, европейско и световно равнище.
III. Съгласно Рамковата позиция на Министерски съвет Република България изразява принципно съгласие относно стратегията за развитие на Европейския съюз за периода до 2020 г. и подкрепя основните приоритетни направления и цели за развитие, като подчертава значението на териториалната кохезия за ограничаване на различията в доходите в рамките на ЕС.
Република България подкрепя определянето на общи цели на европейско ниво, които да се основават на амбициозни и в същото време реалистични и постижими специфични за всяка държава-членка национални цели, чието изпълнение да бъде преследвано през годините, отчитайки изходните позиции с цел осигуряване на ангажираност към реформите. При оценката на степента и усилията, вложени за постигането на целите на стратегията, следва да се вземе предвид и текущото циклично състояние на всяка от икономиките в Европейския съюз, както и закъснението във въздействието върху целевите области на някои от мерките.
България счита, че определянето на водещи цели на ниво Европейски съюз следва да задава посоката, да дава индикация за стремежа на всяка една държава-членка за постигане на водещата цел по начин, който адекватно да отразява реалната възможност на тази държава-членка да постигне напредък. Това може да бъде реализирано единствено чрез определяне на национално специфични цели.
Освен това, в позицията си България е акцентирала, че ясно следва да се посочи по какъв начин, по каква методика и на каква база ще се определят националните количествени цели, т.е. приноса на всяка една държава-членка на Европейския съюз към постигането на общите цели. Методиката за определянето на националните количествени цели трябва да бъде еднаква за всички държави-членки на Европейския съюз.
От гледна точка на Общностната политика по заетост след 2010 г. Стратегията „Европа 2020” следва да подчертава важната роля на EPSCO в процеса на управление и мониторинг на изпълнението на новата стратегия в областта на заетостта, социалното включване и всички свързани с тях инициативи и тяхното ефективно представяне пред Европейския съвет.
Политиката по заетостта е застъпена в третия приоритет на Стратегията - приобщаващ растеж - стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване.
България, както и редица други държави-членки, отдава важно значение на приложението на политиката на сближаване (кохезионната политика) в дългосрочен аспект. Тя е доказала своята ефективност и възможности за съдействие на развитието на по-слабите и изостанали в икономическо отношение държави-членки. Българската позиция подкрепя включването на политиката на сближаване сред приоритетите в стратегия „Европа 2020”, което може да се определи чрез включването й като важна част от третия приоритет. Стратегията „ЕС-2020” следва да приложи Лисабонския договор в частта му, която експлицитно определя необходимостта от постигане на „икономическо, социално и териториално сближаване”.
Във връзка с този приоритет е отбелязана ключовата роля и социалната отговорност на образованието и обучението за предоставяне на равен достъп до необходимите знания, умения и компетентности за всички с цел осигуряване на възможности за устойчива трудова заетост. Качественото образование и обучение, в допълнение на изграждането на необходимата инфраструктура, ще гарантира постигане на целите в тази област, като от особено важно значение тук е осигуряването на адекватни ресурси на национално и европейско ниво, които да се използват целенасочено и ефективно.
IV. Позицията на Министерския съвет е разгледана и единодушно одобрена на редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм от 19 май 2010 г., на редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 9 юни 2010 г., както и на заседание на Комисията по образованието, науката, въпросите на децата, младежта и спорта от 9 юни 2010 г. По време на дискусията в Комисията по образование е отбелязана необходимостта от съдействие на българското правителство от страна на парламента при определяне на националните мерки за изпълнение на заложените от ЕК цели. В тази връзка е направено предложение Комисията по образование да инициира провеждането на национална конференция за образованието.
V. В допълнение, следва да се отбележи постигнатият напредък по време на Европейския съвет в Брюксел от 17 юни 2010 г., по време на който е приета новата десетгодишна стратегия за заетост и растеж, която ще насърчава осъществяването на структурни реформи. В Заключенията на Съвета е дадена подкрепа на Интегрираните насоки за икономическите политики и политиката по заетост, които ще бъдат официално приети след одобрение от страна на Европейския парламент. По отношение на националните цели, Заключенията на Съвета изискват в най-кратки срокове и в постоянен диалог с Комисията, всяка държава-членка да определи свои специфични национални нива на количествените цели в Стратегията, които да бъдат съобразени с изходните параметри и национални особености. Държавите-членки следва да идентифицират основните пречки за растеж, както и да набележат мерки за преодоляването им в съответните Национални програми за реформа. Напредъкът по отношение постигането на петте ключови цели в Стратегията ще бъде редовно проследяван. В Заключенията на Съвета е отбелязана и важната роля на политиката на сближаване, както и на Общата селскостопанска политика в подкрепа на изпълнението на Стратегията „Европа 2020”.
VI. Във връзка с гореизложеното, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове счита, че изразената позиция от Република България по предложение на Европейската комисия за стратегия „Европа 2020” е съобразена с интересите на страната и може да бъде подкрепена.
Докладът бе подкрепен със 16 гласа "за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
/п./СВЕТЛИН ТАНЧЕВ
I. На свое редовно заседание, проведено на 23 юни 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Предложение за Решение на Съвета за пост-Лисабонска стратегия във връзка с Общностната политика по заетост след 2010 г., включено като т. 15 от Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г), както и внесената на 3 май 2010 г. Рамкова позиция на Министерския съвет по Предложението.
II. Предложението на Европейската комисия за стратегия „Европа 2020” е представено на Европейския парламент и Съвета на 5 март 2010 г.
С цел справяне с икономическата криза, Европейския съюз се нуждае от стратегия, която да му помогне да излезе от кризата по-силен и да превърне Европейския съюз в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика с високи равнища на заетост, производителност и социално сближаване.
Стратегията „Европа 2020” предлага три приоритета:
• интелигентен растеж - изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации;
• устойчив растеж - насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна
икономика с по-ефективно използване на ресурсите;
• приобщаващ растеж - стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване.
Предложението на Европейската комисия за стратегия „Европа 2020” дефинира следните пет, водещи за ЕС количествени цели:
1. заетост за 75 % от населението на възраст 20-64 години;
2. инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (НРД) в размер на 3 % от БВП на ЕС;
3. постигане на целите „20/20/20“ по отношение на климата/енергията (включително намаляване на емисиите с допълнителни 30 %, ако условията са подходящи);
4. дял на преждевременно напусналите училище под 10 %; дял на младото поколение със завършено висше образование от най-малко 40 %;
5. намаление на броя на застрашените от бедност с 20 млн. души.
За да гарантира, че всяка държава-членка ще приспособи стратегията „Европа 2020” към своето конкретно положение, Комисията предлага целите на равнище Европейски съюз да бъдат превърнати в цели и в начини за тяхното постигане на национално ниво. Целите отразяват трите приоритета за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, но не са изчерпателни: за да бъдат затвърдени тези цели, ще бъде необходим широк набор от действия на национално, европейско и световно равнище.
III. Съгласно Рамковата позиция на Министерски съвет Република България изразява принципно съгласие относно стратегията за развитие на Европейския съюз за периода до 2020 г. и подкрепя основните приоритетни направления и цели за развитие, като подчертава значението на териториалната кохезия за ограничаване на различията в доходите в рамките на ЕС.
Република България подкрепя определянето на общи цели на европейско ниво, които да се основават на амбициозни и в същото време реалистични и постижими специфични за всяка държава-членка национални цели, чието изпълнение да бъде преследвано през годините, отчитайки изходните позиции с цел осигуряване на ангажираност към реформите. При оценката на степента и усилията, вложени за постигането на целите на стратегията, следва да се вземе предвид и текущото циклично състояние на всяка от икономиките в Европейския съюз, както и закъснението във въздействието върху целевите области на някои от мерките.
България счита, че определянето на водещи цели на ниво Европейски съюз следва да задава посоката, да дава индикация за стремежа на всяка една държава-членка за постигане на водещата цел по начин, който адекватно да отразява реалната възможност на тази държава-членка да постигне напредък. Това може да бъде реализирано единствено чрез определяне на национално специфични цели.
Освен това, в позицията си България е акцентирала, че ясно следва да се посочи по какъв начин, по каква методика и на каква база ще се определят националните количествени цели, т.е. приноса на всяка една държава-членка на Европейския съюз към постигането на общите цели. Методиката за определянето на националните количествени цели трябва да бъде еднаква за всички държави-членки на Европейския съюз.
От гледна точка на Общностната политика по заетост след 2010 г. Стратегията „Европа 2020” следва да подчертава важната роля на EPSCO в процеса на управление и мониторинг на изпълнението на новата стратегия в областта на заетостта, социалното включване и всички свързани с тях инициативи и тяхното ефективно представяне пред Европейския съвет.
Политиката по заетостта е застъпена в третия приоритет на Стратегията - приобщаващ растеж - стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване.
България, както и редица други държави-членки, отдава важно значение на приложението на политиката на сближаване (кохезионната политика) в дългосрочен аспект. Тя е доказала своята ефективност и възможности за съдействие на развитието на по-слабите и изостанали в икономическо отношение държави-членки. Българската позиция подкрепя включването на политиката на сближаване сред приоритетите в стратегия „Европа 2020”, което може да се определи чрез включването й като важна част от третия приоритет. Стратегията „ЕС-2020” следва да приложи Лисабонския договор в частта му, която експлицитно определя необходимостта от постигане на „икономическо, социално и териториално сближаване”.
Във връзка с този приоритет е отбелязана ключовата роля и социалната отговорност на образованието и обучението за предоставяне на равен достъп до необходимите знания, умения и компетентности за всички с цел осигуряване на възможности за устойчива трудова заетост. Качественото образование и обучение, в допълнение на изграждането на необходимата инфраструктура, ще гарантира постигане на целите в тази област, като от особено важно значение тук е осигуряването на адекватни ресурси на национално и европейско ниво, които да се използват целенасочено и ефективно.
IV. Позицията на Министерския съвет е разгледана и единодушно одобрена на редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм от 19 май 2010 г., на редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 9 юни 2010 г., както и на заседание на Комисията по образованието, науката, въпросите на децата, младежта и спорта от 9 юни 2010 г. По време на дискусията в Комисията по образование е отбелязана необходимостта от съдействие на българското правителство от страна на парламента при определяне на националните мерки за изпълнение на заложените от ЕК цели. В тази връзка е направено предложение Комисията по образование да инициира провеждането на национална конференция за образованието.
V. В допълнение, следва да се отбележи постигнатият напредък по време на Европейския съвет в Брюксел от 17 юни 2010 г., по време на който е приета новата десетгодишна стратегия за заетост и растеж, която ще насърчава осъществяването на структурни реформи. В Заключенията на Съвета е дадена подкрепа на Интегрираните насоки за икономическите политики и политиката по заетост, които ще бъдат официално приети след одобрение от страна на Европейския парламент. По отношение на националните цели, Заключенията на Съвета изискват в най-кратки срокове и в постоянен диалог с Комисията, всяка държава-членка да определи свои специфични национални нива на количествените цели в Стратегията, които да бъдат съобразени с изходните параметри и национални особености. Държавите-членки следва да идентифицират основните пречки за растеж, както и да набележат мерки за преодоляването им в съответните Национални програми за реформа. Напредъкът по отношение постигането на петте ключови цели в Стратегията ще бъде редовно проследяван. В Заключенията на Съвета е отбелязана и важната роля на политиката на сближаване, както и на Общата селскостопанска политика в подкрепа на изпълнението на Стратегията „Европа 2020”.
VI. Във връзка с гореизложеното, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове счита, че изразената позиция от Република България по предложение на Европейската комисия за стратегия „Европа 2020” е съобразена с интересите на страната и може да бъде подкрепена.
Докладът бе подкрепен със 16 гласа "за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
/п./СВЕТЛИН ТАНЧЕВ
