Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
20/10/2010
проект на Закон за Сметната палата, № 054-01-75, внесен от
Менда Кирилова Стоянова и група народни представители,
внесен на 16 септември 2010 г.
На заседанието, проведено на 20 октомври 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на едропейските фондове разгледа проект на Закон за Сметната палата, внесен от Менда Стоянова и група народни представители.
В заседанието на Комисията взеха участие народният представител Ваня Донева, съвносител на законопроекта, и проф. Валери Димитров – председател на Сметната палата.
I. Предложеният законопроект запазва утвърдените нормативни решения и достижения на сега действащия Закон за Сметната палата, като същевременно се внасят някои промени в режима на устройството, организацията и дейността на Сметната палата.
II. С приключването на преговорите по предприсъединителна глава 28 „Финансов контрол” е очертана системата на финансов контрол в България, посредством приетите закони в областта на държавния финансов контрол. С приемането на законодателната рамка по отношение на финансовия контрол (Законът за финансово управление и контрол в публичния сектор, Законът за вътрешния одит в публичния сектор и Законът за държавната финансова инспекция) е променена контролната среда, в която е разписан сега действащия Закон за Сметната палата, поради което се налага преглед на действащото законодателство и създаване на нов Закон за Сметната палата.
Една от основните промени, които се предлагат с разглеждания законопроект, е свързана с модела на ръководството на одитната институция – от колегиален модел се преминава към едноличен ръководен орган от типа „генерален одитор”. Тази фигура е широко разпространена в държавите-членки на ЕС, като 13 от тях са възприели едноличния модел на управление: Австрия, Дания, Финландия, Швеция, Ирландия, Великобритания, Естония, Литва, Унгария, Кипър, Малта, Словакия и Словения. Предлаганият модел ще допринесе за определяне на по-ясен режим на носене на отговорност и съответно за нейното персонифициране.
Запазва се наименованието „председател на Сметната палата”, тъй като е придобило широка известност. Председателят ще взема окончателните решения в одитния процес и ще се подпомага от заместници, избирани също от Народното събрание. За председателя и неговите заместници се въвежда изискването за висок професионализъм в областта на одита (вътрешен и външен), финансовия контрол, финансите или счетоводството. Такова изискване се поставя и за ръководителите на централни дирекции, които ще се назначават от председателя на Сметната палата след провеждане на конкурс.
Предвижда се създаването на специален колегиален орган – Консултативен съвет на Сметната палата. Той се избира от Народното събрание за срок от пет години. В него ще участва освен председателя (който не участва в гласуването) и петима членове с професионален опит в сферата на одита, финансовия контрол, финансите или счетоводството.
С предложения законопроект се постига съответствие с добрите европейски практики чрез въвеждане на международните одитни стандарти пряко в одитната дейност.
Разширява се обхватът на дейността на Сметната палата – ще се извършват одити на управлението и разпореждането с публични активи и пасиви, независимо от основанието за това управление и разпореждане и правното положение на лицата, които го извършват.
Промени се правят и във функционалната и териториална организация на одитната дейност. Независимо от оперативното осъществяване на одитната дейност по места, решенията в одитния процес ще се централизират в централните дирекции на Сметната палата.
Годишните одити за заверки на финансовите отчети на общините с бюджети до 10 млн. лв. и на държавните висши училища, се предвижда да се извършват по искане на тези институции от регистрирани одитори, за разлика от настоящия режим. По този начин се цели освобождаване на одитен ресурс за осъществяване на другите два вида одити – на финансовото управление и на изпълнението.
Предвиждат се допълнителни правомощия на Сметната палата в случаите на констатирани големи и/или системни нарушения, като възможност за искане за отстраняване на лице, носещо управленска отговорност и свързаното с това оповестяване, както и възможност да предлага ограничаване на разходите по бюджета на одитирана организация. Ефективността на тези мерки е свързана с тяхната публичност.
По отношение на одитната дейност на средствата от фондове и програми на ЕС следва да се отбележи, че законопроектът не предвижда промени от сега действащия режим – докладите за извършените одити, включително одитните доказателства, се предоставят на Европейската сметна палата, на Европейската комисия и на Националния ръководител, съгласно Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и ЕК за създаване на Национален фонд.
III. В заключение може да се каже, че предложеният законопроект за Сметната палата се основава на международните одитни стандарти и е в унисон с добрите европейски практики по отношение на предлагания модел за организиране на външната одитна дейност.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 11 гласа „за”, 2 гласа „против”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за Сметната палата № 054-01-75, внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители, внесен на 16 септември 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ
/п./МОНИКА ПАНАЙОТОВА
Менда Кирилова Стоянова и група народни представители,
внесен на 16 септември 2010 г.
На заседанието, проведено на 20 октомври 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на едропейските фондове разгледа проект на Закон за Сметната палата, внесен от Менда Стоянова и група народни представители.
В заседанието на Комисията взеха участие народният представител Ваня Донева, съвносител на законопроекта, и проф. Валери Димитров – председател на Сметната палата.
I. Предложеният законопроект запазва утвърдените нормативни решения и достижения на сега действащия Закон за Сметната палата, като същевременно се внасят някои промени в режима на устройството, организацията и дейността на Сметната палата.
II. С приключването на преговорите по предприсъединителна глава 28 „Финансов контрол” е очертана системата на финансов контрол в България, посредством приетите закони в областта на държавния финансов контрол. С приемането на законодателната рамка по отношение на финансовия контрол (Законът за финансово управление и контрол в публичния сектор, Законът за вътрешния одит в публичния сектор и Законът за държавната финансова инспекция) е променена контролната среда, в която е разписан сега действащия Закон за Сметната палата, поради което се налага преглед на действащото законодателство и създаване на нов Закон за Сметната палата.
Една от основните промени, които се предлагат с разглеждания законопроект, е свързана с модела на ръководството на одитната институция – от колегиален модел се преминава към едноличен ръководен орган от типа „генерален одитор”. Тази фигура е широко разпространена в държавите-членки на ЕС, като 13 от тях са възприели едноличния модел на управление: Австрия, Дания, Финландия, Швеция, Ирландия, Великобритания, Естония, Литва, Унгария, Кипър, Малта, Словакия и Словения. Предлаганият модел ще допринесе за определяне на по-ясен режим на носене на отговорност и съответно за нейното персонифициране.
Запазва се наименованието „председател на Сметната палата”, тъй като е придобило широка известност. Председателят ще взема окончателните решения в одитния процес и ще се подпомага от заместници, избирани също от Народното събрание. За председателя и неговите заместници се въвежда изискването за висок професионализъм в областта на одита (вътрешен и външен), финансовия контрол, финансите или счетоводството. Такова изискване се поставя и за ръководителите на централни дирекции, които ще се назначават от председателя на Сметната палата след провеждане на конкурс.
Предвижда се създаването на специален колегиален орган – Консултативен съвет на Сметната палата. Той се избира от Народното събрание за срок от пет години. В него ще участва освен председателя (който не участва в гласуването) и петима членове с професионален опит в сферата на одита, финансовия контрол, финансите или счетоводството.
С предложения законопроект се постига съответствие с добрите европейски практики чрез въвеждане на международните одитни стандарти пряко в одитната дейност.
Разширява се обхватът на дейността на Сметната палата – ще се извършват одити на управлението и разпореждането с публични активи и пасиви, независимо от основанието за това управление и разпореждане и правното положение на лицата, които го извършват.
Промени се правят и във функционалната и териториална организация на одитната дейност. Независимо от оперативното осъществяване на одитната дейност по места, решенията в одитния процес ще се централизират в централните дирекции на Сметната палата.
Годишните одити за заверки на финансовите отчети на общините с бюджети до 10 млн. лв. и на държавните висши училища, се предвижда да се извършват по искане на тези институции от регистрирани одитори, за разлика от настоящия режим. По този начин се цели освобождаване на одитен ресурс за осъществяване на другите два вида одити – на финансовото управление и на изпълнението.
Предвиждат се допълнителни правомощия на Сметната палата в случаите на констатирани големи и/или системни нарушения, като възможност за искане за отстраняване на лице, носещо управленска отговорност и свързаното с това оповестяване, както и възможност да предлага ограничаване на разходите по бюджета на одитирана организация. Ефективността на тези мерки е свързана с тяхната публичност.
По отношение на одитната дейност на средствата от фондове и програми на ЕС следва да се отбележи, че законопроектът не предвижда промени от сега действащия режим – докладите за извършените одити, включително одитните доказателства, се предоставят на Европейската сметна палата, на Европейската комисия и на Националния ръководител, съгласно Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и ЕК за създаване на Национален фонд.
III. В заключение може да се каже, че предложеният законопроект за Сметната палата се основава на международните одитни стандарти и е в унисон с добрите европейски практики по отношение на предлагания модел за организиране на външната одитна дейност.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 11 гласа „за”, 2 гласа „против”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за Сметната палата № 054-01-75, внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители, внесен на 16 септември 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ
/п./МОНИКА ПАНАЙОТОВА
