Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
30/03/2011
проект за Решение за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерски съвет на 9 март 2011 г.
На заседанието, проведено на 30 март 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект за Решение за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., внесен от Министерския съвет.
I. На основание чл. 3, ал. 2 от Закона за енергетиката, с настоящото проекторешение се предлага на Народното събрание да приеме Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., одобрена от Министерски съвет с Решение № 133 от 9 март 2011 г.
II. Настоящият проект на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. определя основните цели, етапи, средства и методи за развитие на националната енергетика. Стратегията отразява политическата визия на Правителството на европейското развитие на България, съобразена с актуалната европейска рамка на енергийната политика и световните тенденции в развитието на енергийните технологии. Стратегията поставя общата рамка за провеждане на енергийната политика на Република България в перспектива до 2020 г. и е разработена на базата на анализ за състоянието на енергийния отрасъл и оценка на неговия потенциал. Дефинирани са основни стратегически решения, насочени към постигането на националните цели и гарантирането на българските интереси. Енергийната стратегия отразява ясно тенденциите, мерките и политиките в областта на либерализирането на електроенергийния и газовия пазар, осигуряването на свободен и равнопоставен достъп до енергийните мрежи, адекватното развитие на енергийната инфраструктура, както и повишаването на енергийната ефективност и рационалното използване на ресурсите от възобновяема енергия в страната.
Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. е насочена към преодоляване на основните предизвикателства пред националната енергетика към настоящия момент, а именно: високата енергийна интензивност на БВП, високата зависимост от внос на енергийни ресурси и необходимостта от екологосъобразно развитие.
Основните приоритети в Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. са сведени до следните пет направления: 1) Гарантиране сигурността на доставките на енергия; 2) Достигане на целите за възобновяема енергия; 3) Повишаване на енергийната ефективност; 4) Развитие на конкурентен енергиен пазар и 5) Защита интересите на потребителите.
Приоритетите в Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. определят и визията на правителството за развитие на енергетиката през следващите години, а именно:
- Поддържане на сигурна, стабилна и надеждна енергийна система;
- Енергетиката остава водещ отрасъл на българската икономика с ясно изразена външнотърговска насоченост;
- Акцент върху чиста и нискоемисионна енергия;
- Баланс на количество, качество и цени на електроенергията, произведена от възобновяеми източници, ядрена енергия, въглища и природен газ;
- Прозрачно, ефективно и високопрофесионално управление на енергийните компании.
Енергийната сигурност се разглежда като елемент на националната сигурност и предпоставка за икономическа стабилност. Подобряването на енергийната сигурност представлява дългосрочен процес, изискващ значителни инвестиции и устойчива политика, насочена към намаляване на зависимостта от внос на енергийни ресурси, както и диверсификация на трасетата, доставчиците и източниците.
Сигурните енергийни доставки, ефективното използване на ресурсите, достъпните цени и новаторските решения имат важно значение за дългосрочния устойчив растеж и качеството на живот в страните от Европейския съюз. Тези предизвикателства могат да бъдат решени оптимално чрез политики и действия на европейско равнище и силна ангажираност на държавите-членки. Общностните цели, известни като „20-20-20 до 2020 г.” са разпределени на национално ниво и следва да бъдат постигнати чрез усилията на всички държави-членки. Постигането на общоевропейската цел за 20% спестяване на енергия до 2020 г. изисква общи действия на национално и европейско ниво. Приоритетите на българската енергийна политика напълно следват европейските приоритети за осигуряване на конкурентоспособност, сигурност на енергийните доставки и устойчивост. Националните цели до 2020 г. са: 1) Достигане на 16% дял на енергията от ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия; 2) Намаляване с 50% на енергийната интензивност на икономиката; 3) Намаляването на емисиите на парникови газове не се обвързва със задължителни национални цели, но с участието на Република България в Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове, страната ни ще способства за изпълнението на общностната цел за 20%-но намаление на емисиите на парникови газове спрямо 1990 г.
Енергийната ефективност ще продължи да бъде приоритет в енергийната политика на Общността. В края на 2010 г. Европейската комисия представи Съобщение „Енергетика 2020: Стратегия за конкурентна, устойчива и сигурна енергетика”. За постигане на европейските цели в областта на енергийната ефективност предстои, през 2011 г., да бъде представен широкообхватен план за действие за енергийна ефективност. Планът ще бъде последван от конкретни регулаторни предложения през настоящата година. Политиките ще имат съществен принос за изпълнение на „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж”, в която са отразени и енергийните и климатични цели на Европейския съюз.
На заседанието си от 4 февруари 2011 г., Европейският съвет очерта политическите насоки за формирането на новата Енергийна стратегия на Европейския съюз до 2020 г., с акцент върху запазването, като основен приоритет на Европейския съюз, на безопасна, сигурна и устойчива енергия на достъпни цени.
III. Проектът на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. представлява основополагащ документ като изпълнението на целите и приоритетите на Стратегията ще се реализира чрез приемането на стратегически планове, програми и законодателни промени, включително насочени към дългосрочна енергийна сигурност, въвеждане на нови и усъвършенстване на съществуващи механизми за насърчаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници, комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия, мерки за енергийната ефективност и реално пазарно отваряне. С оглед постигане на целите на Стратегията е препоръчително приемането на план за действие, чрез който да се проследява реализирането на заложените цели и проследяването степента на изпълнение на заложените показатели.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 10 гласа „за” и 1 глас „въздържал се”) на Народното събрание да приеме проект за Решение за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерски съвет на 9 март 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
/п./МОНИКА ПАНАЙОТОВА
На заседанието, проведено на 30 март 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект за Решение за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., внесен от Министерския съвет.
I. На основание чл. 3, ал. 2 от Закона за енергетиката, с настоящото проекторешение се предлага на Народното събрание да приеме Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., одобрена от Министерски съвет с Решение № 133 от 9 март 2011 г.
II. Настоящият проект на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. определя основните цели, етапи, средства и методи за развитие на националната енергетика. Стратегията отразява политическата визия на Правителството на европейското развитие на България, съобразена с актуалната европейска рамка на енергийната политика и световните тенденции в развитието на енергийните технологии. Стратегията поставя общата рамка за провеждане на енергийната политика на Република България в перспектива до 2020 г. и е разработена на базата на анализ за състоянието на енергийния отрасъл и оценка на неговия потенциал. Дефинирани са основни стратегически решения, насочени към постигането на националните цели и гарантирането на българските интереси. Енергийната стратегия отразява ясно тенденциите, мерките и политиките в областта на либерализирането на електроенергийния и газовия пазар, осигуряването на свободен и равнопоставен достъп до енергийните мрежи, адекватното развитие на енергийната инфраструктура, както и повишаването на енергийната ефективност и рационалното използване на ресурсите от възобновяема енергия в страната.
Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. е насочена към преодоляване на основните предизвикателства пред националната енергетика към настоящия момент, а именно: високата енергийна интензивност на БВП, високата зависимост от внос на енергийни ресурси и необходимостта от екологосъобразно развитие.
Основните приоритети в Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. са сведени до следните пет направления: 1) Гарантиране сигурността на доставките на енергия; 2) Достигане на целите за възобновяема енергия; 3) Повишаване на енергийната ефективност; 4) Развитие на конкурентен енергиен пазар и 5) Защита интересите на потребителите.
Приоритетите в Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. определят и визията на правителството за развитие на енергетиката през следващите години, а именно:
- Поддържане на сигурна, стабилна и надеждна енергийна система;
- Енергетиката остава водещ отрасъл на българската икономика с ясно изразена външнотърговска насоченост;
- Акцент върху чиста и нискоемисионна енергия;
- Баланс на количество, качество и цени на електроенергията, произведена от възобновяеми източници, ядрена енергия, въглища и природен газ;
- Прозрачно, ефективно и високопрофесионално управление на енергийните компании.
Енергийната сигурност се разглежда като елемент на националната сигурност и предпоставка за икономическа стабилност. Подобряването на енергийната сигурност представлява дългосрочен процес, изискващ значителни инвестиции и устойчива политика, насочена към намаляване на зависимостта от внос на енергийни ресурси, както и диверсификация на трасетата, доставчиците и източниците.
Сигурните енергийни доставки, ефективното използване на ресурсите, достъпните цени и новаторските решения имат важно значение за дългосрочния устойчив растеж и качеството на живот в страните от Европейския съюз. Тези предизвикателства могат да бъдат решени оптимално чрез политики и действия на европейско равнище и силна ангажираност на държавите-членки. Общностните цели, известни като „20-20-20 до 2020 г.” са разпределени на национално ниво и следва да бъдат постигнати чрез усилията на всички държави-членки. Постигането на общоевропейската цел за 20% спестяване на енергия до 2020 г. изисква общи действия на национално и европейско ниво. Приоритетите на българската енергийна политика напълно следват европейските приоритети за осигуряване на конкурентоспособност, сигурност на енергийните доставки и устойчивост. Националните цели до 2020 г. са: 1) Достигане на 16% дял на енергията от ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия; 2) Намаляване с 50% на енергийната интензивност на икономиката; 3) Намаляването на емисиите на парникови газове не се обвързва със задължителни национални цели, но с участието на Република България в Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове, страната ни ще способства за изпълнението на общностната цел за 20%-но намаление на емисиите на парникови газове спрямо 1990 г.
Енергийната ефективност ще продължи да бъде приоритет в енергийната политика на Общността. В края на 2010 г. Европейската комисия представи Съобщение „Енергетика 2020: Стратегия за конкурентна, устойчива и сигурна енергетика”. За постигане на европейските цели в областта на енергийната ефективност предстои, през 2011 г., да бъде представен широкообхватен план за действие за енергийна ефективност. Планът ще бъде последван от конкретни регулаторни предложения през настоящата година. Политиките ще имат съществен принос за изпълнение на „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж”, в която са отразени и енергийните и климатични цели на Европейския съюз.
На заседанието си от 4 февруари 2011 г., Европейският съвет очерта политическите насоки за формирането на новата Енергийна стратегия на Европейския съюз до 2020 г., с акцент върху запазването, като основен приоритет на Европейския съюз, на безопасна, сигурна и устойчива енергия на достъпни цени.
III. Проектът на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. представлява основополагащ документ като изпълнението на целите и приоритетите на Стратегията ще се реализира чрез приемането на стратегически планове, програми и законодателни промени, включително насочени към дългосрочна енергийна сигурност, въвеждане на нови и усъвършенстване на съществуващи механизми за насърчаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници, комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия, мерки за енергийната ефективност и реално пазарно отваряне. С оглед постигане на целите на Стратегията е препоръчително приемането на план за действие, чрез който да се проследява реализирането на заложените цели и проследяването степента на изпълнение на заложените показатели.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 10 гласа „за” и 1 глас „въздържал се”) на Народното събрание да приеме проект за Решение за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерски съвет на 9 март 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
/п./МОНИКА ПАНАЙОТОВА
