Предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит; Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 за засилване на наблюдението върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики; Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия; Предложение за директива на Съвета относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки; Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за ефективното прилагане на бюджетно наблюдение в еврозоната; Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно наказателните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически неравновесия в еврозоната, № 102-00-15/16.03.2011 г.

---

І. На съвместно заседание, проведено на 30 март 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) и Комисията по бюджет и финанси разгледаха (КБФ) пакетът от посочените по-горе шест законодателни предложения на Европейската комисия (ЕК) относно засилване на Пакта за стабилност и растеж и подобряване на координацията на икономическите политики на държавите-членки на Европейския съюз (ЕС), включени като т. 33, 34, 35, 36, 37 и 38 от Годишната работна програма на Народното събрание (ГРП на НС) по въпросите на ЕС (2011 г.).

IІ. Пакетът от законодателни предложения на ЕК за укрепване на икономическото управление на ЕС e съставен от шест части: четири предложения, отнасящи се до фискални въпроси, включително три регламента за реформа с широк обхват върху Пакта за стабилност и растеж и въвеждане на изисквания за фискалните рамки (директива), и също така два нови регламента по отношение на идентифицирането, предотвратяването и преодоляването на макроикономически дисбаланси.
Законодателните предложения на ЕК са насочени към по-ефективно прилагане на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) и подобряване на наблюдението и координацията на икономическите политики в отговор на слабостите в съществуващия дизайн на ПСР, които ескалираха по време на глобалната икономическа криза. Укрепването на Пакта е важно както за увеличаване на доверието към неговата функционалност, така и за да се предотврати повторението на грешки от миналото. Този комплекс от предложения е част от по-мащабна реформа на икономическото управление в рамките на стратегията „Европа 2020“, която включва предложения за разрешаване на макроикономическите неравновесия с помощта на по-стриктен надзор, включително механизми за предупреждение и санкции. Различните елементи от координацията на икономическата политика, включително надзорът на структурните реформи, ще бъдат интегрирани в нов надзорен цикъл - т.нар. „Европейски семестър”, който ще обедини съществуващите процедури в рамките на ПСР и общите насоки на икономическата политика, в това число едновременното представяне на програмите за стабилност и конвергентните програми, и на националните програми за реформи.

IIІ. Съгласно позицията, внесена от Министерския съвет, Република България изразява резерви към две от проектопредложенията за регламенти на ЕК, касаещи механизма за предпазване от макроикономически неравновесия – 2010/0281 (COD) и 2010/0279 (COD).

За България е важно при оценката на макроикономическите дисбаланси да се отчетат характеристиките на догонващите страни в ЕС по отношение на динамизма на протичащите в тях икономически процеси и продължаващото преструктуриране на техните икономики.

IV. След състоялото се обсъждане по пакета от шест законодателни предложения на ЕК за укрепване на икономическото управление на ЕС, българският парламент чрез Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по бюджет и финанси, изразява следното становище, което да бъде изпратено до европейските институции:

1. КЕВКЕФ изрази своите конкретни предложения на заседанието, проведено на 9 февруари 2011 г., по пакета от шест законодателни предложения на ЕК за укрепване на икономическото управление на ЕС (Доклад на КЕВКЕФ № 040-01-44 от 15 февруари 2011 г. с приложения 1 и 2) във връзка с Резолюция на Европейския парламент (ЕП) от 20.10.2010 г. относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат. КЕВКЕФ даде своя принос и в последвалия дебат в рамките на състоялата се на 14 март 2011 г. междупарламентарна среща, организирана от специално сформираната комисия CRIS към Европейския парламент на тема: „Инвестиране в реалната икономика”. С настоящото становище българските народни представители от КЕВКЕФ и КБФ изразяват отново принципната си подкрепа по горепосочения пакет от законодателни предложения на ЕК.

2. При оценка на отделните проектопредложения на ЕК КЕВКЕФ и КБФ считат, че принципът на субсидиарност, установен в член 5, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), е спазен, тъй като предвидените в проектоактовете на ЕК мерки не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, поради което тази задача ще бъде решена по-добре чрез законодателни мерки на ниво ЕС.

По отношение на принципа на пропорционалност, определен в чл. 5, параграф 4 от ДЕС, предложените законодателни предложения на ЕК не надхвърлят необходимото за постигане на посочените в тях цели.

3. КЕВКЕФ и КБФ считат, че въвеждането на новото икономическо управление създава възможност за предварителна ползотворна дискусия между европейските институции и държавите – членки, преди последните да са взели решения относно националните си бюджети, без това да провокира притеснения, че се отнема суверенитетът им в една от най-чувствителните области, а именно формирането на бюджета.

Изхождайки от уроците от икономическата криза, а и от недотам успешното осъществяване на Лисабонската стратегия, българските народни представители от двете парламентарни комисии считат, че е много важно управлението на процесите да се извършва преди да бъдат взети решенията. До този момент бе налагана интервенция предимно за коригиране на възникнала неблагоприятна ситуация. Приветства се новият механизъм за икономическо управление, при който стремежът е да се подготвят предварително и съвместно отговори на потенциалните проблеми, да се търсят общи решения, отчитайки различията на държавите-членки и коригирайки възможни неблагоприятни действия. По този начин българският парламент ще продължава да играе своята главна роля в процеса на приемане на бюджета, но в ситуация, в която ще има много повече информация за това какво правят останалите държави в ЕС и какъв колективен отговор може да бъде даден във връзка с очаквани проблеми, приспособявайки този отговор към различията в отделните страни.

4. КЕВКЕФ и КБФ считат, че подходът към новото икономическо управление трябва да съчетава умело отчитане на развитието на икономиката на ЕС като цяло, различните модели на растеж в държавите-членки, както и специфичните икономически фактори за устойчив растеж във всяка една от тях. Процесът на догонване (т. нар catching-up process), характерен за новите държави-членки на ЕС, следва да бъде внимателно анализиран и взет под внимание. КЕВКЕФ и КБФ считат, че по този начин ще бъде избегната опасността от обособяване на „Европа на две скорости”.

5. В контекста на новото икономическо управление на ЕС и мерките за стимулиране на растежа, залегнали в Годишния преглед на растежа, с който стартира Европейския Семестър, КЕВКЕФ и КБФ считат, че Единният вътрешен пазар е един от лостовете за излизане от финансовата, икономическа и социална криза, и е в състояние да се превърне в истински двигател на растежа. Единният вътрешен пазар създава предпоставки за високо конкурентна социална пазарна икономика и възвръщане на доверието на бизнеса към вътрешния пазар на ЕС преди всичко чрез премахването и недопускането на неоправдани препятствия пред свободното движение на стоки на този пазар. По отношение на провеждането на обща данъчна политика трябва да се подхожда внимателно, така че потенциалните промени да не се отразят негативно върху предвидимостта, стабилността и конкурентноспособността на бизнес средата.
Правото на гражданите на ЕС да пътуват свободно в рамките на Съюза, да започват работа и да пребивават в отделните страни-членки с членовете на семействата си е от съществено значение за стабилността и ефективността на Общия пазар, който винаги е бил припознаван като едно от най-добрите достижения на европейската интеграция. Такъв пазар налага ускоряване на процесите по премахване на националните бариери и осигуряване на свободен и равен достъп на всички граждани на ЕС до него. Българският парламент като цяло работи активно в посока отпадане на съществуващите рестрикции.

На 29 март 2011 г. се проведе дискусия в Съвета по обществени консултации към КЕВКЕФ на тема: „От Европейския Семестър до Акта за Единния пазар – финансово стабилна и устойчиво развиваща се Европа”. В рамките й беше отправено запитване до представителите на бизнеса и гражданското общество по основните моменти от Акта за Единния пазар. Получените отговори са систематизирани и представени като Приложение към настоящото становище.

Българският парламент дава своя принос и подкрепа за успешната реализация на новото икономическо управление и активно участва в дебата по редица, свързани с него теми, като: Европейския семестър и по-конкретно съгласуването на Националните програми за реформи и Конвергентните програми с мерките и препоръките в Годишния преглед на растежа; координиране между националните проектобюджети на ниво ЕС; постоянния Европейски спасителен механизъм (permanent European Stability Mechanism); Пакта „Евро плюс”; Акта за единния пазар; българския Пакт за финансова стабилност, предложен от министъра на финансите.

Народното събрание на Република България формира своите позиции чрез дискусии по горепосочените теми, посредством:
- Срещи с представители на бизнеса и неправителствения сектор в рамките на учредения към КЕВКЕФ Съвет за обществени консултации (СОК);
- Изслушвания на представители на изпълнителната власт в рамките на заседания на ресорните парламентарни комисии;
- Участие в междупарламентарни срещи, организирани от Европейския парламент (напр. проведените в средата на месец март 2011 г. срещи с комисиите CRIS и ECON към него, посветени на инвестирането в реалната икономика и Европейския семестър);
- Участие в заседанията на КОСАК;
- Диалог с европейските институции: срещи с членове на Европейската комисия и Европейския парламент.

Докладът и становището към него бяха подкрепени:
От Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 8 гласа «за» и 3 гласа «въздържал се».
От Комисията по бюджет и финанси с 13 гласа «за» и 6 гласа «въздържал се».



МЕНДА СТОЯНОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И
ФИНАНСИ МОНИКА ПАНАЙОТОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ