Изслушване по проекта на Националната програма за реформи на Република България за периода 2011 – 2015 г. в изпълнение на стратегия „Европа 2020”

---

На основание чл. 99, ал. 1 от ПОДНС, на 30 март 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) по време на съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси (КБФ) изслуша актуална информация по проекта на Националната програма за реформи (НПР) на Република България за периода 2011-2015 г. в изпълнение на стратегия «Европа 2020». В заседанието взеха участие още Иван Вълков, председател на Комисията по транспорта, информационните технологии и съобщенията, Светлана Ангелова, заместник-председател на Комисията по труда и социалната политика, както и председателят на Съвета за обществени консултации към КЕВКЕФ, Камен Колев.

Стенограмата от заседанието е налична на следния електронен адрес: http://parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/240/steno/ID/2051

Копие от предоставения проект на НПР, разгледан по време на заседанието е приложено към настоящия доклад (Приложение 1).

Информацията беше представена от Боряна Пенчева, заместник-министър на финансите. Изслушването на практика бе естествено продължение на провелия се ден по-рано (29 март 2011г.) пети Съвет за обществени консултации (СОК) към КЕВКЕФ на тема: „От Европейския Семестър до Акта за единния пазар - за финансово стабилна и устойчиво развиваща се Европа”
На кратко, основните моменти от изложението на заместник-министър Пенчева могат да бъдат систематизирани по следния начин:

Проектът на НПР- Вариант 2 в изпълнение на стратегия „Европа 2020” е изготвен съобразно изискванията на новото икономическо управление на Европейския съюз (ЕС) и по-конкретно- на стартиралия с Годишния преглед на растежа през януари 2011 г. Европейски Семестър. С него се търси един колективен отговор за излизане от кризата, за предприемане на съгласувани мерки за гарантиране на финансова стабилност и растеж.
Европейският Семестър е един от основните инструменти на тази засилена координация: през първата половина на годината страните-членки ще съгласуват своите бюджетни процедури и едва във втората половина на годината ще дефинират детайлно своите бюджетни рамки, за да може да има съгласуваност между европейските и националните приоритети. Част от това съгласуване е съгласуване на конкретните макроикономически и структурни реформи, съгласуване на препоръките за коригиране на макроикономическите дисбаланси, така че да не се допуска страни да провеждат необоснована фискална политика на увеличаване на
България участва активно в този процес и предстои до 15 април 2011 г. да изпрати на Европейската комисия (ЕК) основния документ, в който ще залегнат националните ни приоритети в изпълнение на европейските, което ще направят и останалите страни-членки.
Новата тенденция в ЕС за изтегляне на цялата бюджетна процедура за формирането на бюджет 2012 с по-ранни срокове е възприета от България, именно за да се гарантира съгласуваност между Националната програма за реформи и ангажиментите в нея и бюджетната ни процедура.

В разработването на българската Национална програма за реформи екипът се ръководи от трите приоритетни области и от десетте мерки, които е препоръчала ЕК в своя Годишен преглед на растежа, който представлява идентифициране на онези направления, в които страните членки са поканени да предприемат действие, да приложат мерки, за да бъде достигнат максимален ефект. Този годишен преглед на растежа е в тясно съответствие с програмата „Европа 2020”, за да може да се гарантира интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж. Гореспоменатите 3 области са:
- Осигуряване на макроикономическа стабилност като предпоставка за растеж и заетост;
- Структурни реформи на пазара на труда;
- Приоритизиране на структурните реформи – по-бързо икономическо възстановяване и намиране на нови двигатели на растежа.

В този ред на мисли, водещи в НПР са мерките за фискална консолидация, която е приоритет на българската икономическа политика, активно стимулиране на пазара на труда и приоритизиране на реформите, следвайки определен национален подход. В дискусия между ЕК и страните-членки са обсъдени така наречените тесни места на икономиката. България е защитила тезата, подкрепена от Българската народна банка, че банковият сектор не е тясно място за растежа пред нас.

Още в подготвителния вариант на Националната програма за реформи, в резултат на широка обществена дискусия в рамките на третия СОК към КЕВКЕФ (от 28 септември 2010г.) на тема: „Европа 2020 – стратегия за устойчив, интелигентен и приобщаващ растеж” бяха идентифицирани четири основни направления, в които следва да бъдат насочени инвестициите, усилията на правителството, бизнеса и социално-икономическите партньори. Това са:
- По-добра инфраструктура - дефинира се като фактор на растежа и се разглежда в нейната цялост, като транспортна, в това число пътна, железопътна, екологична инфраструктура, а също така и научна инфраструктура;
- Изграждане на конкурентоспособна младеж;
- По-добра бизнес среда - разглежда се като съвкупност от устойчива данъчна политика (от 1 януари 2011 г. България е страната с най-ниски преки данъци - корпоративен и подоходен данък за домакинствата и за бизнеса, като стремежът е да се запази това положение- важен фактор на растежа) и мерки за подобряване на административното обслужване, изграждане на електронно правителство и др.;
- Повишаване на доверието в държавните институции - в това число съдействие за подобряване капацитета на съдебната система, за да може да се гарантира бързо и ефективно гарантиране на достъп до правни услуги за гражданите и бизнеса.

НПР е дискутирана и подготвена от междуведомствена работна група от всички министерства – Група 31 към Съвета по европейски въпроси. Първият вариант (от ноември 2010 г.) беше изпратен и съгласуван с ЕК. В резултат, на 21 март 2011 г. се оформи актуализираната версия (Вариант 2), която екипът подлага на широко обществено обсъждане.

Важно е да се отбележи още, че НПР включва макроикономически сценарий до 2015 година, тоест традиционният тригодишен хоризонт за планиране е увеличен на 5 години..

Информацията в НПР е актуализирана в съответствие с пролетните и есенни прогнози на ЕК. Тя съдържа макроикономически сценарий, политики и мерки за преодоляване на тесните места пред растежа, които ще доведат до постигане на основните цели на „Европа 2020” и в частност българските цели по „Европа 2020”, както и хоризонтални методологически въпроси.

Целите, заложени в НПР са съгласувани с целите на Кохезионната политика на ЕС. В тази връзка, специално внимание в НПР се обръща на приноса на Структурните фондове и на Кохезионния фонд на ЕС. Голяма част от мерките се предвижда да се реализират с помощта на седемте Оперативни програми, при спазване на принципа на допълняемост на националните и европейските инвестиции.

Националните цели в изпълнение на Стратегията „Европа 2020” са препотвърдени спрямо предварителния вариант на НПР:
• “Достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20-64 г. до 2020 г.”;
• “Инвестиции в НИРД в размер на 1.5% от БВП”;
• “Пакет ”Климат енергетика” - Достигане на 16% дял на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия и повишаване на енергийната ефективност с 25% към 2020 г.”;
• “Дял на преждевременно напусналите образователната система от 11% до 2020 г. и дял на 30-34 годишните със завършено висше образование - 36% до 2020 г.”;
• “Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хил. души”.

Възможно е тяхното преразглеждане в средносрочен план с оглед на икономическото развитие и предизвикателствата пред икономиката. Заместник-министър Пенчева подчерта, че Националните цели са достатъчно амбициозни, предвид стартовите условия и реалистични за постигане.

Съпоставката на горепосочените национални цели спрямо средните за ЕС стойности дава възможност да се прецени къде всъщност се намираме, съответно по кои показатели имаме напредък или изоставане:
- По отношение на заетостта се намираме над средното ниво, като основен акцент се поставя върху намаляване на равнището на безработицата при младежите до 7 процента, за което ще бъдат положени специални усилия;
- По целта за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност сме под средното ниво на „Европа 27” с 1,5 % от брутния вътрешен продукт. Нямаме достатъчно развита научна инфраструктура, достатъчно подготвени проекти и приложни разработки, които да абсорбират по-голям обем инвестиции в този сектор. Именно затова в програмата са заложени мерки за подкрепа на научните изследвания и самото развитие на тази научна инфраструктура, като се предвиждат специално мерки за подкрепа на малките и средни предприятия да
- Целта за дял от 16 процента за възобновяемите енергийни източници и повишаване на енергийната ефективност е свързана както с мерки в областта на енергетиката, така и с мерки в областта на строителството и на транспорта, подкрепени и с действия по Оперативната програма „Конкурентоспособност”;
- По отношение на образованието, Министерството на образованието, младежта и науката е предвидило мерки на база опита, който имат другите страни-членки за максимално ефективно постигане на целите- да бъде повишен броят на децата в предучилищна подготовка и намален броят на ранно напускащите училище. Особен акцент ще бъде поставен на ранно напускащите училище от малцинствата. Националната стратегия за младежта и НПР са два документа, намиращи се в тясна взаимовръзка;.
- По целта за увеличаване на броя на хората с висше образование на възраст между 30 и 34 години се намираме около средното ниво за Европа. Тук целта е не да постигнем даден брой хора, които имат висше образование, а акцентът на мерките в програмата да бъде върху качеството на това висше образование;
- По отношение на броя на живеещите в бедност, целта е с 260 000 души да бъде намалена тази група към 2020 година, като са предвидени мерки, в това число и с помощта на Оперативна програма „Развитие на човешки ресурси”, за да бъде намален този брой на хора с целеви действия, в зависимост от възрастовите групи и конкретните условия, при които е идентифицирана тази бедност.

Националната програма за реформи е документ, съставен точно по указанията на Европейската комисия, по установен в рамките на ЕС образец. В нея са разписани реформи, в съответствие с Годишния преглед за растежа и в координация с Конвергентната ни програма, която се разработва за целите на Пакта за стабилност и растеж.
Важна е и взаимовръзката между НПР 2011-2015 г. и Националната програма за развитие, чийто хоризонт е до 2020 година. Двата документа имат кохерентност, тъй като водят до постигане на целите на „Европа 2020”.

По време на дискусията с народните представители бяха отправени редица въпроси, на които бе изчерпателно отговорено, както и полезни препоръки и коментари, които заместник-министър Пенчева и нейният екип се ангажираха да вземат предвид при изготвяне на окончателния вариант на НПР.