Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
11/05/2011
Предложение за Директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД), № 102-00-25/19.04.2011 г.
І. На заседанието, проведено на 11 май 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) разгледа предложение за Директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД), COM(2011) 121 от 16.03.2011 г., включено като т. 28 от Годишната работна програма на Народното събрание (ГРП на НС) по въпросите на ЕС (2011 г.).
IІ. Предложението за ОКООКД въвежда единни правила за групово корпоративно облагане на компании, които осъществяват дейност на територията на ЕС. Група от свързани дружества ще имат възможността да изчисляват обща данъчна основа по единни правила за целия ЕС и да подават една данъчна декларация за цялата група в държавата-членка, в която е установено дружеството майка (основен данъкоплатец).
Определената обща данъчна основа ще се разпределя между всички дружества от групата чрез три-факторна формула. Така определената част от основата за всяко дружество ще се облага с данъчната ставка на държавата-членка, в която е установено.
Въвежда се нова административна рамка, съгласно която групата от свързани дружества, осъществяващи стопанска дейност на територията на различни държави-членки, ще подлежи на администриране и контрол, за целите на корпоративния данък, от компетентните органи само на една държава-членка, съответно възникналите в тази връзка спорове ще бъдат решавани пред компетентните юрисдикции на тази държава-членка.
IIІ. Съгласно позицията, внесена от Министерския съвет, Република България е против въвеждането на обща консолидирана корпоративна основа за корпоративно облагане на ниво Европейски съюз.
Българската страна счита, че въвеждането на механизъм за обща консолидирана корпоративна основа за всички държави-членки ще лиши Европейския съюз от конкурентните предимства на разнообразието от данъчни правила и данъчни ставки, което ще доведе до отлив на чуждестранни инвестиции от ЕС към трети страни с по-благоприятни данъчни режими.
Съществено ще се увеличат разходите за администриране на корпоративния данък, както за администрациите на държавите-членки, така и за бизнеса.
Предложението за директива включва неприемливи за България елементи, като най-проблемен е предложеният механизъм за разпределяне на общата консолидирана основа. Българската страна счита, че трите фактора от формулата за разпределение не са обективни критерии, на базата на които е възможно да се изчисли делът на всяко дружество от групата в общата основа. Предложеният разпределителен механизъм не отразява адекватно спецификата в икономиките на държавите-членки и разликата в икономическото развие и стандарта на живот.
Независимо от това, че проектът на директива не предвижда хармонизиране на данъчните ставки, негативните ефекти за отделните държави-членки от въвеждането на консолидирана данъчна основа е възможно да се компенсират само с промяна в данъчната ставка. Това от своя страна, на практика, ще лиши държавите-членки от важен лост за регулиране на макроикономическата стабилност и възможност за осигуряване на балансирани бюджети.
Съществен проблем представлява и предложената обща административна рамка. Българската страна счита, че предложението не е изчерпателно разработено в частта за административните процедури. Не са взети предвид огромните различия в прилаганите процедури по администриране на корпоративните данъци в различните държави-членки, както и разликата в структурата, състава и организацията на работа на данъчните администрации. Въвеждането на два паралелни процесуални режима при администриране на корпоративните данъци от една страна ще доведе до значително нарастване в разходите на администрациите и на бизнеса, а от друга до възможна дискриминация при администрирането и обслужването на едни и същи по вид задължения между различните групи данъкоплатци. Корпоративното подоходно облагане в България се осъществява по правилата на Закона за корпоративното подоходно облагане и Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Приемането на директивата ще доведе до цялостна промяна в правилата за облагане на печалбата и доходите на дружествата, независимо дали са част от европейска група, както и въвеждането на нова административна рамка в ДОПК.
IV. Предложението за Директива е обсъдено на заседание на Комисията по бюджет и финанси (КБФ) на 4 май 2011 г.
КБФ единодушно подкрепя позицията, внесена от Министерския съвет относно предложение за Директива на Съвета относно ОКООКД, съгласно която Република България е против въвеждането на обща консолидирана корпоративна основа за корпоративно облагане на ниво Европейски съюз.
КБФ счита, че предложението за Директива на Съвета относно ОКООКД не съответства на данъчната политика и националния интерес на Република България.
Комисията отбелязва, че предложението също така не съответства на принципите на субсидиарност и пропорционалност. ЕК не е представила достатъчно качествени и количествени показатели, които да доказват, че целите на предвидените действия не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, действащи самостоятелно, в съответствие с изискванията на чл. 5 параграф 3 от Договора за ЕС (ДЕС) и Протокол 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност от Договора от Лисабон. По отношение на принципа на пропорционалност, залегнал в чл. 5, параграф 4 от ДЕС, КБФ е на мнение, че предложението за Директива надхвърля необходимото за постигане на целите на договорите, тъй като води до допълнителна административна и финансова тежест за държавите-членки.
КЕВКЕФ одобрява представената позиция на Министерския съвет, съгласно която Република България е против въвеждането на обща консолидирана корпоративна основа за корпоративно облагане на ниво Европейски съюз.
След състоялото се обсъждане по предложението за Директива на Съвета относно ОКООКД, Народното събрание на Република България, чрез КЕВКЕФ изразява следното мотивирано становище, което да бъде изпратено до европейските институции:
1. При разглеждането на актуални теми от европейския дневен ред, свързани с новото икономическо управление на ЕС и Единния вътрешен пазар, както и координираните действия за преодоляване на последиците от световната икономическа и финансова криза, КЕВКЕФ нееднократно е изразявала своята позиция към провеждането на обща данъчна политика на ниво ЕС: трябва да се подхожда внимателно, така че потенциалните промени да не се отразят негативно върху предвидимостта, стабилността и конкурентноспособността на бизнес средата.
2. КЕВКЕФ счита, че предложението за Директива на Съвета относно ОКООКД не съответства на принципите на субсидиарност и пропорционалност, поради следните причини:
По отношение на принципа на субсидиарност:
• КЕВКЕФ счита, че предложението за Директива, въвеждащо обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък на ниво ЕС, не съответства на принципа на субсидиарност, установен в чл. 5, параграф 3 от ДЕС;
• КЕВКЕФ счита, че ЕК не е представила достатъчно качествени и количествени показатели, които да доказват, че целите на предвидените действия не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, действащи самостоятелно, съгласно изискванията на Протокол 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност от Договора от Лисабон;
• КЕВКЕФ, счита че данъчната основа във всяка една от държавите членки отразява спецификата в нейната собствена структура на производство. За догонваща в развитието си икономика, като българската, отчитането на процеса на догонване е особено важно. На този етап, въвеждането на единна консолидирана данъчна основа на ниво ЕС, би допринесло за „разтваряне на ножицата” между държавите-членки, което ще представлява пречка за задълбочаването на интеграцията във вътрешния пазар;
• КЕВКЕФ подкрепя инициативата на ЕК за опростяване на общите данъчни правила за облагане на бизнеса, но същевременно ясно изразява своето виждане, че една обща консолидирана данъчна основа в целия ЕС ще лиши отделните държави-членки от техни важни конкурентни предимства, както и ЕС като цяло. Корпоративният данък е основен инструмент за стимулиране на икономическия растеж и заетостта, поради което попада в сферата на националната компетентност;
• КЕВКЕФ счита, че за някои държави-членки, между които и България, прилагането на предложената с Директивата трифакторна формула би довело до намаляване на общото число (размер) на данъчната основа, което ще окаже индиректен натиск върху данъчната ставка. Позовавайки се на предварителни изчисления на Министерство на финансите, прилаганата в момента 10 % данъчна ставка в България ще трябва да бъде повишена с около 3-4 процентни пункта с оглед на компенсиране на загубите в приходната част на бюджета по това перо;
• КЕВКЕФ счита, че проблемът с трансферното ценообразуване не се решава с настоящото предложение за Директива, а само се измества между групата и трети части. В допълнение е важно да отбележим, че данъчните преференции за бизнеса си остават национално решение;
• КЕВКЕФ счита, че в тази област биха могли да бъдат предприети единствено мерки за координация между националните системи за данъчно облагане, но данъчната основа не би следвало да бъде обект на консолидация.
Следователно, КЕВКЕФ е на мнение, че целите на предвиденото действие не могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза.
По отношение на принципа на пропорционалност:
• Предложението за Директива не съответства на принципа на пропорционалност, установен в член 5, параграф 4 от ДЕС, тъй като създава допълнителна административна и финансова тежест за държавите членки, чрез въвеждането на две различни системи за корпоративен данък и по този начин надхвърля необходимото за постигане на целите на Договорите;
• Проектът на Директивата предвижда пълно разграничаване на данъчните от счетоводните правила чрез въвеждане на данъчен баланс с данъчно признати приходи и разходи, въз основа на който ще се определя общата данъчна основа. Администрирането на два паралелни режима за корпоративно облагане ще доведе до съществено увеличаване на разходите за администрацията, както и за бизнеса във връзка с изпълнение на данъчните задължения и прилагането на нова данъчна отчетност;
• Приемането на директивата ще доведе до цялостна промяна в правилата за облагане на печалбата и доходите на дружествата, независимо дали са част от европейска група, както и въвеждането на нова правна рамка. В допълнение, ще е необходимо да се въведат в националното данъчно законодателство концепции от международното данъчно облагане, които на настоящия етап не са прилагани в страната и ще представляват допълнителна тежест за бизнеса и администрацията;
• Предложението за Директива би могло да породи негативен ефект върху националния бюджет, а действието на предвидената предпазна клауза не би могло да компенсира несправедливото отразяване на размера на дейността на предприятията. При този сценарий националния бюджет на държавите-членки се лишава от данъчни постъпления, които са част от бюджетната прогноза за съответната година и на базата на които държавите провеждат националните си политики. В допълнение, предложението за Директива допуска данъчните периоди да не съвпадат с календарните, както и да варират помежду си в групата. Това би породило сериозни административни и технически затруднения и би оскъпило услугите по данъчно и счетоводно отчитане на фирмите;
• Въпреки че според ЕК, предложените разпоредби ще създадат по-благоприятни условия за инвестиции в рамките на единния пазар, за Република България, както и за други държави-членки, ефектът върху инвестициите ще бъде негативен, поради което предложението не предлага най-пропорционалният отговор на установените проблеми в единния пазар.
Докладът и становището към него бяха подкрепени с 12 гласа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:
/п./МОНИКА ПАНАЙОТОВА
І. На заседанието, проведено на 11 май 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) разгледа предложение за Директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД), COM(2011) 121 от 16.03.2011 г., включено като т. 28 от Годишната работна програма на Народното събрание (ГРП на НС) по въпросите на ЕС (2011 г.).
IІ. Предложението за ОКООКД въвежда единни правила за групово корпоративно облагане на компании, които осъществяват дейност на територията на ЕС. Група от свързани дружества ще имат възможността да изчисляват обща данъчна основа по единни правила за целия ЕС и да подават една данъчна декларация за цялата група в държавата-членка, в която е установено дружеството майка (основен данъкоплатец).
Определената обща данъчна основа ще се разпределя между всички дружества от групата чрез три-факторна формула. Така определената част от основата за всяко дружество ще се облага с данъчната ставка на държавата-членка, в която е установено.
Въвежда се нова административна рамка, съгласно която групата от свързани дружества, осъществяващи стопанска дейност на територията на различни държави-членки, ще подлежи на администриране и контрол, за целите на корпоративния данък, от компетентните органи само на една държава-членка, съответно възникналите в тази връзка спорове ще бъдат решавани пред компетентните юрисдикции на тази държава-членка.
IIІ. Съгласно позицията, внесена от Министерския съвет, Република България е против въвеждането на обща консолидирана корпоративна основа за корпоративно облагане на ниво Европейски съюз.
Българската страна счита, че въвеждането на механизъм за обща консолидирана корпоративна основа за всички държави-членки ще лиши Европейския съюз от конкурентните предимства на разнообразието от данъчни правила и данъчни ставки, което ще доведе до отлив на чуждестранни инвестиции от ЕС към трети страни с по-благоприятни данъчни режими.
Съществено ще се увеличат разходите за администриране на корпоративния данък, както за администрациите на държавите-членки, така и за бизнеса.
Предложението за директива включва неприемливи за България елементи, като най-проблемен е предложеният механизъм за разпределяне на общата консолидирана основа. Българската страна счита, че трите фактора от формулата за разпределение не са обективни критерии, на базата на които е възможно да се изчисли делът на всяко дружество от групата в общата основа. Предложеният разпределителен механизъм не отразява адекватно спецификата в икономиките на държавите-членки и разликата в икономическото развие и стандарта на живот.
Независимо от това, че проектът на директива не предвижда хармонизиране на данъчните ставки, негативните ефекти за отделните държави-членки от въвеждането на консолидирана данъчна основа е възможно да се компенсират само с промяна в данъчната ставка. Това от своя страна, на практика, ще лиши държавите-членки от важен лост за регулиране на макроикономическата стабилност и възможност за осигуряване на балансирани бюджети.
Съществен проблем представлява и предложената обща административна рамка. Българската страна счита, че предложението не е изчерпателно разработено в частта за административните процедури. Не са взети предвид огромните различия в прилаганите процедури по администриране на корпоративните данъци в различните държави-членки, както и разликата в структурата, състава и организацията на работа на данъчните администрации. Въвеждането на два паралелни процесуални режима при администриране на корпоративните данъци от една страна ще доведе до значително нарастване в разходите на администрациите и на бизнеса, а от друга до възможна дискриминация при администрирането и обслужването на едни и същи по вид задължения между различните групи данъкоплатци. Корпоративното подоходно облагане в България се осъществява по правилата на Закона за корпоративното подоходно облагане и Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Приемането на директивата ще доведе до цялостна промяна в правилата за облагане на печалбата и доходите на дружествата, независимо дали са част от европейска група, както и въвеждането на нова административна рамка в ДОПК.
IV. Предложението за Директива е обсъдено на заседание на Комисията по бюджет и финанси (КБФ) на 4 май 2011 г.
КБФ единодушно подкрепя позицията, внесена от Министерския съвет относно предложение за Директива на Съвета относно ОКООКД, съгласно която Република България е против въвеждането на обща консолидирана корпоративна основа за корпоративно облагане на ниво Европейски съюз.
КБФ счита, че предложението за Директива на Съвета относно ОКООКД не съответства на данъчната политика и националния интерес на Република България.
Комисията отбелязва, че предложението също така не съответства на принципите на субсидиарност и пропорционалност. ЕК не е представила достатъчно качествени и количествени показатели, които да доказват, че целите на предвидените действия не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, действащи самостоятелно, в съответствие с изискванията на чл. 5 параграф 3 от Договора за ЕС (ДЕС) и Протокол 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност от Договора от Лисабон. По отношение на принципа на пропорционалност, залегнал в чл. 5, параграф 4 от ДЕС, КБФ е на мнение, че предложението за Директива надхвърля необходимото за постигане на целите на договорите, тъй като води до допълнителна административна и финансова тежест за държавите-членки.
КЕВКЕФ одобрява представената позиция на Министерския съвет, съгласно която Република България е против въвеждането на обща консолидирана корпоративна основа за корпоративно облагане на ниво Европейски съюз.
След състоялото се обсъждане по предложението за Директива на Съвета относно ОКООКД, Народното събрание на Република България, чрез КЕВКЕФ изразява следното мотивирано становище, което да бъде изпратено до европейските институции:
1. При разглеждането на актуални теми от европейския дневен ред, свързани с новото икономическо управление на ЕС и Единния вътрешен пазар, както и координираните действия за преодоляване на последиците от световната икономическа и финансова криза, КЕВКЕФ нееднократно е изразявала своята позиция към провеждането на обща данъчна политика на ниво ЕС: трябва да се подхожда внимателно, така че потенциалните промени да не се отразят негативно върху предвидимостта, стабилността и конкурентноспособността на бизнес средата.
2. КЕВКЕФ счита, че предложението за Директива на Съвета относно ОКООКД не съответства на принципите на субсидиарност и пропорционалност, поради следните причини:
По отношение на принципа на субсидиарност:
• КЕВКЕФ счита, че предложението за Директива, въвеждащо обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък на ниво ЕС, не съответства на принципа на субсидиарност, установен в чл. 5, параграф 3 от ДЕС;
• КЕВКЕФ счита, че ЕК не е представила достатъчно качествени и количествени показатели, които да доказват, че целите на предвидените действия не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, действащи самостоятелно, съгласно изискванията на Протокол 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност от Договора от Лисабон;
• КЕВКЕФ, счита че данъчната основа във всяка една от държавите членки отразява спецификата в нейната собствена структура на производство. За догонваща в развитието си икономика, като българската, отчитането на процеса на догонване е особено важно. На този етап, въвеждането на единна консолидирана данъчна основа на ниво ЕС, би допринесло за „разтваряне на ножицата” между държавите-членки, което ще представлява пречка за задълбочаването на интеграцията във вътрешния пазар;
• КЕВКЕФ подкрепя инициативата на ЕК за опростяване на общите данъчни правила за облагане на бизнеса, но същевременно ясно изразява своето виждане, че една обща консолидирана данъчна основа в целия ЕС ще лиши отделните държави-членки от техни важни конкурентни предимства, както и ЕС като цяло. Корпоративният данък е основен инструмент за стимулиране на икономическия растеж и заетостта, поради което попада в сферата на националната компетентност;
• КЕВКЕФ счита, че за някои държави-членки, между които и България, прилагането на предложената с Директивата трифакторна формула би довело до намаляване на общото число (размер) на данъчната основа, което ще окаже индиректен натиск върху данъчната ставка. Позовавайки се на предварителни изчисления на Министерство на финансите, прилаганата в момента 10 % данъчна ставка в България ще трябва да бъде повишена с около 3-4 процентни пункта с оглед на компенсиране на загубите в приходната част на бюджета по това перо;
• КЕВКЕФ счита, че проблемът с трансферното ценообразуване не се решава с настоящото предложение за Директива, а само се измества между групата и трети части. В допълнение е важно да отбележим, че данъчните преференции за бизнеса си остават национално решение;
• КЕВКЕФ счита, че в тази област биха могли да бъдат предприети единствено мерки за координация между националните системи за данъчно облагане, но данъчната основа не би следвало да бъде обект на консолидация.
Следователно, КЕВКЕФ е на мнение, че целите на предвиденото действие не могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза.
По отношение на принципа на пропорционалност:
• Предложението за Директива не съответства на принципа на пропорционалност, установен в член 5, параграф 4 от ДЕС, тъй като създава допълнителна административна и финансова тежест за държавите членки, чрез въвеждането на две различни системи за корпоративен данък и по този начин надхвърля необходимото за постигане на целите на Договорите;
• Проектът на Директивата предвижда пълно разграничаване на данъчните от счетоводните правила чрез въвеждане на данъчен баланс с данъчно признати приходи и разходи, въз основа на който ще се определя общата данъчна основа. Администрирането на два паралелни режима за корпоративно облагане ще доведе до съществено увеличаване на разходите за администрацията, както и за бизнеса във връзка с изпълнение на данъчните задължения и прилагането на нова данъчна отчетност;
• Приемането на директивата ще доведе до цялостна промяна в правилата за облагане на печалбата и доходите на дружествата, независимо дали са част от европейска група, както и въвеждането на нова правна рамка. В допълнение, ще е необходимо да се въведат в националното данъчно законодателство концепции от международното данъчно облагане, които на настоящия етап не са прилагани в страната и ще представляват допълнителна тежест за бизнеса и администрацията;
• Предложението за Директива би могло да породи негативен ефект върху националния бюджет, а действието на предвидената предпазна клауза не би могло да компенсира несправедливото отразяване на размера на дейността на предприятията. При този сценарий националния бюджет на държавите-членки се лишава от данъчни постъпления, които са част от бюджетната прогноза за съответната година и на базата на които държавите провеждат националните си политики. В допълнение, предложението за Директива допуска данъчните периоди да не съвпадат с календарните, както и да варират помежду си в групата. Това би породило сериозни административни и технически затруднения и би оскъпило услугите по данъчно и счетоводно отчитане на фирмите;
• Въпреки че според ЕК, предложените разпоредби ще създадат по-благоприятни условия за инвестиции в рамките на единния пазар, за Република България, както и за други държави-членки, ефектът върху инвестициите ще бъде негативен, поради което предложението не предлага най-пропорционалният отговор на установените проблеми в единния пазар.
Докладът и становището към него бяха подкрепени с 12 гласа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:
/п./МОНИКА ПАНАЙОТОВА
