Предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 2003/96/ЕО относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, COM (2011)169, № 102-00-31/1.06.2011 г.

---

І. На заседанието, проведено на 10 юни 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) разгледа Предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 2003/96/ЕО относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията COM (2011)169, включено като т. 7 от Годишната работна програма на Народното събрание (ГРП на НС) по въпросите на ЕС (2010 г.).
IІ. Данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията на територията на Европейския съюз е уредено с Директива 2003/96/ЕО на Съвета, която уточнява подлежащите на данъчно облагане продукти и регламентира минималните данъчни ставки в зависимост от употребата им.
Преразглеждането на данъчното третиране на различните енергоносители е насочено към преструктуриране и уеднаквяване на начина, по който се облагат. Целта е да се премахнат изкривяванията във вътрешния пазар, предизвикани от дублирането на съществуващото законодателство, и да се повиши енергийната ефективност на Европейската икономика.
Предлага се минималната данъчна ставка да бъде разделена на два компонента. Първият, въведен във всички сектори, които понастощем не са обхванати от Европейската схема за търговия с емисии, с изключение на биогоривата, е обвързан с въглеродните емисии на енергийния продукт и се фиксира на 20 евро за тон. Преходният период за въвеждането на този компонент в България е до 2020 годнина. Вторият се основава на енергийното съдържание на енергоносителя и определя минималната данъчна ставка на 9,6 евро/GJ за моторните горива и на 0,15 евро/GJ за горивата за отопление.
Изменения се предлагат и в досегашните разпоредби за освобождаване от облагане, като то ще се ограничи до енергийния компонент на данъка. Ставката, обвързана с произведените емисии СО2, следва да се премахне единствено с цел да се избегне рискът от изместване на въглеродни емисии. Предвижда се на държавите-членки да бъдат отнети възможностите да освобождават от облагане природния газ и втечнения нафтен газ, да прилагат близки до нулевите данъчни ставки за енергийните продукти и елетроенергията, използвани в стопанските им сектори, да диференциират между стопанската и нестопанска употреба на дизела и да премахват акциза върху електроенергията, която представлява повече от 50% от стойността на произведения продукт.
В същото време се запазва правото на държавите-членки на гъвкавост при прилагане на пълни или частични освобождавания по социални съображения. Предвидено е консумираната от домакинствата електроенергия за отопление да не се облага. За да се подпомогне адаптирането на промишлеността към новия фискален режим, са фиксирани продължителни преходни периоди.
Предвижда се, ако бъде приета, директивата да влезе в сила от 1 януари 2013 г.
IIІ. Съгласно проекта на Република България за рамкова позиция, който ще бъде утвърден на Съвета по Европейските Въпроси към Министерския съвет, България приветства предложената нова структура на данъка и въвеждането на разграничение в енергийните данъци, обвързани с емисиите на СО2, произтичащи от използването на съответните горива, и енергийните данъци на база енергийно съдържание на продуктите. Тази мярка е необходима крачка напред към допълване на Европейската схема за търговия с емисии, както и към постигане на взетото решение за намаляване с 20% на емисиите на парникови газове до 2020 г. в сравнение с количествата от 1990 г.
България подкрепя разширяването на обхвата на директивата, като очаква Комисията да предприеме подходящи действия по осигуряване на еднакво третиране на всички сектори, които са застрашени от изместване на въглеродни емисии, преди приемането на директивата.
По отношение на промяната в минималните нива на данъчно облагане България изразява скептична позиция. Считаме, че предложението не отразява разликата в стопанската и социална ситуация в различните държави-членки и ефекта, който би оказало въвеждането на по-високи данъчни ставки, върху потреблението и инфлацията.
Българската страна счита, че всяка промяна в минималните нива на данъчно облагане по отношение и на двата компонента от предложената нова структура, трябва да бъде предварително обсъдена и приета с пълно мнозинство от държавите-членки.

IV. Предложението за Директива е обсъдено на заседание на Комисията по бюджет и финанси (КБФ) на 8 юни 2011 г.
Комисията по бюджет и финанси счита, че предложените изменения ще установят ясна правна рамка в ЕС чрез разширяването на обхвата на директива 2003/96/ЕО и включването в данъците върху енергийните продукти на компонент, свързан с емисиите на СО2.
Комисията по бюджет и финанси подкрепя позицията България да е сред държавите-членки, които ще се възползват от удължен преходен период до 2020 г., през който те няма да облагат въз основа на СО2 елемент горивата при употребата им съгласно чл. 8 и 9 от действащата директива.
Комисията по бюджет и финанси счита, че като цяло предложението за директива съответства на принципа на субсидиарност, но разпоредбите, свързани с въвеждането на предложените минимални данъчни ставки, пораждат съмнения за нарушаване на този принцип. По отношение на принципа на пропорционалност предложението за директива принципно не надхвърля необходимото за постигането на очертаните цели, но следва да се изготви допълнителна оценка за създадената административна и финансова тежест.
Предвид гореизложеното Комисията по бюджет и финанси подкрепя предложението за разширяване обхвата на директивата и включването в данъците върху енергийните продукти на компонент, свързан с емисиите на СО2, и не подкрепя измененията, свързани с въвеждане на предложените минимални данъчни ставки, както и предложението за актуализацията им на всеки три години, съобразно промените в хармонизирания индекс на потребителските цени.

V. След състоялото се на 10 юни 2011 г. обсъждане по предложението за Директива на Съвета относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията COM (2011)169 oт 13 април 2011 г., Народното събрание на Република България, чрез КЕВКЕФ изразява следното мотивирано становище, което да бъде изпратено до европейските институции:

1. При разглеждането на актуални теми от европейския дневен ред, свързани с новото икономическо управление на ЕС и Единния вътрешен пазар, както и координираните действия за преодоляване на последиците от световната икономическа и финансова криза, КЕВКЕФ нееднократно е изразявала своята позиция към провеждането на обща данъчна политика на ниво ЕС: трябва да се подхожда внимателно, така че потенциалните промени да не се отразят негативно върху предвидимостта, стабилността и конкурентоспособността на бизнес средата;

2. КЕВКЕФ счита, че предложените изменения ще установят ясна правна рамка в ЕС чрез разширяването на обхвата на директива 2003/96/ЕО и включването в данъците върху енергийните продукти на компонент, свързан с емисиите на въглероден диоксид;

3. КЕВКЕФ намира за необходимо да се отбележи, че България е сред държавите-членки, които ще се възползват от удължен преходен период до 2020 г., през който те няма да облагат въз основа на CO2 елемент (за останалите държави-членки срокът започва да тече през януари 2013 г.);

4. КЕВКЕФ счита, че в така предложените изменения на Директивата има сериозни предпоставки за увеличаване на риска от „Европа на две скорости” и още по-голяма „ножица” между развити и нови страни-членки. (Въпреки преходния период до 2020);

5. КЕВКЕФ счита, че Предложението за Директива представлява предизвикателство пред конкурентоспособността на европейската икономика спрямо останалите такива на световната сцена;

6. Разглеждайки предложението за Директива по субсидиарност и пропорционалност, КЕВКЕФ изразява следната позиция:

По отношение на принципа на субсидиарност:

Въпреки че някои разпоредби от предложението за Директива съответстват на принципа на субсидиарност, то разпоредбите, свързани с въвеждането на предложените минимални данъчни ставки нарушават цитирания принцип. Сред потенциалните негативни ефекти върху българската икономика КЕВКЕФ отбелязва следните:

1) загуба на конкурентоспособност на българския бизнес, поради високата му енергоемкост и зависимост от традиционните енергийни продукти;

2) потенциален проинфлационен натиск и покачване на индекса на потребителски цени (Consumer Price Index) по линия на повишените цени за крайния потребител;

3) въвеждането на минимални ставки може да се разглежда и като предизвикателство за националната фискална политика на Република България.

По отношение на принципа на пропорционалност:

Предложението за Директива принципно не надхвърля необходимото за постигането на очертаните цели, но следва да се изготви допълнителна оценка за създадената административна и финансова тежест. Освен това:

1. Оценката на въздействие, предложена от Европейската комисия не е достатъчно изчерпателна и не предлага достатъчна обосновка за всички потенциални изменения;

2. Съществува риск от увеличаване на преразпределителната роля на държавата по линия на бюджета, което е в разрез със стратегическите приоритети на страната ни;

3. Българският бизнес е вероятно да не разполага с ресурсите и капацитета да догони в енергийната ефективност старите държави-членки в средносрочен план;

Докладът и становището към него бяха подкрепени единодушно с 9 гласа.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:

/п./МОНИКА ПАНАЙОТОВА